Разлика между версии на „Слушайте съвета“

Версия от 13:17, 30 декември 2009

СЛУШАЙТЕ СЪВЕТА

Отче наш.

Изпейте “Махар Бену Аба”.

Имахте темата "Ако съм милиардер, какво ще направя?" и "Правият и кривият път". Ако съм милиардер, какво ще направя? Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура?" Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".

Сега имате понятие за прав и крив път. Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така?” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал?”

Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението. Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш?” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така?” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място. Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.

Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите. Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш. Няма да имаш никакви постижения.

Та казвам: И в мисленето е същото. Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви. Някой, като се уплаши, като заек бяга.

Та казваме: „Правият път”. в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.

Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога. Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра?” Работата станала лоша. Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.

Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта?” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.

Но трябва да схващате целокупността. Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.

Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде. в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.

Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”. Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета. Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.

Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга?” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.

Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”. Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят. Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам. След една седмица пак останах същия. Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят. След една седмица изгубих това състояние”.

Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пак се втвърдим. Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.

Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.

Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени?” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам?” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи?” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки?” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи. Всеки един червей трябва да има някой да му помага.

Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана. Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.

Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане. “Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е?” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес. Правилно трябва да се поставят нещата.

Не давайте съвет на Господа. Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте. Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.

Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор. Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият. За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.

Добрата молитва.

20 Лекция на Общия Окултен клас
19 февруари 1941 г., Сряда, 5 ч.с., Изгрев.