Разлика между версии на „Трите връзки 2“

Версия от 13:18, 30 декември 2009

ТРИТE ВРЪЗКИ

Добрата молитва. Кажи ми ти истината.

В света търсите най-важното. В Писанието има един стих, дето казва, че някой имал голямо имане, ходил в странство, търсил някой бисер, някой скъпоценен камък и като го намерил, продал всичкото си имане, да вземе скъпоценния камък. Сега някои считат, че човек да бъде здрав, то е скъпоценният камък. Някои считат живота за скъпоценен камък. Някои считат богатството за скъпоценен камък, някои считат знанието за скъпоценен. Вие го знаете, но името му не знаете. Тук миналата вечер бях на едно място, та между другото има на стената едно огледало. Огледалото претърпяло една авария и то пострадало. То е елипсовидно и за да се скрие тази погрешка, направили една хоризонтална подложка отдолу, че станало хубаво. Вас какво ви интересува чуждото огледало? от едната страна на огледалото има лампа, която свети, хвърля светлина в огледалото и то прави отражение. Отражението не върви в права линия, както пада светлината, но прави една крива линия, наклонено. Ние живеем в един свят. Огледалото си е огледало, може да се оглеждате в него, има малък дефект, нищо не значи. Казвам: Всякога в живота виждаме опакото. Вие виждате тази крива линия, но нея не я направихте вие. В ума ви съществуват такива отражения, някаква опасност. Казвате: ”Ако нямам хляб и умра гладен. Ами ако нямам пари, ако нямам обуща, ако нямам шапка...” Плашим се за нищо и никакво. Тук преди години един приятел си имаше една колибка, преди повече от 10-15 години. Като иде за вода, го беше страх от вълците, да не би да дойдат и да влязат през прозореца. На, сега всички се плашите от някой вълк. И вярващи, и невярващи се плашат от някой вълк. Страхът си има своето мsсто. Писанието казва:”Начало на мъдростта е страх Господен”. Когато страхът е начало на мъдростта, но когато страхът не е начало на мъдростта, тогава идат всичките страдания. Турят по някой бръмбар и кажат: ”Имаш язва в стомаха, затъмнение в дробовете, или затъмнение в черния дроб, жлъчката”. Пожълтял малко някой, какво има като пожълтял човекът. Като пожълтиш къщата и стане жълта, тя не е болна. Боядисал си къщата жълта, то е мода. Като пожълтее човек, казват:”Разболял се”. Когато в Индия искат някому да му дадат титла, някой адепт*, ще му облекат жълта дреха. Малко неприятна краска*. Неприятна е, понеже щом дойде жълтия цвят, трябва трезво да мислиш. Но лошото е да гледаш, без да разсъждаваш. Дайте на някой слаб ученик една трудна задача, казва: ”Отде се намери такава трудна задача, ще ме скъсат”. Способният ученик, като му дадат трудната задача, се радва, че може да работи. Дайте на един певец една проста песен, тя е играчка. Като дадеш на добрия певец мъчна песен, той се радва. Ако дадете мъчна песен на някой неспособен певец, казва: ”Отде се намери тази песен, що не ми дадоха лесна песен”.

Казвам: Най-важното в живота е това, което знаете, пък не му знаете името. Туй го наричат щастие, наричат го блаженство, наричат го любов. Но всичко туй, което търсят хората, спорят заради него, отричат го. Ако вас ви попитат какво търсите в живота и вие кажете, че търсите Бога, тогава как ще намериш това, в което живееш. То не се намира. Именно рибите, ако искат да намерят какво нещо е водата, никога няма да я намерят. Трябва да излязат из водата, за да я намерят. Искат да намерят водата къде е. Тя е в самата вода. Във водата живее и водата търси. Хората живеят в Бога и търсят Бога. Туй, което търсите, то не е реалното. Казва: ”Търсете ме, докато съм близо”. Да търсиш нещо, значи, когато ти можеш да се ползуваш. То е отношение вече. Вечерно време посред нощ какво ще търсиш слънцето? В ума ти съществува някаква илюзия. Ти виждаш, че слънцето е залязло зад хоризонта. Който не разбира закона, мисли, че слънцето е отдолу под земята, минава от другата страна и пак изгрява. Но то е илюзия, както за отражението в огледалото, за което ви говорих. Слънцето никога отдолу не минава. Но слънцето се върти, хоризонтално върви. Вие виждате, че не земята се върти, но слънцето, виждате движението на слънцето. Движението на слънцето се показва такова, каквото не е. Животът се показва такъв, какъвто не е. Виждате, запример, един човек весел. На какво да го уподобим? Веселият човек мяза* на едно ясно небе. Утре виждате този човек – не е весел. Небето винаги весело ли е? Погледнеш – един ден е ясно, но после се заоблачи, цялото небе на 100-200 километра заоблачено. Ако туй небе никога не се заоблачава, ако това небе никога не става бурно, ако отгоре не идваше никакъв дъжд, какво щеше да има на земята? Благодарение, че небето стане сериозно, има какво да дойде оттам. Ако стане весело, показва, че светлината ще дойде. Ако стане сериозно, значи дъждът ще дойде. Виждаме някой човек замислен. Какво лошо има, ако човек е замислен? Няма нищо лошо. Той казва: ”Много весел”. Щом човек е весел, светлината ще дойде. Щом е замислен, дъждът ще дойде. Щом е бурно, работата ще дойде. Ние казваме: ”Този човек не е тих”. Ако светът беше направен само от тихо, какво щеше да бъде? Сега вие считате (за) светия (някой), седнал в съзерцание като индус. Хубаво е съзерцанието. Ако всички бяха адепти* в съзерцание, какъв щеше да бъде животът? По-големи философи от камъните няма. Погледнеш – всички седят като адепти. С години камъните на Витоша, дето ходим, седят на едно място и размишляват. Около камъните има едни, които не седят, но се изменят, растат.

