Разлика между версии на „Мисъл и действие“

Версия от 23:30, 5 декември 2009

МИСЪЛ И ДЕЙСТВИЕ

Следващият път ще пишете върху влиянието на музиката в Живота.

Понеже това е един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите ученици, мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е място за развлечение, а ще мислите. Тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем сериозна мисъл, страх да няма, не. Най-малко пет-десет минути на ден ученикът трябва да се спира да мисли. Може да мислите върху разни предмети: някой път имате някоя болка – мислете именно защо страдате; имате неприятности в живота си – мислете защо имате тези неприятности, кои са причините и обективно да ги разрешите, а не да казвате: „Аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил.“ Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците, те разрешават по този начин – птицата, като я подгони някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението.“ Или някой лалугер, като види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери; казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – „Тъй ли?“ – отива той, вдига пушката си, туря сачми, за да се разправи с тях, обаче щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака – няколко хиляди лалугери. – „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“ – и свалил пушката, и те се върнали. Хасан разбира причината, че те го признават за господар, обаче тия лалугери искат да знаят какви намерения има човекът. Обаче Хасан разсъждава тъй: „Признавам погрешката си, затова ме извинете.“

Сега вие, като влезете в Окултната школа, очаквате да станете човек, да се подготвите за окултен ученик. Да, но ум трябва – много досетлив ум трябва на окултните ученици. Не трябва да изопачавате някои факти, окултизмът не позволява да се изопачават фактите, всеки факт трябва да се тегли със своята тежест, ни повече, ни по-малко – Природата му е дала цена. Ако вие не се научите да разсъждавате тъй, знаете ли, че някой път си давате по-голяма цена, отколкото заслужавате, а някой път си давате по-малка цена, отколкото сте в същност – и двете са крайности. Та се поражда известна дисхармония, която спъва класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението. А като се отбие течението, техните градини ще останат неполети, нищо повече.

Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в Природата и да ви покажа техния вътрешен смисъл, основата. Върху тази елементарна основа лежат по-нататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма много окултисти са се повдигали много високо, има адепти, които са се качвали до Третото небе и оттам са се сгромолясвали с главата надолу. Които са почнали сами да минават в окултизма, ще ги пуснат, но после отгоре ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав урок – през свещения път на Божественото училище без знания не се минава. Човек трябва да знае – знания му трябват, за да може да работи. Като кажа да знаете, то значи да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик, който разбира своето знание – дадат му една задача и той започне да я разрешава, знае правилата, може да работи.

Сега не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората, но е един вътрешен метод. Църквата е един разсадник, а една Окултна школа, това е едно училище за по-напреднали души. На някои умовете са повдигнати, съзнанието им се е пробудило, за да могат да разбират основните закони, които действат в техния организъм, които действат в обществото и ръководят човешката еволюция.

Сега, трябва да имате друго предвид: вие не можете да устроите вашия дом, да бъде щастлив, докато не разберете окултните закони; вие не можете да обичате приятелите си, докато не разберете тези закони. И затова ще се женят хората и ще се разженват, ще се сприятеляват и разприятеляват, ще се примиряват и скарват, а народите ще водят войни, докато не разберат ония окултни закони, които Природата е турила в основата на съвременното общество. Но на туй общество хората трябва да се подчиняват; ако не се подчиняват, тя допуска всички крайности, които сега съществуват – явяват се болести, които помитат здравето и знанието, което имат. Често едни малки болести отслабват паметта, помрачават разсъдъка, някой път се явяват земетресения, някой ураган, буря. Причината на земетресението сме ние, хората – хората със своите мисли стават причина да се явят земетресения. Да, и българите не са далеч от туй разбиране: когато в някое село в България се извършват престъпления, настава суша или градобитнини. Постепенно, едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнината престава.

Сега ние всички сме свързани в Природата и така чувствително сме свързани, че можем да причиним и голямо добро, и голямо зло. И затуй Господ ни е турил натясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт; при сегашното състояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество – в някой ваш гняв бихте отрязали главата на някого без да искате и после щяхте да съжалявате.

Сега, в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика – никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото щом злоупотребите, ония, които контролират (има Същества, които контролират), Господ няма да забави да ги изпрати да направят контрол и ще те накажат – тъй както в космоса има закони, които действат навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма, погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините, защо и за какво, за нас не важат. За нас важи да се изправят погрешките и ако се изправят, тогава вие ще се досетите.

Някои очакват да добият повече знание. При това състояние, което сега имате, и най-добрите лекции да ви се държат, не можете да се научите, защото тук се изисква една вътрешна досетливост на тия тънки психически сили, които действат. Например съвременните окултисти говорят за волята – че човек трябва да има воля. Може да има воля някой човек, може да си стисне юмрука, веждите – и това е воля. Обаче онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но ще прати една мисъл, толкова интензивна и толкова тиха, че първоначално тя ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Та сега лошите хора някой път изпращат по-силни, по-интензивни мисли, а добрите хора казват: „Господ ще уреди света.“ Ние трябва да казваме: „Светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го разваляме; моят живот отдавна е уреден от Бога, стига да не го развалям; Господ е уредил живота ми, той отдавна е нареден.“

