Разлика между версии на „Учение и служение“

Версия от 13:16, 30 декември 2009

УЧЕНИЕ И СЛУЖЕНИЕ

Добрата молитва. Мисли, право мисли. Махар Бену Аба.

Ще говоря за Учение и служение.

Трябва да се освободите от превзети възгледи. Запример: къртът има превзет възглед, че където ходи – мисли, че трябва да рови земята. Мисли, че който не знае да рови, той нищо не може да постигне. Една мода е да се учи. Онзи човек, който не знае да се учи, не знае как да служи. Сега нещата, които са вън и вътре в човека, са две неща различни. Като се говори за любовта, казвате:”Външна любов и вътрешна любов”. Но нито външната, нито вътрешната любов е още съвършената любов, която се проявява. Физическата любов е отвън, духовната е отвътре, Божествената е и отвън и отвътре – обединява и двете в едно. Някои мислят, че е лесна работа, но и мъчна работа е. Вие правили ли сте разлика в говора? Запример: като говорите – да давате внимание на всяка дума, която произнасяте. Някой път говорите за любовта, но толкоз обикновена е тази дума, че няма никакъв смисъл. После, разлика има между любовта и обичта. Любовта дава подтик, а обичта дава условия. Да обичаш и да любиш – то са две различни неща. Но то е пак неразбрано. Сега ти не може да учиш, ако нямаш любов. Какво значи да нямаш любов? За да ядеш, трябва да имаш нещо, да ти е дадено. Как ще ядеш, ако нямаш какво да ядеш? Казваш:”Да ядем”. Трябва да има нещо. Не е, каквото и да е да ядеш. Ако ядеш – да ядеш на свят, каквото е най-хубаво, което Бог е създал.

Сега учениците от двата пола правят по една погрешка. Адам направи една погрешка и Ева направи една погрешка. Адам стана причина да се яви Ева в рая, когато още не й беше времето за рая. Ти влизаш в училището да учиш музика, но умът ти е на друго място. Някой, като седне на пианото, си въобразява, че може да свири. Хубава е идеята, но знаете ли колко мъчно е да се свири? Знаете колко мъчно е да се говори. Всякога думите, с които си служим, не ги избираме. Аз често слушам една сестра, която казва: ”Всяко нещо си има причина”. Но казвам и обратното: Всяка причина има свои последици. Всяко нещо си има причина, но това не е цялата истина, всяка причина има свои последствия. Причината не може да се познае отвън от последствията. И последствията не може да се познаят от причината.

Сега на всички ви трябва един метод за работа. Да се учи и да служи човек. Има един обикновен процес в яденето. Ти не може да ядеш, ако нямаш един подтик отвътре, ако гладът не идва у тебе – яденето ще бъде безпредметно. Трябва да имаш един вътрешен подтик, че онова, което ядеш, да ти е приятно. Щом ядеш и не ти е приятно – нямаш глад. Често казват:”Да служим на Бога”. Но служенето на Бога, днес го считат един товар. Всеки мисли, че да служи на Бога е едно ограничение. Ние считаме служенето на Бога като един, който се е оженил, като една жена, която се оженила и не може да погледне на другите мъже. Само един мъж трябва да гледа. Възможно ли е само един мъж да гледа? Ще й се роди едно мъжко дете, после -този мъж има баща, има братя. Казва: ”Друг мъж да не гледаш”. Как? Баща му ще погледне, брата му ще погледне. Каква е философията “друг мъж да не погледне”? Прав е мъжът. Какво подразбира мъжът “други мъже да не гледа”? Мъжът казва, че той не иска тя да гледа други мъже. Жената не иска той да гледа други жени. Разбирам същността каква е на идеята. Сега погрешката, от какво произтича, на Адам? Аз съм казвал и друг път. Адам беше голям зоолог. Първият зоолог в света беше Адам. Понеже беше авторитет, когото Бог създаде, всичките животни ги прекара пред него като предметно учение и веднага той им тури имена. Той избра от тия животни кои да му служат и си създаде цели стада. Но той забеляза, че животните са по-щастливи, отколкото той. Той забеляза, че те живеят две по две, пък той е сам. Започна да се чуди, да философствува, да мисли защо Господ е направил животните по две, а него направил сам в рая. “Какъв е дълбокият смисъл?” – започнал да философствува. Но една мисъл се явила в него. Тогава Писанието казва: ”И видя Бог, че не е добро човек да бъде сам”. Той имаше работа да се разговаря с Господа, но той пожела пътя на животните, забрави Господа. Казва: ”Господи, има нещо, което мене не ми достига. Ако туй ми го даде Господ – всичко ще тръгне напред”. Животните, които ходят две по две, щастливи ли са? Всичките нещастия произтичат от двете. Фаталното, скандалното число е двете. II – какво е това? За да стане две, какво му трябва? 1 – 1 = 0 ; 1+ 1 = 2 Тия въпроси, които засягам, са щекотливи. Изисква се трезв ум. Всички мислите, че този е съвършен живот, че не искате да се освободите от него. Малкото дете не трябва ли да се освободи от живота на първата година? Каквото прави на майка си първата година, мислите ли, че всичко е благоприлично? Казва:”Моето ангелче”. Но какво ангелче? Ангелчето прави неща, които не са благоприлични. Погрешките, които прави нейното ангелче, тя ги покрива. Майката казва: ”Няколко години съм му прала пелените”. Не само човек, но и птиците, лястовичката, като измъти малкото пиленце, бащата дойде, и майката също, турят човката на задницата на малкото, вземат нечистотията в устата и го изнесат вън от гнездото. Майката учи малкото, че не трябва да оставят нечистотии в положката*.

Всяка една мисъл, която не е добре организирана, всяко чувство, всяка постъпка, която не е добре организирана, имат известни нечистотии, които образуват всичките тия отрови, от които съвременното човечество страда. При сегашните условия, какво трябва да правим? Трябва да се прави нещо. Къртът, като го питаш какво трябва да се прави, той казва, че трябва да се рови. Ако питаш птицата какво трябва да се прави, казва, че трябва да се хвърка. Ако питаш рибата какво трябва да се прави, казва, че трябва да се плава. Човек, ако хване занаята на кърта, той по някой път прави такива дупки. Но именно тия дупки, които той прави, колко нещастия произвеждат. Но все ще намерят някое извинение, че е потребно. Да кажем, че сега изравят въглища от земята. Казват, че са необходими за неговата индустрия. Не е само това. Ако човек беше подигнат, нямаше защо да рови земята. Горе пространството е пълно с енергия. Ако знаеше да снеме тази енергия, пък тя толкоз лесно може да се снеме, нямаше нужда да ходи долу да копае. Ако би разбирал законите, нямаше защо да се оре земята, както сега. Като оре земята, като изважда житото, онези, които вземат това жито, искат да се подигнат с 10-20 стотинки цените на житото и като имат милиони килограми жито – да забогатеят и да си уредят живота. От хиляди години хората все си уреждат живота. Казват:”Да се уредим”. Сега и вие имате същата идея. И вие се уреждате. Знаете ли след 100 години къде ще бъдете? Сега казвате: ”Да си поживеем”. Хубаво е да се живее, но трябва да знаем как да живеем. Наскоро четох една психология в младите момичета, (които), като се отчаят от живота, иде им на ум да вземат сода каустик и да я изпият. Туй момиче, като страда, защо ще вземе сода каустик? Мисли, че като погълне тази сода – ще се уредят работите. Знаеш колко мъчно се умира, като е погълнал човек сода каустик. Вие, като ви стане лошо, току вземате сода каустик. Вас по някой път ви харесвам. Толкоз променчиви сте в характера. Има нещо постоянно, на което може да се разчита. Докато ви държат мекичко – хубаво, но щом ви пипнат някъде – обърнете целия свят, веднага обърнете другия лист. Често дойде някоя сестра и ми хвали друга. Не се мине много време и дойде, и ми казва: ”Аз съм се лъгала, тя е такава, тя е онакава”. Дойде другата, тя пък ми казва: ”Тя е такава, тя е такава”. Казвам: Че е такава -такава е. Такива бяхте в рая, такива сте сега. Всяка жена, която е учила ботаника, знае отровните растения и може да те отрови. Всеки мъж, който е зоолог – той знае да коли. Той, като те хване, не се спира. Започне, на това отреже гърлото, на онова отреже, на този извади маслото. Казваме: ”Човек е много благороден, направен е от Бога по образ и подобие Божие”. Той казва:”Нека да имаме любов. С любов трябва да се яде една кокошка”. Хубаво, “с любов” какво аз разбирам? Че като ям кокошката, тя да ме обича и аз да я обичам. Аз ям с любов, но кокошката не ме обича. Тя, като влезе в мене, започне да рови в мене. После във всички вярвания, навсякъде има една лъжа. “Бяла лъжа” аз я наричам. Наблюдавал съм и в града, навсякъде заколят една кокошка, бащата вземе мазното копанче, майката вземе друго и на малкото момиченце дадат шията, понеже най-малко месо има. Казват: ”Ти яж шията, за да се научиш да шиеш”. Тя, горката, чопли, чопли. Питам: Като яде шия, ще се научи ли да шие? Който яде шия, ще се научи ли да свири? Ако той не е роден с дарба да шие, ако не е роден с дарба за музика, той може да яде колкото иска шии на кокошки, но шивач не става. Казват: ”Ти, като се помолиш – всичко ще стане”. Така не се вярва. Той трябва да е роден. Какво значи молитва? Молитвата е вътрешен подтик на една вътрешна любов. Туй, което обичаш, ти като насочиш погледа си към него – молитвата е отиване, слизане към онзи предмет, когото обичаш. Ти не може да обичаш един човек, ако не може да влезеш в неговото положение, да разгледаш живота, както той го разглежда. Ако той те обича, ти, който обичаш, си горе, ти седиш по-високо. Ако ти не слезеш при него – не го обичаш и, ако долният не се качи горе – и той не те обича. Ти седиш високо, той, като те обича, ще се качи при тебе. Сега защо винаги слизането е по-лесно от качването? Каква разлика има между слизане и качване? Най-първо вие посаждате едно семе в земята. Какъв резултат дава? Значи, слизате – туряте семето в земята. Семето вече има желание да възлезе нагоре. Ако едно семе, за което ти си слязъл, ако не възлезе – то не те обича. Щом те обича – то ще израсне нагоре. Иде вече подражанието. Някой те подражава. Какво ще подражаваш? Ще подражаваш любовта на онзи, който вече те обича не в същия смисъл ти да слизаш по-долу, но трябва да се качваш нагоре. Един трябва да слиза, друг трябва да се качва. Разбирайте този закон.

