Разлика между версии на „Пречистване на мисълта“

Версия от 13:19, 29 декември 2009

ПРЕЧИСТВАНЕ НА МИСЪЛТА

"Отче наш"

Прочетете трета глава от Малахия, като се върнете вкъщи.

Човек, като учи дълго време, трябва да си даде отчет за това, което е учил. Един преговор трябва. Не зная вие спирали ли сте се на този въпрос. Хората са свикнали насила да ги заставят да преговарят. Има някои работи, които в света лесно стават. Има лесни постижения и мъчни постижения. Мъчни постижения са, когато човек се качва нагоре.

За пример вие сте учили за дробите. Проста работа е в аритметиката. Имате:

1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7, 7/8, 8/9, 9/10.

Преведете сега. Дайте тълкувание, какво нещо е една дроб. Във физическо отношение ще кажете, то е една част, отделена от едно количество. Но какво друго значение може да дадете на една дроб? Тъй като дробите съществуват, много мъчно е да дадете обяснение. Ако ви кажа една органическа или една психическа дроб, как ще я обясните? Да допуснем сега дробта 4/5 от един килограм, колко е, ще сметнете? Четири пети от земята е пак една дроб. Четири пети от една крина, която е осем крини, какъв е съставът? Или на какво е подобен числителят в една дроб? Или на какво е подобен знаменателят на една дроб? Знаменателят е подобен на един банкерин, който дава, а числителят на онзи, който взема. Това е дроб. Туриш единия, който дал, и другия, който взел, имате отношение. Банкеринът не му дал всичко, каквото има. Част от онова, което има, му дал. И вие имате една дроб, какво приложение може да дадете? Всички неща в света имат приложение. Без приложение няма постижение. Онзи войник, който има сабя, той ще я употреби някъде. Земеделецът, който има рало, и той ще го употреби някъде на работа. Художникът ще тури четката си на работа, онзи, който учи, и той също.

Да допуснем, че знаете един език. Защо на френски има два рода, а на български има три рода? Защо на френски луната е от женски род, а слънцето е от мъжки род, а на български слънцето е от среден род? Те са философски работи. Законите на речта го изискват така. Законът за яденето разбира да ям. Но има си начин, по който може да се яде. Когато природата заставила човека да яде, турила му трийсет и два зъба. И дотогава, докато има трийсет и два зъба, той яде правилно, стомахът му не е толкова развален. Обаче щом изчезнат зъбите, храносмилането не е правилно и започва да страда. Работата, която трябва да свършат зъбите, трябва да я върши стомахът, но не върви.

Но и в знанието има сънища. На мене някой ми разправя сънища, но като разправя, виждам. Виждам, че не е вярно. Той разправя, но такъв сън не може да бъде. Той описва един сън повече от будно състояние. Сънят никога не може да бъде по-ясен, отколкото в будно състояние. Той разправя някой сън, като че в будния живот. Това не може да бъде. Това не е вярно, не е в реда на нещата. И земният живот не може да бъде по-реален от духовния живот. То е невъзможно. По отношение реалното сънят, докато сте в сънно състояние, е реален, но сънищният живот не е така реален, както действителният, физическият живот. Питам сега, когато някой човек преувеличава своя сън, какво иска да каже? Сънувал той някакъв сън. Мнозина са ми разправяли, че са видели някой ангел, че видели Исуса Христа, че видели Господа. Как го видели? Понятия са това.

Сега се спирам върху знанието. Всеки иска да знае. Хубаво е знанието. Знанието е една врата, през която човек трябва да мине. Една врата, която скоро време за човека се отваря. Не е отдавна, откак човек е започнал умствен живот. Отскоро започнал и затова тази врата е доста малка. А пък неговият чувствен живот започнал по-рано, затова вратата на чувствата са по-големи. Затова в чувствения живот работите лесно стават, а в умствения свят мъчно стават. В умствено отношение не е лесно да направиш нещо. В чувствения живот лесно става тази работа. По някой път, когато чувствата в нас вземат надмощие, вие мислите, че всичко може да стане. Може да стане, но както насън.