Мозъкът се подчинява на ума, стомахът – на храносмилането, белите дробове – на дихателната сила, сърцето се подчинява на кръвообращението си. Стига аз да не смущавам сърцето си, мозъка си, стомаха, краката – всички тия малки клетчици, в които Животът функционира. Те много добре разбират работата си. Обаче един ден, понапиеш се малко, смутиш клетките си – тури те Господ на друго място. –„Нашият живот е уреден“ – тази мисъл постепенно трябва да се затвърди. И първото нещо, ние не трябва да изопачаваме Живота. Като казвам: „Уреден е светът“, в какъв смисъл е това? Да допуснем, че имате син, той е на 5 години, вие сте вложили в банката сто хиляди лева за него, туй дете е осигурено с парите, нали. Но тия пари още не са дадени на негово разположение, бащата е писал тия пари да му се дадат, когато то стане на 21 години – до 21 години туй дете трябва да се възпитава как да употреби този капитал. Като казвам вие сте осигурени, не подразбирам, че имате право да вършите каквото искате, да разполагате с този капитал, не, но капиталът е вложен и трябва да се учите, че когато дойде този капитал да внесе резултати, да знаете колко да употребите от него, а инак ще разпилеете парите и няма да разберете смисъла на Живота защо сте дошли.

Сега например знаете ли за днешния ден каква беше вашата програма като ученици? Днешният ден имаше една важна програма. Като станахте тази сутрин, колцина се отправихте към Баща си да му кажете: „Татко, аз ти благодаря за онова съзнание, което си ми дал, благодаря ти за условията, които ми даде да ходя на училище, за приятелите, за обществото, за средата, за всички тия сили!“ Колцина казаха това? Някои от вас първо са се умили, прочели са набързо „Отче наш“, дай да си похапнем и хайде на работа. Но тия работи са посторонни – ако аз съм поет, тя е посторонна работа; ако аз съм философ, тя е посторонна работа. Казват: „Той е отличен философ“; е като философстваме, какво ще докажем? – „Аз ще докажа причините как е създаден светът.“ И често знаете ли как доказваме ние на учените хора? Ние ставаме смешни. Има такъв един пример (това е един анекдот из българския живот), доколко е верен не зная, но ви го давам като един анекдот: синът в едно семейство от едно бедно затънтено село, дето къщите са колиби без керемиди и се замазват с говежди извержения (да не мислите, че е нещо лошо), по едно щастие отива в Европа и свършва по естествени науки. Връща се в селото и вижда едно голямо извержение, залепено на тавана, и започнал да доказва на баща си по какъв закон извержението е отишло там, разправя му философии. Бащата казал: „Синко, аз видях майка ти как току що го лепна на тавана, а какви сили действат аз не зная.“ Е питам, ако не беше майка ти, това извержение би ли се качило на тавана? Ние често искаме да докажем, че нещата в света стават без ничия разумна сила, по един механичен начин. Не е тъй.

Сега вие сте турени в окултизма, казвате: „Защо съществува зло, защо съществува Добро?“ Аз оставям този въпрос да го разискваме. Защо съществуват изверженията? – Изверженията, това са едно зло; всички болести в света се зараждат все от изверженията, те са гниещи вещества. Що е извержение? – Извержението е един признак, че съществува Живот. Някои от тия същества, понеже не са научили закона на храненето, не се хранят правилно, следователно изверженията им съдържат повече отровни вещества. И вземете предвид ония същества, например кучето, което е месоядно и зло по характер, вземете и вола, вземете техните извержения и по тях ще познаете характера на животните. Мечката по своите извержения показва, че не е много лоша; вземете козата – и тя не е много лоша, овцата – също. Тогава по същия начин греховете на хората не са еднакви – има грехове като извержения на кучето, има грехове като изверженията на вола, овцата и т.н. по степен.

И пита някой защо е грехът, как ще се премахне грехът. – Не яжте, престанете да ядете и всеки грях ще се премахне, всяко зло в света ще изчезне. Но казвате вие тогава: „Без ядене може ли?“ – Тогава казвам: щом без ядене не може, и без зло не може – това е философия. Ти, като искаш да ядеш, ще храниш твоята кокошка и ще я изядеш. Тази кокошка е един брат – ще вземете яйцата й и ще спорите защо. – Защото искате да живеете. Е добре, мислим ли ние, че месната храна от чисто окултно гледище е единствено най-здравословната храна? Туй науката в бъдеще ще го доказва, а окултизмът по този въпрос има друго становище. Тия вещества, които се съдържат в месото на тия млекопитаещи, кокошки, пуйки, тия есенции съществуват в Природата в десет и сто пъти по-чиста форма. И ако ние бихме били разумни същества, ние бихме почерпили тази енергия не от месото на животните, а от нейния първичен източник и щяхме да бъдем здрави, а сега имаме нужда да пращаме животните заради нас да събират тази енергия. А знаете ли как я събират? Тя е ограничена, защото ние сами сме ограничени. Аз вземам туй ограничаване не като един момент, но ограничаване на една дълга култура, която е започнала първоначално много медлено, незабелязано, но постепенно се е увеличила. И нашият ум сега е толкова изопачен, че даже и най-умният европеец мъчно може да докаже, че тази храна не е здравословна. Той ще ти докаже от името на физиката, на химията, че този е истинският начин на хранене – ще докаже какви са резултатите и каква е смъртността статистически.

