Разлика между версии на „Музика и здраве“

Версия от 13:22, 30 декември 2009

МУЗИКА И ЗДРАВЕ

Отче наш. Всичко в живота е постижимо.

Пишете върху темата “Най-лесната работа в света”.

Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.

Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе. Има бум-бум. Слушате тази военна музика. Това е по-мека музика. Тук са две моми, които се борят за един момък. Вие ще кажете, че тази работа е неразбрана. То е техника, технически е така. Знаете, когато две моми музикално се борят – и двете пеят, като са певици или пък едната ще свири, другата ще пее. Той ще си даде ухото да слуша.

Сега аз толкоз пъти съм говорил за любовта и вие казвате: „Любов”. Че вие трябва да се научите как да постъпвате в любовта. Запример, ако вие бяхте писали една тема върху любовта, какво бихте писали? Ще пишете както в романите, че тя припаднала, че той припаднал. Това не е никаква любов, който припада. Припада човек от страх. Първото нещо, аз да ви представя какво нещо е любовта, как действува. Момъкът си има хубава къща, хубаво облечен е, всичко в къщи има, но няма кибрит. Вечерно време на тъмно седи, няма светлина, не знае как да си запали свещта. Като влезе момата, (тя) ще запали свещта, той ще й каже: „Много ти благодаря, че запали тази свещ”. То е любов. Ще кажете: „Това е достатъчно”. Но това е началото на любовта. Второто положение – какво прави момата? Момъкът всичко има, светлина има, дърва има, брашно има, всичко има. Но огън няма. Той знае как да си запали огъня и как да си омеси хляба. Дойде тази мома, влезе вътре, запали му огъня, омеси му питата. Казва той: „Много ти благодаря”. Третото положение на любовта: той всичко си има, но е окъсан, само дрипи отгоре му. Платове има, но не знае как да ги ушие. Дойде момата изведнъж, скрои му гащи, ушие му, скрои му риза, ушие я, дрехи му ушие. Туй положение кое (е) на любовта? Първо внесе светлина, после запали огъня, омеси хляба, третото положение – направи му дрехи. Четвъртото – той всичко има, книги има, но не знае да чете. Тя ще го посети, открива му азбуката. (Той) казва: „Много ти благодаря, ти ми отвори очите”. Туй е четвъртото (положение). Петото положение е, че той не знае да се моли, на църква не е ходил. Тя го заведе на църква. Туй е се любов, разбира се. И още колко други работи има. Че човек трябва да знае как да постъпва. Помнете, че никога не може да ви обичат, невъзможно е. То са стари понятия за любовта, които имате. Казвате: „Мене не ме обичат”. Що ще те обичат хората? Щом каже някой, че “мене не ме обичат хората”, то значи, че той не е обичал. Ти щом се оплакваш – ти си беден човек, никому добро не можеш да направиш Ти щом се оплакваш – никаква Божествена работа не можеш да свършиш.

Та първото нещо – вие искате хората да ви обичат. Щом искате другите да ви обичат, трябва да знаете и вие да обичате. Щом аз обичам, не се интересувам дали ме обичат или не ме обичат. Аз изявявам Божията Любов, аз съм един извор и се радвам на онова, което изтича от мене. Радвам се на любовта, която иде отгоре, имам връзка с Бога. На хората искам да им дам един начин как да се обичат. Ще кажа аз: „Аз обичам хората”. Аз се ползувам от тази любов. Когато обичам, аз съм здрав човек, ползувам себе си. Аз ви обичам, вие сте само едно условие за мене. Аз се ползувам. Някой казва: „Аз го обичам”. Той се ползува, Бог го благославя. Ако някой не приема моята любов, той не се ползува. Когото обичам, ако той не приема моята любов, той ще боледува. Ако възприеме любовта – ще бъде здрав, всичко ще му върви. Аз, ако обичам, ползувам себе си. Онзи, който приема любовта, той се ползува. Ако аз не обичам, вредя на себе си. Ако той не възприема моята любов, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Аз, като възприемам неговата любов – аз се ползувам. Този закон няма изключение. Аз тъй разбирам. (Някой) казва: „Аз нищо не разбирам”. Ти после ще разбереш, когато започнеш с любовта. Докато не обичаш, никакво разбиране нямаш. Казва някой: „Аз много зная за любовта”. Нищо не знаеш за любовта. Че го излъгала някоя мома. Любовта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че са го излъгали момите. Хубаво, в какво са го излъгали момите? Какво може да го излъже една мома? Някой от вас има ли, който да е лъган?

