Разлика между версии на „Значение на ръцете и пръстите, 07.01.1923“

Версия от 17:26, 8 декември 2009

Значение на ръцете и пръстите

Тайна молитва

(Брат Ст. Русев прочете резюмето върху „Ползата от цветята“. Прочетоха се няколко от темите „Разликата между човека и животното“.)

Защо човек има две ръце и пет пръста на всяка една ръка?

Ще разискваме сега в класа защо човек има две ръце и по пет пръста на ръката. Сега нали ръката, и двете ръце – това са проекции? Две проекции, които излизат от центъра на човека, т.е. от някой органически живот. Ръцете са съзнателна проекция на душата. Тогава, ако са проекции, кои са причините за тия проекции? Какво представляваха по-напред ръцете у животните? Ръцете в туй състояние са задните крака на животните. Нашите ръце са задните крака на животните. Защото ръката на човека се свива по същия начин, както се свиват задните крака у животните. Е, сега да допуснем, че човешкото съзнание представлява един кръг или една топка, една сфера. От тази сфера се проектира една права линия навън, на известна дължина. Нали трябва да определим причините, които заставят тази права линия да се проектира от съзнанието навън. Съвременните астролози свързват това нещо с влиянието на известни сили. Значи, за да се проектира ръката, много влияния са работили, много сили са работили, за да я образуват. Например ония влияния, ония сили, които са действали, са имали различни направления. Първо, вземете ръката от врата, от рамото: тя има едно направление – хоризонтална посока. Туй нейно направление с направлението на главата образува един прав ъгъл. При същото ª направление, като се тегли от рамото надолу права линия, тя образува друг прав ъгъл. При разтваряне на ръката при лакътя се образува един тъп ъгъл. Тия кости не са образувани при едно и също влияние. Сега астролозите свързват показалеца с Юпитер – тук е действало едно влияние, което го е образувало.

Големия (средния) пръст свързват с влиянието на Сатурн. Безименния пръст свързват с влиянието на Слънцето. Малкия пръст, кутрето, свързват с влиянието на Меркурий. Тогава палеца свързват с Божествения свят, при основата си той е свързан с Венера. Значи под Божествения свят е влиянието на Венера. И вътре в ръката има други влияния – влиянието на Марс и на Месечината. Всички тия влияния са действали за проекцията на ръката. И сега, ако вие се върнете с милиони години назад, ще разберете, че тия влияния не са механически. Значи колко милиони същества са работили, за да образуват човешката ръка! Или от еволюционно гледище казват: „Колко от нашите прародители по закона на еволюцията са правили известни подобрения, докато тази ръка достигне до сегашното си състояние! Например ако ти развиваш личните чувства, ако почнеш да се налагаш, да се развиваш като индивид, първият пръст почва да расте, да се развива. И тогава тия кости горе съобразно големия пръст претърпяват едно видоизменение. Ако ти почнеш да развиваш в себе си съвестта, или тъй нареченото Божествено право, почва да расте средният пръст. Ако ти развиваш науката, своите знания, започваш да развиваш своя интелект, разсъждаваш за причините и последствията, тази сила от мозъка се изразява в третия пръст и той добива оная специална форма.

Например, ако развиваш музиката, този пръст става по-дълъг. Човек, на когото третият пръст не е дълъг, не е поне равен с първия, с показалеца, не може да бъде музикант. Даже ако третият пръст е равен с показалеца, такъв човек не може да бъде музикант. Обикновен музикант може да бъде, но гениален музикант или поет не може да бъде. Безименният пръст у поета и музиканта трябва да бъде по-дълъг от показалеца. Фактът е такъв. Сега дали с вашите пръсти е така, то е друг въпрос, но у истинския поет, който е по душа поет, така трябва да бъде. Вие сега няма да се спирате. Аз ще ви моля едно нещо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципно въпроса за пръстите, внимавайте – това няма нищо общо с вашия личен живот. Вие се абстрахирайте от вашите пръсти, от сегашния ви живот; понеже ако вие свързвате вашите пръсти със сегашното си състояние, вие ставате смешни. Сегашното състояние, което вие имате, то не съставлява една милиардна част от това, което сте всъщност. Вие много малко сте проявени сега. Че как сте се проявили вие като човеци? Казвате: „Аз съм.“ Да кажеш: „Аз съм“, то е смешно. Да кажеш: „Аз съм“, това значи да влезеш в съприкосновение с цялата Природа, да се чувстваш едно с нея, да съзнаваш движението на всички и да вземеш участие в туй движение. Казваш: „Ти познаваш ли ме кой съм аз?“ Кой си ти? Съзнаваш, че имаш само една къща и 100-200 милиона, че имаш четири деца, няколко души приятели, ниви – туй съзнаваш. Колко пари струва туй съзнание? Философски колко струва твоето съзнаване на една къща и четири души приятели? Ама такива хора ги има с милиони! Вие сега се абстрахирайте от сегашното си положение. Сегашното положение, в което вие се намирате, е смешно.