Та първото нещо: вие трябва да изучавате тялото си. Вие имате една държава, трябва да я изучавате. Най-първо онова предприятие на дишането, предприятието на храносмилането, на човешката мисъл как става. Ако не разбираш законите на храносмилането, веднага ще страдаш, не знаеш как да си измениш храната. Ако не разбираш закона на дишането, ти ще имаш задушаване, ще се задушиш. Ако не разбираш законите на човешката мисъл, винаги умът ти се помрачава. Сега мнозина казват, че трябва да служим на Бога. За да служим на Бога, трябва да изпълняваме законите, които Той е наредил.

Обикновено какви обуща трябва да носи човек? Трябва ли да бъдат от гума или от кожа? Учените хора казват, че гумените обуща не са здравословни, изолират човека от земята. Кожените обуща са по-хигиенични. Но следствие на това, животните, които дават суровия материал за нашите обуща, снемат кожата им и правят обуща на нас. Гледаш – обущата много хубави, но забравяш, че някое животно пострадало. Вземеш някоя дреха, казваш:”Много хубава дреха”. Но хич не ти иде на ум, че остригали дрехата на овцата. Дрехата е взета от материала на овците и от този материал е направена дрехата. Или, ако е направена от памук, все отнякъде е взета дрехата от природата. Аз не искам сега да представям мрачната страна. Всичко в света е направено за човека, за онзи човек, който мисли, който чувствува, който работи. Може да кажем, че Бог изисква Неговите деца на земята да учат. Господ иска децата Му на земята да не боледуват, да не остаряват. Смешно е да кажем, че ние сме бедни. Имаме най-богатият Баща и при това се оплакваме, че сме бедни. Имаме Баща, Който никога не боледува, пък ние боледуваме. Имаме Баща, Който всякога е благ, пък ние не сме винаги като Него. Той знае причините защо. Коя е причината, че не сме като Него? Не е лошо, че не сме като Бога. В някои отношения мязаме*. Че не е човек толкоз благ, както Бога, не е лошо. Аз не намирам нищо лошо, ако едно шише не може да събере целия океан. Шишето е от едно кило. Каква разлика между океана и него? Въ туй шише много лесно се разваля водата, отколкото водата на целия океан.

Да кажем, вие си направите една къща. В Америка някой път духат западни ветрове, и като духат – по един пръст прах се набира в къщата по всичките предмети. През всичките дупчици минава. Ако вие не чистите къщата, вятърът духа, вие ще намерите след една година прах навсякъде, и по килимите, всичко в прах. Пък този прах, като се налепи по дрехите ви, действува разрушително върху материала. Не само това, ако не мислим, ако не чувствуваме има един умствен прах в света и в умствения свят. И в този свят, дето живеем сега, е така. Гледайте тази лампа, която свети, горението е пълно. Като гори 4-5 месеца, една година, виждаш, че се окадила малко. Колкото и да е пълно горението, нямаме туй правилното горение. Та във всичките неща, които изучаваме, се има известен прах. Да кажем, в музиката има музикален прах. Щом се насъбере музикален прах, музикантите стават нервни. Някои музиканти са нервни. То се дължи на музикалния прах. Той трябва да знае как да се очисти от музикалния прах. Поетите имат поетически прах, религиозните имат религиозен прах. Онези, които обичат, имат любовен прах. Любовният прах ни пара не струва. Всякога трябва да спазвате онова правило: гори някоя свещ в твоята къща, ако ти на тази свещ не можеш да четеш, тази свещ не ти услужва тъй, както трябва. Тогаз трябва да направиш едно подобрение. Или имаш някаква камина, но горе кади, някой път не гори, течение има. Трябва да намериш причината. Ако не намериш причината, ще има всякога едно кадене, една отслабнала тяга.

Когато ние не разбираме живота, ние сме недоволни. Казваме: ”Защо Господ направил света такъв?” Как да го направи? Ти питаш, то е твое понятие. Какъв е твоят проект, как трябва да го направи? Светът, както е направен сега, е направен толкоз хубаво, че всичко, каквото става в дадения случай, е на място. По отношение на целия живот, като разсъждаваме за бъдеще, какъв ще бъде животът? Този живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Друг е въпросът. Но за дадения момент е най-добрият. Вали дъжд. Защо вали? Че какво трябва да прави? След 4, 5, 10 часа ще престане. Казваш:”Защо не вали?” За бъдеще ще вали. В дадения случай не вали.

