Разлика между версии на „Малките резултати“

Версия от 17:36, 5 декември 2009

МАЛКИТЕ РЕЗУЛТАТИ

"Само Божията Любов носи пълния живот."

Размишление.

Кажете ми сега, колко години следвате в класа? -( Шест години). – Значи тази година е седма. Щом е седма, тя трябва да бъде година на почивка. Казано е в Писанието:"Бог работи шест деня, а в седмия ден си почина." Как ще прекарате почивката? Които от вас искате, можете да повторите материала, който сте минали през шестте години.

Когато посадите една ябълчна семка и от нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато в природата някъде се яви извор, каква е неговата задача? На същото основание може да се запитате каква е задачата на вятъра, който вее? Каква е задачата на слънчевите лъчи? Каква е задачата на водните капки? Същевременно могат да ви запитат коя е причината, дето водните капки се съединяват, а после-разединяват? Този е един от най-простите въпроси, но малцина могат да отговорят правилно. Представете си един висок, остър планински връх. Какво ще стане с водната капка, ако падне на този остър връх? – Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздели на две капки, едната от които ще падне от едната страна на върха, а другата капка – от другата страна. Въз основа на този закон всички капки, които падат върху острия връх, ще се раздвоят. Обаче ако водните капки падат в долината, те ще се съединят една с друга и ще образуват нещо подобно на езеро. Оттук вадим заключението: когато водните капки падат върху високи, остри планински върхове, те се разделят, разединяват. Когато падат в долини, водните капки се съединяват, обединяват се в едно цяло. Върхът, който дели, който разединява хората, това е човешката гордост, това са личните чувства на човека. От този остър връх произтичат всички спорове, всички недоразумения в света. Постоянно слушате да се говори защо един човек е предпочетен пред друг, защо един е по-богат, по-силен, по-умен, по-учен, по-добър, по-праведен от други?

Навсякъде в света се проявява азът, личността и всеки казва:"Аз, аз..." Бащата, майката, детето, учителят, свещеникът, държавникът – всички казват "аз". Няма нищо лошо в това, но азът създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. От това се зараждат всички разединения в света. Който поставя аза на първо място в своя живот, той се отделя от цялото, той се отделя от Бога. Въпреки това много от съвременните учени поддържат, че без лични чувства човек не може да съществува. Те казват:" За да си пробие път в живота, човек трябва да бъде личност, т. е. да има силно развити лични чувства." Според мене силно развитите лични чувства излагат човека на големи опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонил от правия път. Проявата на личните чувства, на аза представя анормалност в живота. Индивидуалността пък е друго отклонение на човека от правия път, в противоположна посока на това на личността. Човекът на личността представя само външната страна на самия човек. На физическия свят истинският човек е скрит и се вижда само неговото външно богатство, останало от дядо му и от баба му. В онова, което той е придобил, се крие силата ка личността. Дето ходи, той навсякъде се хвали с парите, с книгите, придобити от деди и прадеди. Но има нещо, което човек не може да придобие по външен начин. Какво е това, което по външен начин не се придобива? – То е знанието. И доброто не се придобива по външен начин. Материалните работи се приемат отвън-на-вътре, а духовните – отвътре-навън. Казвате, че еди-кой си наследил доброто от баща си. – Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щеше да бъде нещо физическо, материално. В този смисъл, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява като нещо присъщо на човешката душа.

Като ученици малцина от вас знаят, какво представят като хора, с какви способности разполагат, какво могат да направят. Някои мислят, че могат да направят много работи. Те са подобни на онези деца, които се мислят за много силни, които мислят, че могат да дигнат земята на ръцете си. – Не е лошо да мисли човек, че е силен, но той трябва да направи опит да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва:" Едно време дигах земята, но тогава тя беше малка, като житно зърно." -Да, едно време, когато Бог създал света, земята е била малка, но с течение на векове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголямявала се е, докато днес я виждаме толкова голяма, че обикновеният човек не може да я дигне с ръцете си. – Това са разсъждения, които не трябва да се вземат по буква. Те имат дълбок вътрешен смисъл, който трябва да се разбира.

