Разлика между версии на „Прости и сложни движения“

Версия от 23:37, 5 декември 2009

ПРОСТИ И СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ

Прочетоха се работите върху темата „Защо Бог създаде човека.“

Ще говоря върху простите и сложни движения в Природата. Простите движения ще замените с първичните движения, а сложните движения – с последните движения, най-слабите движения. Едно обяснение: сложните движения подразбират голямо съпротивление, а простите движения подразбират малко съпротивление. Сега у всички в съзнанието ви има две движения: има просто движение, има и сложно движение. Например, за да дойдете тук, в Чамкория, какво движение се е явило във вас – просто движение или сложно, към коя категория бихте го поставили? (– Сложно.)

Простите, първични движения са само движения към Бога – движения, които са чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първичните движения са кристални, а в сложните движения всякога има раздвояване в човешкото съзнание. Отиваш на курорт, но имаш няколко подбудителни причини – причината не е една, много причини имаш. Тогава бих ви попитал, когато човек се жени, женитбата просто или сложно движение е? – Сложно, защото повидимому жената може да каже, че обича мъжа, или мъжът може да каже, че обича жената. Това е една от причините; второ, те искат да имат деца, трето, мъжът иска някой да му готви. Има ред подбуждения, тъй щото женитбата е сложно движение. А във всички сложни движения в света, трябва да знаете, има препятствие, което да очаквате. И следователно като ученици на Окултната школа аз ви давам туй разграничение като метод, за да правите едно психическо разграничение на силите, които действат във вас в даден момент – дали те са от първичен или вторичен, последен род, да знаете всяко едно движение към коя категория спада. Щом знаете, лесно може да се ориентирате. Сега вие бъркате: имате едно сложно движение – искате резултати от просто движение, имате едно просто движение – очаквате резултат на сложно движение. А всяко движение има свои определени резултати.

Сега, смешно ще бъде, когато някои хора искат да станат религиозни и очакват да бъдат богати. Именно човек, който иска да стане религиозен в пълния смисъл на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имаш Знание, то е сложно движение. Следователно ще разграничавате в живота си движенията в съзнанието ви към кои спадат – те спадат към едната или към другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране – да знаете кое преобладава в даден момент. Тия движения не принадлежат към вас. Ако се намирате в една навалица, между тия хора може ли да минете по права линия? – Ще имате едно много сложно движение и като излезете, ще кажете: „Слава Богу, излязохме благополучно, преминахме препятствията.“ Често пъти в живота минавате насила покрай някое тържество и следователно трябва да се борите; какъв метод ще употребите – сложно движение, ще направите хиляди отклонения във всяко едно направление и ще мислите тогава. Това са, както аз ги наричам, човешките движения, а простите движения са кратки.

Приятелството, истинското приятелство към кои движения спада? (– Просто.) Всички ония подбуди, които стават с най-малко разноски, са Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, спадат към сложните движения. Сега да определим движението – от какво произтича то? – То произтича от Живота – Животът е първата причина на движението. Всяко едно движение в света показва, че съзнанието на някое същество иска да се домогне до известна храна – турят му известни сили, потребни за него. Следователно Животът произвежда първото движение, а пък енергиите, складирани в Живота, са произлезли от Мисловния свят. Значи ние имаме едно движение, което представлява чисто физическия свят; имаме Живот, който представлява Духовния свят, Менталния (Мисловния) свят. Този свят се изразява чрез мисълта, която преобладава в Живота, следователно мисълта се изразява в Живота – тя е Живот в движение, а движението е реализиране на тия трите в едно. Следователно ние определяме: ако вашата мисъл е проста, тя ще произведе един прост живот с първично, чисто, просто движение; ако мисълта ви е сложна, непременно животът ви ще бъде сложен и движението ще му съответства.