Да допуснем, че в живота си ние нямаме известни постижения. Някой иска да има постижения, да бъде щастлив. Ние трябва да започнем от физическия свят, да разбираме отношенията, които има физическият свят към нас и да обясним духовните. Ти на физическия свят не можеш да бъдеш щастлив, ако нямаш чист въздух. Не можеш да бъдеш щастлив, ако нямаш достатъчно светлина, ако нямаш достатъчно вода, храна, жилище, всички тия удобства, ако нямаш. Някой казва: физически живот. Ако ти физическия живот не разбираш, как ще разбереш духовния? Каква е разликата? Може физическият живот нищо да не струва, казва някой. По какво се отличава духовният живот? Как ще проявиш духовното, кажете ми. Как проявявате духовното. Духовното е много отвлечено. Ти напишеш: "Аз ви обичам." Напишеш с букви. Той чете. Любовта в туй написаното там ли е? То е една формула. Любовта е от пет елемента турена. Ти имаш някакво понятие за любовта, но тази любов каква е, ти сам не знаеш. Някой, като ми разправя за любовта, казва: "Аз да ти обясня любовта." Казвам, няма да обяснявам. Любовта са обяснявали и всякога остава необяснена. Какво ще обясниш? С обяснение любовта не става. Казва: "Знаеш колко той е силен." И туй не можеш да обясниш. Ти не знаеш колко човек е силен. "Зная колко човек е учен." Ти за да знаеш колко човек е учен, ти трябва да си минал през този процес, да имаш това знание. Искаш да опиташ колко знае английски. Че ти, ако не разбираш английски, как ще опиташ колко знае? Ти трябва да знаеш повече от него, за да го опиташ на френски или на английски, ти повече от него трябва да знаеш.

Интересно е, че хората, които влизат в духовния живот, стоят една-две години и започнат да намират погрешки на онези, които са живели двайсет години. Значи аз, който съм говорил двайсет години английски, той учил две години и ще ме коригира в произношението на английски език. Аз ви привождам това, да мислите. Сега има приложение. Трябва да имате един начин да работите върху себе си. Знаете ли, че вие всички сте под влиянието един на друг. И много пъти в съзнанието туй, което наричат, че ангел ви говорил, или че Бог ви говорил, това са човешки работи. Някой възвишен човек говорил, и ти по радиото схващаш и мислиш, че Бог ти говорил. Не, не Господ ви говорил, но един човек с особени разбирания. Казва: "Кажи ми нещо." Че по радиото чуваш от Лондон някой говорил. Една кутия, която не е разумна, чуваш през кутията един глас. Някой път в старо време жреците и свещениците така заблуждаваха простите. Те знаеха радиото и в Египет, и в Индия, говори някой по радиото, а народът мислеше, че Господ говори, отваряха и затваряха устата на някой идол, пък те турили радио на идола и говори. В много ваши глави са турени грамофони, говорят, вие мислите, че невидимият свят говори. Оставете се от тия заблуждения. Елате до същественото, да имате една Божествена мисъл. Казвате, че сте чели Библията. Библията, това са правила. И този пророк, и той е бил невежа. Йеремия казва: "Господи, застанал си на пътя ми като мечка." Учен човек уподобява Господа на мечка. "Застанал си на пътя ми като мечка." И другите цитират този стих. То е по човешки говорено, така не се разбира Господа. После пророк Давид казва: "Не мразя ли аз, каквото Ти мразиш." И другите цитират този стих. Че отде да знае как мрази Господ и каква е омразата на Бога? Той имал тия чувствания, които Бог имал. Че той, невежият човек на земята, знае какво Господ чувствал в Себе Си. То е непонятно онова, което Бог чувства. То е абсолютно непонятно. Ние нямаме нито Неговото знание, нито Неговата любов, че какво ще ми говори? Ние някой път искаме да се представим като приятели, като достове* на Бога. Ти каквото кажеш, тебе Господ те слуша. Ама то е хубаво, насърчително е да мисли човек така. Но това насърчение е като онзи, който ти обещава да ти даде пари, и никога не ти дава. Такива понятия не водят към разбиране.

