Разлика между версии на „Стари навици“

Версия от 11:09, 5 декември 2009

СТАРИ НАВИЦИ

Размишление върху Божията благост.

Чете се темата: "Може ли да се живее без страдания?”

Като ученици на Великата Школа, вие трябва да се освободите от старите си навици. Който иска да се освободи от старите си навици, той трябва да живее в чистота и святост. Докато е в обикновения живот, той не може да се освободи от старото. Обикновения живот на човека е подобен на живота на бакалина. В този смисъл животът на обикновения човек може да се нарече бакалски живот. Този човек постоянно тегли нещата: това не му дали, онова не му дали, не го посрещнали, както трябва и т.н. Той навсякъде носи везните си и постоянно тегли. После отваря тефтера си и пише: толкова дадено, толкова получено. В който дом влезе, бакалинът мери, изучава, записва нещата и казва, че не го погледнали, както трябва, че липсвало нещо в погледа, в отношенията на тия хора. – Как позна, че липсва нещо в отношенията им? – Чрез везните. Той туря отношенията им на везните си и вижда, че липсват няколко грама. Умен човек е бакалинът. Дето ходи, той все опитности купува и продава. При това, той купува евтино, а продава скъпо.

И тъй, колкото по-горе се качва човек, толкова и животът му става по-красив, по-идеен. Говорим ли за идейния живот, ние имаме пред вид поета. Той живее с красиви спомени за миналото. Като говорите за някой поет, слушате да ви разправя, къде е ходил някога, как добре го приели, колко любезни били домакините, колко хубаво били облечени и т.н. Като се връща към миналото си, поетът изправя погрешките си. Да се връщаш към миналото си, това значи, да изправяш погрешките си. Поетът и светията си приличат по това, че изправят погрешките си. Те купуват скъпо, а продават евтино. Като види някое малко клонче, поетът започва да го възпява – от нищо нещо прави. Поетът пише някаква книга с години, а в края на краищата я продава евтино.

Поетът и светията изправят погрешките си и придобиват опитности. Не изправят ли погрешките си, те ще бъдат наказани, не по закон, но поради факта, че не са научени да живеят в греха. Те приличат на онези хора, които никога не са ходили боси, но през някоя майска сутрин събуват обущата си и тръгват по росната трева. Те не са привикнали да ходят боси и считат това за нещо извънредно. За сиромаха, обаче, това е в реда на нещата. За богатия е необикновено нещо да ходи бос. На небето и богатият, и сиромахът могат да бъдат боси.

Следователно, ако не изправя погрешките си, човек ще бъде подложен на страдания. Живее ли добре, той няма да има никакви страдания. Добрият живот е подобен на чиста вода, която не каля човека, но и той не я каля. Краката на добрия човек са винаги чисти. Обаче, който не живее добре, той всякога ходи с кални крака. Докато е на земята, положението му не е много лошо, защото на всяка стъпка има чешми, дето може да мие краката си. Отиде ли на онзи свят с кални крака, по никой начин няма да го пуснат да влезе вътре. Там няма чешми. За да измие калните си крака, човек трябва да използва водата, която носи със себе си. Употреби ли тази вода за измиване на краката си, той ще се лиши от нея и ще живее във вечна жажда. Като знаете това, вие трябва да живеете добре, краката ви да бъдат всякога чисти. Не оставяйте нито едно петно на краката си. Видите ли малко кал на краката си, веднага ги измийте. На физическия свят водата е в голямо изобилие. Следователно не оставяйте калта да засъхва на краката ви. Видите ли, че някой човек мие краката си по няколко пъти на ден, ще знаете, че животът му не е много добър. От много миене той е осиромашал. Добрият живот води към дълъг живот.

Колко години трябва да живее човек на земята? Казано е, че сегашният човек може да живее 120 години. Числото 120 представлява всички възможности, които се крият в човека. Според астролозите, животът на човека представя кръг, който те разделят на 12 дома. Всеки дом съдържа в себе си по едно Божие благословение. Според астролозите, първият дом е домът на Овена. Кое е отличителното свойство на овена? Съберат ли се два овни на едно място, първата им работа е да се поборят. Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взема кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина. Тъй щото, когато човек удари главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина. Дето има светлина, там има мисъл.