Какво показват многото раждания на хората и какво показват многото умирания? – Това са две аномалии. Когато много хора се раждат, това е анормалност и когато много хора умират, и това е анормалност. Някои поддържат: „Едно семейство трябва да има много деца.“ Аз нямам нищо против, но колко деца трябва да има едно семейство, т.е. колко деца изисква Природата да има едно семейство? Колко деца са нужни? – спорен въпрос. При сегашните условия, ако разсъждаваме философски, другояче седи въпросът, но всъщност първоначално, когато Природата е създала човека, какъв е бил нейният план? И после, колко момчета и колко момичета трябва да има? Сега виждам, че в някои семейства преобладават само момчета, но с женски характер; в друга фамилия преобладават момичета, но с мъжки характер. Мислите ли, че това е едно естествено положение? Това е анормално положение. Когато мъжът се облече в женска форма и жената се облече в мъжка форма, човешкият живот се е обърнал с главата надолу. Не само туй положение, но сега всички хора искат да бъдат учители, да бъдат господари. Господар значи мъж. И сега вземете – всички жени искат да бъдат мъже. Казват и нещо повече – че във всеки род се ражда по един сляп. Няма човек, който иска да бъде сляп, никой не се е родил сляп. После някои казват: „Не струва да си ученик, учител трябва да бъдеш.“ Аз зачеквам въпросът не конкретно, идейно го зачеквам – мъжествени ли да бъдем или не? Въпросът не е там. Всякога, когато мислиш правилно, мъж си; когато живееш правилно, жена си. Когато мислиш правилно, по всички закони на мисълта, от чисто окултно гледище ти си мъж, разумен човек, наричам те разумно същество. А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и приемаш наслада, че си се облагородил, жена си – не жена, дева си, девица си. В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си девица. Щом станеш жена, зависи как си се – с ума си или не. Има едно преплитане.

Някой път виждате, че на някои умни хора животът им не е правилен. Следователно казвам: има едно несъчетание, една дисхармония между ума и живота им. И ние казваме, че тия хора не са умни. Нима мислите, че е умен онзи човек, който може да увлече своя народ в една война? – Той не е умен. Нима е умен един писател, който е написал една книга и може да увлече цяло едно поколение и чак след сто години да узнаят хората, че тоя път е крив? Нима мислите, че е умен един окултист, който в името на тази наука увлече някого в кривия път? – Не, в душата на един ученик трябва да съществува една мисъл, той трябва да разбира Истината. Питат сега защо ни е Светлината. Определение аз не правя, но казвам: Светлината е, за да ни покаже пътя на Живота, пътя, в който трябва да вървим.

Понякога вие питате защо не ви съчувстват, че да ви дадат подтик да вървите напред. Всяко едно желание, това е един подтик, следователно използвайте го. В този подтик може да се появят разни отклонения, може да вземеш разни направления. Светлината, и тя си има свое приспособление, но целта на Живота, вътрешната страна на Светлината е да ни покаже Пътя. А знаете ли какво нещо е Пътят? Сега ние, съвременните хора, под път разбираме само един път, който можем да изходим от единия край до другия; това не е път, това е една права линия. А Път, Божественият път, това са всевъзможни методи и начини, по които човек може да живее разумно в този свят. Това е Път – всички разумни методи и начини, включени вътре в Божествените закони на Разумния живот, които може да употребим за живота си.

И на вас, напредналите ученици, ще ви приведа следното: на някои от вас мозъкът още не е развит, трябва да се учите. Ние казваме тъй: човек трябва да мисли и после да действа – това е едно положение, нали. Има и друго положение: човек трябва да действа и после да мисли. За да можеш тия две положения математически да ги разчлениш и да разбереш съотношенията им, трябва да имаш един досетлив ум. Как можеш да действаш преди да мислиш, как можеш да захванеш една работа преди да я определиш? Ще кажеш: „Правилният път е да мислиш и после да действаш, а да действаш и после да мислиш, това е глупаво.“ Не, не, ако вършиш по човешки една работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш; когато вършиш една работа по Бога, първо трябва да действаш, после да мислиш. Когато ти действаш, Бог за теб ще мисли; Той мисли, ти действаш – в Божествения свят е тъй. Той ти е дал плана, няма какво да мислиш – ще извършваш работата Му, няма да разсъждаваш, Той ще мисли. А когато ние искаме Бог за нас да действа, ние трябва по-напред да сме обмислили нашия живот и тогава Бог ще я извърши тъй, както ние сме я обмислили – и както ти мислиш, тъй и Господ ще действа. Следователно може да опитате, но Бог е много внимателен в туй отношение. Ако ти си искрен, и Той спрямо теб ще действа тъй. Например искаш да крадеш – Той ще ти даде всички условия да крадеш, искаш да убиваш – Той ще ти даде всички условия да убиеш, но после ще създаде и затвори, и бесилки, всичко туй ще създаде. Искаш да помагаш – Той ще създаде тия условия, защото Господ ще каже така: „Така ти го намисли, затова Аз го направих така – ти искаш според твоя път.“ А пък когато ние действаме и всичко излиза добре, Бог мисли. Божиите мисли са другояче, Неговите планове са строго определени – в Него няма два плана, има само един план и в този план влиза само Абсолютното Добро в света.

