Разлика между версии на „Божественото огледало“

Версия от 13:18, 29 декември 2009

БОЖЕСТВЕНОТО ОГЛЕДАЛО. ТРИТЕ ОБЛАСТИ

"Добрата молитва"

Ще прочета няколко стиха от Евангелието на Йоана, понеже Йоан е ученик на любовта. Евангелието на Йоана е Евангелие на любовта. Той държи вътрешната страна на въпроса. Ще започна от втория стих на пета глава (от втори до тринадесети стих). Някой път да се говори за миналото прилича на работата на сегашните учени, които възстановиха формите на предпотопните животни, които са изчезнали, като намерят някоя тяхна кост. По костите почват да възстановяват формите на някои животни, каквито са били. Те изчезнали преди много хиляди години. Възстановяването формата на предпотопните животни какво допринася на хората? На учените хора допринася нещо, понеже ги научава да мислят. От това знание, което добиват, каква полза може да се извлече?

Сега в четените стихове имате примера за къпалнята в Йерусалим. В тая овча къпалня, ако искате, можете да отидете сега, като отидете на хаджилък. Но в тая форма тая къпалня не съществува, но по въображение ще си построиш картината. Казва се, че там имало много болни, много народ и колко проповеди не са се говорили върху това. И казва Христос на болния: "Вдигни одъра си и ходи." И после се доказва по кой начин стана това. Как може така, казал му: "Вдигни си одъра и ходи." И той си вдигнал, човекът, одъра и тръгнал, оздравял. Други после психологически искат да докажат как може да стане това лекуване, възможно ли е това със законите на природата, без никакви лекарства, само с думи казани. Някои казват: "Може, как не. Със силата Божия всичко може. Със силата Божия всичко е станало в света, всичко, което съществува." Не само е станало, но и сега става. И сега всичко се подкрепя със силата Божия, а не само тогаз. Това, което сега става, със силата Божия става. Някои казват, че човек всичко може, само като помисли. Ако всичко става с мисълта, като помисли човек, тогаз – много лесна работата. Тогаз по-лесна работа няма от тая. Животът тогаз е оправен. Ти си вариш боб, и нямаш пари за сол, и ще помислиш, и бобът ще се осоли. Нямаш дрехи за Великден, да помислиш, и парите ще дойдат в джоба ти. Нямаш хляб, ще помислиш, и хлябът ще дойде. Така е при буквалния смисъл на разбиране. Казват, че с Бога всичко може да стане, само да повярваш. Като помислиш, и повярваш.

Сега оная жена, която разправи в неделя своето изце¬ление, има една опитност, духовна опитност. Това е едно елементарно състояние. Гледам, когато тя говореше, някои от братята се просълзиха от нейната опитност. Но те не подозират едно нещо: тя е един извор, но един извор, който не се е напълно очистил. Тя е една канализация, в която водата е тръгнала, но когато водата минавала, приела е нещо от ония споителни елементи на тръбите, има нещо примес във водата. Аз я слушах и още в самото начало видях къде е погрешката . Някои от вас се увлякохте. Тя се излекувала, но силата не е пораснала. Тя се излекувала от слепотата си, но изпращат я да излекува други, но тя не може да ги излекува. Следователно дават малко пари да си купи брашно и да си направи хляб за себе си, но няма пари за другите. Ония, които слушат, вадят заключение: Духът е проговорил чрез нея. Но още в самото начало Духът казва, и тя не вярва. Казва Духът втори път, тя пак не вярва. Казва трети път, четвърти път, пети път, и тя не вярва. И сега като е тръгнала, с камшик даже я подтикват и още има едно неверие тя в себе си. Тя не го съзнава това. Това е едно състояние, което всеки от вас може да го има.

Някои казват: "Логически трябва да се обясняват нещата." Че ако логиката може да оправи света, тогаз няма човек, който по-добре да говори логически от мене. Аз мога да ви говоря логически така, както никога не сте слушали. И пак не се оправя светът. И логически да говориш, и да вярваш, ти трябва да разбираш в какво да вярваш и как да вярваш.

