Разлика между версии на „Тялото на любовта“

Версия от 13:16, 29 декември 2009

ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА. ОГРАНИЧАВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ

"Отчe наш" "Махар Бену Аба"

Четоха се темите "Какъв е пътят на слугата". Прочете се Евангелието на Йоана: десета глава, от първи до деветнадесети стих.

"Духът Божи"

За следния път пишете върху темата "Отличителните черти на човека".

Има някои неща, които са важни не за човека, а за ученика. Думата "човек" подразбира същество, което мисли. Човек е дошъл, за да бъде ученик, а не може да учи човек, който не мисли. Първата тема, която дадоха на човека, на ученика в училището, беше да учи послушанието. Човек не може да развие тази тема. Сега всички вие знаете разказа, който съществува, за непослушанието, което води към неразвиване. Той трябваше да излезе извън рая, за да научи послушанието. И човек откак е излязъл извън рая, все учи послушанието. И като се научи на това послушание, ще се върне в училището. Послушанието е един предмет, една теория. Можеш да кажеш: "В какво седи послушанието?" Можеш да кажеш: "Послушанието седи в това да обичаш Бога." Но трябва да го приложиш в живота. Много пъти ние говорим за неща, които не са ни ясни. За пример можем да говорим за онзи свят, но не ви е ясно какъв е онзи свят. Даже постарайте се да си представите света на един учен съвременен човек. Неговата ученост не седи в лабораторията му и в книгите му, но в онова широко разбиране, в онова познание, което има за света. А пък неговите книги, лабораторията му, библиотеката му, всичко това са само спомагала, условия. Човек, понеже е ученик, от доста дълго време той прави ред опити в своята лаборатория. Понеже мисли, че животът е несносен. Не. Има много професори, които като правят някакви опити, става взрив и професорът свършва училището, и друг дохожда на негово място. Може да умре някой и друг може да умре, но опитът трябва да се направи. Човек трябва да учи. Опитът може да излезе несполучлив, това нищо не значи. Сега мнозина от вас имате криво схващане и мислите, че в това училище, в което сте постъпили, най-много в пет-десет години ще можете да свършите и да излезете, да направите един опит, за което да ви поставят на добра служба със заплата. Божественото училище не е такова. Аз съм слушал някой да казва: "Ето, двайсет години вече как уча тук и нищо не съм научил, изгубих времето си само." Ако разгледаме живота, кой не е изгубил своето време? Ако човек не разбира правите пътища Божии, ако той не разбира смисъла на своя живот, той може да се самоизмами и може да мисли, че неговите работи са уредени. Може да са уредени до известна степен, но все таки земните работи остават неуредени. Ако мислим, че земният живот има завършване, тогава земният живот е безпредметен. Защо? Понеже нямаме нито един резултат.

Някои се спират на въпроса, защо животът е толкова мъчен. Те не трябва да се спират върху този въпрос. Този въпрос е безпредметен. Вие можете да зададете същия въпрос в едно училище. Защото в училището предметите стават все по-мъчни. В отделенията учителите занимават децата с много елементарни работи. Отначало това училище е по-лесно. Във втората и третата година е по-мъчно, а в последните пет години е още по-мъчно. В университета е още по-трудно. Ако се специализирате, работата става съвсем трудна. Питам, ако вие сте изкарали двайсет години в учение, какво от това? Един човек на земята, за да стане специалист, той трябва да учи двайсет години. И след това той пак се чувства, че все му липсва нещо и че нищо не знае, и пак трябва да учи. Има учени хора, които двайсет години изучават известен предмет и ще напише известна научна книга. Човек все таки пише една книга. Животът не е нищо друго, освен писане на една книга и всеки ден трябва да решиш в себе си кое е право и кое е криво. Някой ми казва: "Покажи ми кое е правото и кое е кривото." Ти не можеш да бъдеш крив, докато не си бил прав. Ти не можеш да бъдеш грешен, преди да си бил праведен. Защото праведният може да чувства греха. Чистият човек, чиито дрехи са чисти, може да чувства петната по дрехите си, а пък онзи нечистият, чиито дрехи са нечисти от горе до долу, той не може да види някои нечистотии, петна по дрехите си. Следователно ние искаме да възстановим нещо, което сме изгубили. Ние искаме да възвърнем онази първоначална свобода, която Бог ни е дал, тази правда, която Бог е вложил в нас. Свободата е свързана с истината и придобиването на тази свобода не може да стане по механически начин. Никой не може да ни направи свободни.

