Разлика между версии на „Навреме“

Версия от 13:22, 29 декември 2009

НАВРЕМЕ

"Добрата молитва" "В начало бе Словото"

Ще прочета първите единадесет стиха от осма глава от Евангелието на Йоана.

"Духът Божи"

Имате ли зададена някоя тема? Не. Пишете тогаз върху темата "Ползата от човешките въздишки". Тая тема може да се види маловажна, но една въздишка много струва. Човек, като въздиша, изправя много работи. Вземете – вие всички знаете да смятате, нали – вземете едно число с десет цифри. Едно число с десет цифри представлява известна материя. Можете ли да си представите нейната тежест? Веднага да я изчислите? Тая материя трябва да се пренесе от едно място на друго. И колко хора трябва да я пренесат? Или ако вземете вие за себе си: колко милиона години ще ви трябват, за да я пренесете от едно място на друго. Сега за сега учениците се занимават с много прости задачи.

5 + 5 колко правят? ("Десет.") 5 – 3 колко правят? ("Две.") Да кажем, че имате тия числа:

- 6 + 5 : 7 х 9 Сега, кои са тия закони, които заставят числото да се мени? Да кажем, че извадите едно число от друго. Те са прости числа. Някой път можете да извадите един човек. Като извадите един човек от къщи, какво става? Вие ще кажете: това са обикновени работи. Излязъл от къщи. Но някой път като го извадите от къщи, образува се цял един процес. При този случай трябва ви сега знанието да предвидите. Да кажем, като извадите някого, какво ще стане след една година, след две години или след три, четири или пет години? Ако извадите една въшка от главата, какво ще стане? Ще се освободиш от едно нещастие. Питам сега: ако турите една въшка на своята глава, колко въшки ще се родят от тая въшка на твоята глава? За пример твърди се, че във вълка не могат да стоят някои паразити, във вълчата кожа. Но овцата, чиято вълна е мека, в нея паразитите живеят. Питам сега: ако дойде една въшка на главата ти, трябва ли да дойде някой ангел от небето с гребен да я извади? Защото слабите ученици, като не знаят нещо, казват: "Не се решава тая задача." Решат му задачата и той отива с нея. Силата на човека се показва в това, което той сам може да направи. Има неща, които можете да направите с другите заедно. С десет добри певци вие можете да пеете заедно. Но ако останете сами, работата не върви. Затова учениците се събират на групи да учат. Сам човек да учи е мъчно. После, да учи човек, трябва му и вдъхновение. Не е лесна работа човек да учи. Трябва да има една подбудителна вътрешна причина, за да го застави да учи. И после, знанието всяка година се увеличава. Знанието е като дрехата. Днес гледаш един човек с едни дрехи, утре го гледаш с други. По дрехите някой път ще го познаеш. Но трябва да обръщаш внимание. Не само това. Някой път трябва да учиш неговия вървеж, неговия говор. По колко начина се познава? По много начини се познава. Вземете една овца. Има хиляди овци. Пръснати са агънцата. Като тичат, агънцето познава майка си и майката познава агънцето си. Питам сега: овцата като е толкоз невежа, кое е онова, което подшушва на майката кое е агънцето? Няма голяма външна разлика, но тая овца познава по ония трептения, които агнето има. Сега, ако вие не можете да разпознавате вашето агне, можеш ли да бъдеш ти майка? Ако тая овца не може да познае, колко причини има, които може да я заблудят? Ако майката е болна, тя не се интересува, има нещо, което отвлича нейното вътрешно внимание. Вие казвате: "Тия работи не ме интересуват" и ще се занимавате с някои философски работи. Философски работи, но тия философски работи са свързани с малки причини, които могат да отвлекат твоето внимание. Можеш да кажеш: "Това мен не ме интересува". Тогаз как ще изучаваш себе си, ако ти не можеш да правиш тия тънки различия вътре в тебе. Например някой от вас не може да смята и го е срам. Имаш известни центрове на главата. Тия центрове у някои хора са по-добре развити, а у някои – по-слабо. Затова едни знаят да смятат. Има хора, които знаят да изучават езиците по-лесно. Изучили са един, два, три, четири езика, но пък има и някои, които, след като са учили седем години френски в гимназията, едвам могат да запитат един въпрос. Кои са причините? Причините са в майката и бащата. Ако майката е даровита по езиците, това дете, което прилича на майка си, ще бъде даровито. Ако бащата е даровит по езиците, талантлив, дъщерята, ако прилича на баща си, и тя ще бъде талантлива. Добре, сега вие може да кажете така: "Защо Господ не ми даде добър баща?" Добрият баща и добрата майка се дават на добрите синове и на добрите дъщери. Сега, това