Защо идат страданията? Чрез страданията човек блъска главата си, за да придобие повече светлина. Чрез светлината пък той разрешава големите противоречия в живота си. Докато не мисли право, човек всякога страда. Всяко блъскане на главата е страдание, което внася светлина в човешкия ум. Човек все трябва да има един приятел, който да му блъска главата. За онзи, който разбира Божиите пътища, блъскането на главата е благословение. За онзи, който не разбира Божиите пътища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия. За да се справи с това противоречие, човек трябва да се обърне към разумността в себе си. Дойде ли разумността, човек лесно се справя с противоречията си. Обаче, без разумността, той е изложен на изненади. Причина за големите изненади е своенравието в човека. Своенравният не търпи никого и нищо. Той не се подава на никакви съвети. Искате ли да помогнете на своенравния, не поставяйте никакъв бент в живота му. Той сам ще се стълкновява и ще се учи от себе си.

И тъй, като ученици работете върху себе си, без да се занимавате с работите на хората. Много работа предстои на човека. Рече ли да мисли за работите на хората, че не живеят, както трябва, той ще пропусне благоприятните моменти за работа върху себе си. Като работи върху себе си човек вижда, колко трудно се преодоляват стари навици. Тъкмо се успокои, че постигнал нещо, че се справил с известен недъг, изведнъж остава изненадан от постъпките си. Не е въпрос човек да плаче и да се вайка, че не е постигнал нещо, но той трябва да бъде разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби живота си. Изгуби ли живота си, с него заедно ще изгуби и любовта си. Изгуби ли всичко това, той ще се превърне в кукувица, ще кука, ще съжалява, че е изгубил разумността, живота и любовта си. Който разбира живота, той е човек, който мисли и люби.

Следователно, за да дойде до вътрешно разбиране на живота, човек трябва да се домогне до положителната философия и наука. Съвременните хора обичат да философстват и често разсъждават върху въпроса, кое се е явило в света по-рано, кокошката или яйцето. За да съществува яйцето, трябва да има кокошка. Без кокошка яйце не може да има. Когато яйцето се измъти, от него излиза животът, т.е. проявяват се ония сили, които били в ограничено състояние. Докато се оплаква от ограничителните условия на живота, човек е затворен в яйце. Ако иска да излезе от тези условия, той трябва да отиде под квачката. Спасението на яйцето е под квачката. – Не може ли яйцето да се измъти без квачка? – Не може. Първото яйце е било създадено без квачка. То се е самородило. Всички останали яйца се мътят от птици. Тъй щото, искате ли да се измъти яйцето ви, сложете го под някоя квачка, но с добър характер. Внимавайте да не сложите яйцето си под някоя своенравна квачка. Ако е своенравна, тя ще напуща яйцата си, ще се разхожда нагоре-надолу. Много учени, философи, поети, музиканти, напускат работата си и се отказват от добрия, от чистия живот. Те казват: "Искаме да си поживеем." Това е своенравие, подобно на кокошето. Те напускат яйцата си и отиват в света да си поживеят. Правилно е, каквато работа започне човек, да я свърши.

Мнозина се запитват, какво трябва да правят, щом са дошли на земята. Като е дошъл на земята човек трябва да излюпи яйцето си и да се освободи от ограничителните условия на живота. Бог е във всяко яйце, във всеки зародиш, във всеки благороден акт, във всяко велико дело и подтиква човека към работа. Като ученици вие трябва да знаете, кой е първият плод, който ще родите. Животът на човека е един кръг, т.е. плод, който се разпуква на две части: едната е Божествена, а другата – човешка. Ето защо, каквато работа свърши човек, едната част трябва да определи за себе си, а другата за Бога. Като започне да яде, първата хапка ще вземе за себе си, а втората – за Бога. Да отделя човек по няколко хапки от яденето си за Бога, това значи, да държи в ума си мисълта за бедните, страдащите, за нещастните. Само онзи се е научил да яде правилно, който всякога мисли за душите, които Бог е създал, и е готов всеки момент да им се притича на помощ.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, разделяйте живота си на две части: едната да бъде определена за служене на Бога, а другата за служене на себе си. Човек все трябва да има някого, с когото да разделя живота си. Това значи: човек трябва да споделя с някого радостите и скърбите си, благата и лишенията си. Затова е казано в Писанието, че човек не живее за себе си. – За кого живее? – За Бога, за ближния си и най-после за себе си. В ближния си той ще намери себе си. Следователно, иска ли да расте и да се развива правилно, човек трябва да бъде свързан с висшите светове, с добрите планетарни влияния. Не се ли свърже с висшите светове, човек изпада в големи трудности. Страданията и мъчнотиите в живота на човека показват, че той се намира в ограничителните условия на яйцето. Само Бог е в състояние да го извади от тия условия. Всеки човек има нужда от кокошка, която да измъти неговото яйце и да го освободи от затвора, в който е поставен. Освобождаването на човека от ограничителните условия на живота наричаме "пробуждане на съзнанието". Всяко обезсърчаване, всяка мъчнотия и всяко лишение на човека падат пред погледа и усмивката на Бога. Като види, че някой се е обезсърчил и отчаял от живота, Бог заповядва да му се даде всичко онова, за което душата му копнее. Задоволи ли желанията си, човек се насърчава и тръгва напред. При каквито трудни положения и да се намери човек, всякога може да му се помогне. Бог се изявява на човека чрез ближните му, чрез децата, чрез животните, чрез растенията и му помага. В това отношение вие трябва да бъдете внимателни, да не пренебрегвате и най-малките същества, чрез които ще получите помощта от възвишения свят.

