Разлика между версии на „Физическият и Божествения живот“

Версия от 10:57, 5 декември 2009

ФИЗИЧЕСКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ

Размишление.

Тема за следния път: Всеки от вас да направи опит, сам да се нарисува. Гледайте се в огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете в това отношение.

Всеки човек се нуждае от знанието на света. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание без прилагане прави човека горд. Значи, гордостта е резултат на неизползувано, натрупано знание. Гордостта е обратен процес на смирението. – Кога се смирява човек? – Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишен баласт. Като живее за Бога, за ближния си и за себе си, човек дохожда до истинския живот и възможностите, които му са дадени.

На фиг. 2 имаме кръга ACDB, който представя истинския живот и възможностите, които са скрити в него. Възможностите показват, какво може да направи човек. Центърът на кръга е точка или нула. – Отде иде нулата? – От Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка от единицата. Въпреки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако пред единицата турите нула, числото се намалява. Ако след единицата турите една нула, числото се увеличава десет пъти. Тая сила показва възможностите за човешкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показват силата на нулата. Двете нули след седморката, осморката и петорката показват, че тия числа имат възможност да растат.

Когато се говори за числата, като количества, ние имаме пред вид простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържат живи сили, ние имаме друго разбиране за тях. Това са живи форми, носители на енергии. Например, ако измерите дължината и широчината на човешката глава, ще видите, че тия числа са живи, имат възможност да растат. Обикновено дължината на главата е по-голяма от широчината и. Това показва, че формата на човешката глава не е кръгла, но продълговата, т.е. елипсовидна. Дължината на човешкото тяло има отношение към интелигентността на човека и неговата сила.

Високият човек, дългият нос, дългото ухо, дългите вежди показват, че човек е интелигентен. Дебелите вежди говорят повече за чувствеността на човека, отколкото за неговата интелигентност. Като се изучават веждите, трябва да се обръща внимание още и на дължината на космите, тяхното направление, както и формата им. Дългите и тънки вежди, дългият и правилен нос също говорят за интелигентността на човека, която се определя още от широчината на ноздрите и тяхната форма. Отстрана на носа има две-три линии, които определят качеството на човешкия ум. В нисшите животни носът е сраснат с горната челюст, а в човека той е отделен, свободен. Това показва, че умът в човека работи самостоятелно.

Кръгът, като геометрична форма, крие в себе си зародиш на сили, които имат условия да растат и да се развиват. Някои математици твърдят, че в кръга се намират известни знаци, представени във вид на ъгли с противоположни посоки. Силите, които се отправят към върха на ъглите, постепенно изчезват. Следователно, тия сили са всякога по-малки от силите, които действат в края на ъглите. Човешкият нос има форма на ъгъл, горе тесен, долу широк, затова интелигентността и силата на човека зависи от долната част на носа. Горната, тясната страна на носа показва стремежа на човека. Тя е свързана с веждите. От голямо значение за човека е долната част на носа, неговите крилца. Те трябва да бъдат добре развити. Правилното развитие на носа се определя от човешките мисли и чувства. Колкото по- правилни и фини са те, толкова по-красиви са линиите на носа. Понякога тия линии се извиват като запетая, а понякога имат форма на еврейската буква йот, която съдържа творчески сили в себе си. Според еврейската кабала, човек е създаден само от йотове, тясно свързани помежду си.

Сега аз искам да ви обърна внимание върху живота, като нещо невидимо, но реално. Той се изявява чрез движения, а интелигентността – чрез светлина. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-голяма е интелигентността. Дето чувствата са по-развити, там материята има по-голяма гъстота. Силата на чувствата има отношение към страстите. Затова казват: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите един човек със силни страсти, ще видите, че той тежи повече от интелигентния. Значи, духовните хора са по-леки от материалистите. В бъдеще, когато искат да определят, дали даден човек е духовен и до каква степен е духовен, ще го турят на везни, да го претеглят. От теглото му ще определят неговата духовност.

