Разлика между версии на „Начертаният план“

Версия от 09:41, 29 декември 2009

Начертаният план

Двайсет и осма лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 6 април 1927 г., София

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Четоха се свободните теми.

Често съвременните хора се запитват, защо светът е създаден така? Питам: според вас, като ученици, как трябваше да се създаде светът? Или, кажете поне, как трябваше да бъде създаден вашият свят? Когато хората казват, че светът не е създаден, както трябва, това подразбира, че в света, в който те живеят, има нещо дисхармонично, нещо, което те не желаят. За пример, в една приказка се разказва, как земеделците молили Бога да им изпрати дъжд, а керемидчиите молили за сухо време. Ако Бог послуша земеделците, керемидчиите ще бъдат недоволни; ако послуша керемидчиите, земеделците ще бъдат недоволни. Тогава Господ им казал: Влезте в споразумение помежду си и аз ще ви изпратя такова време, каквото искате. Следователно, ако хората днес са недоволни от външните условия на живота, това се дължи на самите тях. Те са се разделили помежду си, по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което в живота им съществува голямо разнообразие. Всяка мисъл, която прониква в ума на човека и всяко чувство, което прониква в сърцето му, представят специални занятия. Някой иска да си поиграе малко. – Това е едно занятие. И акробатът играе по въже, скача, хвърля се от една успоредка на друга – занятие е това. С него той изкарва прехраната си.

Тъй щото, всяка мисъл, всяко чувство представят известни форми, които оказват такова влияние върху човека, както и неговото занятие.

Ако се обърнете към миналото на човека, да проучите образуването на формите на мисълта, ще видите, колко време се е иждивило, докато мислите се оформят. Днес Провидението използва тия мисли, като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл-форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете. Щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. В случая, мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа. Тези мисли имат приложение в живота и дават приход. Лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета, нямат приложение в живота, обаче, трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това, всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни, или отрицателни, са на мястото си. До кога? Докато човек завърши своето развитие. Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате някой човек работи, учи, иска учен да стане. В миналото той е бил учен, но всичко е забравил и сега отново трябва да учи, да придобива знания.

Казвате: Това е противоречие. – Едно трябва да знаете: красотата на живота седи в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето. Иначе, как ще си обясните положението на Луцифер? Макар и на небето и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с великия порядък в живота. Богословите обясняват причината за това по един начин; окултистите – по друг начин. Обаче, нито едните, нито другите са могли да се домогнат до истината. Причината за падането на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни. Никой досега не е обяснил и няма да обясни, как и защо са произлезли злото и доброто. Хората могат да си съставят теории, колкото искат, но тези теории още не представят истината. На всеки щастлив ангел в небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в небето. И обратно: ако изчезне ангелът от небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг. Въз основа на този закон, на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър.

Но да оставим този въпрос настрана. Той е костелив орех, достъпен само за умовете на велики философи. Ако обикновеният човек се занимава с този въпрос, умът му ще се обърка. Но все пак, добре е понякога човек да се позанимава и с отрицателната страна на живота. Когато някой е много недоволен от живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види, какво пишат и говорят философите по тези въпроси. Това ще му послужи като метод за лекуване.

Мнозина се запитват за смисъла на живота. По този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това, да живеем. Да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните, защо, като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче, повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче, някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън, да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче, мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече.

Сега, като говорим за доброто, подразбираме делата на ангелите, които живеят за ближните си. Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви живота. И наистина, когато Бог каза на Адам и Ева да не ядат плодове от дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата, ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. Така постъпва циганинът с циганката. Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си. Циганинът ще й вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси. На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си да се пази от кучетата и тръгва да проси. Като й дотегне това положение, циганката казва: Не зная, какво да правя. – Няма какво да мислиш. Хвърли дисагите от гърба си, хвърли пръчката от ръката си и престани да просиш. Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш. Дяволът е създал положението на циганите, на разбойниците, на крадците, на лъжците. Как ги е направил такива? Като ги е хранил със съответна храна. Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил. Ако същата идея предадем в научна форма, ще кажем: Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята.

Казвате: Това са философски работи. – Философски работи са, но са хубави. Философите са умни хора. Те съзнателно скриват своята мисъл в научна форма, за да се разбере само от хора, които могат да се ползват от нея. Много въпроси са добре изяснени от философите. Те искат да покажат на хората, че трябва да се мисли. Без да мисли много, някой казва: Човек е роден да страда. – Не е така. Друг казва: Човек е роден да бъде щастлив. – И това не е така. Това са вметнати изречения в живота на човека. Според мене, човек се е родил, за да живее. Че някой бил щастлив в живота си, а друг – нещастен, това е друг въпрос. Има хиляди начини, по които задачите на живота могат да се разрешат. Щастието не е единственият начин, по който задачите на живота могат да се разрешат. И животните могат да имат блага в живота си; и те могат да бъдат щастливи, без обаче, да разрешат задачите на своя живот.

