Разлика между версии на „Любов и обич 2“

Версия от 18:26, 30 декември 2009

ЛЮБОВ И ОБИЧ

Добрата молитва

Мога да кажа

(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)

Сегашното човечество страда от криво разбрани идеи. Една мисъл може да бъде праволинейна , една мисъл може да бъде плосколинейна (сх. 1) и една мисъл може да бъде високо линейна (сх. 2). Когато се разправят теоретически работи, казвате: “Той няма основа, тази идея е излишна”.

Казвате: “Няма Любов към мене” – туй не е вярно. Единствената лъжа, която съществува е, като кажете, че няма Любов или че няма Обич. Любовта и Обичта това са принципи на Цялото, на Бога. Ти не може да кажеш, че няма Любов. Любовта е създала света. Обичта го поддържа. Следователно върху две неща се крепи светът: върху Любов и върху Обич. Ти казваш: “Няма Любов”. Целият свят се поддържа от Любовта, целият свят се поддържа от Обичта, а ти казваш: “Той няма Любов към мене, той не ме обича”. Тъй когато говорите, то е симпатия, тя се определя от горния клепач на окото. Тепърва има знание, което да изучавате. Туй знание, с което разполагате, в духовния свят като влезете, ще бъдете бебета. Трябва да се учите. Казвате: “Той не ме обича!” Най-първо ще се научите да вярвате, че ви обичат. Ако не ви обичат, вие не може да дойдете на Земята. Ако вас не ви любеха, вие не можете да имате живот. Бог, Който ви люби, ви е дал живот, и Който ви обича, поддържа живота. Вие казвате: “Няма кой да ме обича, няма кой да ме люби”. То е първата лъжа, която поддържате в света и за която плащате скъпо. Че нямате симпатия, е друг въпрос. Човек, който ти дава повече пари, повече симпатия има. Работникът, който работи добре за господаря си, не го лъже и господарят плаща добре, и той има симпатия. Казвам: правете разлика между симпатия и приятно чувство. Каква е разликата? Един плод ви е приятен, понеже ви дава нещо на вкуса ви. Приятен ви е този човек, който ви дава. Симпатията е нещо, което предизвиква. Един ученик е способен, той има симпатията на учителя, възприема, каквото е казал учителя. “Не е приятен”. Приятността се отнася – когато знаем как да се обхождаме, тогава сме приятни – когато сме разумни. Едното принадлежи на сърдцето, а другото принадлежи на ума. Кое е на сърдцето, кое е на ума? Симпатията на кое е? Помислете върху това. Има някои прояви, които са на ума; има някои прояви, които са на сърдцето; има някои прояви, които са на човешката воля. Ние смесваме проявите на волята с проявите на сърдцето и проявите на сърдцето с проявите на душата. Станало една каша, миш-маш.

Сега всинца ние остаряваме, отслабваме от едно стълкновение с великите процеси на Природата. За да прокараме нашата идея, ние сме готови да се борим с Цялото. Да кажем кракът не се подчинява на тялото, не иска да се свива, не иска да ходи. Окото казва: “Не искам да гледам”. Как ще го убедиш? Ще гледаш, понеже Бог те люби и те обича. Ще слушаш заради Него, а не понеже хората нямали симпатия – да кажеш: “Няма да гледам. Ще си затворя очите”. По този начин, по който хората живеят, се обезсмисля животът. Обезсмисленият живот губи своята цена. Вземете един човек – докато е млад, дава щедро, като остарее – поумнее. Всичките умни хора по какво се познават? Понеже казват: “Няма да живеем за хората – за себе си”. В стари години човек като живее за себе си, какво е придобил. Нищо не е придобил, изгубил е. Държи някаква торбичка с орехи, дойде дете, на туй дете даде един орех, на онуй – дете, с оглед да му направят някаква услуга.

