Разлика между версии на „Двата полюса“

Версия от 09:49, 29 декември 2009

ДВАТА ПОЛЮСА

Трета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 6 октомври 1926 г., София

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."

Размишление

Прочете се резюме на темата: „Най-мощното в човека".

Четоха се някои от работите върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?"

Сега, като се четоха темите, въпросът остава пак неразрешен. Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота седи в това, което не се разрешава. Като се четоха темите за истината, естествено изникна и въпросът за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата са къси". Според мен лъжата няма никакви крака. Защо хората лъжат? За да вземат нещо. Когато някой иска да вземе пари от банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари от него. Щом вземе парите, пак ще го лъже, дано някак не ги върне. Лъжата съществува само в материалния, във физическия свят. Значи, за да лъже някой, все трябва да има някакъв материален обект като причина за лъжата. В духовния, в Божествения свят лъжа не съществува. Докато човек се намира при добри, при благоприятни условия, каквито са в невидимия свят, той не се познава, не знае, дали обича да лъже или не. Когато слезе в материалния свят, при по-трудни условия на живота, тук той се проявява такъв, какъвто е. Характерът на човека се изпитва повече при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. Днес считат благороден човек този, който проявява велики дела и качества. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща.

Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убий!". Кого да не убива: човека ли? Питам: Може ли тогава да се нарече морален човек онзи, който коли кокошки, агнета, волове или който убива мухи, сече гори и т. н.? Ако истинският морал се заключава в спазване правилото „Не убий", този морал трябва да се прилага по отношение на всичко живо, от най-малкото до най-голямото. Не се ли прилага той в целокупния живот, това не е морал. Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен за това убийство?

Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.

Питам: Какви трябва да бъдат качествата на духовния и на Божествения живот? Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството. Физическият живот обаче се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. Следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или в лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият – на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и от Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота, както искат. Те имат най-малко четири полюса. Ако едно от тия същества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това същество ще се качи в духовния свят. Когато и там изгуби условията, това същество ще се качи още по-нагоре. Така то ще се качва от една област в друга, по-висока, докато най-после не среща никакви препятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свят, като не познават духовните закони, ще се раждат и умират, ще минават от един полюс в друг, докато най-после научат тия закони и могат да ги прилагат в живота си.

Казвам: От хиляди години насам Божественият свят работи върху хората да ги научи на онези методи, чрез които ще могат по свое желание да минават от един полюс в друг. Пожелае ли човек да влезе в Божествената Школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с изпитите на тази Школа. В Божествената Школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Мнозина мислят, че като влязат в някоя окултна школа, работите им веднага ще се наредят, всичко ще им тръгне напред. Те мислят, че ще живеят като галени деца: слугини ще ги обличат и събличат, ще ги водят по разходки, песни ще им пеят и т. н. И ако не излезе така, те казват: „Да знаехме, не бихме влезли в тази школа."

Питам: Ако не влезете в Школата и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде? Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Има ред статистики, които показват какво се върши в света. Там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света! Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. И ако много добри хора даже се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. Нищо в природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползуват. Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот.

И тъй в природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Някои учени твърдят, че едно време слънцето е било по-голямо, отколкото е днес. Те казват, че слънцето още ще се смалява. Същото се твърди и за нашата земя. Някога тя е била много по-голяма, отколкото днес. Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи".

Сега, като говоря по този начин, искам да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Той трябва да се отнася с хората така, че и те да останат доволни от него, и той да бъде доволен от себе си. Някой, като говори с хората, вади кърпата си срещу тях, изтрива носа си, пръска слюнки от устата си и т. н. Щом говорите с някого, трябва да спазвате известно разстояние между него и вас и никога да не нарушавате това правило. Някой казва: „Дребни работи са тия, няма какво да им се обръща внимание." Не, ако човек обръща внимание на малките работи, той ще бъде внимателен и към големите. Някои хора обичат да говорят много за това-онова, за каквото им дойде на ума и после казват: „Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно." Какво разбирате под думите обективно и субективно? Ще кажете, че обективният свят е външен, а субективният – вътрешен. Обективният свят е широкият, големият свят, а субективният е малкият, ограниченият свят. Както и да разглеждате нещата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа вие трябва да имате добра обхода. Обходата не се предава, тя се придобива със съзнателна работа. Има ред методи за това, но те не са механически. Човек трябва да мине през най-големите изпитания, но същевременно трябва да мине и през най-големите блага; той трябва да мине през най-голямата сиромашия, а също така и през най-голямото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-после ще изработи начин на обхода както към себе си, така и към другите.