Следователно, нито щастието, нито благата разрешават мъчнотиите и задачите в живота. За пример и пчелите могат да си устроят концерт, както хората си устройват. Влизали ли сте в някой кошер, да видите, как живеят пчелите? И пчелите, като хората, се радват на живота. Един ден гледам пред един от нашите кошери, в едно гърне с вода, удавени около 20-30 пчели. Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин. Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само две-три пчели не можаха да се съживят. В онези, които се съживиха, се забелязваше особена радост; те се радваха на живота. Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците:”И по-големи чудеса ще правите от тези". Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постъпите по същия начин: ще я сложите на ръката си, с коремчето нагоре и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата й са били разперени, животът е изчезнал от нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата й са близо до тялото, животът е още в нея и вие ще можете да я съживите. Щом започнете една работа, не се съмнявайте в успеха й. Ако имате вяра и мъртвия ще възкресите; ако се съмнявате и живия ще умъртвите.

Казвам: всички се нуждаете от положителна вяра. Правете малки опити и не се обезсърчавайте. Една пчела всеки може да възкреси. Който може да възкреси пчела, той ще може да възкреси и човек. Обаче, вяра се изисква. Тази вяра трябва да бъде подкрепена чрез опити. Без опити, вие ще дойдете до механическо разбиране на нещата. Мнозина очакват да получат блага по механически, по външен начин. Като дойдат до себе си, те са снизходителни, но щом дойдат до другите, веднага стават взискателни и започват да изискват от тях повече, отколкото могат да им дадат. На другите хора те казват: Вие трябва да работите; вие трябва да покажете висок морал. Значи, това, което те сами нямат, от другите го изискват. Те трябва да бъдат и към другите поне толкова снизходителни, колкото към себе си. Лесно е човек да съзнава, че трябва да бъде съвършен, но мъчно постига това съвършенство. За пример, някой вижда един красив почерк и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркът не излиза красив. Защо? Желание има човекът, разбиране има, но практика няма. Дълго време трябва да пише той, да се упражнява, докато почеркът му стане красив и докато животът му достигне съвършенство.

И тъй, за да достигне съвършенство, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. Божественото начало работи във всички хора и след време те ще бъдат в състояние да Го проявят. Ето защо, вие не трябва да се обезсърчавате. Като слушам темите ви, намирам, че мнозина имат добри разбирания, правилно разсъждават, но приложение нямат. Всеки трябва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успявате, пазете следното правило: всякога в ума си дръжте само една мисъл, но тя да бъде главна, основна мисъл; в съзнанието си дръжте само един образ, а не много; в сърцето си – само една добродетел и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; във волята си – само един недъг или порок, за да можете да се освободите от него. Не търси своя порок в другите хора, за да не го засилваш. Мисли за добрите хора, без да разчиташ на тях. Ако разчиташ на тях, ще забравиш себе си, ще забравиш, че и сам можеш да си помогнеш. Добрият човек може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нещата в живота си. Ангелът може да ти помогне дотолкова, доколкото ти си способен да възприемаш знанието, което той преподава. Всички трябва да спазвате тези принципи, тези правила в живота си, ако искате да успявате.

Другото положение, което трябва да имате предвид е, че в света съществува една йерархия, според която всеки има определено място. Следователно, човек трябва да знае, на кое място се намира. Мястото на човека зависи от неговото развитие. Ако срещнете човек, по-умен от вас, ще го почитате заради учението му. С това учение един ден той ще може да ви помогне. Пътувате някъде, но дойдете до една дълбока река, която трябва да минете. Оглеждате се натук-натам и виждате един лодкар. Обръщате се към него с почит и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия бряг на реката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска някакъв пропуск от вас. Какъв пропуск ще му дадете? Нека това бъде тема за размишление, защото човек може да се натъкне на такива случаи в живота си. Човешкото съзнание е представено в Библията във форма на жива река, която прелива водите си, вследствие на което в него често стават приливи и отливи.

Следователно, приливите и отливите в човека показват, че съзнанието му се движи, тече, изминава известен път. Учените казват, че приливите и отливите в моретата се дължат на луната. Да, но зад луната има друго разумно същество, което ръководи нейния живот. Воденичният камък ли мели житото, или разумната ръка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че без водата воденичарят сам нищо не би направил. Да, съществуването на водата е признак за съществуването на разумен живот; съществуването на водата е признак за съществуването на светлина и на любов. Където има разумност, там има светлина, там има и любов. Съществуването на доброто и на злото, говорят за съществуването на разумност в света. За Бога добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората. Обаче, с дохождането си на земята, всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки сам е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си, по кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от Него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план, при условие, че има будно съзнание. Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото, според него, само Бог чертае пътищата на хората. Така е, Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие. Значи, задачата на всички хора на земята е да изпълнят този план.

Сега, щом имате даден план за работа, трябва да се заемете, с будно съзнание, да реализирате този план на земята. Казвате: Нима досега сме работили без план? – Аз имам предвид целокупния план – планът на общия живот. Тъй щото, като изпълнява частично своя план, всеки трябва да се съобразява с общия план на Битието. Този трябва да бъде идеалът на всеки човек. – Не сме ли прогресирали? – Прогресирали сте донякъде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владеете живата природа, да се разговаряте с нея. Под думата ”жива природа” се разбират всички разумни, възвишени същества, които, от незапомнени времена, са завършили развитието си. Вие трябва да бъдете във връзка с тия същества, защото те ще ви помагат в реализирането на вашия план. Един ден и вие ще станете техни съработници. Един ден, заедно с тях, ще бъдете съграждани в Царството Божие.

Изпейте сега упражнението ”Давай, давай!"

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"