Разлика между версии на „Ученикът трябва да разбира, 12.07.1923“

Версия от 17:49, 8 декември 2009

Ученикът трябва да разбира

Тайна молитва

Едно от съществените качества на ученика – това е разбирането. В разбирането има три степени, три фази. Първо, то става чрез обхващане на предметите. Това значи, че нещата, които съществуват в Живата Природа, ученикът трябва да ги обхване в тяхното външно проявление със своя физически поглед; или ако са някаква вещ, той може да обхване вещта с ръката си.

След схващането иде втората фаза: чувстването. Ученикът ще почувства какъв е този предмет, какви са неговите отношения, какви са качествата му – топъл ли е, или студен. И след туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържанието. Това значи да се разбере дадено нещо – да открием дали то има живот в себе си, или не.

Ученикът трябва да знае, че може да изучава само Живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само Живата Природа. Мъртвите неща ние не можем да изучаваме – те нямат абсолютно никакъв изглед. Туй, което е мъртво, то е безобразно; а туй, което е красиво – то съдържа живот. Следователно, като говорим, че трябва да изучаваме Природата, значи да разбираме Живота в неговото първично отношение – а Животът в неговото първично проявление подразбира и обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога – те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти Духове – Духовете на Светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото е отишла Светлината, понеже те са Духовете на материалния свят. Те са излезли извън Светлината и са се превърнали в тъмнина. Като казвам, че са се превърнали в тъмнина, разбирам, че Светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова те са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от това положение. Има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма. И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е радостна – той има същественото.

Сега има два вида ученици: едните са богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тях постоянно ги хвалят, те обещават много и завършват с отличие. Другите ученици са бедни, посредствени, с тройки минават, по някой път имат и двойки и в края на годината едва поправят двойката на тройка и казват: „Слава Богу, намерихме смисъла на живота.“ За тях тройката е смисълът в живота. Под живот разбирам стремежа на човека.

В живота има две крайности, от които трябва да се пазите. Едната е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи вкъщи. Той излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки.

Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота – но и това е невъзможно. Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват в живота и на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, Черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство за разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата.

И тъй, баща на лъжата – това е най-слабият, а баща на Истината е най-силният. Тогава ако сложите лъжата в живота си, тя навсякъде не може да ви помага. Тя е като леда – има временна устойчивост, но всичко това скоро изчезва. Учениците често си служат с лъжата, особено тези, които нищо не знаят. Те се преструват, че много знаят, а тези, които знаят, някой път се преструват, че нищо не знаят. Но и учителите хитруват. Често те вдигат тъкмо този ученик, който нищо не знае, но се преструва, че много знае. Учениците, като излъжат учителя си, радват се и казват: „Излъгахме го.“ Когато пък учителят хване някого от тези, смелите ученици, тогава той излиза с едно удоволствие, а ученикът е сърдит.

Сега и Живата Природа ни хваща тъй. Тя постоянно ни следи. В нея има отлична педагогика. Тя понякога ни оставя да я излъжем, но знаете ли какво става после? Ти отиваш при Бога, тя поставя пред тебе едно сито с големи дупки. Ти ще минеш през него, но когато стигнеш до Царството Божие, ще видиш едно друго сито – много ситно. Ти се връщаш назад, обаче Природата поставя пред тебе едно сито, два пъти по-ситно от предишното, и пита ученика: „Защо влезе тук, в този път?“ Най-хубавото е всяка една душа да се стреми към Бога с ония чувства, които са събудени в нея при даден момент. Тя никога не трябва да се приближава с чувствата на другите хора. Едно дете храни по-други чувства от един възрастен човек. Всичките хора от разните степени на развитие имат различни чувства. Не мислете, че ние, като се приближаваме към Бога, се ръководим от едно и също подбуждение. Не, разни реалности ни движат. Няма два момента, които да са еднакви. Тази опитност, която сега имате в живота си, следващия път няма да я имате. Тя сега образува само един род връзка, но следващия път ще образува друга връзка. И вие трябва да направите един избор. Той е следният. Ето на какво ще го уподобя и какво трябва да правите. Допуснете, че вие пътувате – имате да извървите известна местност. Мястото, което трябва да извървите, е пустиня. Вие сте в една страна с много плодове и разни продукти. Тези продукти трябва да вземете със себе си, за да можете да минете пустинята. Значи вие трябва да вземете от изобилието на тази опитност при днешното ваше разбиране. При други условия ще учите друга опитност – в пустинята. Само в пустинята вие можете да научите, да придобиете добродетелите. Пустинята е място на чистота. Там, дето има растеж, има и нечистота, а пустинята, дето има само пясък – там всичко е чисто. Ученик, който минава през пустинята, трябва да научи какво нещо е добродетелта.