Всеки може да рисува и всеки може да пее. Аз ви говоря някой път за пеенето. Има една музика, която е мярка. Тая музика, която сега хората имат, тя е нещо малко от Великото, Божественото, от Божествената музика. Аз говоря за великата Божествена музика, с която ангелите са запознати. Какво е ангелската музика? Какво ще ви разправям за нея? Вие трябва да имате един ангелски ум, едно ангелско сърце и една ангелска воля, за да разберете. По човешки музиката трябва да ви я представя така, както хората я разбират, а пък и всички хора не разбират еднакво музиката. Един музикант, който е свършил музикална академия, и този, който сега се учи, каква грамадна разлика има между тях. И аз може да пея, и друг може да пее, но между едното пеене и другото има разлика. И в разбирането им има разлика. Някой казва: "Ти ще научиш гамата." Хубаво, лесна работа е това. Ще научиш гамата. След като напишеш музикалната гама, ще започнеш с "до", "ре", "ми", "фа", "сол", "ла", "си", "до". Ти казваш: "Я вземи тона "до"." Какво означава тонът "до"? Музикант е някой, свършил е, а не знае какво означава тонът "до" или какво означава долно "ре". Какво отношение има тонът "ре" вътре в природата? Всяко отношение, което съществува, има отношение в природата. Червеният лъч има известно отношение, портокаленият лъч има известно отношение. Музиката е построена по законите на светлината. Червеният лъч, като го вземеш, той е музикален, внася живот, ти си готов да се биеш, да се разправяш. Червеният лъч като те лекува, няма да се наведеш така, където ходиш; ако си военен, ще туриш нож и ще проявиш геройство. Другите ще запитат: "Защо червеният лъч прави това?" Питам тогаз този, който пита: "Защо искаш да знаеш? Питам и аз: защо ти туряш сол в боба си? Без сол не може ли?" "Може, но със сол е малко по-приятно." Но колко сол трябва да му туриш? Там е всичкото изкуство. Можеш да туриш, както в един разказ за свекървата, снахата и зълвата, които варили боб. Дошла свекървата, най-старата, най-умната, объркала боба, турила сол и си заминала. Дошла снахата и казала: "Майка ми не е могла да тури сол." И тя турила. Дошла най-после зълвата и казала: "Майката и снахата не са турили." И тя забъркала и турила сол. И идва най-после бащата и казва: "Кой го готви този боб?" Трите го готвили. И трите го солили. Питам сега: в сегашното възпитание, когато солят няколко души учители в гимназията, четири-пет и повече души учители преподават, и всеки тури сол, питам, какво ще стане? Не е лошо турянето на солта. Ако снахата беше умна и ако вкусът за солта беше порядъчно развит, тя щеше да каже: "Много добре е насолила боба свекърва ми." И тя не щеше да бута да тури сол. Та сега всичката опасност е: у всинца ви има желание, всеки иска да тури малко сол в бобеното гърне. Ако не туриш, лошо е, ако туриш, пак е лошо. Сега това са разсъждения.

Вие сега живеете, и не знаете защо живеете. И как сте устроени не знаете. Имате известни мисли, известни разположения, някакви чувства, някаква си любов, някаква вяра, някакъв си бъдещ живот, някаква си наука: геология, ботаника, зоология, астрономия, социология, какви ли не науки. Ти вярваш, имаш някаква си вяра. Хубаво, на какво се базираш, каква е основата? Казваш: "Аз вярвам. В мене нещо ми проговори." Само че и аз, който слушам, и в мене нещо проговори. Казваш: "У него Духът говори." Ако е за Духа, у всички живи хора все Духът говори. Ние сега разсъждаваме чисто по човешки. Тая жена носеше един ключ, но ключът не беше здрав, малко счупен беше. С един счупен ключ тя си отворила. Това е по човешки. Тя искаше да каже, че с един счупен ключ, а не със здрав ключ отворила. Чудо е това. Тя казва: "Болна отидох на бойното поле и воювах. Ако бях здрава, какво щях да направя!" Болен човек не може да воюва. Сега, като засягам този въпрос, вие ще извадите заключение, ще кажете: "Ние толкоз години служим, и не научихме нищо." Вие всички знаете повече, отколкото ви трябва. Вие сте толкоз учени, че сега трябва да ви уча да се изпразвате. И вашите корита са така пълни, че както не сте ги чистили от хиляди години, има толкоз кал по дъното, че отдолу трябва да намерите отдушници, че да изпразните коритото от водата, да остане коритото без вода и да изчистите това корито, и после веднага пак да го запушите и да го напълните с вода. Насъбрано знание, впечатления, наслоения от деди и прадеди – това са отживели работи. Имате хляб, месен отдавна, преди десет деня сте го месили, и имате хляб, който сега сте месили. Кой хляб е за предпочитане, мекият или мухлясалият? Днешният. Онзи преди десет деня е мухлясал, ако не е бил хубаво изпечен.

Някой ми казва: "Я ми кажи някоя стара истина." Що е стара истина? Стар хляб, който е изсъхнал. Някои хора говорят за старата истина. Това са стари разбирания за Бога – как хората са разбирали и вярвали в Бога преди две хиляди години. Щом има стара истина, то има и млада истина. Старата истина е стара баба. А сегашната истина е млада мома. Вие говорите за истината. Казваш: "Кажи ми самата истина." Какво разбираш под това? Казваш: "Кажи ми истината, не ме лъжи." Какво нещо е лъжата? Лъжата е следното: влязъл съм в къщата ви и след моето излизане ти потърсиш кесията с парите, в нея има сто турски жълтици. Изгубена е кесията. И веднага казваш: "Преди няколко деня тия пари бяха там. След като излезе, ги няма. Я ми кажи, пипал ли си кесията? Какво ще ми кажеш?" Аз се намирам тогаз в чудо. Ако имате знание, няма какво да ме питате, ще знаете дали съм взел, или не. Ако не знаете, ще ме питате. Казваш: "Кажи ми истината." Аз сега седя и какво да ви кажа? Ако ви кажа, че съм взел кесията, ще ви кажа истината от ваше гледище. Ако ви кажа: аз взех кесията, това вече според вас значи истина. А пък ако ви кажа: не съм я взел, това значи според вас, че съм казал лъжа, тогаз от ваше гледище значи аз съм казал лъжа. Значи вие искате такава истина да кажа: че аз съм взел кесията. Но това е един факт. Това не е истина. Фактите се смесват с истината.