Съвременните хора имат особена идея за Бога. Те си Го представят като някой страшен, строг, стар човек. Всеки човек има особена представа за Бога. Някой е видял страшния вид на Бога, вследствие на което е запазил този образ в себе си. Всъщност, Бог е същество, което никога не остарява. Ако може да се говори за лице на Бога, както за лице на човека, ще знаете, че лицето на Бога е винаги младо, като лице на дете. Бог никога не остарява, но същевременно е и най-старият. Що се отнася до хората, те всякога остаряват. Дойдете ли до човека, който живее физически, в него всичко остарява: идеите му, разбиранията му. Има нещо в човека, което постепенно остарява, но има и нещо, което остава всякога младо. Младото в човека е зародишът на яйцето, който има условия да расте и да се развива. Докато е на земята, човек яде, пие, строи къщи и ги разваля. С една дума, на физическия свят човек живее с физически нужди, които преждевременно го състаряват. Каква къща трябва да си прави човек? Къщата на човека трябва да има много прозорци, през които да влиза по възможност повече светлина. Колкото по-голяма е светлината на човека, толкова по-малко са противоречията му.

И тъй, всичко, каквото човешката душа желае, трябва да й се даде, но то трябва да се използва разумно. За да използва разумно всичко, което му се дава, човек трябва да има вяра. Вярата трябва да върви паралелно с любовта. Обичаш ли някого, трябва да му вярваш. Трябва ли да се съмняваш в любовта? – „Ама той ме погледна някак особено, с недоволство." Само онзи може да ви гледа с недоволство, който вижда в лицето ви един скъперник, затворил сърцето си за всичко онова, което ще му донесе известно благо. Искате ли някакво благо, отворете сърцето и кесията си за всички ония, които истински се нуждаят. Това значи, да живее човек за Бога. Живее ли за Бога, той няма да се подава на никакво недоволство. В живота на такъв човек всичко трябва да бъде от първо качество, както плодовете се делят на първокачествени и долнокачествени. Първокачественият плод означава чист, свят живот.

Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете, какви сили се крият във вас. За да познаете силите и способностите, които се крият във вас, вие трябва да изучавате окултните науки, като същевременно изучавате движенията на ръцете, на краката си, на всички мускули на лицето си. Изобщо, всички движения на човека, съзнателни или несъзнателни, изявяват известни прояви. Например пляскането с двете ръце показва, че любовта и мъдростта на човека се съединяват в едно, за да създадат нещо хубаво. При отдалечаването и при приближаването на ръцете си, човек използва всички сили в себе си за извършване на някаква велика работа. Дойде ли скръбта при тебе, хвани я с ръцете си, от които изтичат космически енергии и я запитай, какво иска. Скръбта и радостта представляват разумни същества, които искат нещо от човека: скръбта иска да вземе нещо, а радостта – да даде. Щом разберете, какво иска скръбта от вас, поканете я, разговорете се с нея приятелски и след това я нахранете. Щом я нахраните, тя се задоволява и си отива. Щом скръбта напусне човека, той казва: "Олекна ми на душата. Много се измъчвах." – Не, друго същество се е измъчвало в човека, а не той сам. Докато скърби и страда, човек мисли, че губи ума и сърцето си, но после вижда, че всичко му е на място. Намери ли се в трудно положение, човек трябва да плесне с ръцете си да призове Господа. Намери ли ума и сърцето си, човек ще пее, ще скача и ще благодари на Бога за това, което е придобил. Бог е в състояние да възвърне на човека всичко, което е изгубил: живот, сили, здраве, богатство, знание. Види ли, че носят някой умрял, Бог му казва: "Ставай веднага от носилката. Не се прави на умрял!" Небето не се нуждае от умрели хора. Там приемат само живи хора, готови за работа. Който е умрял за Господа, той трябва да възкръсне.