Смешно става, когато ние мерим с него нашия живот. Когато мерите вашия живот със сегашното си положение, с туй ваше положение, то е само една роля на сцената. Вие играете една много незавидна роля. Вие играете последния слуга на сцената, най-незавидната роля – на един слуга, на когото всеки трябва да му заповядва да върши всичко. Ще кажете някой път: „Ама ние разсъждаваме, ние разбираме живота.“ Да не си правим илюзии, че ние разсъждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили досега? Ама ще кажете: „Еди-кой си философ написал такова и такова съчинение.“ Разрешил ли си е той въпроса? Не. Написал една книга. И аз мога да напиша една книга. Някой написал едно стихотворение. И аз мога да напиша едно стихотворение. Но ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата? Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии: нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да не си туряме една цена по-ниска, да не се обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ.

Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български поп, на когото аз ще ви уподобя. Няма да се сърдите, понеже това не се отнася до вас, а само до ония ваши външни форми на схващанията ви, защото за в бъдеще ще имате други схващания. Този свещеник минавал за много благочестив пред жена си и тя много го почитала. Той ª казвал: „Аз като ида в Рая, за мен е отделено най-хубавото място.“ Като отиде в Рая, първото място ще му дадат – тъй си мислел. Жена му се радвала. Заминава той за онзи свят и тя се готви след него да иде. След време и тя заминава. Търси го навсякъде из Рая, няма го там. Най-после го намира в чистилището, или в ада, и му казва: „Как си влязъл тук по погрешка, дали пътя не си намерил?“ „Не се безпокой, тук ме сложиха, но аз съм на раменете на нашия владика.“ Туй не е едно оправдание – че си на раменете на владиката. В тия негови думи пак човешкото изпъква: „Да не мислиш, че аз съм на толкова долно място – от моето има по-долно.“ Сега къде е нашата погрешка? На нас като ни кажат: „Ама вие трябва да бъдете по-разумни, вие сте създадени по образ и подобие Божие!“, вие казвате: „Ама ние сме на раменете на животните.“ Значи животното е владиката. Туй не е едно оправдание за нас. То не е и философия. Защото ако съдим по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по-ниско от нас, туй не показва, че с животното това е точно така. Не. Може потенциално то да е равно на нас, но в своето кинетическо състояние да не се е проявило. Да кажем, един цигулар свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири. Туй дете, като се прояви, може да стане един виртуоз, десет пъти по-знаменит от първия. Та в туй проявление, което имате, тия неща трябва да ги изучавате чисто обективно. В окултната наука искат да събудят съзнанието на всеки един ученик, да осъзнае същността на своето проявление. Той не трябва да съжалява за положението, което заема. Никога не трябва да съжалява за едно положение. В нас трябва да има един стремеж и работата, която ни е дадена в даден случай да я изпълним, тя е вътрешна. Външната форма ще ни даде случай да развием ония способности, които са заложени в душата ни. Затова излизаме от Небето – да придобием опитности. Там има теория, а тук – опитност; и после пак ще се върнем на Небето, където не е място за опитности.