И тъй, казано е от Псалмопевеца: „Глава на Твоето Слово е Истината." След него много пъти е повтаряна тази мисъл, но разбрали ли са хората каква идея имал в главата си Псалмопевецът? За да се разбере идеята, която той имал, човек трябва да се постави на неговото място и да преживее неговата опитност. Когато човек разбира и преживява опитностите, страданията и изпитанията на хората, той става по-мек, по-снизходителен и по-добър към тях.

Питам: Защо човек не е мек, не е добър, не е снизходителен към хората? Някои хора не са меки, понеже нямат достатъчно пространство в себе си да се разширяват. Мекотата се развива при известни условия. Какво е нужно на желязото, за да стане меко? Топлина му е нужна. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата представя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато човек изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. Той е недоволен от хората, недоволен е и от себе си. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. В тази култура човек е крайно индивидуализиран. И ние виждаме как днес всеки човек иска да подчини другите, той да стане център, около който те да се движат. Вследствие на това силно индивидуализиране между хората започва една вътрешна борба за първенство. И в заключение тази борба свършва с катастрофа, обща за всички и лична за всеки, който участвува в нея. Това нещо става и в държавите. Днес избират едного за цар, благославят го, коронясват го, но утре се обяви някаква война, която не даде очакваните резултати, и този цар се вижда принуден да напусне престола. Възцарява се друг цар, събират се около него други хора и започва пак същата история. Коя държава, кой народ и кой цар досега са реализирали своите идеали? Резултатите на всички държави, на всички царствувания са само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н.

Казвам: Когато хората се бият, това показва, че те са млади. Само младите се бият. Старите подтикват младите да се бият, а те сами седят настрана. Гледате някой млад момък седи у дома си, работи нещо, но дойдат старите, баща му, майка му и казват: „Синко, какво си се затворил в къщи? Я излез вън, иди на хорото да си поиграеш с момите." Той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днес му говорят така, утре му говорят, докато най-после му внушат, че трябва да излезе, да си избере някоя мома, да се ожени за нея. Той си хареса някоя мома, но друг я обича и гледаш, че един ден тия двама момци се сбили. След това старите започват да ги критикуват: „Гледай тия луди-млади какви глупости вършат!" Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Когато свързваш съдбата си с някой човек, ти трябва да се изпиташ не само външно, но и вътрешно – можеш ли да живееш с този човек и какви трябва да бъдат отношенията ви. Това е задача на човека при всички случаи в живота му. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Защо? Защото старата култура разрешава тия въпроси по един начин, а новата култура ще ги разреши по друг начин.

Сега аз искам да ви дам няколко нови правила, но който приеме тези правила, трябва да ги приложи. От всички се изисква приложение. Някой седи и очаква, каквото Господ даде. И това е добре, но във всичките си работи този човек напълно уповава ли на Бога? Отде знае той, че каквото му се случи, все от Бога е дошло? Преди всичко съвременният свят от Бога ли е нареден? Има някои неща, създадени от Бога, но повечето от тях са от хората. Всички отклонения в този свят са резултат на човешките мисли и чувства. Първоначално Бог създаде света и после го даде под наем на хората. Един ден Той ще дойде при тях и ще им иска сметка за всичко, което те са развалили. Цялата инсталация на този свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Като погледнете лицата на хората, те са асиметрични. Дядо ви е изкривил носа, баба ви – очите, прадядо ви – устата, прабаба ви – веждите, и в края на краищата, като се погледнете в огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмерност между частите. Вашите деди и прадеди, благодарение на редица неправилни животи, развалили къщата, която им бе дадена на времето, в която днес и вие продължавате да живеете, но плачете, не сте доволни от положението си. Защо плачат хората? Хората плачат по разни причини. Един плаче, че не се отнасяли хората добре с него. Когато хората се отнасят зле с него, той плаче; когато пък той се отнася зле с тях, не плаче. Някоя жена плаче, че мъжът й я бие. Утре пък тя бие мъжа си, той плаче. Казвам: Докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач. Ако единият бие, другият трябва да отстъпи, да покаже благородство на характера си. Ако единият се гневи, сърди, нагрубява, нека другият постъпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че в него има велика мисъл, която го движи към по-висок свят, дето няма полюси, дето няма противоречия и страдания.