Трябва едно пресяване, да имате достатъчно светлина да пресеете вашите чувства. Мнозина от вас сте тук и причините, които са ви заставили, ни най-малко не са Божествени, съвсем човешки съвпадения са ви заставили да следвате в туй училище. Вчера дошъл млад момък, който заболял от охтика. Виждам го, вече зная какво е състоянието. Едно състояние уж е губернаторско, лошо. И в духовно, и в умствено отношение такова състояние е много лошо. Казва: "Искам, Учителю, да се срещна с тебе." Казвам: "Нямам време." "Ама заради мене, аз съм от вашите братя, тук съм живял." Половина дроб е изяден. Иска да ходи в Чирпан, казва: "Ти ще ме спасиш." Как да го спася, с колко? Казва: "Трябват ми двеста лева, да ида в Чирпан." Хубаво, взех назаем сто лева, казах на един да даде още сто и петдесет, всичко двеста и петдесет. Той, като дадохме парите, коленичи, да позная, че съм го спасил. Никакво спасение. Той ще умре. Сега ще разправя, че бил наш брат. Аз зная как дошла болестта. Той имал една философска мисъл, че той, като научи нещо, ще поправи света. Сега, като се намира на тясно: "Ваш брат". Това не е братство. Братството е една връзка, в която Божественото присъства. Да знаем отношенията. Не човек да се мени като някой ветропоказател, но трябва да има известни убеждения. Сега този пример привождам за разсъждения. Виждам положението му и какво да кажа на този млад момък. Младият момък с един дроб може ли да се лекува, но казвам, тъй както върви, едно противоречие има в ума му. Гледам във вас, в умовете на всинца ви, има голямо противоречие. Вие по някой път за едно малко чувство, за едно малко неразбиране на нещата сте готови да направите, както в поговорката се казва: "За бълхата изгаря и целия юрган." Че ако сте тръгнали да търсите истината, какво ще ви спъват хората какво мислят. Не трябва да ви спъват. Защото спънки навсякъде може да се родят. Хората са спънки заради него и той е сам спънка заради себе си. Ако вие се спъвате с външния свят, ако външният свят влезе в абсолютно съгласие с вас, че хората да ви помогнат, вие ще влезете във вътрешна борба със себе си. Онзи враг ще влезе във вас и вие ще започнете със себе си да се борите. Но най-ужасната борба е вътрешната борба. След като завършите външната борба, ще дойдете до вътрешната и ако знаете как да воювате, ще излезете, ако не, ще бъдете като абисинците, които сега са бити от италианците. Абисинците мислеха, че са герои, без да са въоръжени, мислеха, че като по-рано ще бият италианците. Не се самозаблуждавайте, не носете характера на апостол Петър. Той беше много самонадеян. И той беше герой от първа степен, казва: "Господи, този нож видиш ли?" И той беше военен. И той беше като сегашните хора, като дойдат на власт, казват: "Да се обесят, да се заколят всичките." Христос казва: „Вземете два ножа, те са достатъчни." И като взеха двата ножа, отидоха в Гетсиманската градина. Ръката на Петър трепереше и наместо да удари главата, удари ухото. Христос казва: "Така не се воюва, тури ножа в ножницата." Та с рязане ушите на хората работата няма да се свърши. Взе и като лекар залепи ухото, казва: "Нашата се видяла, че с оръжие няма да бъде." Мислите ли вие, че като апостол Петър, с вашите саби ще направите нещо? Ще отрежете ухото на някого. Ама много братя и сестри казват: "Аз, като хвана нещо, ще го прикова на земята. А, ще го прикова." Хвалил се един на жена си, че бил голям юнак, че убил две мечки в гората. Жена му иска да го опита, доста хитра била. Направила на едно въже нещо, подобно на мечка, и казва: "Слушай, ти си убил мечки, но ето техните роднини дошли, я да се справиш с тях." Тя тегли въжето, а той казва: "Кажи им, жена, че умрели бяха и двете, умрели бяха мечките."

Едно пресяване трябва. Не искам да кажа, че вашите възгледи не са прави. Прави са, но във възгледите има толкова човешко, че един ден като дойдете на изпитания, туй човешкото не може да издържи. Вие ще работите и този материал, който събирате, с него ще трябва да построите един мост и за изпитването на този мост вие трябва първи да минете. Тези греди, които ще турите, няма да ви издържат. Затуй събирайте здрав материал. Не мислете, че други ще минат. В духовния свят кой каквото направи, той пръв минава по него. Та трябва едно пресяване на възгледите ви. Не да се усъмнявате, че нямате нищо. Някой може да се усъмни в какво да вярваме. Тогава има неща, в които може да вярвате. Колкото и да е малко, има нещо, на което вие може да разчитате. Но има нещо, на което вие можете относително да разчитате. За пример мнозина от вас вярват, че може да спечелите на лотария. Мнозина сте си взели лотарийни билети. Мнозина ми казваха: "Аз очаквам вече." А на никого нищо не се паднало. Никому голяма сума не се е паднала. Питам: каква е тази вяра. За пример вяра е, три пъти като опитам, да стане това. Това е знание. Все смятаме и все криво смятаме. Казват: "Погреших веднъж, дваж, триж." Повече от три грешки не се позволяват. Кои числа са щастливи в света, които печелят? Ти най-първо вземеш билет в един ден, който е нещастен, ти вземеш билет в час, който е нещастен. Значи в този ден и в този час никаква сполука не можеш да имаш. Защо е така? То е зимно време. Денят, когато ще идеш да работиш навън, има двеста и петдесет градуса студ или лятно време е такава суша, че земята изсъхнала, какво ще идеш да ореш. Не можеш да ореш, ще чакаш дъжд да падне. Какво ще вършиш в тебе, зимно време е. И в живота има такива дни, голяма суша, има дни, когато има голям студ. Щастливи дни са, когато всичко е благоприятно, когато всичко може да направите. Е, питам сега, кой ви кара да купувате билети? Не искам да ви съдя, вие сте свободни, но казвам за изяснение. Не че като вземете билет е грях, не е грях. Но казвам, кой ви кара? Вие ще кажете: "Духът ми каза, Бог ми каза." Не искам да ви казвам да не вземете, но като вземете, гледайте да ви падне нещо, за да се уверите действително, че Духът ви казал. Щом вземеш, и нищо не сполучиш, Духът не ти е казал. Щом вземеш и ти се падне, има някой, който ти е казал. Ама какво ще кажеш, ще се изясняваш.