Ако мислите, че някой може да ви направи свободни, вие се лъжете. Някой мисли, че ако има богатство, ще бъде свободен. Не. Ако имате богатство на земята, ще се зародят много крадци, ще бъдете под постоянен страх. Даже силният на земята, ако някой е силен на земята, пак има кой да му завижда, пак не е свободен. Тогава в какво седи свободата на човека? Свободата на човека седи в това: свободен е онзи човек, който не препятства никому, той се занимава само със себе си. Другояче казано на съвременен език: занимавай се само с Божиите работи и не се занимавай с оправяне на хорските работи. Сегашните хора, като оправят света, те го оправят по един животински начин. Някое голямо куче, като срещне малко куче с кост в устата си, казва му: "Кой ти позволи да носиш тази кост?" И малкото куче захвърля костта с квичене, оставя я на земята и бяга. Взима я по-голямото, от него пък я взима още по-голямо куче и най-после костта остава в най-силното куче, което казва: "Всички кости трябва да дойдат при мене. Никой няма право да ги взима без мое позволение."

Когато вие искате да бъдете щастливи и само вие да бъдете свободни, нямате ли вие понятията на голямото куче? Когато ние искаме да подобрим само нашия живот, ние приличаме на животни. От това гледище ние не можем да разглеждаме живота. Може да е право от гледището на хората, обаче ние сме дошли на земята да изучаваме Божественото право и да работим не за себе си, но за хората. За нас ще работят други, а ние ще работим за Бога. Христос казва: "Аз не дойдох да сторя Своята воля, да работя за Себе Си, но дойдох да работя за Бога, да върша волята на Отца Си. Дойдох да положа душата Си за Неговата работа. Аз Те прославих, свърших Твоята работа, Отче, прослави Ме и Ти. Онова, което Ти си намислил да направиш заради Мене, направи го." Това е пътят на ученика. Мнозина имат друго разбиране. Като дойдат в света, те искат да го оправят. Тази работа не е заради тях, тя е работа за Бога. Бог ще оправи света.

Снощи дойде една стара позната при мене, нека я нарека стара сестра. Отдавна не беше дохождала. Но все таки и тя върви в пътя, чувства се, че е тук. Казах преди години: "Пътят, по който вървиш, не е за тебе. Ти трябва да измениш пътя си. Това от тебе зависи." Тя е енергична. Тогава тя искаше да оправя света. Идвала е много пъти. Аз казах: "Знаете ли какво ви казах преди години? Аз ти казах тогава, че този път, по който си тръгнала, не е за тебе, защото тясно ще ти стане. Ти тогава при онзи разговор каза: "Човек трябва да работи." Да, човек трябва да работи, но умно трябва да работи. Той трябва да знае как да работи." Това беше първият път. Втори път идва при мене и ме пита: "Как трябва да работя?" Тя си замислила нещо, тя си има проект. Доста е заможна, богата жена е. Но случило се така, обстоятелствата така се стекли, че кармата, професорът, дал трудна задача, която трябвало да реши. Изпитал я професорът. Тя мисли, че лесно ще мине, намислила да си оправи работата. Решила да гради голямо здание в Пловдив. Казах : "Трябваше по-рано да ме питаш, а не сега." Това беше преди 1915 година, преди започването на войната. Казах : "Ако ме питаш, не гради сега, отложи." "Ако сега не почна да градя, ще имам загуба. Приготвила съм всичкия материал." "Твоя работа. Ако не ме слушаш, ще изгубиш." Отвори се войната в 1915 година, спря се работата и тя довърши къщата си след войната, но изгуби. Снощи идва пак и ми разправя, че я сполетяло едно голямо нещастие. Един син, на когото тя разчитала, доста много голям горе, в четири деня се поминал. И тя съвсем се обезсърчила. Тя ми казва: "Стара съм станала вече, не седемдесет години. Няма какво да се прави." "Този път, по който вървиш, не ти е пътят." След това дадох беседите "Царският път на душата" и казах: "Чети." Тя не знае какво да прави.

