Разлика между версии на „Пътят на желанията“

Версия от 08:35, 29 декември 2009

ПЪТЯТ НА ЖЕЛАНИЯТА

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

Размишление

Как излезе опитът ви? Както виждам, той излезе несполучлив.

Сега ще ви дам още един опит. Той е следният. Понеже Библията има 66 книги, давам ви възможност да изваждате всеки ден най-много до 66 листчета, докато познаете коя книга сте извадили. Най-напред ще извадите едно листче и ще се произнесете коя книга сте извадили. Ако не сполучите първия път, ще извадите втори, трети, четвърти, пети път, до 66 пъти; ако и след това не успеете, ще знаете, че опитът ви е излязъл несполучлив. На другия ден пак ще направите опита по същия начин. Който не направи този опит, той не може да се счита за ученик. Невидимият свят ще ви изключи от Школата и Бялото Братство няма да ви съдейства. Този опит е задължителен за всички. Ние не обичаме ученици, които седят на два стола. Ще правите опита в продължение на цяла седмица и след това ще бъдете свободни. Един закон има в света, на който всеки трябва да се подчини. Не се ли подчините на този закон, вие ще излезете от школата и ще отидете в широкия свят, дето искате или не искате, пак ще научите този закон. Тук ще го научите доброволно, там насила ще ви го наложат. В света вие ще опитвате много закони, докато най-после чрез ред страдания ще се домогнете до единствения закон – закон за послушание и изпълнение на Волята Божия.

Ще кажете: “Ние знаем тези неща.” Какво знаете и доколко знаете, ще ви опитат. Как? Като ви дават мъчни задачи, които трябва да решите. Добрият ученик се познава по това как решава задачите си. Когато Бог ви задава задачи, вие трябва да ги решавате. С Него не можете да си играете. Казвате: “Не може ли да бъдем свободни?” Кога е свободен човек: когато греши или когато изпълнява Волята Божия? Когато изпълнява Волята Божия, той е свободен. Казвате: “Човек може да мисли каквото иска; той може да действа както иска.” – Не е така. Човек може да мисли само неща, които са възможни и приложими. Възможно ли е например той да мисли, че на главата си има четири крака, с които да ходи, или че на гърба си има десет ръце, с които да работи, или че на стомаха си има 4-5 рога и при това положение пак да се храни? Философия ли е това? След дълги размишления волът намери, че рогата могат да се поставят само на главата; след дълги размишления конят намери, че копитата могат да се поставят само на краката; след дълги размишления вълкът намери, че зъбите могат да се поставят само в устата. Ако е въпрос за рога, за копита, вие не можете да измислите нещо повече от вола и от коня. Когато българите искат да кажат за някой човек, че е лош, а при това дълго време се е криел, показвал се е добър, те казват: “Най-после този човек си показа рогата.” Какво разбирате от тези думи? За какви рога се говори?

Мнозина мислят, че в новото учение няма наука, която може да се приложи. Те считат, че това, което тук се преподава, не е реална наука. Казвам: Покажете вашата наука! Де е вашата наука, де е вашата философия? Какви са резултатите от съвременното възпитание? Днес има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха те? Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи, като Платон, Аристотел, Кант, Бейкън и пр. Питам: Какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бейкън можа ли да преобрази Англия? При толкова много философски школи и системи човечеството днес се намира в положението на фалирал търговец. Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. Иначе, вървят ли по стария път, те ще имат старите резултати. Запример някоя жена казва: “Аз трябва да бъда майка!” Ако това, че ти трябва да бъдеш майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче какво разрешиха тези майки? Майката трябва да разреши въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да предаде и на него своите добродетели. Значи не е достатъчно жената само да бъде майка, но тя трябва дълбоко да разбира своето положение и да го използува разумно.

Някои мислят, че знанието може да дойде отвън, да се присади по механически начин. Това е невъзможно. Всеки ще се заеме усилено да учи. Не е въпросът да станете философи, но трябва да работите според възможностите, които Бог е вложил у вас, за да развиете всичко, което ви е дадено. Това се изисква от вас като ученици.