Сега например ние говорим за вярата, нали? И колцина от нас имат онова истинско схващане какво нещо е вяра? Ние казваме: „Да уповаваме на Бога.“ Ами схващаш ли какво значи да уповаваш на Бога? Да оставим на Бога Той да уреди всичко, туй право ли е? Има хора, които са оставили всичко на Бога, Той да го уреди – и техните работи са се забатачили. Има хора, които всичко са взели в своите ръце и работите им вървят. Това е факт в света. Тогава как ще обясним тази работа философски? Това е наше твърдение. Ако аз твърдя нещо, то не значи, че Господ го твърди. То е мое твърдение. Всичко се подлага на опит. Онзи, който уповава във всичко на Бога, работите му не вървят. А който уповава на себе си, работите му вървят. Има някой ученик, който, като стане сутрин, не се моли на Господа, но той чете пет-шест часа, учи, иде на училище, каже си урока добре. А другият – цяла нощ се моли Богу, ама не е учил. Отиде на училище, учителят го вдигне и го скъса. Казва: „Такава била Волята Божия.“ Това не е философия. Ти си длъжен да се молиш, но си длъжен и да учиш. Молитвата ви към Бога не замества ученето на уроците. Ще се молиш, защото си длъжен. Това е дишане на душата, а учението е процес на Мъдростта, на главата. Двата процеса вървят едновременно. Аз ще се моля с душата си. Да се моля, това е потребно за душата ми. А потребно е за моята глава да мисля, понеже това ще внесе в мене повече светлина. Ние, като забъркаме тези процеси в Природата някой път, казваме: „Само по вяра трябва да се живее. По Бога да се живее.“ Ама Господ е едновременно най-мъдрото същество. Той е предвидил в творението всички детайли и е работил математически и геометрически, с милиони и милиони години е работил и след като е мислил дълго, най-после е турил в действие целия тоя план. Ние казваме: „Да бъдем подобни на Бога.“ Това значи, че ние трябва да мислим като Него дълго време и тогава по същия закон ще сложим нашата вяра и нашите работи в действие. Аз съм забелязал между вас, учениците, че всички бързате и дълго време ходите из тоя път. Казвам: ти може да ходиш дълго време, но не си учил. За един малък опит с цигулката, само за да намеря един ритъм, десет години съм работил. Само за да намеря един ритъм, цели десет години всяка сутрин съм работил и след десет години се домогнах до този закон. Разбирате ли? Ама трябва да стане известен проблясък. Ще работиш, ще работиш. Закон има. Да кажем, вие искате с вашите молитви да достигнете добри резултати. Ще се молите ден, два, три. След десет години ще имате един много малък резултат. Един ритъм само. Разбирате ли? Едно погрешно число, едно живо число, само за да го изправиш – десет години ти трябват. Та първото качество, което трябва да имате, то е следното: нужно ви е много голямо търпение – не на бездеятелност, но на работа. После ние, като децата, имаме някой път една способност да преувеличаваме нещата, но то не е качество на всички. Туй преувеличаване произтича от Месечината. И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е. тя туря лупа, та преувеличава нещата и ни ги показва не в естествена величина, не в естествен ред. Някои хора пък имат обратен път. Те са скептици и тогава тяхната линия на ума не отива към Месечината, а отива към Меркурий. Той е като *базиргянин, казва: „Аз не вярвам – да го пипна, да го имам като вързана пара в джоба.“ Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо да вярваш. То е един факт. Тия са сегашните състояния. Някои хора повече вярват – Месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но това е временно влияние, което отклонява ума – да не разсъждаваш правилно. Например ако за една задача не ви дам всичките елементи за разрешението ª, вие ще имате едно криво разрешение. И ако ви дам всичките елементи и работите според законите, ще имате едно пълно разрешение на задачата. Сега ние сме окултни ученици, да допуснем следното: че някой би ви задал въпроса каква е конкретно целта на окултния ученик? Целта на един ученик по инженерство каква е? Да стане инженер, да прави пътища и съобщения и след туй да придобие своята прехрана. Целта на един ученик по музика каква е? Да изучи музиката, която ще може да употреби за себе си, за своите ближни или за света; тя да му служи и за прехрана. Сега каква е целта на окултния ученик? Аз ще ви дам туй за тема: „Целта и предназначението на окултния ученик.“ Ще разискваме върху това. Не се смущавайте – както схващате, тъй определете целта и предназначението на окултния ученик. И така, помнете: сегашното ви положение да не ви смущава. То не може без това, но вътрешно разсъждавайте разумно. Туй положение ще се измени. Вие сте пратени на Земята временно, за шейсет години, в известна форма, ограничени сте. Вашият череп е направен по известен модел. Вашият нос, вашите ръце – във всички неща вие сте ограничени в известна степен. Но туй ограничение е временно. В следващия живот ще има условия да се видоизмени вашата съдба. Сега аз в своите изследвания имам факти, които показват, че човек за няколко години може да измени своя живот, може да измени своята съдба. Аз имам факти и данни. На някои хора за четири-пет години носът им се продължава с един сантиметър – при усилена умствена деятелност. Някои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена деятелност челото им се изправя с два сантиметра. Стават тия неща. И в техния живот е станал цял един органически преврат. Това може да стане. А сега някой път ние седим и само се тревожим. Господ, за да направи нещата, ние трябва да работим съобразно със законите на живота. И в туй отношение светските хора ни дават отличен пример. У светските хора има друга една крайност: че те в тази своя радост – в своя труд, отиват до самозабрава. А духовните хора – в своята леност и те отиват до самозабрава. Две крайности имаме. Като оставят всичко на Бога, има опасност духовните хора да станат лениви. То е много естествено. Те, като възлагат всичко на Бога, престават да работят. Докато не разчиташ на никого, ти сам си вършиш работите, а щом разчиташ на някого, има опасност да станеш ленив. Но в окултната наука ония братя, които ръководят вашите съдбини, са много строги. Те са минали по вашия път и никога не можете да ги заставите да извършат това, което те знаят, че е криво. Вие може пред тях да напълните цял един джобур* със сълзи, но те ще минат философски покрай вас. Този брат е тих и спокоен, той мълчи, само някой път ще се усмихне. Ти ще плачеш, той ще мълчи. Ти ще го заплашиш, че ще се самоубиеш, той пак ще се усмихне. Ти тъкмо идеш да се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам.“ После пак казваш: „Ще се самоубия.“ Той те шибне, измени се настроението ти, казваш: „Аз ще се самоубия, ама не днес, а утре.“ На другия ден – пак шибаница има. После някой път кажеш: „Няма да плащам дълга си.“ Той те шибне. Ще го платиш. „Няма да уча.“ Шибне те. Ще учиш. И следователно те всички изпълняват този велик закон и те подтикват към тоя благороден импулс. И трябва да благодарите, защото без тяхно съдействие бихте отишли много далече. И като не познавате законите на Природата, ще идете като някое дете да пипате колелата в някоя фабрика, които се въртят. Те не дават да се пипат. Ти бутнеш, те казват: „Недей, не бутай!“ Там, където някой се е захласнал, всякога стават пакости.

