Разлика между версии на „Любовта на безсмъртието“

Версия от 10:55, 5 декември 2009

ЛЮБОВТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Размишление.

Ще прочета част от 61 псалом. Тоя псалом трябва да се преведе на език, с който си служи природата. За да разбере известен въпрос, човек трябва да има разположение към него. Без вътрешно разположение към нещата, той не би могъл да възприеме истината. Не можеш да разбереш въпроса за вегетарианството, например, докато обичаш да си хапваш месце. Виждаш на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а някой ти говори за вегетарианство. Ти слушаш, какво ти се говори, но не разбираш. – Защо? – Представяш си, как ще си хапнеш печена кокошчица и след това ще пийнеш чашка винце. Хората виждат, как колят кокошки и агнета, виждат страданията им, но не се трогват. Те имат облаги от тях. Друго нещо е, ако говориш на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Те слушат, и сърцата им се свиват от мъка за животните.

Следователно, хората могат да се разбират, само когато ги свързва нещо, когато имат разположение едни към други. При това, те влизат в положението си, влизат и в положението на окръжаващите. Ако хората се събират без вътрешно разположение помежду си, колкото и да си говорят, нищо няма да разберат. Те ще бъдат в положението на месоядците, на които се говори за страданията на животните. Ще слушат, какво им се говори, но ще си казват: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. В разбирането на тия хора има нещо объркано, изопачено, както са изопачени някои думи. Например, думата “стар” е приела друго значение от това, което някога е имала. Тя произлиза от корена “сат”, който означава проява, повишение. Стар е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, “стар” означава немощен човек, негоден за работа. В същност, старият човек се е калил, работи повече от младия. Той е орал, сял, жънал, а младият не издържа колкото старият. Вижте, колко добре тегли плуга старият вол. Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи.

Работа, учене се иска от човека. Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии. В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.

Как се моли мъдрецът? – Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи. Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало. Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.

Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек. Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея. Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.

Сега вие се учите да пеете. Някои от вас са добри певци. Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ. Така поне ще оформиш челото си.

Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия. Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино. То развеселява човека, казал беят. Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.

Човек трябва да разбира живота като проява на реалността. Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно. От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.

Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил. В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!

Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”

Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре, защото след време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плод. Не всяко знание принася плод. Например, говоря на богатия за любовта, казвам му, че трябва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плод. То не е в състояние да отвори сърцето му. Той даже се страхува да не му искат пари на заем. Да знаеш нещо, значи, да прилагаш знанието си. Знаеш, че любовта дава и взима, а ти само взимаш, без да даваш. Твоето знание не принася плод. Ако детето не взима от майка си, не може да расте. Щом стане на две години, майката отбива детето и го учи само да яде. Не може само да даваш, или само да взимаш. Такъв закон не съществува. Даже и Бог, Създателят на света, сменя нещата. След като ти е давал, Той казва: Сега ти ще даваш. Пръв Бог те е възлюбил. След това ти ще Го възлюбиш. Всичко, което ни е дадено, се дължи на Божията Любов към нас. Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, но за вечността. Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва само да се радвате. Вие нямате представа, какво нещо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята. Казвате: Животът е тук, на земята. Родиш се, живееш известно време и умиращ – всичко се свършва с тебе. Млад си, остаряваш и умираш. Любиш и после разлюбваш. Не е така. След човешката любов иде безлюбието, а след него – Божията Любов. След тая любов иде светлината. След светлината иде свободата. Ако живееш по човешки, светлината ще се смени с тъмнина, а свободата – с робство.

