Разлика между версии на „Ден на почивка и ден на радост“

Версия от 18:40, 30 декември 2009

ДЕН НА ПОЧИВКА И ДЕН НА РАДОСТ

Отче наш

Бог е Любов

(Направихме следното упражнение: ръцете успоредни надясно, лявата ръка пред дясната, после се движи по дясната пред гърдите и настрани. Дясната пред лявата, успоредна на нея, движи се по лявата пред гърдите и настрани.)

Ако има време ще изпеем „Изгрей, изгрей ти, мое Слънце“. Трябва да я заучите.

Вас младите, ви забавлява играта; възрастните, децата ви забавляват, а старите, много знания ви забавляват. Хубави работи са. Нямате една ясна представа за живота. Всички живеете, но каква е вашата представа за живота. Казвате: „Богат да съм, умен да съм“. Това са все думи. Какво означава умен? Една неразбрана работа. Казвате: „Здрав да съм“. И тя е неразбрана работа. Казва: „Да имам една нива“. Защо ви е нивата? Ако имате нива, която не сеете, а в нея расте само трева, каква полза имате от тази нива? Обаче, щом тази нива се изоре и посее с ечемик или жито, или плодни дървета, вече има смисъл. Тази нива дава храна за вас. Между нивата и вас се образува връзка. Вие обиквате нивата. Мозъкът, който имате, е вашата нива. Вашето сърце – това е вашата градина, вашата душа – това е Раят, където искате да живеете. Ако вие не обичате нивата си, ако вие не обичате градината си, как ще влезете в Рая. Човек, който не е работил в ума си, човек, който не е работил в сърцето си, в Рая не може да иде. Това са общи понятия. Казвате: „Човек трябва да бъде трезвен“, и разбирате да не пие вино и да не пиянства. А да казваш такива лоши думи, несвързани думи, които нямат добро съдържание, това трезвеност ли е? Ако говориш хубави думи, ти си трезвен. Ако мислиш добре, ти си трезвен, ако не мислиш добре, ти не си трезвен; ако не постъпваш добре, ти не си трезвен, ако постъпваш добре, ти си трезвен. Вие казвате: „Трезвен човек“. Аз считам трезвен човек, който е трезвен в чувствата си, мисълта си и постъпките си. Вие казвате: „Ние сме от Новото Учение“. Кой е новият път? Кой е пресният хляб? Каква е разликата между пресния и стария хляб? Пресният хляб е хранителен, старият хляб е изгубил вече тази хранителност. Съвременните евреи ги гонят. Къде е тяхната погрешка? Да не ядат стар хляб. Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него. То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа. На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай!“

Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм. Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма? Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя?“ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?“ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука?“ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая?“ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене?“ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм?“ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ ­– „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа. Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите. Направете един опит.

Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето. Бяло е това, което отражава нещата от себе си. Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли. А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците. Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.

Що е добрият човек? Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят. Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли. Работата е едно благословение. Почивката е една привилегия.

Вие всички вървите по закона на остаряването. Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете. В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум. Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи. Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага. Постоянно туй сърце препраща кръвта. То е банкер, който кредитира. Сърцето кредитира целия организъм и изпраща кръвта на най-малките клетки и постоянно приема нечистата кръв. Нечистата кръв постоянно я препраща в белите дробове и белите дробове като пречистят кръвта, я препращат пак в сърцето, и сърцето изпраща чистата кръв в цялото тяло. Има едно кръвообращение в човешкото тяло. Тия процеси трябва да ги разбирате, за да се подмладите. Човек вечно трябва да се подмладява. Подмладяването не е процес в раждането само. Според мене младите хора са стари и старите хора са млади. Детето винаги обича дядо си и дядото винаги обича детето. Капиталът на дядото е у детето. Той е банкерин и то въодушевява. И капиталът на детето е в дядото. Това са два процеса, то е правото разбиране. Старите енергии може само дядото да ги употреби. Много работи има детето, но не знае как да ги използва, обаче дядото знае. Та казвам: този дядо разбирам, е умът на човека. Трябва да знаем как да се справим. Умът е дядото, а сърцето е детето. Човешкото сърце играе роля на дете. Белите дробове, това е възмъжалият човек, също неговите ръце, крака. Човек трябва да бъде запознат със своя дядо, трябва да бъде запознат със своето дете и трябва да бъде запознат с възрастния [в] себе си. И тогава сърцето е светло в човека, от което трябва да се учи. Дядото е Мъдростта, а волята е възрастният. Това са тримата души, които работят – нашият ум, нашето сърце и нашата воля. Трябва да сме добре запознати с тях.

По някой път вие се разсърдите и не знаете как да използвате сръднята. Аз съм виждал, когато някой умен човек се разсърди, вземе брадвата и насече дървата. Виждал съм друг, да вземе метлата или мотиката или пък да впрегне воловете и да иде да оре. Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого. Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен. Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята. Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята?“ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището?“ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се. Те са предметно учение. Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.

Сега правя разграничение. Вие искате да напуснете земния живот. Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре. Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка. Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.

Нали имате онзи анекдот. Гдето една лисица паднала в един голям трап. Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш?“ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз?“ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор. Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите. С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.

Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте. Човек, който събира, той си почива. Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа. Светът може така да мисли.

Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито, ечемик, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели. Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина. Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете. Малко отровно.

Заучете песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце“, една от братските песни. (Изпяхме песента.)

Някои от вас за следния път напишете нещо поетическо върху тази песен. Някои, които не могат да пишат, нека изберат и донесат по един плод, една ябълка, една круша или нещо друго. Който може да пише, нека напише, който не може да пише, нека донесе един плод.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

2ра лекция от Учителя, държана на 30.IХ.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.