И тъй, щом се намерите без храна, вие ще кажете: „Животът ни е пуст.“ Аз ще ви попитам: ако бихте се намерили на Земята преди триста милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава Земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по Земята, беше ли първоначално в самата Природа, или отпосле дойде? На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях – растенията; после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на Ангелите. След тях дойдоха синовете на Архангелите – животните, и най-после дойде човекът – по образ и подобие на Бога. Но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашният човек, който е в една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразуване на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на Синовете Божии. Когато вие влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябваха, а другите е оставил по горите. Туй, което сега се проповядва на хората: Любов, религия, възпитание и т.н. – то е все приготовление за това време. Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй, новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител, нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? Това е същият закон.

Вие търсите щастието в живота. Но кой може да бъде щастлив? Само ученикът може да бъде щастлив. Щастието е качество само на ученика. И на Земята най-щастливи са учениците. Вкъщи децата са най-щастливи – те са учениците. Щом пораснат, няма го вече туй щастие. Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него. То остава само като една привидност, а туй, което остава за вечни времена, това са Доброто и истинското знание. Ще каже някой: „Не трябва ли да си живея нашироко?“ Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършеният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко.

Вие не трябва да мислите, че щастието е в света. Може да минете и вън от ученичеството, но никакво щастие няма да намерите. Затуй в окултната наука от учениците се изисква един пълен и съвършен живот, за да може да използват знанията и силите си.

Да бъде човек съвършен – това е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие с всичките знания и дарби, които Бог е вложил във вас, започвате това-онова, но не го довършвате. После, като сте научили закона за присаждането, присаждате това-онова, но си служите с недоброкачествени присадки и после казвате: „Тъй ни е създала Природата.“ Не, Природата ни е създала съвършени, но ние сме изменили своето естество.

Ученикът трябва да има едно правилно разбиране върху живота и законите на Живата Природа. Той трябва да има качествата на добродетелите. Вие сега не правите грехове, отдавна сте грешили. Сега нямате възможност да грешите, а се изправяте. Аз ще ви кажа откъде идат греховете. Ти взимаш от сто души пари назаем. Дойде време да ги връщаш – нямаш пари, но никой не ти вярва, че нямаш пари. Дойде първият заемодавец, казва ти: „Дай парите!“ Ти нямаш пари и почваш да лъжеш. После казваш: „Сгрешил съм.“ Не, това е миналото, което те лъже. Грехът излиза от момента, когато си направил всичките тия погрешки. Ти още тогава не си се спрял да изправиш погрешките си, както Божественият закон изисква, но прибягваш до лъжата. Едно магаре често носело на гърба си сол. Един път, като прегазвало една река, ударило се в един камък и клекнало във водата. Като станало, забелязало, че товарът му олекнал малко – част от солта се стопила. То си казало: „А, лесна работа било, ще зная за друг път как да си облекчавам товара.“ Слугите разказали за случилото се на господаря си. Друг път господарят натоварва магарето с вълна. То, като минавало и този път през реката, казало си: „Пак ще клекна.“ Та някой път лъжата като солта може да ни помогне, но някой път като вълната ще затрудни доста много положението ни.

Ученикът, щом влезе в Школата, трябва правилно да различава нещата – не по форма, а по дух, по смисъл. В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш десет светилника. Щом кажеш каква да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи – два светилника ще изгаснат, три лъжи – три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник и питаш: „Какво трябва да правя?“ Тръгни по обратния процес назад – изхвърли деветата лъжа и веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли осмата, седмата лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. Тогава ще кажеш: „Аз говоря Истината.“ Откъде знаеш? „Всичките ми светилници светят. Целият свят може да ме обвинява, че лъжа, но аз зная, че говоря Истината, защото светилниците ми светят.“

У човека има десет първични способности, които са вложени в душата му за работа на Земята. От тия способности са произлезли още десет. И когато човек сгреши, всеки един грях временно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показват съвременните наблюдения: ако вие във волевия или в разумния свят почнете да грешите, волята ви в ангелския свят почва да се деформира и вашата брада губи красивата си форма. Ако грехът ви се увеличава, брадата ви поляга малко назад и става по-малка. Тогава устата излиза навън и тежестта от предната част на мозъка се пренася назад, за да се пази равновесие. Понеже между разумния свят и волята има съответствие, то и челото се изменя – горната част отива назад, а долната част се издува напред. Ако продължаваш да грешиш, носът ти се спитява и се сраства с челюстта. Ако вървиш по този път на греха, ще се образува една муцуна, ще ти израснат косми, които ще покрият цялото ти лице. Това вече е тъмният живот. Там се намират животните. Това е едно от най-ужасните положения. И които попадат в това положение, няма спасение за тях. Те има да чакат много, докато дойде една вълна да ги повдигне. И животните с това голямо пожертване постепенно се приготвят за този момент. Това, дето ги колят, е едно щастие за тях, но човекът от това се спъва.

Живата Природа, с която ние се занимаваме, е една несравнима, неподражаема за нас учителка. И тъй, ще помните, че само ученикът може да бъде щастлив. Щастието не е нещо, което трябва да придобивате с векове. Ти можеш да го придобиеш моментално и пак моментално можеш да го изгубиш.