Съвременните хора се нуждаят от здрави, солидни идеи и мисли. Някой върви и не знае, с кой крак е тръгнал, нито коя ръка е подвижил първа. Съзнателен човек е онзи, който знае, кога с кой крак да тръгне. Той знае, че очите му са дадени да гледа с тях красиви и чисти образи. Човек разполага с големи богатства, а при това се оплаква, че бил нещастен, сиромах, че побеляла главата му от мъчнотии. Той има голяма, богата къща, а се оплаква от сиромашия. Що се отнася до побелялата му глава, нека я боядиса. – Ама окалял съм се. – Вземи вода и се измий. Всички хора се стремят към чистотата, към красив живот. Те трябва да знаят, че на земята не съществува абсолютна чистота и красота. Това нещо те ще намерят само в другия свят. За да влезе в другия свят, човек трябва да има будно съзнание, да различава нещата, да намира красивото във всички форми. Там всички същества напълно си приличат. Те са красиви, светли същества, отражение на Великото. Будно съзнание трябва да има човек, за да различава реалността от отраженията.

Следователно за да се ориентира, както във физическия, така и в духовния свят, човек първо трябва да намери центъра, около който нещата се движат. Всички живи същества се движат около известен център, специфичен за всяко едно от тях. Всички тия центрове изхождат от общ център, наречен "любов". Намерите ли центъра на една душа, вие завързвате приятелски отношения с нея. Тя внася нови идеи във вас. За такава душа казваме, че Бог живее в нея. И при това положение човек ще има мъчнотии, страдания, но няма да бяга от тях. Той съзнателно носи страданията и се повдига. Той различава истинските положения в живота от недействителните. Той никога не може да изпадне в положението на онзи турчин от Цариград, който като гледал на сцената пиесата "Отело" от Шекспир, на другия ден срещнал актьора, който играл ролята на Отело и му казал: "Слушай, приятелю каква беше тая работа от твоя страна? Аз смятах, че си човек, пък ти направи такова престъпление." „– Ама това не беше в действителност. Някога някой човек е извършил това престъпление, пък аз само го представих пред хората.”

Като ученици вие трябва да познавате същинския живот. За тази цел трябва да различавате Божественото от човешкото и да се стремите да се освобождавате от ненужните страдания и мъчнотии. Много от скърбите и страданията на хората не са нужни. Например трябва ли човек да се безпокои, как ще прекара живота си? Още утре могат да го повикат на онзи свят. Защо трябва тогава да мисли за целия си живот? Разумният свят е предвидил нуждите на всяко същество. Съмненията, колебанията препятстват за идването на Божиите блага. Човек сам си препятства. На всеки човек е дадена задача, сам да разреши мъчнотиите си. За да реши правилно задачите на живота си, човек трябва да има висок идеал, а именно – да живее за Бога. Дали ще живее за себе си, или за Бога, човек трябва да знае, как да живее. Това са два живота, съчетани от самата природа. Така съчетани, тези два живота представляват онзи вътрешен подтик в човека, който го кара да работи, да се движи, да мисли и да чувствува. Под влияние на този подтик именно, човек е готов всяка вечер да си дава отчет за своите постъпки през деня и да ги изправя. Реши ли да изправя погрешките си и да желае доброто на своя ближен, както на себе си, човек придобива Божия живот. Това значи пробуждане на съзнанието. Докато една идея безпокои човека, тя има човешки произход. Всяка идея, която внася радост в човешката душа, има Божествен произход.