е външната страна. Вие схващате живота много тясно. Казвате: "Мен много наука не ми трябва." Е, какво ти трябва? Три пъти да ядеш на ден. Добре, три пъти на ден хубаво да ядеш. Откъде ще вземеш сега тия пари при сегашните условия? Три пъти: всяко ядене ти коства по тридесет лева, колко струва тогаз за един ден? Деветдесет лева на ден. За една година колко пари ти трябват? Това е само за ядене. Това ще отвлече твоето внимание и ти няма да можеш да учиш. Ако много ядеш, няма да можеш да учиш. Ако малко ядеш, пак няма да можеш да учиш. Казват, че светиите много малко са яли. Те подбират храната си. Всичките храни не носят еднакво количество хранителни вещества. Ако вие не се храните добре, няма да можете да учите. Ако вашият стомах има известно разстройство, това разстройство ще се отрази веднага. Ако си певец, няма да можете да пеете. Ако си на служба, работата си няма да можете да извършите добре. Сега казвате: "Късметът на човека." Казват, че някой човек е много късметлия. Ако можеш да ядеш хубаво, късметлия си. И ако хубаво ядеш, законът е такъв: ти добре ще се учиш. Ако знаеш как да ядеш, ще се учиш добре. Вие считате, че яденето може да става как да е. Една храна, като я вземеш, колко пъти трябва да я прекараш през зъбите си? Ако я прекараш достатъчно пъти през зъбите си, тая храна ще ти причини добро. А пък ако я обърнеш няколко пъти и я глътнеш, съвсем друг ще бъде резултатът. При сегашния живот, ако търсим нещастията, ще ги намерим в малките работи. Много болести произтичат от яденето. Оттам са произлезли много неприятности – от яденето. Първите хора в хигиенично отношение направиха една погрешка – промениха храната си. Първите хора, които бяха плодоядци, нещастието за тях дойде от това, че станаха месоядци. И сега какво бихте казали, ако ви кажа, че Ева съгреши, понеже яде печена кокошка, и Адам съгреши, понеже яде печена кокошка? Има два вида храна в света: едната храна е сладка, а пък другата храна е кисела. Сладката храна дава мекота, а пък киселата храна дава активност. И ако не знаеш как да примесиш сладката и киселата храна, тогаз ще се зароди едно състояние неестествено. Всички сте философи и казвате: защо да е така? Как трябва да бъде? Казваш: "Защо сега е така?" Тебе те интересува защо сега е така. Де е отговорът? Ти казваш: "Този човек не е хубав, не е красив." Е, какъв трябва да бъде красивият човек? Например ти не си красив, защото устата ти не е на този размер, който е турен първоначално. Устата ти не са толкоз големи, те са по-малки. Или ти не си красив, понеже очите ти са много големи. Може очите ти да са големи като на някой бухал. Ти казваш: "Не съм красив." Тогаз, в какво седи външната красота? Знаеш ли колко трябва да бъдат големи очите ти? После, колко трябва да бъдат големи веждите ти? Каква трябва да бъде тяхната дебелина, колко трябва да бъдат тънки? Това са основни работи. Най-първо какъв трябва да бъде носът ти? На някои хора носът е завит. Трябва да се нарисува хубаво. Може носът да е вдлъбнат. Или е по-дълъг твоят нос. Не зависи от тебе, че ти е дълъг носът или къс. Тогаз ще заприличате на онзи царски син, който се женил, и неговата възлюблена имала много къс нос. И всички придворни, за да го утешат, се събрали и почнали да доказват от историята, че Клеопатра имала такъв нос, и пак била умна. Клеопатра в едно отношение била умна, а пък в друго отношение не била умна. Един човек с къс нос отчасти е умен. И сега в дадения случай, когато ти се храниш, когато ти мислиш, известна част от тая храна ще отиде в носа ти, някои части ще отидат във веждите, други в очите, в клепачите, в устата. Ще се разпредели храната. Вие сега обръщате внимание само на оная хубавата страна, на приятността, която ще ви причини известно ядене, без да вземете в съображение, че тая храна, като е приятна, трябва и правилно да се разпредели. Това са външни страни. Тя трябва да се разпредели в очите, във веждите и пр. После, във всяка една мисъл всяка една частица от храната има си своето предназначение, трябва добре да функционира. Вземете един цигулар. Един цигулар иска да има хубава цигулка, после хубави струни за цигулката си, после хубав лък. После, колкото и да е добра цигулката, и струната придава нещо на цигулката. Струни, направени от ципата на вълчи черва, и струни, направени от ципата на овчи черва, не си прилягат. Ако туриш вълчи и овчи струни на едно място, не можеш да свириш добре. Вълчите струни – така казват сега, аз не съм го проверил, сега цитирам каквото казват, цитирам другите авторитети – една вълча струна къса