Как се влияе човек. Тази жена е тъжна, плаче пред мене. Аз зная, че тя не плаче, но синът плаче в нея. Казах : "Син ти, който е заминал за другия свят, не си е уредил работите, той не е готов за там и плаче." И тя ми разправи един сън за него. Сънувала го, че го вижда и го пита: "Какво правиш на онзи свят?" "Дадоха ми една служба, да служа около един мост, да пазя моста на тази река, през която река минават всички параходи, не само за българския народ, но и за целия свят." Понеже било много опасно мястото, та всички параходи потъват там и много мъчна работа е там. А този е мостът, през който хората минават от този свят за другия, и корабите на хората все потъват. Казвам: "Не плачеш ти, но твоят син в тебе плаче." "Защо?" "Защото не се е учил. И ти трябва да учиш, защото иначе и ти, като отидеш на онзи свят, ще плачеш после. И тебе ще те турят на моста." Като показах несретите, че това, онова не е направила, видях, че още не й иде наум какво трябва да направи. Тя каза, че не може да работи, но тя подразбира, че физически трябва да работи. По едно време тя каза, че имала две мини: едната за въглища, а другата за олово. Те били с повече от хиляда декара. Аз мислено изпращам идеята, казах, че тази мина може да се разработи хубаво. Като възприе тази мисъл, тя стана весела и каза: "Имам малко надежда в света."

Светът е предметно учение. Ние няма да останем в този свят. Той е училище. В отделенията, в прогимназията, в гимназията ще се учим, в университета – също. После ще се специализираме и най-после ще влезем в един друг, много по-широк свят, за който всички се приготовляват. И всички длъжности в това училище трябва да ги изпълнявате. Всеки ученик трябва да бъде изправен. И онзи, способният ученик, е почитан. Ако човек иска да бъде слушан от Бога, той трябва да се учи. И ако искате да бъдете в това училище, вие трябва да се учите.

Много пъти вие говорите за любовта. По какво се отличава любовта? Любовта донася на човека един безболезнен живот, безболезнени състояния. Болестите остават отвън. Можете да страдате отвън, но вътре в себе си ще имате един живот без болка. Не се безпокойте от нищо, любовта изключва болестите. Тя е светът на живота. Ако нямате Божествената любов, вие не можете да имате онзи живот, който търсите. Ако не сте свързани с любовта, няма да се свържете и с Божествения живот. За да се прояви Божествения живот у вас, трябва да разбирате законите на любовта. И ако не сте свързани с любовта, не можете да имате този Божествен живот. За да се прояви Божественият живот, трябва да разбирате света на Божествената мъдрост, на Божественото знание, на светлината. Животът изисква светлина. А пък светлината е носителка на знанието. Щом дойде светлината, няма да се спъвате. Противоречията на живота произтичат от спъването, от тъмнината.

Преди няколко деня един приятел разправя един анекдот, който е действителна случка. Този брат изложи случката в един малък разказ. Аз ще ви го представя, както го схванах. В малкотърновско умира някой си богат българин, чорбаджия. Той оставил само едно голямо здание, в което заровил парите си. Но умрелият така се привързал към къщата си, че който влизал в нея, изпитвал голям страх; който влизал в къщата, той умирал – умрелият ги душил. Във време на Севастополската война, когато англичани и французи дошли да се бият с русите, минал през това село един полк французи. Като културни хора те искали да вземат най-хубавата къща в селото. Искали да настанят офицери в тази къща, но ги предупредили, че ако влязат в тази къща на чорбаджията, може да се случи нещо с някой от войниците или офицерите, да бъдат удушени, за което после ще ги държат отговорни. Селяните казали: "Тази къща е много хубава, но е чумава. Дух има в нея, който души хората." Французите се уплашили, но един от тях казал: "Аз ще отида." Той бил окултист, разбирал законите. Влязъл в къщата и наредил двадесет и четири свещи в кръг, по една свещ на час. И в себе си държал една свещ запалена. Влязъл вътре в колелото между свещите. По едно време се чука на вратата. Той казва: "Влез." Онзи отвън му казал: "Излез." Но като не се разбрали французинът и българинът, последният казал най-после: "Ако не искаш да излезеш, аз ще вляза." И отваря вратата, влиза вътре и започва да гаси свещите една по една наоколо. Французинът седи със свещта вътре и ги пали. Българинът гаси свещта, половината от тях изгасил, а французинът отива и започва една по една да ги пали. Вървят и двамата и обикалят кръга. Колко пъти са обиколили, не се знае. И най-после, като пропял петелът, българинът си заминал.