Сега, като ученици на окултната Школа, от вас се изисква да развиете своята чувствителност. Чувствителност ви е необходима, за да влизате в положението на хората, да разбирате техните страдания. Наистина, когато човек е чувствителен, той е изложен на по-големи страдания, но като ученик, той ще разбира законите и ще може по-лесно да се справя със страданията си. Представете си, че вие живеете в един град и със своята чувствителност долавяте, че след няколко месеци този град ще потъне или ще се разруши от някакво голямо земетресение. Какво ще бъде вашето положение? Можете ли да бъдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днес са радостни и весели, след няколко месеци само ще се намират под развалините на този град или под вълните на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда за пример, че след десет години земята ще се сблъска с някоя планета в пространството и ще се разруши. Какво ще бъде положението на хората, ако им се каже за пример, че земята ще претърпи такава катастрофа? Мнозина ще повярват и ще се уплашат, ще живеят със страх, а някои няма да повярват и ще бъдат спокойни.

Казвам: Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. За пример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото и да е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Ако човек замисли нещо лошо, този дух веднага му нашепва: „Бъди внимателен, мисли, какво правиш." Ако те обиди някой, ти искаш да му отмъстиш, но духът пак ти нашепва: „Не бързай, не се тревожи. Аз ще уредя тази работа. – Не, аз ще му дам да разбере! Как смее той да ме обижда?" Питам: Кой на кого досега е дал да се разбере? Колко хора избесиха, колко войни станаха, но това поправи ли света? Всички тия средства са палеативни. Светът така не се поправя. Хората трябва да работят съзнателно върху себе си, естествено да се смирят, а не чрез насилие.

И тъй, ако човек иска да се самовъзпитава, той трябва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметта на човека отслабва благодарение на големи тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоят за нищо и никакво. Каквато неприятност им се случи, те се ожесточават, намират, че Провидението е несправедливо към тях. Провидението е абсолютно справедливо. Миналият живот на човека определя настоящия, а настоящият живот определя бъдещия. Тъй щото, каквото днес преживяват хората, то е резултат на техните минали действия. Страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот. Това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се изчисти от утайките на миналото. Често тия утайки така засипват хората, че става нужда невидимият свят да се заеме да ги освободи от тях. Докато ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието. Вследствие на това помрачение на съзнанието, много хора губят вярата си, менят убежденията си и казват: „Не вярваме вече в Бога." – В какво вярват тия хора? Това са състояния, които личността преживява.

Следователно всяка обида, която човек преживява, показва, че в него е засегната личността. Според мен само старият човек се обижда. Старият човек е крайно честолюбив. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи последният му час, тогава той е готов да се помири с всички, с които е имал някаква неприятност в живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: „Аз отивам вече при Господа, искам да се простя с вас, да не ви остана длъжен." Много старци, и като умират, пак не са готови да простят, да се помирят с ближните си. У децата е точно обратно, ако днес се скарат с някого, утре ще се помирят. Те не задържат обидата за дълго време в сърцето си, вследствие на което са безгрижни. Затова е казал Христос: „Станете като децата!" И между религиозните хора, и между учениците на Школата се срещат такива стари дядовци и баби, които се обиждат и никому не прощават. Гледате някой млад човек, едва има 20 години, обидил се, надул се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнение. Не, по този начин работите не вървят. Достатъчно е Бог да мръдне само палеца си, и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Ако влезете в небето с тези разбирания, с това съзнание, там ще ви освиркат така, че ще се чудите какво да правите. Тогава ще кажете: „Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали!" Какъв по-голям шамар от това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповядвате. Щом влезете в онзи свят, там ви посрещат със смях, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате в каква заблуда сте били и пожелавате час по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си.

Казвам: Докато човек е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, пет-шест часа за ума, за душата, за духа си и след това ще помисли за ядене и пиене. Един ден, когато човек съблече телесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине в друга фаза на работа. Той няма да оре, да копае, да готви, защото няма да има вече ръце и крака. И като дух, той пак ще работи, пак ще оре и копае, но в друга област, в друго поле. Някоя религиозна сестра казва: „Аз завърших вече своето развитие, няма повече да готвя. Бог не ме е пратил за готвачка." Ето какво трябва да каже тази сестра: До днес аз готвих само за децата и за мъжа си, само за тях се грижих. Обаче осъзнах, че трябва да поработя малко и за Бога. Затова днес, като наготвя на своите деца, ще отида в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца, ще й наготвя, ще си поприказвам с нея и ще си отида. На другия ден ще посетя друга бедна къща, ще опера, ще ушия нещо. Така ден след ден ще обикалям бедните къщи в София, ще помогна, дето с каквото мога. Това е работа за Бога. Някой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи от къща на къща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другите.