Питам: Защо сте дошли на земята? Да учите. Земята не е място за щастие, но за учение. Земята е велика школа на живота. Колко време ще седите в тази школа? Вие не сте изпратени на земята за вечни времена: може да седите 5, 10, 50, 100, най-много 120 години, след което време ще напуснете тази школа и ще отидете в някоя по-висока школа пак да учите. Ако имате силно желание да останете тук, вие можете да живеете и над 120 години, но ще ви назначат разсилни. Станете ли много възрастни, и като разсилни няма да ви оставят. Ще кажете: “Докато бях млад, държаха ме в школата.” Не, човек ходи на училище, докато учи, без разлика на каква възраст е.

Сега ще ви задам няколко въпроса, на които да отговорите. Кажете ми какъв е коефициентът на живота? Коя е най-щастливата зодия, през която човек трябва да се роди? Както виждате, много неща има да се изучават. Някои от вас не искат да учат, не искат да правят упражненията и опитите, които задавам. Човек трябва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи от своите стари възгледи. Ако ви запитат в какво се заключава новото учение, вие трябва да отговорите по следния начин: “Новото учение се заключава в това, да научим, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи.” Докато човек не осъзнае дълбоко в себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира, докато човек не изпразни пълната стомна или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново.

Съвременните хора се намират под влиянието на външния свят, на обикновения живот, вследствие на което не могат да се проникнат от новите идеи. За пример вие минавате покрай някоя хубава къща и казвате: “Хубава е тази къща! Добре е човек да има такава къща.” Вървите по улицата и виждате един господин, добре облечен и казвате: “Добре е човек да бъде така хубаво облечен.” След това срещате един министър в автомобил и казвате: “Добре е човек да бъде министър, да се разхожда с автомобил.” Питам: Министърът, който се разхожда с автомобил, по-щастлив ли е от тебе? Онзи човек, който има хубави дрехи, по-щастлив ли е от тебе? Онзи, който има хубава къща, по-щастлив ли е от тебе? Кога са хубави външните неща? Срещате някой пълен човек и казвате: “Колко е оправен този човек!” Истински оправен човек е този, който има мускули, а не излишък от мазнини. В тялото му не трябва да има никакви наслоявания; лицето му не трябва да бъде изпито, с хлътнали очи. Клетките на целия му организъм трябва да бъдат в хармония помежду си. Разумната природа е създала човека красив. И ако той е изгубил своята красота, причината за това не е природата, а той сам. Ако вие видите вашия пръв образ, пръв портрет, който Бог е създал, и го сравните с днешния, който имате, ще се учудите, че почти няма прилика между тия два образа.

Сега човек трябва да се заеме с възпитанието на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-умно от човека. Клетките също са по-умни от господаря си. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания, които могат да се уподобят на обикновените семенца, попаднали в някоя почва. Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздават. Щом знаете това, вие трябва да разчитате на тялото си, а не на плътта си. Вие трябва да познавате своето тяло заедно с всичко, което е вложено в него; вие трябва да познавате вашите мисли и чувства, без които не можете. В тялото обитава от време на време душата. Тя създава етерната обвивка на тялото. Когато се говори за мисли, за чувства и за действия, ние подразбираме, че между тях непременно трябва да съществува вътрешна връзка, вътрешна хармония. Това е необходимо във вашия живот, ако искате да придобиете знания. Нямате ли вътрешна хармония в себе си, колкото и каквито знания да придобивате, ще ги забравяте. Някои от вас са свършили университет, други – гимназия, но помните ли всичко, което сте учили? Кажете например кой е главният град в Патагония? Или кажете кой е най-високият връх в американските планини, в северна и южна Америка, или в Африка, или в Русия? Или какво знаете от цялата история – стара, средна и нова? Много неща сте учили, но и много неща сте забравили. Това не е за упрек, но ви обръщам внимание да видите, колко много има да учите. Ако някой от вас се готви за изпит по история например, той е смел, защото сега учи, знае повече от другите; който е държал вече изпита си, той казва: “Аз знаех много неща, но ги забравих.”

Представете си сега, че при вас дойде някой външен човек и ви каже: “Моля ви се, понеже сте окултен ученик и знаете добре законите, кажете ми какъв метод за възпитание трябва да приложа към своето дете, което е много своенравно, упорито?” Вие ще му отговорите, че детето трябва да се остави свободно. Обаче законът на свободата работи само при формулата Вп. Тази формула е вярна през всичките времена на вечността. Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път. За това обаче се изисква дълго време. Ето защо човек, оставен свободно да се развива сам на себе си, той ще може да се добере до правия път, но за това се изискват дълги лутания. Друго е, ако той знае законите и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати времето на своето развитие. Много от съвременните хора се учат от своите опитности. За пример, те знаят, че на лотария не може да се разчита, но това не им пречи цял живот да очакват и разчитат на лотария. Те с години очакват да спечелят нещо от някоя лотария и така си заминават от този свят с надеждата, че все ще спечелят някой ден. Дойдат ли отново на земята, тази идея в тях пак оживява. Мощен е техният билет, все ще им донесе някоя голяма сума и те очакват.