Казвам, какъв е изводът от това? Той е следният: вие сте сега в един чумав свят, но запалете двадесет и четири свещи около себе си и като дойде дяволът, той ще хлопа и ще му кажете: "Влез." Дяволът ще ви каже: "Излез." Той влиза и започва да гаси свещите, ти ги палиш и като пропеят петлите, дяволът ще си замине. Този закон е верен: за да те сплете дяволът с една лоша мисъл, той трябва да изгаси свещите ти. Той ще дойде и ще изгаси едно хубаво твое чувство или една хубава твоя мисъл. Ти ги пали. Два-три часа ще бъде така и като пропеят петлите, той ще си отиде. Оттам насетне и този българин се уплашил вече и не ходил в къщата. Като видял, че в тази къща има двадесет и четири свещи и че те се запалват от само себе си, дяволът се убеждава, че свещите в човека не могат да се изгасят. Затова той ще седи отвън.

Изводът сега: никога не изгасвайте своите свещени мисли, никога и на никого не позволявайте да ви ги гаси. Който и да е: баща ви, майка ви, брат ви и прочее, не позволявайте да изгасват свещените ви мисли. Стой като французина. Който дойде, не му позволявайте да ви гаси свещта. Ако някой ви я изгаси, ти я запали. Тази свещ, която имате в себе си, това е човешкият ум, това е човешкият дух. Не се обезсърчавай, че някой изгасил свещта ти, че някой казал една обидна дума заради тебе. Запали свещта си. Защото всяка лоша дума е изгасване на една свещ. Запали я пак. Втора лоша дума ти кажат, запали пак свещта си.

Сега може да се роди друг един въпрос: така лесно се говори, но как да го направим? В света има два начина, по които човек може да служи на Бога. Единият начин е по свободата на неговата воля, а другият начин е като бъде заставен. При първия начин човек остава свободен сам да избере и ако не направи добър избор, той ще бъде заставен. Тогава по какво ще отличите дали сте правилно избрали, или криво сте избрали? По какво ще отличите дали вашият избор е бил прав, или крив? Ако в началото се чувствате, че сте били свободни да направите нещо и като го направите, се ограничите, вие сте тръгнали по крив път. Ако искате да извършите една работа, и се усещате крайно ограничени и като я направите, се освободите, този път е правият. Това, което в края освобождава човека, това е правият път. А пък това, което ограничава човека в края, това е кривият път. Значи в кривия път свободата е в началото, а ограничението накрая. В правия път ограничението е в началото, а свободата накрая. Същия закон можете да приложите и по отношение на вашите мисли и чувства. Ако едно ваше чувство в края ви ограничава, това чувство е криво, то върви в крива посока. Ако една ваша постъпка в края ви ограничава, тя не е права, тя нищо няма да ви допринесе.

Тези неща трябва да ги разбирате вътрешно. Ти направиш една постъпка и казваш: "Дали е права, или не е?" Хубаво, някой ще ви каже, че тя е права. Но представи си сега следното. Вие можете да ме питате така: "Да се кача ли на това дърво, или да не се качвам?" Ще ви кажа: "качи се" или "не се качвай." Но ако си сам и те гони мечка, какво ще кажеш? Имаш ли избор? Качи се, нищо повече. Който се качи, той е винаги на правия път. Който се качи на планината, той е винаги на правия път, а който слиза от планината, той е винаги на кривия път. Но онзи, който слиза от планината в долината, слиза за храна и като вземе храната си, трябва да се качи пак горе. Човек слиза на физическия свят, за да добие опитност и като се върне в онзи свят, ще има с какво да се занимава. Той ще се занимава с придобития материал, който е взел оттук и после ще го обработва в другия свят.

Казвате: "Какъв ще бъде другият живот?" Вие седите и гледате тялото си, и казвате: "Какво ще правим това тяло? Как ще го оставим?" Тялото, в което сега живеете, не е вашето същинско тяло. То е една временна хижа, която ви е дадена на разположение. Някои от вас имате хубава къща, спретната, а на някои от вас къщата не е толкова добре построена. Например на някои от вас прозорците на къщата са турени много наблизко, а на някои са много далеч поставени един от друг. После вентилацията на някои от вас не е добре поставена. На някои входната врата не е добре направена, на други телефонните слушалки не са хубаво направени. На някои от вас слугите не са добре възпитани. На някои автомобилите не са хубаво направени, много са старомодни.