Някои хора мислят, че кой каквото им каже, отвън или отвътре, това е Господ, Който им говори. – Не, Бог направо не говори на хората, нито отвътре, нито отвън, но посредством, чрез други: отвън Той говори чрез хората, а отвътре – чрез духовете. Когато гърми, когато се святка, казват, че небето говори. – Това е поетически език. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали или че поддържали известно становище по даден въпрос. – Могат ли Русия, Англия, или Америка да говорят? Един човек или много хора могат да говорят и по такъв начин да изказват мнението на целия американски народ, но Америка сама не може да говори. Следователно когато се казва, че Бог говори, трябва да знаете, че говори или човек, или дух, но пак чрез човека. Обаче направо Бог никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нещо от името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трябва да се знае как седи истината по всеки даден въпрос. За тази цел всеки трябва да изучава себе си, да изучава своите прояви, да изучава своите отличителни черти като човек. Защо е необходимо да изучавате себе си? – Като се изучавате, вие ще различавате проявите на личността от Божествените и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание пред вас и т. н. Когато ви поканят на царската трапеза, един ще седне отдясно на царя, а друг – отляво. Останалите ще се наредят от дясната и от лявата страна на царя, докато изпълнят всичките места. След това ще започне борбата, защо едни са повече предпочетени, защо са турени на почетните места. Всички ще кажат, че тия, които са отдясно на царя, имат по-голямо почитание от ония, които са отляво. Те са доверените лица на царя. Тия, които са отляво, са записани в червената книга на царя, те имат да изправят по един грях. – Доколко това е вярно, то е въпрос.

Двама души ми подаряват по едно златно перо. И двете пера са красиви, скъпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвам едното, опитвам другото и започвам да работя с това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва:" Мене не ме зачитат, оставят ме настрана." Първото пък е доволно, че се ползва с моето предпочитание. Питам: какво отношение имам към тия две пера? – Аз нямам никакво лично отношение, но перата характеризират двамата души, които са ми ги подарили. Който ми е подарил по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добър вкус. Вторият пък е по-немарлив, по-нехаен, по-малко разбира от хубави пера. Затова питам: коя е причината, че нещо куца, скърца във вашия живот? – Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете някъде и нещата не се нареждат както трябва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е бил предвиден за това посещение, или сте казали нещо не на място, или не сте постъпили както трябва. Тази е причината, поради която се създават неприятни чувства и разположения, които спъват развитието ви.

Когато идвате в клас, виждам, че някои от вас заспиват. Коя е причината за това?- Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия в организма на човека. Това натрупване пък се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя организмът се уморява и човек започва да заспива. За да се справи с тази умора, човек трябва или да заспи, да си почине, или по някакъв начин да трансформира енергиите си. Ако един предмет не го интересува, да го замести с такъв, който го интересува. Ако едно чувство го измъчва, уморява, да го замести с друго, приятно чувство. Същият закон се отнася и до храната: ако една храна не се приема от стомаха, да се замести с друга. Еднообразната храна, еднообразните чувства и мисли уморя-ват човека. Дойде ли до еднообразие в мисълта си, той непременно трябва да потърси някаква смяна. Някой иска да се концентрира, да промени мисълта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморил. Няма защо да мисли за Бога. Бог не е материален обект. Щом искате да се концентрирате, изберете такъв обект, който Бог е създал, и размишлявайте върху него. Той може да бъде растение, животно, човек или пък отделни части, удове на човека като например носа, пръстите му и т. н. Линиите на ръцете, на пръстите, на лицето представят целия човешки живот. Има какво да се учи по тях. Обект за размишление могат да бъдат слънцето, звездите и т. н. Хиромантиците пък, като погледнат линиите на ръката, веднага се произнасят какви са сърцето и умът на човека, какъв е животът му. По линията на съдбата определят щастието на човека. Не само това, но те могат да определят как са живели неговите деди и прадеди, какви капитали са вложили в Божествената банка, а оттам и кредита, с който днес той разполага. Колкото по-развита е линията на съдбата в човека, толкова повече приятели ще има той в живота си. Когато линията на съдбата липсва, това показва, че дедите и прадедите ви са яли и пили, без да плащат, но вие като техни наследници, ще работите, за да платите дълговет им. Понеже вашите деди не са работили, не са ви оставили никакъв капитал, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните под техните сенки. Когато някоя жена търси добър мъж, по този начин тя иска да се подслони под неговата сянка. Същото може да се каже и за мъжа. Това особено се забелязва, когато мъжът или жената имат големи грехове. Добрият, щастливият човек е ликвидирал с кармата си, затова всеки го търси, иска да се скрие под неговата сянка. Какво по-хубаво от това да седнете под сянката на една круша, отрупана със сладки, хубави плодове? Седнете под сънката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вятърът, разлюлее клонищата й и наготово, без труд и усилие, пусне една-две круши направо в ръцетe ви. Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би по-търсил подслон.