Да кажем, че в едно същество, което живее в Мисловния свят, се заражда идеята да стане велико, да създаде някоя слънчева система – в него се заражда сложно движение. Ако туй същество иска да придобие едно първично, съзнателно движение, да опита Божествената Любов в нейните чисти форми, ще имаме просто движение на съзнанието. Сега вие често, като се прекръстосате, искате да примирите простите движения със сложните – те са непримирими. Едно просто движение не може да се съчетае с едно сложно движение – те са несъвместими. Един светия и един грешник на едно място не може да живеят – те може да живеят, но не на едно място; болният и лекарят могат да бъдат на едно място, но лекарят ще бъде при болния, докато го излекува; и светията ще седи при грешника, докато го излекува; детето по същия закон ще живее при майката, докато вземе туй, което му трябва, и като го вземе, вече не търси майка си.

Сега, вие казвате, че Бог създаде човека, за да се прояви. В какво да се прояви, на кого да се прояви? Сега, искам малко да ви коригирам: да се прояви на Себе Си. Щом иска да се прояви Бог в света, значи има друго божество – тъй излиза тогава, а това е дуализъм. Аз искам да се проявя; на кого? – Не на себе си, какво има да се проявявам на себе си – на друго нещо трябва да се проявя и другото същество, ако иска да се прояви, и то трябва да се прояви някому. А Бог да се проявява... на кого? Това е един въпрос, един от трудните въпроси. Аз ще ви отговоря тъй: Бог създаде човека, за да бъде създаден. Сега аз ще ви задам следния въпрос: кога може да се създаде нещо? – Понеже човек не може да бъде създаден, не говоря за създаването на човека. Създаване подразбира творчество; има окултни ученици, които не могат да разберат това. Съзижда, съгражда – това всякога подразбира материален живот. Когато се съгражда някое място, за кого се съгражда, за самия себе си ли? – Може да се съгражда нещо, за да се прояви човек. Ако кажем, че може да се съгражда, за да се прояви човек, права ли е идеята? Съграждат хората някой мост, за да се съобщават – има някое препятствие и е турнат мост, той е едно съобщително средство. Следователно човек е един мост за съобщение на световете, нищо повече. Ще имате една по-права идея, защото в целокупността си вие още не знаете какво означава физическия свят, т.е. физическият свят не само че не е тъй известен, но някои казват, че той е илюзия. Това са само думи, на които трябва да се разбере дълбокия смисъл. Божественият свят с ония Същества, които живеят в него, както и съществата, които живеят във физическия свят – какви са прямите им отношения в този смисъл? Сега, при това положение ще засегнем следните два въпроса: за Духа, който е чист, ние казваме: „Духът е в постоянна борба с материята.“ Пак се задава философския въпрос: каква нужда има Духът, който е чист, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплъти в материята и защо трябва да се въплъти? Ще кажат, че той трябвало да слезе в материята, за да добие някаква опитност – значи на този Дух му липсва нещо. И после въпросът: ако материята е нещо неразумно само по себе си, как е възможно туй неразумното да ограничи Разумното? За да може материята да ограничи Духът, има Разумност в тази материя и даже такава Разумност, която е равна на Разумността на Духа. Ако материята може да хване Духа, значи тази материя има своята интелигентност – тъй поне излиза, щом Духът се ограничава от материята.

Сега ние въпроса няма да го решим, но ще го оставим тъй неразрешен, както са го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качим на Мусала горе, ще разгледаме всичката околност, ще слезем долу и само за Мусала ще мислим – как е произлязла неговата история, ще го проучваме, а той ще си седи на мястото. Аз ви поставям за проучване един грамаден връх – каква е неговата история. Това е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пак ще наведа вашата мисъл, ще ви попитам защо трябва да събудят човека от сън. Ако си слуга, защо господарят да те събуди? – за да работиш; защо трябва да спиш? – за да си починеш. Когато се събуди този слуга, господарят създава ли го? Следователно човек в сегашното състояние е само събуден от един сън, нищо повече – спали сте досега. Туй събуждане хората го наричат творчество. След като работите, кой се проявява – вие или вашият господар? И вие се проявявате, и господарят ви се проявява – вие се проявявате в работата, която сте извършили, а господарят може да се прояви в плановете, които ви е дал. Но ние ще заместим въпроса и вместо защо Бог е създал човека, ще ви попитам защо е дошъл човек на Земята, или защо е изпратен тук на Земята, туй е по-право. – Дошъл е от някъде; защо е дошъл? На този въпрос може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса защо Бог създаде човека.