И тъй, като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите със закона на свободата; по отношение на плътта ще приложите закона на вътрешното ограничение. Да се ограничава човек не значи, че трябва да се измъчва. Представете си, че днес не искате да ядете, имате желание да направите опит да дадете своето ядене за този ден на някой беден човек. Друг път ще постите два дена и ще повикате двама души да ядат вместо вас. Това е малък опит за съзнателно ограничаване желанията на плътта. Обаче, от една страна, да постиш, от друга – да спестяваш, това е престъпление, а не спестяване. Някой казва: “Да спестя някоя друга пара за черни дни, да се осигуря, да се спася от бедствия и нещастия.” Спасението, осигуряването на човека не се заключава в пестенето. Когато човек иждивява, харчи нещо, той нека свободно харчи, но разумно; и когато пести, пак разумно трябва да пести. Сега хората живеят в крайности: или много харчат, а малко пестят, или малко харчат, много пестят. Някой казва: “Богат е моят баща, аз мога да ям и да пия, колкото искам.” Значи, щом баща ти е богат, ти трябва да преяждаш и да пиянстваш. Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използва синът, дето трябва и не трябва. Бащата е богат, за да използва синът това богатство само там, дето трябва.

И тъй, кажете ми един метод за приложение на Любовта. Досега аз съм ви говорил за Любовта, а тази вечер искам вие да ми говорите, да ми дадете един метод за приложение на Любовта. Приложете я само за седмица и наблюдавайте, дали под нейно влияние ще можете да преобразите хората около вас, да ги направите добри. Сега аз ще бъда ваш ученик, ще ви слушам, а вие ще бъдете учители, ще проповядвате за Любовта. Дали ще цитирате нещо от някой виден професор или учен, това е ваша работа, но едно зная аз: вие сами не вярвате в Любовта и методите за приложение, които препоръчвате. Вярата ви в това, което проповядвате, мяза на вярата на онзи много ревностен проповедник от Русе, който със своите проповеди успял да обърне много баптисти към Христа. Един ден, както проповядвал на слушателите си за отварянето очите на слепия от Христа, изведнъж почувствал присъствието на Духа Божий в себе си, Който му казал: “В този момент вън седи един сляп. Излез и му кажи в мое име да прогледа!” Проповедникът, вдъхновен от това посещение, веднага слиза от амвона и смело се запътва към вратата, да отиде при слепия и му каже: “В името на Господа Исуса Христа, казвам: Прогледай!” Обаче изведнъж той изгубва смелостта си, спира се пред вратата и си казва: “Ами ако кажа, и той не прогледа? Тогава ще отложа опита за друг път.” Слепият човек и досега още не е прогледал. Този проповедник не можа да приложи Христовото учение на опит. След този несполучлив опит той отиде в Русия и навярно е останал там, при болшевиките, но дали е приложил опита със слепия, не се знае.

Казвам: Приложете опита, макар и да не успеете. Ако слепият не прогледа, кажете: “Братко, не успях сам, но ще повикам някой от моите братя на помощ.” Като дойде и той, двамата ще кажат: “В името на Господа Исуса Христа прогледай!” Не успеят ли двама души, ще извикат трети, пети, десети, докато отворят очите на слепия. Който служи на Бога, той не трябва да се страхува. Изобщо страхът е спънка в живота на всеки човек.

Един американец, милионер, бил сляп и, за да се освободи от своето нещастие, той обещавал един милион долара на този лекар, който се наемал да го излекува. Имало един лекар, който лекувал слепи, но ги подлагал на големи страдания: правил им особени инжекции, операции и т. н. Един беден работник, също така сляп, като чул, че американецът трябва да се подложи на такива страдания, отишъл при него и му предложил следното: “Ако искаш, нека лекарят направи опита върху мене и, ако излезе сполучлив, тогава да го приложи и върху тебе. Няма защо ти да се подлагаш на такива страдания.” Милионерът веднага се съгласил на това предложение и бедният работник бил подложен на лекарския опит: правили му инжекции, операции, но нищо не помогнало. Една силно верующа жена, която научила за постъпката на работника, помолила се усърдно на Бога и работникът прогледнал. Обаче в същия ден богатият американец умрял. Защо умрял този богаташ? – Защото той искаше да придобие зрението си на гърба на бедния човек – без страдания.