Тъй щото ученикът може да мисли за себе си каквото иска, но той трябва да знае, че в природата всяко същество има своя опредeлена цена и свое опредeлено място. Не мислете обаче, че каквото да правите, можете да задържите мястото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби доверие във вас. Мислите ли, че ако отидете при някой ваш приятел и му наговорите ред глупости или извършите глупави постъпки, той ще запази доверието си към вас? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вътрешно той запазва особено мнение за вас. Това е несъответствие, а животът е пълен с такива несъответствия. Например лекарят казва на болния да не говори, да пази строга диета, но тъкмо тогава ще се изредят всички негови близки да му говорят, да го разпитват за здравето, да му носят различни яденета: кокошка агънце и т. н. Докато е здрав и може да яде, никой не се сеща за него; щом се разболее и не може да яде, тогава се изреждат един след друг да му носят ядене. Защо е така? Запитали Сократа:"Защо богатите хора дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?" Сократ отговорил: "Богатите дават на бедните, защото знаят, че един ден могат да станат като тях; на философите нищо не дават, защото знаят, че никога философи няма да станат." И българинът мисли така.

Сега всеки от вас иска да стане добър по механически начин. Същевременно всеки иска да бъде самостоятелен, от никого да не зависи, от никого да не се влияе. – Това е невъзможно. Няма човек в света, който да не се влияе от дъжда, от вятъра, от слънчевите лъчи. Няма човек, който да не се влияе от парите. Няма човек, който да не се влияе от огъня. Достатъчно е да видите, че гори някоя къща, за да извикате всички:" Пожар!" Моментално хората се разбягат, пръскат се на различни страни. Казвам: нищо лошо няма във влиянието. Всички хора са под влиянието на нещо, никой не е свободен. Като четете някоя книга или като свирите нещо, или като спите, вие все таки ще бъдете под нечие влияние. Колкото да се пазят, хората пак изпадат под влияние на нещо. Ето запример те се пазят от греха и пак се намират под негово влияние. Кой не греши днес? Смъртният всякога е изложен на греха. Ако можеше да се избави от влиянието, човек нямаше да греши, щеше да бъде спасен, но понеже не е свободен от влияние, той греши. Кой не се влияе от храната? Казвате:" Да не ядем тогава!" – Злото не е в яденето, но в избирането на храната. Благословение е да яде човек! Но той трябва да избира за себе си такава храна, която съответства на неговия организъм. Благо е да яде човек! – Какво да яде? Онова, което природата е определила за него.

Благословение е човек да чете! – В какво седи това благословение? – В избора на книгите, в избора на мислите, които той употребява за храна на своя ум. Всеки писател не може да достави нужната храна за даден индивид. За всеки индивид има строго определена храна. Например храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Също така трябва да се прави избор и в начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично по какъв начин ще направите доброто. И когато се молите, пак трябва да знаете по какъв начин да се молите. Често в ума на човека се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи с тази енергия. Ако не знае, ще каже:" Не струва човек да се моли!" – Не, струва човек да се моли. При молитвата именно човек ще се освободи от излишната енергия в своя ум. Като се моли, той отваря онзи кран в себе си, през който ще изтече натрупалата се излишна енергия.