И тъй, във вас ще има едно желание да определите своето положение. Например най-първото положение е да определите какво е отношението между вас и Бога. Сега аз бих ви попитал тъй: каква е вашата дълбока опитност за Бога?

Това е един свещен въпрос, който рядко се задава. Но първото нещо, което ученикът трябва всякога да прави, е следното: ще седнеш вечер, ще помислиш за Бога и ще видиш появява ли се светлина някъде в твоето съзнание. Не може да се определи каква е тази светлина. Тя е отвънка. Някой път тази светлина може да я чувстваш, може да я видиш в сърцето си. Дълго време ще виждаш, че има такава светлина в сърцето ти. Някой път гледаш – сърцето не свети; погледнеш в ума си – и там няма светлина. Светлината е извън ума. Вън от себе си ще намериш една много мека бяла светлина и ще ти се стори, като че долавяш някакво внушение. Ти няма да схванеш отчетливо думите, но като помислиш за тази светлина, ще усетиш като че в тебе иде един подем, нещо дълбоко в душата ти израства и ти почваш да мислиш правилно. Когато тази светлина изчезне от вашия живот, вие имате най-лошото разположение на Духа. Тогава поясът ви е пуснат. Вие имате едно неразположение, недоволство – и не знаете причините. Имаш някакво особено неразположение, недоволство: тъй, напрегнат си, ръцете ти са малко изпъкнали като във военно положение и чакаш само да мине някой, само един малък повод чакаш, за да му пуснеш една искра. Сега, като ученици, вие трябва да разбирате туй външно състояние. Това е набиране на електрическа и магнетическа енергия – и като не знаете как се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне да минава от едно движение в друго. И днес повечето скарвания в живота произтичат в безсъзнанието, вън от съзнанието.