Сега, въпросът защо Бог създаде човека няма практическо приложение при сегашните условия, при които се намирате тук. За да знаете защо човек е дошъл на Земята, защо Бог го е създал, трябва да четете тази архива на Природата – трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви са аналите, там има отбелязано защо и за какво. Аз повдигнах въпроса защо Бог създаде човека, за да намерите вашите отношения към Бога и да се уверите, че без Бога, ако не сте свързани с Него, у вас не може да има никакъв растеж, никакъв Живот и никаква умствена деятелност, защото Разумно от Разумно произтича, Живот от Живота произтича и деятелност от деятелност произтича. Понеже Бог е прав във всичко и понеже човек спада към сложните движения, туй сложно движение трябва да намери своя подтик в първичното отношение. Трябва да бъдем свързани не по форма с Бога, нито по съдържание (те са още външни неща), нито по смисъл, но принципиално, вътре, по самата същина на нещата – да бъдем свързани с Бога като една необходимост на самото Битие, понеже само по този начин Неговата мисъл може да даде подтик на нашия живот и Неговите движения – движения на нашия живот. И тогава всичко е възможно. Такава трябва да бъде интимната ви цел, интимното ви желание, за да не стане причина вие да се спъвате.

Като влизате в тази Школа, вие може да мислите да завладеете някои природни сили – никакви завладявания не може да имате. Аз не наричам владение това, ако работя десет години за една круша и като роди тя круши, дойде друг да я обере – не считам, че това е едно завладяване. Аз съм работил, а друг да яде плода – няма смисъл. Ние може да работим само за Знание, а щом дойдем да се ползваме от тях, туй не сме проучили.

Сега вие често казвате: „Тъй е писано, тъй е казано – да се любим!“ Да се любим, аз подразбирам да направим мост. И мислите ли, че ако направим мост, всичко в света ще се оправи? Ако двете страни са неприятели, по-добре да няма мост, защото тогава те ще почнат да се карат; ако са приятели, нека има мост. Ако хората са готови да служат на Бога, нека има мост; ако не са се научили да служат на Бога, без мост нека бъдат – по-добре.

Та в окултната наука не смесвайте нещата. Често аз ви гледам, вие разсъждавате тъй: „В Бога всичко може да искате – и вълци, и мечки, и тигри.“ Вие ще кажете: „Сега живея в Божия, в Христовия закон“ и вълкът казва: „Бог е Любов“; ама като остане сам, вълкът напада овцата и казва: „Понеже аз обичам Бога, обичам и децата Му, та ти трябва да станеш жертва заради мен.“ Е може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да я изяде един човек, иди-дойди, но ако една овца я изяде един вълк, тя ще мине през най-големите страдания; и когато някой човек го изяде някоя мечка, той ще изпита пак същото. Ние не сме пратени на Земята да правим менажерия – овцете ще бъдат отделно, вълците ще бъдат отделно, мечките, всичко ще бъде отделно. Ще има преграда между тях, тел – да си приказват братски, но да има строго определени междини. А не тъй: аз виждам на някой човек, че умът му е мечешки, у другиго умът му е като ума на някоя овца, а двамата казват: „Хайде да разделим тази преграда, хайде да съединим умовете.“ Но една овца и един вълк какво ще направят? Представете си, че у някой сърцето е мечешко, у някой – овче, как ще ги съединиш? У някой действията са мечешки, а у други – овчи, как ще ги примирите? – Не може да се примирят. Вие ще кажете: „Окултната наука всичко може.“ Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господ може, аз зная, че Господ всичко може, но ние не можем. Ние не трябва да се опитваме да правим нещо, което Бог прави – ние не можем. Следователно ние трябва да правим само това, което можем, което е в кръга на нашето знание. Сега аз искам от вас да правите нещата, които можете, а не които не можете. Ние се разбъркваме, затуй ще му кажа: „Слушай, ти не разваляй твоята стена; туй, което ти казах, не го казах, за да я разваляш – ти дръж преградата, а за новото ще намериш ново място, където старото няма да го туриш.“