Що е молитвата? – Общение с Бога, с Първата Причина на нещата. Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговаряне на някакви думи. Колко време трябва да се молите, това не е определено. Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор. Молитвата на някой човек е дълга почти колкото от Битието до Откровението. Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва да направи. – Това не е молитва. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота. Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? – По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си; друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата. Апостол Павел казва: "Молите се, но отговор не получавате." – Защо? – Защото молитвите на мнозина излизат само от устата, а не от сърцето. Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпрос за красив език, няма по-красив език от Божия. Ако е въпрос за красива мисъл, няма по-красива мисъл от Божията. Ако е въпрос за добро, по-велико добро от Неговото няма. Ако е въпрос за светлина, коя светлина може да се сравни с Божията? Тогава за какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? – Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни? За какво Бог може да ни обича? – За истината, която е вложена в нас. Казано е в един стих: "Възлюбил Си истината в душата ни." В това отношение нашата душа е съкровищница, в която е вложена истината. Докато истината е в душата ни, ние имаме цена. Щом изгубим истината, с нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човека в този случай е изразено в поговорката: "Този човек не струва лула тютюн." – Кой е този човек?– Който е изгубил истината.

Като ученици вие се стремите към знание. – Право е това. Но за да придобиете знание, трябва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пък е възможно само при силен стремеж към истината. Тогава и Любовта Божия ще се прояви във вас. Дето е истината, там е и любовта. Най-реалното нещо в света е истината. Тя е обект на Божията Любов. Доколкото човек проявява истината, дотолкова и Божията Любов ще се прояви в него. Истината в човека определя неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентност и чистота. Тя е център, тя е единство, тя е цялото в света. Ако нямате истината в себе си и на другия свят да отидете, пак ще се намерите в същото положение. Мнозина мислят, че като отидат в другия свят, очите им ще се отворят и ще виждат всичко. – Страшно е да се отворят очите на човека, ако той няма истината в себе си. Да влезеш неподготвен в онзи свят, това значи да мислиш, че си добър цигулар и да излезеш да свириш с гениални цигулари. Щом чуеш тяхното свирене, веднага очите ти се отварят, захвърляш цигулката и казваш:" Повече не пипам цигулка, тя не е за мене." Някога мислиш, че говориш добре, но като чуеш някой велик оратор с дълбока и силна мисъл, казваш:" Аз нищо не струвам." Някога мислиш, че си силен човек, но срещаш такъв, който с една ръка дига десет души. Ти веднага отстъпваш, обезсърчаваш се. – Такова нещо е истината за неподготвения човек. Който е подготвен, който има любов към истината, като я намери, той се радва, има импулс за работа.

Казвате, че Бог е Любов и с това искате да разрешите въпроса. – Не, по този начин въпросите не се разрешават. То е все едно да казвате, че царят е силен, богат, всичко може да направи. – Да, за себе си царят всичко може да направи, но не и за вас. Ако отидете при него, можете да изпросите нещо, но това не може да осигури вашия живот. Има милиардери в света, при които са ходили мнозина да просят, но те не дават. Защо? Те казват:"Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладен." В това отношение богатите са каси, пълни с пари, но затворени. – Няма ли богати, но щедри хора в света? – Да питате така, това значи: няма ли щедри каси в света? – Сами по себе си, касите не могат да бъдат щедри. Щедър е само господарят на касата. Богатият е каса, която казва:" Който може да ме отключи, той ще получи нещо от мене." Рокфелер и Форд са американски каси, които не дават нищо, докато господарят им не заповяда. Ако искате нещо от тази каса, трябва да се обърнете към господаря й. Докато е сиромах, човек казва:" Да имам голямо богатство, щедро бих раздавал." Обаче като забогатее, и той нищо не дава.