Желанието на всички ви е да имате стремеж да се учите. Човек, който иска да се учи, всякога се подмладява. Въпросът за годините – че си на петдесет-шестдесет години – той не влиза никак в сметката. Че сте женени, че имате деца – то е вашата длъжност. Ако аз съм слуга и трябва да служа на десет-петнайсет души, нима това ще ме спъва да уча? Ще служа и като съм свободен, ще взема книгата и ще чета. Тия деца – това са абонати. Мъжът ти – това е един абонат: ще му услужиш, ще му угодиш и след като свършиш работата си, след това ще ти остане време. Ще вземеш книгата да четеш – ти за абонатите няма да мислиш. Като дойде време за ядене, ще затвориш книгата; после пак ще четеш. Така трябва да мислим. „Като ученици туй положение е трудно“, може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бъдете ученици. Някои, като ме слушат, казват: „Много лесно говори Учителя, ама той бил ли е на нашето положение?“ Аз ще ви попитам тъй: вие на моето място били ли сте? Аз на вашето място съм бил, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, аз съм го минал, тия задачи съм ги решил, минавал съм през тях; решил съм ги и мога да ви кажа как да ги решите правилно. Но като ученици ще знаете: всяка една задача си има начин за разрешаване. Елате с мен, ще ви покажа един пример. Той е следният. Почнете да четете на някой човек морал: „Направи това!“ Караш му се. Ти с това му придаваш енергия. И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз* и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин да му говориш. За него е добре, той е точило, но ти, като го точиш, ти се източваш. Ти му разправяш: „Това не прави, онова не прави.“ Той се утеши. Но ти, като влезеш вкъщи, забелязваш, че си изгубил нещо. Сега аз не искам да ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност. Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога да предотвратя тази погрешка. Казвате някой път: „Учителя не знае ли?“

Тази погрешка е необходима за този човек. Ако аз ви спра от тази малка погрешка, ще направите много по-голяма. Виждам, че вие ще се опарите. Детето отива към свещта, слага единия си пръст в пламъка – виждам, но го оставям. Защо? Аз го оставям сега на свещта, понеже друг път ще тикне пръста си в огъня, в някоя жарава вътре. То, като бутне пръста си, ще изгаси свещта, но ще се и опари. Тъй че тия малки неприятности в живота са за предпочитане и никога не се старайте да избегнете опитностите от тях. Някой човек иска да стане търговец, но той не знае никаква търговия, нищо не разбира от това. Нека стане търговец. У него ще се роди едно желание да печели пари и след туй нещата така ще се наредят, че той ще има такива съдружници, които ще му вземат парите. Защо става така? Защото той дотогава никак не е мислил за Бога. Но като се намери в туй трудно положение, като изгуби всичкото си имане, ще си зададе въпроса има ли Господ или няма Господ, има ли някаква причина вътре или не. Затова стават в света всички тия нещастия.

Та в живота на ученика е потребна опитност. Ще си кажете: „Туй е потребно за нашето растене.“ Сега има неща, които не са ни потребни. Като казвам така, има и друга крайност. Не трябва да си създаваме изкуствени мъчнотии. Например искам да видя какво нещо е болка, но няма кой да ме надупчи. Взема ножа, па го забия в гърдите си, в ръката си. Питам: има ли нужда от туй забиване? То е глупаво от моя страна. Ние сами не трябва да си забиваме ножа в нашето тяло по никой начин. Има хора, които постоянно се осъждат, и на такива хора аз казвам: изглади погрешката си, но не забивай ножа в себе си. Може да кажете някой път: „От мене нищо няма да стане.“ Защо? Ако влезе тази мисъл в ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъл. И сега цялата наша литература е пълна с отрицателни мисли. Има опасност вие или децата ви да четете някои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията: там например, ако четете книгата за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, е извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота. И след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се връщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия. Следователно, ако ние можем да преживеем един живот по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да преминем в по-добър живот!

Сега тия упътвания са потребни, за да се създаде между вас една хармония. Моето желание е да се създаде в класа една вътрешна хармония. Аз не искам едно общежитие. Такива, каквито сте, аз ви харесвам, т.е. считам, че всичките ви дарби, които сега са вложени във вас, са на място, но вашите схващания, вашите философски мъдрувания не са прави и се заражда една дисхармония, която вие трябва да отстраните. Аз ги зная тези схващания. Има например няколко души приятели, казват за едного: „Малко да го дресираме.“ Е, какво се постига с дресирането?