И тъй ние не трябва да бъдем страхливи. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само да Го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му. Как можете да се наречете окултни ученици, ако не постъпвате по този начин?

Питам: Какво можете да направите, когато един ден свършите школата? Ще кажете: “Ние да получим диплом, че сме завършили окултните науки, после лесна работа какво ще правим.” Окултен ученик е онзи, който може да докаже на някой виден професор, че съществуват душа и дух в човека. Как ще му докаже? Той няма да спори с професора, но ще отиде при него и ще го запита: “Господине, какво е вашето мнение по въпроса за душата и за духа? Съществуват ли душа и дух или не съществуват?” Професорът ще отговори: “От последните научни изследвания за произхода и развитието на клетката се вижда, че душа и дух не съществуват.” – “Добре, седнете на стола, аз ще направя един опит, от който вие сами ще се убедите съществуват ли душа и дух.” Той изважда душата от тялото му и го пита: “Сега има ли душа или няма? Според твоите последни научни изследвания обясни, кой е вторият човек, който седи на стола, и кой си ти, който го наблюдаваш?” След това пък изважда духа от душата и последната се простира на леглото. “Кажи сега, кой е третият, който вижда едновременно и първия, и втория?” След това намества духа в душата и душата в тялото и професорът дохожда в първото си положение, като казва: “Видях и дух, и душа, и вярвам вече, че те съществуват.”

Друг пример. Вие като окултни ученици отивате при един болен, който страда от тумор в дробовете и за когото всички лекари казват, че няма да оздравее, понеже съвременната медицина не е намерила лек за неговото лекуване. Един казва, че този болен така е роден, друг казва, че той ще живее само още един месец, трети казва, че повече време ще живее и т. н. Обаче отивате вие при този болен като окултен ученик, правите няколко паси, духате един-два пъти над него и той оздравява. Питам: Това магия ли е? Не, това е резултат на истинско практическо знание. Истински учен е онзи, който може да възвърне ума на един извеян човек. Ти духнеш три пъти над този човек и умът му се възвръща, той започва да разсъждава. Какво ще кажете на това? Туй е наука, която всички трябва да придобият.

Апостол Павел е казал: “Ще се похваля със своята немощ.” Какво е разбирал той под думите “със своята немощ?” Това значи: Аз не се страхувам, но ще се подчиня, ще се подам на Бога да направи опит с мене. В този смисъл Писанието казва: “Силите на онези, които чакат Господа, ще се възобновят.” Някой казва: “Велико нещо е окултната наука, тя не може да се приложи, не е за обикновени хора.” Да се говори така, то е все едно да се казва, че слънцето е голямо нещо, не се отнася до всички хора, освен до велики, големи адепти. Не, както слънцето има значение и за най-малките същества, така и окултната наука има приложение и в най-малките прояви на живота. За пример, някой човек е болен, не може да спи. Какво трябва да направи? Ако се лекува по медицински начин, ще вземе някое наркотично средство и ще заспи, без да си е починал, както трябва. Ако иска да постъпи според методите на окултизма, ще си каже: “Ще си легна сега, ще заспя дълбоко и след шест часа здрав, хубав сън, ще се събудя.” Съвременната медицина препоръчва срещу треска хинин, а окултизмът препоръчва да употребиш мисълта си срещу микробите на треската. Ще кажеш на микробите: “Заповядвам ви в продължение на 25 минути да излезете вън от моя организъм, защото съм зает, отивам на работа.”

Друг случай: имаш да дължиш някому 20 000 лева. Ако не си окултен ученик, ще тръгнеш при този, при онзи приятел да искаш пари назаем, да си изплатиш дълга. Тук те изпъдят, там те изпъдят, докато най-после някъде ти услужат. Ако си окултен ученик, няма защо да се молиш на този, на онзи, но ще вземеш магическата тояжка и мотичката си и ще отидеш да намериш, де има заровени пари. Ще разкопаеш, ще вземеш, колкото ти трябват, и останалите пак ще заровиш. Това значи наука!

Някой казва: “Аз не съм глупав да тръгна с една тояжка из гората, да търся къде има заровени пари.” – Това е наука, именно! Аз считам по-глупав човек онзи, който тръгне да търси пари от банкер на банкер или да залага това-онова, отколкото да отиде в гората и да изкопае заровените пари. Казвате: “Какво ще помислят за нас, като ни видят да копаем в гората?” Вие трябва да отидете сами, никой да не ви види. Можете ли да определяте с помощта на лескова или на медна пръчица де има заровени пари? Не само това, но ако вие сте истински окултни ученици, като изпаднете в нужда, всеки ще ви помогне. Като вървите по улицата, някой богат човек ще ви спре и ще каже: “Господине, от две години насам съм определил една сума от 40-50 000 лева за някой честен, добър човек. Както виждам, вие сте един от тия хора, затова давам тази сума на вас, да я употребите, както намерите за добре.” Колко такива хора има днес, на които може да се даде тази сума още при първото виждане?

Казвам: Тия са едни от най-близките задачи, които ученикът трябва да разреши. Вън от тия задачи има и по-велики. Какво по-хубаво от това да имаме доверието на невидимия свят, да ни даде възможност да разполагаме със силите на природата? Задача на ученика е да спечели доверието на невидимия свят, да му поверят известни тайни, да му открият известни закони и формули, които щом произнесе, да му се притекат на помощ. Обаче при разрешението на тази задача от ученика се изисква чистота. Той трябва да бъде чист и целомъдрен. Докато човек не е чист и целомъдрен вътре в себе си, да не допуща в съзнанието си никаква мисъл, която да го отклони от Бога, той не може да има велики постижения. Имате ли тази чистота и целомъдрие, и целия свят да ви обещават, да не се съблазнявате; вие трябва да знаете, че всичкото богатство за вас е присъствието на Бога в душата ви. Имате ли това богатство, всичко можете да постигнете. За да постигнете това богатство, от вас се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. Много опити трябва да направите, докато постигнете това богатство; някои от опитите ще бъдат несполучливи, но това не трябва да ви обезсърчава. За пример мнението на обществото, както и на вашите близки върху окултизма често ви влияе и вие постепенно започвате да отпадате духом и да се обезсърчавате в работата си. Мнозина външни хора казват: “Окултистите са извеяни.” В първо време вие не се поддавате на техните думи, но полека-лека започвате да се вслушвате в думите им, да се съгласявате с тях, докато започнете да вярвате, че те имат право.

Сега ще ви запитам следното: Кой е най-важният и жизнен въпрос за вас? Всички ще отговорите, че най-важният въпрос за вас е изпълнението на Волята Божия. Така отговарят всички религиозни хора. Представете си, че вие отивате в Лондон и търсите някой богат човек. Кое е най-важно за вас в този случай? За вас е важно да знаете името на този човек, улицата и номера на къщата, в която живее, както и посоката. Докато се доберете до тези данни, знаете ли колко време е нужно? Не е лесно да се намери някой човек в такъв голям град като Лондон.

Питам: Знаете ли, защо окултната школа се намира сега в България? Знаете ли, кой е председателят, кой е секретарят на школата, на коя улица и номер живеят те? Вие не знаете кой е председател и кой е секретар на школата, а искате да знаете, кой са членовете й. Често говорите за Всемирното Бяло Братство, но и тази идея не ви е ясна. Някой казват: “Дали наистина съществува някакво Бяло Братство или е нещо фиктивно?” Един наш познат в Америка от няколко години насам иска да намери някой от членовете на Бялото Братство, но не можe да ги намери. Защо не може да намери нито един от тях? – Защото те не се откриват. Ако срещнете един член от Белите Братя, той никога няма да каже, че принадлежи към Бялото Братство. Той нищо не говори за себе си, но дори минава за прост, за обикновен човек. С това той изпитва вашата прозорливост, вашето знание. Той носи знака на Бялото Братство, но вие сте сляп, няма да го видите. Ако имате вътрешна подготовка да схващате и разбирате, вие ще прогледате и ще видите знака, който Белите Братя носят. По този знак ще ги познавате.

