Разлика между версии на „Отворени и затворени фигури“

Версия от 11:47, 30 декември 2009

ОТВОРЕНИ И ЗАТВОРЕНИ ФИГУРИ

Отче наш. Всичко в живота е постижимо. Бог е Любов.

(Учителя разглежда темите.) Сега някои от вас сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато някой (е) начертал отворена фигура, един отворен свят, а пък друг – затворен? За пример: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и задните страни. В другата виждате само отпред какво е. Затворените хора са богати. (Те) казват: „Нас не ни трябва много да човъркаме“, затворен вкъщи живее. Отвореният мисли да гради, турил основа и мисли още втори и трети етаж да дигне нагоре. Не само като идея, но

има и затворена картина. Сега мисли какъв трябва да бъде един по-висок свят. Вие имате един свят с три измерения. В плоскостта имате две измерения, но вие сте начертали трето измерение. Вие си въобразявате, защото всичките линии на тялото са в плоскостта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По някой път, когато говорим за четвъртото измерение, питате какво е. В третото измерение може да проектирате четвъртото измерение. В четвъртото измерение, като държиш един конец с двете си ръце за краищата, може да го свържеш, без да пускаш единия край. В третото измерение трябва да пуснеш края, за да завържеш. В четвъртото измерение може да завържеш краищата, без да пускаш.

Както виждате човек навсякъде мисли затворено. Като имате четири страни считате, че е затворен светът. Едно същество от третото измерение ще види, че този свят е отворен. На едно същество от двуизмерния свят ти можеш да бръкнеш в неговия свят и да извадиш нещо из неговия свят. То ще се чуди къде се изгубиха (нещата). Те се вземат от второто измерение и се поставят в третото. Има същества, които от четвъртото измерение идат при нас в нашия свят, който е затворен за нас, а отворен за тях и те могат да вземат нещо. Това тяло е вече затворен свят – не знаете какво има вътре. В фигура А знаеш, че има още да се гради. Турил си някои мертеци*, мисли да гради, но не е съградил още. Сега това е научна работа. Кога¬то гледаме природата, не знаем кое е отворено и кое е затво¬рено. Има неща, които не знаем. Да допуснем: имате лини¬ята АВ. То е един резултат на физическото поле. Тази линия в духовния и в Божествения свят има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-късото разстояние в природата. Трето лице не може да влезе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А.В. Туй отношение, да кажем, се отнася към В.С. Имате А:В = В:С – имате едно равенство. В дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскват. Ако имате отношение А:С = В:В , в дадения случай тия две същества ще се отблъснат и В ще се отблъсват. Какво трябва да се прави? Тогава ще свържем А с едното В и с другото В – те се привличат.

Сега се изисква един философски ум. Ако се занимаваме само с разбраните работи в живота, животът щеше да остане неразбран. Туй, което знаем, не е вече интересно. Интересни са неща, които са непреривни, които растат. Да кажем вие знаете едно дете на една година, но след една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познаваш на три години, на четири ще се измени и след петата година няма да го познаваш, след 10-20 години няма да го знаеш, след 40, 50, 60, 70 години ще се измени. Нещата постепенно се изменят. Онези от вас, които не изучавате нещата в себе си, вие мислите, че едно време сте били млади. Ще бъде смешно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казал, че сте се изменили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промяна във вашето лице. На какво се дължи тази промяна? Сега промените се дължат на много работи. За пример, ако ти си свободен, нямаш нищо, вървиш така и в тебе се зароди едно желание да искаш да имаш скъпи работи, да ги туриш в някоя торба и (да) носиш торбата. Ти вече няма да ходиш изправен, но ще ходиш прегърбен. Казва (някой): „Защо този човек се навел?“ – Доста товар турил на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправен, тежестта може да го дръпне назад. Има някои хора, които тръгват смело. Каква е причината, че някой върви бързо, друг – полека. Онзи, на когото работите са уредени – той върви полека, бавно. В старо време някой българин, като стане чорбаджия – той върви бавно. В миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господин и чорбаджия е едно. Казвам й: чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашавар, казва къде да се сипва яденето. Той заповядва кому да се сипе и колко да се даде. Щом хората вземат чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповядва. Той заповядва, докато има в казана чорба. Щом няма чорба в казана, той не може да заповядва никому. Докато вие сте богат човек, имате пари – вие сте чорбаджия. Щом ви вземат парите – чорбаджилъкът отива. Казват, че в еди-кое си село някой е станал чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремът му е хлътнал, има хубава линия на кръста, горе раменете са широки сухичък е. Щом стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромав. Не че не мисли, но той мисли, че си (е) уредил живота като стане чорбаджия. Щом е станал чорбаджия – значи има нещо в казана за ядене. Няма какво да му мисли. Но животът така не се разрешава с чорбаджилък. Ако е за чорбаджилък – всеки има по един казан, всеки може да бърка в чорбата и няма никой, който да не е чорбаджия. Стомахът на човека е чорбаджия. И действително – важен е този казан. Казва някой: „То с ядене работа не става.“ Много важен институт е в природата. Щом се разстрои стомахът, той не може да мисли добре. Когато се храниш хубаво, ако си здрав и умът ти е здрав. Щом се разстрои стомахът ти – разстройват се и гърдите, разстройва се и човешкият мозък. Когато говорим за яденето, то е нормално. Когато човек яде повече, отколкото трябва, то е болезнено състояние. И когато човек яде по-малко, отколкото трябва, и то е болезнено състояние. Две болезнени състояния има, ако А яде повече и ако В яде по-малко. Следователно – А и В стават ортаци. Като станат ортаци тогава, ако А има слуги – не иска да ядат повече, много разноски има в яденето. Слугите не ядат повече, понеже той знае, че който яде по-малко – не може да работи. Иска неговият слуга да яде повече, че повече да работи. Туй е в едно семейство. Някой път господарката вижда, че слугите ядат повече, понеже тя яде повече. Някой път тя е щедра. Щедри са богатите хора, но не много. Щедри са, но след като са яли туй, което е останало, (за) да не го хвърлят на кучетата – дават го на бедните. Щедрият човек е този, който отделя от най-хубавото, което има в себе си и половината ще отдели (и) ще даде на другите. Той е щедър човек, понеже от своето си отделя. Онзи, (който) след като се (е) наял казва: „Хайде това, което е останало, да го дам на другите за Господа“ – то е минус.