Сега, вие може да обяснявате нормата по един или друг начин, но ще знаете строго определено: каквото мислите, това и ще ви бъде и каквото действате, това и ще бъде. Значи, ако действате по Бога, това и ще ви бъде. Но спрете ли се на едно Божествено действие да приложите вашата мисъл, вие ще почувствате обратен резултат – там, дето Бог е мислил, вие не коригирайте Неговия план. Да кажем, че ти създаде една форма на жена, а ти казваш: „Защо да бъда жена?“ Щом кажеш „Защо аз да бъда жена?“, знаеш ли какво ще стане с теб? – Ще имаш най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, ще имаш най-лошата по възможност обстановка при раждане, та ще кажеш: „Бял ден не видях в живота.“ Защо? – Защото си казала: „Защо се родих жена?“ Не зависи от теб какъв да се родиш ти, това е въпрос предрешен. Не е от нас дали да се родим мъже или жени – този въпрос е предрешен. Не е във вашата власт и воля да избирате вашите родители, не, а се налага на човека според условията на неговите минали съществувания. Ти не си в състояние да избираш баща си и майка си, но веднъж роден от баща си и майка си, ти си господар, ти може да изправиш живота си. След като се освободиш, като станеш на 21 години пълнолетен, ти си в състояние да измениш живота си както искаш. Но се изисква воля, воля – няма да дойде без да мислиш. Да кажем, че баща ти бил пиян и ти се отвратиш от неговото пиянство и кажеш изведнъж: „Няма да пия!“ – без никаква философия: „Няма да пия!“, свършена работа! Аз срещнах преди повече от петнадесет години един български момък, млад, на 21 години; баща му бил пияница, но той, като виждал какви неща е правил баща му в дома, казал: „Аз отсега нататък за през целия си живот вино няма да туря в устата си!“ – решава и изпълнява. Казва: „В моята душа има такова отвращение – колкото баща ми обича виното, толкова в моята душа има отвращение към него.“ Следователно този син изправя един порок на баща си и след време той ще предаде на баща си един добър урок. В него има воля.

Сега, вие, учениците в Окултната школа, казвате: „Господ ще оправи работата, добър е Господ.“ Ние знаем, че Господ е добър, аз съм уверен сто и един процента, че Господ е добър, че Господ ще оправи света, и Той го е оправил, но ние трябва да учим, да учим. И в какво седи това учение? Най-първо, можете ли да движите очите си нормално, правилно, можете ли да насочите носа си така правилно, знаете ли как да държите носа си, в какво положение, знаете ли от чисто окултно гледище как да държите брадата си по един начин? В окултизма туй е строго определено, има си начин как да държите главата си, как да държите ръцете си. Някои говорители турят ръцете си ту отпред, ту отзад, в джоба си, навсякъде. Как трябва да се държат ръцете? Вие ще кажете: „Тия неща не важат.“ Важат, приятели! Вземете електричеството – през тия двата полюса, когато токът е пуснат и има контакт, ще приемете такъв удар, че ще потреперите. Но ако известно време сами съединявате ръцете си, тогава? – Не е безопасно всякога да съединяваш ръцете си, има моменти, когато трябва да държите ръцете отворени. И когато се молиш, не трябва да бъдат ръцете ти свити – някои се молят със свити ръце, тази молитва е лоша, Господ не приема тази молитва. Защо е така, аз няма да се спирам. Хората въобще си държат така отворени нагоре ръцете, защото всяко друго държане ще образува един лош контакт. И ако ти изправиш ръцете си нагоре към Невидимия свят, тогава ще пуснеш друг един контакт в лявата си ръка и ще се произведе едно обратно действие в дясната ръка; трябва да има и друг един контакт – да се произведат две противоположни действия от Невидимия свят и в теб ще стане една промяна. Сега вземете за пример, когато ние не обичаме някого или когато не искаме да слушаме някого: когато бащата се разгневи на сина си, каже му: „Иване!“, а когато е добре, каже: „Иванчо“; или пък синът каже: „Татко!“, а не казва: „Тате!“; може да е жена или да е с друго име – Петко, Петър и т.н. Защо си навежда главата? – Това дете, като си наведе главата, пуска кръвта, която нахлува в задната част, заема мозъка и се зараждат противоположни енергии; и понеже благородните енергии идват от симпатичната нервна система, той ги спъва и казва: „Ти си баща, но аз не ща да зная за теб.“ И тогава какво трябва да направите вие? – Трябва да разбирате закона. Тази вода, която нахлува, трябва да бъде по-малко, трябва да турите тази запушалка, та по-малко кръв да влезе в мозъка на вашия Иванчо. Сега тук има мнозина Иванчовци, да не мислите, че за вас говоря, не; Иванчо, Иване – тъй се казва само за обяснение, да не мислите, че имам предвид някого. Именно тази част от кръвта трябва да се отправи в друга насока и затуй в окултизма има известни методи и начини за отправяне на кръвта в разни направления – да я прекарва отпред в челото, в горната част на главата, в разни центрове, т.е. там, дето има недоимък. Трябва чрез своята воля да можем да се налагаме на себе си. И затуй в това отношение вие трябва да се подготвите. Ще дойдем до науката– една наука, която трябва да приложим в нейните граници. Тъй, най-малките опити ще направим.

В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция: вестникарите искат да противодействат, създават една реакция, от една страна, а от друга страна, духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение – туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши; аз зная тия хора защо искат това: те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това – аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Докато съм аз в България, ще има плодородие, като напусна България, пустиня ще стане като Палестина! И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане. Тъй е писано в един Божествен закон: когато един народ пренебрегне великите Божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне.