Истината представлява едно особено състояние на човешката душа. Тя представлява един възвишен велик Божествен свят. Ти щом помислиш за истината, само като бутнеш ключа, ще светнат лампите и ще видиш всичко. Истината е един уреден свят. Ти в истината не можеш да бъдеш гладен, не можеш да бъдеш невежа, не можеш да бъдеш болен, не можеш да бъдеш грешен. В истината всичките работи, които имаш, ще бъдат уредени. Така аз разбирам истината. Да вярваш в истината значи всичко да се уреди. Истината, това е да вярваш в Бога. Истината и Бог, това е едно и също нещо. Истината, това е външната страна на Бога. А пък Бог е само по себе си нещо по-дълбоко от това, което е изявено. Истината според мене е онова, което урежда нещата в моя чувствен свят и в моя умствен свят, и във физическия живот, всичко да е уредено – това значи истината. Ще кажеш: "Има и друго разбиране." Кое е другото разбиране?

Имаме музика. По какво се отличава хубавата музика? Представете си, че влизаш в една къща и всички хора са тъжни, посърнали, замислени, каквото и да им говориш. И най-после, седнеш, няма какво да им говориш, запееш им, и всички тия хора станат весели, започнат да те слушат. Ще дойдат енергии, ти с твоето пеене си вече произвел в къщата им нещо си, известен преврат е станал. Тия хора не са скръбни вече, а са обнадеждени. Някой ще каже: "И по друг начин може да се пее." Нямам нищо против, можеш да пееш, както искаш, стига да станат весели скръбните, стига болните да оздравеят, стига сиромашията да не мъчи хората, стига невежеството да не мъчи хората. Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи. Но музиката всички работи няма да достави. Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.

Сега да се повърнем. Кое е онова, върху което трябва да базирате вашия живот? Има нещо, на което трябва да разчитате – онова, с което сте създадени отвътре. Кучетата Бог не ги създаде. Бог не създаде растенията, животните. Той каза само дума и те станаха. С думи ги създаде. И съвременния човек Бог не го е направил. Съвременния човек човек го е направил.

Гледам две птички: едната е с качулка, а другата е без качулка. Едната е понашарена, по-хубава, а пък другата е малко по-просто облечена. Събрани са двете. Разправят си. Гледам, едната дойде, взе една сламка и я тури на едно място. Другата дойде и тури една сламка. И направиха едно търкало като гнездо. И едната снесе едно яйце, после второ, трето и четири, пет, шест яйца и двете почнаха да ги мътят. Женската седи, помъти. Като се умори и огладнее, мъжката я замести и онази отиде за храна. И като излюпят децата и ги отгледат, тръгнат всички. Учените хора казват, че това е инстинкт. Хубаво, как става тая работа? Откъде иде в съзнанието на тая малка птичка, че трябват такива малки сламки? Казват, че Господ ще промисли всичко. Как ще промисли Господ? Не че ще промисли Господ, но Той вече е промислил. И какви ли не веруюта има. Вие мислите някой път, че като е религиозен човек, той е свободен от отрицателни качества. Когато човек стане религиозен, зараждат се у него много отрицателни качества. И когато човек стане учен, зараждат се у него много отрицателни качества. Зараждат се у тях много добродетели и много отрицателни качества. По-добри хора от учените няма, но и по-лоши от тях няма. По-добри хора от религиозните хора няма, но и по-лоши от тях няма. По-будали от простите хора няма. "Буд-Аллах", това значи човек на Бога, това значи Христос на Бога. "Будала" значи Божи Христос, човек на Бога, Който иде. Всеки от вас, който прави волята Божия, е будала. Сега какво са направили хората от тая дума? Казват: "Той е будала." Казват: "Ти си будала." "Как, аз ли съм будала?" – казва онзи. Някому проповядват, че той трябва да бъде християнин, че трябва да вярва в Бога. Той не се възмущава от това, но когато му кажат, че той е будала, се възмущава. Казва: "Не съм будала аз." "А какъв си?" Ние не сме будали, ние сме хора на трезвата мисъл. Какво значи трезва мисъл? Какво значи трезвен? Който не е пиян. Значи всички, които не са трезвени, са пияни. Трезвен човек е човекът, който не пие. Онзи, който се е напил със своите чувствания, се е разтевекелил*, понапил се е малко и се е въодушевил, и срещне някого, целуне го, срещне втори, целуне го – този човек трезвен ли е? Той е будала. И всеки ще каже: "Будала е той. Той няма понятие за човешкия живот." Но да дойдем до предмета си сега. Това ще ни отвлече.

