(Нова страница: ==Живата наука== „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 15:06, 28 декември 2009
Живата наука
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!”
Т. м.
Чете се темата: „Защо живее човек?"
В живота има една отегчителна страна. Тази отегчителна страна на живота се заключава в преповтарянето на нещата. Наистина, отегчително е да повтаря човек едно и също нещо по няколко пъти. И с повторението на нещата се придобива нещо, но от дълго повторение най-после човек изпада в положението на някой математик, който, след като е работил дълго време върху някой въпрос, завършва работата си с нула и казва: „Всичко това е равно на нула.” Така трябва да постъпва човек и при решаване на противоречията в живота си. Много години трябва да работи той върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула. Дълго време трябва да решава задачата на скръбта и радостта, докато я сведе до нула. Нулата има смисъл за онзи, който разбира нещата, но не и за онзи, който не ги разбира.
Следователно, когато кажат някому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойност. Често в живота хората си служат с израза: „Този човек е диаметрално противоположен на еди-кого си.”Какво означава това?” Знаем, че диаметърът е мярка на кръга, т. е. той определя големината му. Когато казват, че един човек е диаметрално противоположен на друг, това показва, че и двамата вървят по крива линия, но така, че когато единият върви по горната половина на кръга, другият върви по долната половина. Значи, тези двама души не мислят еднакво, не разбират нещата еднакво, интересите им се пресичат и т. н. Това са изрази, с които хората определят известни положения в живота.
Мнозина се запитват какво могат да придобият от окултната наука. Щом се задава този въпрос, това показва, че те не разбират тази наука. В такъв случай да оставим настрана окултната наука и да говорим за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камъните. Обаче живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъл в човека. Кой човек мисли? Само онзи човек мисли, който е уравновесил в себе си скръбта и радостта. Докато скърби, човек не мисли; докато се радва, човек също не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да се освободи от скръбта. Който се радва, той пък се е захласнал в радостта и за нищо друго не мисли. Обаче когато човек уравновеси в себе си скръбта и радостта, той е свободен вече да мисли. Понеже е минал и през скръбта, и през радостта, той вече мисли, разсъждава за причините, които са създали скръбта и радостта му. Ако при тези разсъждения човек може да намери причината за радостите и скърбите в живота, той е попаднал в правата посока на своята мисъл. Това значи права мисъл. А който мисли право, той е свободен.
Всички хора искат да бъдат свободни. Свободата изисква едно нещо от човека: като я придобие, да знае как да я пази. Свободният човек контролира всички свои удове. Деятелността на неговите удове се намира под контрола на разумната му воля. Докато краката, ръцете на човека са под контрола на неговата воля, той е свободен да ходи; докато мозъкът, нервната му система са под контрола на неговата воля, той е свободен да мисли. Свободният човек е господар на своите действия, но не и на ония, които стават вън от него, в природата.
Вървите из една планинска пътека. Отдясно на пътеката се откъртва една канара и пада по направление към вас. Какво трябва да правите? Отбийте се от пътя си, идете наляво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстъпи, вие ще пострадате. Няма да се урони достойнството ви с нищо, ако вие сторите път на канарата да мине. И скърбите не са нищо друго, освен камъни или канари, откъснати от някой планински връх. Те продължават да се движат, докато пътят им е наклонен. Вие сте пътник, качвате се нагоре по планината, вървите към планинския връх. На пътя си непременно ще срещнете скръбта. Ако сте разумен, свободен човек, вие ще сторите път на скръбта да мине, без да ви докосне. Тогава на вас ще останат само разсъжденията отде иде скръбта, каква е силата й, големината й и т. н.
Сега да оставим настрана въпроса за скърбите и страданията, но да дойдем до положителната, до живата наука. Някой ще каже, че нищо особено не е придобил от тази наука, макар че следва вече толкова години. Питам: какво особено са придобили ония, които са свършили университет ? Срещате учени, които са свършили даже два факултета, но и те не знаят същественото в живота. Голяма теория имат, но практиката им е малка. Като дойдат до някоя житейска мъчнотия, факултетите не им помагат. Срещате един химик, гледате го как съединява елементите и образува съединения; после разлага съединенията и отде-ля елементите в свободно състояние. Така той изучава афинитета на елементите един към друг, изучава свойствата им. В това отношение химикът мяза на човек, който примирява и разединява хората. Той взема два обема водород и един обем кислород, съединява ги и образува вода. Това не е голямо изкуство. Термитите преди него още са знаели как се образува водата. Станлей, знаменит английски естествоизпитател, се учудва на способността на термитите да по-лучават по свой начин вода. Като правил изследванията си в тропическа Африка, той наблюдавал как вековни дървета изсъхвали от суша, когато в това време жилищата на термитите били влажни. Той дошъл до заключение, че термитите по някакъв особен начин използвали въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термитите със знанието си да съединяват водорода с кислорода и да получават вода ? Между термитите имало не само химици, но и инженери, и архитекти, и скулптури, но при всичката им наука, те пак термити си останали. Защо ? – Тяхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, към която човешкият дух се стреми. И тя е още ограничена. Науката трябва да достигне до положение, да освети пътя на човечеството, да го освободи от всички заблуждения.