Какво представят богатите хора? – Те са високи планински върхове, покрити и зиме, и лете със сняг и лед. Кой живее на Хималаите? Кой живее на Мусала? Кой живее на Черния връх? Ако се качите на някой планински връх, ще поседите най-много час-два и ще бързате да слезете в долината. Всички хора искат да бъдат богати. – Добре е човек да бъде богат, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелер е богат човек, милиардер, но той има знания, опитности. – Да имаме тогава знания. – Знание, здраве, добри чувства, това са условия за живота. Който има тези три неща в себе си, той има човещина. Лесно е човек да желае нещо, но за това желание се иска сила, издръжливост, постоянство. Рокфелер е богат, но като богат получава много писма на ден за помощ. Като американец той е точен, на всички отговаря. С това той изказва уважение към личността. Ако някой иска пари от богати хора, те ще му отговорят:" Трябва да знаете, че ние, богатите хора, не сме щедри. Отваряме касите си само когато Бог ни заповяда. Вие сте вярващи, знаете, че всичко е под Божия власт; следователно, ще се молите на Бога Той да ни заповяда да отворим касите си за вас." Особено са точни американските богаташи: те отгова-рят на всяко писмо. Питам: вие отговаряте ли на всяко получено писмо?

Човек трябва да бъде внимателен не само към човека, но и към всяко живо същество. Излизате от дома си, заминавате за няколко деня за провинцията например. Заключвате стаята си, без да забележите, че вътре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умряла пчела. Като нямала какво да яде, тя умряла от глад. Вие трябваше да бъдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трябваше да прегледате какво оставяте вътре. И като забележехте пчелата, трябваше да й кажете:" Понеже ще отсъствам за няколко деня, бъди тъй добра да си отидеш в кошера." Пчелата щеше да излезе вън и да продължи работата си.

Отива една жена на извора да си налее вода. В това време на същия извор дохожда един жаден вол. Жената го побутва оттук-оттам да не й пречи. Какво струва на тази жена да тури кофата пред вола да го напои? Човек трябва да бъде справедлив! Ако е готов да услужва на човека, защо да не услужи и на едно животно? Ученикът трябва да обръща внимание и на най-малките неща. Малките постъпки повдигат човека. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче той ще бъде доволен от себе си. Великият човек се познава в малките работи.

Един наш приятел ми разправяше следната своя опитност. Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране. Веднага конят дигнал главата си към него, погледнал го и казал, че е жаден. Нашият приятел разбрал езика на коня. Веднага му донесъл една кофа вода да пие. Конят повдигнал малко главата си, пил вода, отпуснал се пак на земята и заминал за онзи свят. Като умирал, той отправил последен поглед към нашия приятел, с което изказал благодарността си, задето му донесъл вода да разхлади гърлото си.

Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях чо-век може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите. Кой оставил този камък всред пътя? Защо никой не го е отместил и т. н.? – Няма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начин вие ще въздействате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си. Човек трябва да работи върху себе си, правилно да разпределя енергиите на своя мозък и тогава, дето отиде, ще бъде добре приет. Днес хората се чувстват чужди помежду си. Отивате при някой земеделец и не знаете какво да му говорите. Той иска да му говорите по земеделски въпроси, защото те го интересуват. Отивате при някой банкер, той иска да му говорите върху положението на парите. Отивате при някой учен, той иска да му говорите по неговата специалност. Щом не говорите на хората по въпроси, които засягат техните интереси, вие сте чужди едни за други.

Има един начин, който може да съедини хората в едно цяло, да ги направи близки. Този начин е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредят около нея, били те учители, свещеници, търговци, банкери, земеделци, учени, и ще се разбират. Всички хора ядат по един и същ начин. Като ядат, всички са доволни, разположени и могат да се разговарят разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете в дома на някой философ, той ще ви каже, че е зает, че няма време да се разговаря с вас. Обаче поканите ли го във вашата гостилница, той ще дойде веднага и тогава ще има време да се разговаря с вас, ще ви занимава със своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влезете във връзка с учения, не го търсете в кабинета му; отворете гостилница, той сам ще ви посети. Ако искате да направите връзка с банкера, не го търсете в кантората; отворете гостилница, той сам ще дойде при вас. Следователно гостилницата е средство, условие, чрез което хората могат да създадат помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трябва да имате капитал.

Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да трансформирате излишните енергии в мозъка си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понякога тази излишна енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека, и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо. Като срещне камък на пътя си, ритне го недоволен, че му препятствал. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готов е да го счупи. Отива към вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трябва да направи? – Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щом я намаже, тя няма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата.