Ако един дойде с ножиците и отреже нещо от едната страна на клона ти, и ако всеки един от приятелите ти все те реже, какво ще стане с тебе? Те ще те дресират тъй, както искат, но това няма да бъде в полза на твоето растене.

Първият закон за ученика е такъв: той трябва да има един широк простор и неговите приятели не трябва да влизат в аурата му. Вие трябва да си пазите аурите. Да дойдат в съприкосновение, но да не се вплитат. Защото ако дойде вятър, ще стане движение. Не вплитайте вашите аури една в друга. Опасно е това. Щом се вплетат, тогава ще дойде умствено движение и често става разкъсване. Сега някои от вас може много да се обикнат. При сегашното положение е опасно да се обичат много. И аз ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичат, нито да обичате. Защото щом обикнеш някого, ти се свързваш с него, свързани сте. Ако единият падне, и другият ще падне, ако единият се дави, и другият ще се дави, ако единият умре, и другият ще умре. При двама души, които се обичат много, ако умре единият, и другият ще умре – той не може да остане на Земята. Остане ли да живее, значи той не може да говори за Любов. Щом обичаш някого и той умре, след него и ти ще умреш. Той замине, и ти ще заминеш. Не трябва да заминавате, не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви спъват. Има едно несъзнателно спъване. Всеки един от вас трябва да бъде свободен, да може Божественият Дух в него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате с някое лице чрезмерно, то може да спъне вашето развитие. Някой може да спъне ума ви, някой – сърцето ви, а друг може да спъне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Следователно окултният ученик трябва да бъде свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Има известни правилни отношения. Свързвания не трябва да има. Докосвания трябва да има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира.

Сега туй ще влезе във възпитанието, това е за майките. Тази наука трябва да влезе в основата на възпитанието на малките деца. Тогава има един период за развиване на човека. Това е период, в който туй развитие върви спирално, то започва отдолу. Най-първо развитието започва отпред (от слепите очи), тръгва назад и прави спирални кръгове; после към тридесетата година туй спирално движение идва към центъра на главата и тогава казват, че човек е поумнял. Към двадесет и осмата година човек е поумнял. Това спирално движение върви нагоре. Ако не знаете туй правило, става обратното. Някои хора до четиридесет и пет годишната си възраст живеят благочестив живот и после изведнъж у тях започва друго движение. Движението се образува надолу и току виж, ударят го на ядене и пиене. Туй става със старите хора и с хора, които умират. Даже един наш брат, доста напреднал, един ден ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това-онова. Слушай, казвам, макар че си стар, ти си в едно Учение; ако е за укрепване, имаш право да пиеш, но да ти опекат пиленце и да ти дадат половин килце винце за удоволствие, казвам, че ти ще си въздействаш зле и най-после ще умреш като прост човек. Ама лекарят ще каже: „Ако не пиеш, ще умреш.“ Ти и с виното ще умреш. Защо ти трябва на стари години да си пийнеш. По-добре да умреш като един честен човек, отколкото като безчестен. Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце.“ Дадат ти кокошка. „Не ми трябва.“ Баница. „И без баница може.“ Те няма да те спасят. Всичките тия неща по обратен път ще се явят. И този, старият човек, като му дадат това, най-после казва: „Слава Богу, наядох се, с отворени очи няма да замина в онзи свят.“ Ял и пил – това е един крив път. Ние трябва да започнем възпитанието от ранната възраст и да благодарим на Бога. А това, че ядем много, това е атавизъм. Старият човек може да заприлича на едно малко дете. Как? Ще се въздържаш! Ще упражниш волята си! Казва Христос: „Не само с хляб, но с всяко разумно Слово ще живееш.“ Дойде ти една мисъл за вино, ще вземеш Библията – ще видиш кои стихове съответстват на виното. Дойде ти мисъл за печена кокошка, ще видиш кои стихове съответстват на печена кокошка. Всичко туй ще го намерите в Библията. Пътят на съвършенството трябва да изпъква в душите ни.