Какво трябва да научи ученикът от окултната наука и какво – от живата наука ? Живата наука започва оттам, дето свършва окултната наука. За да влезе в живата наука, ученикът трябва да знае общите принципи на всички науки. От него не се изисква да знае всички факти в подробност, но той трябва да владее общите, основните положения на науките. Значи той трябва да знае основните принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т.н. Човешкият дух непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае от всички науки. Например съвременните лекари казват, че сърцето на здравия човек бие по 72 пъти на минута. Обаче ако човек се заеме специално с изучаване пулса на сърцето, ще види, че при всеки импулс, при всяка радост или скръб, при всяка най-малка промяна в състоянието на човека, съобразно с това и пулсът му се изменя. Значи твърдението, че човешкото сърце бие по 72 пъти в минута, е толкова вярно, колкото е вярно, че разстоянието от земята до слънцето е 92 или 93 милиона мили. Какви са тези изчисления, които имат разлика от един милион мили? Ако разликата в изчисленията е един метър, или един сантиметър, разбирам. Но да се изтъква разлика от един милион мили, това не говори за точности в науката. Това е относителна наука. Какво ще бъде положението на онзи, който тръгне за слънцето и увисне в пространството на един милион мили разстояние от него? Хората, които се занимават с живата наука, са определили разстоянието от земята до слънцето с точност до един сантметър. Тъй щото, ако някой тръгне до слънцето, трябва да знае доде ще стигне. Има смисъл, като измине определеното разстояние, да може да стъпи на слънцето, а не да увисне в въздуха. Човешкият дух прави точни изчисления във всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че първите 12 часа от деня, сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното биене. През тези 12 часа сърцето е във възходящо състояние. През вторите 12 часа на деня, т. е. през втората половина на деня, ударите на сърцето намаляват с няколко и сърцето се намира в низходящо състояние. Същото нещо се забелязва и през месеците и годините. Първите 14 дена от месеца сърцето е във възходящо състояние; вторите 14 дена сърцето е в низходящо състояние. Първата половина от годината сърцето е във възходящо състояние, а през втората половина на годината – в низходящо състояние.
Мнозина от вас намират тия неща маловажни. – Не, важно е човек да знае кога сърцето му е във възходящо състояние и кога – в низходящо. И тогава, ако започне някаква работа или ако изучава някаква наука през времето, когато сърцето му е във възходящо състояние, той ще има един резул-тат; когато започне изучаването на една наука през времето, когато сърцето му е в низходящо състояние, той ще има друг ре-зултат. Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълково дърво през пролетта, друго – през лятото, трето – през есента, и четвърто – през зимата? Резултатите в четирите случая ще бъдат различни. Които не разбират тия закони, мислят, че нещата могат да станат на всяко време, като че в света съществува произвол. – Не е така. За извършване на всяко нещо има точно определено време. Също така е определено за всеки човек кога трябва да пее, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т. н. Наука е това! Какво правят съвременните хора? Когато трябва да пеят, те тогава се разговарят, а когато трябва да се разговарят, тогава пеят. Когато трябва да се молят, те играят, а когато трябва да играят, те се молят. Хората са разместили нещата в своя живот, вследствие на което са объркали работите си.
Някой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави насила. Привилегия е за човека да се моли. Въпреки това, най-голямата свобода, която е дадена на човека, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободен човек е онзи, който се моли. Човек, който не се моли, и общество, което не се моли, са осъдени на израждане. Да се молиш, това значи да си в положението на царски син: седиш спокоен, от никого не- смущаван, размишляваш за Великия, за небето, за напредналите същества, с които влизаш във връзка. Така ще се създаде прииждане на сили от Бога до човека, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо от обикновеното си положение. Ще кажете, че това са фантазии. Според мене животът без фантазии няма смисъл. Докато фантазира, човек живее; щом престане да фантазира, той престава да живее. Човек трябва да фантазира, но трябва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силите в своя организъм.
Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава в хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вятър и дъжд, не е изложено на страдания, но вечно само остава. Обаче житното зърно В се изважда от хамбара и се посажда в земята, при трудни условия: пръстта отгоре го наляга, и то се бори да пробие земята, да излезе на повърхността й. Но като излезе на повърхността на земята, и тук го чакат страдания: дъжд, вятър, бури, горещини. Един ден то узрява, размножава се и започва да се радва на своите плодове. Житното зърно А се намира в будическо състояние, но се лишава от растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е в блажено състояние, не е в покой. То е изложено на скърби и на радости, но расте
и се размножава, плод дава. Следователно, ако някой ученик иска да изпита будическото състояние, той трябва да се откаже от възможността да се развива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трябва да приеме второто положение – да го посадят в почвата, дето ще има условия да расте и да се размножава. За да се развива, ученикът трябва да изучава положителната, живата наука, която, от една страна, ще коригира сегашните му знания, а от друга страна, ще ги допълня.