С други думи казано: човешките идеи умъртвяват човека, а Божествените го обновяват и възкресяват. Следователно, който иска да се обнови, той трябва да възприема Божествените идеи и да им дава ход в себе си. Държите ли тия идеи в ума си, от нищо не трябва да се плашите. Живеете ли с идеята, че Бог царува в света, нищо не трябва да ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои. Като дойдат сиромашията, невежеството, безсилието при вас, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно с тях, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни. – Ама ние трябва да живеем разумно. – Да живее човек разумно, това значи да е приел в себе си идеята, че Бог царува навсякъде. Бог е мислил цяла вечност докато създаде света, който днес виждаме. Засега този свят е най-красивият. По-красив свят от него няма. Той е замислен и създаден много добре. Какъв ще е бъдещият свят, това е друг въпрос. Обаче днес по-добър план от този, по който Бог е създал света, няма. Достатъчно е да се вгледате в живота на съществата под вас, млекопитаещи, птици, риби, насекоми, да видите, колко по-красив, смислен и щастлив е вашият живот пред техния. Всяко животно би пожелало да смени живота си с вашия. Въпреки това, сегашният човек не е доволен от живота си и като капризно дете постоянно изисква от баща си и майка си да задоволят нуждите му.

Съвременните хора са още деца. Въпреки това, те постоянно говорят за своята побеляла глава. – Не, аз не вярвам в побеляването на главите. Побеляването на човешката глава се дължи на снега, който го е навалял. Космите на съвременните хора са покрити със сняг. Утре, когато се стопи снегът, космите отново ще почернеят. Бръчките, които се образуват по лицата им, не са нищо друго, освен бразди от ралото. Като израсте и узрее житото, браздите ще изчезнат. Като изучавате Писанието, виждате, че всички стари пророци са знаели Божествения език на нещата и са живеели според Божиите закони. За да се домогне до тия закони, човек трябва да е свободен. И тогава като му говорите истината, той разбира нещата. Който не е свободен, той не разбира истината и се обижда. Например срещам един човек, отгоре до долу окалян и му казвам: "Съблечи дрехите си и се измий добре с чиста вода." „– Срам ме е да се съблека." „– Закрий се с нещо и се съблечи. След това измий се от главата до краката, по всички правила, да не остане и най-малкото петно върху теб.”

Следователно, когато изнасяте погрешките на хората, вие трябва да им говорите на Божествен език. Ако не искате да им говорите, ще ги заведете на някоя чешма, която тече в изобилие и ще им покажете, как трябва да перат дрехите си. След това ще ги накарате да се окъпят и да облекат чисти дрехи. Голяма привилегия е за човека да го научите да пере дрехите си и да се къпе. Докато не придобиете тази елементарна чистота в себе си, вие не можете да бъдете любими на Бога. Идете при Него измит и с чисти дрехи, да ви се зарадва. Речете ли да отидете при Бога кален, нечист и започнете ли да Му говорите за страданията си, Той ще ви каже: Добре, че пострадахте малко, че да ме намерите. Само чрез страданията вие можете да познаете Божията благост и изобилие. Страданията имат смисъл само тогава, когато човек е постигнал нещо. Не постигне ли нещо, страданията го правят корав. Лицето на човека трябва да бъде пластично.

Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Това не подразбира да станете глупави деца, но разумни деца на живота. Всеки може да бъде стар, но всеки не може да бъде малко, разумно дете. Колко години задържате детинството си? – Най-много четири-пет години. След тази възраст детето изгубва своето детинство. То започва да лъже, да крие, да се осигурява. Това вече не е дете. През целия си живот човек трябва да пази в себе си онова детинско състояние на чистота и вяра, да знае, че Баща му е създал всичко за него, разумно да се ползва от благата на живота. След всичко това хората искат да им се каже нещо за Бога. Какво повече може да им се каже? Четете Откровението и вижте, какво се говори там. Косите ви ще настръхнат от това, което ще прочетете, но нищо няма да разберете. Това е все едно да се говори за добрия съдия, който по външен закон е отсъдил да закачат някого на въжето. Обаче, според закона на любовта той заповядва да го откачат от въжето. Ще кажете, че този съдия е добър, разумен човек. Вие ще разберете това само тогава, когато сте в положението на този подсъдим. Космите ви ще настръхнат като ви закачат на въжето. Чуете ли след това гласа на същия съдия, който заповядва да ви откачат от въжето, вие ще разберете, какво нещо е Божията милост и любов.