И вие като ученици на Окултната школа ще кажете: „Какво трябва да правим?“ – Ще бъдете положителни вътре в себе си. И ние, когато дойдем да застанем за Името Божие, за нас има само едно мнение – Великия Божествен закон. И ни един народ няма право да го престъпи. И там, дето всред славянството са били пращани тия велики духове (аз не визирам себе си, аз визирам този велик закон, понеже Бог сега съизволява в славянството, за да го тури в работа, в една мисия за човечеството), това е един факт, на славянството тия блага му се дават, но трябва да има разумни хора, които да използват условията. А ако не ги използват, след славяните ще дойдат други, трети, четвърти. Всеки един народ като един индивид трябва разумно да изпълни своята мисия.

Сега, в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ. Ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници и всички ги считам за изменници, които не са ученици на тази Школа – не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. Ние не говорим в тъмно, елате и опитайте; ние не казваме: „Вярвайте“, но елате и опитайте, ние не искаме такива заблуждения. Добре, ще бъдете смели и решителни – ние ще завъртим колелото и като го завъртим, всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре и ще ги научим какво да пишат в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им, няма да могат да ядат сладко, те знаят ли това, да не мислят, че се играе шега с Бога. Те трябва да употребят своето перо за Истината. Нямам нищо против, когато някой вестник пише Истината, но един вестникар да пише лъжа не му се прощава. На един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено.

Сега и вие, като застанете, не трябва да туряте вашия живот на старите основи. Ние трябва да реформираме живота си. Сега мнозина казват: „Толкова години какво сме спечелили?“ Ами че онзи, който е работил в света, не е ли спечелил нещо? Който всяка сутрин е ставал рано и е работил на нивата си, не е ли спечелил нещо? Но онзи, който е пращал другиго да копае, проблематично е дали ще спечели.

Сега, толкова години аз съм се старал да ви дам един метод да работите като мен. И аз започвам с малко и съм присъствал на екскурзии и други опити. Вие имате обаче желание, като дойдете, да казвате: „Не може ли и без да ходим?“ – Не може. – „Не може ли да го направим по друг начин?“ – Няма друг начин. – „Няма ли друг лесен начин?“ – Лесният начин е такъв: когато излезеш на разходка, това е едно благо за теб. Даже когато човек дружи с най-простите хора, това е едно благо, една привилегия – ако знаеш как да постъпваш, много велики работи ще научиш. На Витоша преди няколко дена идват два вола, седнаха и единият почна да лиже другия, за да го очисти, а той си дава страната да го очисти хубаво. Казвам на тези, които бяха там: „Какъв отличен пример!“ Тъй го оглади с езика си отгоре, отпред, от двете страни, а онзи седи, мирува. Какъв отличен пример е това, кой от вас би очистил лицето на брата си? Вие ще кажете: „Иди се измий там на чешмата“, но никому няма да дойде наум да вземе вода и да каже: „Дай аз ще ти полея, а ти се умий“ – ще кажете: „Сега ли с тия работи!“ Това е велик морал. В ума си кажи: „Дай да ти полея“ – това е досетливост, една отлична черта. Е, има нужда от опитност, в тия малки постъпки се развива благородството на човешкия характер. И някой път на мен ми е приятно да изляза с вас на разходка. Защо? – Защото в тази разходка аз уча, разбирате ли, използвам малките работи, а не големите, материали събирам. Защото има неща в Живота, които ще събирам по особен начин – както една пчелица трябва да посети хиляди цветенца, за да събере малко медец, така един Учител или ученик от много неща трябва да се учи. Хубавите работи мъчно се печелят.

После, от всинца ви се изисква малко търпение – в резултатите вие бързате. И после, аз от опитност зная, например наскоро направих един такъв опит, че всички се изпоплашиха, че аз ще си отида. Не, аз изпитвам вярата ви, Божественото не може да се събори, разбирате ли? Божественото може да умре, но ще възкръсне десет пъти по-силно, отколкото е било първоначално. Там е Бог – в Доброто; Той може да те умъртви, но и ще те възкреси, Той ще те опита. Но когато човек те умъртвява, той не може да те възкреси. Когато дойде Господ, ще съсипе някоя наша работа – не я съсипва, но Той дава нова енергия да вършим нова работа. Следователно при каквито условия и да се намери ученикът, той трябва да знае, че в Божествения план няма изключение. Когато разпнаха Христа, всички ученици се разбягаха. – „Свърши се тази работа“ – си казаха и Петровци, и всички избягаха, изпокриха се. Три дена, всички треперили: „Ние мислехме, че ще стане цар, а сега Го разпнаха и свърши се всичко.“ Знаете ли какво бе положението на учениците, докато Христос възкръсне – всеки е мислил: „Какво ще стане сега?“ (туй историята не го пише). Обаче Божественото вътре работи в душата, съживява се този Христос не само в гроба, но и в техните сърца и те Го видяха и се изпълниха със сили. В окултната наука вие ще видите това ново състояние в една жива Истина, която ще внесе този невидим Живот във вас. Та ви казвам сега: не се обезсърчавайте. Христос е казал така на учениците си: „Трябва да си ида, за вас е по-добре Аз да си ида сега“; после казва: „Сърцата ви изпълни скръб, но Аз пак ще ви видя, вие ще се възрадвате вътрешно. Отивам си временно, но това нищо не значи в изпълнението на Божия закон.“ Когато ние дойдем да изпълним Божия закон, в нас има само едно мнение и ние нито по-рано, нито по-късно ще извършим известна работа, но точно навреме.