Сега туй, което ви говоря – то се отнася до външната страна на живота. Искаш да си поправиш носа – ще трябва да поправиш погрешката си. Тъй както е създадена човешката ръка, тя има едно отлично устройство. Колкото човек е морално по-развит, толкова и палецът му слиза по-надолу. Китката представлява интелектуалната страна на човека. Тази част от китката до лакътя е чувствената страна, а от лакътя до рамото – материалната страна у човека. Колкото повече палецът слиза надолу, толкова човекът е по-духовен. Той слиза надолу, за да обхване материята, да я овладее. Като изправите трите си пръста след палеца, образува се една дъга, която показва степента на вашето развитие. Пръстите – това са известни величини, за измерването на които са правени ред математически изчисления. Показалецът е една величина, от която изтичат разумните сили. В палеца е проявеният Бог. Големият пръст е родил първия пръст. Той е първият син. Следователно с явяването на този пръст у човека са се явили личните чувства. Тогава Провидението създало втория брат, за да изправи погрешката на брата си, понеже той е станал егоист. Този брат е най-скоро роден, затова е и най-висок. Ако искате да знаете, пръв е роден най-малкият пръст, но понеже бил много непослушен, баща му го изпъдил. Той напуснал баща си и отишъл да яде и да пие с жените.Той е секретар на боговете. След туй баща му ражда показалеца, после третия – Аполон, и последен ражда четвъртия пръст. Това са пръстите на дясната ръка. След туй се родили сестрите на лявата ръка. Тези неща, които ви говоря, са символи – вие ще мислите върху тях. Пръстите изразяват известни сили. Никога не дръжте големия пръст сам отворен. Това е лош признак. Ако искате, хванете палеца и показалеца си леко, нежно. Тъй ще можете да получите отговор на някой въпрос. Възбуден си, искаш да узнаеш дали нещо е право – хвани нежно средния си пръст и палеца! Най-чувствителното място след окото и устните – това е краят на пръстите. Средният пръст представлява ония водители, които се занимават с Божествената правда. Искаш ли знание – хвани безименния пръст и палеца и съсредоточи ума си. Природата по този начин ще ви научи на много неща. Това са начини за самовъзпитание – сами да си въздействате. Онези, които не са готови, ще кажат: „Аз с такива работи ли ще се занимавам?“ Някои, като не могат да разрешат някой въпрос, кършат си ръцете, стискат си главата като цедилка. Тия действия не са разумни. Хвани двата си пръста, съсредоточи ума си и въпросът ще се реши много лесно.

Ако искаш да бъдеш мъжествен, гледай горната част на ръката си, а ако искаш да разрешаваш нещо разумно, гледай вътрешната част на ръката си – тя е по-разработената част.

Първото важно нещо: ученикът трябва да разбира! Представете си, че вие сте одърпан, окъсан и гладен човек. Отивате при един богат човек и той казва на слугите си да ви измият и облекат хубаво. Вие седите чист, облечен, но не ви питат гладен ли сте. Казват ви:

– Поогледай се в огледалото.

Вие се оглеждате.

– Е, как се чувствате?

– Отвън съм много добре, но отвътре…

Срам те е да кажеш, че си гладен. Заведат ви на представление и след това ви питат:

– Как намирате представлението?

– Много е хубаво, обаче не можах нищо да науча.

– Защо?

– Има нещо, което ми липсва.

Богаташът все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга!“ После казва: „Заведете го в училището да се учи!“ Накрая пита: „Как сте сега?“ „Много хубаво е всичко – и театърът, и училището, но ми липсва нещо.“ Тези неща са важни, но в дадения момент трябваше най-първо този човек да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нещо нямаме. Понеже богатият не е гладувал, чуди се какво ли липсва на този човек? Слугата казва: „Да го нахраним!“ Дават му да яде и след това го питат: „Как сте сега?“ „Всичко у вас е прекрасно, аз съм много доволен.“ Това са символи. Преведете ги и ще разберете мисълта. Това са начини на разсъждения.

Ученикът трябва да разбира! Той трябва да бъде още честен, добър, крайно интелигентен, великодушен и благороден. У човека има едно чувство на скритост и оттам се е зародила лъжата.

Ето кое е важно нещо за вас – не искайте да бъдете еднообразни! Еднообразието не носи нито интелигентност, нито доброта. То носи всякога слабост. Ако един човек почне да се проявява точно като тебе, ти ще изпиташ отвращение към него. Ти сега го харесваш, защото има нещо, което не е като твоето – различава се от тебе.

Кое е най-същественото нещо за ученика? На ученика му трябва разбиране. Какво означават буквите на думата разбиране? Буквата Р значи да обхванеш нещата. А показва, че умът трябва да вземе участие; З – това е закон на физическото поле. Трябва да разбирате законите на физическия свят. И показва как се движат силите в Природата, показва ъглите, които образуват те, и техните отношения. Н – мястото, където противоречията може да се премахнат. Тия са елементите, необходими за разбирането.

Тайна молитва