Разлика между версии на „Великото и красивото“

Версия от 17:35, 5 декември 2009

ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО

"Само Божията Любов носи пълния живот."

Изпейте песента: "Ще се развеселя."

Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят. Въпреки всички разногласия, които повидимому изпъкват, в живота съществува вътрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могат да окапят, но дърветата ще продължават своето развитие и клонищата – своето разклоняване. Това показва, че в природата съществува постоянен вътрешен растеж. Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство. Въз основа на този процес ние говорим за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н.

Вън от всички противоречия, вън от всички теории, които човешкият ум може да създаде, в духа на човека съществува едно вътрешно единство. Дали човек приема някакъв смисъл на живота, или не, това остава на втори план. Това не пречи на изявлението на великите закони, с които работи живата разумна природа. С други думи казано: бащата няма да прекъсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновник, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. От доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане вкъщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много от съвременните учени и писатели искат да наложат своето вето на живата природа. Те искат да подчинят природата на човешката воля. Казано е в Писанието: "И благослови ги Бог и рече им: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята!" Обаче в никоя свещена книга, в никоя окултна книга не е казано, че човек трябва да подчини природата. Тази мисъл именно създаде в правилното развитие на науката отклонение, което донесе ред нещастия за съвременното човечество. Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на природата. Не е било и няма да бъде времето, когато човек ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабост на светските хора.

У религиозните хора срещаме друго заблуждение. Те вярват в някакъв Господ, кланят Му се, молят се, но щом ги сполети нещастие, мнозина от тях се разколебават и казват:"Защо дойдоха тези нещастия до главата ни? Защо ни сполетяха тия страдания? Нали Бог е всесилен, всемогъщ, не можа ли да ни предпази от тях?" – Тази е слабостта на религиозните хора. Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре? Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена. Всички цветя, всички зеленчуци ще протестират и ще искат водица да се освежат, да се нахранят. Ама въжето настоявало да му се вярва. То обещавало, че един ден ще стане силно, здраво, ще издържа големи тежести. Възможно е, но днес това въже е слабо и не може да се разчита на него. Днес положението на съвременния човек е подобно на положението на тънкото въже. Че ще стане някога дебело, здраво въже, това е въпрос на времето.

Та когато се казва, че човек някога ще стане добър, това е въпрос на времето. Това трябва да се обоснове. Човек може да стане добър, но ако има за това условия в себе си. Щом е разумен, той може да бъде добър. Значи добротата се обуславя от самия човек. Щом добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може от тях да направи, колкото дебело въже иска. Следователно разумната домакиня, или разумният човек изобщо, може да създаде в себе си характер, може да си изработи такова верую, което да почива на принципите на великата Истина. Заблужденията на съвременните хора се дължат главно на три фактора. Единият фактор произтича от материалния поглед на хората за живота. Те разглеждат живота от гледището на стомаха. За стомаха, за червата са важни храната, соковете и водата. Това обаче не представя проява на целокупния човек. И при това положение човек е пак недоволен, търси нещо друго и казва:" Има нещо, което ми не достига." И той започва да търси приятел, когото да обича, с когото да се разговаря, да общува. Този приятел ще задоволи неговите чувства, неговото сърце. Така именно се създава домът. След като създаде дома, като възпита и изхрани своите деца, човек пак усеща една празнина, вижда, че още нещо му не достига. Той иска да даде духовна храна на своите деца, да съдейства за развитието на техните умове, да ги запознае със законите на великата природа. И да постигне това, човек пак усеща известна празнина в себе си, разбира, че още нещо му не достига. Следователно тази празнина в човека постоянно съществува: тъкмо постигне нещо, друг стремеж се създаде. Стремежът в човека постепенно се усилва и разширява, както се усилва в него желанието за по-голяма, за по-силна светлина. Днес повечето хора си служат с електрическа светлина; ако ги върнете години назад, когато са си служили с газово осветление, те няма да бъдат доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа светлина.

Съществува един закон, който определя действието на живите сили в природата. Въз основа на този закон всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се определят от степента на живата светлина в човека. Под думата жива светлина разбирам светлина без прекъсване. Светлина, която се прекъсва, показва, че е от физически произход. Тази светлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективен, външен свят, и вътрешна, т. е. субективен, вътрешен свят. Тъй щото трите фактора, които могат да поставят човека в заблуждения, това са трите свята: физически, сърдечен и умствен. Ако разглежда нещата само от гледището на физическия свят, човек ще се натъкне на един род заблуждения; ако ги разглежда само от гледището на сърдечния свят, той ще се натъкне на друг род заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само от гледището на умствения свят, той ще се натъкне на трети род заблуждения. За да не изпадне нито в една от тия категории заблуждения, човек трябва да разглежда нещата едновременно и от трите свята.