Често например вие искате да примирите идеите за Божията Любов със сегашната ваша любов – те са непримирими. Моята Любов, която аз имам, е несъвместима с вашата любов, разбирате ли? Ако аз внеса тия идеи, знаете ли какво ще стане? Аз ще ви кажа: в книгата „Капризи на електричеството“ често има описани случаи, дето електричеството се явява в такива големи, валчести, светещи топки – такава топка изведнъж пада върху човека, всичките дрехи изгарят, но той остава неповреден. Тази Любов, за която ви говоря, е такава една топка – ако падне върху вас, вие ще се намерите гол и като се намерите гол, ще се усъмните и ще кажете: „Това не е Любов.“ Именно там е Любовта. Вие искате нови схващания за Любовта – с нов подпис, а със стари разбирания.

В чисто Божествената Любов няма никаква жертва. Жертвата, това е само един резултат на сложните движения на Любовта във физическия свят – това е един временен, преходен период. Когато се казва, че трябва да се жертва човек, това не се отнася до Божията Любов – в истинската Божествена Любов няма никаква жертва. И следователно, за да разберете Божествената Любов, непременно трябва да слезете на физическия свят, за да изучите закона на жертвата. Именно затова са дошли хората на Земята – за да научат закона и на жертвата. Какво нещо е Божествената Любов ще научат, когато минат по закона на жертвата – това е закон за правилното трансформиране на Божествените енергии. Някой казва: „Аз искам да зная какво мислиш за мен“; казвам: „Може да знаеш, но трябва да те изям.“ И затова казва Христос: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате Живот вечен.“ Значи, ако искате да ме разберете, трябва да ви изям, че като влезете в мен, аз ще ви разбера и като ви разбера, ще зная как да ви помогна. Следователно вие ще се пожертвате, за да влезе Бог във вас, ще направите тази жертва. Или вас да изядат или вие да изядете, ако искате да разберете някого – това е символ. Ако искате да разберете някого, той трябва да ви изяде; ако искате той да ви разбере, вие трябва да го изядете. Сега за този език ще кажете: „Това е страшно!“ Ами че всичко в сегашния живот не е ли само ядене и пиене? Изключете ли яденето, в какво остава живота? След като сте изяли една хубава круша, може би ще ви дойде някоя светла идея да напишете някое стихотворение – тази круша представлява и цвете и затова е казал Христос: „Аз Съм живата вода и живият хляб.“

Трябва да разграничавате простите движения от сложните и да разберете какво е предназначението за идването на човека на Земята. Трябва да научите закона на жертвата – това е един от важните въпроси, който трябва да проучвате. Но каква жертва – жертва, тъй както се разбира? Ще си задавате въпроса какво трябва да жертвате. Малките отстъпки, които правите, не е жертва – законът на жертвата е закон, който примирява всички противоречия в света. Да кажем, че се намирате в голяма тъга, големи мъчнотии; туряте закона на жертвата и веднага можете да отмахнете тъгата, която имате. Да кажем, имате да вземате двадесет хиляди лева, нямате тия пари в джоба си, какво ще направите? – Отворете тефтерите си и решете да пожертвате тия пари заради вашето спокойствие – веднага ще ви олекне на душата и ще дойде Мир.

Сега да не идете в друга крайност. Някой път вие съжалявате, че не сте някой учен човек, казвате: „Ако бях учен, щях да бъда министър, доктор“ – вие се измъчвате. Кажете: „И без да бъда министър, пак мога да живея като човек“ – и ще ви олекне. Някой път вие отивате в друга крайност и някои казват: „На нас не ни трябват знания.“ Не е въпросът там – в дадения случай ние се мъчим от липсата на ония блага, които идат от знанията. Кажете: „Без благата на знанията можем.“ Тия знания не подразбират, че трябва да станеш министър, доктор или свещеник – абсолютното, чисто Знание е просто движение. Например вие често казвате: „В новото движение ние трябва да се увеличим по брой“ – нашата сила не е в числото. – „Ние трябва да съградим дом“ – силата не е в съграждането на дома; „Трябва да имаме знание“ – силата не е в това знание. Туй, което ние носим в света, е една необходимост, без която Животът не може – туй, което носим, е една необходимост, тъй както водата и хлябът са необходимост за Живота. Тия хора, както и да е, ще дойдат, но когато дойдат, няма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скъпо е, плащайте си хляба, после плащайте за водата, защото аз съм първият, който съм я донесъл, трябва да си платите.“ Не, влезе ли тази мисъл в ума ви, въпросът е свършен. Абсолютно безкористно ще действате – хляб ще давате, за да го използват, и вода ще давате, и комуто давате, ще кажете: „По същия закон, по същия начин и вие ще давате.“ Давайте всичко – тази вода и този хляб трябва да ги давате, но само на тия, за които са предназначени.