Любовта, мъдростта и истината, това са трите свята, в които човек може да живее. Като живее на земята, човек се приготовлява да създаде едно тяло, тялото на любовта, което никога не умира. Ние търсим любовта, защото само чрез любовта ние можем да съградим своя живот. За да възкръсне, човек трябва да съгради в себе си това новото тяло на любовта. Тялото, което човек съгражда, има своите начатки в любовта.

В окултната наука разправят за седем тела, четири от които са обвивки, а трите са съществените тела. Трите съществени тела аз наричам тяло на любовта, тяло на мъдростта и тяло на истината. Сега засега върху двете тела на мъдростта и на истината има много да се работи. Ние се стремим главно към любовта. Единственото тяло, към което ние се стремим, това е тялото на любовта. Когато говорим за любовта, разбираме реалното тяло. Когато тялото на любовта в човека се съгради, той ще възкръсне. Първо той ще се роди от Бога и след това ще почне да расте. Възкресението иде тогава, когато това тяло в човека възмъжее. Тогава човек ще бъде свободен от всички несгоди, които има сега на земята. Той ще има онези положителни познания, той ще разбере езика на природата. Тогава светът няма да му бъде така чужд, както е сега. Всеки човек, който е развил в себе си тялото на любовта, той може навсякъде да посещава земята. И при най-лошите хора да попадне, и между най-лошите зверове да се намери, всички ще го познават и на крака ще му стават. Щом имаш тялото на любовта, никой не може да ти бъде неприятел. Важно е, докато се съгради това тяло.

Сега вие мислите, че като отидете на онзи свят, само ще пеете. Че как ще пеете, като нямате тялото на любовта? Само любовта може да пее. Ти се страхуваш, че си остарял. Докато пееш, докато си в любовта, ти постоянно млад ще бъдеш. В любовта човек вечно ще се подмладява. Що е любовта? Вечно подмладяване. Що е любовта? Вечно придобиване на Бога. Това са неща, които вие можете да разберете. Сега вие се обезсърчавате и казвате: "Нищо не можем да разберем." Какво искате да разберете сега? Представете си, че аз мога да ви финансирам. Щом е така, направете един такъв избор, че да не съжалявате.

Има един анекдот, в който се разправя за човешкото завистливо сърце. Един цар повикал едного, който бил много завистлив и му казал: "Искай от мене, каквото ти е нужно, но ще знаеш, че каквото поискаш, на съседа ти ще дам двойно." С това царят искал да изпита омразата и завистта на човешкото сърце. Тогава той мислил, мислил и казал на царя: "Искам да ми извадиш едното око." Той пожелал от царя да му извадят едното око, за да извадят на съседа му и двете. Това не е избор.

Казвам, не завиждайте никому. Радвайте се на всяка добра придобивка, която хората имат, защото доброто е от Бога. Колкото малко и да е това добро, в когото и да е, в растенията, в животните или в човека, радвайте се на това добро. Доброто е винаги от Бога. Ние се радваме на едно дърво, ние се радваме на една круша, на хубавите плодове. Радвайте се на хубавото грозде, на хубавата смокиня, на добрата крава, която дава хубаво мляко. Трябва ли човек да съжалява, че не е една хубава крава или една хубава круша? Всеки може да бъде едно плодно дърво и да дава хубави плодове. Христос уподобява човек на лозова пръчка. Всеки човек може да бъде поне хубаво грозде. Колко знание ни трябва нас? В какво седи знанието на лозената пръчка? В това, че и при най-лошите условия да я турите, тя оттук ще се промъкне, оттам ще се промъкне, ще смуче сокове от земята и ще изкара нещо сладко. Тя ще изкара от тия лоши условия хубаво, сладко грозде. А човекът, като го турите в земята, и хиляди години да седи, няма да изкара нищо сладко. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие – пръчките." Значи Отец ни е турил при най-лошите условия. Той ви е турил като лозата в земята и трябва да гледате от нея да изкарате нещо, да дадете един хубав плод. Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото грозде. Кой ще яде гроздето, не е важно. Ти ще ядеш ли гроздето си? Не. Лозата яде ли гроздето си? Не.

Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него. Доброто, което хората правят, е заради нас. И доброто, което ние правим, е за другите, не е за нас. Благото, което Бог е създал, е заради нас. Благото, което ние създаваме, е заради Бога. Един ден Той ще дойде и ще опита плода им. Казано е в Писанието: "От делата им ще ги познаете." Делата, това е плодът. От този плод ще ги познаете какви са делата им. От този плод ще се познае до каква степен на разбиране, до каква степен на любов, до каква степен на послушание, до каква степен на знание, до каква степен на мъдрост, до каква степен на истина и на свобода ще са стигнали хората. Тези са условията, които вие трябва да преодолявате. Понякога вие не сте разположени да четете. Аз съм слушал мнозина, които казват: "Не си струва човек да чете, не си струва много да размишлява." Аз съм срещал мнозина, които питат: "Как трябва да размишляваме?" Мъчно нещо е да размишляваш, мъчно нещо е да съзерцаваш. Като размишляват, много хора заспиват. Някой седне да мисли и пита: "За какво трябва да мисля?" Ще мислиш за истината. "Какво ще мисля за истината?" Ако аз седна да мисля за истината, ето какво би ме интересувало: щях да се заинтересувам от ония хора, които са затворници, които са болни. При болния ще отида и ще го излекувам, а при затворника ще отида в затвора, ще приспя стражаря, ще пусна затворника на свобода и ще му кажа: "Повече не се връщай." Така ще изучавам законите на свободата. Това наричам аз свобода. Само така може да се учи истината. Ако искаш да изучаваш истината, ти трябва да освобождаваш другите хора. Като освобождаваш тях, и себе си ще освобождаваш. В недъзите на хората ти трябва да виждаш и своите погрешки и слабости.

Вземете човешкото тяло, в което човек временно живее. Един ден ви заболи кракът и, без да иска, не може да ви служи. Какво трябва да направите? Освободете крака си. Един ден те заболи ръката. Освободи ръката си. Друг ден те заболи окото. Освободи окото си. Някога пък те заболи коремът. Освободи корема си. Човек първо трябва да лекува своето физическо тяло. Някога пък ще заболее едно твое чувство. Ти трябва да знаеш как да го излекуваш. Човек трябва да знае как да лекува своите чувства. Друг път ще заболее някоя негова мисъл. Човек трябва да знае да лекува и мислите си. Вие как лекувате мислите и чувствата си? Когато поръсите едно свое чувство с омраза, по този начин вие го изгаряте. Казвате: "Аз трябва да мразя." Знаете ли какво ще направи омразата върху вашите чувства? Тя ще ги попари. И какво трябва да правите тогава? Какво трябва да правят онези от вас, които мразят? Те трябва да обичат. Как ще почнете да обичате? Представете си, че срещате един човек, който не ви обича. Как е възможно да обичате един човек, който не ви обича? Представете си, че този човек, който не ви обича, е цар и разполага с власт в своята държава. Като го мразите, вие ще навлечете на главата си всичките бели. Тук ще кажете една лоша дума за него, там ще кажете една лоша дума, и ще попаднете под отговорност. Какво трябва да правите? Ако този човек е един твой съсед, като тебе, лесна работа, но това е един цар. Какво ще правиш тогава? Ти имаш говеда, той издаде заповед да ги продадат. Имаш земя, той издаде заповед да наложат секвестър*. Той заповядва да интернират сина ти, дъщеря ти, жена ти, а тебе постави в затвора. Какво ще правиш при това положение? Ти нямаш никаква сила, никаква власт, която можеш да се освободиш. Кой е този, който може да интернира? Дяволът.