Всички велики хора, които са живели в миналото, които живеят и сега, са познавали живота от трите гледища, познавали са законите, които го управляват, и затова са могли да изкажат велики истини. В материалистичните епохи на живота хората са поддържали и поддържат, че всичко е материя. – Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Материята е само един от факторите, едно от условията да се прояви животът. За да се прояви каква да е форма в света, необходима е материя, субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото, както и външните, и вътрешните му органи, представя материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи- представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност. Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм. Мозъците на различните хора са различно инсталирани: едни от тях имат повече гънки, а други – по-малко; мозъците се различават и в качествено, и в количествено отношение. Вследствие на това и различните центрове в човешкия мозък не са еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други- по-слабо. У едни хора е по-силно развит центърът за причинността, у други – по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човек, всичко това се дължи на ония труженици в миналото и сега, които постоянно и непрекъснато са работили и работят като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тяхната работа е допринесла и допринася много нещо за повдигането на човешката душа. Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие, постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите, наричат тази душа "майка на човечеството".

Трябва ли след всичко това човек да не оценява великите блага, които му се дават? Ако посетите някой културен град, или даже най-организираното общество, ще забележите съществуването на вътрешен анахронизъм, вътрешно различие между хората. Това се дължи на отсъствие на съзнание между тях, че са братя, че принадлежат на един голям, велик род. Макар че днес се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени в човешките души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умовете на хората. И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя. И религиозни, и светски също не вярват още в братството. Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада. В това отношение хората разделят живота на полюси. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на земята. Когато къщата на човека е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е в рая; когато е добре облечен, нахранен и задоволен, той е в рая; когато сърцето му от нищо не се смущава, а умът му е просветен, той е в рая; когато е здрав и спокоен, човек е пак в рая. Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? Може да има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва да работи, да излезе оттам, да стъпи на повърхността на земята. На умните, на добрите хора в света е дадена задача да изпъдят всички хора от ада, да ги изпратят вън и да затворят след тях вратата на ада, да не може никой да влиза вътре. Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят. Ако изкопаете дупка на пътя, в нея може да падне и грешният, и праведният. Засипете дупката, никой да не пада в нея.

В Америка някъде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голяма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мъж, жена, единствената им дъщеря и нейният възлюбен, пътували с кабриолет и трябвало да минат покрай този рудник. Без да забележи, кочияшът налетял право в дупката. Така цялото семейство намерило нещастието си в тази дупка. Питам: кой е виновен за това нещастие? – Обществото. Онези контрольори и надзиратели, които се грижат за пътищата да са в пълна изправност, трябвало е да следят, да не оставят такива дупки, които нямат особено предназначение. Щом някъде се отвори такава дупка, веднага трябва да се съобщи в общината, да вземат мерки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка някъде, много от съвременните хора се смеят и казват:" Ето, такова нещо е адът. Който съгреши, той трябва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка."-Лесно се говори за ада, но мъчно се излиза оттам. Който влезе в ада, той знае какво нещо го чака. И след всичко това хората разискват върху въпроса, кой е създал ада, защо Господ го е създал и т. н.

Съвременните хора трябва да мислят право, да разглеждат живота от гледището на разумността. Те трябва да знаят, че 99% от всички неща зависят от вътрешното разбиране на човека, а само едно на стоте зависи от природата. Отиват двама студенти при директора на едно от американските училища и казват:" Господин директоре, двама от вашите ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главите." – Няма нищо, те прибързали да свършат работата, която аз трябваше да направя. Аз трябваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освен да ги поздравите за голямото им геройство.

Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказват. Някой се наяде с мъчносмилаема храна или с консервирана риба и цяла нощ не може да спи, превива се от болки в стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва:"Господи, защо ми даде такава храна?" – Кой е виновен за това? В коя научна книга е писано, че вечер човек трябва да яде консервирана риба или някаква мъчносмилаема храна? Никой учен, никой лекар не препоръчва вечер да се яде консервирана риба или каква да е трудносмилаема храна. Разумност се изисква от човека, за да изправи своя живот. Всички говорят, че светът трябва да се изправи. – Кой ще го изправи? – Само разумните хора могат да оправят света. В този смисъл всички хора са пратени на земята за велика работа. Всеки човек трябва да вземе участие в изправянето на света. Как ще стане това? Когато кажат на малките клончета, че са създадени, за да развият голямото дърво, да му дадат живот, да покажат неговата бъдеща слава, те се учудват, не вярват в тия думи. Те не вярват, но факт е това. Листата и клончетата на дървото приемат сокове от корените, задържат ги, преработват ги в себе си и част от тях пращат пак към корените. По този начин става двойно течение на соковете- от-долу-нагоре и отгоре-надолу, в резултат на което се развива цялото дърво, докато даде най-после своя плод. Щом изчезнат листата, клончетата и цветовете, с тях заедно изчезва и цялото дърво. Следователно цялото човечество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всеки разумен човек е лист, клонче или цвят от това дърво. Всеки е поставен точно на своето място.

Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемем, че животът е непреривен, ние поддържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието съществува в тази велика душа, в това велико дърво на живота, както и в неговите удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапват. Мнозина искат да видят това велико дърво, да се уверят в неговото безсмъртие. – Ще дойде ден, когато животът на земята ще мине в по-висока фаза на развитие и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри от него ще съществуват. Всеки ще може дз вземе в ръцете си един от тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цялата растителност ще бъде изменена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човешкото царство, навсякъде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение съществува и в самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освен природата. Само природата е в състояние да изправи ония погрешки, които произтичат от нея. За да помогне на природата, човек трябва да върви в съгласие с нея; за тази цел той трябва да има в себе си вътрешен идеал, вътрешен стимул за работа, за повдигане на своята душа. Този идеал може да бъде личен, обществен и най-после -общочовешки. Следователно човек трябва да има най-малко три идеала: един на физическия свят, друг – в духовния свят, в света на сърцето, и трети – в умствения свят. Това са материални идеали. Никой не може да отрече съществуването на ума, на сърцето и на тялото. Що се отнася до другите идеали – тия на духа и на душата, тях можем да оставим настрана. Чрез тези три идеала човек развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законите на разумната природа. Така той придобива знания да манипулира с природните закони. Всички хора се стремят към знание. Те не подозират даже, че знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. Оставете животното само на себе си и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България. За да не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене. От време на време само лизало счупеното място. Кой научи това куче да пости? – Неговото вътрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашният сок действал добре върху крака и помагал за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракът му скоро зараснал. И съвременните лекари практикуват пост при различните болести. Когато се яви някаква рана в организма на човека, лекарите препоръчват абсолютен пост. От глад, от малко ядене хората не умират; те умират от преяждане, от много ядене.

Сегашните хора се страхуват от мисълта, как ще прекарат живота си. Ако някой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладен ще умра! – Да, има възможност човек да умре гладен, но малка е тази възможност. Най-малката възможност да умре човек е именно тази, да умре от глад. Защо? – Защото, докато между хората съществува вътрешна, съзнателна връзка на любов, никой не може да умре от глад. Затова обаче се изисква будност на съзнанието. Докато има будни души в света, те винаги ще бъдат отзивчиви към страданията на хората. Те всякога ще имат желание и готовност да им помагат. Този закон работи по целия свят. Човек трябва да развива в себе си благородното чувство на вътрешно единение с всички живи, разумни същества. Трябва да се създаде тясна вътрешна връзка между всички разумни същества в света. Тази връзка не трябва да бъде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаят повдигането на човечеството, които работят и се жертват за него. Само по този начин те могат да прилагат ония закони, според които благата на природата се разпределят правилно, в зависимост от степента на развитието на всяко живо същество. Само така ще може всеки да използва своя стремеж към свобода, към развитие.

Като говоря за развитието на човека, имам предвид неговата вяра. Развитието на човека се обусловя от степента на неговата любов, от неговото умствено развитие. Ако е със слабо развит ум, той ще си създаде и съответен живот. Какъв ще бъде онзи човек, в сърцето на когото отсъства любовта? – Той ще бъде жесток- нищо повече. Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом те са убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, те ще изпратят виновния на онзи свят. Де е културата на съвременните хора? Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите по свобода, по велико съзнание. На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. Сърцата им са като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но същевре-менно – и нейното нещастие. Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. И съвременните хора не разбират още този закон.

И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип – на дълбоко вътрешно единение: да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си. Това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка. Само при съществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че в много отношения всички хора по целия свят мислят, чувствуват и действуват еднакво. Щом съзнавате тази връзка между хората, ако сте пътник и останете без хляб, който да ви срещне, ще бъде готов да раздели хляба си с вас. Ако сте ученик и нямате книги, той ще ви услужи със своите. Той няма да учи заради вас, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което съществува между хората, всички общества и народи трябва да се обединяват, но не да се разделят.В природата деление не съществува. Делението е разцепление, отклонение от цялото.