Та казвам: човек трябва да се изучава, да се види кои са положителните черти и кои са отрицателните черти. Защото има два вида черти – отрицателни и положителни. Когато човек е много положителен, той става несносен, неустойчив. Ако човек е гениален е хубаво, но когато той не разсъждава, не устоява – ще се зародят големи противоречия.

Миналата година, мисля, минават през един мост един полковник, един подполковник, един майор и още други офицери. Шофьорът казва: „Господин полковник, този мост не е здрав.“ Той казва: „Аз заповядвам да минем.“ Заповядва, но пострадват. Когато не разбираш, ще слушаш шофьора. Не може да се мине. Не само човек, но и животните имат развито това чувство. Ако прекарате един кон по един мост, щом си тури крака и той вече знае ще може ли мостът да издържи или не. Ако не може да го издържи, спре се конят. Да кажем, ако пътувате на кон и мостът е покрит с вода, остави коня свободно: ако той върви – ще минете, ако се спре – не го карай. Ако го насилиш – ти и конят ще отидете заедно. Ако си с каруца – върни каруцата назад. Ако сам потегли във водата – ще излезе. Още от началото конят знае. Слонът, още като тури крака си на един мост, знае дали ще го издържи. Казвам: там, дето слонът минава – мини и ти. Там, дето мишките минават – не минавай. Ако мишките минават по един мост – не разчитай на тях. Не разчитай на хора, които не разсъждават. Някой ще ти говори за неща, които не разбира. Не минавай по този път.

Сега трябва да имате едно понятие за добро, за истина. Вие не може да имате един добре организиран организъм, ако не се основавате на любовта. Любовта е в света, която дава топлина и развива чувствата. Чувствата са една сила в света. Знанието носи светлина в себе си. Понеже живеете в един свят и без светлина не можете да живеете, светлината, пък и топлината, е необходима. Значи, когато говорим за любовта, ние подразбираме Божествената топлина, която дава подтик на живота. Когато говорим за Божественото знание, разбираме Божествената мъдрост, която дава широчина на това растене. Когато говорим за истината, разбираме за ония сили, които работят отвътре и организират. Казвате: „Защо ще обичаме?“ – За да живееш, ти трябва да имаш любовта в най-малкия размер, трябва да обичаш. Няма същество, което да не обича. Но ние считаме (за) безлюбие (тогава), когато хванеш една кокошка и тя се моли да живее, (а) ти казваш: „Аз трябва да живея и ти трябва да станеш моя жертва.“ Но ти се заблуждаваш. Ти, като ядеш кокошката, няма да живееш. Ти преди да изядеш тази кокошка, живееше. От въздуха ти живееш, друга храна има за тебе. Кокошките не са създадени за тебе. Те са постоянна храна, която хората отпосле са се научили да ядат. Тогава, ако много обичаш да ядеш кокошки, ще си създадеш в себе един характер, ще обичаш да ровиш. Ако искаш да станеш кореспондент – яж кокоше месо, (за) да се ровиш в чужди работи. Във всеки казан – или мерудия, или сол, или пипер да станеш.

Добре е човек да бъде любознателен. Трябва да се изучават човешките добродетели. Трябва да изучаваш хората, да се интересуваш от техния ум – може да се ползваш. Като изучаваш хората, интересувай се от тяхната душа или от техните чувства – ти се ползваш. Като изучаваш човешкото – ти се ползваш, изучаваш вече силите на човека. Щом изучаваш отрицателната страна на човека – ти нищо не се ползваш, но губиш. Човек трябва да бъде мъдрец с високи науки, за да може да се ползва от отрицателните страни на човека. Какво ще се ползваш от един човек, който е мързелив. Знаете ли кой е образувал мързела в света – гениалните хора. Ами знаете ли кой е образувал сръднята в света? – Талантливите хора. А пък обикновените хора грешат. Талантливите се сърдят, а гениалните – мързеливи стават. То е отрицателната страна. Когато обикновеният човек е отрицателен, той греши, не му мисли. Погрешки – колкото искаш. Той ще работи туй, което не му трябва. Кога талантливият трябва да се сърди? – Талантливите хора много се сърдят и имат право да се сърдят. За пример: ако един музикант е талантлив, или един художник е талантлив, ако някой не вземе верен тон, туй (не) го радва. Ако е писател и види някъде някоя запетая се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напразно. Достатъчно е капелмайсторът да го погледне умилно, да му даде един любовен поглед (и) онзи музикант, който е сбъркал – знае да поправи тона. А той ще се навъси. Навъсването е вече изразходване на голяма енергия. Друг свие мускулите си, маха с ръка. В невидимия свят пишат, че той губи сила напразно. Сега някой път аз гледам – тук сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможност – с най-малко Божествена енергия една погрешка да се изправи.