На фиг. 1. имате два кръга, А и В, които имат общ радиус. Точките А и В, които същевременно са центрове на двата кръга, представят възможности за проява на човека. Горните части на двата кръга представят Божествения свят, от който, чрез вдишки и издишки, се създават цели вселени, цели светове. Долните половини на двата кръга представят човешкия свят. Това е хипотеза, а не теория. От тази хипотеза вие можете да създадете, колкото теории искате.
Представете си, че в центъра А на първия кръг, се посажда едно житно зърно. Тази половина на кръга, под центъра А, надолу, представя почвата на физическия свят. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремят да достигнат центъра на земята, но не могат. След големи усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза над повърхността на земята и започва да се стреми към центъра на слънцето. И този стремеж не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъфти. Най-после житният стрък дава клас, който започва да зрее. Двата стремежа на житното зърно – към центъра на земята и към центъра на слънцето, представят стремежа на човешката душа, който в един живот се реализира до известна степен само и продължава да се проявява във всяко негово съществуване. Когато стремежът на човешката душа не може да се реализира, човек се намира в потенциално състояние. Същото може да се каже и за човешките идеи. Човек не може всякога да реализира идеите си. За да прокара една своя идея, той се нуждае от потенциални сили, с които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навън. Без потенциални сили в себе си, човек нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме метод за развиване на потенциални сили в човека. Има три вида потенциални сили: механически, психически, или чувствени, и мислови или интелектуални. Следователно всеки човек се нуждае от трите вида потенциални сили, за да може да реализира някои свои идеи и желания.
Сега аз говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това са встъпителни мисли само, както човек прави встъпителни движения, преди да започне някаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука. Към тях ще пристъпваме постепенно. При това, ние ще започнем от малките опити и естествено ще навлизаме към по-големите. Например един от малките опити е да изменим цвета на човешките очи, от черни да ги направим сини. Всеки човек може да направи този опит. В него няма никакво изкуство. Да измениш очите на човека, това значи, едновременно да му придадеш нещо и да му отнемеш нещо. Промяната в цвета на очите е в зависимост от промяната в умственото му състояние. Всъщност тази промяна се дължи на отслабване на вибрациите на човешкия мозък. Това отслабване на вибрациите пък се отразява върху блясъка на очите, вследствие на което те менят своя цвят. Цветът на очите служи като диагноза за определяне умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Състоянието на човешкия мозък пък определя външните условия, при които човек живее. Очите са огледало на вътрешния живот на човека.
Ето защо добре е всеки човек да се оглежда често, да следи състоянието на очите си: какъв е блясъкът им, какъв е погледът – остър или мек и т. н. Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си повече кинетическа енергия и трябва да потърси начин да се освободи от нея. Иначе той ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с окръжаващите и т. н. Щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекотата. Това се постига чрез внасяне в ума, в сърцето живи, светли образи и възвишени чувства. За тази цел четете живота на великите хора. Като четете живота, произведенията им, вие се свързвате с тях и те започват да ви влияят благоприятно. Тези велики хора ще започнат вътрешно да ви тълкуват своите мисли и ще внесат по-голяма светлина в умовете ви. Също така четете Евангелието, да се свържете с Христа, с евангелистите. Христос ще внесе в сърцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттам и върху целия ви организъм. Четете всички автори, поучавайте се от тях, но същевременно вдълбочавайте се и в себе си, в своята мисъл. Някой автори са писали своите творения преди хиляди години. Тогава те са мислили по един начин, а днес мисълта им е отишла напред. Те трябва да дойдат при вас, да изтълкуват мисълта си какво тогава са разбирали и какво днес трябва да се разбира. Техните мисли и разбирания за живота не са безсмъртни, нито са абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоана, например, свържете се с него и пожелайте да ви обясни мисълта си, да видите как може да се приложи днес. Преди две хиляди години, когато той е писал Евангелието си, условията са били едни; днес условията са други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си, всичко ще ви се даде. Обаче мнозина искат само външни знания, без да ги прилагат. – Не, и най-малкото знание трябва да се приложи.