Мисълта, която сега искам да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите през годината, това е важно за вас. То е вашият капитал. Търговецът се ползва само от онзи капитал, който се пуща в обращение. Земеделецът се ползва само от онази земя, която се обработва и дава плодове. Човек може да има много енергии, но само онази ще го ползва, която се прилага в работа. Само онази мисъл, само онова чувство и само онази постъпка определят съществуването на човека, които имат приложение в живота му. Силите, които човек съзнателно прилага в живота си, го определят като човек, като разумно същество. Следователно желая ви да приложите в живота си поне част от всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука.

Сега от всички хора се изисква работа. Мнозина мислят, че могат да отложат работата си за в бъдеще. – Да отлагате нещата в бъдеще, то е все едно да казвате, както някои казват, че светът ще се подобри в бъдеще. – Ако очаквате човечеството да се подобри в бъдеще, това е въпрос на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на същества по-разумни от вас. И това е добро, но всеки човек трябва да приложи нещо от себе си за подобрение на човечеството. Бог сам може да оправи човечеството, да подобри света, за което има свой план, но в тази работа Той оставя дял и за човека. Щом започне да работи чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля, човек се свързва с по-велики от себе си същества, повдига се на техния уровен, а с това заедно и съзнанието му се разширява. Същото нещо става и между културните хора във Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Те се намират помежду си в тясна вътрешна връзка: кореспондират си, разговарят се – поддържат известни отношения. Един ден всички хора ще се свържат и взаимно ще си помагат. Било е време, когато отделните хора, общества и народи не са били свързани помежду си, но сега вече всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло. Това Велико цяло наричаме Всемирна душа, Космическо съзнание, което е важен фактор в света. Към това съзнание се стреми днес цялото чо-вечество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, но тъй нареченото Велико Космическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на един дом, да работят заедно и да се разбират. Това не е утопия, не е химера, но е нещо реално. С какво се занимава човек, какъв занаят има, това не може да го спъва в реализирането на неговите стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човек, това не може да го спъва в неговия велик идеал. Великият идеал включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земеделецът носи велик идеал в душата си, трудът му ще бъде достоен и благословен. И тогава, ако той засее само десет декара земя, ще има плодовете на сто декара. Той ще употребява малко труд, но ще има голямо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа.

Съвременните хора казват, че трябва да работят много, за да изкарват повече храна. – Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни, вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си! Като погледнете съвременния човек, ще видите, че той има изобилно венозна кръв, порите му са запушени, вследствие на което се раждат ред болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голямото неразбиране между хората, на голямото лакомство. Като ядат, всички бързат, вследствие на което храната им не може правилно да се смила. Въпреки това слушал съм да казват:" Като ядеш, ушите ти трябва да пукат."-Не зная какъв смисъл има в пукането на ушите. Напротив, когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цял час – няма защо да бърза. Някой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакал отвън. Питам: може ли човек да бъде здрав при такова бързане? Не само това, но след като се наяде с топла, гореща пържола, ще си заръча студено вино, току- що извадено от леда. Който постъпва така, той ще се намери в положението на някой си дядо Георги от Южна България, който ял топли, печени агнета и пил студено, ледено вино, докато един ден заболял тежко от стомах. Лекарите констатирали рак в стомаха. Пъшкал, мъчил се дядо Георги и си казвал:" Ще ядеш ли пак топло агнешко печено и отгоре вино студено?" Боледувал дядо Георги 40-50 деня и през това време употребявал само чисто дървено масло. Като оздравял, не повторил вече същата погрешка.

Следователно ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на резките промени, на които се поддавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина. Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. Днес се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и от сянката си. Ето защо пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от отрицателните мисли и чувства, които създават известни утайки, известни отрови в организма на човека. От най-старо време и до днес още на хората се препоръчва добър, чист живот. Защо? – Да избегнат отровите на живота. Казано е: "Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила; да възлюбиш ближния си като себе си!" Значи на всички хора се препоръчва любов. Защо? – Защото любовта носи елексира на живота. Любовта носи светли мисли в живота на човека и постоянно му нашепва:" Не бой се, ще победиш!" Изгубиш сто хиляди лева, тя казва:" Не бой се, тия пари ще дойдат от друго място!" Някой вземе хляба ти, тя пак казва: "Не бой се, отдругаде ще дойде нов, пресен хляб!" Който е взел твоя хляб, нека сладко го яде. Да ти даде Бог здраве и живот, всичко ще дойде на мястото си.