Следователно, когато не изпълните волята Божия, дяволът се явява в качество на изпълнителна власт. Той е изпълнител на Божиите закони. Дяволът е, който интернира грешния. Той ще дойде и ще му каже: "Ти не си за този свят, ти си за министър." Направи те министър, а после те тури в затвора. Как ще излезеш от този затвор? Как бихте вие разрешили тази задача? Това са изключителни работи. Това са най-лошите условия, при които човек може да се намира. И Христа интернираха, разпнаха Го на кръст и след това дойде дяволът с всичката си свита и насила Го заведоха в своя свят. Казват, че Христос, който дотогава бил миролюбив, като дошъл в света на дявола, казал: "В името на любовта заповядвам тази врата да се отвори." Ритнал с крака си и вратата изхвръкнала настрана. Понеже адът е място на тъмнина, като влязъл вътре, Христос казал: „В името на Господа заповядвам всички свещи да се запалят. И колкото затворници има тук, всички да бъдат свободни." Три деня само се разхождал Христос из ада, на всички затворници там казал: "Хайде сега вън. Какво търсите тук?" Всички вие сте от тези, които са излезли от ада. Любовта е, която отваря вратата, мъдростта е, която дава светлина всеки ден, а истината е тази, която отваря вратата на затворниците и ги прави свободни. Радвайте се на това, което Христос е направил.

Сега вие казвате: "Ние искаме да знаем кой е Христос." Кой е Христос и какво е, това не трябва да ви занимава. Христос казва: "Никой не познава Отца, тъкмо Синът." И никой не познава Сина, освен Отца. Ти никога не можеш да познаеш Христа, ако нямаш синовни отношения към Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако Той не те познава. Най-първо Бог трябва да те познае, и тогава ние ще Го познаваме, както сме познати.

Казвам, започвайте сега със закона на любовта. От толкова години ви говоря за любовта. Що е любовта? Любовта, това е новата дреха, с която ще се облечете. Но тази дреха е външната страна на любовта. Значи любовта е новата дреха, с която ние ще се облечем. Любовта е новото тяло, в което ще влезем, новите разбирания, които ще имаме, новият живот, новата светлина, които ще дойдат в света. Това е любовта, която ще дойде на земята. Ние искаме сега във временния живот, който имаме, да придобием любовта. Христос за това дойде на земята. Понеже Христос се качи горе, по същите стъпки ще вървите и вие. Засега вие сте между рая и ада. Единият ви лакът опира. Минали сте вече границата, но все още имате влиянието на онзи свят. Понякога се намирате в положението на евреите в пустинята. Имате манна на разположение, но въпреки това пак съжалявате понякога за живота в Египет и за месцето, за краставиците, които имахте там. Искате неща, които не са хигиенични. Та вие трябва да се освободите от влиянието на ада, от старите навици, от това, което наричате наследствени черти. Според мене кармата, това са наследствените черти на онзи живот, който човек някога е живял. Той е живял в света на греха и всички негови мисли, всички стари навици, всичко това е внесено в неговото тяло, което той трябва да преработи. Някой път, след като сте работили дълго време, чудите се отде идат тия мъчнотии. Понякога ви идват такива лоши мисли и желания, че съжалявате, дето сте тръгнали в този път.

Един православен свещеник ми разправяше следната своя опитност. Казваше ми: "Вече съм станал петдесетго-дишен и от толкова години вече служа на Бога, защо съм се заел да паса тези говеда? Защо не седна да си уредя живота? Такива мисли ми минаваха през главата. Казвам после на този дявол, който ме мъчи: "Махни се оттук. Не искам да се занимавам с тебе." Едва се освободя, после пак иде. Малко оставаше да кръшна."

Кой е правият път сега? Правият път е този, който започва с тъмнина, а свършва със светлина, с виделина. Крив път е този, който започва с виделина, със светлина, а свършва с тъмнина. Всеки живот, в който, колкото повече навътре навлизаш, и светлината се намалява, и работите стават все по-смътни, той е кривият път. Не казвам, че нямате разбирания, но пътя, по който вървите, ще срещнете мъчнотии. Аз ви навеждам тези примери, за да можете по-лесно да се справите с мъчнотиите, които имате. Не е въпрос да се отказвате от земния живот. Отказването е вътрешно, но не и външно. Външно човек може да се откаже, но това, което желае, той не се е отказал от него. За да се откажеш, ти трябва да разбираш закона. За да се откажеш от месната храна, ти трябва да я заместиш с плодна. Ти не можеш да се откажеш от месната храна, докато не я заместиш с плодна. Всички месоядни животни имат една наследствена черта, която дойде отпосле. Първоначално те не са били създадени месоядци. Те са били първоначално тревопасни, но месоядството дойде в техния живот като вметната храна. Казано е в Писанието, че ще дойде денят, когато и лъвът, и вълкът ще се хранят с трева, както са се хранили първоначално. Кога ще стане това? Когато хората започнат да мислят правилно. Че вълците и досега живеят у хората. Онзи човек, който мисли като вълка, не може да не се храни с месо. Онзи човек, който мисли като лисицата, не може да не се храни с кокошки. Какво лошо има в това? Нищо лошо няма. Вълкът казва: "Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя. И в Писанието е казано: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." Понеже Христос е агне и е позволил да се яде плътта Му, на основание на това, на основание на Христовото учение и аз имам право да ям агнета, овце, за да стана добър." Разсъждението му е право, но кога? Ако той разбира двете страни на въпроса. Кога е криво? Когато се разбира само едната страна на въпроса. Вълкът разбира само едната страна на въпроса. А злото седи в неразбирането на нещата.