И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очите си. Човек се отличава от другите животни по израза на своите очи. Като погледнете очите на човека, в тях трябва да виждате мекота, доброта, интелигентност, чистота, съобразителност, интуиция и т. н. Това значи човек с високо съзнание. Не виждате ли тия качества в очите на човека, той е още с елементарно съзнание. Така седи истината. Тя не търпи никакво залъгване. Природата не залъгва човека. Щом дойде до него, тя го пита: Искаш ли да изпълниш закона ? Искаш ли да следваш правия път? Ако се съгласи, тя обещава да му съдейства, да реализира желанията на душата си. Ако каже, че цар ще го направи, в скоро време ще изпълни обещанието си. Но ако като цар не извърши задачата си, както трябва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умът му не е достигнал, не е готов за тази работа. Неговото семе е паднало на песъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова бурите и дъждовете са го отнесли. Природата дава всичко на човека, но същевременно го изпитва доколко може да устои, каква стабилност има в себе си. Човек трябва да има сили в себе си, да знае как да се ползва от благата, които Бог му е дал. Използвайте и най-малкото знание, което ви е дадено, без да го складирате. Вие го складирате, туряте го в хамбарите си, а след това сте недоволни. Щом дойде недоволството, усещате се ограничени, като че отвън някой ви ограничава. Ограничението е вътрешен процес. Вътрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите към външна свобода. Едно трябва да знаете: свободата, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия. Нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде свобода, в скоро време ще я загубите. Ако искаш да те почитат, и ти трябва да почиташ; ако искаш де те любят, и ти трябва да любиш. Разумност се иска от човека. Давайте всекиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовта, там трябва да бъдете много внимателни. Като наливате от нея в чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовта не търпи никакво преливане. Прелееш ли малко от любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с чиния, пълна с мед. Всички пчели от кошерите ще се нахвърлят върху него, ще го накацат, ще го жилят. Той ще се принуди да хвърли чинията с мед и да бяга далеч от пчелите. Светът е пълен с ларви, подобни на пчелите, които от хиляди години насам гладуват, чакат да капне отнякъде сок на любовта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество от сока на любовта, за да ви нападнат всички ларви. Какво по-голямо нещастие може да съществува от това? Всички хора страдат от неразбиране на любовта. Свещено нещо е любовта! Като знаете това, не оставяйте да прелива сока на любовта отвън, че да ви нападат ларвите, да ви създават нещастия и страдания.
Сега това не значи да се уплашите, че да се откажете от любовта. – Не, знание се иска от всички. Нужно ви е ново знание, ново съзнание за любовта. Любете всички хора, любете всички живи същества, но разумно. Мнозина поддържат идеята, че човек трябва да обича само едното. – Не, обичайте всички хора. Обичайте всичко, което Бог е създал. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко в света и знайте, че светът пак ще остане такъв, какъвто е. Едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умът – светъл, да разрешавате задачите си. Едни от задачите си ще разрешите, а други – ще останат за в бъдеще.
Следователно, както и да работите, две неща ще ви дадат и две неща ще ви откажат. Кои са тези неща, вие сами ще намерите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Аз ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но няма да ви го дадат. Вместо щастие, ще ви дадат смъртта, която не искате. И гении, и светии–всички са минали през смъртта. Засега смъртта е неизбежен процес, колкото и както да се стремят хората да я избегнат.
Това са ред мисли, които нахвърлям, с цел да мислите, да разсъждавате, да придобивате права мисъл. Велика наука се придобива в Школата, но за това са нужни хиляди години. Ученикът трябва да следва Школата най-малко хиляда години, за да го приемат като кандидат да следва университета. Като се запише студент в университета, той трябва да следва две хиляди години, докато го допуснат на изпит по материала от първите два семестъра. Тъй щото, за свършване на един факултет от Великата Школа,- нужни са осем хиляди години. След това, за да провери, за да приложи задачите, които е решавал в университета, нужни са около десет милиона години. Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станат един ден. Това, което човек може да свърши за хиляда години, Бог може да го свърши за един ден. И обратното се случва: това, което човек може да свърши за един ден, Бог може да го направи за хиляда години. Това зависи от работата, която се предприема. Туй са хипотези, в които можете да вярвате, можете и да не вярвате. Ако ви ползват, вярвайте; ако не ви ползват, можете да ги слушате само, без да градите нещо върху тях.
Едно е важно за вас: не влизайте в стълкновение с вашите идеи! Не казвайте, че това не можете да направите или онова не можете да направите. Докато живеете, вие трябва да учите. Щом сте влезли в живата, Велика Школа, вие трябва да постоянствате в учението, за да имате резултат. Каквото придобиете в тази Школа, това ще ви остане. Придобитото ще бъде плод на вашия живот. В светската наука е точно обратно: каквото човек придобие, всичко му се взема. Някои ясновидци твърдят, че еди-кой си пророк, който живял две-три хиляди години преди Христа, бил виден, знаменит, имал много знания. Днес пак живее на земята, но вече като обикновен човек, без пророчески знания и опитности. Питам: къде остана неговото знание ? Други ясновидци казват, че еди-кой си учен, който живял във времето на Христа, създал някакви научни теории, но днес минава между обикновените хора на земята като прост човек. Къде отиде неговото знание? Този учен създал една научна теория, която днес не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работил в областта на обикновената наука. Който се занимава с обикновената наука, той бавно прогресира и често изгубва всичко онова, което е придобил. Обикновената наука е временна забава за човека, да подслади страданията в живота му. И това е хипотеза.
И тъй, две науки съществуват в света:обикновената наука, чрез която човек повече губи, по-малко печели, и живата наука, или науката на човешкия дух, чрез която човек, непрекъснато прогресира. В тази наука няма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа – аnimа mundi", която прониква и в отделния човек, в неговите стремежи. Следователно, „аnima mundi" има своя специфична наука, от която всички хора трябва да се ползват. Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че някой човек не е готов още за нея, тя го забавлява. Когато види някой способен, но упорит, тя употре-бява хиляди начини, но в края на краищата го заставя да се заинтересува от нея. На добрия, на благородния човек тя говори с особен, мек глас, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага към работа, към учение. Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука.
Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на природата. Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни. Те се различават по степента на съзнанието си; обаче и двамата пра-вят усилия. Детето се връща от училище, разправя с интерес за буквите А и Б, които учителят им разкрил. Астрономът се изправя пред телескопа си и ти посочва най-отдалечените слънца и звезди, като обяснява за разстоянието им от земята, за тяхната големина, състав и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономите са деца от първо отделение. И за тях има още неоткрити букви, както за малките деца от първо отделение. Те още не са определили точно разстоянието от земята до слънцето. Те правят ред предположения и догадки в изчисленията си, но не са дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученик обаче не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трябва да го знае абсолютно, без никакви изключения. За да дойде до абсолютните изчисления, ученикът трябва да се домогне до вътрешния метод на работа. Чрез този метод могат да измерват с абсолютна точност разстоянието на всички небесни тела от земята и големината им, пак в сравнение със земята. Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вътрешен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания.
Като ученици на Великата Школа, вие трябва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, в която посетите семена да растат и да се развиват правилно. Това значи да си създаде ученикът правилни отношения към Първата Причина на нещата, към своя Учител и към себе си. Какъв ученик е този, който днес е доволен, разположен към Учителя си, а утре е недоволен или се чувства обиден от него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нещата. Когато ученик е недоволен от Учителя си, това показва, че той е попаднал в тъмната, неосветената страна на своя Учител, дето никакво угощение не се дава. На другия ден ще влезе в светлата страна на своя Учител, дето има угощение, песни, разговор, и той ще се върне дома си доволен, разположен. Този ученик ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновен за това? Ученикът е гладувал при Учителя си само един ден, или един-два часа, и вече е недоволен. Има хора, които са гладували с дни и недели, и въпреки това разположението им не се изменя. Който не иска да гладува, той трябва да бъде разумен, да попада в светлата страна на хората, да бъде всякога сит и доволен.
И тъй, стремете се да разбирате нещата по Божествен начин. Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието. Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята, човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешка мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествена мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: низше и висше, или човешко и Божествено. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества. Отдясно пък го обикалят и следват светли, възвишени същества. Значи, от лявата му страна е адът, а от дясната – раят. Тъй щото, ако погледнете от лявата му страна, не се отвращавайте от него, нито се страхувайте, нито го съдете. Той трябва да възпитава тия същества, да ги учи. Той тряб-ва разумно да се разговаря с тях, да ги назидава и напътва в правия път. Лесно е да съдите човека. Така постъпва съдията, така постъпва и главатарят на разбойниците. Първият изслушва обвиняемия и го осъжда на основание на еди- кой си члеи от закона за съдопроизводството, като произнася резолюция, че го осъжда на 20-годишен строг тъмничен затвор. Вторият – главатарят на разбойниците, хваща някой богат човек в гората и, въз основа на еди-кой си член от закона за разбойниците, го осъжда да плати 20 хиляди лева глоба.
Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ?” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си. Дойде ли въпрос за известно престъпление, човек сам ще се осъди, сам ще си наложи строг затвор. Дойде ли въпрос до известно парично задължение, човек сам ще си наложи глоба, ще плати дълга си, без да чака да го обират. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшият съдия дойде у човека, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойниците, и крадците, и апашите. Това са лошите, мрачните разположения у човека, които идат да го ограбят и да го погубят.
Сега, това е материалната страна на въпросите. За вас е важно какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Някой ученик следва 10-15 години Школата и после казва, че изгубил времето си, че не струвало да се занимава с тази наука и т. н. Как е проверил този ученик, че знанието, което е придобил, не струва нищо? Ако е прав в твърденията си, той печели; ако е крив, той губи. Когато ученикът влезе в една школа, той трябва да знае, на прав път ли е, или не. Ако е на прав път, той трябва да се заеме да учи. Тъй щото и на вас казвам: Щом сте влезли в Школата, учете, за да свършите това училище. Че ще правите грешки, това да не ви смущава. Ще правите погрешки и ще ги изправяте; ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите света. На света можете да изпращате своите добри, чисти мисли. Чистата, силната мисъл е в състояние да преобрази света.
И тъй, за да развивате мисълта си, търпението си, вие трябва да разглеждате живота на житното зърно, да видите през какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препоръчвам ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано с дишането, с дихателната система. Колкото по-дълбоко и правилно диша човек, толкова е по-търпелив. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди. Търпението се увеличава право пропорционално на секундите. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голямо ще бъде търпението ви. Ако човек диша една-две години наред правилно, дълбоко, той ще развие в себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпелив, по-разсъдлив, ще развие въображението си, ще придобие по-голямо спокойствие. Без търпение човек нищо не може да постигне. Някой иска да стане силен, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нямат желание да правят упражнения, за да придобият тази сила. Те поглеждат към водните пари и казват: „Пари са това. Какво може да се постигне с тях?” Докато е разпръсната в пространството, парата е нищо. Обаче турите ли я на работа в парния котел, там тя върши велики неща. Следователно всеки метод е мощен за чове-ка само тогава, когато той го прилага в живота си. Не го ли прилага, той няма никаква сила. Първо вие опитвайте методите и после ги предлагайте на хората. Вие постъпвате точно обратно: като ви се препоръча някакъв метод, без да сте го приложили, бързате да го препоръчвате на другите.