И тъй, ключът за отварянето на всяка врата е знанието. Но за да може този ключ свободно да влиза и да излиза от вратата, нужно е масло. За да се домогне до тези знания, човек трябва да се изучава, да намери метод, чрез който да въздейства на своите чувства. Днес чувствата имат надмощие над мисълта в човека, а той трябва да работи, да уравновеси силите в себе си. Когато хората искат да бъдат учени, добри, праведни, това се диктува от техните чувства, вследствие на което те се разколебават, разочароват, докато най-после започнат да се страхуват от всичко. Тогава те казват:"Човек трябва да бъде самостоятелен, да не зависи от никого." – За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. Защо слугите обикалят царския син и му услужват? Нима те мислят неговото добро?– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединените мисли, свързва ги в едно цяло и създава от тях нещо стройно, хармонично. Всичко, което става в Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината в себе си; щом придобие истината, в него настава мир, спокойствие. Стремете се към този мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. Бога отвън не можете да намерите. В Писанието е казано: "Бог живее в сърцата на смирените." Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрез него само Той се проявява. Всъщност де живее Бог? – Навсякъде. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на човека. Де живее човек? – Навсякъде. Човек не е нито в главата си, нито в сърцето си, нито в краката си, нито в ръцете си. Той е извън своите удове, извън своето тяло. Чрез тялото, чрез удовете си, той само се проявява, но е извън тях. Когато се качи на кола, човек направлява колата, но той е извън нея. Той може да се качи и на автомобил, но е извън автомобила. Докато е на колата или на автомобила, човек е в почивка; щом слезе от тях, той е в движение. Кой заставя човека да кара кола, да ходи пеш? – Има един вътрешен закон, който регулира всички неща. Кое заставя селянина да впряга колата си пазарен ден, да я товари със стока и да отива в града? – Пазарът го заставя. Пазарът пък се подчинява на специален закон. Значи, всяко нещо става на своето място и се урежда от специални закони.

Тъй щото трябва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия в себе си. Като я обработите, тя ще се превърне в жив капитал. За тази цел необходимо е да повторите материала, който сте минали през шестте години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днес всички хора повтарят нещата, повтарят службите си: точиларят всеки ден повтаря своята работа; домакинята всеки ден повтаря една и съща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя живот, когато се готви да замине за другия свят, човек трябва да е наме-рил вече Бога в себе си, да се е обновил, да е станал нов човек, нова душа, в която е проникнала истината. За такъв човек се казва в Писанието: "Възлюбил е Бог истината в човека." Казвате:" Какво нещо е истината?" – С думи истината не може да се определи. Казват, че истината носи светлина в живота. Учените пък казват, че светлината представя особен род вибрации, особен род трептения. – Светлината се проявява чрез вибрации, но самите вибрации не са светлина. Те са носители, проводници на светлината. И мисълта се проявява чрез мозъка, но мозъкът не създава мисълта.

Следователно, не оставяйте да се натрупва излишна енергия в мозъците ви. Това значи: не носете със себе си излишно богатство, защото апашите ще тръгнат след вас. Не дръжте меда си отворен, защото пчелите ще тръгнат след вас. Не давайте хлеб даром на всички хора, защото ще тръгнат след вас. Не лекувайте всички хора даром, защото ще тръгнат след вас. Не е лесно човек да се справи с апашите, с гладните, с болните хора. Ако оставите всеки свободно да взема колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хляб може, ще се хвали пред другите колко самуна взел, от какво качество и т. н. Така постъпват днес и учените, и окултните ученици, вследствие на което между тях се зараждат голями спорове, недоразумения. Един учен ще каже, че неговата теория е по-вярна, друг ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Те разискват върху въпроса, защо Бог е вложил живота в малката клетка и след това е започнал да я организира, да създава от нея все по-големи форми – растение, риба, птица, млекопитаещо, докато най-после е дошъл до човека? Защо е трябвало животът да мине през толкова много и разнообразни форми? – На този въпрос не може да се отговори. То е все едно да питате защо хората пишат върху бяла хартия. – Белият цвят създава здравословно състояние в човека. Белият цвят носи здраве. Черният цвят предизвиква лоши, отрицателни състояния в човека. Когато е болен, човек трябва да се облича в бели дрехи. Обаче ако постоянно носи бели дрехи, в него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате някой млад човек, който постоянно носи бели дрехи. Изведнъж в него се събужда желание да се облече в черно, контрастен цвят на белия. Човек трябва постоянно да сменя цветовете. Цветовете предизвикват движение, живот. Те са енергии, които оказват различно влияние върху човека. Човек трябва да мине през всички цветове, през всички тонове на цветната гама. При това, определено е по колко време трябва да прекара във всеки цвят, във всеки тон на гамата. Ако в даден цвят прекара повече от определеното време, в него ще стане известно втръсване.