Казвате: "Какво трябва да се прави?" Човек трябва да изучава себе си. Искаш да пееш. Трябва да знаеш дали от тебе произтича в дадения случай желанието да пееш, или отвън иде това. Преди повече от петнадесет години идва при мене един млад момък. Това беше във Варна. Той ми казва: "Наумил съм си да отида да следвам по музика." Казах му: "Откога ти дойде тая идея?" "По музика. Там е моето призвание. Въодушевих се, като слушах хубавата музика." Аз гледам, от моето научно гледище от него всичко става, и търговец, и техник, но музикант – не, а той иска по музика. Казах му: "Ти само ще се научиш да стържеш на цигулка, но не си хаби времето. Можеш да се научиш да свириш, но да станеш първокласен артист – не. Но можеш да станеш обикновен учител." Той ми каза: "Преди четири години дадоха един концерт и слушах един музикант виртуоз." Казах му: "Тая мисъл е чужда. Ти ще си изгубиш времето, и нищо няма да направиш. Мене ако слушаш, не ходи да следваш по музика." Той ми каза: "Ти убиваш моята идея." Казах му: "Ти нямаш никаква идея по музика. Какво ще я убивам. Ти ми носиш една изкуствена кокошка. Една изкуствена кокошка може ли да се убие?" Едно нещо аз не вярвам: една Божествена идея, която е вложена в тебе, никой не може да я убие. Ако човешкото чувство можеше да се убие, ако човешкият ум можеше да се разруши, то работата щеше да се свърши. Но не може. Една Божествена идея може да се възприеме донякъде, но да убие някой в тебе доброто или да убие някой в тебе този импулс, който имаш, то е невъзможно. Казват: "Убиха в мене музиката." Нищо не са убили. Ти си като желязо нагорещено. Като те извадят от огнището, ти ще изстинеш. Трябва да мислиш право. Сега всинца не можете да мислите еднакво. Защо? Защото не сте еднакво развити. Сега можете да учите, колкото искате. Някои от вас, и да искат да направят работите, няма да можете, понеже ви трябват най-малко още сто години, за да си доставите известна пръст и кал, от които да си създадете вашите нови идеи. Някои ще кажат: "Аз сега искам." Има някои неща, които сега можете да ги направите. Да кажем, че някои от вас сте се оженили, домакини сте. Кажете ми сега, какво трябва да направите? Ти си се оженил и си въобразяваш, имаш две деца и ти искаш да станеш една отлична певица. Много мъчно е. Ти, ако искаше да станеш знаменита певица, не трябваше да се жениш. И като станеш певица и станеш на четиридесет и пет години, ожени се тогаз. Постигнала си вече. А не се жени, че тогаз да станеш певица. Ти искаш да служиш на Бога. Оженил си се, имаш деца, жена, и искаш да служиш на Бога. Какво ще служиш на Бога. Аз съм виждал много мъже, които ревнуват жените си от Христа. Казват: "Откак повярва моята жена в това Евангелие, не ме обича моята жена, заряза къщата си, влюбила се в Христа. Преди две хиляди години живял някой човек и в него се влюбила. Защо се ожених тогаз за нея?" Това са неговите разсъждения. Това е едно криво разбиране. Човек, който вярва в Христа, ни най-малко това не показва, че той не трябва да обича другите хора. Има едно криво разбиране в живота. Аз сега засягам един въпрос, който е щекотлив*. Женитбата е едно учреждение за работа. Тя е една постоянна работа от памтивека, от самото му създаване. Той е най-старият институт. Най-старата наука е хирургията. Като извадил Господ реброто на Адама, в света започна хирургията. А пък още по-стара наука е психологията, понеже Бог като казал Слово, всичко станало. Това пак е наука. Когато се създаде жената, тогаз се създаде хирургията. Сега човек, и той е станал хирург. Когато Бог е правил хирургическа операция, привел е човека в дълбок сън и когато му взел ребро, човек не е знаел какво му е взел. Мойсей казва, че едно ребро му взел. Две ребра му взел. От две ребра е създал жената. И там е лошото, че жената е създадена от две ребра, според кабалистичните закони. От един чифт ребра. Колко ребра има сега човек? ("Дванадесет чифта.") Жената е тринадесетото ребро, а пък тринадесетото число е фатално. Какво трябва да се прави? Вие как се справяте с числото 13? Числото 13 е мъжко число. То е число, което руши. То не е меко число. Числото 13 създаде жената, мекото число, за да укроти това число. Това число е силно. То е силен огън. Когато топиш калай, не е необходима силна топлина три хиляди градуса. Той се стопява при сто градуса.