овчите струни. Питам сега: ако ти употребяваш сладката храна и употребяваш киселата храна, какво ще стане с тебе? Ако искаш да имаш разположение, трябва да ядеш сладко. А пък ти трябва и енергия, трябва ти някой път и кисела храна. Тогаз трябва да знаеш закона, каква част ти трябва кисела храна в дадения случай. Ти казваш: "Мен ми трябват пари." Много хубаво, но тия пари ти трябват, ако си здрав човек. Ако си болен, тия пари в нищо няма да ти служат. Хубавите работи в света са полезни само при една душа и при един организъм, който е здрав и добре устроен. Та най-първо всеки един от вас трябва да тури в ума си, че той трябва да има една отлично тяло. Той трябва да има в себе си известни качества, които да се менят. Има неща във вас, които ще се изменят, но има известни качества, които ако се изменят, и ти ще се измениш, и няма да можеш да познаеш себе си. Питам: защо човек трябва да познава себе си? Да познава себе си, това е изходната точка. В този живот три положения има, от които човек трябва да изхожда: той може да изхожда от себе си, може да изхожда от едно общество, и най-после, най-далечната точка, той може да мисли за Бога. Онзи, който може да намери опорна точка у Бога, той лесно може да разреши много въпроси. Хората са свикнали така сега. Да кажем, че вие имате един отличен учител. Някои деца казват: „Много е учен нашият учител." Питам: този отличен учител може ли да предаде нещо на децата? Може да предаде, ако те се учат. Но той иначе няма да бъде в никаква полза. Той е учен за себе си. За някой човек казват, че е добър. Но той от своята добрина може ли да ти предаде нещо? Той може да ти предаде, може да те научи. Вие казвате: "Какво да учим вече?" Теб ти дотегна да вярваш. Че няма да вярваш само в едно нещо. Ти ще вярваш в хиляди работи. Ако искаш да се стимулираш, ще седнеш, ако си стар, ще вземеш огледалото. Старите хора не се интересуват от огледалото. Казват: "Какво ще се оглеждам?" Ще вземеш огледалото и като учен човек, като се оглеждаш, трябва да се измениш. Колко хора можете да намерите днес, които могат да се изменят? И търсят досега оная вода, която продължава живота, която изменява човека. Алхимиците са поддържали, че една малка капчица от едно вещество като влезе вътре в организма, ти съвсем ще се измениш и ти сам не ще можеш да се познаеш. Хубаво, сега трябва да се знаят отношенията. Например говорят за красотата. Защо ви е красота? Тя си има своето предназначение. Или някой път можем да говорим за човешкия глас. Силата на човека седи в неговия дух, в трептенията му. И щастието на човека зависи от трептенията на човешкия говор. А пък това зависи от неговото мислене. Казваш: "Защо трябва да мислим добре?" От доброто мислене зависи твоето щастие. Ще кажеш: "Как?" Можеш да попиташ кой е добрият говор, да знае човек как да говори. Човек трябва се да научи как да говори, трябва да има дикция в говора. Казват на френски: "Parlez-vous francais?" (Учителя изговаря тия думи по два начина: първия път грубо и втория път – нежно.) И когато изучаваш един език, ще го изучаваш така основно, че като произнасяш известна дума, да се учудва другият на оная дикция, на оная мекота. И единият, и другият пее. В какво седи хубавото пение? Тайната е, че ония велики- те певци са се научили как да произнасят. Някой от вас сега може да изпее нещо. Коя песен обичате вие? Старите хора изобщо: "Не си струва ние да пеем, нека да пеят младите." Обаче щом човек почне да не пее, работите му остават назад. Не вземам само външното пение, но като престанеш вътрешно да пееш, в душата си. Казано е: пейте и възпявайте Господа в душата си. И като започнете да пеете вътрешно, ще се измени животът ви. Някой път вие ставате меланхолични. Ти ще отидеш да просиш от някой човек. Ще те изпъдят. На друго място пак ще те изпъдят. Представи си, че си даровит човек. Нямаш пари. Ще седнеш на пътя и като изпееш хубаво, който мине, и ще ти даде нещо, и ще ти каже: "Ела да ми попееш пак, аз искам да те чуя пак." Сега те са обикновени работи. Вие казвате сега, фантазирате вътре в себе си, че животът ви ще се нареди така и така. Може да се нареди. Вие ще приличате на ония двамата певци: единият бил отличен, даровит. И другият казва: "Ти ще пееш, а аз ще събирам парите." Защото, ако даровитият пее, парите ще дойдат. Човек трябва да работи. Но кой може да събира парите? Парите трябва да събират даровитите. Или не? Кой трябва да събира парите? Не всеки може да събира парите. И друг да събира парите, всъщност ги събира даровитият. Сега тия разяснения ще ги пренесете.

Ако искате да подобрите своето положение, вие ще търсите причините. Кои са причините? Да кажем, че се намираш между хора, които не те уважават. Да допуснем това. Кои са причините? Сегашните психолози казват: ако не те уважават хората, имаш малко магнетизъм. А пък ако те уважават хората, казват, че имаш повече магнетизъм. Вземете, един човек е неразположен и е нервен. По какво се отличават нервните хора? Те са сухи. У тях има много малко растителност. Ако разгледате широко живота, ще видите, че мястото, дето живеят, не е така привлекателно. Ти имаш един критически ум, всичко критикуваш. То е сухата почва. А пък

другите хора, които са разположени, угощават, когато дойде някой, не обръщат внимание на погрешките. Много погрешки има, на които не трябва да обръщаме внимание. Много погрешки има, които могат да се поправят за двайсет минути. Но има погрешки, които не мога да поправя. Например дойдеш при мен и видя, че миришеш, и тая миризма произтича от краката ти. Това е от физическия свят. Дам ти леген и вода. Измиваш краката си и тая миризма се премахне. Или тая миризма може да произтича от стомаха ти. Ще ти се даде малко карамфил. Има една миризма, по която можеш да познаеш хората. Една мома е влязла в стаята. Тя мисли, в ума си тя има мисълта да се жени или не. И по миризмата ще познаеш как тя е разбрала женитбата. Ако не е разбрала тъй, както трябва, то една много лоша миризма имат младите моми. Иска да се жени. Не че не трябва да се жени, но ако тя е дошла да разбира женитбата, както трябва, то ще се образува уханието на карамфила, на розата. А пък ако не е, то се образува миризмата на лошите цветя. Някой казва: "Дъщеря ми иска да се жени." Казвам: "Каква миризма има?" Пита: "Какво ще бъде бъдещето º?" Ако тя ще бъде щастлива, тя ще има добра миризма. А ако ще бъде нещастна, ще има лоша миризма. Аз никога не мога да съветвам да се жени един момък за една мома, която има лоша миризма. Казват, тя има пари. Вие отивате при някоя гледачка и казвате: "Я ми кажете какво е моето бъдеще?" Уханието и миризмата на младите моми и миризмата на старите баби показва. Ти казваш: "Това научно доказано ли е?" Научно не е доказано, но е така. Има много научни работи, които не са така, а има много ненаучни работи, но са така. Защо ви говоря така? Един добър човек може да развали живота си на земята. Едно желание, една мисъл може да развали целия живот. Ти казваш: "А вярвам в Бога." Дали вярваш в Бога е едно, но дали изпълняваш волята Божия? Певецът може да вярва в Бога, но тая вяра, както той вярва, няма да му даде ни най-малко хубавия глас. Онзи певец, който вярва в законите и ги прилага, той може да подобри своето пение. Подобрението на лошите условия, при които се намирате вие, то е една наука. Вие станете сутрин и казвате: "Днес съм крайно неразположен." Защо си неразположен? Понеже в съня си, като си спал, гощавали са те някъде. Случва се някой път, че като станеш сутринта, си крайно неразположен. Той по естество е вегетарианец. И казва: "Остави се, във време на съня ми, дадоха ми една печена кокошка." Или пък, може да ти са дали хубави плодове. А пък някой път, и като ядеш плодове в съня си, в живота ти работите няма да вървят както трябва.

Сега онова, което може да ви ползва, то е следното: вие трябва да вярвате, че можете да измените вашия живот. Не произволно. По ония правила, които ви са дадени, вие може да измените вашия живот. И после, ако ти дойдеш до един установен живот, ако дойдеш до едно положение да мислиш, че нямаш нужда от пение, ти се самозаблуждаваш. Някой път почне да отъпява слухът ти. Едновременно с развитието на човешката [...] трябва да стане развитието на слуха. Трябва да имаш един слух, който да схваща отдалеч. И после, твоят слух зависи от твоята мисъл. А пък твоята мисъл зависи от любовта, която имаш. Ако вземеш един стар човек и почнеш да го възпитаваш по този новия начин, той ще се подмлади. Някой казва: "Аз съм на четиридесет и пет години." Какво чудо е станало, че си на четиридесет и пет години? Някой казва: "Аз съм на седемдесет години вече." Турците казват: "Елли – белли", тоест на петдесет години човек вече познава какъв е, определя се. После, турците казват: "Юс – дюс".

На сто години като станеш, изравняват се работите. На сто години като станеш, ще слезеш на полето долу. Младият човек седи високо горе. Защо младите са активни? Който е високо, той е много активен. Щом слезе долу, той не е активен. Казват: той е много кротък. Има една кротост, която произтича от мястото, в което ти живееш. Та казвам, ще дойдете до положението да мислите, че с вашата мисъл вие можете да измените всичко, което е дадено. А пък за да измените всичко, тогаз трябва да изучавате законите на любовта. Любовта в нейната обширност, не оная любов, в която сега живеете. Вие се задоволявате и казвате: "Аз всичко опитах, поживях си, опитах и любовта." Ти си опитал любовта, но си опитал отрицателната страна на любовта. Вие сте опитали нещата, които се изменят. Тепърва трябва да учите. С вашата мисъл, без да знаете вие, се изменя животът ви. И вие очаквате сега да се измени животът ви. А това изменение трябва да започне от друго място. Например ти се намираш в известни лоши условия и да знаеш сега по кой начин ти можеш да ги измениш. Знание се изисква.

Та казвам сега: като дойдете до числата 45, 50, 100, по тях се уравняват нещата. Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6. И в кабалата се казва, че в числата от 1 до 10 е скрит целият Божествен свят вътре. Те са много дълбоки работи. За да научиш най-простите отношения на числата: 1:2, 2: 3, 3:4, 4:5, 5:6 и т.н. до 10, теб ти трябва голямо знание. Казваш: "Това е проста работа." Тая работа наглед е проста, но всъщност е много сложна. Ако разбираш отношенията на числата от 1 до 10, ти ще уредиш живота си много добре. После, ако разбираш числата от 10 до 100, то е друго съотношение. И ако разбираш числата от 100 до 1000, ще имаш друго съотношение. Десетте, това е Божественият свят. Стоте, това е светът на интелигентността, ангелският свят. Хиляда – това е човешкият свят. Сега, те са отвлечени работи. Но трябва вече да прилагате. Малки опити трябва да правите. Ако ли не, постоянно ще имате този живот, който досега сте имали – постоянни тревоги, че нещата не стават така, както трябва. И вашите превзети възгледи ще ви вкарат в един живот, който ще ви създаде неприятности. Вие ще заприличате на примера, който съм давал, за онзи българин, комуто е дотегнало да работи. Това станало към Солун. Той бил градинар, копаел. Казал си: "Не искам да копая, дотегна ми това." И казал: "Ще търся по-хубав занаят." И като разглеждал занаятите, казал: "Ще стана абаджия." Лесна работа. Ще вземеш една игла и ще работиш с нея. Отива при един господар и му казва: "Вземаш ли ме за чирак?" "Ще те взема." И почнал да работи с иглата целия ден. И казал: "Това разбирам почивка." След една седмица идва един турски бей и повиква господаря в дома си да му крои дрехи бирбучуклии*. Господарят имал работа и дал ножиците и плата на чирака, да отиде в дома на бея. И чакали да дойде господарят. Но беят, като погледнал чирака, видял му се доста угледен момък и му казал: "Защо ще чакаме господаря ти? И ти знаеш колкото господаря ти. Няма какво да чакаш. Ти скрой." Сегашните хора не приличат ли на този чирак? Някой е философ, свършил е и почва да реже. Беят казал: "Искам бирбучуклия дрехи." Като скроил чиракът, беят казал: "Бирбучуклия не излезе, тогаз салтамарка** скрой." И салтамарка почва чиракът, и пак не излиза. "Тогаз, поне една тютюнева кесия. И нея ако не можеш да направиш, ще те бия тогаз." Този пример сега се превежда така: кроиш една идея по един начин – не излиза. Ще опиташ тогаз по втори начин. Най-после, ако не може, ще направиш най-простата форма – тютюнева кесия – и ако не я направиш, тогаз ще дойдат страданията. И всичките страдания излизат от тютюневата кесия. Някой път не можеш да скроиш дрехите, както трябва. Например някои от вас казвате, че сте много нервни. Какво нещо е нервността? Няма да ви разправям сега. Нервността, това е новият път, в който човек е влязъл, и той не може да разпредели енергиите, които идат от Божествения свят, и вследствие на това става нервен. Всички тия енергии се разхвърлят неправилно. И той трябва да се учи сега как да разпредели енергиите, дето трябва. Някой казва: "Аз съм много нервен." Радвам се. Благодари, че имаш нервна система. Ако нямаше, щеше да бъдеш едно просто животно. Казвате: защо са тия неща? Вие трябва да направите една школа. Вие само слушате нещата. Казвате: трябва да бъдеш добър. В краката си. Трябва да бъдеш умен. В носа си. Трябва да бъдеш мек. В езика си. Че ако твоите очи, твоите уши, твоят нос не могат да ти повлияят, вие не разбирате нещата. Вие не сте изучавали. Като видиш ушите на този човек, ще видиш какво ще излезе от него: дали слуша, или не. Ти казваш: "Имам уши." Но важно е как са направени ушите. Има една линия вътре, която определя гениалността на музиканта. И всеки един нос, със своята форма и устройство, и той определя какво е бъдещето на човека. И устата ти, както са направени, те ще определят какъв е твоят външен живот. Провидението е турило тия външни неща, за да покаже какво сме спечелили и какво има да спечелим. Ти имаш едно ухо и мислиш за себе си, че си добър музикант. То е идеята вътре. Но вън ти нямаш ухо, с което да приложиш музиката. Или пък твоят език не е направен тъй, както трябва – не е мек, не знаеш как да говориш. Говорът, това е първото пение. Всеки говор, това е музика. Хубавия говор с музиката ще започнеш. Като слушате тия работи, ще кажете: те не са за нас, но са за младите. Някои религиозни казват: то не е за нас, ние каквото сме научили, сме научили. Така ако мислиш, ти не можеш да прогресираш. Не туряй една отрязана линия, че някои неща не са за тебе. Всичко в живота е за тебе. Не е само за един момент. Ти от едно състояние ще минеш в друго състояние. Това трябва да знаеш. Днес имаш лошо разположение. Трябва да се радваш на това лошо разположение, ако си умен човек. Имаш добро разположение. Пак трябва да се радваш, ако си умен човек. Ако не си умен, лошите ти разположения ще ти създадат страдания, за да те накарат да измениш разположението си. Сега колцина от вас, като се каже нещо, ще се завземат да го приложат? Една постъпка в живота ви, ако знаете как и кога да я направиш, тя ще измени и ще подобри положението ти. Един американски милионер дал обявление за един прислужник. Трябвало му касиер. И почнали да идват при него мнозина учени, свършили, давали си препоръчителните писма, но той казвал: "Ще видим, ще те имам предвид." Най-после вижда, че влиза един млад момък и като влиза, вижда една книжка и я взема. И момъкът казал: "Господине, четох едно обявление, че ви трябва човек. Нямам никакви препоръчителни писма." "Ти имаш най-доброто препоръчително писмо – навеждането и вземането на една малка книжка от земята." Ти ще се препоръчаш не чрез онова, което са ти оставили баща ти майка и, но ти ще се препоръчаш чрез една твоя постъпка. И сега какво ти струва да вдигнеш един малък лист? Ти казваш: "Тая работа не е за мене." Именно тая работа е за вас. Някой път трябва да претърпиш – да дигнеш този лист. Ти отиваш на служба и тая постъпка ще те препоръча. Сега като слушате, ще кажете: ние сме ги правили тия работи. И аз мога да кажа, че сме пели, пели много, но какво сме пели? Като пееш, и не може да направиш нещо, ти не си пял навреме. Ще пееш навреме, ще ядеш навреме, ще ставаш навреме, ще говориш навреме. Навсякъде, за всичките неща се изисква време, това е система в природата. И ако разбираш този вътрешен порядък, тогаз всичко на добро ще върви. И ако изучавате съвременните окултни науки, трябва да знаете как да ги приложите. По старому са ги прилагали по един начин, а пък сега трябва по новия начин. То е до разбирането. Тия окултни науки трябва да се прилагат по друг начин. Например вие вземете и изпиете една чаша вода изведнъж. Ще направите един опит: вземате тая вода глътка по глътка, за петнадесет минути я изпивате, и ще видите, че съвсем друго състояние ще имате. Зависи как ще употребите нещата. При някои неща, ако бързаш, ще си повредиш. Не бързайте. Всеки път извършвайте нещата с вътрешно разбиране. И не дръжте в ума си колко знаете. Ти казваш: "Аз съм много добър човек." Добрината е едно условие. Казваш: "Баща ми и майка ми са добри." И те са условие. Сега остава при тия добри условия, при твоята добрина и при добрината на твоя баща и майка, ти сам какво можеш да направиш? Някой път има друга една крайност – ние уповаваме повече на себе си. Това е друга крайност. Аз казвам, човек във всеки момент трябва да знае кога и как да направи нещата. Има определено време за музиката. Всички песни не се пеят еднакво. Живите песни се пеят бързо, а пък класическите песни – по-бавно. И ако пееш по правилата на музиката, ще излезе нещо. Ако туриш да пееш, тъй както си знаеш, юс – дюс, нищо няма да излезе. Ще спазвате правилото: има време за всяко нещо. Соломон е казал още: "Има време за всяко нещо." И като дойде това време, да го употребите. Казвам сега: добрите условия, които ви се дават всеки ден, използвайте ги и не се преплитайте. Вие казвате: еди-кой си как живее? Добър живот живееш кога? Когато си добър. А пък кога можеш да бъдеш добър? Когато обичаш. А пък кога можеш да обичаш? Когато намериш Бога. Там е ключът. Намериш ли Бога, то всичкото вече, което е в Бога, то ще премине в тебе. Не Го ли намериш, то всичко е затворено. Та старайте се сега да намерите Бога. Вие казвате: "Не сме ли намерили Бога?" Не зная дали сте Го намерили. Не че не зная. Ти казваш: "Кажи ми сега." Не че не зная, но моето знание няма да ти помогне. Знанието, което аз имам, на мене ми помага. Но това знание, само ако го разберете, тогаз ще ви помогне.