Та казвам: Във всеки случай онова съотношение, което имате, бъдете доволни от него. Станеш сутрин, не си разположен. Казваш:”Не ме бутайте, не съм раз-положен”. Не знаеш защо. Липсва ти нещо. Може да си гладен, три деня не си ял. Да кажем три деня не си ял, не си разположен. Нямаш пари, не смееш да кажеш на хората. Имам такъв един пример. Един българин свършил на запад по музика, 10-15 години преди освобождението, свършил по пиано, знаел да свири човекът. Иде във Варна, направили го учител. Скарва се с варненските чорбаджии. Много добър учител, учел учениците си да играят полка*. Изпъждат го и той останал без работа. Нямал нито пет пари. Учен човек, знае да свири, но го е срам. Знае да свири на момите, но отвън, другите, да свири с цигулката, ще кажат:”Той е циганин”. По това време да свириш в България на цигулка, то ще изгубиш и диплома си, че си свършил науките си. Като свириш на цигулка, никой няма да те слуша. Българите казваха: ”Циганин”. Три деня гладувал. За вас три деня е подвиг, но за него не е подвиг, налага му се. Среща го един свещеник от града и му казва: ”Дълго време не съм те видял, заповядайте, елате у дома на гости”. Повиква го в дома си, угощава го, той се отворил и му благодарил много, казал му, че три деня не е ял. – ”Че как?” – „Скарах се с чорбаджиите и ме изпъдиха”. – „Няма нищо, казва, чорбаджийска работа. Те не разбират живота, ти си млад, Господ ще ти уреди твоята работа”. Не се минава дълго време и тогавашният варненски валия* бил учен човек, свършил във Франция, знаел френски, вика го да стане секретар на валията. Пък в това време изкуствено набедили този свещеник, че той се занимавал с комитски работи, бунтовнически работи. Задигат му всичките книги и търсят един верен човек, който да прегледа книгите на попа и писмата, да види дали този поп попството ли си гледа или нещо прави против държавата. Като го срещнал този секретар, който бил натоварен да прегледа книгите на свещеника, казва: ”Благодаря за онзи обяд, който ми даде и онова меджидие*”.

Той, като преглеждал писмата и всички писма, които били опасни, ги отделя. Дето казваме ние: ”Направи добро, пък го хвърли в морето”. Ти имаш една хубава мисъл, задръж я. Законът е такъв. Ако приемеш тази, хубавата мисъл, тя един ден ще стане секретар на валията. Имаш едно хубаво чувство в себе си, приеми го, един ден то ще ти услужи. Или направиш каквото и да е добро в света, не мисли, че можеш да изгубиш. Най-малката мисъл, която възприемеш, най-малкото Божествено чувство, което възприемеш, най-малката постъпка и микроскопическа да е, която си направил, тя ще ви услужи.

Сега туй, за което ви говоря, има приложение, ежедневно може да прилагате. Да допуснем, че някой от вас изисква големи работи – поет да стане. То е за малцина. Певец да станеш, то е за малцина. Малко са певците. Силен да станеш, и то е за малцина. Вие избирате такива професии, които са за малцина. Искаш богат да станеш, но колко души богати може да бъдат? В цяла Америка има 400 души богаташи. Не са много. Малко са богатите. 120 милиона хора има, пък 400 милионери има само. Какво е отношението? 120 милиона, всички могат ли да бъдат богати? Ако всички станат богати, то всички не могат да бъдат щастливи. Даже и здрав да си, пак не можеш да бъдеш щастлив. Ти си щастлив само тогава, когато можеш да помагаш на другите. Ако имаш един ум, не може да го впрегнеш на работа, той не може да ти донесе някаква приятност. В дадения случай приятно е онова, което човек може да направи. Да допуснем, че някой от вас е болен. Болестта се лекува по три начина. Една болест се лекува чрез мисълта, една болест се лекува чрез чувствата, една болест се лекува чрез постъпките. Ако ти не постъпваш добре, ти не можеш да оздравееш. Ако ти не чувствуваш добре, не можеш да оздравееш. Ако ти не мислиш добре, не можеш да оздравееш. Здравето на човека зависи от неговата мисъл. Ако ти искаш да бъдеш щастлив в света, да бъдеш богат, ти не можеш да бъдеш богат, ако не мислиш добре. Ти не можеш да бъдеш богат, ако не чувствуваш добре. Ти не можеш да бъдеш богат, ако не постъпваш добре. Ти искаш да бъдеш поет, пак същият закон. Ти не можеш да станеш поет, ако не мислиш добре. Ако искаш да станеш музикант, пак същият закон. Ти музикант не можеш да бъдеш, ако не мислиш добре в най-обикновения смисъл. Защото музиката е едно отношение на хубавите, красивите методи за идването на живота. Ти не може да имаш красив живот, ако нямаш туй музикално чувство да го изразиш. Всеки е поет от вас. Всинца сте поети. Щом ти е приятно, ти си поет. В себе си мислиш само, че не можеш да изразиш своята мисъл. Дойде един ден нашият Ради и ми казва: ”Учителю, да ти издекламирам нещо”. Сам го съчинил. Хареса ми. Като седим до собата*, издекламира ми го. Питам: Откъде? – ”Аз, казва, го направих”. Някой път ще го извадя на сцената. Той само на мене го каза. Аз го хареса-х, хубаво го направил. Може би на вас като го декламира, да не го харесате, не е тъй огладено, хубаво. Външната форма не е съвършена, но съдържанието е хубаво. Хлябът не е намазан с яйце отгоре, формата не е хубава, но съдържание има. Като го ядеш, вкусен е. Казвам: Ради, простият човек, като започна да пише, всичко ще тръгне напред. Ще кажат някои: ”Не си гледа той хала*, сега човекът остарял”. Сега таман се е подмладил, ще пише.