Казвам: по някой път трябва да се пазите. Има една голяма опасност в учениците, даже опасност има за учителите, за когото и да е има опасност. Хората като дойдат при вас, разположението, което имат, ви го предават. Един човек, който обича да се сърди, отиде при друг и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаеш с един човек, който има тих и спокоен характер, ти вземаш неговия характер. Като срещнеш някой, който е сприхав, дигне знамето, ходи (и) казва: „Аз съм откровен.“ Добре, но откровеността не поправя грешките. Как ще поправите един затворен човек? Затворените хора психологически – те са скрити в себе си. Има хора скрити – не искат да знаят плановете им. Той не е потаен като мъдрец, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне целта. Като постигне целта, той се извинява. Някой път и децата са затворени. Турят едно корито, подпряно на една малка клечка, свързана с едно въженце. Скрили се някъде, турили малко житце под коритото и гледат. Птиченцата дойдат и като влязат под коритото, те дръпнат връвчицата и затворят птиченцата. Но мислите ли, че човек, който ви прави една услуга, той е добър човек? – Може да ви захлупи под коритото си. Аз да хвърля храна, но да няма корито. Щом птичките влизат в коритото, казват децата: „Кой ви позволи да влезете?“ Туй корито е турено само за даровитите. Понеже без позволение са влезли, ще ги осъдят на смъртно наказание.

Казвам: в сегашния живот хората остаряват, понеже безразборно харчат своята енергия. Богатият тича, за да забогатее. Той остарява заради богатството. Ученият тича, (за) да стане учен. И той остарява заради учението. Религиозният тича за религията. И той остарява заради религията. Всички тичат и всички остаряват. Учението има за цел да ни научи да харчим най-малка енергия, за да бъдем млади. Сега не съм и против това, може хората да се сърдят. Ти някога в сръднята кипнеш. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържаш. Това е едно болезнено състояние. Забелязал съм мнозина от вас да кипвате за малки работи . Казал някой някоя дума по ваш адрес и четири реда сълзи потекли от очите ви. Казвате: „Времето се развалило.“ Не се е развалило времето. Проветрение става. В Божествената къща вятърът се движи. Казва: „Студено станало.“ Хладина влязла. Някои хора вече са се изпотили и молят за хладина. Това не е студ. За някой човек този студ е приятно разположение. Хората в студено време са добри. Тури сприхавия на 35 градуса студ – стегне се, вече започва да мисли. Хич не се сърди. Казвам: студеното време прави хората умни, сдържани, да мислят. В топлото време може да иждивиш* повече енергия, отколкото в студеното време. Казвам: в студа умът работи, в топлината сърцето работи. И тогава светлината и топлината се урегулират с волята. Човешката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и светлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще избереш толкоз топлина, колкото е потребно или ще определиш какъв ход ще дадеш на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трябва, то е пак неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трябва, то е пак неестествено. На туй чувство ще дадеш такава такава топлина и външна краска, каквато е потребна. Защото чувствата растат, развиват се, облагородяват се. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко в човека работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениален човек – той има особени черти. Талантливият има особени черти и обикновеният има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи от качествата на светлината, от качествата на топлината и от особената сила. Силата на гениалния човек е особена, светлината е особена, по-долу от светията. И на талантливия човек е особена.

Сега имаме характера на Христа. Христос казва на учениците си: „Има ли някой ножове?“ Казват: „Имаме тук един нож.“ И най-големият герой Петър го взе и тури го, тръгнаха да бранят Христа. Христос знаеше какво щеше да стане, но казва: „Нека носят, за да се изпълни Писанието.“ Като дойдоха онези, които искаха да хванат Христа, Петър рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?“ Толкова смел, че наместо да го удари по главата, отряза ухото. Христос разбра и каза: „Петре, ти не знаеш да воюваш. Тия хора знаят по-добре да воюват. Тури ножа в ножницата, защото не сме ние хора за война.“ Взе, че залепи ухото на онзи. Петър тури ножа в ножницата за друго време. Хубаво, умният човек с нож ли трябва да воюва? Но има и умствени оръжия. Духовният човек с оръжие воюва ли? – Духовният с топлината да воюва. Силният – с истината да воюва, със сила трябва да воюва. Който не знае да воюва със светлината, с топлината и със силата да воюва – той воюва с тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излязла от рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Как ще биеш човешката душа? Единицата е тояга. Тя е разумността. Детето ще научиш да познава, че има един Бог, на който трябва да се подчиняват. Ще събудиш съзнанието му. После то трябва да се научи да обича този – Единия, и на него трябва да му служи. Туй значи наказание. Да накажеш едно дете – трябва да го поучиш. Сега, когато не могат да го поучат – бият го. Ако с бой работата ставаше, говедата трябваше да бъдат философи. Колкото са бити, бити – какво са придобили? – Нищо. После от едно нещо се пазете. Казвате: „Трябва да се каже.“ Ако Господ те е пратил – ти знаеш, вече имаш една опитност. Ако не знаеш – не говори. Ако си на някой концерт – не си давай мнението, слушай. Ако си в някой театър – пак слушай, не си давай мнението. Той, авторът, мислил и написал една драма или една трагедия. Може нещо да не харесаш, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и виж как хората ще се произнесат. Хората винаги обичат неща, които им прилягат, които им допадат. Да кажем, ако на една драма вие й дадете духовен характер, или ако на един крадец му дадете религиозен характер – ще станат ли хората религиозни? – Няма да станат. Човек може да е религиозен и пак да краде. Религиозността не поправя човека в кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трябва знание да имаш. Казва: „Всичко е на Господа, аз имам право.“ Понеже всичко е на Господа, и къщата е на Господа – може да отидеш в някоя къща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господ те е пратил не във всичкия свят, тебе ти е дал едно място. Трябва да бъдеш на мястото си. Може да те е пратил на Луната, или на Земята, или на Юпитер, на Марс. Ще вървиш според своя път. Няма да се месиш в пътя на другите хора. За пример: вас какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиозните хора се нуждаят от месечината. Ако някой иска да стане религиозен, трябва да излиза вечерно време и да гледа месечината във всичките фази, да я обикне и тогава човек може да стане религиозен. Човек, който иска да има живот в себе си, да има едно отлично тяло, да бъде радостен и весел, топлина да има – непременно трябва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрява – да го следи и после да го следи. Не всякога да го гледа, но ще се ползва от енергията му. Онзи, който се ползува повече от енергията на слънцето, той е с топла кръв. Онзи, който се ползва повече от светлината на луната, е хладнокръвен, хладен е. Сега буквално, ако разбирате нещата, как ще го разберете? В умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсъждаваш, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бъдеш както при енергията на луната. И тези хора, които са топлокръвни, този център, от който излиза топлината на живота – то е слънцето. Там, дето излиза силата за човешкия ум – то е месечината. Месечината е създадена за да регулира човешките умове за лошите последствия, които има. Та казват, че луната ще потъмнее и слънцето няма да дава светлината си. Щом се говори, че луната ще потъмнее – разбира се, че всички религии ще потъмнеят, няма да вярват хората. Слънцето няма да дава светлина – значи държавен порядък няма да има. Когато човек не се подчинява, ще има слабо тяло. Старият човек, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старите хора, щом започнат да остаряват, обърнат ума назад. Щом човек обърне ума назад, започва да разглежда миналото – вече старостта е турила крака. Казва: „Не е време сега.“ Едно време как сме живели? Във времето на Христа как са живели? Как трябва да се живее? Едно време как живяхте? Едно време човек като учи, както Христос учи, разпънаха го на кръст. Сегашните християни, ако не учиш, както те учат – какво ще стане? – Сегашните християни веднага ще те изгонят (и ще) казват: „Този човек не е заради нас.“

В света, в който съществуваме, всичко Бог е създал. Бог съгласен ли беше с постъпката на евреите? – Не беше съгласен. Господ съгласен ли е със сегашните хора? – Не е съгласен. Защото религията е школа за възпитанието на човешкото сърце. Светският живот на хората е едно възпитание на човешкия ум. Ако остане на съвременните хора, те ще се отдадат само на чувствата да съзерцават само Господа. Как ще съзерцаваш този Господ? Писанието казва: „Господ толкоз възлюби света, че даде Своя Син в жертва.“ А ние считаме, че светът не е на място. Бог толкоз го обича, че прати своя син да го научи, да го спаси, да го научи как да мисли, да тури мисълта в правата посока. Света Бог го учи, възпитава ума да работят добре. В религиозните хора възпитава чувствата в тях. Светските хора излизат вън от себе си. Религиозните хора са влезли много в себе си. Религиозните хора за себе си мислят. Някой път един религиозен човек трябва да го учиш да живее за ближните си. Той казва, че живее за ближните си. Имаше един евангелски проповедник, който казваше на подигравка: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магарето на владиката.“ Подразбира (се), че когато хората си уреждаха работите, той проповядвал на хората – пасял магарето на владиката. Като пасеш магарето, какво ще добиеш? Магарето ти няма какво да пасеш. Знаете (ли) какво постигна този проповедник после? – Най-после той се самоуби. Много способен човек, даровит, и най-после искаше да си уреди живота, напусна проповедничеството и стана търговец да спечели повече. Започна търговия и се самоуби. Има и други подобни случаи. В спиритизма, като се занимават с духовния свят – дотяга им и най-после казват: „Да си поживеем.“ То са крайности. Светските хора навсякъде имат прозорци. Религиозните хора имат само отгоре прозорци, към Господа. Те са като художниците – за да могат да рисуват, наоколо нямат прозорци, но отгоре (имат). Аз казвам: как е направено небето? – Небето е направено (така), че отвсякъде има прозорци – отгоре и отстрани, отвсякъде. То е истинският живот. Отдолу вече прозорци не можем да турим. Но в духовния живот подът, на който ще живеем, ще бъде прозрачен – нагоре, надолу, навсякъде ще виждаме. Като погледнеш надолу, нагоре, настрани – ще виждаш.

Толстой сънувал един сън. Сънувал, че спи на едно легло, но не му е приятно. Като започнал да рови, да види на какво легло лежи, заслужава ли той да лежи на такова легло – започнал да се мърда. Като се мърдал вижда, че пада една пръчка, после пада друга. Той продължава да се мърда, за да види как падат. Най-после останала една пръчка на кръста му и чува един глас му казва: „Не се мърдай.“ Той спрял да мърда и като поглежда – видял, че отдолу под леглото му има една пропаст. Той седи на леглото над пропастта. Ако се мръдне – ще падне и тази пръчка, дето го държи и хайде долу в пропастта. Той оглежда и гледа една стълба. Казва: „Не гледай надолу, но нагоре.“

Ние с нашето мърдане в света влошаваме положението. Ние сме недоволни от това, което Бог ни дава. Ще започнат да падат пръчките под нас. Всеки човек трябва да се държи за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина. Тогава както намерим живота, така ще го изучаваме. Сега вас ви е приятно като се срещнете, защото всинца сте разнообразни, няма еднообразие, различавате се. Между вас има търкане. Не е лошо. Дойде един положителен, дойде и друг – и той е положителен, трети – и той положителен. Те са един кръг. Дойдат и други трима, но те са отрицателни. То тогава ще съединим един положителен с един отрицателен. Сега аз говоря за онова отрицателно във вас, което се дължи на миналото, което сте

придобили. То не е само ваше, така са живели ред поколения. Те ни влияят. Сега как ще се справим с тяхното влияние? Дотолкоз, доколкото по-дълго може да задържим една добродетел в нас да се упражнява – то ние сме господари. Дотолкоз, доколкото можеш да изправиш един недъг на миналите поколения – ти си туй, което работиш. Ако не може да задържиш своята добродетел по-дълго време и ако не може да поправиш своите погрешки по-дълго – ти си слаб човек, ти не разбираш. Сега ти предстои работа. Имаш едно хубаво чувство, да го задържиш по-дълго време за тебе. То е сегашният живот. За да можеш да го задържиш, ти трябва да развиваш вярата си. Искаш да знаеш Господ къде е. За мене не е важно къде е Господ. Да допуснем, че аз съм в тъмнина. Казвам: „Господи, малко светлинка.“ – Светлината дойде. Аз не се интересувам откъде дойде. Но като помисля за Господа, светлината иде. Трябва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално от някоя соба, но смени се времето, цялото време се смени. Значи Господ присъства. Сега ние грешим и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него един характер, който Той го няма. То е човешки характер. Той като се помолил, послушал Го. Ако аз се моля съобразно с волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни глас, ни слушане. Апостол Павел нямаше ли вяра? Колко пъти го биха? – Биха го пет пъти по 39. Казва: „Братя, с много мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“

Сега да ви определя какво е мъчението. За мене мъчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мъчението е за дявола – М , трудът е за човека – Т. Щом кажеш: „Аз се мъча“ – вече дяволът е в тебе. Той е влязъл в тебе и отива надолу. Ти ще се мъчиш. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от мъчението? – Трябва да напуснеш дявола. Трудът е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскост, както растението израства. За предпочитание е трудът пред мъчението. Мъчението е движение надолу, трудът е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя.“ Работата започва с любовта. Ще се свържеш с любовта и ще работиш. Всяко нещо, което започваш с любов, ще свършваш с любов. Да кажем един художник започва една идея да рисува. Започва с любов, доволен е. Той е работил. Художникът, нарисувал една картина, че не е доволен от картината си – то е труд. Щом съдира картината си – то е мъчение. В музиката е същото. Щом започнеш да свириш или да пееш, с любов започвай. Като свършиш свиренето, пак си доволен – то е работа. Ако добре си започнал и после си недоволен – то е труд. А пък, ако кажеш: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мъчение. Щом искаш да напуснеш религията – то е мъчение. В религията има вече мъчение – (като) излизаш от религията. Че в света живеят с мъчение. Че в света хората се самоубиват, обезсмисля се животът им. Но и в света да сте, дето и да сте – всяко нещо да го започнете с любов и да го свършите с любов. Да започнете всяко нещо със знание и да го свършите със знание. Да започнеш всяко нещо с истина и да го свършиш със свобода. То е Божественото. И в началото и в края да е любовта. В началото знанието и в края знанието – да придобиеш малко. Един художник, който започва със свобода да рисува една картина – за себе си е полезен, той рисува добре. Някои казват, че е даровит. Казвам: всинца сте даровити хора. Според онова, което аз зная, всичките хора са еднакво одарени. Всички хора, които са излезли от Бога, са приели дарбата. Някои са станали по-известни – те са работили повече. Други не са работили, следствие на това те са занемарили благата. Тогава ходим да търсим някой да ни помага тук и там. Щом дойдем до разбирането – да потърсим това, което Бог е вложил в нас. Ти може да имаш една отлична памет, ти може да имаш едно отлично музикално чувство, ти може да имаш едно чувство към изкуствата. В много направления може да се проявиш. Когато правилно проявяваш чувствата – ти се разширяваш, нищо не те спъва, работа има. Щом чувстваш, че нещо те спъва – отклонил си се някъде. Не мислете, че тия – талантливите, гениалните хора, наготово им са дадени дарбите. Те преди векове са работили. Дошъл този човек – работи. То е било труд и постоянство.

Сега аз бях на един концерт на една млада ученичка, която даде един концерт. Първата част беше клавир на пиано, втората част беше на цигулка. Доста мъчни работи свири. Преди години бях слушал това момиче, тук в салона свири. Сега е направила грамаден прогрес. Прилежание трябва, трябва работа. В какво седи талантът? Тя е ученичка в пети клас и е една от първите ученички в гимназията, следва и в Музикалната академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три-четири езика и навсякъде е първа ученичка. Де намира време? – Умът й е концентриран, че не е разсмяна. Концентрирана е като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизуст. Изпълнение има. Има още да развива. Казвам: постоянство има, едно самообладание. Някой ще каже: „Господ да ми даде.“ Как на нея даде така? Всичко е дадено, но трябва време да иждивиш*. Казвам: благословението, което Бог дал на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелът се е родил от гениите в света. Талантливите хора, те търсят погрешките на всичките, критици са. Пък обикновените, като не мислят много, се раждат погрешките. Тогава обикновените, като са умни – работят добре, талантливите изпълняват добре и гениалните създават добре. Геният създава, талантът изпълнява, а пък обикновените работят. Та според тази теория всеки човек се състои от обикновен, талантлив и гениален. Тялото е обикновеният, сърцето е талантливо, а умът е гениален. Следователно, ако ти не разбираш законите на сърцето – това е талантът в тебе и, ако не разбираш законите на гениалния – ти не разбираш себе си. Имаме една задача за бъдеще: да станем слуги на обикновените хора – на тялото, да станем слуги на талантливите и да станем слуги на гениалните. Казва Христос: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа.“ Кой е по-горе: който служи или комуто служат? – Онзи, който служи, е по-горе.

Тогава във всеки човек зачитайте Божественото. Аз съм забелязал: често пъти някое дете, (като го) питам: „Как ще стане тази работа, как да я направим?“, казва: „Ти нали знаеш.“ Аз в туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, аз в туй дете питам Господа в него (и) казвам: „Господи, как да стане тази работа?“ Като дойда да постъпя с детето като с дете, вземам друго положение. Сега като дойдете при един човек, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господ е в него. Като човек ще го поставиш наравно със себе си. И той като погледне Господа, който живее в тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно с него. Искате да знаете кой е по-силен. Ще си премерите силите. Ще се хванете. Единият казва: „Аз съм по-силен.“ Като се хванат да се борят децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно от мене.“ То е по човешки. Щом човек е по-умен от мене – работил е. И аз ще работя. Но във всеки един човек има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вътрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува.“ В новото учение, в новата епоха искат да имате уважение и почитание към другите. Ще почиташ Божественото в човека. Ти уважаваш заради Божественото. Тебе те уважават заради Божественото. Тази е една погрешка, която всички трябва да изправите.

Аз имам някой път мъчнотии. Но тези мъчнотии се дължат на друго. Дойде някоя високопоставена дама, някоя министерска дама. Тези, високопоставените, имат желание да им услужа. Дойдат някои по-прости хора. Като дойдат тези, по-простите, аз и към тях имам едно почитание, както и към високопоставените. Едната е хубаво облечена, другата не е хубаво облечена – без разлика. Онова Божественото, което е в човека, на него услужвам. Аз услужвам на хората заради Господа, който живее в тях. Виждам: човек не е работил – не е живял хубаво. Като го изследвам – Божественото е много повече. Но съм срещал деца, които да разрешават философски въпроси. Веднаж ми дадоха едно цвете. Понеже аз не обичам късани цветя, на едно малко момиче давам това цвете. „А, казва, това цвете аз не мога да го нося. Имам голяма кака, тя може да го носи.“ Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвете аз живот не мога да дам. Кака може да (му) даде живот.“ Казвам: правилно разреши въпроса.

Та казвам: най-гениалните хора на земята, като идат в Божествения свят, те са там деца обикновени. Гениалните на земята – те са обикновените хора на Божествения свят. Обикновените хора на Божествения свят, тук като дойдат, са гениални. Ти си мислиш, че на земята си гениален. Като идеш в Божествения свят, ти си едва обикновен човек. Искам сега във вас да събудя онова чувство на справедливост. Чувствам някой път някой дойде, че е много скромен. При скромността хората имат един вътрешен страх, какво аз ще кажа за техния характер. Нищо няма да кажа. Какво ще кажа за една картина на един художник. Картината не показва художника. На един художник виждам картината. Някои художници имат слабост – не могат да рисуват очите, някой път не могат да рисуват носовете. Тия способности не са развити. Някои работи – много хубаво направени, но дойде до очите – има нещо в очите, което липсва. Много мъчно е да се нарисува едно око, да туриш фокус на светлината. Като нарисуваш тази картина, така поставиш окото на фокуса, (че) тази картина те гледа дето и да вървиш. Знаеш (ли) колко мъчно е да се намери фокусът?

Пазете се от следното: в духовния свят има един закон, който казва: „Щом мислиш, че знаеш – ти си пълно шише.“ Всички същества минават и заминават. (Че) ти си натоварен повече, никой не обръща внимание. Щом си празен – чувстваш, че нямаш нищо. Казват: „Да ти направя една услуга.“ Та казвам: щом помислите, че вие вече няма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовният свят не се интересува от вас. Щом си станал съвършен – трябва да се интересуваш от другите. Господ казва на съвършените: „Работа.“ А ти седиш цял ден пред Господа и му разправяш. Той не се нуждае да му говориш, (а) казва: „На работа.“ Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи.“ Радвайте се, че сте невежи понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдат да ви възпитават.

Сега, като говоря върху тази тема, аз не искам да оправдавам миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи. Как ще се използува бъдещето? Онзи, който разсъждава статично, той не знае. Казва: „Как ще използваме миналото?“ Има едно движение от бъдещето към миналото. Бъдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетелта, което слиза в миналото. Ако знаеш как да се справиш със закона, ти ще минеш в настоящия живот. Туй Божествено движение, ако знаеш – ти може да използваш и миналото, и бъдещето. Бъдещето слиза, минава през миналото, иде в тебе. Тогава от миналото има друго едно движение, което минава през бъдещето и то слиза при тебе. И тия две течения се прекръстосват. Едното носи противоречие на миналото, другото носи добродетелите на бъдещето. Всичко туй се прекръстосва. В момента, в който ти можеш да изправиш погрешката си, твоето съзнание е будно. В момента, в който ти можеш да използваш своите добродетели, твоето съзнание е будно. Оставяш една своя погрешка – поне малко (я) поправи, направи едно усилие. Нали сте виждали сегашните професори. Ако искаш търпелив да станеш, трябва да (те) турят касиер в банката – да изпращаш чекове, изплащаш марки и да се отнасяш добре с всичките хора. Или пък да си в някоя гостилница – да иска всеки от тебе, да знаеш в даден момент как да постъпиш, да не кипнеш. В тия изпитания се изпитва характерът ти. Да кажем някой иска от тебе една малка услуга. Идва един няколко пъти и иска да му услужа. Като дойде все ми приказва, че имал жена, която била болна, имал четири деца, които ходили в училище. Понеже е женен и жена му е болна, и понеже има деца и децата ходят в училище, трябват му известни средства. Казвам (му): „Това, че жена ти е болна и децата ти ходят в училище, това не е въпрос да ти помогна. Жена ти е болна, понеже не е живяла както Господ иска. Че децата ти се намират в трудно положение, нямаш пари – и ти не си живял както Господ иска. Ти си доста даровит човек. Помагам ти, защото Господ живее в тебе. Заради Господа в жена ти и в децата ти ти помагам. Да не мислиш, (че) понеже жена ти страдала. Не затова ти помагам. Пет пари не давам за болестта. Че Господ е в твоята жена да се научи, да й кажеш за бъдеще, че не трябва да е болна. И децата ти като идат в училище, да учат добре. Доста даровити са. Ако не учат, ще направят погрешка. Ти да не идваш да ми разправяш, че жена ти е болна и че децата ти са в нужда, но да дойдеш да ми кажеш: „Господ ми дал четири деца, благословил ме е. Да ми дадеш един добър съвет какво да правя.“ Аз така постъпвам.

И на вас казвам: правете добро заради Господа. Аз виждам доброто в жена му, виждам хубавата черта, но виждам и защо е болна. И децата виждам защо не са напред, виждам и неговата работа защо не е наред. Той не е изпълнил волята Божия. Казвам му: „Слушай, ти обичаш да пиеш. Не искам да ми кажеш, че не пиеш. Ти съзнай в себе си, че обичаш да пиеш, муцкаш. Ако аз кажа туй, което не е вярно, кажи: „той не знае“. Но съзнай в себе си. Аз ти казвам истината. Не пий, от тебе зависи. Пий вода. Тия пари, дето ги употребяваш за вино, ще има цяр за жена ти и за децата ти.“ Той седи и започна да мига. Когато човек не е готов да реши той мига бързо. В движението има един спор между чувствата да каже ли. Мигането показва, че не е решил. Когато е решил, той остава със съсредоточен поглед. Като гледа надолу, турците казват: „Който гледа надолу душа гори.“ Като кажеш нещо, гледай нагоре. Това значи: онова, което казвам – ще изпълня. Когато решите да изпълните нещо пред Господа, не гледайте на земята. Не бързайте да обещаете. Малко обещайте, но изпълнете го. Трябва да имате една определена мярка. Защото най-първо, когато човек много мига, има много голяма енергия, (която) задръства целите му очи. Щом енергията започва да образува едно движение, погледът става спокоен. По някой път се безпокоите – енергията изчезва. Спрете се пет-десет минути – ще мине енергията, ще се успокоите вътрешно, тогава вземете решение.

Първото нещо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате някого за неговото богатство. Тия работи са хубави, но те са второстепенни работи. Първото нещо: по възможност – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите в действие това, ще имате едно благословение в съзнанието, че правите нещо за Господа. Съзнавате, че Господ е в този човек. Тъй, както постъпваш, Господ те оценява и те наблюдава. Христос казва: „Да не обиждате тези, малките, понеже техните ангели гледат лицето на вашия Господ, Който е на небето.“ Лицето значи разумния живот, който е вътре. Туй е разумното. Бог те наблюдава и ти го гледаш. Тогава, като познаваш Господа, Той ще ти покаже по кой начин да помогнеш на този човек, ако иска помощ. Щом между твоя Господ и неговия Господ, Който живее в него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между вас. И двамата може да бъдете полезни един на друг. Ако туй може да го направите, ако Господ живее във всинца ви, тогава работите спорят. Всички съзнават. Христос казва: „Ти, когато речеш да се молиш, влез в скришната си стая да се помолиш Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждат другите, като се молиш.“ Туй е в трите свята на затворено. Но и в другия стих, който казва: „Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца Бога.“

Този, който е начертал отворената фигура, той е свършил молитвата си и каквото има наредено, е за градеж. Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили. Друг е затворен. Трети казва: „С любов да се молиш.“ (червен боядисан куб).

Сега много мъчно е да се освободите от своя личен егоизъм. Някой път мислите ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човек остарява. Значи в човека има един стар мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Старият човек, той е недоволен от новия човек.“ Едновременно миналото, бъдещето и настоящето ще ги съединиш и тогава ще се подмладиш. Човек, който не може да примири младия със стария, той остарява. Онзи, който примирява младия със стария, той се подмладява. Когато научиш и младия и стария да работят, ти си в Божествения свят. То е най-идеалното. Като остарява човек, казва: „Мене това не ме интересува.“ Яденето не го интересува. Аз бих желал да има здрав стомах, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахът се затворил, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето.“ Казват: „Да нямате никакви изкушения.“ Като имаш изкушения, да ги преодолееш, то е човекът. Като нямаш изкушения, тогава всеки ангел може да бъде. Затуй казвам: онзи ангел, който паднал и се издигнал, седи по-високо от онзи, който никога не е падал. Не бойте се от погрешките. Погрешките са направени. Погрешките на миналото – те създават сегашните условия. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Там, дето човек не е бил в състояние да работи, Бог иде на негова помощ. И Писанието казва: „Апостол Павел като се моли три пъти за един свой недъг, който имаше, Господ му казва: „Достатъчна ти е Моята благодат, понеже Моята сила се показва в твоята немощ. Онова, което ти не можеш да направиш, Аз ще го направя.“ Казва още: „Потърсете ме в деня скърбен. Потърсете ме в ден, когато всичките ви работи са объркани – ще познаете, че Бог работи.“ Казвам: на всинца ви сега пожелавам да имате съзнание, че Господ с Духа си живее във вас. Да виждате, че Господ не само във вас, но живее и в другите. За този Господ ще имате уважение тъй, както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господ е във вас. Тъй да го уважавате и в другите хора. Да виждате Господа в другите. Макар че има погрешки, нищо не значи. Детето прави много погрешки но не от желание – естеството на човека е такова. Туй дете е с тия недъзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бъдеще ще дойде. Сегашните погрешки ще ги оставим настрана. Тогава ще се родят по-хубави отношения и може да работим. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичките изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Няма да има нещо невъзможно в света. За такъв един опит нас ни трябват 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трябват 25 години. Толкоз е взело на мене – 25 години. Всеки каквито желания има в себе си, каквито мисли имате, които в живота си да ги реализирате. Да се научи човек да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видиш човека, да видиш някоя хубава черта. Аз за мене си пазя едно правило: като видя човека, най-първо да видя хубавото, да видя доброто в него. Другото после изпъква. Като срещна някого, искам да видя хубавото, после изпъкват и другите черти – лошите, но вече държа Божественото. Щом не мога да видя в един човек доброто, не мога да му помогна. Ако идеш при някой банкер, като влезеш – да му внушиш да ти даде. Аз като погледна ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадеш“. Вие при вашето незнание как правите? Вие сте пръв министър, като влезеш при банкера, 50 хиляди няма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна с магнетизъм – иде при един банкер, няма ли да й даде? Най-после, ако иде някой философ, той (банкерът) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нямам.“. Сега философът какво трябва да прави? – Като влезе там, ще каже: „Ти си болен, аз ще те лекувам“. Тогава 25 хиляди ще ти даде.