Вие сте влезли в тази Школа по различни съображения. Едни от вас са дошли с цел да станат по-добри, отколкото са; други – да придобият повече любов; трети – да станат здрави, да укрепнат физически; четвърти – да развият известни дарби и способности в себе си. Обаче малцина са дошли с искрено желание в себе си да придобият истинско знание, мъдрост, която да ги освободи от заблужденията в живота им. И затова, ако ви срещне някой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаят къде вървят, някой от вас ще се спрат, ще започнат да мислят дали наистина не са сбъркали пътя си. – Не, това не е знание. Вярно е, че човек не трябва да бъде фанатик, но той трябва да изучава нещата. Като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикът развива в себе си убеждение и става силен да се противопоставя на всяка външна отрицателна мисъл. Без проверка и приложение на своите знания, той ще се колебае, ще се поддава на всяка външна мисъл. Този, който ви нарича „щури", е човек, обърнат с главата надолу. Буквата Ш означава материализъм, а буквата Щ, която има опашчица долу, означава, материалист човек, който не мисли, не проверява нещата. Преди да ви нарече някой щури, той трябва да види каква наука изучавате и ако не я разбере и хареса, да я отхвърли. Ако я хареса, нека пожелае да научи нещо, да я приложи и да се ползва разумно от нея. Това значи разумен човек!
Когато разумният човек отива при някой естественик, който изучава специално животните, той ще го помоли да му предаде нещо от своите знания, не за всяко животно отделно като индивид, нито като тип, защото това и той сам може да научи, но ще иска да му каже какви добродетели, какви качества е открил в животните. Лесно е да се каже: Вълк е това. И вълкът има добри страни. Той е интелигентен, може да се привързва около човека, както кучето се привързва. За да стане това, човек трябва да обикне вълка. Обикне ли го, той става верен като куче. Днес вълкът е вълк по единствената причина, че хората не го обичат. Те го гонят, бият, вследствие на което са го ожесточили. Ако овчарят обикне вълка, последният никога не би нападал овцете му. Като дави овцете, вълкът иска да внесе в себе си онзи елемент, който е изгубил. Като яде овце, вълкът иска да придобие мекотата, която е изгубил. Човек може да привърже около себе си всяко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любов се иска за това. Индусите знаят този закон и, като го прилагат, успяват да привържат около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовта действа и върху най-свирепите животни. Като срещне човек, у когото любовта живее, животното се приближава към него и започва да ближе краката, ръцете му, да се умилква. Индусите не позволяват да се убиват животните.
Преди години в едно българско село се явили толкова много гъсеници, че всички дървета били осъдени на изсъхване. Един градинар в това село се видял в чудо какво да прави с тия гъсеници, как да се освободи от тях. Най-после решил да ги убива, да им обяви жестока война. В това време пред градината му минавал един турски дервиш. Като видял градинаря, дервишът го запитал: „Какво правиш?” – Заел съм се да убивам гъсеници, защото ще уморят дърветата. – „Стой, не ги убивай!”Дервишът влязъл в градината, спрял се под едно дърво, отворил някаква свещена книга и започнал да чете. Не се минало много време и гъсениците, една по една, започнали да слизат от дърветата и да се събират на куп. Като видял това, градинарят се отправил към купчината гъсеници, с цел да ги избие. – Не бързай да ги убиваш! – казал турчинът. Събери всички заедно и ги занеси в гората, там да ги хвърлиш. Благодари, че изведнъж се освободи от всички гъсеници, без да ги убиваш.
И тъй, работете върху себе си да изградите устойчив характер. Щом имате устойчив характер, щом сте разумни, вие ще бъдете справедливи към всички. Това иска Бог от вас. Започнете от малките работи и постепенно отивайте към големите. Каквото и да правите, каквито усилия и да полагате, вие първо ще започнете с материалните работи и после ще отивате към по-рядката материя,към силите на материалния свят. Първо ще боравите със силите на скръбта, чиято посока е към центъра на земята. Скръбта се движи в гъста материя, в корените. Когато мислите и желанията ви не се реализират, вие сте дошли до корените им, дето няма никакво реализиране, никакъв плод. Щом дойдете до корените, вие започвате да скърбите, да страдате. След известни страдания вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате в по-рядка среда, в областта на радостта, в клоните на живота, дето цветовете цъфтят и плодовете зреят. С радостта вие отивате към центъра на слънцето, към Бога. Следователно, в процеса на развиването си човек неизбежно трябва да мине през двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване към центъра на земята, и през процеса на радостта, т. е. отиване към центъра на слънцето. –- Защо скърби човек? – Защото отива към центъра на земята. – Защо се радва човек? – Защото отива към центъра на слънцето. Скръбта и радостта са пътища, методи, през които човек непременно трябва да мине. Без тях няма растене, няма развиване.