После казвате: “Аз се молих на Бога”. Оставете тази идея. Ти си длъжен да се молиш, понеже чрез молитвата човек изучава Небесния език. Докато говориш, ти си човек, щом не говориш, ти не си човек. Докато се молиш, ти имаш връзка с Бога, щом не се молиш, ти си вече онемял. Кракът на немите хора не може да стъпи между хората, които говорят. Казваш: “Аз няма да се моля”. В Небето кракът ти няма да стъпи, тия работи трябва да ги схващате. Те имат приложение в ежедневния живот. Вие отделяте духовния живот и Божествения живот. В Божествения живот няма противоречие. Три неща има, които са в Божествения свят и които действуват: Любовта, Мъдростта и Истината – те са от Божествения свят. Животът, знанието и свободата – това са от духовния свят. Движение, учение и работа – те са от човешкия свят. Трябва да знаете: движението е в човешкия свят, движиш се, ходиш насам-натам, в човешкия свят си. После трябва да се учиш. Казваш: “Аз не искам да се уча”. Тогава няма да принадлежиш на човешкия свят. Не искам да работя – не може да принадлежиш на човешкия свят. Три неща са, които те свързват с хората: движение, учение и работа. Три неща са, които те свързват с духовния свят: живот, знание и свобода. Ти свободата трябва да я носиш със себе си. Ти няма да я придобиеш. Някои хора искат да придобият свободата на Земята. Невъзможно е. Ти трябва да носиш свободата със себе си. После и Любовта трябва да я носиш със себе си. После в духа си трябва да я носиш.

Вие имате неразположение към мене или може омраза да имате. Омразата има място на лицето. Завистта има място на лицето. Користолюбието, подозрението, всичките положителни и отрицателни черти са написани на лицето. В оня свят, като идете, веднага ще знаят всичкото Добро и зло. Всички факти са на лицето. Тия места, които са отрицателни, са черни, сянка имат. Ония места, на Добродетелта, имат светлина. В частност не искам да ви разправям, но общият принцип е верен. Ако Божията Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божията Любов не може да живее в твоите очи и ако Истината не може да живее в твоята уста, какъв човек си? Като говориш – да живее Истината, никога няма да си позволиш да кажеш ни най-малката лъжа. Но съзнанието трябва да бъде будно. Като говориш, трябва да знаеш, че това не е вярно. Какво създадоха ония висши същества, които се отделиха? Нарушиха закона на чистотата и светостта, и светлината. Те, понеже не можеха да говорят Истината, образуваха позлатяването. Позлатяването на един предмет е изобретение на падналите ангели. Онези предмети, които не струваха нищо, позлатиха ги и казват, че са златни. Каква част от златото имат? Микроскопически злато имат на повърхността. Дойде някой и казва: “Аз ви казвам Истината”. Коя Истина, позлатената ли истина? Позлатени истини има, които нищо не струват.

Аз ви казвам по някой път: ти не може да се подмладиш, докато не разбираш закона на Любовта, ти не може да се подмладиш, докато не разбираш закона на Мъдростта, ти не може да се подмладиш, докато не разбираш закона на Истината. Това е Божествен Закон. Ти трябва да разбираш, не да ти разправят какво нещо е Истина. Сам в себе си трябва да имаш едно разбиране. Казвате: “Кажи ми какво нещо е Истината”. Ако остане аз да ви казвам какво е Любовта, Мъдростта и Истината, вие не може да ги разберете, вие трябва да ги носите в себе си. Истината интуитивно, вътрешно трябва да я разбирате. Щом помислиш за Любовта, и скръбта ви изчезне, Любовта е с тебе. Имаш скръб и помислиш за Любовта, ако я носиш в себе си, веднага скръбта ти съвсем ще изчезне. Тя няма да изчезне, но ще излезе отвън, да те слуша.