Та казвам, станете добри. Добрината трябва да стане като основа. След това иде обичта. И тя трябва да стане като основа. И най-после ще дойдеш до положението да намериш Бога реално. И ще правиш опити. Онзи познава Бога, който всеки ден може да прави опити. Ти като намериш Бога, ако си певец, ако е дрезгав гласът ти, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен и публиката ще те изслуша. Щом не те изслушала публиката и не ти е ръкопляскала, не си намерил Господа. Тайната на живота е в това: да намериш Господа. Ако тогаз Господ ти даде тая мекота и ти даде вдъхновение, значи ти си Го намерил. Да кажем, че вършиш една работа – колкото и да е проста, ако намериш Бога, Той ще ти даде импулс и знание, и животът ти ще се измени. Ако не се измени животът ти, трябва да го търсите. Писанието казва: "Които Ме търсят, ще Ме намерят."

Търсете Господа на всяко време. Като станеш сутринта, търси Го. Казваш: "Той е в мен." Хубаво, направи опит: ако е в теб, ти ще станеш радостен, весел. Ако е далеч от теб, ти ще се усещаш неразположен. Мога да ви приведа примери: целият сегашен живот е нещастен. Това нещастие показва, че Бог не е при вас. В този смисъл, в който казвам, не е. Той е при вас, както някой скулптор, който, като вземе чука, и удря камъка. Господ може да е при вас със Своя чук. И тогаз ще кажеш: "Побеля ми главата от страдания." Радвайте се, че ти е побеляла главата от страдания. Настанала е зима в теб. Като дойде пролетта, ще се стопи снегът и косата ти пак ще стане черна. А пък сега може да си турите козметика, да я боядисате. Но някой път боята не хваща. Та казвам, знайте всяко нещо на своето време. Има някой път неща, на които не е дошло времето. Чакайте. А пък за други неща е дошло времето. (Учителя посочва рисунките на дъската.) Някои казват: "Тия работи са нищо." Тия линии (за носа), които са нарисувани на дъската, могат да бъдат нарисувани и другояче. За децата тия линии трябва да бъдат много добре нарисувани, за да разберат, а ученият човек, той вижда и разбира нещата лесно. Учени ще бъдете, за да измените вашия живот. Като се измени вашият живот, в този изменения живот, ще се създаде нещо ново. Сега ние сме дошли в света, за да изменим живота си и да изменим живота на света. Христос казва: "Дерзайте, Аз победих света". Че ако вие вярвате в Христа, ако вярвате, че Христос е победил света, от какво има да се плашите? Ти казваш: "Новите идеи нищо не допринасят." Новите идеи носят сега най-хубавото. Христос е донесъл нещо. Христос сега като работи, пак ще донесе нещо ново. Хубавото, новото, което е потребно, най-хубавото в света се носи от новите идеи. И затова, възприемете новото. А пък новото е всяко нещо на своето време. А пък всяко време е свързано с какво? Време има само за разумния живот. И ще дойде един ден, когато няма да има и време. Животът ще стане без време. Той ще стане още по-съвършен, по-добър. Но казвам: времето, и то си има своето място. Сега вие сте във времето. Всяко нещо на своето време. Дойде известно страдание. Навреме си е дошло. Ти искаш това страдание да се махне – ще излезеш из времето. Сега вие ще кажете: "Какво научихме ние в света?" При мен са идвали някои и са ми казвали: "Този човек не мога да го търпя." Защо не може да го търпи? Той няма място и време заради него. Ония хора, които не ги обичате, във вашия живот те нямат време. И вследствие на това, намери му времето. Не можеш да го премахнеш. Като музикантин ще гледаш тактовете. Има доста тактове, но на всяка песен ще намериш нейното време.

Като доведоха оная разпусната жена пред Христа, попитаха Го: "Какво казваш, тази музика хубава ли е?" Мойсей им казал: "Който пее такава музика, трябва да се убие." А пък седят евреите и казват на Христа: "Ти сега какво казваш според Твоето учение?" Христос каза: "Който от вас знае, да го направи по-добре, който от вас е безгрешен, той да хвърли камък." Че онзи, безгрешният, никога няма да хвърли камък. Докато ти хвърляш камъни, ти не разбираш истината. Престани да хвърляш, понеже всеки камък, който падне, ще вдигне шум. Престани да шумиш около себе си. И погледни на живота: Бог ще оправи всичко. И ангелите, които разбират всичко, и те ще оправят всичко. И на тебе остава да оправиш всичко, да бъдеш полезен. Та три фактора има: уповавайте на Бога, уповавайте на Неговия Дух, уповавайте тогаз и на себе си. Та значи да намериш онова време, което е необходимо, потребно, за да можеш да учиш. От сега нататък ще учите. След 45 – 50 години ще остареете и ще искате да отидете на онзи свят. На онзи свят никакви кандидати не ви приемат. Там ще ви кажат: "Я ни попейте, я посвирете, я поговорете, да видим как ще говорите. Parlez-vous francais?" "Oui, monsieur." Една велика наука е човек да се научи да говори. Една велика наука е да знаеш да ядеш. Казано е: "Не само с хляб се живее, но и с всяко слово". Та казвам сега: турете сега новия начин. Имате хрема. Защо е дошла хремата? Имате кашлица. Защо е дошла кашлицата? От мисълта. Не мислите право и затова се е наместила хремата. Почнете да мислите право и хремата ще си отиде. Има начин, по който да си отиде хремата. Ще прекараш през носа си разтвор от сол или ще смръкнеш малко карамфил, или вечерно време ще се завържеш с топло. И тогаз тая хрема ще се скрие, но така не си отива. Но като дойде правата мисъл, ще си отиде. Ако известен недъг у вас постоянно се явява, вие не сте намерили истинския път. Аз не съм за това, да се говори за недъзите, но аз съм за начина, по който един недъг да се излекува. А пък това, аз съм го намерил, седи във времето. Като музикантите трябва да се научите да разпределяте времето. Някой път искаш да говориш. Ти трепериш. Чакай своето време. То си има известно време, когато ти ще проговориш известна част, която ти е дадена. Точно навреме. Когато дойде това време. Някои закъснявате. Съзнанието ти да е будно. Та всяко нещо да го подемете точно навреме, за да ви върви напред.

"Божията Любов носи пълния живот." (3 пъти)

6 ч. 30 м.

36 лекция на Общия окултен клас 2 септември 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта

София, Изгрев