Сега аз желая вас, като ученици на тази Школа, да не ви е страх. Сега някои от учениците са се замислили: „Какво ще стане с нас когато нашият Учител си замине?“ Какво ще стане? Аз да ви кажа: ако вие сте мислили, а после действали, всичко това ще стане на прах и пух, а ако вие сте действали, и после мислили, всичко ще се възрасти. Ако мислите, че тази работа е моя работа, тогава напразно си хабите енергията, а ако мислите, че туй е едно Божествено дело, вие ще възрастнете. Но трябва да се самоопределите в себе си. Тъй е въпросът: Божествено ли е или не. Ако е Божествено, идете с него, както аз съм с него. Туй дело е Божествено и аз се застъпвам за него, защото е Божествено; и не само аз ще кажа, но всеки ще каже: „Това дело е Божествено и вие ще пожертвате живота си заради него – там е вашето спасение.“ С туй дело вие ще се прославите, а без него ще се обезчестите. Ще кажете: „Ама как да знаем?“ Ела, братко, аз ще ти кажа, тук не се иска голяма философия: имам един голям самун хляб; питам те какво мислиш за този хляб – хранителен ли е или не хранителен? – „Не зная.“ – „Заповядай“ – отчупвам едно парче, давам ти една четвърт от него за четири часа. Най-първо ви питам как се усещате. – „Краката ми са слаби, не съм разположен.“ Давам ви една четвърт от хляба, давам ви четири часа на разположение – ако този хляб за четири часа отгоре не може да възстанови разположението ви, той не е хляб; ако за четири часа възстанови разположението ви, той е хляб на място. Ще повярваш ли, че той е добър? Е хубаво, след четири часа той възстанови силата ви. Може да кажете: „Аз се съмнявам“ – добре, ще направим втори опит. Пак се съмняваш – още един опит. Десет опита са достатъчни, в окултизма няма нужда от повече от десет опита. Деветдесет и девет опита направих – ти се съмняваш, тогава не ти давам нито трошица хляб, отсега нататък иди си търси сам хляба. Следователно окултните истини вие ще ги проверявате и щом проверите една окултна истина, тя е храм, не се съмнявайте в нея – не да ви доказваме десет пъти едно и също нещо дали е Божествено, или не.

Божествените неща са верни. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, то е Божествено, а всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, то е човешко. Право ли е туй? (– Право.) Добре, защо е право? – Защото когато започнем с действие, Бог ще мисли заради нас, а когато ние мислим, Бог действа заради нас. Следователно и в единия, и в другия случай работите ще вървят добре. Виждам вашите умове, казвате: „Нещо повече искаме, нещо повече.“ Не че не мога да ви дам нещо повече, но болни, който имат охтика, лекарите ги тъпчат с яйца, с две-три кила мляко и какво става? Затлъстяват и болестта временно спира, но в ума си те мислят само как да спасят живота си, цял живот мислят за яйца и мляко – като седнат, ще говорят: „Аз по толкова яйца ям, по толкова мляко изпивам.“ И тъй всеки ден говорят за яйца и мляко; питам какъв смисъл има такъв живот – една мисъл на яйца и мляко.

Ако вие седнете като окултист и казвате: „Да имаме сили, че ще оправим България“, нищо няма да направите. Ако на един народ му дадете най-голямото богатство, вие ще му създадете най-голямото нещастие; ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре. И при това всеки трябва да работи и с честен труд, с пот на лицето да си изкарва прехраната – това е сега закон. Сега трудът не е разпределен и вследствие на това ние страдаме. Сега ще оставя това, това не е наша вина, но понеже ние туряме основите на бъдещия живот, досега било що било. Аз не се спирам върху сегашния ваш живот – както започнахте, така ще свършите, но понеже туряте новите основи на живота си, няма да градим по старому.

Аз имам всичкото добро желание да дам един обрат, една нова насока. С всичките ми думи аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново, Божествено. Ако вие ме слушате, тази енергия ще действа благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратни резултати. Казвам ако ме слушате, но да се разберем добре: давам ви известна семка и ви казвам в еди-кой месец, в еди-коя година, в еди-кой ден, при еди-какви условия, когато Месечината е в тази фаза, казвам и начина как да посеете семката. Защо вие трябва да ме слушате? – Защото този семка може да израсне само при тия условия. Вие може да кажете: „Не може ли по друг начин?“ Казвам: една педя ще изкопаете – вие казвате: „Четири пръста не може ли?“ Казвам: толкова тор, толкова пясък ще турите, после вода. – „Не може ли другояче?“ – Може другояче, но в Божествения закон за садене на семките са турени известни закони и всички ония Добродетели, които трябва да се на-садят в нашия ум, си имат условия, при които растат. Може да насадите някоя мисъл и след някоя година тя изчезне; друг е посадил друга семка и тази мисъл пребъдва във вас през целия живот. Така ние ще дойдем до онези велики закони да разбираме. Аз искам във вас да се пробудят и развият окултните способности, без туй не може да учите. Най-първо трябва да се събудят окултните способности, скритите способности, които досега не са били в действие, които са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, а не изведнъж, защото ако ги събудим изведнъж, ще понесете големи страдания. И другите способности постепенно ще се съграждат, защото ако изведнъж започнете да градите, у вас ще се яви друго зло, а това не е окултно. Защото много окултисти, които отведнъж са се развили, са се възгордели. Ние искаме всичко това да върви по един естествен път – да можете да използвате благата, които Бог е вложил в нас.