Сега новият живот иде. Той изисква нови форми. Онази риба, която иска да подобри живота си, тя е в състояние да го подобри, но и хиляди години да работи, пак ще си остане риба. Онова, което търси, е извън водата. Трябва да стане птица. Щастието на рибите е в птиците. Птицата, която иска да стане щастлива, щастието не е в птиците, тя трябва да слезе долу, при млекопитаещите. Млекопитаещите, които искат да станат щастливи, трябва да станат човеци. Човекът, който иска да стане щастлив, той трябва да напусне своята форма. Сега вие вече разбирате, че не трябва да измените формата си. Ако не може да измените формата си, щастливи не можете да бъдете. В този живот е така. Ако живееш хиляда години като човек, ще имаш туй, което хората са придобили. Ако искаш нещо повече, трябва да излезеш от тия условия, при които живееш от тебе зависи. Има много деца, на които бащите са умрели и майките са умрели, и тия деца са станали хора. Има много деца, които са останали при баща си и майка си, в странство не са ходили, орат нивите, еднообразна работа. Впрегнеш воловете, качиш ралото на колата, идеш, бучкаш земята, пак се върнеш в къщи. На другия ден пак впрегнеш воловете, пак качиш ралото, пак идеш на нивата, бучкаш земята. После събереш житото. Хубаво е това, ти го правиш 50, 60, 70 години, какво си добил? Заминеш за другия свят, ралото не можеш да вземеш, воловете не можеш да вземеш, житото не можеш да вземеш. Какво ще занесеш с себе си? Ако си поет – поезията с себе си ще занесеш, ако си музикант – музиката с себе си ще занесеш. Доброто, което си научил, с себе си ще занесеш, мисълта си с себе си ще занесеш, доброто, което си научил, с себе си ще занесеш, своите постъпки с себе си ще занесеш, своите добри чувства, своите добри мисли човек с себе си ще ги занесе.

Та казвам: от толкоз години наблюдавам, всички сте се окултни ученици, като го бутнеш – току се наежи. Обикновен човек, нито е поет, той много не може да постигне. Като те бутнат, като че нищо не е станало. Не си давайте мнението.

Сега ми разправяха: две дами седят в трамвая и говорят за политика. Едната казва: ”Хитлер ни донесе тази беля”. Детективи има там, хващат ги, арестуват ги. Вие седите и си давате мнението кой е виноват. Кой е виноват, не се знае. Един камък се търкаля отгоре, от планината. Този камък от само себе си ли се търкаля? Дошла голяма буря или земетресение. Той от себе си не го прави. Изгубил равновесието по един наклон и се търкаля. Не можеш да кажеш (на) един камък: ”Защо се търкаляш?”, де му е пътя. Вие имате една неприятност в света, то е един камък, който се търкаля. То е един адепт*, който слиза по пътя. Някой пита: ”Защо се търкаля?” От този камък ще научиш един добър урок. Писанието казва: ”Зидете се като камъни на дом неръкотворен”. Има един камък, ти плюеш отгоре му, той е спокоен. Ритнеш го, той се търколи, пак е спокоен. Седи, не си мени лицето. Скочиш отгоре му, спокоен седи. Казвате: ”Камък е това”. Каквото и да направиш, той седи спокоен. Това (е) една хубава черта. Казва: ”Ама той е камък”. Кой е по-умен – камъкът или ти? Риташ камъка, не го боли. Той е толкоз пластичен. Като го риташ, заболи те крака, пък камъкът казва:”Не ме ритай, защото този, който ме рита, страда”. Понеже аз зная езика на камъните, всеки камък, като го ритнеш, това му пада като мед на сърцето. Той това чакал с векове. Като го ритнеш, той казва: ”Дойде един ангел”. Той това го счита за привилегия*. Като ритнете някой камък, той разправя на другите камъни историята как го ритнали. Щом говорим за камъните, ще разбираме онази теория – камъните са спящи духове. Теорията е такава. Дали е всъщност така, но така вярват. Спящите духове, като ги ритате, един ден ще се събудят. Той се помръдне, казва: ”Хубаво да поспя”. Като го ритнеш, обърне се на другата страна, наляво, надясно. Казваш: ”Колко е хубаво, той си спи”.

Сега законът е, че: Ако аз се безпокоя, какво при-добивам? Безпокойството не е лошо. Щом се безпокоиш, то е едно състояние. Заставен съм да изляза от положението, в което се намирам. Сега някой път човек се разгневи. Гневът е на място. В каквото положение да се намери човек, то е на място. Но в дадения случай с целокупния живот не е в съгласие. Ако всеки ден извършваш еднообразна работа, сърдиш се, сръднята не е на място. Ако на всеки сто минути се разсърдваш по една, на място е сръднята. Ако на сто думи казваш една дума, която не е на място, на място е. Ако кажеш сто думи и повториш едно и също нещо, то не е на мястото си. Та казвам: Разглеждайте хората. Казвате: ”Енергичен е този човек”. Знаете, като се разгневи този човек, какво хубаво лице има. Някой като се разгневи, стане енергичен, отпуснатият няма линия. Като се разгневи, като се изпъчи, иначе стои отпуснат. Кое е по-хубаво? Енергичното лице е по-хубаво.