Казват, че някой път човек е груб. Не. Това е мъжкото число. Мъжките числа, те са числа на мисълта, която трябва да се организира. Всички онези неща в природата, които са се организирали, са мъжки числа. Едно мъжко число е неорганизирано. То е силно. Едно мъжко число е като една бомба, която е пълна с взривни вещества. А пък ще е взривно вещество? Едно взривно вещество, което е завземало едно пространство един квадратен километър, всичко това сгъстено, компресирано, сбито е събрано в една малка бомба. То е неорганизирано. Като го запалите, то веднага има желание да завземе пак същото голямо пространство и експлодира. Експлозията е стремежът на материята да завземе първоначалното състояние, което е завземала. И когато вие някой път се разгневите, искате свобода, притеснени сте и имате стремежа да добиете първоначалната свобода. Ако се пръснете, вие ще добиете вашата свобода, но формата, с която си добил своята свобода, е негодна вече. И може би сто години ще се минат, докато си възстановите формата. Тая експлозивност можете да я турите да изтече навън като парата, или пък материята можете да я организирате във вас и да започнете да мислите. Например да кажем, че вие сте във възбудено състояние и ако не разбирате законите на това състояние, ще дойдете до едно състояние да направите експлозия. И много лесно може да стане експлозия. Сега гледам, някои хора се карат. Единият казва: "Я ме остави, че ще направя някоя беля." Другият като каже още една дума, като каже тая дума, и тая бомба ще се пръсне. Сила има в думите. Силата на думите действа при тая неорганизирана материя. Някой казва: "Голям простак си ти." Какво значи "простак"? Славянска дума ли е тя? Какво мислите? "Простакус." Седиш ти, и като не разбираш тая дума, нейните вибрации, ако ти я каже един, който не те обича, ти ще кажеш: "Как така?" Ти ще се възбудиш, понеже той е неразположен и той ти е предал същото неразположение. Ако някой човек е неразположен, то неговото неразположение се предава. Ако някоя мома ти каже, че ти си простак, ти ще съжаляваш и ще си кажеш: "Защо съм такъв голям простак? Дано тя да ми прости." Тя не иска той да бъде простак. Оная мома, която ти е казала, че ти си простак, тя е имала съвсем особено разположение. Ако ти каже една дума, онзи, който не те обича, и онзи, който те обича, тия думи ще произведат съвсем различни ефекти. Като ти каже лош човек, че ти трябва да бъдеш добър, той си мисли, че това е невъзможно за тебе, и ти си казваш, че е невъзможно. И щом някой добър човек ти каже, че трябва да бъдеш добър човек, ти веднага ще повярваш, понеже той ще ти предаде своето настроение. Казвам, ще изучавате себе си. Всички хора не са еднакво умни. Те са "одарени". Одарени: ще оставим буквата "о", всички са дарени. Турчинът казва "дар". "Дар" на турски значи тесен. "Дар-дере" значи тясно дере. Всички хора са дарени, имат заложби в себе си. Всяко едно дарение подлежи на развитие, както едно семе. Трябва да намериш почва, за да го посееш. И в сегашния живот вие трябва да развивате онова, което е заложено вътре във вас. Всяка една способност, всяко едно чувство, което имате, трябва да го облагородявате. Всинца вие нямате религиозно чувство развито. У българите религиозното чувство го няма развито. У англичаните, у американците религиозното чувство е слабо развито. Изобщо англосаксонската раса не е много набожна. Религиозното чувство внася една голяма мекота или едно благородство. За да чувстваш болката на един човек, ти трябва да имаш Божествено чувство. Това е Божествената любов. Ти не можеш да влезеш в положението на един човек, ти не можеш да почувстваш болката на един човек, несгодите му, ако нямаш това Божествено чувство. Някой път някой ти се оплаква, и ти нямаш този усет, за да схванеш ония трептения, които го занимават. Някой ти разправя някои учени работи, и ти не можеш да го разбереш. Неговият ум е другояче построен. Разсъдителните способности у него са много развити. Онзи, който добре разбира психология, той няма да говори на неразвития върху дълбоките работи. Ако един човек може да вдигне сто килограма и друг може да вдигне трийсет килограма, то първият няма какво да се сърди на втория, силата му е такава. Но онзи, който вдига трийсет килограма, след време може да вдигне сто килограма, има такава възможност.