Сега, не смесвайте вашите религиозни вярвания с окултните истини. Една окултна истина може да се употреби в каквито форми искате – тя не се ограничава и окултната истина не може да се върже. Окултната истина може да употребим само ако имаме Знание; нямате ли Знание, тази истина ще ви причини най-големите страдания. Искам най-първо вие като ученици на Школата да се проучвате един друг. Да кажем, спрямо някои нямате разположение; това не е зло, но то показва, че в двама ви действат еднакви сили, еднакви стремежи. Намерете някой подобен на вас и ще намерите трета една равнодействаща сила, която да внесе хармония във вас. Ако третият не може да оправи работата, потърсете четвърти, пети, шести... до десет души, но все ще намерите един, който да внесе равновесие между тия, които са загубили равновесието.

Сега много пъти учениците казват: „Той е много нервен, нетърпелив“, но това са все празни думи. Нетърпелив човек, нервен човек, това са само думи. Всъщност гневливи хора няма, нетърпеливи хора няма, т.е. има ги в даден момент – известна енергия е натрупана в мозъка и тази енергия ни безпокои, тя е като една бомба. Като излезе навън, ти си спокоен и добре разположен, много добър човек си. Всеки от вас, като се разгневи, какво ли не прави вкъщи, а щом изчезне енергията, той е кротък като агне – питам де е лошавината на този човек. Ние казваме сега: „Той е един лош човек“, но в този човек има известна енергия, която трябва да се употреби разумно на своето място.

Сега да се върнем към предмета. Искам тази беседа (тя ви се вижда малко разхвърляна) всички ученици да си я препишете и след туй всеки един ученик ще извлече главните черти и ще я систематизира за себе си. Ще има една тетрадка, бих желал вие да направите това и аз ще прегледам вашите извадки. Ще извадите главните черти и ще ги наредите тъй, както вие разбирате; сега ще видим кои са способните ученици. Обезателно това ще направите през лятото, през цялото лято. Тази работа няма да я искам сега, но през най-последната част от пролетта и цялото лято – давам ви достатъчно време да я напишете хубаво и тогава вие ще си извадите от нея извадките и ще я систематизирате по вашему в друга една книжка. Купете си две тетрадки – в първата ще имате оригинала, а във втората вашия превод. Искам да видя какъв превод ще направите и какви заключения и приложения може да извадите. Онези, които могат, да я направят. Сега разбрахте ли, в едно тефтерче ще я напишете хубаво, не на пишеща машина – не се позволява в класовете лекциите да се пишат на пишеща машина, всичките ще минат през вашата ръка, ако искате да прогресирате; мине ли през машина, не ще има резултати – туй, което е важно, туй, което е ценно, трябва да мине през самите вас. И ще я държите като светиня. А сега очаквате някой друг да го препише, да ви го даде и да ви извади извадките – е какви ученици ще бъдете! Седнете, мислете всеки ден по половин час, по един час.

Сега, на вас давал ли съм друго упражнение? (– Не.) Първите две седмици ще употребявате по пет минути за изправяне на вашите недъзи – физически, духовни и умствени. Пет минути на ден за две седмици ще употребявате за лекуване на вашите недъзи. Ще вземете тази беседа и първата беседа за женените – тия две беседи ще ги препишете. Сега искам да зная колцина от вас ще могат да приложат това. От утре ще се започне: по среднощ, щом се събудите от първия сън, приложете закона; сутринта е най-хубавото време, което можете да приложите – първото време, което може да посветите. Тъй ще се абстрахирате в себе си, като един зрител ще се оставите, щото Божествената благодат да ви обсипе, да повдигне заложеното във вас Добро. И да се почувствате в положението на едно новородено дете, без никакви грижи. Ще се оставите на тази Божествена благодат тъй да ви обсипе пет минути и след туй ще дойдете в първото състояние. Поне ще спечелите, че ще се разшири вашето съзнание. И най-малкото, което ще добиете, е една малко по-голяма самоувереност в душата си за тия пет минути. При сегашните условия потребно е на учениците да имат тази вътрешна самоувереност, защото няма нищо по-ужасно от неувереността. Може или не може? В нас има само един закон: може! И когато Павел е казал: „Всичко мога чрез Господа Исуса Христа, който ме укрепява“, това е същият закон. Павел го е взел оттам: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мен, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“; и казва още: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще бъде и Аз ще ви се изявя.“ Най-първо Словото трябва да бъде и на туй Слово Истината трябва да бъде глава – значи тия два принципа трябва да действат в нас. Това е един малък опит – пет минути, въпрос не става – пет минути за едно благородно размишление. Тогава за тия пет минути ще кажете една формула: „Желая, Господи, Добродетелите, които Си вложил в моята душа отначало, да възраснат със силата на Твоята Любов и Мъдрост. И аз ще употребя всичките сили на Твоето лозе за изпълнението на Твоята Воля.“

Класът ще си продължава през цялото лято. Онези, които останат (дали аз присъствам, или не), ще се събирате всеки четвъртък. Ще ви се дават теми, върху които да пишете, и тези теми ще се четат. Помнете едно – ние ще преодолеем всички мъчнотии. Небето и Земята ще преминат, но нито една резка от онова, което съм казал, няма да премине. Всичко, каквото Бог е казал, ще се изпълни без никакво изключение. Във Великият Божи закон няма изключение.