И тъй животът изисква взаимопомощ. Науката, която ще дойде, ще бъде свързана с живота. Днес хората са готови само да се критикуват. Срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой великан. Какво излиза всъщност? На ръст сте едва 1,60 м, гърдите ви са тесни, изобщо нямате внушителен вид." Гледате друг някой – строен, добре поставен, главата – правилно сформирувана, всичко е както трябва, а всъщност тази глава нищо не ражда. Значи съвременните хора се лъжат в своите преценки, понеже не познават онези абсолютни мерки, по които могат да определят кой човек е обикновен, кой е талантлив и кой – гениален. Кои са отличителните черти на гениалния човек? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човек е гениален. Трябва точно да се определи кое в човека е гениално – носът, очите, ушите, устата, брадата или челото. Истински гениален човек е този, на когото всички удове на тялото са гениални. Ако един от удовете му не отговаря на изискванията на гениалността, този човек не може да бъде гениален. Погледът на гениалния човек е дълбок. Той е свързан с цялото Битие. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи. Той е толерантен към всички.

Казвам: Като ученици на окултната Школа, вие трябва да бъдете толерантни едни към други. Какво означава думата толерантен? На български тя означава търпелив, снизходителен човек. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. И при изгрева на слънцето няма по-красив момент от зазоряването. Псалмопевецът казва: „Господи, на ранина Те повиках!" Действително човек най-добре размишлява сутрин преди изгрев слънце. Щом слънцето изгрее, вниманието му се отвлича на разни страни. От изгрева на слънцето до залеза – това време е определено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни действия. Тъй щото за всяка работа има точно определен час от деня. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него.

Някой спи късно сутрин и като стане, усеща се неразположен, недоволен и започва да размишлява защо Господ е създал така света. Казвам: Стани рано, излез вън преди изгрева на слънцето и постарай се да видиш поне част от мантията или от гърба на Бога в светлината на хоризонта. Красиви неща се крият в изгряващото слънце! Ако човек излиза редовно сутрин да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, все ще му се открие нещо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрез молитва. Той дълго време се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка с Бога, с разумния принцип в света. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си и Той ще ви научи на всичко". Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин. Молитвата изисква вътрешна свобода. Тя трябва да става по дух, по разположение. Дето има свобода, там има разнообразие. В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има разнообразие, но и при най-голямото разнообразие от всинца ви се изисква единство. Всички хора говорят за любовта. Те търсят любовта, но трябва да знаят, че любовта не може да се изяви в живот, дето хората умират. В живота на съвременните хора любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат, плачат, разочароват се. Всички хора страдат все за изгубената любов. Обаче това не е изгубване на любовта, но лишаване от условията, при които тя може да се прояви.

„Глава на Твоето Слово е Истината". Питам: Хората имат ли глава? Според старата митология някои животни са имали по седем глави. Ако животните са имали по няколко глави, може ли хората да нямат поне една глава? При това в каква глава може да се вмести Истината? През цялата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината". Каквото и да мислите, чувствувате и вършите, винаги се вслушвайте във вашия вътрешен глас. Съпоставяйте външното с вътрешното в себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите от старите навици, да съблечете смъртната си дреха и да остане във вас само ценното, Божественото. Каквото се яви на пътя ви, не се обезсърчавайте. Условията, в които се намирате сега, са най-добри за вас като ученици. По-добри условия от сегашните никога не сте имали. Не се безпокойте, че някои от вас сте стари. В новото учение старите моментално могат да се подмладят. Как? Като изменят стария начин на мислене и на чувствуване. Светли мисли в ума и възвишени чувства в сърцето са условия за подмладяване. Обаче и младите могат да остареят, когато изгубят своите светли мисли и благородни чувст-ва.Който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява. Свещената идея е светлина в ума на човека. Какво представя слънцето за човек, който няма зрение? Какво представя звукът, говорът за човек без слух? Какво представят чувствата за човек без сърце? Какъв е смисълът на движението, ако човек изгуби душата си? Такова нещо е свещената идея за човека. Изгуби ли тази идея, целият му живот се обезсмисля. Като говоря за ум, сърце, душа и дух, аз имам предвид задачата на всеки ученик да се разбере и познае като ум, сърце, дух и душа.