И тъй, съществуват два вида хора: обикновени, т.е. материалисти, които боравят само с физичния свят, и духовни. Първите се интересуват само от външния живот, но не и от неговото вътрешно съдържание. Те гледат на животните и растенията като на глупави, прости същества. Много естествено, те не проникват в тяхната същина и не се запитват, защо някои животни и растения са дълговечни. Има животни, които по отношение на дългия живот надминават човека. Това показва, че те знаят нещо повече от него за продължителността на живота. Сегашният човек едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратък живот на земята, хората казват, че това се дължи на интензивността на живота. Значи, интензивният живот отнема силите на човешкия организъм. От една страна, човек изразходва повече сили, отколкото трябва, а от друга страна, няма достатъчно храна, с която да уравновеси тия сили. Щом е така, не му остава друго, освен да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е определено, да си замине човек по-рано. Според мене, определените неща са разумни. Ако намирате, че нещо е неразумно, а, въпреки това, става, туй показва, че то не е определено да стане.

Сега, да се върнем към кръга, описан около квадрата ACDB. Тоя кръг е съставен от безброй малки величини, които излизат от центъра O – най-голямата величина, и отиват към окръжността. Центърът O е душата на разумната сила, която се изявява навън или във вид на клончета, или във вид на силови линии. На същото основание, човешката душа се намира в центъра на Битието. От душата, във вид на силови линии, излизат всички органи на човешкото тяло. Според едни, душата се намира някъде под лъжичката; според други, тя е в средата на слънчевия възел, наречен стомашен мозък. В стомашния мозък се намират ред ганглии, които образуват първичния мозък. Последният играе роля при храносмилането и кръвообращението. Там е мястото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, със седалище главата, регулира човешката мисъл.

Значи, в човека има две нервни системи; симпатична нервна система, чрез която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрез която се проявява духът или умът на човека. Корените на човека се намират в симпатичната нервна система, а клонете са пръснати по цялото тяло. Когато човек страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттам на лицето. Лицето е акумулатор, който събира енергията от външния свят и я предава вътре в мозъка и вън от мозъка. Затова трябва да се обръща внимание на лицето, като възприемател и предавател на енергии. По лицето се познава състоянието на човека. Достатъчно е да погледнеш очите, носа, устата на човека, за да познаеш, какво преживява. Човешкото лице представя две пирамиди: едната е с върха надолу – брадата на човека; над тая пирамида е поставен мозъкът; основа на пирамидата са човешките скули, които дават широчина на лицето. Втората пирамида е с върха нагоре – човешкият нос. В мозъка на човека, т.е. в двете хемисфери се крият неговите възможности, чрез които той се проявява.

Казваме: Проявен и непроявен човек, или проявен и непроявен живот, т.е. добър и лош живот. Това се изразява с двата ъгъла на чертежа: единият ъгъл е обърнат с върха надолу, а другият – с върха нагоре. Първият ъгъл представя грешния, падналия човек, или човекът на чувствата. Вторият ъгъл – с върха нагоре, представя добрия човек, т.е. доброто естество на човека. Двата ъгъла – с върха нагоре и с върха надолу, представят доброто и лошото естество на човека. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща с главата надолу. Тогава неговите стремежи се отправят към земята, към света. Вън от света за него не съществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което съществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ъгълът с върха нагоре, ние имаме пред себе си човек със стремеж към слънцето. Той е представител на мисълта, на светлината, на благородното и възвишеното в човека.

Първият човек е старият, големият, с върха надолу. Праведният човек, с върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понякога големият човек е недоволен от малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания в човешкия организъм. – Кога диша човек неправилно? – Когато мисли и чувствува неправилно. В тоя смисъл, туберкулозата не е само външна, органична болест, но тя има отношение към мислите и чувствата на човека. Изопачените мисли и чувства са условия за туберкулозата. Те произвеждат отслабване на дробовете. Следователно, ако внесете в ума си прави и светли мисли, а в сърцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. – Аз ще умра. – Това е отрицателна мисъл. – Не мога да търпя тоя човек. – И това е отрицателна мисъл. Казвам: Ще живееш и ще търпиш. – Ще търпя, по неволя ще търпя. – Това не е търпение. Силният те бие и ти търпиш – това е търпение по необходимост. Обаче, вътрешно ти скърцаш със зъби и се заканваш: И аз ще дойда на власт, ще ти покажа, как се бие. Няма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпяха мъчениците за Христа. Те понасяха страданията с любов и, който вдигна ръка над тях, стана последовател на Христа. Ония, които ги гонеха, приеха от тяхната любов и светлина и станаха християни. Не можеш да вдигнеш ръка върху един истински християнин или светия и да не приемеш неговите идеи. Достатъчно е само с пръст да го бутнеш, за да тръгнеш в неговия път. Достатъчно е да кажеш една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднеш под неговата светлина. Докоснеш ли се до неговото хоро, не можеш вече да се освободиш, ще играеш, както той играе.