Сега някои от вас мислят, че като влязат в Новото учение ще станат по-добри. Как знаете, че ще станете по-добри? Добрината на човека всякога зависи от жертвата – колкото по-добре разбираш закона на жертвата и го прилагаш, толкова по-добър ще станеш. Времето не е нищо друго, освен проявление на жертвата. Сега аз ви навеждам на тази мисъл, за да не сте в противоречие със себе си. Например някой път, когато аз говоря, някои казват: „Учителя не трябваше да каже тъй.“ Един камък аз мога да го поставя на източната страна, на западната страна, на север или юг, мога да го туря отгоре – но къде трябва да туря този камък? Да кажем, че е определено неговото място, къде трябва да го туря? – Дето е определено – според мярката на мястото, там трябва да го туря. Сега в този живот, в който сте влезли, вие сте определени, измерени сте. Някой път като ви турна някъде, вие казвате: „Не ми е мястото тук, аз не съм за княз“, аз гледам – тук е определено мястото ви; следователно вие разваляте. Там, на мястото си ще бъдете, нищо повече. След туй вие викате някого (тук се раждат лъжливите учители) и казвате: „Моето място не е тук, не може ли да ме преместите?“ Всички се притеглят на това място и казват: „Този камък коя работа може да извърши?“ – почнат да градят нещо ново, изопачат цялото здание. Тогава дойде комисията и каже: „Не е съградено добре“ – разхвърли камъните и казват: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя си религия се разкапала.“

Аз ви предпазвам: у вас има една слабост – искате да се върнете да градите по старому. Ще се откажете от старото, не може без жертва. Трябва в себе си да подразбирате въпроса така, че всяко ваше действие, всяка ваша мисъл, трябва да бъде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трябва да го знаете, няма да го казвате отвън. Туй чувство трябва да го пазите и да го развивате, а на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате: „Да живеем по братски!“ Овце с овце да живеят, вълк с вълк да живее, мечка с мечка, заек със заек, муха с муха да живее, а тъй, както сте, не може. Но казва един от еврейските пророци, че агнето и лъвът ще живеят заедно. Помнете този стих, ама кога ще живеят? – Когато Господ дойде, за да има простор, нали? Ние ще оставим този стих, той спада към друга категория.

Не примирявайте вашите добри мисли с лошите, не ги туряйте на едно и също място. Някой казва: „Аз имам една лоша мисъл.“ Ако вашата мисъл е лоша, турете я дето подобава; имате ли една Божествена мисъл, турете я на място; имате ли едно желание, добро или лошо, турете го на неговото място – всяко нещо турете на своето място. Мнозина измежду вас (аз ви виждам) намерите един вълк, който има добри зъби, донасяте го и казвате: „Учителю, намерихме един добър човек – той е много умен, учен човек, пък каква природа има, какъв език, какви думи, я да го вземем при нас.“ Аз го виждам – той е един стар вълк, но нищо не му казвам. Казвате: „Да му дадем един добър прием, да му отворим вратата между овцете, за да дойде да ги посещава.“ Казвам: той ще ги посети! Не само вълци има, но и вълчици има; не само мечки има, но и мецани има – това са все символи. Цялата Природа седи в символи – всички тия мечки, вълци, това е една цяла наука, която трябва да изучим разбрано. В нашето животинско, минерално и растително царство по-лесно от всичко друго може да изучим себе си. Имайте предвид, че в разбирането на тая история много мъчно може да се разбере една промяна, която става.