Мнозина се оплакват, че са остарели, че нищо не са научили. Ако Мойсей, който минаваше за адепт на времето си, търсеше помощта на евреите, за да спечели едно сражение, какво остава за вас? Защо трябваше евреите да се избиват едни други? Ако между тях е имало грешници, не можа ли Бог да се справи с тях, а трябваше сами да се избиват? Всичко това беше необходимо, да видят евреите и доброто, и злото, което съществуваше в самите тях. За пример всеки човек е добър, докато никой не го засегне. Засегнат ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гневи се, готов е да се откаже от убежденията си, от Бога. Той казва: „Аз не вярвам вече в нищо." Да се гневи човек на Бога, това нищо не допринася. Той само губи. Някой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали и казва: „Не искам вече да живея! Не искам да гледам слънцето, не искам да излизам. Ей тъй ще седя в къщи." Питам: Какво е виновно слънцето? Едно трябва да знаете: досега никой никого не е обичал. Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен залъгалки. Едно от качествата на любовта е постоянство, неизменност. Който истински обича, той никога не се мени. Щом вие страдате от това, че хората не ви обичат вече, че са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.

Господ казва: „Записах ги на дланта си". Това значи: Онези, които Бог обича, те са написани на дланта Му и Той никога няма да ги забрави. Христос казва: „Благ е само Бог". В Божията Любов няма никаква измяна, нито промяна. Когато човек се намери в трудно положение, той мисли, че Бог го е напуснал, изоставил. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил?" Обаче оставянето не подразбира, че любовта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя детето си вкъщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учителят бие непослушния ученик, това не показва, че той не го обича. Когато майката затваря детето си, което обича да взима яйца от полозите, да краде ябълки, круши, сливи от дърветата на съседите, не го ли обича тя? Майката обича детето си, но го възпитава, дава му уроци да не ходи по чуждите дворове да прави пакости. Следователно, дойдете ли до любовта на Бога, трябва да сте напълно убедени, че Той е неизменен. Когато имате страдания, мъчнотии, трудности, трябва да знаете, че провидението, Бог ви възпитава да не ходите без позволение по чуждите дворове.

Казвате: „Не съществува ли любов на земята?" Любовта има известни прояви и на земята, но вие не сте доволни от нея. Вие търсите друго нещо, искате друга любов. Ходите, хлопате тук, хлопате там и се домогнете до някакво благо. Радвате се на това благо, но радостта ви скоро изчезва. Защо? Не е тази радост, която сте търсили. Туй, което търсите, на земята няма да го намерите. Това не трябва да ви обезсърчава. Вие живеете в преходен свят, между смъртта и живота, но един ден, когато придобиете безсмъртието, любовта ще се изяви в своята пълнота. Тя чака този момент. Засега хората са в дълбок сън, те още не са се пробудили. Те сънуват само за любовта, но в действителност още не са я придобили. Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си." Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му." Значи дясната страна е почетно място. Следователно, ако срещнете някой ваш приятел, от коя страна трябва да върви той, отляво или отдясно на вас? Щом знаете, че почетното място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна.

Сега ще ви дам следното упражнение за една седмица: като си лягате вечер, турете в ума си мисълта да станете точно в 12 часа през нощта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 часа, станете, помолете се тихо в себе си и кажете: „Господи, да дойде Твоето благословение върху мене." Прекарайте няколко минути в размишление и се запитайте да си легнете или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си две билетчета с думите „да" и „не" и извадете едното от тях. То ще определи да си легнете или не. Ако не трябва да си легнете веднага, останете около 15 – 20 минути в размишление и си кажете: „Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращаш." Наистина Божиите благословения винаги са били върху вас, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тях. След това можете да си легнете пак. Който се е помолил добре, той ще заспи леко и ще има някакъв хубав сън. Когато хората сънуват страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата им не е приета. Добрата молитва веднага се приема. Тя дава вътрешен мир на човека. Като правите упражнението една седмица, следете какви резултати ще имате. Който не може сам да става навреме, някой от домашните му да го събужда.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"