Често казвате, че човек трябва да олекне. Някога трябва да олекне, а някога да стане тежък. Ако в голяма буря корабът олекне, той непременно ще потъне. Ето защо, когато минаваш през големи изпитания, ти трябва да бъдеш тежък, пълен кораб, за да има на какво да разчиташ. Трябва да имаш знания, че като страдаш, да знаеш, защо страдаш. Вие знаете много неща, но не сте приложили всичко. Някои неща сте приложили, а някои оставяте да приложите в бъдеще. Аз съм ви говорил върху много въпроси, които и без моето говорене щяхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвам на някого, че на еди-кое си място има един чист, хубав извор. И без да му кажа ще го намери, но ще се лута повече време. Като знае, де е изворът, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който сам е придобил знанието си и оня, който е имал учител. Ще кажете, че е по-добре човек сам да си придобие знанието, сам да си изработи свое убеждение или верую. Не, в реда на нещата е, пръв Бог да вложи знанието в човека. Бог е първият Учител на човека. Следователно, никой не се учи сам. Човек трябва да се учи от някого. Първият човек беше поставен в рая, за да се учи от Бога. Ще кажете, че той сгреши, яде от плода на забраненото дърво. Той беше още дете, което направи първата погрешка. Както детето пали фитила на бомбата и чака да види, какво ще стане, така и първият човек яде от забраненото дърво с желание да види, какво ще стане. Ако детето стои и чака бомбата да избухне, с нея заедно и то ще отиде. Казват му, обаче, да бяга, и то бяга. И на първите човеци казаха да бягат. Те послушаха тоя съвет и избягаха. Ако не бяха избягали, нищо нямаше да остане от тях.

Първите човеци бяха деца. Бог им каза да не пипат голямата бомба в рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба. Те искаха да видят, какво ще стане след това. Каза им да бягат. Щом избухна бомбата, те се уплашиха и избягаха. – Защо сгрешиха първите човеци? – Защото не знаеха, как се работи с бомбата. Грехът е бомба, която лесно експлодира. След експлодирането нищо друго не остава, освен да бягат.

Един познат ми разправяше за ужаса, който изживял при експлодирането на една бомба. Това е станало пред самия него. Като експлодирала, бомбата го вдигнала във въздуха и изхвърлила на разстояние 40-45 м. от мястото, дето станала експлозията. Като разбрал, че е жив, той благодарил за щастливото и чудно спасяване. Той усетил, че бил слабо контузен, но лесно се поправил. Само страхът останал в него. Той разбрал силата на бомбата и, заговори ли се нещо за бомба, той все казвал: Пазете се, бомба е това!

Закон е: И най-малката погрешка на човека може да причини голям взрив в него. Експлозии стават в човека всеки момент: в неговите мисли, чувства и постъпки. Те са в състояние да нарушат правилното развитие на човека. Четеш някоя книга. Дойдеш до една мисъл, която веднага изменя правилния ход на твоите мисли. Тя е бомба, която всеки момент може да експлодира. Не чакай да избухне, не я пипай, но бягай вън. Заличи я от ума си да не те смущава. Например, ти се молиш, имаш хубаво молитвено разположение. Дойде някой и ти казва: Какво си се изправил като дърво? Така не се моли човек. Той смущава духа ти, но сам не знае, как трябва да се моли човек. Друг път си добре облечен, разположен си, имаш хубаво, добро отношение към хората. Срещне те някой и ти казва: Какво си се докарал като княз? Не те ли е срам да ходиш така облечен между хората? Ти се смутиш, връщаш се вкъщи, по-скоро да свалиш новите дрехи. Напишеш едно хубаво стихотворение, но близките ти не го харесват, намират, че не е време за писане на стихове. Свириш с разположение – и за свирене не било време. Чудиш се, какво да правиш, как да задоволиш хората.

Казвам: Грехът се крие в разбирането, а не в постъпките. Че си добре облечен, с лачени обувки, това не е грях. Че свириш, или пееш, когато някой е умрял, това не е грях. Ти свириш и пееш за него, че отишъл при Баща си. Той е жив, заминал за отечеството си, а ти му свириш и пращаш много здраве на близките си. Който не разбира, какво нещо е смъртта, казва, че умрелият отива в черната земя.