Аз съм виждал как селяни постъпват с кучетата си на нивата. Вземе той торба с хляб от дома си и тръгне на нивата. Започва да оре и туря торбата на земята. Кучето подушва хляба, задига го и бяга. Добрият селянин поглежда към хляба и казва:"Няма нищо, от мене да замине! Аз не трябваше да оставям торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хляб е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами аз как ще покажа своята човещина? Да е жива жена ми, да ме поживи Бог, ще работя и хлябът пак ще дойде." – Това наричам права философия на живота. Има селяни, които се сърдят, бият, гонят кучето, ако си позволи да грабне хляба от торбата. Питам: какво ще правите тогава, като дойдат нещастията в живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при тръскане. И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без да е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава похвала. Голям юнак е този параход.

Казвам: такъв параход представя и всеки човек отделно. Той е пуснат във великия океан – живота, всред бурите и вълните да се изпита, да се кали. И ако той, като този параход, със своите велики мисли, чувства и постъпки, може да извърви своя път, от единия до другия край на океана и здрав се върне на пристанището си, той заслужава похвала като велик герой, като голям юнак. Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже:" Дръж се! Не се плаши, ти ще устоиш." Затова от всички се изисква едно солидно верую, а не суеверие. Всички трябва да имате такова верую, което да почива на основата на светъл ум, на благородно сърце, на вътрешни и красиви стремежи. При това положение само човек може да направи връзка, контакт между ума, сърцето и волята си, да влезе в общение с всички добри, разумни хора, които да образуват помежду си общество, основано на братство, на хармоничен ред и порядък.

Какво правят сегашните хора? – Те постоянно запитват защо светът е създаден така, защо животът се проявява по тоя начин и т. н. На тези въпроси можем да дадем отговорите на великите хора. Те казват:" За да си отговорите на тези въпроси, първо трябва да намерите пътя, начина, по който животът може да се изправи." – Каквото са говорили в миналото, каквото говорят в бъдеще, всичко това произтича от един и същ източник. Защо? – Защото светлината произтича от един и същ източник. Дали светлината иде от газена лампа, от огън или от електрическа крушка, тя иде все от един и същ източник – от слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква светлина не би съществувала, никакъв живот не би имало на земята. Значи щом съществува светлина в нашия ум, съществува светлина и в света. Съществува мисъл в нашия ум, съществува Бог и в света. Ние правим заключение от себе си, като излизаме от частното към общото, а понякога вървим и по обратен път – от общото към частното. Тези методи виждаме навсякъде в природата. Когато слънцето, т. е. цялото залезе, веднага се запалват безброй огньове и светлини. Щом слънцето или цялото изгрее, всички огньове и светлини загасват. Значи когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи.

Казано е в Господнята молитва: "Отче наш, Който си на небето." – Защо е казано "който си на небето", а не – "който си на земята?" – Защото Отец, Баща има само на небето. На земята няма никакъв Отец, никакъв Баща. Ако имаше такъв Баща на земята, хората нямаше да се бият помежду си. Кога се бият децата? – Когато бащата не е вкъщи. Щом бащата е вкъщи, децата са мирни, кротки. Същият закон се отнася и до човека. Кога хората са лоши?- Когато баща им не е у тях. – Кога хората са добри? – Когато баща им е у тях. – Кога учениците мислят? – Когато учителят им е между тях. Той предава своята лекция, а учениците слушат, мислят. Когато учителят не е между учениците си, те нищо не знаят. Когато учителят влезе в клас, учениците научават всичко. Следователно когато казваме, че съществува религия в света, тази религия трябва да се обоснове на велика идея, която да хвърля светлина в умовете на хората. Религията не трябва да хвърля сянка в умовете на хората, нито да им туря юлар. Религията има за цел да създаде връзка между умовете и сърцата на хората, да им даде нов подтик, нови стремежи. Христос е изразил тази идея в стиха: "Ако ме любите, ще опазите моя закон." На друго място Той казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Апостол Павел пък казва: "Ако говоря с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм."

Сега, желая ви, от всичко онова, което чухте, да се постараете, от дълбочината на вашия ум и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у вас и да го впрегнете на работа през годината. Поздравявам ви сега с работата, която ще започнете и която няма край. Ние сме се събрали на събор не както хората обикновено се събират, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години -работа, която има начало, няма край. Тази работа има велико бъдеще и затова се изискват общи усилия на човешките души.

И тъй, пожелавам ви тази година да свършите поне една част от предвидената ви работа, като извадите нещо от скритото съкровище на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите в живота си. Само така ще придобиете вътрешна опитност, ценна за през целия ви живот.

Изпейте сега песента: "Братство единство ние искаме."

Само Божията Любов носи пълния живот.

1. Лекция от Учителя, държана на 25 август, 1927 г. – VII ден на събора. София. – Изгрев.