Ние сега говорим принципиално за живота, не частично. Някой път минаваш по моста, счупи се гредата. Не че искаш да се счупи. Като минава един човек и мостът се счупи, показва, че мостът не е здрав. Та казвам: Първото нещо – трябва да имаме едно правилно понятие за онова, от което зависи живота ни. Нас от любовта ни е срам. Да те е срам, когато не обичаш. Не да те е срам, когато обичаш. Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е. Най-после съвременните философи казват: „Няма любов в света”. Слънцето изгрява по любов. Дърветата растат по любов. Реките текат по любов. Вятърът вее по любов. Всичко в света става по любов. Земята в света се движи по любов, тича в пространството, гони някого по любов. Слънцето в света се движи от любов. Всичко в света се движи от любов. Хората се раждат по любов, умират по любов. Когато човек умира по любов – то е спасение. Когато умира без любов – то е адът. Когато умира без любов – в ада е. Когато умира с любов – в рая е. Когато се ражда с любов – благува на земята. Когато се ражда без любов – страда. Същият закон. Всичките страдания в света произтичат от безлюбие. Всичките радости и блага произтичат от любовта. Тъй седи общото правило.

Сега аз се спирам върху този въпрос, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарели. Че какво си остарял? Не си обичал на свят, не си учил на си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Аз, като възприемам неговата любов – аз се ползувам. Този закон няма изключение. Аз тъй разбирам. (Някой) казва: „Аз нищо не разбирам”. Ти после ще разбереш, когато започнеш с любовта. Докато не обичаш, никакво разбиране нямаш. Казва някой: „Аз много зная за любовта”. Нищо не знаеш за любовта. Че го излъгала някоя мома. Любовта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че са го излъгали момите. Хубаво, в какво са го излъгали момите? Какво може да го излъже една мома? Някой от вас има ли, който да е лъган?

Ние сега говорим принципиално за живота, не частично. Някой път минаваш по моста, счупи се гредата. Не че искаш да се счупи. Като минава един човек и мостът се счупи, показва, че мостът не е здрав. Та казвам: Първото нещо -трябва да имаме едно правилно понятие за онова, от което зависи живота ни. Нас от любовта ни е срам. Да те е срам, когато не обичаш. Не да те е срам, когато обичаш. Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е. Най-после съвременните философи казват: „Няма любов в света”. Слънцето изгрява по любов. Дърветата растат по любов. Реките текат по любов. Вятърът вее по любов. Всичко в света става по любов. Земята в света се движи по любов, тича в пространството, гони някого по любов. Слънцето в света се движи от любов. Всичко в света се движи от любов. Хората се раждат по любов, умират по любов. Когато човек умира по любов – то е спасение. Когато умира без любов – то е адът. Когато умира без любов – в ада е. Когато умира с любов – в рая е. Когато се ражда с любов – благува на земята. Когато се ражда без любов – страда. Същият закон. Всичките страдания в света произтичат от безлюбие. Всичките радости и блага произтичат от любовта. Тъй седи общото правило.

Сега аз се спирам върху този въпрос, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарели. Че какво си остарял? Не си обичал на свят, не си учил на свят. Какво си остарял? Не си работил на свят. Някой път казвате: „Срамота е да се говори за такива работи”. Оставили сте тази наука само за младите да си говорят вечерно време без свещ. Не. Вечерната любов, тя е хубава, ако отвътре има светлина, ако отвътре има запалена свещ. в любовта огнището трябва да бъде запалено в сърцето. След туй трябва да гори и на физическото поле любовта. Когато слънцето изгрява, то е започването на любовта. Щом е нощ в живота, ти не може да имаш никаква любов.