Ще кажете: “Защо не могат всички да прогледат?” Питам: Защо Христос не излекува всички слепи, а само един? Какъв беше този, на когото Христос отвори очите? Той беше човек на вярата. Кои болни излекува Христос? Които имаха вяра. И днес лекуването става въз основа на същия закон. Безверникът нищо не постига. Който има вяра, всичко може да постигне. Ние не говорим за вярвания, но за вяра, която произтича от душата и се изявява като непреодолим копнеж у човека към търсене на Истината.

Като ви говоря по този начин, някои казват: “Ние не сме от напредналите.” Не, когато се сравнявате едни с други, вие намирате, че сте по-напреднали от този, от онзи; когато се сравнявате по знание с високо напредналите същества, които са завършили своето развитие, намирате, че нищо не знаете. Това именно трябва да ви дава подтик, импулс да вървите напред. Влезете ли в клас, всеки трябва да седне на мястото си, да се концентрира и да почне да размишлява. По този начин вие едни други ще се поощрявате и ще създадете атмосфера на хармония, която ще ви благоприятства в работата. Човек трябва да възстанови хармония в себе си отвътре, а не отвън. Трябва ли да дойде учителят отвън, за да застави учениците да мълчат? Влезе ли ученикът в клас, той трябва да повдигне мисълта си нагоре и да съзерцава. Той трябва да се абстрахира от всякакъв шум, нищо да не го смущава. Успее ли да се съсредоточи при тази обстановка, това говори за силата на неговия характер. Всички трябва да се упражнявате в това направление. Ако човек не придобие способността да концентрира своята мисъл, да се издигне над обикновените условия, той ще се чувствува изтощен, измъчен при условията, в които днес живее. Стане сутрин, главата го боли, цялото му тяло е уморено, мозъкът уморен. Коя е причината за това състояние? Когато човек не възприеме достатъчно прана от въздуха, той всякога се усеща слаб, измъчен, без живот и сили в себе си. Кой е виновен за това? Той сам. От него зависи да възприеме повече прана, понеже в природата я има изобилно. Всяка болест има свои причини. Виенето на свят например, крие причините си в стомаха; сърдечните припадъци, болките в слепите очи също така имат свои причини. Окултният ученик обаче трябва да си служи с окултна медицина, да борави с тайните сили на природата.

Казвам: Моето желание сега е всеки от вас да има доверие към законите на разумната природа и да знае, че щом постъпва съобразно тях, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подем на духа. Който няма подем на духа, той не може да учи. Вдъхновение е нужно на всички. Някой седи с наведена глава и казва: “Отидоха младините ми! Работата ми не върви.” Казвам: Този човек още не е започнал работа, а се оплаква, че младините му отишли. Дойдете ли в това състояние, знайте, че вие сте във фаза, отдето наново можете да започнете. Който се счита стар, немощен, нека се обърне към няколко свои братя или сестри, които се чувствуват бодри, вдъхновени и ги помоли да му направят няколко паси. Щом му направят няколко паси и духнат три пъти, няма да мине много време и ще видите, че този стар човек се е подмладил и започнал да работи. Човек лесно може да се преобрази, но знание се изисква за това.

Питам: Защо съвременният човек остарява лесно? Защото той мисли, че много знае. Днес знае много, но утре се намери пред някаква мъчнотия и се обезсърчи. Ден след ден той се обезсърчава, докато най-после се отчае, отпусне ръце и замине за онзи свят. Дойде след това свещеникът с кадилницата и започва да чете: “Упокой, Господи, душу рабу Твоему!” Господ не може да го упокои. Той трябва да знае какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човек трябва да прави опити със себе си, да знае, какво може и колко може. Станеш сутрин, виждаш лицето си набръчкано, остаряло, направи си няколко паси и се погледни после в огледалото, да видиш, какво си направил. Казвате: “Ще остареем, няма какво да се прави.” Думата “старост” подразбира мъдрост. Кажете ли, че остарявате, разбирайте, че ставате мъдри. Говорите ли за младост, за младостта си, разбирайте, че трябва да обичате, да любите. Любовта е присъща на децата. Старият, мъдрият човек знае много неща, разбира, а детето обича. То не се срамува от любовта. Детето ще отиде при дядо си, ще го прегърне и целуне. Любовта дава, а не взима. Затова децата са гъвкави, пъргави. Да обичаш някого, значи да влезеш в него, да му дадеш нещо и да се зарадваш, че си дал. Това подразбира млад човек.