Сега вие, окултните ученици, трябва да имате едно много правилно схващане за живота, правилно, конкретно схващане – да се роди тази вътрешна хармония в нас, да дадем един модел на съвременния свят. Ние сме окултни ученици – ако не можем да дадем един модел, в какво се състои нашата окултна наука? Ако един художник не може да даде по-хубава, по-изящна форма, в какво се състои неговото изкуство? И тъй, вие ще се върнете към сегашното положение, ще бъдете доволни от него. И след туй у вас ще се зароди едно желание взаимно да си помагате. Да кажем, някой от вас се намира в трудно положение – ще изпратиш дълбоко от душата си едно желание и от ума си една мисъл да се разреши правилно неговият живот. Прати му такива мисли – една, втора, трета, четвърта, и ще му помогнеш. В умствено отношение ние можем да му помогнем тъй, както и в материално положение. Някой има нужда от две хиляди лева. Един не може да ги даде, но десетина-двадесет души, всеки като даде по сто лева, ето как може да се помогне. И в умствено отношение е пак същото. При сегашното положение ще се стараем всякога да внесем туй нещо в отношенията си за насърчение. Трябва да се внесат тия добри мисли в света. Трябва да ги внесем в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, не в съзнанието. Първото нещо – трябва хармония. Виж, за хармония аз настоявам, за вътрешна хармония; тогава растенето може да върви по-правилно. И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бъдат резултатите: щом влезеш в такова семейство, всеки един от членовете му ще усеща в себе си едно разширение на сърцето си, на ума си.

Сега мнозина имате стягане на слепоочните части на главата. Гледаш, някой си стисне челото, разтрива си главата. Хармония трябва! Някой се почесва. Всички тия неща не са движения на хармония. Щом влезеш в тази хармония, ще имаш едно вътрешно разположение, мислите ти ще заработят. Щом влезеш в едно общество, дето има хармония на мислите, в тебе мисълта почва да работи, сърцето ти да тупа. Сега между нас се изисква тази хармония. Като ви казвам тъй, това за един ден няма да се създаде, но то трябва да бъде целта ни. Изискват се няколко години, за да може да се създаде хармония. Не мислете, че е лесна работа, но тя може да се създаде. Създаде ли се веднъж, ние вече стъпваме на една здрава основа, на окултна основа. В тази хармония всичко можем да вършим. Например обкръжаващата среда от Черната ложа, която повдига духовенството, а то е от Черната ложа, иска да внесе един клин, едно отравяне между вас. Не му е времето сега. Вие се занимавате с важни въпроси, оставете духовенството за друг път. От чисто окултно гледище то постъпва неразумно, но ние ще постъпим според закона на Бялото Братство, според Божествения закон. Ще дадем едно мощно движение напред, тъй както житното зърно израства отдолу нагоре. Ще кажем тъй: „Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас!“ Тъй, като ученици, това ще знаете: никоя сила в света не е в състояние да спъне нашето растене! Никоя сила в света няма право да спъва нашето Божествено растене! Туй ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е Негов закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, приятно Му е. Бог се радва на своите дела!

Следователно от наше гледище ние се радваме, защото всички хора, без разлика на вероизповедание, минават по същия закон, понеже туй е Божествено. Та като ученици ще имате туй правило. Като дойдат мъчнотии, някои казват: „Как да разрешим този въпрос?“ Ще кажете тъй: „В Божествения план е аз да раста в Добродетелта; в Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда; в Божествения план е аз да живея в Божията Истина; в Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост; в Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм на пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме. То е мое собствено право. Където е Господ, там съм и аз.“ Кажете ли така, вие вече сте оградени с една мощна аура, всичките Бели Братя са на ваша страна и те изтеглят ножовете си. Като казвам, че изтеглят нож, то е като онзи слуга, за когото се говори в Писанието, че казва: „Господарю, заграден си с неприятели.“ „Онези, които са с нас, са повече.“ Като му се отворили очите, видял, че цялата гора била пълна с колесници и коне. Това са ножовете. Това са техните мисли. Щом изразим тази формула, заставаме прямо да изразим Божия закон. Всичките тия братя насочват своите мисли към Земята, ние ставаме едно мощно динамо и Божественият закон почва да работи в нас. Казвам: най-първо ще се поляризирате, ще бъдете верни на призванието си, няма да се страхувате, няма да се колебаете, ще опитвате. Господ казва тъй: „Опитайте Ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия, и когато никой не може да ви помогне, Аз ще ви помогна. Вие ще Ме прославите и ще познаете, че Аз направлявам всичко.“ Но първото необходимо нещо е това – ще учите, ще мислите, после ще чувствате и след туй ще действате. Когато искаш да възлюбиш нещо, виж го – това нещо заслужава ли твоята Любов.