И тъй, скръбта учи човека как да развива своите корени. Радостта учи човека как да развива клоните си. Следователно, в духовния свят човек е растение, с корени и клони, които трябва правилно да развива. Христос казва: „Когато дойда при вас, скръбта ви ще се превърне в радост." – Кога ще стане това? – Не е определено. За някои това ще стане след една година; за други – след две; за трети – след пет, десет, сто, двеста и повече години – от човека зависи. Сега вече разбрахте какво представят скръбта и радостта. А всяко разбиране на нещо е пауза, почивка, мълчание. И в музиката има паузи. Всяка пауза показва, че музикантът трябва да спре, да поеме малко въздух и отново да продължи.
Сега от вас се иска прилагане. Щом разберете нещо, приложете го. Колкото и каквито правила и формули ви са дадени, приложете ги. Не е достатъчно само, като станете сутрин, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владеете органите си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде на- готово. Това значи да вземете лотариен билет и да чакате благоприятен случай да спечелите някаква голяма сума. – Не, това не става лесно. Редки са случаите на такова щастие.
Ученикът трябва да впрегне силите си и да работи във всяко направление. Като прилагате методите, вие ще придобиете положително знание, което ше послужи като ядка, като основа на вашия живот. Това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози, това не е още знание. Всяко знание трябва да се постави на изпит, да се види колко ще издържи. Ако е въпрос за цитати кой какво казал, това още не е знание. Който има силна памет, той може да цитира цели страници от видни автори, но това още не е негово знание. – Защо? – Защото не е приложено. Човек трябва да знае законите, чрез които материята работи. Той трябва да знае законите, чрез които духът работи. Щом знаете много, кажете, през кои часове, минути и секунди на деня идат добрите и лошите мисли. Кажете кога се явява и кога изчезва любовта. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде много внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, с нея заедно той изгубва и младостта си, и разположението си, и силата си – всичко изгубва. Всяко нещо иде на своето време. И любовта трябва да дойде на своето време, да остави каквото носи, и навреме да си отиде. За да стане така, човек трябва да бъде внимателен, да не изменя условията. Дойде ли любовта в човека преждевременно, тя преждевременно ще си отиде.
Това се отнася до онези, които разбират законите и могат да ги прилагат. Които не разбират законите, те ще се уплашат. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на мъдростта." Следователно, ако страхът ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхът ви пресече, ако убие всякакво желание, всякакъв импулс у вас за работа, турете го настрана. Страхът се отнася до онези, които мислят, че знаят много. Щом казват, че знаят много, че са разрешили задачите на своя живот, че обичат всички хора, невидимият свят веднага ще ги постави на изпит. Например едного от тия самонадеяни ученици ще скарат с жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставят да се примири с нея, не с тояга, но по всички правила на любовта. След това ще изпратят комисия от невидимия свят, да види как ще разреши задачата си. Тази е първата задача – приложение на любовта.
Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска. Обаче дали някой съзнава, че е ученик, или не съзнава, всеки човек ще бъде поставен на изпит, да се провери неговата вяра и любов към Бога. Приятно е, когато невидимият свят изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежден човек. Кога учителят изпитва ученика си? – Когато ученикът е учил, когато е приготвил урока си. Този учител обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както някога си един богат човек се произнесъл, че не иска Бог да го обича много. Защо не иска любовта на Бога?–Защото имал жена, която обичал, но наскоро след женитбата умряла. Останало му едно момиченце, което израсло, станало голяма мома. Той обикнал дъщеря си, привързал се силно към нея и я изпратил в странство да учи. По пътя се явила буря в морето, параходът потънал, а заедно с него и дъщеря му се удавила. След смъртта на дъщеря си, той изгубил и богатството си. Като дошъл до пълно отчаяние, той си казал: „Ако е трябвало да мина през такива изпитания, за да видя, че Бог ме обича, по-добре да нямах Божията Любов.” – Не, дойдат ли изпитанията, кажете като Йова: „Бог дава, Бог взема. Щом досега ми е давал, и отсега нататък пак ще ми даде.” В Бога няма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение.
Сега, като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни. Не е въпрос да страдате и да пъшкате, но да се учите от страданията. На всеки от вас е дадена задача, която правилно трябва да реши. При това, като българи, вие трябва да решите задачата си именно в България. Каква е задачата ви обачеу сега не може да се каже. Вие трябва първо да се събудите и след това да ви се каже задачата. Понеже спите още, и да ви се каже задачата, не можете да я разберете. Ето защо първо ви предстои събуждане. Засега някой от вас спят, други – мечтаят, трети са заняти със специални мисли. Няма свободен човек, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошъл на земята, човек трябва свободно да си поживее. В какво седи това живеене? Да си поживее човек на земята, това подразбира да бъде радостен и весел при всички случаи на живота си. Той трябва да осмисля всяко нещо. Ако пее, той трябва да разбира защо пее. Ако учи, трябва да знае защо учи. Когато вижда, че слънцето изгрява и залязва, той трябва да знае защо става това. Човек трябва да знае и да разбира защо едно явление днес става така или иначе. Как ще стане това явление утре, той не може да знае, но всичко, което днес става, трябва да му е ясно и разбрано. Има неща, които са неизвестни и непостижими даже и за безсмъртните. Това е добре за тях, защото и те трябва да имат стремеж да постигнат нещо. И те трябва да правят усилия, да се намират пред изненади. Иначе и тяхният живот ще се обезсмисли.