И тъй, младият е като топлината; старият – като светлината; младият топли, старият свети. Младият е извор, чешма, която постоянно дава; старият е свещ, която седи на едно място, пръска светлина надалеч и осветява пътя на минувачите. Старият човек трябва да свети като светия. Влиза ли вечер в някоя изба, той не трябва да си служи с лампа. Не може ли да ходи вечерно време без лампа, той не е светия. Светията изпуща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна. От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на лисицата и на вълка. Вечер очите на лисицата и на вълка светят като фенери. Когато някоя лисица влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята. Тя се доближава към тях, избира си по-тлъстичките и си заминава. Ако лисицата със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове.

В Деянията на Апостолите се разправя за един случай, дето десет ученици на Христа били повикани някъде да изпъдят един лош дух. Те му казвали: “В името на Господа Исуса Христа ти заповядваме да излезеш!” Той не излизал. “В името на апостол Павла ти заповядваме да излезеш!” Той пак не излизал, но им казал: “И Христа познавам, и Павла познавам, но вие, които ме пъдите, вас не познавам”. На това отгоре този дух набил десетте Христови ученици и пак не излязъл навън. Питам: Геройство ли е това да те набият, да те изгонят и ти да не можеш да преодолееш и най-малката мъчнотия? Да проповядваш е едно нещо, да бъдеш окултен ученик е друго нещо. Ученикът трябва да бъде сигурен в успеха на това, което предприема да направи. И най-малкото нещо, което върши, той трябва да го направи така, че никой да не може да му конкурира. Това малко дело ще му послужи като подкваса за неговото мляко. Няма ли тази подкваса в живота си, млякото му ще остане неподквасено. Това значи: не прилагате ли новите идеи в живота си, вие няма да имате подкрепата на невидимия свят. Новото, което иде в света, е в сила да трансформира енергиите на ума, сърцето и волята на човека по нов начин, като му създаде и нов мироглед за живота и за природата. Това носи новото учение.

Казвате: “Какво донесе Христовото учение?” То донесе Любовта и Вечния Живот. Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.” Това е окултна формула, с която може да се работи. Какво крие в себе си думата “Бог”? Ако изтълкувате думата Бог – Ешуа на еврейски език, в нея ще намерите метод за развиване на вярата. Ако разгледате буквите в думата “Богъ”, буквата “Б-б” означава растене, развитие на Божественото в човека. Такъв човек може да се нарече добродетелен. Буквата “о” показва условията, при които доброто може да расте. Буквата “г” определя посоката, към която трябва да расте доброто. Крайната буква “ъ” е закон за равновесие. Значи Богъ е това, което расте и се развива в човека в дадена посока, в резултат на което ще се получи плод. Да вярваш в Бога, това подразбира да използуваш разумно условията, да намериш смисъла и целта на живота и да знаеш, че никой не може да ти вземе това, което си придобил. Онова непреривно съзнание, което постоянно ни подбужда към деятелност, към работа, това е Бог. И като скърбим, и като се радваме, сме в Бога. И като вярваме, и като не вярваме, пак сме в Бога. При едно разбиране вие изпитвате скръб, при друго – радост; при едно разбиране вие изпитвате омраза, при друго – любов. Вие сами сте причина за контрастите в живот.

Това са дълбоки философски въпроси, които ще ви подтикнат към работа, към занимание. Много от учениците в Школата са се индивидуализирали, всеки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живеят и животните. Гледате говедата на полето, всяко от тях мисли за себе си. Обаче, нападне ли вълкът някое от тях, всички тичат на помощ. Ако вълкът попадне в аурата на говедата, те ще го избодат; не попадне ли в тази черта, той ще избяга. По същия начин и вие трябва да си помагате. Дойде ли вълкът и хване едного от вас, останалите трябва да му се притекат на помощ. Помагате ли си взаимно, и Бог ще ви помага. Не си ли помагате, стоите ли настрана един от друг, вълкът ще дойде и ще вземе един от вас.

За следния път ще дам на всеки от вас като задача да излекува един болен. Същевременно ще ви дам и някои упътвания, да видим колко от вашите опити ще бъдат сполучливи. Въпросите за подмладяването и за магическата пръчица са трудни. Те не се отнасят до всички. Малцина могат да правят опити с тези въпроси. Обаче всички могат да правят опити за лекуване на хората и за възпитание на децата.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

26. Лекция от Учителя, държана на 26 май 1926 г., София.