Някой път ставате от сън, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господ“; как ще си обясните туй състояние? Щом знаете причините, отношенията ви вътре в самите вас по възможност трябва да бъдат чисти. Мнозина от вас сте в сложно движение, имате да разрешавате една от най-мъчните задачи и затуй ви трябва голяма съобразителност, такт, умение, знание, воля, издръжливост в света. И онези от вас, които разбират по-добре, може би ще разберат тази вечер туй, което аз не съм казал, и утре ще кажат: „Учителя не каза ли така?“ Вие ще се намерите в положението на онзи проповедник, който проповядвал така: „Който има две ризи, да даде едната на бедните“; неговата възлюблена се връща вкъщи, попът имал две ризи и тя дала едната, за да изпълни Христовия закон. Вечерта попът я пита: „Къде ми е ризата?“ – „Дадох я.“ – „Как тъй без да ме питаш?“ – „Нали ти тъй каза в църквата.“ – „Аз го казах за другите, но то не е за нас.“ Сега, попадията дала ризата; къде е погрешката на попадията, мислите ли, че е постъпила право, защо не е дала своята риза, а на мъжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа – попът трябва сам да дава. Тя казва: „Аз изпълних Христовия закон“, попът пък е недоволен, че му дала ризата без негово позволение. Сега, често и вие раздавате моите ризи – аз нямам нищо против това, но и вашите ризи трябва да раздавате, нищо повече.

Някои тълкуват тъй: „Даром сте взели, даром давайте!“ Когато вземеш една Божествена идея или каквото и да е, правилото е: тази идея ти ще я пазиш в себе си. Имаш право да дадеш на другите от плода, но ще пазиш тази идея – от плода, който тя роди, ще даваш на всички, но тя да остане за теб. Вие обаче вземате тази идея и казвате: „Даром сме взели, даром ще дадем.“ Не е тъй, и Христос казва: „Всяка пръчка, излязла от Мен, плод трябва да даде.“ Тия Божествени идеи трябва да минат през нас и да дадат плод – и от този плод ще раздавате. И всички трябва да бъдете богати от плода на Божествените мисли.

Тайна молитва

И тъй основните идеи са: прости и сложни движения; законът на самопожертването; законът на жертвата; Божествената идея трябва да остане, за да се посее в нас, и от този плод трябва да дадем – тези са основните мисли в беседата. По някой път се събирайте (затова аз ще дам между учениците известна задача сериозно да я решавате), разисквайте върху трите отношения – към физическия свят, към Духовния и към Божествения. Всяка една идея трябва да се разглежда от три становища. Отправете мисълта си за разяснение, а не да се спирате.

Ако сега бяхте готови, щях да ви дам една задача, но не сте готови. Бих ви дал една сложна задача да направите. Знаете ли какво значи, когато човек не е готов? Ето какво подразбирам: представете си, че зимно време аз ви изпращам на екскурзия, но обувки нямате; може ли да ви пратя боси? Представете си, че ви пратя на едно планинско място, дето има ледници, а вие нямате тия необходими припаси – трябва приготовление. Ще кажете: „С Господа всичко може“; Господ всичко може, но ние не можем. Та сега ще размишлявате. Искам сега поне от Чамкория да наберете енергия, по-голяма Светлина за ума си, сърцето си да укрепите. Може би като има по-благоприятни условия, ще ви дам задачата, но трябва да са готови всички, защото ще ви дам една малко по-сложна задача – тя необходимо иде. Като казвам тъй, вие ще кажете: „Каква ли ще е тази задача?“ Ще я видите, има неща прикрити.