Казвам: това, което знаете за приложението на цветовете по отношение облеклото на хората, се отнася и до техните мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие е облечено в известен цвят като в дреха. И ако човек живее с едни и същи мисли, чувства или действия, най-после те ще предизвикат в него втръсване, отвращение. Запример когато някой постоянно говори за морал, най-после той дотяга и на себе си, и на околните, които го слушат. Когато войникът влезе няколко пъти наред в сражение, най-после се втръсва, отвращава се от своите действия и категорично се отказва по-нататък да воюва. Еднообразието в нещата предизвиква еднообразие в цветовете. Затова всички се стремят към разнообразие. Когато говорите за любовта като носителка на живота, вие обличате думите си с червен цвят. Червеният цвят символизира живота. Но любовта не носи само живот. Тя носи и растене за човешката душа. Значи тя обхваща и зеления цвят. В любовта има и разумност, и вярност, и чистота. Затова именно когато говори за любовта, или когато живее в нея, човек ще я прекара през всичките цветове, съответни на нейните качества, и по тях ще познава в коя степен на любовта се намира. Така той ще знае дали неговата любов е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовта минава през всички тонове, през всички цветове на гамата, така също мислите, чувствата и постъпките на човека минават през всичките цветове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Без него няма живот, няма движение, няма растене.

Следователно, за да мисли, човек трябва да е минал през всички тонове на цветната гама и да знае как да минава през тях. Всички центрове на човешката мисъл трябва да са събудени! Някои хора са много миролюбиви, че дохождат почти до пасивност. За да излязат от това положение, те трябва да развият в себе си смелост. За тази цел те трябва да вземат чук в ръка и да започнат да трошат камъни или да вземат мотика и да отидат някъде да копаят. – Ама ръцете им щели да се развалят, да огрубеят.– Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у някого, той трябва да потърси човек, у когото този център е добре развит, и да дружи с него. По този начин човек ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли например кой център сте посетили тази вечер? – Не знаете. Както виждам, всички сте на различни места в мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вътрешна връзка, те взаимно се допълват. Има един център в мозъка, към който всички останали се съсредоточават. Ако този център в човека не е развит да привлече останалите центрове към себе си, всичките мисли и чувства в човека ще бъдат разхвърляни, разсеяни, вследствие на което той няма да има резултати. Когато не се спазва това, в мозъка на човека се натрупва излишна енергия и той започва да обезсмисля нещата.

Много ученици, студенти,след като свършат училище, казват:"Защо ми е това знание?" – Щом не знаят какво да правят със знанието, което са придобили, нека отидат при Господа и поискат от Него работа. Бог знае как да впрегне техните сили, знае каква работа да им даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Бог ще ви каже да вземете мотика в ръка и да отидете в еди-кое си село при един благочестив човек и да му предложите да ви научи да копаете. Този човек ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и след това ще каже:"Хайде, сега на работа!" Като ви гледа как копаете, ще ви се посмее малко, че при четири диплома сте толкова невежа в копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освен копането, нищо друго не знае. Щом стигнете в дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже:" Едно време и аз имах четири диплома, но откак дойдох на лозето, научих много съществени неща, които по-рано не знаех.