Та казвам: Вие по някой път искате всичките хора да бъдат добри. Именно този човек, който се гневи, той е много добър. Ти си добър, вземеш ножа, отрязваш хляба. Ако този нож не може да реже хляба, то какво ще бъде с тебе? Като простият човек ще вземеш с ръцете си, ще счупиш, отчупиш и туриш едно парче в устата си. То е една красива линия. После казваш: ”Тук ще се подчиниш, аз каквото ти казвам”. Откъснеш, туриш го в устата. Още като чупя хляба и го турям в устата, има една красива линия, който разбира. След като ядеш, ти си доволен от яденето. Някой счита, че ти не знаеш как да чупиш халба. Казвам: Я ми покажи как. Сега ето къде е на място. Ти седиш, някой взел хляба, дърпа го, че като го тегли, удари те. То не е на място. Ти не трябва да си толкоз близо, че като тегли хляба, да не може да те удари. По който и начин да пипа хляба, се е на място. Но да те удари, не е на място. Ако е модерен човек, ще каже: ”Пардон*”. Сега някой път аз засягам някои въпроси. Някои от вас, които са много чувствителни, казват:”Къде ли Учителят ни е видял?” То малко се изисква. Аз му виждам ъглите на устата му, макар че има мустаци, виждам, че ъгълът е обърнат надолу. Туй положение на устата показва, че човек е сериозен. Туй положение показва, че човек е весел. Веселият винаги ги взема, скръбният винаги дава. Този човек дал нещо, намерил, че не го дал, както трябва. Този, понеже взел, не знае как се печели. от този взел, от онзи взел, събрал като просяк, че вечерно време извади торбата, весел е човекът. А пък онзи, тъжният, като се върне сутринта, е излязъл с пълна торба, на този дал, на онзи дал, гледа – торбата празна. Как няма да е сериозен. Гледа торбата, няма петаче. Замислен, няма какво да прави. Тъжните хора са хора, които помагат в света, в нуждите им. А пък радостните хора са онези, да намерят добрата страна. Радостният човек е като види, че имаш голям товар на гърба, казва: ”Дай ми от този товар”. Взема го, ще услужи. Вземе половината от товаря, но като го носи, ще каже: ”Ще бъдеш тъй добър да ми го дадеш”. И в Арабия между бедуините*, като идеш някъде на гости, ако нещо ти се хареса, той ти го подарява. Каквото и да е, като хвърлиш на него око, той ти го подарява. И в природата е така. На каквото човек хвърли око, дават му го. Като се даде, туй даденото си има свои разноски.

Аз съм привеждал онзи пример за един турски паша, който посетил едно село във видинско и селяните го приели много добре. от признателност казва на селяните, че ще им изпрати един слон. Човекът им мислил доброто. Че слоновете в Индия работят. Но селяните 4-5 години го хранили, обеднели, всеки ден трябвало по 60-70 кила ориз да изяжда. Той не работи, те не го турят на работа. Среща един от селяните и пита: ”Как е моят слон?” – ”Много добре, паша ефенди”. Казва: ”Тогава да ви пратя още един слон, като е много добре”. Казвам: Всяко нещастие, което ни се праща в света, ако не знаем да го турим на работа, прилича на слона. Та казвам: Хубаво е, един слон може да свърши работа. Казвам: По някой път нашият ум прилича на един слон. Като дойде, не знаем да го турим на работа и тогава плащаме. Сърцето ни, и то мяза на един слон. Ако не знаем как на туй сърце да му дадем работа, то ще бъде втори слон. Като дойде волята, и тя, ако не я турим на работа, ще бъде трети слон. Те ядат и ние се намерим в чудо. Казвате:”Не знаем какво да правим, не знаем какво да чувствуваме, не знаем какво да мислим”. Значи слоновете трябва да се хранят. Сега трябва да се постави човешкият ум на работа. Не че не е поставен. Вие мислите много добре. Но казвам: дойде ви една малка скръб, да намерите произхода й. Имате едно недоволство в себе си. Искате някой път да пеете. Ти никога не можеш да се научиш да пееш, ако не дружиш с музиканти. Ти поет никога не можеш да станеш, ако не дружиш с поети. Ти добър човек никога не можеш да бъдеш, ако не дружиш с добри хора. Ти любящ никога не можеш да станеш, ако не дружиш с любящи. с какъвто дружиш, такъв ще станеш. Ако искаш волята ти да стане силна, трябва да дружиш с силни хора. Ако 20 години вие пасете говеда, какво ще научите? Ти ще замязаш на тях, те няма да за-мязат на тебе. Единственото положение, положение, където отиваме, те са ония напредналите братя в света, те са високите върхове, към които ние се стремим. Те са, които дават направление на живота. Всеки един от вас, той си има своето място. Няма косъм на главата си, който да не е на мястото си. Сега защо ви са космите? Те са като покривка на главата. Тия косми отгоре на главата, когато са хубави, космите са в съобщение с Божествения свят. Даже на челото, ако търсите, и там има косми. Те са малки антени. Горе на главата са дълги, там съобщението е на дълги вълни, на челото е на къси вълни. После, мустаците на мъжете функционират на дълги вълни, жените – на къси вълни. Жената надалеч с късите вълни схваща, мъжът само отблизо. Отдалеч той не може да приеме. Тия неща са алегории*. Вие ще кажете: ”Мене това не ме интересува”. Сега ще оставим онези, които не се интересуват, ние ще ги оставим на мястото, дето са. Болният, щом го оставим, не може да дойде, здравият да върви. И болният, като оздравее, да върви. Този път, по който вървите, ако вървите – ще постигнете онова, което желаете. Защото, ако човек разсъждава правилно, той ще придобие една линия на челото. Ако човек е музикален, ще придобие една правилна линия на челото на друго място. Ако е поет, ще придобие една правилна линия на челото. Ако е скулптор, ако добре готви, каквото изкуство да има, ще придобие една правилна линия. Ако е весел, на кое място е веселието в нас? Веселите хора отстрани на бузите при носа придобиват известни линии. Умните хора по челото се познават горе, музикантите по челото пак се познават. Има специални линии. Не ви казвам къде е, понеже те са динамични линии. Линиите изпъкват, както изпъква едно осветено място, някой планински връх. Като има светлина – вижда се, като няма светлина – не се вижда. Като дойде онази Божествена светлина, високите върхове ще ги видите. Хубавото в човека всеки може да го види, но работа трябва.