Това са странични мисли, само за размишление. Обаче всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение Следователно окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Ако е въпрос за теории, всяка наука разполага с много теории, но излишните теории обременяват, товарят човека. Ученикът се нуждае от наука, която може да го разтоваря от теориите на миналото, които днес не го ползват. Такава именно е живата наука. Живата наука представя метод за разтоваряне. От какво трябва да се разтовари човек? – От богатството на своето минало. Това богатство е спечелено вече, то трябва да се постави в архивата. Не постъпва ли така всеки човек? Той вземе една книга от библиотеката си, прочете я и я връща назад, на старото й място. Той научи един факт, или едно явление, държи го известно време в съзнанието си и после го сваля долу като непотребна вещ. Всяка разрешена задача трябва да се снеме от гърба на човека като непотребен товар.
Една от първите задачи на ученика е задачата на вярата. Той има един приятел, но често се запитва да вярва ли на приятеля си, или да не вярва. Като реши тази задача, ще си зададе друг въпрос: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тук не става въпрос за обикновена вяра и любов, но за такава вяра и за такава любов, които повдигат човека и укрепват неговия дух. Същото може да се каже и за храненето, и за мисленето. Не е достатъчно човек да се храни само, но той трябва така да се храни, че да придобива сила. Той трябва така да мисли, че да проправя пътя си. Ако не се храни правилно, човек губи силата си; ако не мисли правилно, той забърква пътя си. Съществуват два вида мисли; електрични и магнетични. Първите правят човека силен, като му дават възможност да проправя пътя си. Вторите го правят мек и способен да привлича хората около себе си. Всяка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си. Щом водата й пресъхне, хората се отдалечават от нея. И вие получихте и научихте много неща в Школата, като от чешма, или като ог голям извор, но много работи развалихте и изпочупихте. Първите тръби, по които течеше знанието, бяха от пръст, но вие ги счупихте. Отпосле те се заместиха с железни тръби, но с тях се натъкнахте на големи противоречия. Тук-там железните тръби ръждясваха. Тази ръжда внасяше в живота ви противоречия. Железните тръби ще се заместят със златни. Щом знанието потече през златни тръби, всички противоречия в живота ви ще изчезнат и всичко ще тръгне напред.
Всичко, което ви се преподава в Школата, ще се сбъдне. От вас се иска само работа, будно съзнание да проверявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трябва да си помислите какво можете да приложите от нея още днес, още в дадения час. След това, като се върнете по домовете си, отворете тетрадките си и вижте, какво сте разбрали и как можете да го приложите. В това време от невидимия свят ще видят как работите и ще ви се притекат на помощ. Не използвате ли помощта им, вие ще изгубите благоприятните условия, които не могат да се повторят. Следовател-но щом изгубите благоприятните моменти, ще чакате да се създадат нови условия. Ето защо ученикът трябва да бъде буден, досет-лив, да не пропуща моментите.–Бог ли ще ни помага ? Той ли ще ни говори ?–Това не е важно. За вас е нужно да знаете дали писмото или мисълта, която получавате, съдържат истината в себе си. Ако съдържа истината, приемете я, без да се интересувате кой я носи. Ако не съдържа истината, турете я настрана и я забравете. Бог външно не говори. Той се проявява главно вътрешно. Какво разбирате под думата „вътрешно"? Думата „вътрешно" означава безпределно, безконечно пространство. В това пространство Бог може да се прояви чрез вашето съзнание, т. е. вътрешно – за вас, и чрез съзнанието на вашите ближни, т. е. външно – пак за вас. Обаче и в единия, и в другия случай Бог се проявява чрез съзнанията на всички живи същества – вътрешно.
И тъй, като ученици на Великата Школа, от вас се иска да учите. Изучавайте какво нещо е смирението, вярата, справедливостта, добрата обхода, искреността, чистосърдечието, любезността и т. н. Изучавайте тия добродетели в истинската им проява, а не както светът днес ги изнася. От времето на тяхното раждане до днес тия добродетели са претърпели големи промени. Те са се изопачили, изгубили са своята чистота. Вашата задача днес е да възстановите първоначалния им вид, да ги представите в тяхната първична форма и чистота. Само така изнесени тия добродетели могат напълно да ви ползват.
Изпейте песента: „В начало бе Словото”.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"
21. Лекция от Учителя, държана на 14 март, 1928 г. София. – Изгрев.