Някой казва: "Трябва да бъдем набожни." Но какво се разбира под думата "набожност"? За да бъдете набожен, трябва да имате няколко качества: един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля. И да бъдете човек, който никога не се колебае: казано – свършено. Той няма две неща в себе си. Ти си набожен, говориш за Бога. Бог е най-възвишената интелигентност, Бог каквото каже, прави го. Бог, като обещае нещо, назад не си взема думата. По някой път задържа за известно време, като вижда, че хората не са готови. Но онова, което Бог е турил в ума Си да даде на хората, ще го даде най-после. И каквото искате от Бога, Той ще ви го даде и понеже не сте готови, ще го изгуляете. Наскоро имаше един анекдот, вестникарски анекдот, за онзи, който спечелил един милион. Казаха, че милионерът не може да бъде разсилен вече. Аз правя следното сравнение. Един американец говедар получил наследство от шест милиона долара и дал едно угощение в Сан Франциско, поканил целия град да пиянства и след шест месеца похарчил шестте милиона и се върнал назад пак като говедар. Ако вие нямате разположение, и да ви дадат шест милиона долара, след шест месеца можете да ги изхарчите. Какво можете направите? Пишат, че един милионер не може да бъде разсилен. Какъв може да бъде? Щом направиш някого религиозен, все едно, че му се паднал от лотариен билет един-два милиона лева. Преди да е бил религиозен той ти е услужвал, всичко може да направи, а след като го обърнеш, той ти пише: "Един милионер не може да бъде разсилен вече." Жена ти, преди да я направиш религиозна, всичко е правила за тебе. Щом тя стане религиозна, тя става друга. Някой идва при мене и ми казва: "Аз искам жена ми да стане религиозна." Казвам: "Млади сте." Нека да стане на четиридесет и пет години, и тогава да стане религиозна. Ето какво аз разбирам: има едно психологическо отклонение. Бащата някой път ще направи дрехи на детето, но тия дрехи съблазняват и извъртяват характера на детето. Момчето или момичето ще покаже дрехите си на другите, ще забрави баща си, няма да благодари на баща си, а ще се показва на другите. Като скъсва дрехите си, пак ще бъде при баща си. И бащата, като гледа дрехите на детето, някой път е недоволен, понеже детето след няколко деня, и оцапало дрехите. Като тури новите дрехи детето, бащата другояче гледа. Преди детето да е имало нови дрехи, бащата не е бил така взискателен спрямо детето, но сега казва: "Иванчо, къде си оцапал тия дрехи?" И го понаплесква. Ако не бяха тия нови дрехи, бащата не щеше да го бие. Щом станеш религиозен, бият те. Преди да станеш религиозен, не са те били. Някои религиозни се оплакват, че щом станат религиозни, започват да страдат. Много естествено. Бащата казва: "Оцапал си дрехите. Така лесно не се печели, синко. Докато отделя тия пари за дрехите..."

Снощи дадох една педагогика на учителките, как да възпитават. Те казват: "Забранено е биенето." Трябва да знаеш как да го биеш. Ще дойдеш до Иванчо, искаш да го биеш. Ще го погледнеш и ще кажеш: "Колко си хубаво И пляс, пляс, отляво и отдясно. Ще го понацапаш с двете ръце. Ще го погладиш по този начин.

Да мислите право. Не обобщавайте нещата. Вие казвате: "Трябва да бъдем религиозни. Трябва да имаме истината и пр." Сега трябва едно дълбоко разбиране, разграничение на онова, което имате. Тая неорганизирана материя се намира при ушите на човека. Като теглите една хоризонтална линия от веждите настрани, тази част от човешкия мозък под тая линия е неорганизирана материя или мъжка материя, от която изтичат всички противоречия на живота. Всички тия особености и чувства в човека, които се намират в тая област, са неорганизирани, те са мощни и силни. Всички тия сили, които се намират в мозъка под тая линия са неорганизирани. Всички физически противоречия произтичат от тая, първата, линия, от тая, първата, област (1).

След това има второ противоречие – във втората област (2). Оттам произтичат социалните противоречия. А в третата област има известни религиозни противоречия (3). Всички религиозни противоречия произтичат от третата област. Всички социални противоречия – от втората област. А всички физически противоречия – от първата област. Кражбата е социално противоречие – произтича от втората област. Някой човек обича да пипа, да краде. Има деца, които вземат чуждото. У него няма разграничение, дали е негово, или чуждо. Как може човек да направи разграничение, ако е сам на земята? Щом е сам, то всичко е негово. Щом са двама, трима, то вече почва да има отношение. Не можеш да кажеш, че каквото има в света, всичко е твое. Христос е казал: "Всичко, което има Отец, е Мое, но и всичко, което Аз имам, и то е на Отца." Всичко, каквото даде градината ми: ябълки, круши и прочее, е мое и го туря в хамбара. Всичко, каквото Бог е дал, той го взема и не казва, че всичко, което той има, е на Бога. И щом дойде някой беден човек, му казва: "Иди да работиш." Не, всичко на света е мое, но каквото аз имам, е на Бога. Вие трябва да помните: от третата област можете да станете фанатик религиозен и да мислите, че другите хора не са като вас. Във втората област можете да си позволите неща, които не са добри, и в първата област стават убийствата, всички физически противоречия. Убийствата са от първата област. Когато някой ти говори и те ругае, това е третата област. Най-лекото наказание е с думи. Кажат ти: "Простак." Няма нищо. Понеже другояче ще дойде той и ще ти зашлеви плесници. И като дойде първата област, той ще те удари с топуз и от тебе нищо няма да остане. Сега, кое е по-хубаво: да ти каже "простак" или да те удари с топуз? Аз предпочитам да ми каже "простак". Аз бих му казал тогаз като млада мома: "Колко сладко говориш. Я ми кажи още веднъж "простак". "Простак." "Стак" на английски значи имане, куп. Простак значи, има набрани много търговски произведения. Като ти кажат простак, значи имаш много работи за продан, търговец си, продаваш навън. Започнете сега с нов метод. Досега сте употребявали първия метод: убиваш – ще те убият, биеш – ще те бият, одумваш – ще те одумват. Законът е този.