Та казвам: Когато някои искат да обичат Бога, те ще имат отношение към Него. Когато обичаме един човек, ние знаем всичко, което има. Като мине по пътя и стъпките считаме свещени, каквото посял, каквото пипнал е свещено за нас. Туй е в всичко. И в животните го има, и в растенията го има туй почитание в съвсем друга форма. Вие седите и мислите какво трябва да правите. Толкоз разнообразие има.

Запример – по какво се отличават тъжните песни? Всякога, когато симпатичната нервна система* не е развита правилно, песните са тъжни. Когато симпатичната нервна система е правилно развита, песните са весели. Когато в човека има песимистично чувство, когато вярата и надеждата са слабо развити, той е песимист. Като не вижда надалече какво има, стане ти мрачно. Песимизмът е състояние на човешкия ум, неразположението се дължи на симпатичната нервна система, на неговото сърце. Една тъжна песен е хубава, понеже една тъжна песен донася повече влага, веселите песни донасят повече светлина Аз имам три начина. Имаме песни, които употребявам да стимулират ума. Има песни, които употребявам да стимулират сърцето. Има песни, които употребявам да стимулират волята, тялото, каквото и да е. Следователно, щом волята ми отслабне, подновявам я с тия песни. Музиката служи за възпитанието да събуди ума към дейност. Целият ден, щом ти вътрешно имаш хубаво разположение, то е музика в тебе. Някой само механически пее. В музикално отношение има известни мотиви, които събуждат човешката мисъл. Да кажем, някой човек поговорил и събудил една мисъл. То е музика. Нещо приятно дошло до вашите уши. То е музика. Събуди се в тебе една нова мисъл. Ако така не беше ти говорил, не щеше да събуди тази мисъл. Та казвам: Ако поезията и музиката се съединят в едно, придобиват едно качество на човешката реч, която събужда мислите, събужда чувствата, събуждат човешката воля към правилна работа. Така провидението работи. Някой път вятърът духа и събужда вашият ум. Някой път дъжд като вали, събужда вашите чувства, пък вятърът събужда вашият ум. Вие сте разточителни, чувствата ви събрали в себе си лошо, човек чувствува само за себе си. Пък съвсем да забрави чувствата, то е другото зло. Правилно разбиране трябва. Един човек да мисли за ума си, да мисли за сърцето си, да мисли за тялото си. Най-после да впрегне ума си, да впрегне сърцето си, да впрегне и волята си, да служи. Защото Бог пратил човека и Той иска от всеки едного от вас да впрегне ума си, сърцето си и волята си да работят за Господа. Какво ще работят? Седнеш някой път и проповядваш на хората. И аз проповядвам, седна и проповядвам на хората, изпращам своите хубави мисли. Пожелавам на цял свят да има светлина. Аз пожелавам, и щом пожелая – работата отива. После, на тия хора пожелавам добрите чувства. Щом пожелая, чувствата идат. После, на слабите пожелавам да се усили тяхната воля. Новото пожелание, което изпращам, колкото и малко да е едно желание, което изпраща един ваш приятел – то е благословение за вас. Силни и мощни са човешките чувства и мисли. Затова трябва да си пожелаваме добро. Дали ще стане? Пожелай! Ако ти пожелаеш някому и той не го приеме, то пак ще се върне при тебе, ти печелиш. Някога, когато човек мисли добре, който върши добро – всякога печели. Каквото и да изпрати в умствения свят, в сърдечния свят, във волевия свят, ако го приемат – хубаво, още по-добре. Ако не го – той печели. Станете сутрин, за какво да мислите. Недоволни сте. Всичкото недоволство се върне отгоре ти като каша, като тиня, ще ходиш по калта. И обущата ще бъдат кални. Ако мислиш хубаво, ако чувствуваш хубаво, според Божествените закони, казва Писанието: ”Така да просветнат делата ви пред човеците, че като ги видят, да прославят Бога пред човеците”. Така да просветнат вашите дела, делата от вашата мисъл, делата от вашите чувства и делата от вашите постъпки, че като ги видят хората, да прославят Бога. Сега не казвам, че вие не работите. Вие правите всичките усилия, но нямате един начин, ще го научите. Запример: вземеш един товар, дигнеш го. Ти може да се осакатиш. Има един начин на вдигане. Не си струва да дигаш един товар наведнаж. Най-първо онези, които се упражняват в гимнастиката, имат си начини. Трябва да се научиш как се носи товар с ума си, с сърцето си и с волята си. И тогава ще дойдеш до физическото тяло. Умствено ще носиш, най-първо ще си представиш, че дигаш един килограм, няма да се навеждаш, но мислено протягаш ръката, мислено го дигаш. После дигаш два килограма. Това няма да стане в един ден, може в цяла година. Дойдеш и мислено можеш да дигаш 150 килограма, 200 килограма. Започни с сърцето си да дигаш такъв товар и най-после с волята си. Тогава във физическия свят твоите мускули ще бъдат готови да дигнеш товара. Мислено може да дигаш, но дойде една мъчнотия, не можеш да се справиш с нея. Виждал съм мнозина да плачат, казвам: Защо? Казали му “простак” и четири реда сълзи му протекли. Какво значи “простак”? По-стой. Всеки човек, който не свършва навреме работата, протака. Не протакайте работата. Трябва да разбирате думата “простак”, който протака. Сега предметното учение е следното: да кажем първите методи са много отвлечени. Ще ви донеса в една кошница книжни направени плодове, хубави ябълки, форма имат, цвят, те са направени с една миризма, усещате миризмата. Но от тях вие не можете да се ползувате. Хубаво са направени, миришат, но книжни. Туй сега е умствената страна. Донеса ви и една цяла кошница с ябълки. Имаме предметно учение за ябълките. След като държа лекцията, раздам ябълките на всички. То е реално. Сега само ви разправям. Вие казвате: ”Малко по-реално”. Казвам: Втори път, като говоря, ще имам цяла една кошница. Тогава предметът ще бъде много по-важен, понеже всеки ще има по една ябълка. Реално е в света туй, което постигаме. Имаш едно чувство на разположение, то е вече постижение. Имаш една мисъл, колкото и малка да е, то е постижение. Имаш една малка постъпка, то е постижение.