Преди години бях в едно Шуменско село. Дойдоха при мене и ми казаха, че една жена се мъчи цели три деня да роди и не може да се освободи, ще умре. Казах им, че няма да умре, нужни и са само пет минути и ще се освободи. След това ще се радва, че човек е дошъл на света. – Ти отде знаеш? – Зная, виждам и нейното състояние, както и състоянието на детето. Тя се нуждае от помощта на невидимия свят, който ще и помогне. Детето объркало пътя си, не може да излезе. То забравило, отде влязло и сега се мъчи. Мислено го упътих. Казах му да се върне десетина сантиметра назад и отново да поеме правия път. Да се върнеш назад и оттам да поемеш правия път, това значи, да се обърнеш към Бога. Объркаш се и не знаеш, какво да правиш. Обърни се към Бога, Той ще ти даде съвет.Раждането, в широк смисъл, е дълбок вътрешен процес. Всеки може да се натъкне на тоя процес. Щом се намериш в затруднение, ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога и ще излезеш на свобода.

Сега вие сте дошли до положението да възприемете любовта. – Какво се иска за това? – Чистота. Вие трябва да се изчистите, както чистите съдовете, в които туряте най-хубавото съдържание. Вие се готвите за идване на Царството Божие във вас. Вие очаквате Бог да влезе във вас. Затова трябва да Му приготвите жилище. Щом Бог влезе във вас, животът ви коренно ще се измени: болести, беднотия, страдания няма да има. Вие само ще учите, ще пеете и ще свирите. – Колко време ще продължава това? – Колкото искате, от вас зависи. Сегашният ви живот трябва коренно да се измени. Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бъдат безпредметни.

Казвате: Докато сме млади, ще живеем като млади; щом остареем, ще живеем като стари. Все ще прекараме един живот на земята. Не е така. Животът не нито в младостта, нито в старостта, но в правилното разбиране. Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар. В това се заключава истинското знание. Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване. Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.

Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа. Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят. В кратко време той изплатил дълговете си.

Пазете правилото: На заем пари не взимай. – Защо? – Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него. Само така ще види, с какви възможности разполага.

Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.

Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.

Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.

Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни. Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото. По това се познава истинската любов.

Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги. – Не. – Любезни. – Не. – Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат. Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.

Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде само от едно място, е от физичния свят. Ако мисълта иде от две места, тя е от духовния свят. И най-после, ако мисълта иде едновременно от три места, тя е Божествена, тя иде от Божествения свят. Тоя закон е верен и в науката, и в музиката, и в поезията. Вслушвайте се в Божия глас, да разберете, какво значи вдъхновение. Казвате: Виждам изгряването на слънцето; виждам чисто, лазурно небе; чувам, как изворът блика и напоява растенията; слушам лекия зефир около себе си. Това е присъствието на светлите същества, които те вдъхновяват и повдигат.

И тъй, с прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрез правата мисъл, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е, но са нужни големи усилия и труд. Има случаи, когато един светия употребява цели 20 години, за да придобие необходимата чистота. Той прекарва 20 години в духовната баня, за да се очисти. Колко години след това трябва да работи, за да облече дрехата на светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи работник. Не се придобиват лесно духовните дарби. Вие четете живота на светиите и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди всичко, животът на светиите не е предаден правилно. В житията на светиите са описани най- слабите моменти от живота им. Силните моменти, които представят тяхното подвизаване, минават незабелязано. През големи изкушения минават светиите и, който издържи докрай, спасява се.