Казвам сега: да се отучите да говорите неверни работи. От сега нататък ви предупреждавам да не говорите: “Няма кой да ме обича и няма кой да ме люби”! Тия неща да ги извадите из ума си. Те са лъжливи работи. Че нямат симпатия към тебе, че не ви е приятно, че няма приятелство, че не са снизходителни към тебе – това е друг въпрос. Те са частични работи. Може да има и хиляди други работи. Трябва да знаете, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби. Не особено да прави някакво различие, но Любов без различие. Любовта се дава и всеки може да възприеме толкоз, колкото иска. Никога не може да кажеш, че тебе Господ те обича повече. Какви са доказателствата, че мен обича повече? Колкото си повече свързан, повече ще те обича – значи да бъдеш полезен за другите хора в своята Любов. Ако живееш за себе си, Господ има особено мнение заради тебе. Ти искаш, като Господа да живееш за себе си. Какво си създал ти? Кажете ми? Учил си се, нищо не си писал, поезия не си писал, взел си всичко, копирал си оттук-оттам. С чужди работи се хвалиш: “Аз това зная. Аз онова зная”. Взел си пари на заем от другите и един ден тия хора ще дойдат и ще кажат: “Ще платиш. Аз те учих по музика, ще платиш”. Аз съм привеждал този пример: един български момък, беден, доста съзнателен, искал да бъде добър, да иде на хорото да поиграе. Имал дрехи, но нямал ботуши. Отива един и му казва: “Аз ще ти дам ботуши за хорото”. Отива момъкът с чуждите ботуши на хорото и онзи, който му дал ботушите, му казва: “Не тропай много, ще ми скъсаш ботушите”. Друг един, който чул това, му казва: “Дай му ботушите, той те засрами. Аз ще ти дам по-хубави”. Изува момъкът ботушите, дава ги на онзи и обува вторите ботуши. Като се хванал да играе на хорото, вторият му казва: “Тропай, приятелю, ако тия се скъсат, други ще ти дам”. Сега де е обидата? Щом носи обущата, коя е причината? Няма ли да каже волът: “Ти тропаш, но тази кожа е моя”. Ще се обиди ли той? Ще признае факта и ще благодари в сърдцето си, че кожата му помага в дадения случай. Няма да отречем факта. Казва: “Кожата е моя”. Онзи, който продава кожата, той злоупотребил. Аз, който ги нося, злоупотребих. Който одрал кожата, и той злоупотребил. Всички трябва да признаем, че кожата е на вола. Обущата са на вола, да благодарим, че този вол е пострадал заради нас. Сега честни сме. Като отидете в оня свят, какво ще правите? Ще ви познаят ли в оня свят? Ще познавате Божията Любов – “Това е живот вечен, да позная Тебе, Истиннаго Бога”. Значи познаваш Божията Любов – в онзи свят ще те познават. Познаваш Божията Мъдрост – в онзи свят ще те познават. Познаваш Божията Истина – в онзи свят ще те познават. Законът е такъв. Щом познаваш Бога, че е Живот вечен, ти ще бъдеш познат между ангелите. Сега вие казвате: “Какво ще каже Христос?” – “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Какво е искал да каже? Нито един от коментаторите не е дал едно определение. Пътят е Божествената Мъдрост. Христос казва: “Аз съм се учил, Аз съм Пътят”. Този Път го зная. Истината съм учил и живота съм приел на Любовта. “Аз съм Пътят”. Пътят подразбира човешкия живот. За мене туй, което се прилага, път е за хората. Истината е Божественият Свят, а Животът е за ангелите. Едновременно Христос взема знанието от трите свята и ги свързва. Пътят е за нас, които трябва да учим как да ходим по този път. Истината е, която ни носи свобода. Чрез Истината Бог е, Който се изявява. Ангелите, които се изявяват чрез Живота, понеже светлината, която се разнася от Слънцето, тя е резултат на ангелски ум. Ангелите чрез своята мисъл разнасят светлината. Тази светлина служи за проявление на Божия Живот на Земята. “Аз Съм Пътят”. Всеки един човек като Мен трябва да се учи да познава Истината, да познава Живота – Живота, Който произтича от Бога. “Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. Апостол Павел казва: “Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не им вменяваше погрешките”. Онзи, Който казва: “Аз Съм Пътят, Аз създадох този Път за хората. Аз Съм не самата Истина, но Свободата е в Мен. И Животът е в Мен. Който Ме познава, има този Живот”. Христос, Който дошъл на Земята, какво е казал? Христос казва: “Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря”. Следователно ще признаем за авторитет онова, което е вътре. За онова, което Христос е говорил, авторитет е Бог. Онова, което аз ви говоря, ако остане само аз да ви говоря, няма никакъв авторитет. Ще кажете, аз какво съм ви дал. “Вярно ли е това, което говориш?” Вие имате право да имате недоверие, милиони пъти сте били лъгани и сега имате съмнение. Доста страдания сте имали. Всяка лъжа носи със себе си страдание. Дойде някой човек, той ти говори нещо. Я го получиш, я не.

Първото нещо, не правете погрешката – не смесвайте Любовта и Обичта с временните прояви, да казвате: “Той не ме обича”. Обиждате Любовта. Че има Любов към вас, съмнение няма, че има Обич към вас, съмнение няма. Сега трябва един метод.

И в музиката законът е такъв. Ако не разбирате законите на музиката, ако не разбирате музиката на ума си, ако не разбирате музиката на сърдцето си, ако не разбирате музиката на душата си, вие не може да се оправите. Човек, за да мисли добре, трябва музикално да мисли. Всяка една мисъл трябва да бъде вярна. В сегашната музика имате основния тон “до” – 256 смени има, да произнесеш основния тон, с който започва естествения тон “до”. Докато го изпееш, 256 пъти се сменят полюсите на музиката от положителното към отрицателното; 256 – половината от тези смени са на женския принцип, а половината от тези смени са на мъжкия принцип. Ако между смените на мъжкия и женския принцип няма хармония, тонът не е верен. Тия трептения в себе си носят живот. Те са превозни средства. Ето какво означава едно трептение: имате един аероплан, витлото на който се обръща 400 или 500 пъти на секунда. Колкото тия обръщания са по-многобройни, толкоз аеропланът извървява по-голямо пространство. От трептенията, от обръщенията зависи бързината на движението. Като вземем по-горните тонове, вземаме по-дълъг път, по-големи постижения имаме. Казвам: най-първо трябва да бъде настроен умът ви. Кой е основният тон на вашия ум? Кой е основният тон на вашето сърдце? Кой е основният тон на вашата душа? Кой е основният тон на вашия дух? В цигулката имате 4 струни, които са основни. Първата струна “сол” взема мястото на баса. Втората струна “ре” е, която взема мястото на тенора. Третата струна “ла”, която взема мястото на алта, и четвъртата струна “ми” взема мястото на сопрана. Имате “сол”, “ре”, “ла”, “ми”. “Сол” има 192 трептения. “Ре” – 288. “Ла” има 426,7. “Ми” има 376 трептения. В цигулката има 4000 трептения, близо три октави и половина. Казвам: ако цигулката е нагласена, тогава може да свирите добре. Ако не е нагласена, никаква музика не може да излезе. Същият закон е и с енергиите на ума, сърдцето, душата и духа. И те вървят по известни пътища, които трябва добре да ги разбираме. Не че тия работи сега ще научите. Вие ги имате в себе си. Ако мислите сега да изучавате музиката, тя е изгубена работа. В музиката някои имате повече, някои имате по-малко. Някои сте работили повече, някои сте работили по-малко. Кои са причините във вас, гдето някои не сте работили в музиката? Кои са били спънките? Сега имате най-добрите условия. Казвате: “С пение работа не става”. Какво става без пение? Само човек, който е музикален, той работи. Без музика животът е страдание, с музика животът е радост. С музика на ума животът има едно изражение, с музика на сърдцето животът има друго изражение. С музика на душата има трето изражение. И с музика на духа – четвърто изражение. Когато тия четирите заедно дойдат, то вече е изявяването на пълния човешки характер. Музиката на духа дава сила, музиката на душата дава устой. Или музиката на душата възприема Обичта. Музиката на духа възприема Любовта. Музиката на ума възприема светлината. Музиката на сърдцето възприема топлината. Ти без музика на сърдцето не може да възприемаш топлината и ще страдаш. Без музика на ума ти няма да възприемаш достатъчно количество светлина и ще имаш тъмнина. Ще имаш известно безпокойство. Вие искате да угодите на хората.

Някои хора искат да разпространяват какво е Новото Учение. Новото Учение е да се запознаете добре какво е Божията Любов и Божията Обич. Ще се научиш и няма да разправяш неща, които са неверни. “Ние ще турим нов ред на нещата” – никакъв нов ред няма да турите, ако не учите. Казвате: “Ще свиря”. Какво ще свириш? “Цвете мило, цвете красно” ли? С цвете мило, цвете красно нищо не става. Или ще свириш “Стоян мами си думаше”? Ако Стоян дума на майка си с Любов и ако майка му дума с Обич, добре. Но ако Стояновата майка не говори с Любов и ако Стоян не говори с Обич, изгубена работа е. Ако Стоян ходи без светлина и ако майката ходи без топлина, изгубена работа е. За да се разбират, майката трябва да има топлина и Стоян трябва да има светлина – в умствено отношение и в сърдечно отношение.

Та казвам: вие трябва добре да сте запознати с вашия дух, добре да сте запознати с вашата душа, с вашия ум и с вашето сърдце. Сега трябва да се запознаете. Тия работи трябва да ги отделите. Една мисъл във вас трябва да има светлина. И аз някой път като говоря, някои хора не ме разбират. Защо? Трябва да внеса светлина в ума ми. Трябва да приведа в една форма, в която да се разбира. Преди няколко дена иде една сестра и започва да ми разправя някои неща – какво аз съм казал. Каза ми – тъй каза, тъй каза. Половин час ми разказва и аз я слушам, неприятно ми е да слушам какво съм казал и после прави коментарии. Казвам: “Слушай сестра, толкоз време съм говорил, аз не обичам да повтарям, не съм говорил едно и също нещо. Не обичам и хората да ми повтарят. Аз съм казал, но тъй както ми говорите, вие не сте го приложили в живота. Мен ми е неприятно като ви слушам”. Ама тъй било, инак било. Вие не сте изменили вашето лице, вие не сте възприели Любовта. Нямате правилно разбиране на Любовта, нямате правилно разбиране на Обичта. Вие мислите, че сте много набожни. И се молите, много е малка тази набожност. “Вие сте една светска жена, като всичките, само имате Божествена табела”. Дойде някой при някого и той му казва: “Аз ще те излекувам, но Господ обича да даваш”. Да дава, но себе си има пред вид. Когато аз го излекувам, да изпълня Божия закон. Когато другите го излекуват, друг въпрос е. Не е така. В Божествения закон, ако ти направиш най-малкия опит да прикриеш нещо, един ден ще понесеш последствията. Не че заплашвам, но обратни последствия имат нещата. Ехо имат. Като изпееш една песен, ехо има, ще се отрази. Ако имаш слух, ще видиш, че песента ти не е вярна. Според мене хубавите песни са ония, които аз разбирам и които зная добре. Аз се радвам, когато пея. Зная моята песен и се радвам, то е разбрана работа. Щом не ме разбират другите, не им пея. Имате тези класическите песни. Те са трудни песни. Имаме песните на Псалмите, как ще ги пеете? Не може да се пеят Псалмите. Псалмите са ги пели всичките евреи инволюционно. В инволюционното пеение слизането е било така: Щом слизаш повече, а се качваш по-малко, пеението не е ясно. Инволюционната музика не е определена музика. Едва сега в хармонията имаме една еволюционна музика, изкачване. Обратен процес имаме /2/. Тия два метода трябва да се съединят. В своето слизане от Невидимия свят човек имаше една опитност. От човешкия свят във възходяща степен, във възлизането към Божествения свят, ще има друга.

Любовта е слизане, Обичта е качване. Що е да обичаш? Човек сега не оценява Обичта. Любовта сме изучавали при инволюцията, за да възприемем онова, което Бог е създал. При Обичта ще изучаваме вътрешния смисъл на живота, който Бог е вложил. Сега ще изучаваме закона, да обича човек. Онова, което откриваме в хората – всеки един човек е лист, който ще четете – какво е написал Господ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви предаде нещо; няма нито едно от животните, което да не ви предаде нещо. Всяко едно животно, като го срещнете, ще ви предаде нещо. Няма растение, което да не ви предаде нещо. Няма скъпоценен камък, който да не ви предаде нещо. Няма вода, която да не ви предаде нещо. Между всичките неща, които съществуват в Природата, щом видиш, щом съзнанието е будно, едновременно този предмет ти предава нещо и ти му предаваш нещо, обмяна става. Чрез него Бог ти предава нещо. Като видиш едно растение, мислиш, че Бог се проявява. Като видиш едно растение, ще мислиш, че Бог се проявява, като видиш едно животно, ще мислиш, че чрез него Бог се проявява. В един скъпоценен камък Бог се проявява, не в Своята целокупност, но от части, като един Божествен лъч. Тогава ще имате една ясна представа за нещата.

На Любовта основния тон е “до”; правилно трябва да вземеш “до”, значи да се освободиш. Да надделееш в себе си всичките заблуждения и да захванеш нов живот – това значи да вземеш вярно “до”. Обичта има основен тон “сол”. Любовта слиза до най-големите глъбини, Обичта започва от “сол”. После “до” е мъжкият принцип, той е баща на нещата. “Ре” е детето. “Сол” по мъжка линия върви. “Ре” е мъжко. Имате “до-ми”: “до” е бащата, “ми” е майката, “ре” е детето. От “ми-сол”: “ми” е майката, “сол” е бащата, “фа” е детето. Но туй “фа” върви по женска линия. “Фа” е момиче. Сега туй е уподобление. Като дойдете до “ми”, “ми” е мек тон. Като дойдете до “фа”, то е едно момиче, което гледа. Тонът е мек. “Ре” е силен тон, по права линия върви. Вие ги имате тия работи в себе си. Ще се справите. Някой казва: “Да ги научи Господ, да придобиете светлина”. Вие като придобиете Божествената светлина, ще видите отношенията на нещата как съществуват и ще ви станат ясни. Защото в перспективата отношенията трябва да имат дълбочина. Виждате онази картина (посочва петото езеро, рисувано от сестра Цветана Симеонова). То е нарисувано на една плоскост, но се вижда някаква дълбочина. От какво зависи тая дълбочина. Предметите са турени така, да дадат идея за дълбочина. Никаква дълбочина няма, то е сянка. Законите на перспективата ще ги разбирате. За да ти бъде някой човек симпатичен или ти да му бъдеш симпатичен, какво трябва да направиш? За да бъдеш симпатичен на една публика, трябва да пееш много меко и вярно да вземаш тоновете. После от твоето сърдце трябва да излиза нещо, трябва да имаш разположение към публиката. Като погледнеш, да чувствуваш, че между тях и тебе има връзка. Сега защо някой не може да пее хубаво. Той отива да пее, а иска да спечели. Цигуларят иска да свири, но най-първо турил мисълта, че билетът трябва да бъде 60-80 лева. Даже 1000 лева да взема, струва си парите. Но користолюбието е лошо. Цигуларите за бъдеще да дадат даром концерт и който обича, да даде нещо. А публиката да пусне в касата. То ще бъде по-близо, отколкото да туриш търговска сделка, да каже: “Колко спечелихме? Ако много спечелихме, ще свирим повече, ако малко спечелим, ще свирим по-малко”. Музиката така не може да се изучава. Всичките неща ще ги правите безкористно в себе си. Аз не искам да ви турям едно правило, но ще имате едно правило вътре. Любовта и Обичта са абсолютно безкористни принципи. Всичко имаш, какво ще желаеш? Щом пееш по Любов, щом пееш по Обич, всички ще те обичат, нищо повече. Щом майката ражда едно дете по Любов и по Обич, детето ще те обича. Щом не обича детето, щом зачене и не иска детето и помисли да го пометне, веднъж ако тази мисъл е минала, детето ў не може да я обича. Тя е внесла заразата, яла е от забранения плод. Щом помисли, защо го заченах, пак детето не може да я обича. После, ако тя носи туй дете и мисли за друг мъж, тя не харесва своя, тя осакаща детето. Тази работа не е така лесна. Животът е музика, верни трябва да бъдат тоновете.

Сега много да ви не говоря. (Учителя нагласява цигулката си.) Тази е нова цигулка, млада цигулка, от България излязла. За туй ви я препоръчвам. Ще видим българинът какво може да свири. (Учителя свири български мотив.) Туй е българската цигулка.

Може да очаквате нещо от българина, ако разбира Божията Любов.

Туй, което ви свирих днес, може да приемете благото, а някои след една година.

Отче наш

40-та лекция от Учителя, държана на 30.VI.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев