Разлика между версии на „Съработници“

Версия от 11:49, 30 декември 2009

СЪРАБОТНИЦИ

Добрата молитва. Махар Бену Аба.

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Матея.

(Направихме упражнението за дишането. Учителя показа от темите.) Този човек с тази ръка какво показва? Доста хубаво са нарисувани.

Единственото благо е в самия човек. Знаеш в какво седи неговото благо. Ние имаме осветление тук – в тъмнината осветяваме салона. Човешкият ум носи светлина вътре. Когато човешкият ум работи, той носи светлина. Човек е буден – тогава е будно съзнанието. Сега по някой път ние искаме да си служим с една външна светлина. Онази светлина, която Бог (е) вложил в нас, я пренебрегваме, но разчитаме на ума си. Ти дотолкоз може да познаеш хората, доколкото познаваш ума, доколкото доверие имаш в ума си, доколкото доверие имаш в себе си. Та казвам: в една тъмна нощ, когато се съберат две свещи, четири-пет – осветяват повече пространство. Когато се групират умовете на хората – те може да постигнат много работи. Сега по някой път правите една погрешка в разбиранията. Работата, която умът свършва – тури я в сърцето си. Работата, която сърцето свършва – тури я в ума си. Разбъркват се работите. За пример: по някой път ние казваме: „Да обичаме някого.“ Да обичаш някого, трябва да туриш сърцето си на работа. Тази любов не е пълна. Това не е любов. Когато употребяваме думата „любов“, подразбираме там, дето работи човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа – всичко онова, което е Божествено, което работи. Умът, който работи, разумното сърце, което работи, разумната душа, която работи, хубавото, мощното, което работи – това аз наричам „любов“. Пък само някое малко чувствание – не, не е любов. Казва: „Аз го обичам, ама той не ме обича.“. Не те обича човекът, понеже твоят ум (е) загаснал. Казва: „3апали си ума.“ Не те обича, понеже сърцето ти не гори, огънят не е запален. Не те обича, понеже тялото ти е хилаво. Сега вие мислите, че един човек може да бъде обичан, когато тялото му е хилаво. Не се лъжете в това. Човек за да бъде обичан в пълния смисъл на думата, трябва да бъде здрав, здрав по ум, светлина трябва да има по ум, топлина трябва да има по сърце – здраво. Здраво сърце да има и сила трябва да има по тяло. Това са неща, съединени в един разумен живот. Сила в тялото, топлина в сърцето, светлина в ума – това са разумни сили. Има една светлина, (в) която съзнанието не е пробудено. Когато Христос казва: „Аз съм светлината в света“, какво разбира? – Светлина и виделина значат две различни неща. Светлината е външната страна, виделината е вътрешната страна. Виделината значи този, който носи знание в себе си. Сега умът се занимава с реалността, с образи. Например: това ръка ли е? – Не е ръка. (Показва темата.) Една истинска ръка се познава. Още като се погледне ръката, по ръката се познава човек. От първата фаланга, щом е добре развита, излиза светлина. От втората фаланга, щом е добре развита, излиза топлина и от третата фаланга излиза сила. Туй е бъдещият човек. Туй са факти, които за бъдеще ще се изяснят.

Може някои работи да ви са тъмни, да ви не смущават. Тази светлина, която е в нашия салон, тя не може да осветли целия свят. Но има светлина, която може да освети салона и да направи онова, което хиляди свещи не може да направят. Представете си денем слънцето като изгрее, трябва ли да носите отделна свещ и да мислите, че вие помагате на слънцето? Умният човек се кооперира с разумното слънце, той не държи своята свещ. Слънцето представлява всичките свещи. Ако ти в себе си не може да кооперираш всичката светлина, всичката топлина и всичката сила, ако твоят дух не може да се кооперира – тогава светът ще бъде неразбран.

Казва: „Той не ме обича.“ Вие, по вашему, как карате хората да ви обичат? Майката, за да стане майка, трябва да носи девет месеца в утробата си. И природата, за да покаже своята любов, и тя носи в утробата човека с милиони години, докато го роди. Човек не е роден така, както го мислите. Природата милиони години го носи, докато го роди. Сега като го роди, вие мислите, че не се грижи. Грижила се е с милиони години. Той е ценност. Тя ни най-малко не иска да умре, да изчезне. Вие като не разбирате закона, казвате: „3а мене никой не мисли.“ Вие как схващате, как трябва да мислят заради вас? Именно когато мислите, че никой не мисли заради вас, тогава мислят хората. То е една илюзия. Ако вашите очи се повредят, че не може да виждате, казвате: „Никой на мене не ми донася светлина, аз съм в тъмно.“ Причината не е външна, тя е вътре във вас. Може да има хиляда свещи и пак вие да бъдете в тъмно. Пък ако вашият ум е запален, може да нямате никаква светлина и пак вътре да имате светлина.

Сега какви са старите възгледи? Старите възгледи аз ги наричам, когато детето се качи на коня (и го) мушка. Казва: „Аз може да карам.“ Но този кон е вашият ум. Как ще възбудиш ума си? Един ден конят, който възседнеш физически, ще вземе ролята да възпроизвежда светлина, как ще го възседнеш? Конят до едно време ще го възсядаш. Като стане вече на мястото на ума, как ще го възсядаш? Да кажем: вие възсядате един кон, туряме един крак отляво, другия – отдясно. Конят тръгва. Ако се качите на един аероплан, как ще го възседнете? Ще бъде ли единият крак отдясно, другият – отляво? Вие, като влезете в аероплана, ще се скриете – никой да ви не види. Питам сега: когато вие яздите един кон, конят няма тъй възпитани чувства. Представете си, че вие вървите с вашия кон в един уреден свят, дето не се позволява никой да плюе на земята, да оставя своите визитни картички. Представете си, че влезете в този свят и вашият кон навсякъде си оставя визитни картички. Дойдат пазителите на реда, че те снемат и те питат защо не си възпитал този кон. Господарят трябва да слезе от гърба на коня и ще го изведе. По целия път ще се качваш, ще слизаш. Сега, колкото е умен конят, колкото той върви и вие трябва да вървите. Не може да яздите. След като си оставил визитните картички, казвате: „Той е здрав кон.“ Аз не оспорвам здравето на коня, но онова, което конят прави и вие правите, не е разумно. Сега аз правя едно сравнение. Представете си, че вие говорите, но една дума вие не я изкажете навреме, защото думите навреме трябва да се изказват. Аз, ако искам да проявя любовта си към някого, три (неща) нося със себе си: ще нося една красива ябълка за очите, ще нося един красив инструмент за ушите, който издава звук, ще нося и едно хубаво цвете за носа, ще нося и храница за устата. Защото вие разбирате само тази любов на яденето и пиенето. Щом няма ядене и пиене, работата не върви. Право е. Оттам трябва да се започне. После любовта трябва да се пипне. Туй, което обичате, вие всякога искате да го опитате. Пипането е благословение от Бога. Понеже чрез пипането ние предаваме нещо от себе си. Ние се ръкуваме с ръцете. Щом обмяната на ръкуването е правилна – обмяна има на вътрешните сили, които вие не ги виждате. С ръкуването познаваш един човек мисли ли, не мисли ли, чувства ли, не чувства ли, има ли сила или няма. Някой път ти е приятно като се ръкуваш, някой път ти е неприятно. Сега вие искате да бъдете богати, да имате пари. То е слабовата страна. Истинското богатство седи в ума на човека, в сърцето на човека, в тялото на човека. Ако умът ти не е богат, ако сърцето ти не е богато и ако тялото ти не е богато отвън, каквото имаш – не е твое. Щом имаш богат ум, всичката светлина в света, всичко, което Бог е създал, ти ще можеш да го използваш. Щом сърцето ти е добре развито, всичката топлина, която Бог е вложил в света, ти ще може да я ползваш. Чрез топлината нещата се отварят, изявяват се чрез топлината. Вие искате някой да ви обича, но той трябва да се изяви. Един цвят кога ще ви обича? Щом изникне, напъпи и цъфне, от себе си веднага изпраща едно ухание. То е първото запознанство. От туй ухание направи един плод, после чрез плода пак ви приканва да се запознаете с него. Следователно: дърветата се запознават с хората чрез плодовете, цветята се запознават с хората чрез уханието си, пчелите се запознават с хората чрез меда си. Хората се запознават чрез ума си. Двама умни хора се запознават с ума си, двама добри хора се запознават със сърцето си, двама силни хора се запознават с тялото си. Сега вие може да кажете, че тая работа вие не я разбирате. Аз се радвам, че не я разбирате, защото, ако разбирате – няма за какво да ви говоря. Защото не разбирате – е интересно. Вие може да сте много способни, (но) се изисква време да се учите. Хората се раждат музиканти, но трябва да се учат. Детето е музикант. Като се роди, първият признак, с който дава, че е живо – изказва първата нота. Тя е до. То казва: „вуа“. Знаеш (ли), какво значи „вуа“? „Вуаа“ значи, че вече съм на границата на Божествения свят, в проявения свят. Щом пристигне, като стъпи на земята, казва: „вуа“. То се предава. Онези, които са го пратили, по цялото небе съобщават, че е пристигнал този герой. То поздравява онези, които го изпратиха. Казва: „Благополучно пристигнах на границата, посрещнаха ме добре.“ Те не го знаеха досега. Освен че не го знаете, казвате: „Дали е така или тъй ни заблуждава?“ Какво лошо има, като отидете на кино – с какво ви забавляват? Реално ли е киното? Дойдат някои (и) разправят, че филмът е такъв. Всички тия работи са 25 % верни, другите са скроени работи. Всичкото в един филм не е реално. Като кажем, че не е реално – не подразбирайте, че е сянка на нещата. Ето какво разбираме, че е реалност в света: ако турят хиляда празни шишета на ваше разположение, какво ще ползвате от тях? Трябва да бъдете много умни, (за) да ги напълните. Ако ви дам хиляда празни шишета и очаквам от вас дали ще може да ги напълните – то е едното положение. Ако ви дам пълни шишета, тогава очаквам от вас да ги изпразните. Та казвам: нереални работи са тия, които са празни. Реални работи са тия, които са пълни. За мене реално е това. Дойде някой, че казва: „Ще стана велик човек.“ 20 години все чакам да стане велик, велик човек не става. Казва: „Аз вярвам в Христа.“. Че вярваш в Христа е едно, но ти трябва да учиш. Ти учиш онзи Христос преди две хиляди години. Христос сега посещава твоя ум, преподава и лекции. Той сега ти преподава, говори ти. Ти казваш: „3наеш (ли), преди две хиляди години какво е говорил Христос?“ Той казва: „Какво е говорил?“ – „Тъй и тъй.“ Пита те: „Туй нещо разбра ли го?“ Казва: „Той трябва да дойде сега, да ни разправи. Колко години Го чакам, не е дошъл.“ Христос е Духът вътре. Вие ще мислите. Разправяте какво виждат ясновидците. Аз ще ви разправя какво виждат ясновидците, защото ясновидците виждат едно нещо, но те не довиждат. Има работи, които недовиждат.

Сега са ме питали: „Къде е оня свят?“ Казвам: оня свят и тоя свят са тук. Казват: „Как?“ Казвам: пространството е голямо, ние не виждаме пространството. Представете си, че аз виждам хора на физическия свят. Но тия хора, като ги срещам, виждам материално – ръце имат, крака имат, виждам други хора, които са по-красиви от тия на този свят. Там има ливади, планини, но река ли да ги пипна – няма нищо. Виждам ги – хора, но не може да ги хвана. Път има, реален път, хората ходят, мърдат си устата, но не чувам. Вие сте в един свят на отраженията. Духовният свят още не е реален свят. Вие имате тази опитност, когато спите вечерно време. Ядете, пиете, слънцето виждате, събудите се сутринта – пак сте гладен. Яденето насън ни най-малко не задоволява човека.

Та казвам: реалността на нещата седи в онзи момент – като обичаш едно нещо, ти влизаш в реалния свят. Защото земният живот е подобен на Божествения. Земята трябва да ви свърже с Божествения свят. Нещата стават реални само по три начина. Ако в ума ви няма светлина, ако в сърцето ти няма топлина и в тялото ти няма сила – ти си в един свят на илюзии. Онзи свят е реален, който носи светлина. Светлината е само една трета. Онези чувства, които носят топлина, те са две трети. И онези постъпки, които носят сила вътре (така), че всяко нещо, което ти мислиш, чувстваш и може да го направиш – тогава се намираш в един реален свят.

Та казвам: може вас да ви обичат хората заради вашето сърце, заради вашия ум и заради вашата добра воля. Писанието казва: „Възлюбил си истината в човек.“ Тази истина, която е вътре, наричат човек. Аз казвам: може вас да ви обичат хората заради вашият ум. Сега нещата са неразбрани, понеже на земята ви занимават много работи. Може да ви разправят за оня свят, но отвън има 25 градуса студ, вие обуща нямате, дрехи нямате, гладен сте – ще може ли да ме слушате? Някои от вас кашлят. Кашлицата е много тщеславна – да се покаже. Тези са същества, от оня свят са дошли, дразнят гърлото. Те са като младите моми. Като минават момците, тя се изкашля малко, те я погледнат. Кашлицата й е много хубава. Аз искам сега любовно да кашляте, както трябва. Някои сестри идат, кашлят при мене. Казвам им: „Не сте се научили още как да кашляте. Не е нотирана песента – нито е цигулков ключ*, нито е басов ключ*. Сега или алт ще пеете, или сопран, или тенор, или бас ще пеете, но на свят ще пеете.“

Сега говорим и вие искате да бъдете свободни. Вие не може да бъдете свободни, ако не се разбирате с вашия ум. В умствения свят само умът може да ви направи свободни. В духовния свят само сърцето може да ви направи свободни. Във физическия свят само тялото може да ви направи свободни. Сега ние мислим, че сме господари на ума си – заповядваме му. Ти на ума си не може да заповядваш. В съвременната наука, в съвременния материалистичен век на един човек може да му заповядваш до известна степен, когато туриш само човека в магнетичен свят – хипнотизираш го. Каквото каже хипнотизаторът той ще го направи. Първа степен, втора и трета степен – той се подчинява. Щом мине в четвърта степен – субектът не се подчинява. Тогава трябва да кажеш: „моля“. Този, прекараният в четвърта степен, вижда нещата. Невежият, тури го в магнетичен сън – това става, онова става, философ става, разрешава, на болните дава диагноза, церове дава. Събудиш го – пак е невежа. Туриш го в магнетичен сън – пак знае. Много лекари има, които са лекари, пък има такива невежи лекари, които не разбират. Казвам: по същия начин и вие трябва да разчитате на вашия ум. Този ваш ум е, който ще ви даде познания за всичко в Божествения свят. Вашето сърце ще ви покаже реалността на любовта, каква е топлината. Когато познаваш нещата, познава ги и сърцето вътре, което претегля дали те обичат или не. После тялото е, което ви показва дали силата на други хора ще бъде във ваша полза или не, или пък вашата сила ще бъде във ваша полза.

Представете си, че един човек се ръкува с вас. Той може да бъде дисхармоничен. Един човек може да се ръкува с вас и след няколко дни вие се разболявате. Някой човек се ръкува с вас, вие сте болен и след няколко дни оздравявате. Има някои хора като се ръкуват с вас и умът ви потъмнее, станете шашав*. Има човек, като се ръкува с вас и умът (ви) просветне, дойде ви някоя идея, сърцето ви се запали, като се ръкува с вас веднага сърцето ви се запали. Като се ръкува друг с вас – сърцето ви изстине. Не е така, както мислим. Едно ръкуване не е проста работа.

Този човек (картина показва) ми прави впечатление – той слиза на физическото поле. Обича да се удоволства. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде – хубаво си поспи, похапне си хубаво. Ако го събудиш преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано.“ Ако не знаеш как да се обхождаш с него, той е готов да те удари. Ако го побутнеш – готов е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25 % може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души? Щом слезем на физическия свят, съприкосновението ни с хората трябва да бъде разумно. Понеже на физическия свят става една пълна обмяна. Всеки човек и възвишените същества нямат материал, трябва да слизат тук на земята, да съберат материал. Няма с какво да работят. Вие сега си представяте оня свят на ангелите. Ангелите има с какво да се занимават. На тяхно разположение са всичките слънчеви системи, колкото има – може да ги управляват, да се занимават. Вие като идете в оня свят, ангелите имат толкоз работа. Казвате: „Чакай, чакай.“ Ангелите нямат време да се разправят с тебе, че си дошъл от земята. Той ще каже: „Ела с мене.“ Като тръгнеш към неговата държава, ти нямаш крила, не може да ходиш. Казваш: „Тази работа не е за мене.“ Работата на ангелите е за тебе. Искаш ти той да се спре, да ти отдели няколко минути, да се разговаря с тебе. Много големи претенции имаш. Затуй казвам: единственият закон в света, по който един ангел може да ти услужи – то е любовта. Ти имаш любов към него -той ще се спре. Без любов той няма да се спре, даже няма да ти обърне внимание. Ти ще му кажеш нещо – той ходи, не те чува. Щом го обичаш – той ще те чува. Щом не го обичаш – той минава край тебе, ти не съществуваш за него. Един човек в Божествения свят без любов е като едно камъче. Ти вземеш камъчето. Този ангел по пътя като едно камъче ще те вземе, ти му говориш, той не те чува и ще те тури настрана. Всичките камъни са заспали ангели. Какво ще кажете? – Коскоджа ангел, има високо мнение за себе си, ти го ритнеш с крака, туриш го някъде.

Очаквате като идете в другия свят да имат високо мнение за вас. Първото нещо – вашият ум трябва да бъде носител на Божествената Мъдрост, сърцето ви трябва да бъде носител на Любовта и тялото ви – на Истината. Казвам: ако истината не може да пребъдва в тялото, ако Любовта не може да пребъдва в сърцето и, ако Мъдростта не може да пребъдва в ума ви – тогава вие сте сам в света. Вие ще бъдете неразбран човек. Каквото и да говорите – няма да ви обичат. Сега говорим за любовта. Вие казвате за някой човек, че го обичате. Да обичаш човека – значи да му дадеш нещо от своята светлина. Да обичаш човека – значи да му дадеш нещо от своята топлина. Да обичаш човека – значи да му дадеш от своята сила. Те са разменна монета на духовния свят. От своята мисъл ще му дадеш нещо. Размяна става на мислите. Размяна става на чувствата. Размяна става на постъпките.

1941 – тази година хората се намират заклещени. Господ е отпред и отзад. 9 е човекът, който мисли. 4-те в дадения случай е човекът, който прилага. То е седалището, скамейката, на която може да седне и да раздава справедливост. 4-те е закон на справедливостта. 9 е закон на мисълта, главата е. Считайте, че този кръг на 9-те – това е главата – вече умът се е проявил, пуснал е своето действие. 4-те е закон на справедливостта. 1 – това е на Божественото. Хоризонталната линия в 4-те – това е човешкото. Божественото е, което слиза, а човешкото е онова, което възприема. После имате втора една линия. Божественото се проявява отдолу нагоре, пак то се проявява. Линията АВ е човешкото. Другите са две Божествени проявления – Божественото, което влияе на човешкия ум, и Божественото, което подтиква човешкото сърце. Съединени с човешкото – то е неговото тяло. Светлината се проявява, топлината и силата. АВ е силата на човека, която се проявява. Имате два резултата – единият е отгоре – Божественият свят, който слиза, и другият, който възлиза нагоре. Имате и друго движение – хоризонтално, което влиза в тялото на човека. Туй го наричат триизмерен свят. Първото измерение е за ума. Второто измерение е за сърцето. И третото измерение е за човешкото тяло. То е там, дето тялото живее. Тази идея е много нова. Вие идвате и се намирате в някое противоречие, понеже не съответства на вашите възгледи. Както и да ви разправят – вие трябва да го видите. Христа не може да го познаете. Христос има един отличен ум – дето минава, осветява всичко, всички се изваждат от тъмнината. Христос носи топлина навсякъде, дето е студено. Като влезе в един дом – всичко стопля. Хората не се нуждаят от въглища. Христос носи сила, че се нуждаят хората от храна. Където влезе – всичко дава. Като дойде Христос – избата ще бъде пълна с въглища. Като дойде Христос – къщата ви навсякъде ще бъде осветена. Щом има светлина – дошъл е Христос. То е външната страна. Вие казвате: „Искаме да го видим.“ Че какво ви препятства да го видите?

Ще ви кажа от какво произтичат противоречията. Не се спъвайте от примера, който давам. Представете си една млада мома, която е дошла да се запознае с някого. Всяка млада мома е дошла да се запознае с някого. Като се запознае с него – счита, че всичко може да постигне. Всеки момък, който (е) дошъл, трябва да се запознае с една мома. И туй е смисълът на живота – запознаването. След като се запознаят най-първо се вижда, че е доста красива. Но дойде изкушението. Ето – яви се друг и той е облечен хубаво. Тя се раздвои, сърцето й се раздвои. Тя не знае – първият или вторият. И първият, и вторият, е любовна работа. Единият й казва: „Ти си богиня, ти си царица.“ И двамата говорят хубави работи. Пък на нея само един й трябва, двама не може. Как тя ще го познае кой е от двамата, кажете? Много лесна работа. Няма по-лесна работа да познаеш. Най-първо една реалност ще се яви физически, но щом я разбираш – тази реалност влиза в тебе и става невидима отвън, а вътре става видима. Тогава вие не сте запознати със законите на битието, ще се намерите в едно противоречие.

Като започнаха да изучават ръцете на човека, хората (започнаха да) носят ръкавици. Когато започнаха да изучават лицето, жените си туриха воал. Когато започнаха да изучават тялото, хората се облякоха. То е само защита. Да се не познава ръката е ръкавицата, булото е да се не познава лицето, дрехите са да се не познава тялото. Хубаво е да се види човешкото тяло. Красотата на тялото е в неговите линии, които има. Туй, което сегашните хора имат, то не е всичкото. Има известна красота вътре в тялото. Ако вие видите едно тяло, както е бил Адам в рая, той е бил облечен в светлина. Царска дреха на светлината и с една хубава топлина. След като съгрешил, светлината изчезва и топлината изчезва – той остава гол. Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите. Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата. Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава. Ако ударите един удар на устата – и тя престава. Де е човекът тогава? Затова казвам: за да имате едно Божествено отношение, пропорция трябва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили от слънцето. То е нормално състояние за жителите на земята. Всеки човек в умствено отношение, ако ти искаш да се запознаеш с човек – ти трябва да бъдеш на 92 милиона мили далеч от него за да го разбереш. Ако си по-близо – работата не върви. Ако искаш да разбереш сърцето на човека, колко(то) е далеч месечината от земята – такова трябва да бъде разстоянието. Онзи, когото обичаш, ти трябва да бъдеш далече от него – колкото е далече месечината, мисля 400 хиляди километра. Ако искаш другото положение, колко е диаметърът на земята? – 12 милиона километра. Значи физически, за да бъдат хората в хармония, ти трябва да бъдеш на 12 милиона километра далече, за да разбереш хората физически. Да няма никакво стълкновение. За вас да ви бъде естествено в Америка да виждате и той да ви вижда. Да си говорите ще бъде много по-добре, отколкото, ако е близо – на едно място. При такива случаи казвате: „Толкоз надалеч?“ Че ни най-малко не е далече. Една крачка е в Америка – като направя една крачка, аз съм в Америка. Като направя две крачки – на месечината. Като направя три крачки – на слънцето. Казвате: „Много далече.“ За мене слънцето е на три крачки, месечината е (на) две крачки, на земята – една крачка. Сега може да има много възражения на това. Онзи, който знае като мене да крачи, е съгласен с мене. Който не може да крачи, казва: „На мене ли ще го разправяш туй?“ Три крачки до слънцето. Че вие сте дошли да влезете. 92 милиона мили за колко светлината ги взема? Една слънчева вълна за колко иде? – За 8 минути. Значи една вълна тръгва и идва за 8 минути от слънцето. Ако тръгнем оттук до („Опълченска“) 66, ще ни вземе половин час. Светлината тръгва от слънцето и за 8 минути ще дойде, ще й остане време да се разходи. Аз още на половината път съм до 66. Колко пространство съм изразходвал? – Много малко пространство. Ние, съвременните хора, мязаме на микроби. Някоя микроба казва: „Колко милиона мили е от Изгрева до „Опълченска“ 66?“

Мнозина сега искат да се запознаят. За да се запознаят с Христа, трябва любов. За да се запознаете с ангелите, трябва мъдрост, знание трябва. Има други същества. За да се запознаете с тях, трябва здраво тяло. Ако нямаме здрави тела, ние няма да може да се запознаем със силните хора. Ако нямаме здрави сърца, не може да се запознаем с умовете на хората. Силните умове са свързани със знанието. Мене ме интересува знанието на един човек, което може да ми даде и моето, което да му дам. Мене ме интересува любовта, която може да ми даде и любовта, която може аз да му дам. Всеки един от вас е проводник на Божественото. Три неща се предават. Чрез ума ви се предава Божествената светлина, чрез сърцето се предава Божествената топлина, а чрез тялото – Божествената сила. Аз разглеждам човека като проводник. Човешкият ум като проводник на светлината, човешкото сърце като проводник на човешката топлина. И на тази, обикновената топлина на живота, и тялото като проводник на силата – на разумната сила. За да знаеш как да работиш, да ти е приятно да работиш, като ходиш, като дигаш ръцете, като свириш – всеки може да си туря ръцете на пианото, но по какво се различава един разумен пианист? – Трябва да знае как да свири. И да може да блъска клавишите – нищо не излиза.

Сега някой от вас може да каже: „Кажи ми аз мисля ли право?“ Представете си, че аз съм художник. Искате да ви нарисувам. Казвам: „Платно носиш ли?“ Аз може да ви нарисувам на стената. Колко години може да остане на стената? – За една година като дойде да мажете, ще замажете и картината ще изчезне. Ако имате едно платно – ще ви нарисувам и ще имате за спомен. Ако вашият ум е развит – може да се запознаете със знанието, със съществата на мъдростта. Ако вашето сърце е развито – може да се запознаете със съществата на любовта, с онези същества, които слизат да помагат на хората. Възвишените същества идват да помагат. Моли се някой на Господа. Господ има много работи, Господ има много работа. Няма същество да замести Господа. Като се помоли човек, Той приема молитвата. (Някой) казва: „Господи, ще свърша работата.“ Понеже към Господа се отправят всички молитви, туй същество най-напред ще иде да каже: „Да свърша тази работа.“

Сега вие да не направите такава погрешка, каквато направи един българин. В България има едно поверие, че между Новата година и Коледа има един щастлив ден, че като туриш главата през малкия прозорец – каквото поискаш, ще ти го дадат. Един като си турил главата през малката дупка, казва: „Господи, да ми направиш голяма главата – като варел.“ Главата станала като варел, не могла да излезе, заклещила се, не може да я извади назад. Не ви трябва голяма глава като варел. Той на място да каже: „Господи, искам да ми дадеш всичкото благословение, че умът ми да мисли добре, сърцето ми да чувства добре и тялото ми да бъде силно“, той казва: „Господи, дай ми голяма глава, че да уплаша всички хора.“ Като варел станала главата му. И във всичките работи ние носим този варел. Някои искат голяма любов – варел. Че ти щом носиш голяма любов – няма да може да си изтеглиш сърцето.

Аз горе имам две радиа. Имам едно радио „Джилет“, имам и едно голямо радио. Занимавам се с дълги вълни, средни и къси. Онова малкото „Джилет“ го конкурира. Някой път го харесвам, пусна и двете – състезават се, надпреварват се. Каквото говори едното, говори и другото. Шашардисват. Седя при малкото – не чувам голямото. Ида при голямото – не чувам малкото. Те си помагат. Голямото казва: „Малък е, много говори. Много дяволит е той.“ Онзи ми казва: „Голям дявол е онзи, големият.“ Казвам: туй радио не (е) изникнало от само себе си. От невидимия свят позволиха. От разумния свят позволиха да се открие тайната на радиото, да се открие, че да може да говори. За бъдеще ще се открият още повече неща.

Сега мнозина са ми казвали: „Чувам нещо вътре.“ По радиото предават. Трябва да намериш станцията, да знаеш на каква дължина да оперираш. Тук идеш, там идеш. Казва: „Нещо ми говори вътре.“ Неразбрана работа и разбрана работа. От оня свят говорят. Много разбрани са работите по радиото. Първата станция е умът, втората станция е сърцето, третата станция е тялото. Тялото има 300 милиарда станции. За бъдеще ще се запознаем. За сега много от тия станции не оперират. Даже някой път може да оперираме чрез някое дете. Някой път, когато искам да позная хората, ще намеря някое дете на 2-3 години и от неговата станция, понеже зная законите, ще приема. Нямам време да се занимавам с моята станция. Далече е още. Минава туй дете и казвам: „Този болен ще оздравее или няма да оздравее?“ Казвам: „Ще оздравее.“ И оздравява човекът. Щом туй дете ще намери някой стар човек, нищо не казвам. Не работи станцията. На децата работят. (На) старите станциите им не работят.

Та казвам: вие се спъвате в света. Казвате: „Какво нещо е Господ?“ Ние си представяме Господа, (че) наблюдава. Срещнеш една млада мома, Господ вижда как я наблюдаваш. Като срещнеш една млада мома, най-първо трябва да поздравиш нейния ум, да поздравиш нейното сърце и да поздравиш нейното тяло. След туй – да й дадеш един подарък, който носиш със себе си. След туй – втори подарък, със сърцето и с тялото. След туй – да се запознаеш. Тогава Господ гледа какво е запознанството. Ще даде ли той или няма да даде? Ти може да й дадеш един подарък, който е позлатен, не е златен.

Та сега, тази година, вие сте заклещени. Господ е отпред и отзад. Който не върви, тогава кашлицата ще дойде, това, онова. Мнозина казват: „Този човек не може да го обичам.“ Чудни са хората. Аз съм човек – майстор. Може да накарам да обикнете всекиго. Една каса, която не обичате, може да ви накарам да я обичате. Казвате: „Тази празна каса – не обичам.“ Като туря сто хиляди златни монети – ще я обикнете. Веднага ще я обикнете. Казвам: всичките неща, които обичаме, имат съдържание. Когато скулпторът тури ония красивите линии на тялото, направи от камъка един красив човек – всичките хора искат да го видят. Казвам: невидимият свят работи във вас вътре, във вашите умове, във вашите сърца, в душите ви. Един ден ще имате тела не като сегашните, няма да боледувате. Хрема няма да има, кашлица няма да има, туберкулоза няма да има, глад няма да има. Знаете (ли) какво ще е? – Ще имате големите благословения. Трябва да се учите сега.

Сега някои ми казват: „Аз видях Христа.“ Онзи казва: „Аз не съм видял Христа, че той Го видял.“ Онзи е горе, на върха на планината, (и) не видял Христа. Онзи (е) долу, в долината, и Го видял. Сега възможно е. Христос, който слиза отгоре, най-първо на планината ще Го видят, после в долината. Това са теории. Когато онзи на планината не го вижда, а онези в долината Го виждат – не зная какво виждане е това. Светлината като иде, има проекция на светлината. Имате червен цвят. Всеки цвят си има място, особено място вземат трептенията в тази гама на цветовете. Значи червеният е този цвят, който дава подтик. Ако ти си в яйцето, червеният цвят ще те извади из ограниченията. Когато се измъти едно пиле, червения цвят го е освободил. Като тръгне по пътя, портокаленият цвят е, който дава движение. Зеленият цвят образува крива линия. Ти ще имаш в музиката фа, (то) е вече да знаеш жълтия цвят, който използва само жълтия цвят. Някои искат да станат богати. Всеки богат може да бъде, който е умен. В който умът не е развит, той богат никога не може да бъде. Та казвам: всичките тия цветове показват пътищата, по които трябва да работите. Вие не може да проявите деятелност, ако не се храните с жълтия цвят. Вие по тяло не може да бъдете здрави, ако не обичате зеления цвят. Трябва да акумулирате нещо в себе си. Ти не може да имаш вярата, вярата ти не може да бъде силна, ако не възприемеш синия цвят. Не може да имаш сила, ако не знаеш как да схващаш виолетовия цвят. После човек не може да прояви чувствата си, ако не разбира правилата на розовия цвят, на червения цвят. Мислите ли, (че) на един човек, на когото лицето е пожълтяло, че той може да обича? Хората на любовта се отличават с един особен цвят. Хората на мъдростта се отличават с един жълт цвят. В сегашната светлина то е само сянка. Проекция има. Кои основни цветове имате? – Жълт, червен и син. Синият цвят е на волята. Трябва да се учиш да акумулираш тази светлина в себе си. Сега религиозните хора се занимават много едностранчиво, занимават се само със сърцето на човека. Всяко едно чувство не може да се роди, ако не му дадеш широчина, простор. Туй чувство не може да се роди, ако не му дадеш светлина. Светлина е необходима за чувствата. И сила е необходима. Сега ние се спираме и казваме: „Как да добием тези работи?“ Когато дойдат тези светли същества в ума – слушайте ги какво приказват. Когато дойдат светлите същества в сърцето – слушайте ги, каквото ви говорят. Когато дойдат тези светли същества в тялото – слушайте ги. Те ви просвещават. Ако искате да познаете силата на човека – ще слушате съществата, които ви говорят на тялото. Ще усещате една приятност. В ръцете, в краката, навсякъде тялото усеща приятност. Като пипате косите – навсякъде ви е приятно. Щом те боли кракът – няма ги тия същества. Те не са дошли. Същият закон е за сърцето. Когато те дойдат, подтикват те да се разбираш с хората. Не дойдат ли те, тогава човек казва, че не си струва да се живее за Бога.

Казвам: тази година запознайте се със светлите същества. Не че не се познавате но вие, като гледате главата, търсите някоя друга глава. Някой път не ви харесва главата. При сегашните условия може да бъдете в един палат, пък да нямате радио. Пък може да бъде(те) в една колиба и да си носите радиото. Питам: къде ще имате повече новини – в палата или в колибата? – Зависи. Един палат не е по-умен, отколкото една колиба. Важно е как е организирана една глава – може да има големи размери, но да не е организирана добре. Може да е малка, пък да е добре организирана. Ръката може да е малка, пък да е добре организирана. Зависи как са организирани очите. Погледнеш някои очи – приятни ти са, понеже са добре организирани. Погледнеш една ръка, не е добре организирана, много груба работа е (показва чертежа). С този човек искайте да бъдете на 92 милиона далече, от този искайте да бъдете на 400 километра, от този човек искайте да бъдете на 12 хиляди километра далече физически, за да се разбирате с него. За мене е тъй, пък ако вие сте по-умни. Аз, който съм толкоз умен, намирам, че не бива да съм близо, на дистанция може да се разбирам. Ако намаля тази дистанция – ще стане стълкновение. Имайте идея. Ако слънцето би дошло в своята големина наблизо, какво ще бъде? То е приятно, че е малко – малко се показва. Ако туй голямото слънце дойде на земята, къде ще го турите? Големите работи не са толкоз приятни. Аз разсъждавам за себе си по следния начин: турите един килограм на гърба си – приятно ви е, турите два, три, четири килограма – пак ви е приятно, но като турите десет килограма, 20, 40 килограма – не ви е приятно. Та казвам: не е в многото. В дадения случай много малко ви трябва. Вижте – тук има хубава черта. Малкият пръст показва, че обича да казва истината. Има една хубава черта. Пръстът му показва, че обича да си похапва. Може да е погрешно, но казва: „Трябва да се храни тялото.“ От музика не разбира много. Казва: „Майка ми пееше, аз хич не се учих. Може би за бъдеще. Обичам да слушам, но не обичам да пея.“ Като хване мотиката – може да работи. Тъпан може да бие. От този хубав тъпанар става и добър капелмайстор. Може да бие тъпана.

Вие всички се безпокоите за нищо и никакво. Земята е дадена на ваше разположение, свободен билет имате да се разхождате из пространството. Недоволен сте. Месечината свети. Слънцето грее денем, пък сте недоволни. Дават ви работа, плодове ви дават дърветата – пак сте недоволни. Овцете ви дават вълна, мляко – пак сте недоволни. Какво ли не ви е дал Господ, от къде намерихте това недоволство? Все търсите нещо. Търсите онова, което го няма. Цветето трябва да има ухание, за да дойде пчелата. Тогава пчелата идва за него. Ако няма нищо цветето, пчелата няма да дойде при него. В странство един художник направил много хубави цветя, карамфилчета. Не могли да познаят кое е естествено и кое е изкуствено. Казва един: „Пратете една пчела, тя веднага намира цветето.“ Често аз съм проучвал какво отношение имат пчелите към естествените цветя. Всяко цвете, което дава мед, е естествено. Всяко цвете, което не дава мед, не е естествено. Всеки ум, който дава светлина, е естествен. Който има такава изкуствена светлина, не е естествен. Кибритени(те) клечки имат ли светлина? – Светне и загасне. Туй, което така загасва, не е реално. Първото нещо – турете в себе си да се не плашите, но Господ гледа. Ти никога не туряй в ума си да излъжеш някого. Да кажем – продаваш ябълки. Дойде някой богат – веднага избираш по-хубавите, като дойде сиромах – избираш дребните. На бедния и на богатия ще туряш еднакво. Дрехар си. Като дойде някой беден – ще дадеш хубава дреха, както и на богатия. Ще ги оставиш те да си избират свободно. Каквато дреха изберат – няма да вземеш повече, отколкото дрехата струва. В Божествения свят всички дрехи имат еднаква цена. Каквато дреха изберат – цената е една и съща. Вие някой път подценявате хората. Не сте верни в преценката. Казвате: „Този брат е невежа.“ Така не се говори. Този брат е малко учен, нищо повече. Способен е, но малко е работил. Казвате: „Не е добър.“ Не че няма добрина, но той не се (е) научил на доброто още. Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роден, но не е работил?

Първо има да работите. Вие казвате: „Остаряхме вече.“ Мислете – като идете в другия свят, пак ще се преродите. Не ви трябва никакво прераждане. Злоупотребили са хората със закона на прераждането. Ти всеки ден ще употребиш един-два часа да учиш нещо. Ще изучаваш камъните, но по минералогия – как са направени, качествата им. Или един-два часа ще учиш ботаника, ще се занимаваш с растенията, ще изучаваш лечебните им свойства. След туй ще се занимаваш малко с животните да видиш, че не са толкоз глупави животните. Тия всичките животни са много учени същества, но са малко лениви. Те са ходили на такива журфиксове*, ядене и пиене имало и са останали назад, не са учили. Всичките животни журфиксове са правили. Като се освободи България младите момци взеха бастуни да носят, върти го. Бастунът го вземаш да пипаш с него. Въртенето на бастуна не е култура още. Бастунът е да знаеш да пипаш с него. Ти искаш да докажеш, че когато маймуната минала от положението на животно и се изправила, взела бастун да се подпира. Всичките хора носят бастуни, да се подпират. Аз нося бастун, но не се подпирам. Аз му отдавам почитание. Казвам: отдавам почитание и едно време помогна за подигането на света. Третият край е той. Бастунът – то е човешката воля. Този бастун е палката на капелмайстора. Ако волята е слаба – все ще имаш един малък бастун, ще го носиш под ръкава. Които имат слаба воля, ще носят под ръкава една малка палка. Ще извадиш, ще пипаш с двата края.

Седите и казвате: „Не мога да мисля.“ Ще започнеш на ръката си да попоглеждаш и вече си действал на ума. Искаш духовен да станеш – ще започнеш да свириш.

Да дойдем до основното. Тая година има такива блага, за които трябва да работите. Имате условия, за които не сте сънували. Вие казвате, че сте стари хора. Едва в Небето има 24 старци и сега се приготовлява още един. Тук на земята милиони има – все стари хора. Не мязате на стари. Стари със знание, млади със сила, възрастни с любов. Младият силен трябва да бъде. Децата са, които воюват. Туй дете падне, поплаче и пак стане. После казва: „Ще ви победя.“ Пак си удари главата, поплаче и пак стане. Казва: „Ще видите.“ Туй дете се бори. Възрастният вече в любовта трябва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава с любовта. Щом се запознаете с любовта – не рисувайте картини по гърба й. Никога не рисувайте картини на гърба на любовта. Знаете ли какво значи то? Пазете едно свещено правило: човек, ако е проявил любовта си – никога не критикувайте един човек в любовта му, защото за да го критикуваш – трябва да познаваш любовта му. Казваш: „Неговата любов не е такава.“ Че твоята каква ще бъде? В любовта не носете никаква критика. После в любовта не се налагайте. Казвате: „Аз ви обичам.“ Не говорете „Аз те обичам.“ Ти проявявай твоята любов както разбираш. Но не искам в името на любовта да насилваш хората. Щом обичаш хората – ще те оценят. Щом обичаш хората – и те те обичат. Не може да обичаш и да не бъдеш обичан. След хиляди години и пак ще бъдеш обичан. Христос в Неговото време не беше разбран. Сега 500 милиона хора разбират Неговата любов. Тя се дължи на тази любов, която Той показа на земята. Ако Той не беше показал тази любов, нямаше сега толкова хора да го обичат. Та казвам: по същия закон, ако вие покажете любовта – дайте свобода на всичките, в себе си дайте свобода. Има нещо, от което вие сте недоволни. То е друг въпрос. Сега не ви казвам да обичате греха, не ви казвам да обичате злото. Ето аз какво разбирам: Христос казва: „Не подобава на мене да вземам хляба от децата и да го давам на псетата. Първо ще нахраним децата, после псетата.“ Любовта е само за децата на Божествения свят. Да обичаме всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са Божествени деца. Може да е едно животно, едно карамфилче – може да обичам. Този карамфил ще стане добър човек. Може да е лоза, ябълка – нищо не значи. Аз не може да не обичам. Като дойдем до един магарешки трън, (той) казва: „Да се обичаме.“ Има една любов разбрана в света. В тази любов умът печели сърцето. Печели, печели и тялото. То е любов. Любов е това, в което умът печели. Любов е това, в което сърцето печели. Любов е туй, в което всички хора печелят. Не е любов това, в което всички хора губят. То е безлюбие. Казвам: да имате една ясна представа за любовта. Любов е това във вас, в което умът печели, сърцето печели и тялото печели. Може да живееш сто години, може да живееш 120 или 150 години, колкото и да е, но онова богатство, което умът печели, сърцето и тялото печелят – то ще бъде с вас. С туй богатство вие ще идете в другия свят, ще знаете как да живеете.

Та любовта към Бога разбирам всичко онова, което Бог ни дал – да го оценим и пазим свещено. Ако пазиш свещено твоя ум, ако пазиш свещено твоето сърце и ако пазиш свещено твоето тяло – ти обичаш Бога. Тъй седи работата. Казва: „Как да Го обичам?“ Да обичаш Бога за ума, който ти е дал, ще го обичаш заради сърцето, което ти е дал. Ще обичаш Бога заради тялото, което ти е дал. Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото сърце, с всичката си сила.

В тази година искам да ви кажа, за да знаете. В тази година хората ще се разбират по-добре, отколкото миналата година. Какво искате да знаете сега? 365 дни всяка сутрин наблюдавайте какво ще ви кажат тези същества, които слизат отгоре. Идната година ще ми разправите по-добре каква е била годината. Запишете си. Единицата са тези същества, които слизат. Какво е единицата? Като напишете 9 – туй показва главата. Някои трябва да направите да потече – туй е извор. Господ е, Който слиза. Противоречията са с човека и тук Господ ги среща. Всяка сутрин Господ казва: „Трябва да мислиш, трябва да работиш, трябва да бъдеш справедлив.“ Като погледнеш главата, да кажеш: „Има един Господ и този Господ е създал света, за да мисля. Той иска да бъда справедлив, да не онеправдавам слугите, братята, сестрите, да се отнасям тъй, както Той иска.“ Като погледнеш – да видиш една усмивка на лицето, да видиш. Ти носиш една кошница с плодове. Ако момата е по-красива – по-хубав плод ще дадеш, ако е по-грозна – по-малък плод ще дадеш. Ти правиш различие. Те еднакво са красиви. Много се лъжете. Грозните моми са тъй красиви както красивите. Те са и по-красиви от красивите. Казвам: те са по-умни. Като дошли, скрили се под маска – да не ги безпокоят младите момци. Онези, красивите, са малко по-сантиментални, облекли се хубаво, момците ги закачат, те ходят да се оплакват.

Тази година да приемете благословението, което Бог е дал. Господ слиза в райската градина – да почуствате Господа. Идната година друго ще бъде. Чрез ума, сърцето и волята, каквото Господ иска – да го направите. Каквото поиска Господ – да го направите. 1941 – понеже обяснявам закона, имате четири елемента, от които два са Божествени принципа, един е човешки. Божественото е, което освобождава човека. То е човешката воля – единицата. Миналата година имахме нула. Тази година имаме едно (1) – мощната Божествена сила, която ще накара всинца ви някои работи да ги разрешите. Тази година трябва да разрешите ще служите ли на Господа или не. Тази година ще разрешите дали ще учите или няма да учите. Тази година ще разрешите дали ще бъдете здрави или няма да бъдете. Ако сте здрави – ще имате шанс да живеете. Ако не сте здрави – ще ви уволнят. Щом си здрав – не те уволняват. Щом си болен – уволняват те по болезнени причини.

Тази година само по едно нещо искайте. Всеки да си тури в ума си само едно нещо да постигне, не много работи. Другите неща да са като спомагателни. Искаш да учиш музика – тури го на пръв план. Или поезия, или изкуство, каквото и да е – едно нещо да имаш в ума си, не четири-пет работи. Другите да бъдат като спомагателни. Идната година друго ще туриш. Ще живееш 50-60 години, имате възможност да проучвате. Вие искате в една година отгоре всичко да постигнете. Турете в ума си само едно нещо. Да кажем някои от вас сте бързореки, много говорите. Бързореките – те са силни извори, дето минават – търкалят камъни. Тази вода трябва да я прекараш и на места да намалиш бързорекия, да може да поливаш градини. Тя е силна вода, като върви – изкоренява. Ще туриш малко да се укроти. Някои от вас си давате мнението. Какво мнение ще си давате за тази ръка? Научно какво мнение ще дадете? Разбира се има гънки, които се образуват. Трябва седем принципа да ви представя, та сами да правите сравнение. Тази ръка спада към чувствените, активните ръце. Този човек, ако го оставиш да си свърши работата – ще я свърши. Храниш го добре – добре плаща. Ако речеш да го ограничиш, ако речеш да злоупотребиш – и той знае. Доста дипломат е. Ако се отнесеш добре с него – ще свърши хубаво работата. Каквото каже – ще го направи. Ако злоупотребиш – и той ще злоупотреби. Като копае лозето – ще го изкопае. Ако обрязва някъде – той от три пръчки ще остави само една. Ще бъде като онзи Стоян. Един свещеник пратил своя слуга да обрязва лозето. „Знаеш ли, казва, да обрязваш лозе?“ – „Зная, дядо попе.“ Като отива, той го обрязва тъй хубаво, че пита го попът: „Плаче ли лозето?“ – „Да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш.“

Първото нещо е да се зароди едно самоуважение. Вие още не се познавате. Трябва да се зароди във вашия ум като срещнете един човек – да му дадете съответстващо почитание и той да ви даде съответстваща любов. Туй е красивото в живота, то е запознаването, взаимното уважение и почитание, не принудително. То е. Като видя един човек какво ме интересува главата му? Мене ме интересува дихателната му система, понеже един човек с хубави дробове – то е една благо за цялото общество и за целия народ. Хора с хубави тела са едно благословение, хора с хубави сърца са благословение, хора с хубави умове са благословение. Казвам: то е бъдещата сила, от която ще се ползвате. Ако умът е на място, ако сърцето е на място, аз да ви подскажа – може да се подмладиш. Ако кажа: „Няма да се подмладиш“, ще констатирам – умът ви не е на място. Щом ние не се подмладяваме – умът не е на място. Щом не се подмладяваме – сърцето не е на място. Щом не се подмладяваме – тялото не е на място. Ако умът ви е на място – тогава имате всичките условия. Мене ми казват: „Подир десет години млад ще станеш.“ Ако идете при един дрехар и имате пари в джоба си мъчно ли е да си купите дреха? Ако имате стотина лева – това гледате, онова гледате, търсите евтина работа. На вас Господ ви е дал, вашите джуздани* са пълни. Ще си направите хубава дреха, няма да икономисвате от тялото. Защото две погрешки хората правят. Едни ядат повече, отколкото трябва, други не ядат, колкото трябва. Онези трябва да съкратят – не трябва да ядат толкоз, колкото ядат. Другите трябва да се откажат да не постят. Някои искат да постят повече. Ще дадеш на тялото нужната храна. Да се помъчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.

Първото нещо сега да ви кажа. Вие вече се обичате, за любовта няма какво да ви говоря. През годината може да се лекувате. Някой заболее. Помолете се заради него – ще оздравее. Всички тук може да се лекувате. Казвате: „Карма* има, нека си носи кармата.“ Някой не постъпва добре – ще се съберат няколко, ще се помолят заради него. Може да направите опит. В Америка, в една църква, един богаташ бил много лош човек. Имало смущения от него. Всички в църквата, каквото направят, искат да опразнят църквата. (Той) казва: „От мене зависи. Аз каквото кажа – ще бъде.“ Съветват го – не разбира. Събират се най-после цялата църква и в негово присъствие започват да се молят: „Или му дай ум, Господи, или го вземи – да се освободим от него.“ Той почва да чувства, че ще го задигнат и съзнава погрешките си.

Аз искам всички да проявите една интуиция, да проявите онова, което Бог е вложил във вас, да проявите. Всинца да бъдете свободни. Щом дойдете до човешкото – тогава проверявайте. Божественото във вас да е свободно. Трябва да бъдете свободни. Някои нямат свобода да се проявят. Ако аз съм на вашето място, за пример тук някой път ще дойдете на столовете, може да им говорите. Когато салонът е пълен, аз виждам – други се наредили и чакат като вас. Вие какво ще кажете? Затова не трябва да се говори. Всеки един стол носи характера на хората, които са сядали на него толкоз години. Умни са столовете. Като седнеш там, явява се желание – искаш да говориш. Седнеш на някой музикален стол – искаш да пееш, да свириш. Предметите носят качествата на хората, които са ги имали. Имаш книги, дрехи – трябва човек да бъде внимателен. Не мисли, че дето седиш, дето ставаш – навсякъде остават отпечатъци. В цялата природа виждам отпечатъци на всичките разумни същества, които са идвали. Реките, които текат, планините, плодовете, ябълките, крушите, сливите, скъпоценните камъни, звездите горе – всички са оставили отпечатъци. Говорим за онова великото, което съществува в природата.

Турете сега на ума си да изправите три погрешки. Някои от вас сте занемарили вашия ум, някои от вас са занемарили вашето сърце и тялото си. Ще бъдете справедливи спрямо ума си, ще бъдете справедливи спрямо тялото си. То е морал. Трябва да бъде човек справедлив. Като се научиш – тогава ще приложиш този, същия морал и за другите хора. Да бъдеш справедлив. Три неща: да не занемарявате умовете на хората, техните сърца и техните тела. Така може да бъдем съработници на Бог. За да бъдем съработници трябва отличен ум – ние го имаме, трябва отлично сърце – ние го имаме, трябва отлично тяло – ние го имаме. Часовникът трябва да се поправи, отличен ум имаме. Малките деца имат мъчнотии, когато тръгнат в училище но после, колкото годините минават – тия деца разбират. В туй отношение искам тази година тези, които се оплакват, че не могат да помнят – да се усили паметта им. Някои от вас не може да помните, понеже вашите умове са заети с много работи. С едно нещо ще се занимавате. Ако съм шофьор, като хвана кормилото – няма да гледам наляво, надясно, но напред. Няма да слушам този и онзи. Кой каквото говори да ме занимава. Ако слушам – ще съборя колата. Казвам: „Оставете ме на спокойствие. Като спре автомобилът, като стигна целта – тогава ще говоря. А сега никой да не ме закача.“ Това значи човек да има една мисъл. Имаш една тема. Свърши темата си и тогава говори върху други работи. Пишеш нещо – свърши писането и тогава говори. Ходиш – свърши ходенето и тогава говори. Това е истинският живот. Не се занимавай с много работи. Тия работи, за които ви говоря, са лесни.

Отче наш.

Хайде сега да посрещнем Новата година!

13 лекция на Общия Окултен клас.
1 януари 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта. Нова година.
Изгрев, София.