Един римски патриций изпратил на един светия големи подаръци от благодарност към него, че излекувал дъщеря му. Щом получил подаръците, веднага дошло изкушението. Понеже бил гладен, светията се приготвил да си хапне от хубавото ядене, което получил. В тоя момент дошъл при него един беден, изнемощял, гладен пътник. Светията погледнал към него, съжалил го и му дал всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решил да облече новия си костюм, да му се порадва, но друга изненада му се представила. Окъсан, измръзнал старец се приближил при него и му показал вкоченелите си ръце. Без да мисли много, светията му дал новите си дрехи и го изпратил да си върви. Гладен и уморен от работа, светията намерил една коричка хляб в стаята си и решил да си хапне, да подкрепи силите си. В тоя момент отнякъде излязла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намери нещо за ядене. Той дал последната си хапка на мишката и дълбоко се замислил: Господи, разреши ми това противоречие. Помогни ми да си отговоря, защо трябваше в един момент да се лиша от благото, което ти сам ми даде? Христос се явил при него и му казал: Ти издържа изпита си. Свободен си вече. Доволен от отговора и придобивката си, светията напуснал старото си жилище и продължил своя път.

Питам: Кой художник би могъл да нарисува лицето на тоя светия? Кой би могъл да си представи, как тоя светия напуща жилището си и тръгва по нов път, очертан от светлината и любовта? Всеки ще го нарисува и опише по свой начин. Обаче, човекът, който се е проникнал от истинска любов и светлина, който се е отдал в пълно служене на Бога, има строго определени черти, специфичен израз на лицето. Всичко в него е положително. Дето мине такъв човек, всеки тръгва след него. Той събужда мисъл в човека, води го в нов път. Достатъчно е да чуеш, как стъпва той, за да се замислиш върху себе си и да си кажеш: И аз съм човек, и аз мога да направя нещо, достойно за подражаване. Всеки поглед, всяко движение, всяка негова стъпка е говор. Който разбира тоя говор, само той може да се ползува. Сила излиза от него.

Един ден Христос проповядвал на учениците си и около Него се стекъл много народ. Там имало една жена, която страдала от кръвотечение цели 12 години. Тя си казала: Ще се приближа да тоя свят човек, за да оздравея. Тя се приближила и веднага оздравяла. В тоя момент Христос се обърнал към учениците си и ги запитал: Кой се допря до мене? – Никой, Учителю. Народ много се е стекъл и те притиска. – Сила излезе от мене, отговорил Христос. Обърнал се и видял една жена, която се допряла до Него. Тя се изповядала, че била болна 12 години и почерпила от Него сила. Христос ў казал: “Жено, вярата ти те спаси.” Вътрешно, обаче, Той я посъветвал, втори път да не постъпва по тоя начин, за да не заболее отново. Добре е, че имала вяра, но трябвало да иска позволение, когато взима нещо. Всяко нещо, извършено без позволение, е кражба. Тя откраднала сила от един велик човек, който я благословил. Ако беше откраднала нещо от обикновен човек, щеше да плати скъпо за тая кражба.

Сега аз изнасям тоя случай, за да ви покажа, какво може да направи любовта. Тя е сила, която лекува, повдига, възкресява човека. Тя е любов на безсмъртието. И вие имате любов, но сте още смъртни. Вашата любов не може да лекува, а още повече не може да възкресява. От вас не излиза сила, която може да лекува неизличими болести. Работете съзнателно върху себе си, всеки ден прибавяйте нещо към любовта си. Слушали ли сте музика, която да ви изкара от равновесието, да ви накара да забравите себе си и да заиграете като дете? Един българин, цигулар, дал концерт и свирил само български песни и хора. Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и и излезли вън да пеят и играят. Две са причините за това: Той свирил с любов, и те го слушали с любов. Не можеш да възприемеш музиката, ако нямаш любов в себе си. Вашата любов губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртта и трябва да я укротява. Понеже новата любов е свободна от смъртта, тя дава силата си на вас. Тая любов наричам любов на безсмъртието. Кога ще дойде новата любов? – Кога и да е, но ще дойде. Пригответе се за тоя ден, да посрещнете любовта и да заживеете в нея.

И тъй, стремете се да придобиете новата любов, да станете едно с нея. Тя води към новия живот – живот на безсмъртието. Стремете се към любовта на безсмъртието.

Т. м.

5. Лекция от Учителя, държана на 10 февруари 1932 г.София – Изгрев.