Да допуснем, че направя един красив мехур от сапун. Често децата си правят мехурчета. Този мехур може да се вдигне във въздуха и ти казваш: „Всичкият ми живот зависи от него.“ Не се влюбвай в този мехур. Кажи: „Това е едно забавление, той ще се пукне скоро.“ Оставете мехурчетата да се пукат! Когато искаш да обикнеш нещо, нека бъде реално, нещо, което да не се мени. Най-първо ще обикнеш Бога, който е Любов, т.е. към Него ще бъдеш чист. После ще обикнеш своята душа, тя е реална, неизменна; ще обикнеш своя Дух и на трето място ще обикнеш своя ближен. Въпросът е разрешен за тебе като ученик. Аз взимам Бога в смисъл на Божествения Дух, Учителя, който може да те учи, да ти обясни нещата, да ти даде светлина, по който и да е начин да смекчи живота ти на Земята.

Е, добре, сега, след като ме слушахте, колко неща останаха у вас? Кажете ми сега най-важните неща, които залегнаха във вашия ум. (Един брат задава въпрос: „Наближило ли е да влезем в Царството Божие и как да намерим ключовете?“)

С единия крак сте в Царството Божие. Сега ето как ще ви отговоря на въпроса. Представете си следното: често малките деца лежат в стаята си, майката е затворила кепенците на прозорците, та светлината не може да дойде. Детето пита майка си, която го събужда:

– Мамо, изгряло ли е Слънцето?

– Още не е.

Някой път каже:

– Изгря, мама, отдавна изгря.

– Още да си поспя.

Сега Слънцето, Царството Божие, още не е изгряло, след половин час ще изгрее Слънцето. Значи добре се е зазорило и след половин час ще изгрее. Които искат, може да станат, а които искат, може да поспят още, докато изгрее Слънцето. Още половин час остава, докато изгрее Слънцето. Това аз подразбирам по отношение на съзнанието. В умовете на хората трябва да стане едно изгряване, да блесне една обща идея, която ще ангажира умовете на всички. Като изгрее туй Слънце, тогава всички умове на хората ще бъдат съсредоточени към този идеал, хората ще мислят и ще чувстват по един начин, т.е. този начин ще бъде такъв, че всеки ще гледа Слънцето, ще каже: „Щом се понагрея малко, ще си обърна гърба.“ Но ще речете: „Мечтателно положение!“ Всички хора ще се понапекат и след като се напекат, ще кажат: „Сега ще вървим на работа.“

И тъй, този ключ е много сложен. Нужно е да ви се даде ключът да си отворите, но трябва да знаете как да го въртите – няма да го въртите само на една страна. Ще идете там, но много е важно въртенето на ключа. Ами ако сгрешите? Много сложен ключ е той. Ще дойдем и до тия ключове. Всички няма да умрем, но всички трябва да се изменим.

Да направим едно упражнение, да стигнем до Слънцето за три минути. Когато казвам три минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути – то е закон на равновесието. Времето може и да се увеличава, и да се смалява. За една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим и една минута е за връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: „Със своето съзнание искам да ида до Слънцето.“ Веднага ще помислиш за Слънцето и тогава почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е. И след туй, за обратния път, пак ще кажеш: „Искам да се върна на Земята при своите си.“ И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето – такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да пътуваме със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Сега ще разберете. За да идете със своя двойник, вие всички трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вънка. Лесно се пътува със съзнанието.

Та ще правите разлика – да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл. Не, пътуваме със своето съзнание. Затуй за три минути се отива до Слънцето: една минута за отиване, една престояване там и една за връщане. Но това пътуване не е с нашите двойници – с тях е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане на особени мерки. Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, след това мъчно може да влезете в тялото си. После, всички не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се молят и да пазят другите. Та сега със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за придобиване на една сила – за концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една сила. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. Всякога може да правите този опит. И тази вечер, като се върнем, всеки един от вас ще се чувства по-разположен. На Слънцето ще идете, за да се тонирате.

Добре, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, няма да има стягане на стомаха. Ще усещате, че отивате на една приятна екскурзия, по възможност една от най-приятните екскурзии, които сега съществуват – до Слънцето. Сега всички ще си затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието си към Слънцето. Сега да започнем упражнението!

Да изпеем Духът Божи, но много тихо.

Тайна молитва