Сега аз искам да насоча ума ви към новата мисъл, да ви освободя от старите разбирания на миналото, които са разбирания на млекопитаещите, на рибата. Въпреки това, човек си мисли, че стои много по-високо от животните. В едно отношение, човек е по-високо от животните, но в друго отношение, те са разрешили някои въпроси по-добре от него. Например, птицата е разрешила семейните отношения по-добре от човека. Там и мъжката, и женската птици са равноправни. Никъде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млекопитаещите животни, там жената е робиня. Тя носи целия товар на семейството; тя отглежда малките, а мъжът го няма никъде. Той се явява като гост и оставя жената да носи всичките последствия. Децата познават само майка си. Бащата не се явява никакъв. Едва сега, между млекопитаещите, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестта на семейството. Като се намери пред големи мъчнотии, той казва: Не е лесно да станеш баща. Като живее на земята, човек ще стане и баща, и майка. Да станеш баща, това значи, да туриш край на своя егоизъм и да започнеш да се очовечаваш. Ако не станеш баща и майка, не можеш да се очовечиш. Младата мома и младият момък мислят само за себе си. Щом се оженят и станат баща и майка, те започват да мислят и за децата си. Като неженени, те мислят по един начин; щом се оженят, напущат своя егоизъм.

Човек трябва да работи върху себе си, да стане красив, да подобри чертите на лицето си. Малко хора имат красива уста. Красотата и се заключава в една особена извивка, която определя човешката интелигентност. В същност, интелигентността на човека се очертава на неговия нос, затова той трябва да работи главно върху носа си. Той е магът на човешкото лице. Ако носът ви е правилен и добре развит, вие ще бъдете господари на себе си. – Как може човек да работи върху носа си? – Има ред методи за това, които трябва да се изучават. Ще работите, без да употребявате насилие върху себе си. Всяко насилие носи лоши последствия. Адам и Ева насилиха себе си, т.е. Божественото начало в себе си. Бог им заповяда да не ядат от забраненото дърво, но те не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Бог запита Адама, защо наруши заповедта Му, Адам не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и след това предложила и на него от забранения плод. Ева, на въпроса, защо яде от забранения плод, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Бог каза на жената: “Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето семе и змията.” Следователно, днес не се борят мъжът и жената, но жената се бори със злото.

Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всяко последно творение е по-високо от предидущите. Бог направи растенията и животните преди човека. Значи, човекът стои по-високо от растенията и животните. На същото основание, Ева стои по-високо от Адама, т.е. жената стои по-високо от мъжа. Бог вдъхна на Адама жива душа, а на Ева – интелигентност. Значи, жената представя интелигентността. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по-интелигентна от мъжа. Той е нагоден повече да воюва, да се бори – силен е, но в него няма голяма философия. Казват, че мъжът е гениален, учен, философ. Помнете: Гений, велик човек не може да се роди от проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениален син или гениална дъщеря. Бащата може да е посредствен човек, но майката трябва да бъде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мъчно предава своята интелигентност на децата от майката. Той може да предаде своята интелигентност, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентността и на двамата, ще се създаде нещо по-добро.

И тъй, знанието, интелигентността произлизат от любовта. Мъдростта може да се прояви в човека дотолкова, доколкото неговата любов има за основа знанието и интелигентността. Тая любов наричаме просветена. Ако любовта ви не е просветена, нищо не може да родите. Някои птици имат такива отношения помежду си, каквито хората още не познават. Например, когато мъжката и женската птица изпълнят задължението си към своите малки, те са вече свободни. Между тях няма никаква ревност, нито разпуснат живот. Някои птици, като орела, са еднобрачни, а други – живеят задружно няколко години и после се напущат. Обаче орелът се жени само един път.