Казвам: Първото проявление на любовта в човека е едно състояние, пробуждане на неговия ум, пробуждане на неговото сърце и събуждане на неговата телесна деятелност. Щом си здрав, ти вече пееш. Трябва да знаеш, (че) ако съвсем не ти се пее, трябва да знаеш, че скоро ще заминеш за другия свят. Туй да го знаете. Щом някой пее, той е здрав. Пеене трябва да има. Някой и като охка, има пеене в охкането. Като чуя някой болен как охка, казвам: Този няма да умре. Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. Слушам как пее. Казвам на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравее. Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят. Преди три-четири месеца дойде при мене един генерал, казва ми: „Свърши се”. Като седи, слуша-м дишането му, не пее. Казва: „Моята се свърши”. Ако не пееш, рекох, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свят.

Казвам: Може да продължите живота си. (Някой) казва: „Защо ще пея? Нека Господ да ми даде живот, тогава ще пея”. Че ти досега на Господ не си пял. Кой от вас е пял на Господа? Изгрее слънцето – изпей една песен. Видиш една цъфнала круша – изпей една песен. Видиш една ръка тече – изпей една песен. Казва: „Ще ида да пея, като видя една круша цъфнала”. Видиш гроздето узряло – изпей една песен, откъсни един грозд. Навсякъде в пеенето човек да изразява своята благодарност, хармонично да пее. Казвам: Това е един истински начин за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогрес. Аз съм правил опити, опити. Навсякъде като вляза, чувствувам, че хората не са разположени, те не пеят. Щом вляза, имам разположение да пея, тия хора са здрави. Казвам: Тук трябва да пеете. Та сега аз обръщам внимание – трябва да пеете. Някой път ви слушам отгоре как пеете, някой път пеете много хубаво. Казвам: Добре отиват. Та и здрави, и болни като станете – пейте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пее той”. Ами и ти не можеш да пееш. Ти критикуваш себе си. Научи се да пееш и свириш. Научете се поне една песен да пеете, която можете да я изпеете хубаво. Една песен, но на свят да я изпеете. Може да е от три, четири реда. Може да кажем: „Вдъхновение, ти носиш Божие благословение, изобилна светлина, мирен живот”. Някои от вас ще кажат: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40-50 години да пеем, какво ще кажат хората?” Да се карат две сестри – то е в реда на нещата, а да пеете? Две сестри на 60 години, като се карат, доста поумнели. Аз бих желал да се карат музикално, както в операта. Като застанат, едната сестра да пее: „Мари сестра, днес ти какво си казала? Ами сестра, знаеш ли ти какво си казала? Ами ти, знаеш ли, че аз не мога да търпя. Аз не мога да търпя, сестра”. /Учителят пее тези думи/. Тогава другата сестра какво трябва да й отговори? Защо някои хора не са весели? Някои хора имат развит този център на веселието. Някои хора имат този център на силните контрасти, виждат големите противоречия. Онези не могат да виждат нищо смешно, веселието не може да се роди. Челото малко трябва да се развие.

Във всичките неща човек трябва да вижда хубавото и красивото. Защото много работи ние в живота сме изопачили, преподадени са криво. Казвам: Ако така се научите да мислите, най-малко ще се подмладите с десет години. Седите и имате една тъжна мисъл, казвате: „Ние не се обичаме. Ние не се любим”. Казвам: Възлюбете се. Време е да дойде любовта. Казва: „Стар, на 60 години, любовна работа ще прави”. Какво има, ако отива да запали една свещ? Какво има, ако отива да запали един огън? Какво лошо има, ако купи едни обуща от любов някому? Какво има, ако посади едно дърво с любов? Или какво има, ако иде със стомната и донесе вода? Че бил на 60 години, срамота било. Как е срамота? Една стомна вода да донесеш, срамота ли е? Ти се възгордееш, не вземеш стомната с вода да я донесеш, но караш слугата да иде. Ти като идеш и накараш – на място (ли) е?