Има още една друга област, която влиза тук: тя е любовта. Като дойдеш при човека, ще мълчиш. Мълчанието е най-хубавото нещо. Казва онзи: "Една дума да каже поне. Не говори нищо." Че това е най-хубавото нещо. Някой дойде при тебе и не казва нищо. Нито пред тебе казва нещо, нито зад тебе. Тебе те смущава неговото мълчание. Сега сте дошли до третото – да мълчите. Аз съм привеждал един пример. Един цар имал мечи уши. И всичките бръснари, които отивали да го бръснат, след като обръсвали царя и му виждат ушите, заповядвал да ги екзекутират. Отишъл един млад бръснар и казал: "Млад съм. Няма нищо да кажа. Остави ме. Понеже аз ти зная ушите, аз ще идвам винаги да те подстригвам." Той траял десет години. Никому не смеел да каже. И така се набрало нещо в него. И отишъл на полето, изкопал една дупка и казал в дупката: "Царят има мечи уши." На това място израснала свирчовина. Овчарят взел едно клонче и направил свирка и свирката казала: "Царят има мечи уши." Вече музикално излизали думите.

Разсъждавайте добре. Чувствайте добре. Например вие имате известни страдания. Те са външни неща. Някой път чувствате страданията на света. Някой път чувствате страданията на вашите близки. И много рядко чувствате вашите собствени страдания. Вие не можете да разберете света дотогаз, докато не почувствате вашите собствени страдания. Докато не почувствате вашите собствени мисли, докато не почувствате вашите собствени постъпки, вие света не можете да го разберете. Дотолкоз ще разберем другите хора, доколкото разберем нашите страдания. Има наши страдания и като ги разберем, тогаз ще разберем какви са страданията и несгодите на света. Има някои работи, които ние ги правим, и не са добри, и ние ги виждаме. Обаче има някои работи, които ние не ги правим, а ги съзнаваме вътре.

Повърнете се сега към вашите собствени мисли. Горе казаното може да се изрази и така: да мислиш, както Бог мисли. Да обичаш така, както Бог обича, и да постъпваш така, както Бог постъпва.

Сега второто положение: да мислиш така, както Христос мисли. Да чувстваш така, както Христос е чувствал и да постъпваш така, както Христос е постъпвал. Христос опита страданията върху Себе Си. На кръста Той опита страданията. Той видя страданията на другите и каза: "Чакай да видя какво ще чувствам при страданието." На кръста Той опита не страданията на другите, но Своите страдания. Заковаха Го с гвоздеи на кръста. И след това хората се събират около Му, подиграват се. И Той видя, как страда, за да може да види, как другите хора страдат и чувстват нещата. Ако тебе веднъж те разпънат на кръст, като станеш цар, ще кажеш: "Никаква кръстна смърт. Отменям всички кръстни страдания." Който е минал през това, ще каже така, а пък който не е минал ще каже: "Това е закон."

Сега вие искате да се отмахнат от света страданията, лошите условия. Че вие не сте опитали какви са лошите условия, при които живеете. Най-първо имате да работите с първата област: да се организират вашите груби енергии. Не е лошото, че ги имате. Трябва да се организира втората област: вашите естетични чувства – моралните ви чувства. Те са на коронната част на главата отгоре. И те трябва да се организират. Или най-малкото, те трябва да се подхранват добре.

Вие казвате: "Досега какво сме учили?" Една дъщеря, която е израснала, майка я е отгледала, свършила е гимназия, университет, оженила се е и казва: "Аз за тия ли деца се родих?" Станеш учител и казваш: "Аз за това ли се родих?" Станеш военен и казваш: "Аз за това ли се родих?" Станеш проповедник и казваш: "Аз за това ли се родих?" За какво се ражда човек в света?