Това са вметнати мисли, които имат значение само за изясняване на някои въпроси. В това отношение женитбата, бракът, е възпитателно средство, което освобождава хората от крайния егоизъм. Той втвърдява човека. Ако не се освободи от това втвърдяване, човек рискува да загуби живота си. Семейството налага на човека известни жертви, чрез които той изучава закона – любов към Бога. тая любов е център на всички възможности, на всеки живот. Това всеки може да опита. Като изучава себе си, човек вижда двете си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гневи. Първото естество наричаме разумно начало в човека, а второто – неразумно начало. Между двете естества има тясна връзка. Когато видите, че човек бърза, гневи се, иска по-скоро да постигне нещо, ще знаете, че в него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало в него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. – Не, искам по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество в човека вижда, че е на крив път. Тогава разумното естество мълчи. – Защо боледувам? – пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. -Защо страдам? И на тоя въпрос не получава отговор. Разумното не отговаря на тоя въпрос, но тихо му нашепва: Ако ме слушаш, няма да страдаш. Ти искаш да станеш велик, учен човек, но няма да успееш. – Защо? – Това са чужди желания, които са преплетени с твоите. Ти трябва да се научиш да отделяш твоето от чуждото и да даваш ход само на твоите мисли и желания. Искаш да бъдеш богат, велик човек – това е чуждо желание. Ти виждаш духовното богатство на някой човек и пожелаваш да станеш като него. И това е възможно, но методът е крив. Духовното богатство се постига по вътрешен, духовен път. Ти искаш да го постигнеш по външен път. Това е невъзможно.

И тъй, ако вървиш по стремежите на неразумното начало в себе си, ти сам се осъждаш на падение, на израждане и най-после на смърт. Изгубиш ли духовното в себе си, ти умираш. Много естествено, щом изгубиш условията за своето развитие, ти умираш. Казват, че човек има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присъства в него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, с него всичко е свършено. Затова казваме, че човек има бъдеще, докато се стреми към Божественото. Народът има бъдеще, докато всички хора се стремят към Божественото. Ако всички хора проявят любовта си към Бога, тяхното бъдеще е осигурено. Стремят ли се към величие, към надмощие над Божественото, те влизат в аномалиите на живота, които водят към греха. Прочетете пета глава към Галатяните, дето са изброени 17 качества на греха и девет плода на Духа.

Какво допринасят лошите качества и греха за човека? Те развалят кръвообращението му, вследствие на което цветът на лицето се изгубва, очите потъмняват, носът се деформира. Ако човек върви ред поколения в лошия път, брадата му постепенно ляга надолу, както в животните. Добрият и благороден човек се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живейте така, че всеки ден да придобивате нещо добро към линиите на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устните на човека, виждате, че горната е по-развита от долната. Това е правилното положение. Такъв човек е повече активен, отколкото пасивен. Добре развита горна устна прави човека активен. Добре развита долна устна го прави пасивен. Активният човек лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивният изглежда кротък, но той отвътре се бушува.

Стремете се към хармонията в живота, да изработите правилни хармонични черти на лицето. Всяко трептение на хармоничното лице е като трептенията на светлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната светлина, така се увеличава сияние то на лицето в хармоничния човек. Светлината на добрия и хармоничен човек постепенно се усилва, докато един ден и в него изгрее слънцето на живота. Всеки от вас трябва да знае, дали Божественото в него взима надмощие, или човешкото. Ако Божественото взима надмощие, и бедни да сте, няма да се безпокоите; ако човешкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболеете, да не изгубите богатството си.

Нова философия е нужна на човека, която да измени неговата мисъл. – Каква трябва да бъде мисълта на човека? – Права, положителна, светла. Трябва ли да се вмъкваш в Божественото съзнание и да критикуваш Бога? Казваш: Защо Бог ме е създал такъв? – Бог не те е създал такъв. Ако ти обичаш да пиеш, Бог ли е виновен за това? Че си ял и пил, когато не трябва, ти си виновен за това. Имаш лоши навици. Обичаш да критикуваш хората, виждаш погрешките им – ти си виновен за това. – Какво са погрешките на хората? – Извержения. Не се занимавай с тях. Мини-замини, без да им обръщаш внимание. Да изследваш една добродетел, това е в реда на нещата. Всяка добродетел е скъпоценен камък, който ползува човека. Закон е: Докато се занимаваш с погрешките на хората, ти всякога ще страдаш. Те са зараза, от която не можеш да се освободиш. Христос казва: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Това значи: Не търсете погрешките на хората, да не се заразите от тях. Несъзнателно човек възприема погрешките на хората, защото те са скачени съдове. Спреш ли вниманието си върху погрешката на своя ближен, тя непременно ще влезе в тебе. В това отношение и влюбването е опасно нещо. Когато двама души се влюбят един в друг, те започват да си приличат – между тях става обмяна. Затова е казано в Писанието: “Лошите общества развалят добрите нрави.” Влезеш ли в едно общество, добро или лошо, ти ще възприемеш нещо от него и ще измениш характера си.