В какво седи злото? Не в богатството на човека. Не в злоупотреблението, което богатият прави с работниците си. Имате един фабрикант, който има две хиляди работници и когато им плаща, той иска от всеки едного да вземе по петдесет стотинки. Той иска на всеки едного да плати с половин лев по-малко, от това, което е определил да им даде. Какво е доброто? Когато в него се роди желание на всеки работник да предаде половин лев повече, отколкото му е определил заплата. Този е правият път. Вместо в този фабрикант да се роди желание да откъсне по половин лев от всеки работник, нека пожелае да даде на всеки работник по половин лев повече от определената заплата. Значи ние всякога вършим това, което не е право, което ни ощетява. Направи това, което не ти е приятно. И затова в Божествения живот човек всякога върши това, което е право, което не ощетява никого. Това, което ни ощетява, е човешкият път. Това, което ни възнаграждава, това е Божественият път. Човек всякога иска да откъсне нещо, да ощети някого. Напротив, нека всякога от нас да замине. Това е пътят на любовта.

Казвам сега, в големите работи вие сте успели, но в малките не сте успели. Има неща някъде, в които вие сте несправедливи. Вие сте несправедливи спрямо себе си. Ко¬гато учим, не знаем какво да учим. Някой седи и казва: "Еди-кой си е по-даровит от мене." Значи ти му завиждаш. "Ами той знае няколко езици." Радвай се на това. Ако той знае няколко езици, и ти можеш да знаеш. Някой е музикант, свири добре. И ти можеш да свириш като него, и ти можеш да бъдеш музикант. Срещаш някого и казваш, че е добър човек. И ти можеш да бъдеш добър като него. Лошо е, когато не срещаш добри музиканти, нито когато не срещаш добри певци, нито когато не срещаш добри хора. Всичко добро, което срещаш в живота си, и ти можеш да го постигнеш. Всичко, каквото не срещаш, не можеш да го постигнеш.

Та когато дойдат противоречията в живота, вие трябва да държите в ума си мисълта, че зад всяко противоречие седи Божественият Дух, който скрито работи, чрез всяко изпитание Господ изпитва ума и сърцето на човека. Като каза на Адама да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, с това Господ иска да изпита Адама, да види доколко е готов. Адам не сгреши като Ева, но неговата погрешка седеше в това, че той не искаше да остави Ева сама. Когато Господ искаше да изпъди Ева от рая, Адам каза: "И аз ще отида с нея." И Господ му позволи да излезе. Той предпочете да напусне Бога, но да не се отдели от жена си.

Сега всички вие заради мъжете си и заради жените си напущате Господа. Това е свободата, която имате. Господ казва: "Много добре, опитайте и това." И тогава Господ каза на жената: "Повече ти послуша чуждия съвет на змията, затова с болка ще раждаш. Каквото правиш, все болки ще имаш. Няма да видиш бял ден в живота си." А на мъжа каза: "Понеже ти послуша съвета на жена си, ще ореш и ще сееш, и нищо няма да придобиваш."

И тъй, ако страдаш отвътре, жена си. Ако страдаш отвън, мъж си. Следователно, ако слушаш чужд съвет и страдаш вътрешно, жена си. Ако страдаш отвън и работите отвън не вървят добре, ти си мъж, който слушаш жена си. И затова казвам на жените: "Престанете да слушате чуждите съвети." А на мъжете казвам: "Престанете да слушате глупавите съвети на жените си."

"Добрата молитва"

6 ч. 20 мин.

23 лекция на Общия окултен клас 26 февруари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта

София, Изгрев

Небето е облачно, вали слаб сняг. Времето тихо и меко.