Казвам: обикновеният трябва да стане министър, за да вземе 25 хиляди лева от банкера. Талантливият трябва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пък гениалният трябва да знае, че може да направи нещо – може да лекува болести. Банкерът ще даде. Тогава, както виждате, банкерът при гениалните хора се поколебава, при обикновените дава. Затуй правя едно сравнение с войниците. В небето войниците заповядват, генералите слугуват. На земята генералите заповядват, войниците слугуват. Затова работата не отива.

Сега това, което ви говоря и което ви го давам като задача за цялата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пъти ви дойде на ум да си кажете: „Какво мога да направя за Господа?“ През цялата година, каквато работа е невъзможна, ще кажеш: „Туй за Господа може да го направя.“ Туй е бъдещето благословение. Ако един човек би гледал, че Господ живее в другия, ако един народ би гледал, че Господ живее в друг народ, ако един дом гледа, че Бог живее в друг дом – светът ще бъде друг. Сега всеки мисли, че Бог само в него живее, пък в другите не живее. Божественото присъства навсякъде. Някои искат да се убедят от някои доказателства.

Мисля че преди 30, 35 години беше във Варна, седя и си мисля върху един въпрос за Божествения промисъл. Гледам една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвам: кой може да помогне на мишката? Казвам: аз мога да помогна да хвана котката. Но питам: вън от мене, кой може да освободи мишката? – Че аз мога да освободя мишката – мога. Но разсъждавам: вън от мене има ли промисъл? Рекох: сега аз съм освобождавал много пъти. Сега ще видя без мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана пред мене и започна да си играе с мишката. Остави я свободна и пак я хване. Рекох: „Ти си играеш, но зная какво ще направиш. Ти я залъгваш (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядеш.“ По едно време като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влезе в едно сандъче, скри се. Рекох: „Освободи се.“ След две-три минути котката отиде и пак я хвана. Рекох на мишката: „Че иди на друго място.“ Втори път пак успя мишката да побегне и се скри в друг сандък, но котката пак я намери. Третия път, като се захласна котката, мишката се скри в един куп камъни и там остана. Котката обикаля един сандък, обикаля, влиза в другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекох: „Аз ти обърках работата.“ Тя ме погледна, погледна, пък каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвам. Втори път не искам да правиш опити с мене.“

Казвам: изисква се един буден ум. Аз седя спокоен, не се безпокоя. За мене беше интересно, повече от един час си игра с нея. Седях и гледах как ще свърши тази мишка. Казвам: има една права мисъл. Ако не бях там, котката щеше да я изяде тази мишка. Аз видях тази мишка и зная защо котката я хвана. Аз искам да зная може ли тази мишка да се освободи. И можа. Сега извеждам примера.

При най-мъчните условия в живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите как ще се разреши въпросът. И най-малката помощ, която ви се даде, приемете я. Да кажем вие се давите в морето. Един хвърля едно въже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Няма ли да се хванете за въжето? Че не било копринено въжето – няма да гледате. За каквото и да е въже, каквато и помощ да ви се даде – ще я използвате. Щом си недоволен, страданията ще дойдат. Най-малкото, което в даден случай Бог прави – бъдете доволни и благодарни. Защото другояче в света не може да преодолеем големите мъчнотии. Има време, когато Господ работи. Има време, когато трябва ние да работим.

Сега не отлагайте. Всички трябва да учите. Трудолюбиви бъдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели няма да бъдете, всички художници няма да бъдете, но все таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пък нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пък нарисувайте ухото си. След години правете наблюдения дали има промяна в ухото. Доста мъчно става промяната. Но щом стане една промяна в ухото, то е един добър признак. Става промяна и в ръцете. За пример: някои ръце са влажни, някои ръце са сухи, някои ръце са студени, други са топли. То са вътрешни състояния. Това не трябва да го знаете, защото ще се изплашите.

Някои от вас сте изостанали гении. Някои от вас сте изостанали талантливи хора.

Да изпеем една песен. (Изпяхме: „Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата“.) Гимнастическите упражнения всеки сам ще си ги направи. Да използваме този ден. Шестте упражнения ще си ги направите до обяд. Сега няма да има общи упражнения. Кой когато намери за добре да ги направи. Отделно всеки самостоятелно да ги направи.

Добрата молитва.

11 лекция на Общия Окултен клас.
18 декември 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.