И тъй, не може да има любов между хората, ако умът им не поеме ръководството на всяка работа. Ако умът не поеме работите на любовта, човек ще се обърка и не ще може да прояви любовта си правилно. Оня, който се е влюбил привидно във вас, не може да ръководи работите на любовта. Той има пред вид вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкът обича. Вълкът има дълга муцуна, което показва, че е интелигентен. Обаче, той не е разумен. Отдалеч още той познава, коя овца е болна и коя – здрава. От болната бяга, а здравата напада. В края на краищата, той плаща с живота си. Това се дължи на неговата неразумност.

Как постъпват добрият и лошият човек? Лошият човек, като те види, отдалеч още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозен, той започва да обещава, че лесно ще уреди работите ти и, ако успее да вземе нещо от тебе, повече не те търси. Че обещал да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добрият човек, в отношенията си с хората, спазва следното правило: пари на заем нито дава, нито взима. Ако имаш някаква нужда, ще ти помогне; ако си гладен, ще те нахрани; ако си беден пътник, ще ти плати пътя. Обаче, пари на заем на никого не дава. Той казва: Ако искаш да ти е мирна главата, пари на заем на никого не давай.

Сега аз ви говоря за живота, какъвто е в действителност, а не с неговите украшения и панделки. Ако харесвате панделките на живота, дръжте се за тях, но бъдете готови да се разочаровате. – Не трябва ли да взимаме пари на заем? – Може да взимате пари на заем, но ако разчитате на нещо. Честният човек предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заем и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободен е да взима пари на заем; така ще се благослови и заемодателят. Благословение е да имаш отношение с добър и честен човек.

Аз изнасям въпроса за заема между другото, за да не се създават недоразумения между хората. – Може да ме излъжат хората. – Ако си излъган, ти печелиш. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова в своя организъм. Тая отрова се предава в кръвта на бъдещите поколения и те постепенно се израждат. Лошата мисъл е по-силна от материалната отрова. За да не трови организма си, човек трябва да държи в ума си Божествени мисли. Чрез тях той може да изпълнява Божията воля. Само така човек може да осигури доброто бъдеще. Ти няма да живееш само един път на земята – много животи те очакват. Като знаете това, не затваряйте очите си за своите погрешки, но ги изправяйте. Сегашните ви погрешки са неизбежни, те се предават по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити, без да говорите за тях. Защо ще говориш на хората за онова, което сам не си опитал? – Така каза Учителят. – Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получиш плод, тогава говори за него.

Представете си, че някой от вас има лошо разположение. Как ще си помогнеш? Тури лявата си ръка на очите, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направиш три пъти. След това прекарай втория пръст на дясната ръка над носа, пак три пъти. Като направиш упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И без това упражнение може, но ще преживееш голямо напрежение. Някой път човек е много напрегнат, до пръсване, не знае, как да си помогне. Голямото напрежение се предизвиква от същества, които, със своите отрицателни мисли, нападат човека и го тормозят. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голямо е напрежението на човека, когато го сполети някаква скръб. Тогава той стиска главата си, чупи ръцете си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзад, дето е мястото на вълка. С това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение.

Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добър съветник и от него искай помощ. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицето си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господ говори вътрешно на ума на човека и му помага. Казва се за Илия, че вдигнал дрехата си и започнал да се разговаря с Господа. Забелязано е, че когато мисли, човек туря леко ръката си на очите, без да ги натиска. Така той се вглъбява в себе си и мисли право.

Когато имате големи мъчнотии, правете упражнението, да си помогнете. – Може ли да си помогнем и без упражнението? – Знайте, че капиталът на физичния човек се определя от духовния свят. Всеки човек черпи енергия от духовния свят. Ако не е така, той не би могъл да живее на физичния свят, дето постоянно го смучат. Ако човек не се кредитира от духовния свят, в скоро време той ще бъде изсмукан и отровен.

Казвам: Не преливайте водата от едно шише в друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излеете част от нея навън. Човек трябва да бъде извор. – Има ли условия за това? – Има условия. Изворът в човека е неговият ум. Докато умът работи, чувствата в човека постепенно се облагородяват. Умът е изворът, сърцето е почвата, в която се посяват семената. Щом изворът блика и пои семената, Бог ще ги възрасти. Нека умът ви работи и възприема правата Божия мисъл, за да могат семената да растат и да се развиват правилно. – Аз съм религиозен човек. – Това нищо не значи. – Аз мисля самостоятелно. – И това нищо не значи. – Аз имам право разбиране за нещата. – И това нищо не значи.

Кое е истинско знание? Представи си, че ти имаш много знания, но не знаеш, как да ги приложиш, не можеш да си помогнеш. Приближавам се при тебе и ти прошепвам само три думи. Ти веднага ставаш от мястото си и свършваш започнатата работа. Това е истинско знание. – Как можа толкова лесно да оправиш обърканите си сметки?

Една комисия от десет души отишла при един американски банкер да иска някаква сума на заем. Банкерът ги погледнал, замислил се и казал: Нямам свободни суми, не мога да ви услужа. Друг път елате. След малко една млада, красива мома отишла при същия банкер да иска пара. С влизането си още тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила към банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерът станал, отворил касата си и дал на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртяла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, как да говори на хората. Тя разполагала с вътрешна сила, която повдига духа на човека. Момата взела парите, поклонила се на банкера и си отишла. След шест месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постъпила честно, нямала никакво намерение да използува добротата на банкера. Едно от качествата на тая мома е, че имала любов към Бога и правилно отношение към Него. Някога вие се съмнявате в Господа и казвате: Дали съществува Бог или не? Отговарям: Ако носът ви е на мястото си, Бог съществува. Ако не е ма мястото си, не съществува. Носът е свидетелство за съществуването на Бога. Щом имате нос, Бог съществува. Един ден ще ви съдят,защо, след като имате нос, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашият нос доказва съществуването на Бога. Тогава носът и всички същества, свързани с него, ще отидат при Господа и ще кажат: Ние говорихме на човека, доказвахме му, че Бога съществува, но той не искаше да слуша.

Какво се иска от човека? – Вяра, която да не се колебае от никакви външни и вътрешни бури. Бъдете здрав, голям параход, който да издържа и на най-големите бури и вълнения, без да пострада. Вълните ще ви бият от всички страни, но щом имате вяра, ще излезете благополучно на спасителния бря г. При това положение, няма сила в света, която може да ви погуби. Нищо не може да устои пред Божественото начало в човека. Дето е Божественото, там е Бо г. Дето Божественото отсъства, там не е Бо г. Човешкото трябва да се подчини на Божественото.

Коя е основната мисъл на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения живот. Следователно, ще се спрем и върху физичния или проявения човек и духовния или непроявения. Геометрически, физичният човек представя квадрат, а духовният – кръ г. Ако се опише или впише квадрат в кръга, той ще има само четири допирни точки с окръжността. Тия допирни точки имат отношение към мислите, чувствата, постъпките и волевите действия на човека. Значи, физичният човек има само четири допирни точки с духовния. Щом се движи физичният човек, с него заедно се движат и допирните точки. Понеже физичният човек – квадратът се движи около духовния – кръга, той възприема неговата разумност. Един ден квадратът ще се отдели от кръга и ще остане само духовното в човека. Квадратът представя два триъгълника, свързани помежду си с общ диагонал. Горният триъгълник означава човешкия ум. Квадратът има отношение и към физичния, и към духовния свят, затова хората строят къщите си на квадратни основи. Човек трябва да знае, коя част от къщата му е духовна и коя – физична. Квадратът, на който хората строят къщите си, трябва да има точно определени размери. Например, числото 13 е нещастно, особено за някои хора и народи.