Аз веднъж гледах такъв един пример. На един стар човек отвързала му се обувката. Едно малко момиче се спира и му връзва обувката. Ето един хубав пример. Като му свърза обувката, дядото погледна, казва: ”Какво хубаво дете, каква майка, какъв баща”. Туй дете го гледа право в лицето и старецът му казва: ”Господ да те благослови”. То един добър пример. По някой път казваме, че има добри хора. В едно дете се заражда едно добро желание. Старият човек и той преценява, казва:”И аз бих желал да бъда като тебе”. Пък аз се радвам, че видях нещо хубаво в света.

Та казвам: Радвайте се на вашите страдания, не на изкуствените страдания, но страданията, които не-видимият свят ви изпраща. То са благословение. На тия страдания снемете опаковката, ще намерите нещо вложено. Писанието казва: ”Потърсете ме в ден скръбен, ще ви помогна и ще ме прославите”.

Всичките хора казват: ”Война има, какво ще стане?” Целият народ да потърси Господа, ще им помогне. Няма нищо невъзможно за Него, само като каже: ”Спре-те!”, ще спрат. Казва: ”Бийте го!”, бият те, ударят ти един удар, ти се молиш, казва: ”Спрете!”, спрат да те бият. Като не се молиш, 25 удара ще ти ударят. Ако се молиш преди да са почнали да те бият, ще се отложи страданието. Казвам: Не чакайте да ви набият и накрай да се молите. Преди да ви ударят, гледайте да ги избегнете. Има страдания, които трябва да се избегнат, не са необходими. Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача. В планините се трошат камъните, превозват се, вас ви е неприятно. Чу-пят тия камъни, но те са потребни да се направи едно шосе. Казва: ”Не може ли без да се чупят камъни?” При сегашните условия трябва да се чупят камъните. Казвам: Онова, което става в света, е предвидено в Божествения свят, да ви не смущава. Казвате: ”Какво ще стане?” Господ си знае работата. Затуй Писанието казва: ”За добре е”. Да каже човек “за добре е”, знаеш колко мъчно е. Както онзи, който има раница, той знае тази раница да я снеме, да я откопчава от ремъка. Всяка една мисъл, която може да ви безпокои, да знаете как да се освободите от нея. Всяко едно чувство, всяка една постъпка да знаете как да се освободите. Сега казваме:”Да се освободим”. То е само твърдение. Казваме:”Да бъдеш паметлив”, но паметта не се добива в един ден. с векове трябва да са работили ред поколения, за да бъдеш паметлив. И сега човек трябва да работи, не трябва да бъде разсеян. Когато хората изгубват своята памет, то е когато сърцето взема надмощия в ума. Аз наричам в човешкото небе се набрала толкова влага, нещата не са ясни. Не виждаме ясно работите.

Когато помним, небето е ясно. Когато човешкото небе става тъмно, хората губят паметта си. Когато човешкото небе вътре се изяснява, паметта иде. Зависи от светлината. Та по някой път не е необходимо вие да носите товара на целия свят. Какво ще стане? Няма какво да мислите какво ще стане. Ще има желания във вас. В училището ще има желание да учите, да бъдете в съгласие със своите другари, да бъдете по възможност един от първите ученици. В себе си да бъдеш доволен. Каквато дарба имаш, тури я там.

Сега, ако ви попитам: Какво бихте желали да имате? – какво ще ми отговорите? За втория път нека всеки да ми каже какво иска. Една тема е това. Само с една, 2, 3 думи да каже какво иска. Може да кажете тъй:”Искам шапка, или обуща, или връзка, или пръстен, или цигулка, или само едно нещо”. В дадения случай, какво ви трябва? Едно перо да пиша, ако съм поет. Едно златно перо. Ако съм цигулар – една хубава цигулка. Или ако имам хубава цигулка, ще ми трябват хубави струни, или хубав лък ще ми трябва. Ако съм в обществото, ще ми трябва редингот*. Казвате: ”За такива работи да не мислим”. Предметно учение е. В дадения случай с какво се занимава умът ти? Запример: днес какво искате да бъде времето? Някой от вас доволни ли сте от туй време? Не сте доволни. Какво трябва да бъде времето? Щом си недоволен, излез над облаците с ума си, качи се горе. Като има дъжд, иди на място, дето няма дъжд, влез в къщи в съзерцание. Премести се автоматически, щом искаш хубаво време. Някой път времето е хубаво, не си доволен от хубавото време, пренеси се на място, дето има облаци, дето има вятър. Човек всякога може да има такова време, каквото той иска. Реално няма да бъде. Но за себе си винаги може да има. Ти си беден, нямаш нито пет пари. Представи си, че си богат, имаш апартамент, автомобил, аероплан, хвъркаш навсякъде Казвате:”Илюзия”. Не е илюзия. То е реалност. Илюзията е там, че ти като ходиш с аероплана на ума си, никога няма да паднеш. Които ходят с аероплан реално, често падат и се осакатяват. Щом се осакатим, то са илюзии. Казва:”Не ми трябваше да ходя с аероплан”. Всеки, който е падал три-четири пъти от аероплана, казва:”Не искам да се качвам”. Който не е падал, не знае какво е падане.