Та казвам: По какво се отличава новият живот? Туря-м едно обяснение. Срещате един брат и една сестра, намерете една хубава черта. Аз ви казвам, че е лесна работа туй. Имаше една сестра, която ме безпокои без време и навреме. Зает съм, безпокои ме. Иде ми да я нахокам, да й кажа, че не разбира. Като погледнах ръката й, намерих, че има много хубави работи. На тази сестра й държах една лекция за половин час за любовта. Казвам: Какво има да търсиш своето щастие отвън? Но то е в тебе. Ти сега гониш момците да те обичат. Рекох: Ти не си обичала. Ще обикнеш един момък. Ти мислиш, че сега ще те лъжат момците. Мома, която не обича, я лъжат. Мома, която обича, те са много внимателни (към нея). Никога не е имало пример да обичаш и да те лъжат. Никога не е имало случай в историята да обикне някой, че да му правят зло. Няма такова нещо. Казват, че обрали някого от любов. Ако влязат и ви обират – то не е от любов. Любовта не се обира, тя не се дели, никой няма да ви я вземе. То е невъзможно. Аз ви говоря сега принципно за любовта. Ако дойдем до физическата любов, понеже любовта е едноцентрова, тя има три проекции на земята. Тия проекции са временни. в младини се изявява по един начин, в зрялата възраст по друг начин и в старини по друг. Проекции има. Те са основните тонове в музиката: до, ми, сол. Човек започва с до, ми, сол. Старият свършва със сол. Основните тонове. Ще каже някой: „Трябва да обичаме Господа”. Сега се говори: „Да възлюбиш Господа”. Правили ли сте опит да възлюбиш Господа със сърцето си, да възлюбиш Господа с ума си? Човек знае нещо, за което е направил опит. Тази е проектираната любов. Любовта има девет проекции. Има три проекции на физическото поле, три в духовния свят и три в Божествения свят. После, тия девет проекции имат девет съчетания. После, и минус имат те. Та казвам: За бъдеще цялата култура ще бъде друга. Ти учиш, учението е един подтик. Бащата се грижи за дома от любов. Ако няма тази любов, ще напусне дома, децата и жената. Но и самите животни, една птичка има пет дечица. По някой път те са на чифтове, може да има шест. Бащата и майката ходят и донасят храна, изхранят ги. Като донесе и нахрани едното, после и другото, третото, и тези малки знаят, че има един ред. Като ги науча-т как да хвъркат, веднага напущат гнездото. Не ги хранят повече. Кой ги подбужда? Онзи, великият закон заставя тази птичка да работи. Нищо в света не е в състояние да застави туй малкото същество да носи яйца, да ги мъти, да храни малките. Като влезе любовта, ще даде подтик на тази птичка. Тази вълна като дойде, птичката работи. Тя като дойде в гнездото, знае кому е дала. Даде на едното, на второто, на третото, четвъртото и т.н. Бащата като дойде, и той ги познава, та така се проявява.

Като влезете в духовния свят, ще ви дадат едно изпитание на любовта. Христос дава един пример за богатия. Защо богатият не каза на Авраам: “Отче Аврааме, позволете да ме пуснат от ада, понеже аз се мъча. Да ида да им проповядвам, да им разправя какво мъчение има (в ада).” Топло му беше в ада, казва: „Лазар да напусне небето, да иде да проповядва”. Научил се да заповядва. И в ада като се мъчи, (богатият) пак заповядва: „Да пратят Лазар”. (Авраам) казва: „Не може да иде”. Аз зная вече тази работа. Понеже заповядва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатият би поискал той да иде да проповядва, щяха да го пуснат от оня свет. Казвам: Сега и вие, като богатия, искате други да пеят. Щом дойде мисълта на една стара сестра някоя млада да й попее, тя да пее. Може младата сестра да й покаже как да пее. Гледам много стари сестри – срам ги е да пеят. Няма нищо, нека пеят. Младата сестра и старата сестра нека пеят. Някой стар брат и някой млад брат нека пеят. Ако старият знае да преподава, младият да се учи. в пеенето млади и стари няма. По този начин ще се създаде една атмосфера съвсем друга. Ако тъй бихте работили, отвсякъде щяха да бликнат извори, всичко щеше да върви в хармония. Ако за една година бихте направили един опит, тук болести по дърветата, някои дървета са болни, понеже не се пее, музика няма. Лекуват ги със син камък. Ако има музика, всички паразити, които има по дърветата, ще си идат. По-хубаво лекарство от музиката в света няма. Ако музиката би се приложила, всичките да пеят, учителите да пеят – 99 % щяха да се възпитат. Ще остане 1%. Приложете този метод, той е най-лесният и най-ефикасният. Не само пеене, (но) тогава във вас ще се създаде един стремеж да учите, да работите, във всичко ще ви върви. Като се изгуби импулса, на човека не (му) се работи. Казва: „Що ще ида да уча, аз вече съм стар”. Като идеш в другия свят, искат знания. Аз съм привеждал този пример, във Варна се случило, действителен пример е. Една стара жена на 60 години сънува, че отива в другия свят. Като отива в оня свят, гледа 12 старци седят около една маса. Тя влиза там, казва: „Добър ден”. Казват й: „Защо дойде?” (Тя) казва: „Дойдох, искам да живея тук”. (Те) казват: „Ти знаеш ли да четеш?” – ”Не зная”. Казват й: „Тук вода ще носиш”. Казвам: Като идете в оня свят и не знаете да обичате, вода ще носите. Казвам: Когато вие обичате, за любовта никому не говорете нищо. За любовта не говорете, че обичате. Ти само даваш нещо от себе си, защото ти като даваш от себе си, мязаш* на един извор. Той, като дойде, трябва да оцени любовта. Когато те обичат, тогава си давай мнението. Като обичаш, не си давай мнението. Ти сам се ползуваш като обичаш. Ти проявяваш Божията Любов и Бог те благославя. Ти мълчи, понеже Господ те учи. Щом започнеш да брътвиш* много, ще престане да те учи, ставаш невежа. Нищо не говори, когато Бог те учи в любовта. Когато обичаш, радвай се на любовта. Когато те обичат, тогава си давай мнението. Казвам: Когато Господ ви учи да обичате, мълчете. Когато Господ ви учи чрез любовта на другите, тогава оценете любовта. Кажете: „Много хубав е плода, много съм благодарен”. Туй сега не е по закон. Казвам: Ако така постъпвате, ще влезе във вас един нов живот. Вие сега чакате да умрете. Че какво ще стане? То е безлюбие туй. Онези обичат някого, но като умре – заровят го в земята. Казват: „Да се научиш как да обичаш”. Заровят го в земята, турят паметници. Това са паметници на безлюбието. И Христос, Който обичаше, в света не му туриха пръст, ни най-малко, но му туриха камък. На гроба имаше само един камък, като в стая беше, и там не остана. Като дойде ангелът, излезе. И в гроба като влезе, излезе. в гроба, ако влезете и ви заровят са пръст, опасна работа е. Ако след една година пак ви намерят в гроба, показва, че нищо не сте разбрали от закона на любовта. Само посейте семената и ще видите. Казват: „Тия хора умряха”. Умряха всичките все от безлюбие. Възкресението иска знание. Всеки, който обича и е обичан, той ще възкръсне, нищо повече. То е мое мнение, не мнение, но аз тъй зная. Всеки, който обича и когото Бог обича, ще възкръсне. Който предава любовта и който приема любовта – той ще възкръсне. Казват: „Те ще възкръснат”. То е възкресение. Ами че Христос, като дойде на земята, в какво се прояви? Хората вярват в туй, което не е. Вие искате да знаете дали някой ви обича. Чудни сте. Няма какво да мислите. Някой човек от само себе си не може да ви обича. Всеки, който ви обича, той има подтик от Бога. Може да кажеш, че е от само себе си. Всеки, който ви обича, има подтик от Бога. Ако той е верен на този подтик, той се благославя. Всякога, когато ти възприемаш любовта на хората, то е пак подтик на любовта. Да възприемеш любовта, по два начина се учи. Ако не можеш да обичаш и не можеш да възприемеш моята любов – нищо не можеш да направиш, нищо не може да се ползуваш. Апостол Павел, когато говори за любовта, казва: „Ако зная всичките езици и имам всичкото знание, а любов нямам, ще съм кимвáл*, що дрънка”.

Ха сега, коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? Ха нека стане една стара и една млада, от любов да стане, не заради моите думи. Ако някой от вас има подтик, импулс, не да кажа: „Стани, сестра”, (а) подтик да дойде. Вие, ако не пеете, аз ще ви пея най-после. /Учителят изпя “Фир-фюр-фен”/ . Може да се пее още по-хубаво. “Изгрява слънцето” кой ще изпее? Аз ви повалявам в тази постъпка. Всеки иска да даде път на другите, пък той остава последен. Но в другите работи не е тъй.

Изучавал съм какъв ритъм има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? /Една сестра и един брат изпяха “Изгрява слънцето”/ . Изпейте сега “Давай, давай”.

Всичко, което е посято във вашия ум, във вашето сърце, да възрасне. Бог да възрасте посятото във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-първо ще пеете на физическото поле. Вие отвътре се притеснявате, отвътре трябва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря” То е външната страна. Всеки си има по един инструмент. /Учителят свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега аз наричам това “движение на сърцето”. Когато лъкът отива надолу, ръката се движи отгоре надолу, то е във връзка със слънчевата енергия. Когато ръката се движи отдолу нагоре, енергията от земята иде. Казвам: Ако на земният ритъм давате слънчевата цена, не е право. Някой пcт на слънчевия ритъм дават земна цена. Слънчевият ритъм има едно влияние, земният ритъм има друго влияние. Двата ритъма, единият е положителен, другият е отрицателен, образуват този кръговрат на човешките мисли и на човешките чувства. Седнеш, каквото и да работиш – ще пееш. Ще кажеш: ”Господи, досега не съм пял. Ще слугувам на Господа. Ще слугувам на Господа”. /Учителят, като пееше тези думи, ходеше и силно удряше с крак по пода/. Ще слугувам на Господа, на Господа, хей! Сега аз пях и във вас може да се зароди мисълта, че в пеенето трябва деликатност. След време ще се зароди. В пеенето искат деликатност. Има деликатни положения, които отпосле стават. Някой път най-първо деликатно е запалена една клечка кибрит. След време туй деликатното може да стане грандиозно, много опасно. Пък има известни течения, които в началото са грандиозни, после стават меки. Дъждът, който слиза отгоре, в началото е грандиозен, но после този дъжд има много благотворно влияние в природата. Аз изтропах силно с крака си, един ден ще има по-меко. Колкото времето минава, утихва, този ритъм става по-лек, по-лек. В природата не трябва да правим критика. Всичко, което става в природата, и духането и на вятъра, е на място. И тихото време, и силният вятър, всичко, което става в природата, то е Божествено. Върху него трябва да имаме само едно мнение, за да се възпитаме. Ние критикуваме – вятърът лош, слънцето греело, хората не са хубави, този не е хубав, онзи грозен. Та ние още красотата я нямаме. Защото това са маски на хората. Маските са, които остаряват. Ако хората бяха без маски, щяха да видят истинската красота. Всеки ден да се изменя. Като видите един човек, като го погледнете, отдалеч лицето да се запали от любов.

Всички искате да ви обичат. Че как ще ви обичат? Трябва да дадете нещо. Искате някой човек да ви благодари. Ще повикате човека, ще извадите мед от пчелина или грозде от лозето ще наберете. Като яде, веднага ще ви благодари. Сещат се двама и единият казва: „Добър ден, Иване. От кога не съм те виждал, дълго време има. Кога ще си платиш дълга?” Вие кога ще си платите онзи дълг, който имате да плащате? Турците казват: .../липсва в оригинала/. Няма търпение, казва му: „Не съм те виждал дълго време, кога ще си платиш дълга?” Това няма място. Ако е за дълг, кога ще се отплащаме? Някой казва: „Аз нямам нищо да дължа. Не съм плащал нищо за слънцето, което ме е гряло, на вятъра, който духа, на водата, която тече – нищо не съм плащал”. Тук плащаме само за канализацията, не за водата. Хиляди блага има, за които Господ и дума не прави.

Та казвам: Тогава решавам да живея по любов. Толкоз голяма любов Бог има, ще изпълня Волята Му. Ще се научите да изпълните Волята Божия с музика.

ТОВА Е ЖИВОТЪ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

25 Лекция на Общия Окултен клас
2 април, 1941 год., 5 ч.с, Сряда, Изгрев