На едно голямо угощение били поканени 13 души. Това се случило в Англия. Поканените не се решавали да присъстват на угощението. Обаче, трима от тях взели всичката отговорност върху себе си. Те казали: Ние сме готови да се борим с числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашите глави. След няколко години и тримата свършили живота си с големи нещастия. Ако трима души се хвърлят от една голяма височина в една пропаст, ще останат ли живи? Числото 13 е високо място, отдето човек пада върху камъни. Той непременно ще пострада, затова трябва да вземе мерки, да се спаси. Ако не с друго, поне с парашут трябва да се спусне.

Сега, аз не искам да бъдете суеверни, да мислите, че и без знание може да се живее. Не е така. Незнанието е причина за големите нещастия в живота. Следователно, ще знаеш значението на числата, на дните и месеците през годината, за да се ползваш от знанието си. Разумният използува само тия часове, дни и месеци, които са полезни за него. Ония часове, дни и месеци през годината, които носят нещастие за човека, той ги прекарва в пост и молитва. И на вас казвам: Като се натъкнете на някакво нещастие, молете се. Само Бог може да ви избави от нещастията. Ако те нападне един неприятел, моли се на Бога да смекчи сърцето му, за да се освободиш от него.

Някъде в България, в горите, върлувала една разбойническа банда, която нападала пътниците и ги обирала. Един ден през гората минавал един добър, благочестив човек. Като знаел, че може да срещне разбойниците, той почнал да се моли: Господи, на Тебе уповавам. Готов съм, каквото имам, да го дам на разбойниците. Едва изказал тия думи, насреща му излязъл главатарят на бандата, който го спрял с намерение да го обере. Пътникът му казал: Приятелю, имам в джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви със здраве. Главатарят се замислил и му казал: Човече, бъди свободен. Такива хора, като тебе, не обираме. – Какво значи това? Ето една Божествена постъпка. Когато изпълняваш Божията воля, ти ще минеш през най-големи разбойници, без да те пипнат. И разбойниците слушат Господа. Те знаят, че животът им е в ръцете на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснеш тоя човек да си върви. Няма да го обираш. Трябва ли богатите да се обират? – Разбойниците имат ум, имат сърце и воля, трябва да мислят, какво правят. Ако не изпълняват Божията воля, ще носят отговорност за делата си.

Казвам: Който има вяра и упование в Господа, той страда по-малко и страданията му са осмислени. Прилагайте вярата в живота си, да имате опитности, чрез които да измените характера си, да преустроите своя организъм. Ако не можете да направите това, никакво знание нямате. Една от задачите ви е да подобрите външните условия на вашия живот. Вие очаквате животът ви да се подобри сам по себе си.

Помнете: Оправянето на света зависи от Бога и от вас. Това е една от трудните задачи. Тя не може да се реши изведнъж. От осем хиляди години Бог работи усилено върху душите на хората, но те още упорстват. Има нещо упорито, твърдо в човека, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото в него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздейства на човека. Тя е любовта. Затова се казва, че любовта ще спаси човечеството. Няма ли любов между хората, безпредметно е да им се говори, че не живеят добре. Видиш ли, че някой е неразположен, не го питай, защо е неразположен, но му помогни. Как ще му помогнеш? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладен, нахрани го; ако е бос, купи му обувки; ако е окъсан, купи му дрехи; ако е обезсърчен, кажи му няколко благи думи, да го насърчиш. Ако искаш да помогнеш на човека, трябва да му дадеш нещо материално. Духовният свят се грижи и за материалните нужди на хората. И Бог има пред вид техните материални нужди. Той дава благата на хората и Той ги взима. Ако някой иска да има дете, Бог му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Бог му взима детето. Човек трябва да разбере, че всички блага идат от Бога. Затова е казано: “Бог дава, Бог взима.”

Докато е на земята, човек се нуждае от материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане сам като кукувица. Не е лошо да бъдеш кукувица. Тя има вяра не само в себе си, но и в другите птици: снася яйцата си в чуждите гнезда. Тя вярва, че те ще излюпят яйцата и. Ако кукувицата вярва в другите птици, колко повече вие трябва да вярвате в себе си, че като снесете яйцата си в своите гнезда, ще ги излюпите. Обаче, начинът, по който кукувицата живее, е стар. Вие не трябва да вървите по стария път на кукувицата, да очаквате другите птици да мътят вашите яйца. Днес, ако някой види кукувиче яйце в гнездото си, веднага го изхвърля навън. С други думи казано: Щом разбере лошото намерение на някого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трябва да я свършите, да не я оставяте на други – те да я свършат. – Време е нужно за тая работа. – И с това ще се съобразите. Какво трябва да прави оня, който иде от топлите страни? Щом иде на север, ще хвърли тънките дрехи и ще облече дебели, топли дрехи. Ако иде от север на юг, трябва да хвърли дебелите дрехи и да облече тънки, леки дрехи. Всеки трябва да знае, от коя посока иде, накъде отива и да се съобрази със съответните условия. Някой казва: Аз ида от Бога. Щом идеш от Бога, ти слизаш на земята, дето са нужни топли дрехи и здрава къща. При това, няма да проповядваш, че живееш за Бога. Щом напуснеш земята и тръгнеш за небето, при Бога, ще облечеш топли дрехи и ще разказваш, какво си работил на земята.

Сега вие се събирате около мене, слушате ме, с цел да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете в положението на старите хора, които виждат погрешките на своите ближни, без да са в състояние да им помогнат. Изучавайте себе си и изправяйте своите погрешки; не виждайте погрешките на другите хора. – Защо? – Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате с чуждите погрешки, сами ще се спънете. – Не сме светии още. – Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Един ден ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. – Как ще постигнем това? – По пътя на любовта. Така са работили пророците и светиите. Така е работил и Христос. Всички са минали през известни опитности; и вие трябва да минете през техните опитности, да придобиете известно знание.

Днес вие ядете същия хляб, който и Христос е ял, и с който е нахранил хиляден народ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хляб. – Защо? – Не знаете законите, с които Христос е работил. Пророк Данаил се помоли и Господ затвори устата на лъвовете. Ако някой от вас влезе в ров с лъвове, ще излезе ли жив? Трите момци влязоха с молитва в огнената пещ. Ангел Господен слезе между тях и те излязоха живи от пещта. Ако някой влезе в огнената пещ, ще излезе ли жив оттам? – Бог ще ни избави. – И това е възможно, но трябва да знаете, как да се молите. Трябва да гледате реално на нещата. Днес повечето хора живеят в относителната реалност и мислят, че всичко знаят. Като говорят за Господа, мислят, че и Него познават. Те гледат на Господа като на човек и лесно се разколебават във вярата си. Ако Бог не отговори на молитвата им, те започват да Му се сърдят. Не се сърдете на Господа. Той не е като вас. Бог нищо не ни дължи, дал ни е всичко даром. От нас се иска работа. Да благодарим за всичко, което ни е дадено и да го обработим. Казано е в Писанието: “Верният на малкото е верен и на многото.”

Време е вече да насочите ума си към истинското, положително знание, а не към това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човека. Бъдете готови за жертвата, която се иска от вас. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. От вас се иска да живеете добре. Каквото правите, всичко да бъде по свобода, а не чрез насилие. Дишаш, защото е необходимо. Отваряш очите си, за да приемеш светлина. Това са естествени процеси. Така трябва да работите върху себе си – естествено и по свобода. Това изисква новият живот, който няма нищо общо със стария. Какво си бил в миналото, не е важно. Какво си днес и какво ще си в бъдеще, това е важно. Старото е отживяло времето си, ново трябва да градим, с нова, чиста материя. Едва сега започва новият градеж с нов материал. – Отде ще дойдат новите работници? – Когато всеки се прояви такъв, за какъвто е роден, той е нов работник.

Аз зная следното: Всички сте добри, но не знаете, как да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, как да проявите своята разумност; всички сте силни, но не знаете, как да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде светлината. Каква мъчнотия има в затварянето на очите? Каква мъчнотия има в отварянето на очите? Каква мъчнотия има в затварянето и отварянето на устата? Каква мъчнотия има в правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемеш една светла мисъл. Дойде ли ти една хубава мисъл, сподели я с Господа. Не си я изказал, както трябва – не се безпокой. Друг път ще я кажеш по-добре. Кажи си в себе си: Аз съм прогресивен човек. Днес мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днес имам десет лева, готов съм да ги дам. Утре ще имам двадесет лева, и тях ще дам. Когато спечеля сто лева, и тях ще дам. Готов съм на всякакви жертви.

Т.м.

8. Лекция от Учителя, държана на 2 март 1932 г. София – Изгрев.