Сега не си съставяйте илюзии, работете, работете, защото Животът е в бъдеще – от сега иде този Живот. Ще кажете: „Това е толкова естествено, какъв ще бъде този Живот?“ Каква е аналогията? Когато онази гъсеница, която умира, е дошла до крайния предел и казва: „Свърши се“, и животът не може да се развива в тази форма, и започва да прави своята какавида, пита ли тя какво ще стане от нея? Ще стане нещо по-хубаво – вторият живот ще бъде много по-приятен, отколкото първия. Следователно сегашният живот е достигнал до крайните предели и сега какавидата на пеперуда ще стане. Този живот сам по себе си ще определи Новия живот, а този Нов живот ще бъде десет пъти по-добър отколкото сегашния – най-малко десет пъти ще е по-добър. И той заслужава да пожертвате всичко за него – там ще има такива условия, които сега не може да се разправят. А ние казваме: „Няма сега да напуснем.“ Ние можем да идем в горите, но кой е Пътят? – Пътят е през всичките мъчнотии, които сега имаме да преодолеем.

Аз съм гледал, когато някой българин задръсти колата с воловете някъде и не може да мине; дойде друг селянин, тури ралото – пак не може; идва трети, четвърти, десет души и колата тръгне. Някой път нашата кола се задръсти някъде; идват втори, трети, четвърти, до десет души и като впрегнем всичките сили, ще тръгне колата. Двама не можем да го направим, но десет души като дойдат и потеглят, колата ще тръгне. И ние казваме: „Каквото един не може да направи, десет души, съединени в една сила, могат да го направят.“ И тогава една кола може да върви без волове. И тъй, имаме нужда абсолютно да вярваме в този окултен закон – в него няма изключение, той е жив закон. Всички, които са били преди вас, са работели и са опитвали това. И вие ще опитате тази самоувереност, ще видите. Та сега абсолютно никакво обезсърчение да няма. Може да има много големи мъчнотии, недоимък, това-онова – тия неща са второстепенни, аз ги считам за едно благо, макар че са неприятни в Живота.

В окултизма може да ви дадат някои изпити. Ако вие не сте подготвени, като ви дадат един изпит, може да ви изхвръкне мозъкът от главата. Там има такива изпити, ще ви опитат. Аз съм ви казвал, че в окултизма има такива привидни изпити – ще ви изпитат и ще видят кой има убеждение и кой не. В старо време в окултните братства често са правели опити да видят дали ученикът е смел: ще му дадат един водач, ще му превържат очите и ще го оставят сам далеч някъде; ще му развържат очите и той ще види наоколо все хора с маски и насреща му – една маска със светъл нож се приближава. Ако той е страхлив, ще хукне да бяга, а ако той остане, тази маска ще дойде, ще го мушне с ножа, но този нож е книжен. Но какво ще преживеете до този момент! – „Отидох, отиде животът ми“ – ще си кажете. Та често гледам, че вие бягате от тия привидни ножове, казвате: „Знаете ли какво нещастие!.“ Не, не, ще очаквате този книжен нож да се забие с всичката своя сила. И затова Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на ония, които любят Бога, то е за добро.“

Даже в окултната наука се раждат ексцентрични работи. Казва някой: „Аз влязох тук, за да се оправят работите ми, а те се разбъркаха.“ Ти не знаеш, ако сега са се разбъркали работите ти, инак колко биха се объркали. Вие имате такава философия: някой спестява десет хиляди лева, има хубав вол; умира волът и този ще каже: „Каква загуба!“ Е хубаво, ако не беше спестил тези пари и волът умре, какво щеше да правиш? Ти благодари, че си имал спестени пари; това не е логика. Някой влезе тук и казва: „Кармата ми е такава-онакава“, искате да ви помогнат; вие влизате и вашите работи не се оправят. Вие благодарете, че сте тук, на това място – ако тук е така, представете си какво ще е отвънка. Влезеш в една къща – няма дрехи, няма нищо, все трепериш, но ако излезеш на вятъра и дъжда, какво ще бъде положението ти, тук поне си под покрив, сухо е. Та не си правете илюзии да мислите, че като сте влезли в Школата, знаете нещо повече, не. И при това не пресилвайте законите на Школата, не мислете, че тази Школа е създадена само заради вас – да оправя вашите материални работи. Тази Школа си има велико предназначение – между другото има за цел и да се оправят вашите работи, но това е само мимоходом, те са посторонни работи, съвсем друга цел има Школата. И тогава турете онзи стих: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи.“ Ако окултно го разберете, въпросът е решен за вас.

Та като ученици на Школата ще бъдете прилежни, защото Христос обича прилежните ученици: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“ Ще учите, ще го приложите и светът да познае какво е моето учение. Като го приложите разумно, от резултатите на туй учение светът да познае, че действително сте мои ученици и че Учението е Божествено.

Сега вие забърквате нещата и никакъв плод няма: за Любов говорим – плод няма, за Мъдрост говорим – плод няма, за Истина говорим – плод няма. Няма плод, всички тия дървета са безплодни. Не че не цъфтите, цъфтите и много хубаво мирише цветът, но плод няма. Не казвам, че пчели няма. Като цъфне крушата, пчелите събират мед, но важното е плодът. Ние идваме от пчелите да вземаме мед и много окултисти са събирали медец от цвета на тия дървета. Сега трябва да дадем плод върху тия Божествени дървета.

Тайна молитва