За какво се ражда огледалото? За себе си ли се ражда, или за другите? Огледалото се ражда за онзи, който иска да се огледа в него. И следователно, ако в това огледало може да се оглежда образът, то е добро огледало. Ако не става добре отражението, ако не се оглежда добре в него, това огледало не струва. Всички вие сте огледало в света, за да може да се отрази Божественият образ във вас. Това е моето заключение. Всеки човек е едно огледало, в което трябва да се отрази Божественият образ. И вие няма какво да създавате нещата. Нещата трябва да се отразяват във вас. Четеш Библията и каквото дойде в теб, го отразяваш. Ще отразяваш нещата. Ако ги отразявате – добре. Отражение трябва да станете на Божественото. И всички трябва да бъдете отражение на Божествения свят. Едно огледало не може да отрази целия свят. Вие сте милиони, милиарди огледала, и пак светът не може цял да се отрази. Това е предназначението ви. Вие казвате, какво ще спечелите. Ако хубаво отразите онова, което Бог е създал, Бог ще ви тури на хубаво място. Някой човек туря близо до сърцето си в джоба огледалото и го изважда, и се оглежда, поухили се и пак го тури там. После изважда нещо червеничко и си маже устните. Не е лошо. Това огледало го държи близо до сърцето си. Ако това огледало се развали, той го хвърля и търси някое друго огледало. Учителят трябва да бъде едно огледало за учениците и учениците трябва да бъдат едно огледало за учителя. Мъжът трябва да бъде едно огледало за жената и жената – за мъжа. Това го наричат в индийската философия майа*, но аз го наричам едно отражение на Божествения свят. И ако ние разбираме това, ще бъдем щастливи на земята, доколкото човек може да бъде щастлив на земята. Пълно щастие тук не може да има. Някой казва: "Аз искам да бъда светия." За да бъдеш светия, трябва да бъдеш едно вдлъбнато огледало. Ще събираш повече лъчи и по-голямо отражение ще дадеш навън. Светията отразява повече лъчи навън. Простите огледала за обикновените моми, простият човек е едно обикновено огледало. Светията е за по-културните моми. Обикновеният човек е за обикновените моми. Ще кажеш: "Каква религия е това?" Вие мислите, че като отидете на небето, ще видите всички ангели замислени. В небето са най-веселите хора, каквито някога сте виждали. Там няма плач. Там са весели и радостни. Най-веселите хора са там. Небето е място за веселие, за свирене, за какво ли не. Най-хубавите песни са там, най-хубавите постелки, килими, най-хубавите градини, най-хубавите плодове. Всичко е чисто. Нищо нечисто не

• Майа – илюзия (санскрит). можеш да намериш там. Там има извори, най-хубавите неща. Вие ще кажете: "Ангелите имат крила." Има ангели с крила и без крила. Защото крилата на ангела те си ги турят и те си ги снемат. Крилата за ангела са така, както тук дрехите за младите моми. В неделя се обличат хубаво, с китки. Ангелите като дойдат на земята, си турят крила, и като се върнат, се обличат с прости дрехи. Тук вие виждате ангелите, както с тия дрехи момите на хорото отиват. Какво е хорото? Хорото, това е животът. Ангелите идват тук, за да покажат пътя на хората, учат ги как да играят. Топлината играе, светлината играе, всичко в света тропа, играе. Не такова шопско тропане. Да знаеш как да тропаш. Не шопско тропане на място.

Има едно свирене и ако ви засвиря така, нито един няма да остане тук в салона. Аз не искам да го свиря. Има едно свирене и ако го засвиря, всички ще плачете. И то не е за вас, понеже всички сте плакали. Ако ви засвиря за игране, това не е за вас сега, понеже всички ще играете и ще вдигнете много прах – не е здравословно. Да ви засвиря да плачете – не. А пък тая вода, която имате набрана, тя е потребна за цветята, а не за празни работи. Затова съм решил сега да ви засвиря най-хубавото – с мълчание. Няма време за свирене. Не може да се свири добре, понеже е влажно отвънка. (Учителя вади цигулката.)

Каква беше мелодията от миналия път? (Една сестра изпя думите "Истината крепи свободата.")

(Учителя изпя няколко пъти тия думи.) Думата "крепя" означава: крепи отдолу, импулс отдолу, за да падне или за да се раздруса, да запази същото положение. Свободата – това е благото. Крепи – това е материалното. (Учителя пее.)

Истината крепи, крепи, крепи свободата. Ако искаш свободен на бъдеш, ти истината от сърце да обичаш. Само с нея свободен можеш да бъдеш. Свободен да бъдеш, да бъдеш, да бъдеш, с истината да пребъдеш.

Някой път, за да се научи човек да свири, търпение няма. Да свири по малко, по-бавно и да допира леко, едвам лъка отгоре по струните и да взема отсечени тонове.

Един българин млад, комуто светът не отговаря на идеите му, хората не са като него, той изразява скръбта си в тая песен: (Учителя свири на цигулката тъжната част от идилията.)

Защо хората не са като мене?

Защо не разбират живота така?

Защо не го разбират.

Не разбират. Не разбират.

Моята дума е скръбна.

В тоя свят аз съм сам.

Няма никой да ме разбира.

О, Боже мой. Какво аз трябва да направя?

Сам съм на тая земя.

Няма никой да ме обича.

Майка ми отдавна е заминала.

Баща ми никак го няма.

Ни братя. Ни сестри.

Аз сам съм останал.

"Божията Любов носи пълния живот." (три пъти)

6 ч. 35 мин.

29 лекция на Общия окултен клас

8 април 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта.

София, Изгрев

Небето облачно. Времето тихо, влажно и меко.