Съвременните хора искат да имат големи успехи, без да се спират върху мисълта, че една от причините за неуспехите им се крие в миналите поколения, т.е. в техните бащи, деди и прадеди, които еднакво трябва да носят отговорностите на цялото човечество.

Един баща завел детето си на училище и казал на учителя: "Детето ми е много своенравно, мъчно се поддава на възпитание. Аз и майка му не можахме да го възпитаме. Вие го учете и възпитавайте, но не го бийте. Когато трябва да го биете, отбелязвайте си на книжка, колко пъти през седмицата е трябвало да го биете. На края на всяка седмица аз ще дохождам да видя, как върви, и колкото бой е трябвало да получи, аз ще го получа вместо него. На детето пък всяка сутрин, като отива на училище, казвам: "Слушай, моето момче, гледай да правиш по-малко погрешки, за да ме бият по-малко.””

Питам: колко хора днес имат това съзнание, да се считат отговорни за поведението и постъпките на своите деца? Който има това съзнание, той се е домогнал до метода, чрез който може да изправи живота си. Всеки трябва да съзнава, че негова длъжност е да изправи своя живот, а не живота на другите хора. Иска ли да изправи живота си и да живее разумно, човек трябва да се свърже с Божественото съзнание. – Ама дали съществува Бог? – Искаш ли да знаеш, дали съществува Бог, обърни се към птичките, които пеят. Щом пеят, те са направили връзка с Божественото съзнание. Щом дърветата цъфтят и връзват, те са направили връзка с Божественото съзнание. Трябва ли след всичко това да отивате при философите, да ви доказват съществува ли Бог или не? Бог казва на всяка душа: "Стани рано сутринта и запей песента на живота. След това иди до Витоша и като се върнеш започни да работиш." Отиването до Витоша символизира отиването до извора на живота. Само онзи може да има успех в работата си, който всяка сутрин отива до извора на живота да почерпи сила и енергия за през деня. За да работи с успех, човек трябва да разбира законите, които определят работата. За да свържете приятелство с един човек, вие трябва да разбирате законите на приятелството. Само онзи може да ви бъде приятел, който е отворил душата си за вас. Няма ли да обичате онзи човек, който е отворил душата и сърцето си за вас? Няма ли да обичате онзи богаташ, който е отворил кесията си за вас?

Мнозина се страхуват от даването. Те мислят, че като дава, човек ще осиромашее. Какво става с река, която се втича в морето? Като се втича в морето, тя полива всички треви, цветя и растения, които среща на пътя си без да създава пакости на хората. Прекратят ли пътя й към морето, тя може да се подпуши някъде и да причини ред пакости на хората. На същото основание, казвам, че като вярва в Бога, човек поне пакости няма да прави на ближните си. Причината, поради която хората си правят пакости едни на други, се дължи на факта, че не се втичат в морето. Някой казва, че иска да живее за себе си. Той може да живее за себе си дотолкова, доколкото и реката, която не се влива в морето, живее за себе си.

Смисълът на живота седи в това, да се освободим от всички ограничителни условия и да живеем за Бога. Човек е поставен в едно яйце, от което трябва да се освободи. Ще кажете: "Как не сме се освободили досега, като живеем само за Бога?" Кой е този, който живее само за Бога? Покажете ми един човек в света, който още в първия ден на живота си е призовал името Божие. В първите години на живота ви майка ви се е молила за вас. Едва от десет години нагоре детето започва да се моли за себе си, да призовава името Божие. Кой човек помни деня, часа и минутата, когато за пръв път се е молил на Бога? Свещен е този момент. Той представлява връзката на душата с Бога. Първата молитва в живота на човека е най-важна. Тя е молитва на очарование. Всички останали молитви са молитви на разочарование. Всички хора познават тия молитви, но малцина познават молитвата на очарованието. За да отправи такава молитва към Бога, човек трябва да бъде поет. Докато философства, човек не може да се моли. Той започва да разглежда нещата от причини към последствия и от последствия към причини, но това не е молитва. За да отправи истинска молитва към Бога, философът, ученият, майката, бащата трябва да станат поети.

Т. м.

43. Лекция от Учителя, държана на 12 юни 1929 г. София – Изгрев