Разлика между версии на „Външни и вътрешни условия“

Версия от 17:08, 15 декември 2008

Външни и вътрешни условия

Т. м.

Какви са признаците на надутия мехур? Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем. Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме пред вид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи, човек дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човек се разширява и свива, т. е. когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вместо да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.

Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.

Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се подава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се подава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?

И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване". Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се подава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.

Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползували от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.

Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.

Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.

И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате проме

ВТОРИ РАЗДЕЛ

ните, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се подава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.

Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.

Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.

Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде." Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.

Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.

Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.

Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.

Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.

Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издържливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.

Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени–математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Кой-

ТРЕТИ РАЗДЕЛ

147

то има отворени очи и будно съзнание, той взима пред вид условията, в които живъх. Затвори ли очит-б си при условията, в които е поставен, човек на всвка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемт, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпр-вчва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всъкога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно п^ете, напразно го носите. Очигб на човека са. дадени, за това именно, да му послужат в всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.

Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешии сили, то е по-силно от външната сръ\да. Оттук ва-дим заключение: Щастлив чов"бк е онзи, в когото съчетанието на вътрешнит- сили е по-голямо от външнитъч Този чов^к може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са. лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е_ по-силно от окръжаващата сръ\да. На този закон се

148

основава усп-вхът и неусн-вхът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вера в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от жч вота си и казва, че е нещастен. Ако ученн-кът влад-ве добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискате-лен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присжтствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.

Много от съвременнит хора са. фата-листи, верват, че щастието ще дойде при т-бх по н-вкакъв магически начин. Фатали-зъмът е за аристократите. Между аристокра-тизъма и фатализъма има н-вщо общо. Както аристократът очаква на другите хора, т да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи н-вщо. Човекът на верата, обаче, е друго н-вщо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля н-вщо. Той разчита на себе си, на своит сили. Какво н-вщо е въ-рата? Верата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вера, човек знае, че като работи, непрем-внно ще има н-Ькакъв резултат. Да имаш вера, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата

149

ср-Ьда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата ср-вда. В този смисъл ние казваме: Въфващ е онзи, който работи, а безв-Ьрникъ– който не работи.

Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външнигб условия. Когато сте неразположени, гнъвни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в ср-в-да, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своигб вътрешни условия, да изл-взете над средата, която ви потиска. Щом станете вж-трешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната ср'вда е по-силна от вас. Дали сте уче-ник, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната ср-Ьда е по-силна от вас, всЪкога ще пропадате. Живо-тът на всвки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, см-влост и самообладание. Какво трябва да прави чов-бк, когато пропада на изпитит- си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огъньт в живота, през които всвки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да вл-взете в Царството Божие". Това значи: ако не минете през вода и огън, като жел-Ьзото, няма да се калите. Докато чо-

150

в^к не се кали, не стане устойчив и по-си-лен от външната ср"Ьда, той не може да вл^зе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.

Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въ-прос, какво има пред вид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави н-б-кое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заякът бъта. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заякът н-вмаше да бъта толкова силно. Страхът в заяка е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заяка се продължили от страх. Когато вътрешнигЗз условия са. силни, външните условия са. лоши. За заяка външните условия са хрътката, която го гони. В време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за Човека премията и за заяка хрътката са едно и също нъчцо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заяка да бътат.

Оттук можем да кажем, че когато заякът бъта от хрътката, все едно, че той участвува в олимпийските игри. Онзи, кой-

151

то взима участие в олимпийските игри, има пред вид премията или лавровия вЪнец. И заякът има пред вид н-Ькаква премия – своя живот. Той се надбътва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хъртката го прескача. В това време заякът отново се хвърля в бът и пак се слятеа, докато се скрие н-Ъкъде в гората и избъта от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заяк от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заякът има до известна сте-пен самообладание. В надбятеането си с хрътката, заякът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следит- му. Тук се вижда, че и в за яка има известна разумност. Като се надбътва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата сръ\да.

Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заяк на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заяк ми мина път. Когато заякът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по никаква работа, но нъчиа да уоте-еш. Окръжаващата сръ\да е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако

152

можеш да се надбътваш с хрътката, т. е. с лошите условия, верви напред. Ако не можеш, верни се назад, да се въоръжиш добре. Запример, н-вкой млад чов^к иска да постъпи в университета, но н1зма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по н-вкакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.

Като говорим за желанието на младия човечс да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са. минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Ьйкой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил нъчеакъм заду-шлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своитт^ щипци и ще го застави скж-

153

по да плати. Човек трябва да бъде съзна-телен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цълото човечество.

И тъй, ако човтзк придобива знание, ко ето изменя характера му и внася нъчцо отри цателно в него, по-добре да се откаже отъ него. Това знание не е на агЬсто. Обаче, ако знанието, което чов'Ьк придобива, му придава н-Ъщо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на мъхто. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата сръ\да. Като е дошъл на земята да учи, чо- вЪк трябва първо да изучава проявите на живота в всички негови форми. Преди да са завершили тази наука, мнозина искат да зна- ят, как е произлязъл животът. Това не е за ттзх. Р не са дошли още до раз решаването на този въпрос. Те искат да знаяп, какво е началото на живота, от ка кво е произлъзъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа. че животът нт^ма начало и край? В действителност е така. Животътъ се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Доста тъчно е чов"бк да изучава формитЯ, чрезъ които животът се проявява, а шо се отнася до произхода му, това е задача, до разреше нието на която обикновеният чове-к не може да дойде. Всички форми в света да се раз- рушат, живогът н4ма да изчезне. Това озна чава мисълта, че животът е без начало и без край. ;

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

154

Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с гбх. Що се отнася до отял-вченитъ1 въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бж-де човек учен? Истински ученият е разу-мен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоваря. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тевтерче, молив и парче хл-вб. Нищо друго не му трябва. Той верви пеш, сам, без никакви слуги. Като поверви известно време и се натъкне на предмети, които заслужват изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомо-бил, с гол-вм багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има пред вид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.

Ю&де ще се ползувате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте

155

опитвали, но важно е да се справяте с гЬх. Човек трябва да се ползува от знанията, които има. Н"бкой верва в съществуването на Бога, а друг не верва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да верваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са. различни работи. Н-бкой вт>р-ва, че в един от голямитъ4 градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Го-сподарьт на гостилницата е добър, разумен и щедър чов-бк. Който отиде в неговата гостилница, първо се окжпва, изчиства, облича и така евда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думи-тъ\ Опитате ли едно от неговит ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете нейн абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни. И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вечна. Като има

156

теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже : Познавм Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства. ВсЬки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.

Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, т се ну-ждаят от приложение. Лесно е да се каже. че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата сръ\да, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата сръ\да, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита в всички случаи. Ако н"Ьма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложаг на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отялечени знания, които н-вмат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои нъчца са тайни? Затворените, скритите нъчца са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия. Тайни нъчца съществуват само за глупавит и невежиг, но не и за разумните и учени хора.

Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония. които го разбират,

157

животът е удоволствие. Това, което глупави-ят не може да понесе, разумният лесно го понася. Заприм^р, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитании, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-голями са. страданията на човека, толкова по-гол"бм е огъньт, през който минава. Великитз и гениални хора ми-нават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външаите условия са. по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.

Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това? – Възможно е. Чо-в-бк може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърд-чи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво тр-Ъбва да направи? Той трябва да се облаче с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всбко понижаване на температурата означава обезсърдчаване, а повишаването – насърдчаване.

Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на

158

вътрешните. Съзнателно или несъзнателно, чо-век се натъква от една стрина на външни-те условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния чов^к, но и обществата, и народитъ* и ги кара да търсят методи за преодоляване на въвшните условия. В края на краищата, всеки човек, всбки народ ще разбере, че покрай другит- задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.

– Само светлият път на мж-дростта води към истината.

–В истината е скрит животът.

10. Лекция от Учителя, държана на 15. ноемврий, 1929 г. София. – Изгр-вв.