Сега представете си, че имате едно келяво*, това е колелото, долу имате вода и по това колело са наредени кофите. Като се напълнят тия кофи, качат се нагоре и после се излива тази вода. Тия кофи се обръщат надолу. Този, който слиза – слиза, за да почерпи нещо и да изнесе. Този, който възлиза нагоре, е почерпил нещо. За да слизаш при бедните, не само ще слизаш, но трябва да вземеш нещо, като излизаш нагоре. Вие сте дошли на физическото поле, за да почерпите нещо. Ако не почерпите знание, тогава е безпредметно вашето слизане. Вие сте млади, ще остареете. Не знаете защо бяхте млади, защо сте възрастни и защо ставате стари. Не знаете защо се оженихте, защо народихте деца. Казвате: ”Господ така наредил света”.

Хубаво аз направих две неща. Казвам: 1+2+3+4+5=15. Този резултат какво означава в дадения случай? Едно е положително, 5 е отрицателно. Едното е положително, трябва да даде нещо от себе си. Имате човешката устна – горната бърна* е положителна, долната е отрицателна. Често хората обичат да се целуват. Говорим за целувката. За мене целувката е обмяна на енергии в природата. Горната устна е на мъжа, долната е на жената. Долната е женска, горната е мъжка. Когато се целувате – мъж с мъж се целува и жена с жена се целува. Ти, като целуваш един мъж -целуваш неговата жена, и мъжът, като те целува – той целува мъжа. Сега вие мислите, че трябва да се жените. Какво разбирате под думата “женене”? На български тази дума “женене” значи посятото, което е узряло, трябва да ожене, да се събере плода. Вие подразбирате “да се ожени” – да вземе една жена. Един мъж, като вземе една жена и една жена, като вземе един мъж – какво добиват? Ако цигуларят вземе цигулката – той свири. Когато цигулката я вземат – тя иска да свирят на нея. Трябва да се образува една вътрешна връзка между мене и цигулката. Тази връзка в какво седи? Че аз трябва да зная да разклащам жиците на цигулката. Жиците трябва да знаят как да разклащат въздуха. Тогава се образува един тон, може да го възприемеш чрез ушите. Казват, че този е един добър свирец. Сега вие свирите на пианото. То е така нагласено, но я вземете една цигулка, да видите колко е мъчно да вземете верен тон. Вие имате вашия ларингс*, имате и жици там, трябват ви години да се научите как да ги съкратявате. Защото, ако не знаеш как да съкращаваш, няма да можеш да пееш. И тогава другите няма да бъдат доволни. Има известни думи, след като ги изкажеш – имат точно отрицателен характер. Запример: Щом на един човек вие не сте му говорили нищо за любовта. Казва-те: ”Аз ви обичам”. Този човек обърне гръб. Щом кажеш някому, че го обичаш – този човек започва да се съмнява в тебе. Защото вие отделяте любовта от живота. Дави се един човек, ти го извадиш, няма какво да му говориш, че го обичаш. Той сам съзнава. Боледува един човек, ти му помагаш. Няма защо да му казваш, че аз те обичам – затова ти помагам. Теса празни работи. Ще хванеш здравия човек, казваш: ”Аз те обичам”. Здравият човек, като го обичаш, каква нужда има от тебе? Здравият винаги подразбира, че ти искаш да вземеш нещо от него. Като говориш за любовта, винаги разбира: ”Имаш ли нещо да ми дадеш?” Сега във всинца ви се зараждат противоположни процеси. Заражда се един вътрешен процес. Казваме, че всичките хора са създадени от Бога. в Писанието се казва: ”В началото Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена”. Ние подразбираме, понеже човек е създаден от Бога – мислим, че е съвършен. Не е така. Човек не е устроен. Човек в днешната форма е неустроен. Мислим, че е създаден от Бога. Това не показва, че е съвършен. И земята Господ създаде, но беше неустроена. Тогава дойде процесът на усъвършенствуването и Бог започна да устройва земята. Бог създаде човек. Два начина има. Единият го създаде по образ и подобие, след туй създаде другият от пръст, от една по-проста материя. После в Писанието има и друго положение. Роденият от Бога. Роден от Бога и създаден от Бога са две различни идеи. Създаден от Бога, но има още дълго време работа. Всичките страдания, които изпитвате, са, защото още не сте устроени. Сега Господ строи този свят. Минавате през някои страдания и казвате: ”Защо е туй изкушение?” Да допуснем, че имате едно изкушение. Най-първо, най-голямото изкушение в света, са парите. Яденето е голямо изкушение и жените са голямо изкушение. Три неща има за изкушение. Мъжете са изкушение, и жените са изкушение, и децата са голямо изкушение. Трябва да намерим вътрешната връзка. Вие сами може да си създадете едно изкушение в света – ум. Ако човек стане много умен, мисли, че всичко разбира, казва: ”Този невежа, онзи невежа”. Тези работи аз ги разбирам. Ако дойде до любовта, се заражда друго противоречие. Казва:”Като мене няма друг да обича”. Съгласен съм, че друг като вас няма да обича. Както ти мислиш, друг няма да мисли като тебе. Ти си единственото цвете, като тебе няма друго. Друг казва: ”Както аз постъпвам, друг няма да постъпва”. Ако аз със своите постъпки влизам постоянно в дисхармония с окръжаващите, къде е причината – или в мене, или в средата? Може да има и в средата, не може само аз да съм причината. Ако един човек, който няма знание, който ме обича, може да ми създаде неприятност. Ако аз съм в училището и той дойде, и каже: ”Я напусни това училище, аз съм намислил да ти купя дрехи, да се облечеш”. Кое е по-хубаво: да идеш дрехи ли да ти купуват или да учиш? Мнозина ще напуснат класа да си купуват дрехи. Мислите ли, че като се облечете хубаво, ще учите? Най-способните ученици не са онези, които са хубаво облечени. Най-добрият цигулар не е, който е хубаво облечен с фрак*, с бяла жилетка, с бяла връзка, с пръстени. Може да има всичко туй, но като тегли лъка – не може да свири. Като тегли лъка – няма тон. Напъва се, напъва се – нищо не излиза. Казвам: То не помага. Гледаш друг – скромничко облечен, но свири хубаво. Като свири този музикант, само музиката седи в съзнанието му. Миналата вечер бях на един концерт, свири две парчета от Паганини, майстор, млад цигулар. Но казвам: Колко време му е взело да взема верни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди* тъй вярно, пък и подражанието изважда различни тонове. Някои мислят, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвам:Ако всичките хора (са) такива майстори, като него да свирят. Най-първо излиза непознат цигулар, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да ръкопляскат. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката няма да се отвори. Свърши се концерта, не стават, седят всичките, не си отиват. Един седи до мене и казва: ”Българинът, докато не извади нещо вън от програмата, не си отива”. Там имаше един господин, доста благороден човек, но потиснат от жена. Толкоз чувствителен, толкоз нервен. Тя седи, по мъжка линия върви, един генерал. След като свири този цигулар, малко му стана весело, забрави жена си, забрави генерала, започна да гледа весело, да ръкопляска, обтегна се лицето, дойде на себе си.

Та казвам: Божествената мисъл трябва да дойде, както този цигулар, да влезе и да се отвори човек. Но трябва ушите да се отворят, да не са тъй заглъхнали. аз бих желал да се учите. Като говорим за любовта – да ти е приятно. Като говориш за любовта, този човек да ти каже: ”Я ми кажи думата как беше?” Ти слушал ли си някой да казва думата “Любов” и тебе да ти е приятно? Някой говори за Господа, но думата не е приятна. Как се произнася думата “Любов”? Първо: в Любовта, ако ти не слизаш надолу – не може да любиш. Ако седиш на стола и казваш:”Аз не ви любя” – никаква любов не е това. Ти трябва да станеш от стола и по стълбата нагоре, надолу – това е любов. Ако ти не си готов да слизаш надолу – никаква любов не е. То може да е всякакво чувство. Щом като кажеш “Любов”, трябва да имаш разположение, да бъдеш готов да слизаш в най-долните места да служиш. Не само да имаш желание, казваш: ”Аз ще сляза долу”. Още като кажеш първата сричка “лю” – долу да слезеш. Сега вие може да направите едно възражение: “Като сляза, какво ще правя?” Човек, който започва да слиза, още като възприеме първия знак на любовта, Л-то показва, че разбира любовта – това са два Божествени лъча, които излизат от него. Тия два лъча ще ме занесат в най-хубавото място. Любовта никога няма да ви заведе в някое мрачно място. Дето иде тя – подобрява всичко. Любовта, дето мине – всичко изглажда, всичко подобрява. Любовта, като те зърне в ада, адът не е ад. Адът се превръща в рай. Отдето любовта излиза – всичко се превръща на ад. Там, дето любовта влиза, всичко става рай. (Някой) казва: ”Аз вече не го обичам”. Ад е вече. Казваш: ”Аз го обичам”. Рай е. Ти казваш, че го обичаш, а раят не е в тебе. Питам: Любов ли е това? Любовта носи най-хубавото, нищо повече. Сега казваш: ”Как да обичам?” Тъй, както искате вас да обичат. Всеки от вас може да ви даде. Всеки има програма. Ако ви попитам, как трябва да ви обичам – ще ми покажете програмата. Ще ми кажете да си отворя обятията, тъй да ви приема, къщата да бъде осветена, с най-хубави думи да ви посрещна, да ви дам вода да си измиете краката, да ви дам хубаво угощение, през цялото време, докато сте били на гости, аз да бъда доволен, от вашето присъствие да бъда доволен.

Разправяше ми един българин. Един евангелски проповедник иде в село, те го приемат много добре. Това (е) действителен пример, само за изяснение на идеята. (И) престои цяла седмица. (Българинът) казва:”Отивам му на гости, той ме посреща и ми казва: “От къде дойде?” – ”От село”. – ”Кога ще си ходиш?” – ”Кога дойдохте и кога ще си ходите?! (Аз), като дойде в село, не го питам кога ще си ходи. Да остане (и) за по-дълго време”. Сега има една малка погрешка. То е необмисленост. Проповедникът не е далновиден. Може да го пита, защото го обича, иска да знае дълго време дали ще седи, за да приготви нещо.

Питам: Когато слънчевата светлина слиза от слънцето, ще питаш ли кога (е) излязла от слънцето и кога е дошла при тебе, и кога ще си отиде. Тя ще дойде, ще остави своето благословение и ще си замине. Любов-та на едно място не седи. Онзи, който ви обича, няма да седи постоянно. Колко братя и сестри има да обикаля. Всичкото заблуждение е, че вие мислите, че онзи, който ви обича, че само при вас ще седи. Законът седи другояче. Онзи, който ви обича, като ви посети и си замине, вие ще тръгнете подир него, че дето се спре той – и вие подир него. Той няма да върви, както обикновено. Онзи, който ви обича, ще върви, както това колело, което се върти – градината ще се полива. Туй е фигура на речта. Сега, ако дойде някой при вас, ще ви носи подарък. Вие имате едно разположение. Той дойде, че носи това-онова. Често сега, като идат при мене, влязло е като вода, всеки, който иде – носи ми нещо, понеже с празни ръце да се идело не може. Като дойде, ще ми даде пакетчето. То е една опасна работа. Ако съм съдия, дойде някой и ми даде една звонкова*, каже: ”Господин съдия, имайте ме пред вид”. Опасна работа. На един адвокат, като му турят в ръката – опасна работа е. Хубаво е подаръкът. Сега, като ми донесат нещо, някой път не гледам, някой път се интересувам. Отворя пакета, гледам какво е. Ябълки, мандарини, портокали, по някой път има и бонбони. Сега започвам да човъркам какви са ябълките. Някой път виждам – сбутани са, намирам че е скържав*. Той, като ходил, гледал да намери най-евтините ябълки. Някой донесе много хубави, царски. Казвам: На този се е отворило сърцето. Тогава започна да ги чета колко са. аз предполагам, че този е търсил най-евтините, възможно е да е търсил, но възможно е да е нямало по-хубави. Казвам: Ние правим заключението тъй, но може тия да са най-хубавите, които (е) намерил. Казвам: в човека има доста съветници, които постоянно ти дават съвети. Казвам: Онази Божествена Любов, която се струи, която ни потиква към учение – то е първото нещо. Чрез учението, чрез храната, чрез въздуха, чрез Божествената светлина, чрез пипането – то са елементарни работи, от които човек започва да учи. После идат по-сложните процеси. Иде някой човек, казвате: ”Какво ми е донесъл?” Всеки човек, когато (го) срещате, ако разбирате закона – всеки човек е носител на Бога. Но този, който е носител, може да бъде положителен и отрицателен. Всеки човек, като дойде в къщи, като че донася благословение. Всеки, като дойде, донася от тия влияния, които носи със себе си. Някой човек, който е болен или го гонят, той е недоволен в себе си. Щом дойде в къщи, той оставя своето недоволство.

Казвам сега: Първото нещо – трябва да се освободите от вашето недоволство. Една сестра ме пита и ви давам обяснение. Тя ме пита: ”Защо ме нападат тия нещастия?” Да ви дам едно малко обяснение. Представете си, че имате 4-5 ореха, и таман сте намислили да ги счукате, да ги изядете, иде един и казва: ”Моля, дай ми тези орехи да ги посадя”. Ако вие сте човек на любовта – ще ги дадете. Но, като ги дадете, ще настане недоволство във вас. Той казва: ”Дайте всичките орехи, вие може и с хляб само да прекарате”. Тия орехи ще израснат и след години ще дадат плод. Във вас може да влезе съмнението:”Дали ще ги посее?” В Божествения свят нещата другояче седят. Ти като дадеш нещо от себе си, ти придобиваш. Всяко страдание, което е минало през тебе – ти си първият, който ще опиташ неговия плод. Всяко добро, което ти си направил – (ти си), който ще опиташ плода на доброто. И на страданието, и на доброто ти си първият човек, който ще се ползуваш. Ако сега страдате, от тия страдания вие ще се ползувате. Ако сега се радвате, пак вие ще се ползувате. Само че от какво произтичат страданията? Много просто. Аз да ви дам едно обяснение. Страданията произтичат, че ние перем дрехите на нашит заблуждения, които са се окаляли. Що е страданието? Да опереш дрехите на заблуждението. Що е радостта? Да об(л)ичаш опраната дреха. Радостта е да обличаш опраната дреха. Страданието е да переш кирливата* дреха. В моя ум тази идея така седи. Ти обичаш някого – ще му переш ризата. Ако при обличането на ризата и при прането чувствата са еднакви – любовта е съвършена. Ако при прането имаш едни чувства, при обличането други – любовта ти не е съвършена, защото в кирта* на любовта, тази кир* ти носи благословение. аз бих желал да имам характера на любовта. Като опереш една любовна риза, тази вода няма да я хвърлиш, но като опереш ризата от онзи, който обича, където туриш водата – благословение носи. Ако едно общество наръсиш -всичко ще тръгне. с нищо не може да се сравни. Такова е моето разбиране. На една риза опрана, (водата), макар да е кирлива, е по-чиста в сравнение с другата вода. в сравнение с Божественото има нещо дисхармонично, но в сравнение с другата вода – тя е най-чиста от най-чистата вода на земята. Та казвам: При моите условия, както аз разбирам нещата, когато пера ризата на любовта – радвам се. Когато обличам – пак се радвам. И едното, и другото носи благословение. Понеже, след като я нося тази риза, след като е седяла у мене – тя е изтеглила онова, което ми е непотребно. Всяка Божествена риза ще извади от тебе онова, което е непотребно и ще остави потребното. Този, който пере любовната риза – той се ползува. Всичките гении са станали гении, понеже знаеха как да перат. Всичките талантливи станаха талантливи, понеже знаеха как да перат ризата на любовта. Обикновените хора сега се учат как да перат дрехата на любовта. Две неща да знаеш: да переш и да обичаш. Адам не се научи как да си облича ризата и Ева не се научи как да облича ризата на любовта. Всичката погрешка (там) седеше. Вие представяте ли си как занесе Ева плода на Адам? Каква идея имате – как му занесе? Ръката й беше нечиста. Погрешката беше там, че тя, преди да занесе плода, трябваше да си измие ръцете и после да го занесе. И мъжът не си изми ръцете. Всеки, който прави престъпление – той го прави с немити ръце. Когато ръцете са мити – престъплението не се прави. Но и доброто не можеш да направиш, ако вашите ръце не са мити. Щом са мити ръцете – ще направиш добро, щом не са мити – престъплението е неизбежно. При Ева престъплението е микроскопическо. в какво седеше престъплението? Ева само погледна този плод и като го погледна – изкушението дойде. То дойде от очите. (Тя) казва: ”Хубав е този плод. Има нещо тук”. И второто престъпление седи, че тя го попипала, погледнала го, пипнала го и го изяла. Занесе на мъжа си и той яде. Вие казвате: ”Защо Ева направи това?” аз ви питам: Защо носите в сърцето си едно неприязнено чувство към някого? Не е ли този плод на познанието (на) доброто и злото? Имате вътре едно чувство лошо, то е от плода на дървото на познанието и доброто. Или имате съмнение, или безверие – то е същият плод. Туй, което мислите за един човек, да е вярно. Туй, което мислите за един човек, когото обичате, да е истина. Как ще му кажеш? Имате едно малко подозрение. Как ще му кажете? Ако не знаете как да му кажете – мълчете. Ако искате да му кажете, как ще му кажете? Представете си един, който направил едно малко престъпление. Кацнала една муха и си оставила визитната картичка на бялата му дреха. Питам: Какво трябва да кажете на този, който носи това петно? Аз, ако бях на вашето място, ще мина покрай един извор, ще извадя кърпичката си, ще я потопя в извора и ще кажа: ”Чакайте малко”. Няма да му кажа: ”Ще ви направя една малка услуга”. Ще го изчистя без да му кажа, че муха е кацнала. Като изчистя, той тогава ще започне да мисли за мухата. “Как тъй мухата да кацне и да остави петно? Къде е тази муха? Аз ще й откъсна главата”. Мухата направила едно престъпление, че кацнала. Но ти, като й откъснеш главата, ще направиш по-голямо. Ти си в едно изкушение. В духовния свят съществува друго. Аз като облека бялата дреха, има една течност, (с която) като наквася дрехата – мухите седят на около два-три метра, не се приближават. Не може да кацат. Щом мухите кацат на дрехата, показва, че съм нямал тази течност. Щом ти направиш една погрешка – ти се извиняваш. Като облечеш новата дреха, ще туриш тази течност отгоре.

Наскоро ми разправяха един опит. Две сестри има тук, не се обичат. Не че не се обичат, но и двете са користолюбиви, делят една ябълка, не искат да я разделят. Едната казва: ”Тази ябълка е заради мене”. Другата казва: ”Тази ябълка е заради мене”. Казвам на едната: Тази ябълка принадлежи на тебе, не принадлежи на другата. Другата започна да плаче. Защо плаче? Защото ябълката не е нейна. Тя като започне да плаче, казвам: Направих една погрешка, на тебе се пада ябълката. Веднага лицето й просветне. Нито в единия, нито в другия случай е права. аз ви давам това само за изяснение, психологически гледам на нещата, тъй както Бог гледа. Докато дойде да проникне във вас Божествената мисъл, през колко среди ще мине, тази мисъл ще се пречупи. Една мисъл считате Божествена, но не е Божествена. Наредили се други съзнания. Имате едно съзнание, през което минава Божествената мисъл. Вие трябва да знаете как да освободите Божествената мисъл от нейните опаковки. За да разберете една книга, (а) книгата е подвързана и трябва да отворите книгата. Да знаете как да четете тази книга. Да има, да намерите коментатор, да намерите смисъла на думите. Първото нещо: Щом искате да учите – светлина ще дойде във вас. Щом служите – силата ще дойде във вас. Ако не иде светлината – значи вие не учите. Ако сила не придобивате – вие не служите. в служенето на Бога, човек силен става. в учението светлината се придобива. Без учение светлина не може да имате. Под думата “учение” вземам всичко в живота, което трябва да научим. Да научиш как да мислиш, как да чувствуваш, как да постъпваш, как да готвиш, как да се обличаш, да ходиш, да разбираш предмета. То е учение да оценяваш малките работи.

Един ден пътувам с един и приказвам върху един философски въпрос. Минахме през една поляна с цветя и аз го спрях. Да внимаваме, да не стъпчем тия цветя, ще ни държат отговорни. Престъплението няма да бъде голямо, няма закон, който да ни съди, но невидимият свят ще каже, че сме хора невежи, не се учим. Спрях се. (Той) казва: ”Какво са намерили тук да цъфнат? Тук ли се намери да цъфнат на този път, през който ние минаваме?” – Ние пък през този ли път трябваше да минем? През друго място не можеше ли да минем?

Българите, като казват “лю” – много омекчение има. “Лю” изразява учудване. Как бихте произнесли “лю”? “Любов”? Ами как бихте изпели думата “любов”? Сега целта е правилно да се научим да учим. с какъв тон бихте започнали? Да кажем, имаме една песен, която започва с “Любов”. Имаме една песен “Любов ме озари”. С какъв тон почва? /Една сестра започна песента. Изпя само думите “Любов ме озари”/. Така не се пее. в любовта ти слизаш надолу, а той възлиза нагоре. /Учителят пее “Любов ме озари”/. Като пееш думата “любов” няма да възлизаш нагоре, но ще слизаш. На горните няма какво да им пееш. На тези, при които слизаш, ще пееш. с всеки тон ще слизаш. Като слизаш, песента ти ще покаже. Като слизаш, показва, че имаш цел. Ти сега имаш две противоположни идеи. Ти слизаш надолу. Казваш: ”Надолу слизам”. Аз казвам: аз слизам долу, за да ви помогна. Това е тщеславие. Надолу слизам, нося ти въжето. Тази работа ще се уреди. Всякога, когато сме спънати от известна мисъл, защото спънати сме в ума, спънати сме някой път в сърцето, спънати сме в своята воля. Всякога да имаш един изходен път. Да кажем: Ако аз бих ви казал така – всякога, когато ще правите нещо, да ме питате – колко от вас ще ме питат? Ще ме питате, когато ще направите една погрешка. Тогава ще дойдете. Преди да сте направили погрешката, хич няма да ме питате. Като направиш погрешка, ще питаш още веднъж, както в музиката има камертон*. Не като направиш погрешката, но преди да си направил погрешката – да си взел тона правилно. Всичките тонове имат съотношения. Ако всичките тонове не са верни, каква музика е? В истинската музика не можеш да вземеш първия тон фалшив. Другите, ако ги вземеш фалшиви, първият трябва да е верен. Ако първият е правилен, и другите ще бъдат правилни. Ако първият тон не е правилен, и другите няма да бъдат правилни. Когато говоря за мисълта, разбирам, ако първата мисъл ти е права и другите мисли ще бъдат прави. Ако първото ти чувство е правилно, и другите ти чувства ще бъдат правилни. Те си хармонират. Подобното подобно привлича. Хармонията хармония привлича. Дисонансът* дисонанс привлича. Българите имат една поговорка, която не е много хубава. Те казват: ”Краставите магарета през девет баира* се намират”. То е отрицателната страна.

/Учителят пее “Любов ме озари”. “Право, братко, мисли. Стани, стани,ти от леглото стани, така болестта ще изгониш”/. Всички трябва да се отличавате с една мисъл. Никога не допущайте в себе си една лъжлива мисъл, която нарушава мирът ви. Щом имате една фалшива мисъл, тя понижава температурата. Щом имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрешката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата. Щом дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосъждате, аз не съм за самоосъждането, но за постепенното подобрение и изправление. Сутрин, като станете, как започвате? Казваш: ”Аз искам да бъда добър ученик”. Каквото и да ви се случи, ще кажеш: ”За добро е”. Станеш, времето е облачно. Кажи:”За добро е”. Станеш сутрин, духа вятър. “За добро е”. Станеш сутрин, кучетата лаят. “За добро е”. Станеш сутрин, петлите пеят. “За добро е”. Станеш сутрин, температурата се променила. “За добро е”. Там, дето Бог присъствува, всичко се изменя. Ако кажеш, че всичко е за добро, за добро ще се измени. Духа северен вятър, студено става. Духа южен вятър, ще кажеш: ”За добро е”. Щом кажеш:”За добро е”, веднага любовта започва да действува. в света, ако вие не се научите да имате доверие в любовта, нищо не можете да постигнете. Сега вие още нямате доверие в любовта. Не че нямате доверие, но по някой път казвате: ”Дали моята любов е правилна? ” Казвам:Не си възприел любовта, както трябва. Не че имаш лошото желание. Някой път на някои казвам така: Почакайте, имам работа. Казва: ”Много бързам, работа имам”. Казвам:И аз имам бърза работа. Ти бързаш и аз бързам. Коя работа е по-бърза? Мисля, че моята е по-бърза, ще почакаш. Той иска аз да направя една жертва. Казвам:Може да направя една жертва, но нищо няма да ти дам. Туй, което искаш, няма да го получиш, ако ти не си готов да чакаш. Ако и аз не съм готов да чакам – и аз няма да получа. Господ ти каже: ”Чакай, чакай”. Може да мислиш, че много време ще мине. Няма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение с нашето колебание и недоверие. Той е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. Щом започнеш да се колебаеш, Божията любов се забавя. Ние сме причина, контакт не може да стане, Божието благословение не може да работи. Понеже законът е: Ти не можеш да учиш, ако не си свободен. Учението трябва да произтича от пълната свобода, да имаш любов към всичките преподаватели. Да не кажеш:”Стар съм, не мога да уча”. Като си болен – пак ще идеш. И пари като нямаш – пак ще идеш. Няма препятствие в света, което може да те спъне. Всякога трябва да учиш. То е учение. И за закона на служението да не кажеш: ”Стар съм, не мога да служа”. Старите хора могат по-добре да служат, отколкото младите. Първото нещо, за да се подмладите, трябва да знаете как да учите. Второ нещо, за да се подмладите, трябва да знаете как да служите. Човек, който не знае как да се учи и как да служи, той не може нищо да постигне. Той ще има обикновени резултати, които всичките хора постигат. Онези, които са се научили да учат, туй, което ви казвам, трябва да го разбирате отвътре. Не само веднъж, дваж, десет, 10-15 пъти да ви говоря. Не да опровергавам, защото сегашният ви живот е израз на веруюто, на учението на миналото, каквото хората са учили. Писанието казва, че всички ще бъдат научени от Бога. За да се научат всички от Бога, трябва да се учат и да служат. Запример: Ако аз идвам и си кажа: Какво ще говоря на тия хора, няма да ме разберат. Вие станете сутрин от леглото и кажете:”Пак трябва да се ходи”. Като станеш, да ти е приятно, че отиваш. Да не кажеш, че имам болка в крака си. Ако и краката навсякъде болят, да ти е приятно. Като вървиш и като имаш болка, да ти е приятно.

Тази, старата сестра, бяха я заблудили. Казват й: ”Ти си стара, да не ходиш, стой си”. Изпоплашила се тя и седи в къщи. Казвам на една млада сестра: Да й кажеш да стане от леглото. Тя се оплаква, че имало нещо, някъде я боляло. Тя като стане, казвам: Всичко ще се свърши. (Тя) казва:”Той, Учителят, да ме излекува”. Какво ще я лекувам. Казвам й: Стани, стани, нищо повече. (Тя) казва: ”Да се премахне (болката)”. Като ти кажат “Стани” – стани. Ако Господ ти тури цялата земя на гърба и ти каже “Стани” – стани, ще дигнеш земята. Щом ти направиш думата Му на две, тогава тази тежест ще те свърже. “Стани!” – и дигне земята. Ти стани, земята ще се дигне, като каже Господ. Господ ще каже на земята и тя ще стане. Ти като станеш, и земята става. Всичките мъчнотии, които сега носите, като станете – и мъчнотиите стават и ти се подчиняват. Няма болест в света, няма неприятност, която да се не подчинява на този закон. Вътре в себе си не се колебайте. Казвате: ”За друго прераждане, като дойдем втори път на земята”. Оставете за друго прераждане, днес се преродете. Днес, в един момент цял един живот може да го измените. (Някой) казва: ”Сега не може, на 40 години съм, остарял съм”. Земята се е въртяла 40 години, че то е работа на земята, 40 години земята обикаляла. Ти колко пъти си обикалял около слънцето? Още една обиколка не си направил.

Имайте съвършената любов на съвършените мъже. Имайте съвършената любов на съвършените жени. Жени, които не се женят. Да имате съвършената любов на Духа. Да имате съвършената любов на душата. За мене, като кажа “съвършената любов на жената”, е все едно – или съвършената любов на мъжа, или съвършената любов на Духа, или съвършената любов на душата, или съвършената любов на Бога и съвършената любов на Господа. Или казвам: Съвършената любов на Вечния, Безпределния.

Понеже заставаме пред лицето на Господа – да благодарим за всичките Негови блага, колко е бил внимателен към нас. Ако Той не би ни пазил, не зная какво би станало. Да Му благодарим не общо, но всеки един от нас да благодари колко богатство Господ е внесъл във вашите глави. Какво богатство носите във вашето сърце и какво богатство седи във вашите тела – ще Му благодарим. Тогава няма да бъдете болни, сиромаси. Ще се радвате, че имате отличен ум, отлично сърце и имате отлично тяло.

Учение и служение. /Учителят пее “Любов ме озари”/.

Да изречем онзи стих: ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ. /Три пъти/.

18 Лекция на Общия Окултен клас
5 февруари 1941 г., Сряда, 5 ч.с. Изгрев.