Сега и на вас казвам: След като сте учили шест години в школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите как зрее гроздето, как превръща киселите, горчивите сокове в сладки. Много неща знаете, но това именно не знаете: как гроздето превръща, преработва във фабриките си киселите сокове в захар, която ние употребяваме. Христос взема лозата като символ и казва: " Аз съм истината лоза, а вие – пръчките. Който яде и пие от мене, той има живот в себе си." – Мъчнотиите в живота на хората се дължат на това, че те не търсят живота си от тази Лоза, но го търсят един от друг. Вън от истината, вън от любовта няма живот. Казано е: "Бог е Любов, Бог е Истина." – Как да намерим тази любов, тази истина? Как да ги проявим в себе си? – Докато Бог не се прояви у вас, вие никога не можете да проявите Неговата Любов, Неговата Истина. Щом търсите тази любов, пригответе място в себе си, дето Бог да обитава. – Как може да стане това? – Чрез добрия живот. Живей добре, прави добро, ако искаш Бог да не ти стане враг. Българите казват: "Направи добро, да намериш зло." – Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човек добро и да не е получил приз-нателност. Това е въпрос само на времето. Тъй щото не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Бог не се проявява във вас. Човек не може да има добри чувства и светли мисли, ако Бог не се проявява в него. Човек не може да бъде свободен, ако не е намерил истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека."

Сега, въпросът е за личния живот. Съвременните хора мислят, че всеки трябва да живее за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бъде щастлив и доволен. – Не е така. Вие трябва да знаете, че страданията на едного са страдания на всички; страданията на всички, на множеството са страдания на едного, на единицата. Следователно не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Бог не започне да живее в сърцата на всички хора, светът никога няма да се поправи. Когато се казва, че някой човек е изоставен от Бога, това подразбира, че той върви по свой път. Щом се обърне към Бога, Той няма да го остави. Затова е казано в Писанието:"Не ходете по своите пътища!"

Какво се изисква от човека, а специално от ученика? – Да бъде здрав на физическия свят. Да бъде чист в духовния свят. Да бъде справедлив в Божествения свят. Това са три положения, тясно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свят, такова нещо е чистотата за духовния свят и такова нещо е справедливостта за Божествения свят. Следователно, за да бъдеш здрав в Божествения свят, за да те обичат там, непременно трябва да бъдеш справедлив. За да бъдеш справедлив, трябва да имаш истината в себе си. Заради тази истина именно Бог е възлюбил човека. Този е пътят, по който човек трябва да върви, за да го възлюби Бог. Друг път няма. По този път са минали всички велики хора; по този път ще минете и вие.Няма по-велик, по-обширен свят от света на истината! Когато всичко в света изчезне, само истината остава вечно да съществува. Нищо не може да засегне истината.

Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на истината. Истината е Божественото начало в нас, което вечно живее. За да придобиете истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот. Бъдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте един с друг, но гледайте всеки ден да сте придобили нещо; всеки ден трябва да има малък придатък в растенето ви. Щом всеки ден пораствате по малко, ще знаете, че Бог работи върху вас. Достатъчно е с малкия си пръст Бог да бутне някъде, за да започне там процесът на растенето. Обаче натрупването не е растене. Някоя мома иска да напълнее, да стане като месечина в лицето. – Тази пълнота не е полезна. Това са мазнини, отлагания, които всеки човек трябва да избягва. И в придобиването на знания пак има натрупвания.

Сега от всички се изисква работа – вътрешна и външна. Започнете да изучавате лекциите от 1-та година и стремете се да прилагате. Без приложение никакъв успех не можете.да имате. Нека всеки сам работи, да види какъв резултат ще има в продължение на една година. Първата работа, с която трябва да започнете, е чистенето. От ученика се изисква външна и вътрешна чистота. Българинът пък специално трябва да бъде справедлив. Това се изисква от целия български народ. Това се изисква и от учениците в България. Много от учениците се съмняват дали са в правия път, или не. – Това лесно може да се опита. Ако сте в правия път, той ще ви изведе на спасителния бряг. Ще знаете, че от всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати.

"Само Божията Любов носи пълния живот!"

2. Лекция от Учителя, държана на 31 август, 1927 г. София. – Изгрев.