Сега дръжте ума си зает с най-хубавите мисли, опитайте какво нещо е светла мисъл. То е Божественото. Дръжте едно хубаво чувство, турете го в сърцето си, или намерите хубава постъпка, турете я в тялото си. Всеки ден правете, туй никой не може да ви отнеме. Може да си болен, може да си сиромах, никой не може да ви лиши от благото, което Бог ви дава. Тогава, ако нямате нищо, призовете Господа. Трябва да знаете как да Го призовете. Помолете се да ви хвърли светлина. Туй, което ви се случило, каква полза имате от него? Този български свещеник, този човек можеше да каже: ”Какво ми трябваше този човек да го нагостявам”. Той правеше нещо, без да знае. Онези, които ръководят съдбините, му казват:”Направи добро на този човек и той ще ти бъде полезен един ден”. Ти вървиш по пътя и нещо ти казва: ”Махни този камък от пътя”. Казваш: ”Защо да го махна?” Като минеш втория път, да не блъснеш крака си в него. Всяка погрешка, която сме направили, не съжалявайте за нея, турете я настрана. Втори път, като минете, да се не блъснете в погрешката. И други, като минат, да се не блъснат. По този начин само ще се създаде новото в света.

Сега всички вярващи желаят едно нещо. Германци, англичани, италианци желаят да победят. И едните, и другите казват: ”Ние ще победим”. Кой ще победи, времето ще покаже. Може да кажа: Аз ще направя това, онова. Това, което съм свършил, което съм реализирал, то е. В Божествения свят аз поставям така. Казвате:”Ние ще победим”. Ще победим знанието. Всичките ученици могат да имат победа. Едни ще победят по-лесно, други ще победят по-мъчно. Казвам сега: Победата е в вас. Сега вие искате да победите. Трябва да победите. Ако учите добре, ако живеете добре, ако мислите добре, ако чувствувате добре, ако постъпвате добре – победата ще бъде ваша. Трябва да победите, защото ако не победите – ще дойдат лошите условия, ако победите – ще дойдат добрите условия, ще бъдете господари на положението.

За да бъдем ние свободни, трябва да направим ние връзка с Бога. Първата връзка с любовта да бъде така, че никога да се не къса. Втората връзка трябва да направим в духовния свят, да се свържем с вярата, с човешката мисъл, че тази връзка да се не къса. Третата връзка на постъпките трябва да направим връзка с надеждата, че и тя да се не къса. Да имаме три връзки, които никога да се не късат, да бъдат пътища, съобщения, да ходим в тия светове и да се връщаме. Тогава ще имаме туй знание, което ние го искаме.

/Изпяхме “Всичко в живота е постижимо”/.

В живота има една вътрешна последователност, на която искам да обърна внимание. В дадения случай гладният се нуждае от храна. След като се наяде, идат другите неща. Дишането е една необходимост. Туй дишане трябва да стане естествено, че да не ни безпокои. Започваме да усещаме задушаване. Мисълта е един естествен процес. Когато върви, човек е радостен. Когато този процес не е естествен, човек се усеща, че има нещо, което му липсва. Тия процеси трябва да бъдат естествени, да бъде човек свободен. В чувствата някой път се плашим да се проявим такива, каквито сме. Запример: Как трябва да ви говоря? Някой път съм естествен в говора. Не да ви втълпя в ума ви да мислите. Без да ви говоря, вие ще дойдете да мислите, но след големи страдания. В Божествения свят времето се съкращава. Времето трябва да се съкрати. Онзи, който не е вещ, той продължава времето. В музиката времето не може да се продължи. Ако продължиш времето, песента губи своя смисъл. Ако удължиш времето на една игрива песен, тя изгубва ритъма. Ако съкратиш времето на една класическа българска или европейска песен, и тя губи своя ритъм. /Учителят пее игрива българска песен и тъжна бавна българска песен/. Едната е мудна песен, другата е игрива. При едната човек е на работа. Онзи адепт* седи. Другият няма време, казва: ”Трябва да се върви, работата трябва да се свърши”. Когато искаме, ние сега може да пеем много хубаво. Както ви пях, не е много музикално. Българските игриви песни са много музикални, много подвижни, много мъчно се свирят, много украшения имат.

Трябва да имате един микрофон. Като станете сутрин, да произнесеш думата “любов” и всеки ден, като я произнасяш, да има отражения, да видиш как музикално си я произнесъл. Някои казват: ”Да се обичаме”. Той така говори “Да се обичаме”. Но да се обичаме и да се любим, то са две неща различни. Да любиш един човек, трябва да му донесеш хляб, да му направиш дрехи, да внесеш топлина в него. Да го обичаш, значи да му дадеш всичките условия. Като яде, да го не мушкаш, да го оставиш свободен, че и ти да ядеш. Обичта изисква сега да му дадеш условия да се наяде сладко. Любовта носи яденето. Обичта дава условия да ядем. Нас ни трябва любовта да дойде, да донесе знанието. Обичта като дойде, да възприемем това знание, че като го възприемем, да бъдем доволни от него.

Отче наш.

21 Лекция на Общия Окултен клас
26 февруари, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев