Разлика между версии на „Точка на равновесие“

Версия от 19:10, 15 декември 2008

Точка на равновесие

Размишление

Чете се темата: „Най-силното чувство във физическия и в духовния живот”.

Тема за следващия път: „Най-високият връх в човешкия живот”.

Съвременните хора говорят за страдания, за добри и лоши хора, за болни и здрави, без да си отговорят положително, защо страда човек, защо се проявява като добър и лош защо бива ту здрав, ту болен. Ако си отговорят на тия въпроси, то непременно по някакъв механически начин. Кое е отличителното качество на здравия и на болния? Много отличителни качества можете да изброите, но кое е същественото? Някой казва, че здравият е красив. Друг казва, че здравият се храни добре. Трети казва, че здравият ходи. Това не са качества само на здравия човек. Кое е отличителното качество на религиозния човек? Ще кажете, че религиозният се моли. Друг някой казва, че религиозният е любещ човек. Много въпроси има, на които човек трябва да си даде отговор. Ако си отговори положително, това показва, че той е живял съзнателно и разумно. Като се вглежда в живота и го изучава във всички негови прояви, най-после човек дохожда до реалността на нещата. Така той може да си отговори на един от важните въпроси в живота - за страданието и за радостта. Колкото по-съзнателно понася човек страданията, толкова по-лесно може да уравновеси силите на своя организъм.

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си, човек не се усъмни и разколебае, не изгуби вярата и любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. Всяка добродетел в човека има своя точка на равновесие. Къде е точката на равновесието на любовта? Къде е точката на равновесието в квадрата, за пример? Какво представя квадратът? Всяка страна на квадрата представя силова линия. Ако разглеждате квадрата като физическа форма, отношението между силовите линии в него е различно от отношението на силовите линии в квадрата, разгледан органически. От геометрическа гледна точка квадратът представя празно пространство, заградено с четири равни страни. В живота квадратът огражда нивите и дворовете на хората, т.е. на тяхната собственост. Къде се намира центъра на собствеността на човешката глава? То е особено чувство, което у някои хора е по-силно развито, а у други - по слабо, според стремежа на човека към завладяване на известни блага. Това чувство има мястото си и на лицето, и на главата. Ако някой френолог или физиогномист погледне главата на човека, веднага ще познае, какви стремежи има той. По свиването и разпущането на мускулите на лицето, около очите и устата, може да се познае, какви чувства и мисли го вълнуват в даден момент. По линиите на човешкото лице можем да четем промените, които стават в неговия вътрешен живот.

Ако махнем четирите страни на квадрата, мястото остава разградено. Като погледнем към това място, виждате, че са останали само белези от оградата. Ако мине повече време, белезите ще изчезнат съвсем. Коя е причината за премахване на оградата? Две причини могат да се допуснат: или мястото е напуснато и кой как минал край него, взел дъска, колче, или собственикът на мястото сам е извадил оградата, с намерение да разшири границите си.

Следователно линиите на човешкото лице представят граници на известна собственост. Махнат ли се линиите, изчезва и собствеността. Не е лошо да бъде човек собственик, но той не трябва да се спира върху собствеността, понеже тя не представя крайната цел на човешкия живот. Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. В целокупния живот не съществува никаква собственост. В частичния живот, обаче, частна собственост съществува. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие. За пример, ако човек се държи здраво за своята форма, като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма. Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо. Като пример на частна собственост е представено желанието на Заведеевите синове - ученици на Христа. Те се почувстваха достойни Негови ученици, затова изпратиха майка си при Христа да ги препоръчва и да им издействува две важни места. Като мислеха, че Христос ще основе ново царство на земята, те пожелаха да ги назначи първи министри в Царството Си: единият да бъде министър на външните работи, а другият - на вътрешните. Това значи, единият да седне отдясно на Христа, а другият - отляво. Христос ги запита: Можете ли да пиете от чашата, от която аз пия? - Това е лесна работа. Много пъти сме дигали чаша за наздравица. - Можете ли да приемете кръщението, което аз приех? - И това е лесна работа. Колко пъти сме се кръщавали! Колко пъти сме се къпали като деца в реката! Тогава Христос им отговори:”Чашата, която аз пия, и вие можете да пиете. Кръщението, с което съм се кръстил, и вие можете да се кръстите, но да седнете отляво или отдясно на Отца, това не можете. Само небето може да гласува за онези, които могат да седнат отляво, или отдясно на Отца. Ако от небето не гласуват за вас, никой не може да ви постави на местата, които вие желаете”.

Успехът в живота на човека се дължи на това, че други са гласували за него. Дали ще стане богат, учен, силен, дали ще заеме добра служба, всичко това показва, че добри приятели са гласували за него. Всяко постижение на човека се дължи на гласуването на неговите приятели. Ако никой не е гласувал за него, той няма да има никакви постижения. Някой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъв отговор не получава на молитвата си. Откъде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакат време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че в съвременните държави правят избори през известен срок. Щом изтече срокът на едни депутати, правят избори за нови. Тъй щото, когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятен или неблагоприятен отговор на молитвата си. От броя на гласовете, дадени във ваша полза, зависи благоприятният отговор на молитвата ви.

Сега да се върнем към съществения въпрос. Коя е точката, върху която човек трябва да постави своя живот? Човек трябва да постави живота си върху точката на равновесието, т.е. върху правилните отношения между всички души. За да съществуват правилни отношения между душите, трябва да се спазва закона на свободата. Всяка душа иска да бъде свободна. Следователно, правилните отношения подразбират отношения на свобода. Представете си, че двама души искат да купят едно и също планинско място, да си построят вила. Кой от двамата ще успее? И двамата са богати. За да не се яви спор помежду им, и двамата трябва да бъдат разумни. Правилно е по-умният, по-добрият от тях да купи мястото, защото може по-добре да го използува. Между хората споровете се разрешават чрез разумността, а между животните - чрез закона на силата. По-силното животно заема първо място, а по-слабото - последно. В природата съществуват два главни закона: закон на силния и закон на слабия. Това са двата полюса, между които животът се проявява. Според тия закони, когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде или силен, за да заеме първо място, или слаб - да заеме последно място. Първото и последно място разрешават въпросите на живота. Тези места не създават никакви противоречия. Който съзнателно и справедливо е заел първото или последно място, той правилно е разрешил противоречията на живота. Затова, именно, слушате някой да казва: Аз искам или светия да стана, или обикновен човек. Според него светията заема първо място, а обикновения човек - последно. Друг някой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Според него светията е измъчен човек, слаб, жълт, с хлътнали очи и постоянно гладен. Той мисли, че човек става светия чрез пост и молитва, чрез голям аскетизъм. Това е мнението за светията на мнозина. Обаче, ако отидете в някоя църква, там образът на светията не е такъв. На иконите светиите са светли образи, богато и разкошно облечени, потънали в злато и сребро. Това е образ на светия за богатите хора. Обаче, нито първият образ на светията, нито вторият отговарят на реалността.

Какъв трябва да бъде истинският светия? Външно погледнато, светията има добре устроено тяло: главата, ръцете, цялото му тяло са хармонични, правилно развити. Както да го разглеждате, той няма никакъв физически недостатък. С каквито дрехи да е облечен, прости или богати, красотата и съвършенството на тялото му веднага се забелязват. По характер той е смел, решителен, от нищо не се страхува. На смъртта той гледа със спокойствие. Той не се страхува от природните стихии, от лошите хора, от зверове. Той е господар на условията. Външно е строг и взискателен, вътрешно е мек. Като види някаква неправда, той не отминава, докато не даде урок на онзи, който върши неправдата. Ако види, че някой изнасилва някого, той ще се спре, ще хване насилника със здравата си и мощна ръка, ще го разтърси добре и ще му каже: Нямаш право да изнасилваш брата си. Бог е създал човека. Той има право да го съди и наказва. Ако се месиш в Божиите работи, аз ще се намеся в твоите. След Господа ида аз. Ако не слушаш Господа, знай, че мене ще срещнеш на пътя си.

Мнозина си представят светията кротък, нежен, мълчалив, не смее да каже истината, да не огорчи някого. С тази представа за светията те искат да изразят неговата доброта. Доброто само по себе си е добро. То не се нуждае от външен израз. Силата на светията не се състои във външния израз. Външно може да не познавате светията, но той се познава от доброто, което проявява към всички живи същества. Ако влезе в двора ви, веднага ще се познае, че е минал някой добър, свет човек. Ако мине през двора на някой сиромах, сиромашията ще излезе навън. Ако мине през двора на някой беден, болестта ще го напусне. С една дума, където влезе светията, непременно ще внесе някакво благословение. Под думата”двор”разбирам частната собственост на човека. Където мине, светията произвежда някаква промяна в човека: в неговия организъм, в неговите мисли, чувства, разбирания, т.е. в неговата частна собственост. Скъперникът ще каже: От днес нататък отварям касата си и я пущам да тече. Не искам вече да държа крановете на моята чешма затворени.

Какво представят затворените и ръждясали кранове в живота? Те не са нищо друго, освен мъчнотиите, от които всички се оплакват. Какво трябва да правите, за да се освободите от мъчнотиите си? Вземете малко дървено или машинно масло, намажете ръждясалите си кранове, и всичко ще тръгне добре. Малки препяствия и скърби можете да имате, но те не са от характер да ви спъват. Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? Какви страдания може да има онзи, който всяка сутрин отива на небето и се връща на земята да работи? Небето е светът на истината и светлината. Може ли да страда човек, който живее в светлина? Страда само онзи, който е в затвор и на тъмно. Такова е положението на всеки човек на земята. Всеки човек, който живее на земята, е затворник. Като стане сутрин от сън, той иска да погледне нагоре, да види простора на небето, но главата му веднага се удря в железа - затворник е. Цял ден седи в килията си, жив човек не вижда. Само един път през денят ще дойде надзирателят, ще му подхвърли нещо за ядене и ще си отиде. Не е лесно да се справиш с условията на затвора.

Като ученици, вие не трябва да роптаете против условията, при които живеете, но да разбирате Божиите пътища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Ако сте син на някое семейство, не питайте защо са ви пратили там, но поддържайте красиви синовни отношения към майка си и баща си; поддържайте красиви отношения към братята и сестрите си. Само така ще научите и разберете мисията си в този дом и ще я изпълните правилно. От добрите отношения към домашните си вие ще излезете навън, да развиете и проявите своите чувства към обществото, към народа си и към цялото човечество. Така ще намерите своя център, своята точка на равновесие в живота си. За да се домогнете до тази точка, преди всичко вие трябва да бъдете здрави. Следователно, за да се учи добре, човек трябва да бъде здрав, физически и психически, да няма никакво неразположение на духа. Най-малкото неразположение на ученика се явява като препятствие в учението му. Затова се препоръчва на всеки ученик, обикновен или окултен, да бъде здрав.

Коя е причината за неразположението на човека? Неразположението зависи от характера на човека. Ако човек е песимист по характер, условията за неразположение са повече. Изобщо, песимистът бива по-неразположен от оптимиста. Онзи, който има по-силно въображение, има по-големи радости, но и по-големи страдания. Колкото по-слабо е въображението на човека, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи, радостите и страданията на човека се компенсират правилно, но не могат да се избегнат. Те са необходими условия в развитието на човека. Понякога човек скърби и се радва за неизвестни неща. Макар и неизвестни за него, те са по-реални от ония, които са известни. Затова казваме, че човек има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да са скърбите и радостите, важно е човек да се учи от тях, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърцето си и да усилва своя ум.