Пак ще ви приведа един пример. Преди десетина години иде един и ми казва: "Ти си учен човек, кажи ми кой билет ще спечели сто хиляди лева и аз ще дам петдесет хиляди за братството." Казвам: "Защо този билет, дето ние ще спечелим, да ти кажа, че ти да го вземеш и после ти да ни дадеш парите? Че ние ще вземем. Какво ще правиш с чужди пари помен?" Не, не, на такава въдица ние не се хващаме. Един брат имаме ние в Патагония и откак е отишъл в Патагония, все взима билети и пише: "Учителю, помогни ми да ми се паднат пари, да дойда в България." И досега още не му са се паднали. Тя, лотарията, върви по един закон. И ако вие не разбирате този закон, всичките хора, които вземат билет, ще печелят. Някои хич да не си хабят времето. Понеже десет години, като си вземал три тиража в годината, триста лева, за десет години – три хиляди лева. Три хиляди лева с лихвите, това са четири-пет хиляди лева. Десет години ще изгубиш времето, няма да вземеш нито пет пари, само ще изгубиш времето. Има една печалба, ще развиете вярата си. Онези, на които вярата е слаба, препоръчвам да си купят билети, за да си усилят вярата. Вие, които имате слаба вяра, да си купувате билети. То е печалба. Аз виждам хубавата страна. То е хубаво нещо, другояче ако не вземеш билет, няма да се усили вярата. Онези, които имат вяра, да дойдат до второто положение. Да имат знание, да знаят кой билет печели. Като го вземат, да знаят. Вие искате да направите добро. Вземете един билет, печели, раздайте парите. Втори път пак може да вземете, пак ще раздадете. Туй е сега знание. Сега някой казва, ще учите. После някой казва цял ли билет трябва да вземе, или половинка, или четвъртинка. Кои печелят? От моето гледище, ако аз бих желал да взема билет, аз ще взема да развия в себе си онова чувство, което има средство към металите. Човек има средство към металите и с магическата тояжка да намери пари, може да намериш, колкото искаш. Но и там не може да вземеш повече пари. Сега дойде един господин, на когото това чувство се развило, но той представлява работите много повече, отколкото са. Казва: "Аз вече виждам къде има злато." Вижда, че има пари. После като копали, парите отивали надолу. То е заблуждение. Те се местят действително парите и ти като заровиш пари, ти трябва да знаеш в какво направление се мести почвата. На годината два-три пръстта се мести. Три-четири години по три пръста – дванадесет пръста, на дванадесет пръста туй гърне няма да е на мястото, затуй много хора, като заровят парите, като минат десетина години, не могат да намерят парите. Преместили се. Сега друг е въпросът когато парите се заравят вкъщи, понеже къщата се мести и парите отиват в една и съща посока. Но в почвата не е така. Цялата почва на Европа се движи, ние отиваме на юг, цялата почва се движи на юг и след сто, двеста хиляди години, може би след четиристотин, петстотин хиляди години Европа ще бъде тропически място. Сега тези са научни работи, които са верни. Човек може да ги провери.

Вярата в Бога е една реалност, която съществува. Съществува един свят, който ни огражда със своите мисли, със своите действия, със своя живот. Ние сме оградени от разумни същества и ние за тях представляваме обективен свят, те ни изучават. Предметно учение сме за тях. Хората на земята са предметно учение за ония напредналите същества. Или другояче казано: ние сме развлечение, забавление за тия същества. По някой път в големите работи, които правят, че искат някой път развлечение и идат да се занимават с хората. Развлечение е за тях. Или хората са развлечение за Бога. Бог при всичката Си работа, Той ни създал за развлечение. И за да бъдеш развлечение на Бога, ти трябва да бъдеш умен. И туй малкото същество има интелигентност. Ти като си своенравно същество, за Бога пак е интересно. Ето в какво седи излизането. Ако ти си една отлична здрава стомна вкъщи, в къщата на господаря ще имаш почетно място. Ако си пукната стомна, последно място. Ще те лепят със зифт*, с восък някак.

Сега един пример ще ви приведа. Една сестра дала часовника си на един часовникар на Изгрева. Той, като поправял часовника, турял книжки, с калай го лепил, с восък, и като го разгледал един първокласен часовникар майстор, казал, че съвсем трябва да се преработи. Този брат правил

• Зифт – черна смола, получена при дестилация на земно масло, асфалт (турски). часовника с калай, но не върви. Един часовник, като влезе в ръцете на такъв часовникар, всеки месец трябва да го носиш да го поправя и в година дванайсет пъти трябва да го носиш. Толкова знае. И във вашето знание, което имате, има една опасност. В окултната наука с разбирането на християнството не върви. За пример вие казвате: "Трябва да ме слушаш каквото ти кажа." Хубаво. Но Бог слуша, а ние послушваме. Ние още не сме научени. Слуша ме Господ. Казва: "Послушай." Слушането е за Бога, а послушанието е за нас. Бог, на Когото вниманието е отлично, следи онези необходими нужди, които душите имат. Тия необходими неща Той ги дал на хората. Има второстепенни работи, които ние сме създали, те не влизат в Божия план. Ти искаш нови обуща за Великден. То влиза в плана на баща ти. Ако се молиш на Господ, тази молитва ще влезе в ума на баща ти, той казва: "Дето ще ходиш да смущаваш Господа с твоите чепичета, аз ти купувам, че да не Го безпокоиш." Казва: "Не прави ли Господ всичко в света?" Ако Господ правеше всичко в света, всичко щеше да бъде уредено. Понеже Той не прави всичко в света, затова има неща, които не са уредени, които Той не е направил. Казва се: "Да бъде волята Ти, както горе на небето, така и долу на земята." Горе на небето волята Божия става, но тук на земята волята Божия още не става. Сега ние се стремим да изпълним волята Божия и тук на земята, както е горе на небето. Казвам, тия погрешки са наследствени. Докато вие не се освободите от тях, вие не можете да прогресирате. Аз съм виждал много християни, дойдат до едно място и спрат. Той казва, че чел Библията десет пъти. И двайсет пъти може да я прочетеш, важно е какво си научил. Един свещен опит трябва да имаш. Учените хора имат, изнамират газове, изнамират средства, намират злато, превръщат елементите, знание има човекът. Или някой лекар изнамерил някое лекарство, знае как да лекува една болест. Хората чрез дълъг опит са намерили начин на лекуване.

Казвам, в какво трябва да седи вашето съзнание сега? Аз не искам да остане мисълта, че нищо не знаете сега. Знаете, но онова, което знаете, не сте го проверили. Някои неща има да проверявате. Някои неща са интуитивни, но някои неща вие ги предполагате. Някой път вие предполагате, че някой човек е добър. А той не е. Някога предполагате, че някой човек е лош, а той не е. Защо предполагате, че е добър. Вас ви се струва, че той е добър. Някой предмет, позлатен отгоре, вас ви се струва, че е злато. Някой отгоре нацапан и вас ви се струва, че не е златен, пък като направите опит, виждате, че е златен. Най-първо до известна степен трябва да освободите Божественото от известна човешка амалгама. Има известни чувства, които стават една амалгама върху Божествените неща. И тогава ние падаме в заблуждения. За пример вземете закона за любовта. Искате да ви обичат. Че да ви обича един човек, вие трябва да вършите нещо заради него. Един човек, от когото вземате пари назаем, трябва да плащате лихва. Един учител, който ви учи, трябва да плащате. Казвате: "Даром." Христос казва: "Даром сте взели, даром давайте." Дар ви дал. Но вие не разбирате философията. Дарът е един особен закон на любовта. Да-ром давайте, Христос иска да каже: "Вървете по закона на любовта." Нищо повече. Нещо, което по любов е дошло в тебе, по любов ще го дадеш. Туй, което по любов дошло, няма да го дадеш без любов. Че казва: "Не давайте свещените неща на хора, което не са достойни, които не вървят по закона на любовта." Не им давайте любовни работи. Умрелите не се нуждаят от любов. Умрелите се нуждаят от погребение. Живите се нуждаят от любов. Кои се нуждаят от любов? Живите. Мъртвите се нуждаят от погребение. Погребението пак е едно добро за умрелите. Понеже ти ако не ги погребеш, ще ги погребат други.

Да дойдем до онова същественото. Има съществени неща за разбиране. Същественият живот е Божественият живот. Да се осмисли нашият живот на земята, не да се осмисли нашият живот за бъдеще, как ще живеем при ангелите, но да се осмисли сегашният живот какъв смисъл има? Ние работим една работа и ще образуваме едно звено. Сегашният живот трябва да го използваме, какъв трябва да бъде сегашният живот, а не бъдещият живот. Защото непременно за бъдещия живот този живот ще стане като основа. Ако тази основа не е такава, каквато трябва, то и бъдещите ти постижения няма да бъдат.

Казвам, в любовта, която имаме към Бога, научете се, най-първо: три мерки има в света. Една мярка абсолютна – Бог трябва да бъде една мярка за вас. Ако нея не можете да имате за мярка, тогава вземете любовта към ближния и най-после, ако и там сте слаб, вземете третата мярка – всичките хора имат любов към себе си. Но човек и себе си да обича е много мъчна работа. Да се обичаш така както трябва, е мъчна работа. Ами че и на себе си много пъти няма да дадеш, има в човека нещо, на което ако му дадеш, както то иска, няма да излезеш на добър край. Иска винце то. По някой път искаш да ядеш хубаво ядене. Но в какво седи хубавото ядене? Ако имаш любов към себе си, ти ще искаш туй същественото каква храна иска. Ако нямаш любов, ти няма да знаеш да разбираш от каква храна се нуждаеш. Ако нямаш любов към ближния, ти не можеш да му помогнеш. Ако нямаш любов към Бога, ти не можеш да Му служиш. Ти не можеш нито на себе си, нито на ближния, нито на Бога да служиш. Любовта към Бога е различна от любовта към ближния. Любовта към ближния е различна от любовта към себе си. Нашата вътрешна любов трябва постепенно да се коригира от Божествената любов. Единственото нещо, което може да коригира любовта ни, то е това Божественото, всеки трябва да повярва в себе си. Щом искаш да коригираш твоята любов, непременно трябва да има съгласие между човешкия ум и човешкото сърце. Между ума и сърцето ако няма съгласие, ако твоите чувствания не са на еднаква степен, не са съгласувани с твоите действия и с твоя ум, ти не можеш да разбираш своята любов към себе си. Помнете, че всяка една мисъл има два противоположни полюса. Ти ако не разбираш закона на човешката мисъл, ако на един човек изпратиш една мисъл по-силна, по-яка и неговата нервна система и неговият мозък не могат да издържат, не могат да я възприемат, тогава ще се зароди едно състояние, той ще каже: "Туй нещо не е заради мене." Или някой път можеш да изпратиш известно противоречиво чувство. Някой се влюбил в някого. Влюбването е хубаво нещо. Чувствата, които изпраща, те не съответстват, те са по-интензивни, отколкото този човек може да издържи. Този човек, който се влюбил първи, върви по пеша* му: накъдето ти вървиш, каквото си направил, накъдето си се обърнал, къде си плюл, той всичко знае. Като дойде вкъщи, ще повдигне юргана да види, чаршафа да види, ще види каква шапка носиш, какви гащи носиш. Туй няма нищо общо с любовта. Това е изопачаване. И тогава в другия се ражда отвръщане, казва: "Не искам да видя този човек." Ти, когато обичаш един човек, ще бъдеш сляп, няма да се интересуваш от неговите гащи, няма да се интересуваш от неговата шапка, всичко туй ще оставиш настрана, той да се интересува. Ако те обича, той ще се облече хубаво, ако не те обича, няма да се облече хубаво. Един човек ще познаете дали ви обича, или не по следното:ако ви обича, като му пратите едно писмо, ще изчисти, ще измаже къщата, пък ако не ви обича, след като сте му писали писмо, ще го намерите вкъщи неглиже. Този човек не разбира любовта. На физическото поле хората трябва да бъдат чисти, косата чиста, спретнати дрехите, може да има сто яма** зашити, но чисти. И на

• Пеш – предната пола на дълга дреха (турски). ** Яма – кръпка (турски). обущата може да има десет ями, но чисти, закърпени, всичко да е на място. Ако има някоя дупка, да е зашита, да има ред и порядък. Безпорядъкът там е изключен. Казвам сега това, което ви смущава, големите изпитания, които идат в човечеството, не са нищо друго, освен от невидимия свят искат да коригират хората. Затова Бог турил цели народи, цяла култура е турена на изпитание. Големи изпитания са турени, те ще дойдат. Вие сега мислите, че [Христос] ще дойде. Той Христос ще дойде, но преди да дойде Христос, ще има пъшкане и след пъшканицата ще дойде Христос. Апостолите мислеха, че Царството Божие ще дойде във времето на Христа. Не че Царството Божие няма да дойде, но докато не се изпълняват времената, които турил в разпореждане, Царството Божие няма да дойде преждевременно. То ще дойде точно навреме. Кога ще бъде това, не е за вас да знаете. Онова, върху което Бог е поставил властта, не е за вас да знаете. Ще дойде Царството Божие, когато всичките хора бъдат готови. Но лично за вас може да дойде и днес. Ако вие се съгласите и изпълните волята Божия вън от човешката мисъл, не да съобщавате какво сте решили да правите. В себе си направете вътрешна реформа, за да може да издържите на всичките противоречия, които съществуват. Всякога ще забележите, ако решите да направите една реформа в себе си, ще усетите едно голямо противоречие. Ако направите един опит да обикнете някого, ще видите какво противоречие ще имате. Нека един мъж или жена да обикне някого отвън, ще види какво противоречие ще имате в дома. Против бащата ще застане жена му, синовете му, дъщерите му. Ако е жена, против нея ще станат, ако е един свещеник и той реши така – и против него, ако е цар – и против него. То е общо. Те са прави от своето гледище. Де е погрешката? Следователно любовта трябва да става в най-голяма тайна. Тази любов, която е експанзивна, тя докарва най-голямото нещастие. Никой да не знае, че обичаш, никой да не знае къде са парите, понеже няма да има желание да краде. Понеже, щом знае, че ти обичаш някого, ще започне да човърка каква е любовта: човешка ли е, Божествена, или ангелска. Ти ще изгубиш времето. Любовта имаше един термометър, който измерва напрежението на любовта, тя изследва според интензивността на твоята топлина. В човешката любов има три степени. Любов, която превръща хората на пепел, изгаря ги, друга, която ги разтопява, и друга, която донякъде ги приготвя да разберат Божията любов. Там, дето човешката любов започва с пепелта, Божията любов започва с живота. Следователно първата степен на Божествената любов, това е животът. Щом ти живееш, то е първата степен, има връзка с пепелта. Човешката пепел за тор става. И тогава човешката любов, човешката пепел ще туриш при корените на Божествената любов. Тази любов тази пепел ще превърне в плодове. Та злото в света, то е пепелта на човешката любов. Сега иде в света Божествената любов, която тази пепел, туй зло ще превърне в ония живите плодове. И Писанието казва: "Всичко, каквото се случва в света, Бог ще го превърне да работи за добро."

Най-първо повярвайте. Писанието казва: "Опитайте себе си." Не да се критикувате. Критиката не е наука. То е друг въпрос, ако искате да се учите да опитате степента на вашите чувства, степента на вашата мисъл, да опитате вашата издръжливост, при разните условия, които дойдат да видите как се сменят състоянията ви, да видите силата на едно общество, силата на един организъм. Аз ви говоря за любовта, понеже здравето на човека зависи от нея. Дълготрайността, дългият живот зависят от неговата любов. Друг път няма. Дългият живот на децата зависи от майката и бащата – ако е интензивна любовта, ако са съгласни, дълго ще живеят и децата им. Ако любовта на бащата и на майката е по-слаба, децата ще живеят по-кратко. Понеже ние като отиваме при Бога, ще се продължи нашият живот. И Божията любов носи всичкото щастие в света. Ако не е така, тогава защо ни е Божията любов? Ние искаме да видим Господа, и Бог е нещо съществено. Трябва да намерим щастието, трябва да намерим смисъла на живота, да намерим онази вътрешна сила, с която да се освободим от онова потисничество, онова робство, в което се намираме. И богати, и сиромаси имат такова потисничество. В Америка статистиката показва, че на милионери дъщерите се убиват и пишат така: "Ние не намираме смисъл в живота." Сиромасите по-рядко се самоубиват, те искат да живеят. Богатият всичко има, не иска да живее. Та казвам, ако ние искаме да живеем, дошли сте до положението, дето казва Христос: "Ако ме любите, ще опазите Моя закон, докрай ще го опазите." Значи във всичкия ваш живот вие ще опазите този закон. Човек не трябва да се поддава на никакви слабости. Може да дойдат в него, но той да има желание да изправи тия слабости. Каквато погрешка да направи, да не се спира върху погрешката, умът да бъде буден в съзнанието, да изправи погрешката. Погрешките ще дойдат, мислови погрешки, чувствени погрешки, но съзнанието да бъде будно да ги изправи. Човек може да се спъне с външната страна на живота, да каже: "Аз не съм чист." Аз не искам да се занимавам с човешката нечистота, ако ще ти покажа вода, къде да се умиеш. "Ама много съм нечист." Иди се умий, нищо повече.

Сега светлата мисъл, която трябва да остане: пазете се от неверни работи, пазете се от бялата лъжа. От черната лъжа вие се пазите вече. Но засега ви препоръчвам да се пазите от белите лъжи, които спъват човешкия прогрес. Спънки са те. Знаеш какво нещо е бялата лъжа. "Как си?" "Добре ми е." А той трепери. Той се свил, посинял, пожълтял, казва: "Много ми е добре, радостен съм." Той няма никаква радост. Радостния човек, като пипнеш ръката, изтича нещо. Ония добрите хора, имат особено изтичане, свобода имат в духа. Не искайте да угаждате на хората, нито на себе си, понеже няма по-мъчна работа да угаждаш на себе си или да угаждаш на другите. То е най-мъчното. Бог, Който е всемъдър, Той не може да угоди на хората, че вие. Вие докато не се научите да обичате Бога, невъзможно е. Бог тепърва изучава характера. Благата, всичките методи Той знае, прилага един метод, втори, трети, четвърти и най-после хората като направят всичките погрешки, за да ги избави, прощава. И с наказание не става. Той ги наказвал, наказвал, и с наказание нищо не става. Най-после в Христа виждаме – апостол Павел казва: "Че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше греховете." Той казва на онази жена: "Иди и не съгрешавай вече." Прощава. Старото го забрави. Казвам и на вас: да се примирите с Бога, ама възприемете Божията любов и не очаквайте от любовта това, което очаквате от хората. Вие очаквате от Господа да обърне внимание към вас. Бог има еднакво отношение към всичките хора, но към добрите хора има специфично отношение. Той знае, че те са по-способни и на тях им дава повече, понеже повече може да сторят. Онзи, когото Бог обича, му дава повече възможност да работи не за себе си. Никой от вас не трябва да работи за себе си, ако разбира. Не да забравите себе си, аз не искам да забравите себе си, но не работете за себе си, понеже, ако забогатеете, трябва да внасяте вашето съкровище в банката. Ако оставите във вас вашето богатство, може да го оберат. Христос казва: "Не събирайте съкровища тук на земята, внасяйте ги в Божествената банка, внасяйте припечеленото в Божествената банка."