Сега, като тръгнете, най-първо ще действате, после ще мислите – не се плашете. Например аз ви казвам: „На един час разстояние оттук, на около десет километра има едно място, ще идете на еди-коя си страна, там ще се спрете и няма да се мърдате.“ Няма да ме питате защо – идете там и ще се научите защо. Ще идете на разстояние десет километра оттук, ще намерите един чувал с десет килограма тежест, няма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мен. После ще кажа: „Ще вземеш този чувал, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще впрегнеш волове и ще го посееш.“ Няма да питаш защо – идущата година ще разбереш права ли е задачата. Да ви обясня идеята: ще идеш на разстояние десет километра оттук, там в един чувал има десет килограма жито; няма да го отвързваш, защото ще се загуби време, любопитство няма да проявяваш и аз няма да ти разправям нищо, за да се не губи време; ще впрегнеш воловете – идущата година, като израсне житото, ще го ожънеш и тогава ще разсъждаваш. Такъв трябва да бъде окултния ученик. А сега вие ще питате: „Аз трябва да зная какво има в този чувал.“ – Може да знаеш, аз мога да ви кажа така: „Ще идете на едно място на десет километра оттук, там има един чувал с жито, ще го донесете, ще впрегнете воловете, ще идете на нивата и т.н.“ – мога да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бъдат резултатите? – Вие няма да идете навреме, ще има едно закъсняване. Ние сме закъснели вече, изгубили сме най-добрите условия, защото докато ви обясня всичко това, ми е отнело един час. Този един час е изгубване на най-добрите условия, при които туй семе може да живее. И затуй в Божествения свят абсолютно няма разтакаване – казано и свършено!

После, ще добиете точност, на тази точност трябва да се учите всички. И ще опитате моята мисъл права ли е или не. Завчера на Мусала аз изпитах колебанието ви: дойдохме до едно място и там се спряхме – напред не може, защото е опасно; ако речеш през леда да минеш, там всички щяха да се намерят в езерото. Сега вие казвате: „Този път много препятствия има (пътят беше затрупан със заледен сняг), какво ще правим?“ Ние можем да си направим път, трябваше да предвидим да си вземем мотики, но ни трябваше цял ден, докато оправим пътя – туй обаче не го предвидихме. Вие мислихте, че няма никакви препятствия на Мусала. Назад да се върнем – не става, казвате: „Нагоре!“ – показвате смелост. – „През снега никой няма да минава!“ Тогава попъплихте нагоре и не мислехте даже, че могат камъни да паднат върху ви. Трябва да бъдете много внимателни, защото в нашето развитие има много спънки. Като се качвах, покрай мен мина един камък, голям четири пръста – такъв камък е в състояние да счупи костта на някого. Та като се качвате нагоре, ще бъдете внимателни да не бутнете нито един камък, а не да гледате само да се изкачите. При това какъв е законът? – Не бързайте, аз не искам бързина. Дойдете ли до някое място, седнете – опитвайте, турете си крака на туй място и вижте здраво ли е. С допирането на вашия крак вие ще добиете известна енергия, ще се концентрирате в себе си. Туй е задача: да излезем горе на върха и целия път да опитвате, за да знаете какви опасности има – такива трябва да бъдат задачите, само така може да ви пренеса горе. В едно отношение всинца бяхте много смели, не страхливи. Смелостта е една добра черта – значи можете да вършите работа. Но все трябва да седи някой отзад – аз трябваше да остана последен и ако бях останал, всички щяха да се изкачат горе. После, каквото ви поръчах, не го изпълнихте – казах: „Абсолютно никой да не минава през снега“, а някои минаха и щеше да им коства живота. Ако ви бях казал: „Минете през снега“, аз поемам отговорност. Някой път ще ви докарам на Мусала и тогава ще кажа: „Нагоре през снега!“ – тогава аз отговарям; тогава всеки трябва да носи мотичка – ще изкопае едно стъпало и ще мине. Но кажа ли: „През снега не може“, значи не може. Казва един: „Може.“ Не, не е време сега – ще вървим по пътя, който е предначертан, туй е правило.

В окултната наука една задача, неизпълнена както трябва, носи риск – това е абсолютно вярно. И всякога резултатите са прави, т.е. всичко ще върви, ще окаже съдействие. Аз искам в тия екскурзии да видите какви закони работят, да видите, че във всички наши постъпки и действия туй Божествено съзнание, тия по-висши Същества вземат участие. И тия двамата, братът и сестрата, които се подхлъзнаха, се спасиха по една директива, не по крива линия. Ако не бяха се спрели в хлъзгането, щяха да идат в езерото.

Сега ние ще ходим с една жива вяра – не ви проповядвам една обикновена вяра. Тази вяра е необикновена и постъпките ни ще бъдат необикновени. И Любовта също – всичко у нас ще бъде необикновено, туй да го знаем.