Като ученици, вие не трябва да се смущавате от промените, които стават в живота ви. Човек е пътник, дошъл на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пътува, той минава през различни места, през долини и планини, вследствие на което и състоянията му се менят. Един ден е радостен, на другия ден - скръбен; един ден се надява, вярва в постиженията си, на другия ден се обезсърчава. Той ту слиза, ту се качва, но трябва да върви напред. Истинският живот се заключава между полюси. Който разбира живота, той не се смущава от промените. В промените човешката душа се обогатява. Без промени животът няма смисъл. Еднообразният живот води към отъпкания път. Чрез промените човек се изпитва и изгражда своя бъдещ живот. Когато изпитва ученика си, учителят показва, какво е научил и докъде е достигнал. Ако решава задачите си добре, ученикът може да мине в по-горен клас, където му се дават по-мъчни упражнения.

Какъв е смисълът на изпитанията? Чрез изпитанията човек познава себе си. Така се изпитват убежденията, вярата, любовта му. За пример, някой минава за религиозен, но като срещне един безверник със силно отрицателна мисъл, той започва да се колебае. Безверникът отрича съществуването на Бога, аргументира го с различни доказателства, и религиозният постепенно се разколебава във вярата и убежденията си. Вяра, която се разклаща от най-малкия ветрец, не е истинска. Любов, която отстъпва при най-малките мъчнотии, не е истинска. Значи, изпитанията са бури и ветрове, чрез които човек се изпитва. Ако не мине през изпитания, той не може да се познае.

Казано е: Познай себе си”. Да познае човек себе си, това значи, да се освободи от всички заблуждения, от всички чужди елементи, вмъкнати в неговия личен живот. Докато не очисти съзнанието си от всички примеси и заблуждения на миналото, човек не може да бъде щастлив. Каквито усилия и да прави, той не може да измени живота. Водата тече и носи своите утайки, но човек трябва да се чисти от тях. Вятърът вее, люлее и разклаща дърветата, но човек трябва да се огради, да не се подава на влиянието му. Водата и въздухът едновременно причиняват пакости и добрини. В стомаха водата е на мястото си; влезе ли в кривото гърло, тя може да задуши човека. Същото можем да кажем и за въздуха: ако влезе в дробовете, той е на мястото си. Влезе ли в стомаха, предизвиква разстройство.

Следователно, всяко нещо, което отива на мястото си, причинява радост; не отива ли на мястото си, причинява скръб.

Всички трябва да работите върху себе си, да станете силни. Ако не можете изведнъж да станете силни, бъдете слаби, но и в единия, и в другия случай работете. Значи, човек трябва да бъде или най-силен, или най-слаб. Ако е силен, той трябва да употреби силата си в услуга на слабия; ако е слаб, той трябва да работи, да стане силен. Представете си, че имате къща, но в двора си нямате вода. Какво трябва да направите? Близо до къщата ви има езеро, от което можете да се ползвате. За тази цел вие трябва да копаете, да прекарате канализация, за да се ползвате от водата на езерото. Силният сам може да прекара водата на езерото в къщата си; слабият трябва да потърси помощта на силния, за което ще плаща. Следователно, силният работи сам и не плаща; слабият се ползва от помощта на силния, но плаща за услугите му. Силният е свободен, слабият - ограничен.

Оттук правим следните изводи: всяко верую, което се ограничава от хората, не е истинско, не е ваше верую; всяко верую, което не се ограничава от никого, е истинско. Всяка истина, всяка наука, която се нуждае от проверка и от доказателства, е чужда, придобита отвън; всяка истина, всяка наука, която не се нуждае от проверка, е ваша собствена, придобита по вътрешен път. Истинско верую, истинска наука са ония, които при всички условия остават едни и същи. При каквито условия и да се намира, човек се нуждае от тях. Те са подобни на хляб. И в пустинята, и в плодородните полета хлябът е необходим. Същото не можем да кажем за парите. В пустинята парите нищо не струват, но хлябът и водата са от първа необходимост.

Задачата на човека е да се домогне до положителните неща в живота. Кои неща са положителни? Здравето, силата, вярата, любовта, знанието са положителни неща, а болестта, безсилието, безверието, омразата, невежеството - отрицателни. Кое живо същество не се стреми към здраве? Кой човек не иска да бъде здрав? Какво правите, когато се разболеете? Някои търсят лекари, а други сами се лекуват.

Първото условие за лекуване е вярата. Без вяра човек мъчно се лекува. Когато заболеете от нещо, за пример, от главоболие, коремоболие, или ревматизъм на крака, на ръката, приложете следния метод: Поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: Аз живея в Бога. В Бога не съществуват никакви болести. Ако вярата ви в Бога е силна, няма да се мине половин час, и болката ви ще изчезне. Колкото по-слаба е вярата ви, толкова по-мъчно ще се махне болката. Обаче, вие трябва да постоянствувате, докато окончателно оздравеете. Ще знаете, че без вяра нищо не се постига. Вяра и постоянство в работата са две необходими условия за постижение и реализиране на вашите желания. И светията, и обикновеният човек се нуждаят от вяра и постоянство. За да се повдигнете на по-високо стъпало, и обикновеният човек, и светията трябва да работят. Понеже светията е дошъл до известен резултат чрез съзнателна и упорита работа, той изисква същото от всеки човек. Където и да отиде човек, между светски или религиозни хора, навсякъде му предстои работа. Той не трябва да мисли, че е царски или княжески син и да не работи. Царските друмища са най-опасни. През тях минават много автомобили, файтони, трамваи, които могат да ви прегазят. Не стойте на пътя им. Ще кажете, че къщите ви са построени вече на царския път. Ако искате да не пострадате, махнете къщите си оттам и ги поставете на друго място. Светът е хала, която завлича всичко. Тази хала ще мине край къщите ви, ще ги отнесе и ще ви застави да работите. Казано е в Писанието, че не трябва да любите света. Това значи: живейте в света, работете, но не се свързвайте с него. Свържете ли се със света, вие се ограничавате. Светът има свои интереси, които на всяка цена иска да реализира. Колкото и да работите за света, той никога няма да ви възнагради както трябва, нито паметник ще ви направи. Тук-там виждате паметници на заслужили хора, но те са само за залъгване. Заслужилите хора са много, а на единици от тях са поставили паметници. Колко заслужили хора има в света, които минават - заминават незабелязани! Това е все едно да си купите билет за лотария. Мнозина купуват лотарийни билети, но малцина печелят. Едно се иска от човека - безкористие. Където и да се намира - на земята, или на небето, човек трябва да работи безкористно и с любов. Животът изисква работа, а не почивка. Ако искате да станете музикант, ще свирите най-малко по четири - пет часа на ден; ако сте певец, ще пеете по четири - пет часа; ако сте проповедник, ще говорите на хората и ще ги проучвате. Ще работите във всички направления без да се отегчавате. Каквото правите, правете го със съзнание. Човек трябва да има идея, която да му дава импулс за работа. Дето е любовта, там има подтик за работа. Затова казваме, че някои неща стават с любов, а някои - без любов. Всяка работа, извършена с любов, е разумна. Дето има любов и разумност, там Бог присъства. Дето любовта и разумността не присъстват, там Бог отсъства. Какво ще кажем за престъпленията в света? Защо се вършат престъпления? Защото Бог отсъства. Той никога не пита хората, защо вършат престъпления. Това показва, че Бог е богат и всякога може да изплати направените щети и загуби. Когато човек пита защо е допуснато злото в света, това говори за неговата сиромашия. Като не може да изплати вредите и загубите от злото и престъпленията, той пита защо са допуснати. Колкото и да е беден, човек трябва да знае, че нищо не се прощава. Щом прави дългове, той трябва да плаща. Щом се явява на изпит, той трябва да е учил.

Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните до този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държат изпит за прогимназия, други - за гимназия, трети - за университет. Няма човек в света, който да не мине през ръцете на изпитната комисия. Строга и крайно взискателна е тази комисия. Много ученици ще бъдат скъсани на изпита си. Като се явите на изпита, вие трябва да имате вяра в професорите си. Те няма да ви късат несправедливо. Те са добри, любещи и справедливи. Щом издържите изпита си, веднага ще ви дадат диплом. Всички знаете какви дипломи се дават на земята, но какви дипломи се дават в духовния свят, не знаете. Там се дава ново тяло на човека, изтъкано от фина, съвършена материя, с добре развити органи и сетива. Какъв по-добър диплом можете да очаквате? Който не издържи изпита си, той не може да получи ново тяло. Това значи: той не може да се радва на ум и на сърце с нови разбирания, с нови мисли и чувства. И тъй, не се страхувайте от изпита, който предстои да минете. Всеки изпит крие нещо добро в себе си. Желая ви да се приготвите добре, да издържите изпита си с успех. Щом издържите изпита си добре, вие ще се повдигнете на подобаваща висота в Божествения свят. Не си правете илюзии да мислите, че можете да минете както и да е. Не, вие трябва да научите добре всичкия материал, от единия до другия край, да не остане един урок ненаучен. Вие трябва да знаете всички уроци отлично. Който не е готов да държи матурата си може да я отложи, но временно само. Обаче, кога и да е, той трябва да държи матура. Как познавате, кой човек е издържал изпита си? По начина на обличането, вие познавате, дали даден ученик е издържал изпита си. Ако някой човек е добре облечен, външно и вътрешно, той е издържал изпита си добре. Ако не е облечен в нови дрехи, той не е издържал изпита си. И от това правило има изключения. За всеки човек е важно да свърши изпита си благополучно. Да издържи изпита си благополучно и да се облече в нови дрехи, в това се състои смисълът на човешкия живот.

Обличането с нови дрехи е вътрешен, а не външен процес. Лесно е външното обличане, но мъчно е вътрешно да се облече човек. Когато Адам и Ева сгрешиха, те се почувствуваха вътрешно голи, а не външно. Защо сгрешиха Адам и Ева? Защото не учиха добре. Те пропаднаха на матура. Те се занимаваха с работи, които не влизат в изпита им, и не можаха да учат както трябва. За да учи, човек трябва да поддържа свещения огън в себе си, да разбира хората и да им помага. Не е въпрос да бъдеш нагорещено желязо, което лесно изстива, но огън, който вечно гори. Където гори свещеният огън, там е и любовта. Който люби, той помага на близките си, влиза в положението им и ги облекчава. Той живее едновременно на земята и на небето.

Какво представя небето? Хората имат особено понятие за небето. Най-красивото място в света е небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, любов, ще ги намерите на небето. Мястото на небето е в самия човек. Няма човек в света, който поне за малко време да не е бил на небето. Когато люби, човек е на небето, между светли и разумни същества. Изгуби ли любовта си, той слиза на земята, между обикновените хора. Ако живее дълго време на небето, човек става силен и може лесно да се справя с големите мъчнотии и страдания.

Преди години един от видните американски проповедници Щлятър, бил осъден да лежи известно време в затвор. Той не могъл да излежи определения срок. Защо? Защото в продължение на няколко месеца само той обърнал много от прислужниците и затворниците към Бога. Като видял това, директорът на затвора заповядал да пуснат проповедника на свобода. Той казал: Мястото на този човек не е тук.

Казвам: Човек, който живее, или е живял на небето, има велика, мощна душа. И при най-големите страдания той е тих и спокоен. Той отправя мисълта си към Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява в Него. Докато Йов роптаеше против Бога и се запитваше, защо му идат страданията, къде е сгрешил, страданията непрестанно се сипеха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: Господи, познах Те. Разбрах, че всичко, което си определил да стане, е добро. Отсега нататък ще живея както искаш, ще изпълня волята Ти. От този момент страданията го напуснаха, и той отново придоби всичко, което беше изгубил.

Следователно, човек не може да разбере живота, докато се страхува от страдания, от сиромашия, от невежество, от злото в света. Изчезне ли страхът от него, той разбира вече живота. Казано е в Писанието:”Страхливият няма да наследи Царството Божие”. Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: Господ дал, Господ взел. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: Господ дал, Господ взел. Той се разговаря със страданието като с приятел: разхожда се с него, гощава го. Щом доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне.

Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си. Те влизат в човека и черпят сила от него. Колкото по-несъзнателно се отнася човек към страданията, толкова повече те го измъчват, докато съвършено го изчерпят. Като изгуби и последните си сили, човек заминава за онзи свят, да си приготви условия за нов живот, за ново тяло. Като не разбират този закон, хората питат, защо е допуснато злото и страданието в света. Много естествено. Човек трябва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи с него. Не може ли да го разбере, то всякога ще го мъчи. Защо съществуват комарите? И комарът има някакво предназначение.

Като ученици, вие трябва да се справите със страданието, да не мърморите, но да се разговаряте разумно с него. Всяко роптание, всяко недоволство опетнява човешката душа. Казвате: Защо трябва да страдам? - Все трябва някой да страда. Кой от вас ще страда, не е важно. Днес страда един, утре - друг. Страданието посещава всички живи същества. И волът, който оре на нивата, страда; кокошката, която колите, също страда. Ще кажете, че сте вегетарианци и не колите животни. Наистина, вегетарианците не колят животни, но ядат зеленчуци, плодове, жито. При сегашните условия на живота, няма човек в света, който да не е причинил, или да не причинява на някого страдания. Това е много естествено. Ядеш плод, ще го разкъсаш със зъбите си. Важно е, обаче, да не унищожиш живота му. Животът на плода е в семката. Изяж плода, благодари му, че си се нахранил с него, и посади семката му в земята. Външната форма на плода представя дреха, в която е облечена една велика идея. Изяж плода, приеми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възможност да се насладиш. Както идеите се обличат в красиви премени, така и човешката душа е облечена в светла, красива дреха. Колкото по-праведен и добър е човек, толкова по-красива е дрехата на неговата душа. Срещнете ли човек, на когото дрехата на душата е скъсана, парцалива, ще знаете, че той сам е опетнил живота си. Сам той е внесъл греха в своята душа. Ако някой се осмели да отиде на небето със своята скъсана дреха, веднага го изпращат на земята.

Следователно, да бъдеш добре облечен, това значи да си добродетелен човек. Красива е дрехата на добродетелния, но всеки не може да я види. Тази дреха е скрита вътре в човека. Тя е дреха на душата. Често хората се обличат с нови и красиви дрехи, с което искат да се представят за добродетелни. Ако външно са добре облечени, а вътрешно не са, те внасят лъжата в своя живот; ако вътрешно са добре облечени, а външно не са, без да искат, те пак внасят лъжата в света. Добродетелният човек трябва да бъде добре облечен и външно, и вътрешно. Красотата на облеклото не се състои в модата, но в чистотата. Човек трябва да бъде чист външно и вътрешно. Той трябва да се вслушва в гласа на душата си, т.е. на Божественото в себе си и никога да не се колебае. Бъдете верни на Божественото начало в себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. В това се състои изпълнението на волята Божия. Този процес е непреривен, както животът тече непреривно.

Човек трябва да изпълнява волята Божия всеки момент. Каквато добра мисъл ви дойде в ума, изпълнете я. Човек не може да се оплаче, че няма условия за изпълнение на волята Божия. Колко вдовици, сирачета, бедни ученици се нуждаят от нашата помощ! Колко животни очакват на помощта ни! Всеки има в дома си поне една котка и едно куче, които очакват на него. Дойде ли котката при вас, каквато работа и да имате, напуснете работата, дайте - парченце хляб. После можете да я изпъдите навън, да продължите спокойно работата си. Котката не се сърди, когато я пъдите вън. На другия ден, като види, че вратата на стаята ви е отворена, тя пак ще влезе. Правете същото и вие.

Стремете се към Царството Божие. Десет пъти да ви изпъдят навън, не се обиждайте. Постоянствайте в стремежа на душата си. Щом видите, че вратата на Царството Божие е отворена, влезте вътре. Това значи: работете съзнателно и с любов, за да влезете като граждани в Царството Божие. Признаят ли ви веднъж за граждани, вие ще останете завинаги там.

Желая ви да станете граждани на Царството Божие.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

14. Лекция от Учителя, държана на 26 ноември, 1930 г.

София. – Изгрев.