Трябва да пресеете мислите си. Не се спъвайте от любовта, която имате един към друг. Не се спъвайте от вашата любов. Но мислете, че човешката любов е проводник, едно условие, и ако нямаше туй условие на човешката любов, ти не можеш да имаш постижение и в Божествената любов. В каквато форма да се прояви човешката любов, не я съдете. Дойдете ли до закона на любовта, помнете едно правило, не водете война с любовта. Никога не се позволява да водите война с любовта. Не воювайте. В любовта човек или трябва да бяга, или трябва да се предаде. Едно от двете. Дойдеш ли до любовта, или ще се подчиниш, или трябва да бягаш. Едно от двете трябва да избереш. Вие криво разбирате какво е бягане. Аз, казва той, ще се престоря, че не искам да зная. Тя любовта е един Божествен принцип, ти не се бори с любовта. Тя, любовта, не иска да те направи роб, но любовта не иска да те направи и светия. Ако ти си роден от любов, ти ще носиш нещо повече от светия. Любовта е едно вътрешно проявление. Туй, което дава любовта, е много повече. Това, което Бог е вложил в мене, е много. Казваш: "Искам да бъда свят." Не, ти трябва да постъпиш по законите на любовта. Онзи, който носи любовта в душата си, той носи повече, отколкото постиженията на един светия. Постиженията на един светия не могат да се сравнят с постиженията на любовта, не могат да се сравнят с постиженията на ангелите. Апостол Павел казва: "Ако имам знание, а любов нямам, нищо не съм. Всичко, каквото има човек, не може да се сравни с онова, което любовта носи." Но и знанието без любов е непостижимо. Да не мислите, че който има любов, той може без знание. Не, любовта изисква знание, но знание без любов е непостижимо. Любовта изисква знанието като едно украшение, любовта изисква силата като едно украшение. Всичко човек трябва да знае. Не трябва да бъдете слаби. Не трябва да бъдете и глупави. То ни най-малко няма да придаде на вашата любов, то ще бъде като отклонение на любовта. Казвам, сега имате любов да придобиете знание и после взаимно да се учите един от друг. Гледам, имат някои особени разбирания. Както и да е, не можем да изправим хората. Всеки човек си има особени разбирания. Ако речем да го изправим, не можем да го изправим човека. Аз ви говоря принципиално, дотолкоз, доколкото може да възприемете, дотолкоз, доколкото може да направите отвътре. Не отвън да ви дават някои правила. Може да имате много правила, утре ще се намерите в трудно положение.

Да обичаш онзи, който те обича, е лесна работа, но да обичаш онзи, който не те обича, е мъчна работа. Да обичаш онзи, който има пари, е лесна работа, но да обичаш онзи, който няма пари, е мъчно. Да обичаш онзи, който е здрав, е лесна работа, но да обичаш болния, който всичко очаква от тебе, е мъчна работа. Любовта е потребна сега. Дето боледувате, дето имате кашлица, всички работи се дължат на вашето неспазване закона на любовта. Дето остаряват хората се дължи на същото. Сега думата "старост" аз не разбирам туй, което е променя. В нас има нещо, което се изменя. Вие разбирате старостта да мяза на една дреха. Старостта ни най-малко не показва слабост. Някой път се говори, че старите хора са идеал на младите. Сега някои от вас ще кажат, че вие сте остарели. Аз бих желал всички да остареем в това отношение. И в небето има само двадесет и четири старци. Че като се завърши цялата еволюция на човечеството, хората ще създадат само един стар човек, всички други ще бъдат млади. От цялата човешка еволюция едва ще намерите материал да създадете един стар човек. Той може да бъде идеал всички около него да бъдат млади. Старият е център. По-стар от Бог няма в света и по-млад от него няма. Най-старият в света е Бог. Старият, трябва да разбирате смисъла на думата. И най-младия, когото Бог създал, с него създал света; туй, което сега се проявява, то е младостта. Знаете, тази младост има предвид това Великото същество в света, в което Бог се изявява в Своята пълнота. Старият човек е емблема на пълнотата, която човек има в себе си. Искам сега да бъдете млади, за старост и дума да не става.

"Божият Дух носи всичките блага на живота."

31 лекция на Общия окултен клас

22 април 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта

София, Изгрев