Разлика между версии на „Послушание 2“

Версия от 23:24, 4 декември 2009

Послушание

Т. м.

Тема за следния път: „Причини за сиромашията".

Ще прочета 75 псалом.

Като се вглеждате в миналия и в настоящия живот на хората виждате, че те са имали смущения и в миналото, и в настоящето. И псалмопевецът се смущавал, че въпреки вярата му в Бога, въпреки молитвите си работите му не вървят добре. Същото се отнася и за съвременния човек. И досега хората не разбират законите на живота. Много учители са дохождали в света да проповядват на хората какво нещо е животът и как трябва да се живее, но ние виждаме, че животът е изопачен. Къде се крие причината за това? В самите ученици. Учителите предавали добре науката за живота, но учениците не я възприели правилно, вследствие на което я изопачили. Затова казваме, че учителите са пострадали от ония свои ученици, които не могли правилно да възприемат и предават учението им. Така стана и с Христовото учение. Първите ученици на Христа донякъде възприеха и предадоха учението на Учителя си правилно, обаче последващите го изопачаваха все повече и повече, вследствие на което днес е останало малко от това, което Христос проповядвал.

Наблюдавайте да видите какво правят децата от първо отделение, когато се учат да четат. Те вземат буквара си в ръка и на всеки ред от четивото прекарват пръста си отгоре. Като прочетат четивото няколко пъти. някои думи се изтъркват от пръста им. Който се опитва да чете от такъв буквар вижда, че някои букви липсват, не могат да се четат. Същото е станало и със свещените книги. От хиляди години насам хората четат тия книги и прекарват пръста си отгоре, вследствие на което много букви са изтъркани. Който чете свещените книги като види, че някои букви липсват, туря други на мястото на първите. Че тия букви не се съвпадат с първообраза, това нищо не значи. И те продължават да ги четат но вече в изопачен вид, който не се съгласява с оригинала.

Следователно, искате ли да разгледате живота, разглеждайте го от положението както никога е бил даден, а не както днес са го изопачили. Аз наричам това положение „ново разглеждане на живота". В изопачения живот на хората има неестествени прояви, които ние наричаме „вметнати". За пример, приятно е понякога на човека да пие вино, обаче това е вметнато, неестествено човешко желание. Природата не е предвидила виното. Тя е създала водата като първа и необходима течност за човека. Всяка друга течност е второстепенна, ненужна. Виното, за пример, не съдържа онези елементи, които са. необходими за човека, но водата ги съдържа. Освен виното, като вметната течност в живота съществуват някои философски и религиозни системи, които временно доставят известна приятност и удоволствие на човека. Занимава ли се с тях повече, отколкото трябва, човек протрива езика си и започва да страда. Какво представлява животът? Животът тече като водата, но не е вода. В живота има страдания, но той сам не е страдание. Страданията са вметнати в живота и се дължат на причини, които нямат нищо общо с него. Една от причините за страданията е недоимъкът. За да се избегне недоимъкът любовта трябва да заеме първо място в живота. Тя носи външно и вътрешно изобилие. Човек може да има много неща, но ако му липсва само едно нещо, той не живее в любовта. За пример, човек може да е богат, да разполага със слуги, с богати трапези, но ако стомахът му е разстроен той не се ползва от това изобилие. Ако краката и ръцете му са слаби той не може сам да се движи, има нужда от чужда помощ. Ако очите му са слаби и не вижда, той пак има нужда от чужда помощ. Каква полза, че богатият живее във външно изобилие, а вътрешно е лишен от нещо?

Следователно, любовта посещава човека ако той живее в пълна хармония със себе си и със своите ближни. Най-малката дисхармония в човешкия живот произвежда страдания. Страданието се явява, когато човек сравнява две различни неща. За пример, когато греши човек погрознява. Той започва да се вглежда в хората и, като види някой красив човек, започва да страда защо този човек е красив, а той е толкова грозен. Той не търси причината за погрозняването в себе си, а е готов да обвини Бога. След всичко това той се нарича чедо Божие. Възможно ли е един и същ баща да роди един красив и един грозен син? Коя майка би желала да роди грозна и хилава дъщеря? Следователно, искате ли да се освободите от страданията и да осмислите живота си, приложете любовта в отношенията си към хората, към себе си и към Бога. Приложите ли любовта във всичките си отношения Бог ще живее във вас, и вие - в Него.

Мнозина искат да бъдат свободни, да живеят както намират за добре, но в края на краищата плащат за всички злоупотребления. Те казват, че докато живеят на земята, имат право да си хапнат и пийнат до насита. Те имат право да живеят както искат, но не могат да избегнат последствията на своя живот. Разумният човек знае това и казва: малко ще ям и малко ще пия.

Съвременните хора разглеждат въпроса каква храна трябва да употребява човек - месна или растителна. Едни от тях поддържат, че човек трябва да се храни с месо, защото месото съдържа повече хранителни елементи, които съграждат човешкия организъм и продължават живота. Така ли е всъщност? Днес, при най-голямата употреба на месо, човек живее средно до 60-годишна възраст. Други поддържат точно обратния възглед. Те казват, че човек трябва да се храни с растителна храна. И те дават същите заключения за растителната храна. Ние казваме: човек трябва да употребява такава храна, която доставя необходимите елементи за организма, която продължава живота и го прави приятен и която помага за развитието на неговите добродетели. Като употребява месна храна, човек приема от животните такива неестествени енергии и елементи в своя организъм, за освобождаването от които се изискват стотици и хиляди години чист живот. Чистотата на живота седи в човешките мисли, чувства и постъпки.

Продължителността на живота е в зависимост от интензивността на човешките мисли и чувства. Колкото по-светли и възвишени мисли и чувства има човек, толкова те са. по-интензивни. Ще възразите, че възвишените мисли и чувства нищо не допринасят на човека.Опитайте ги и после говорете. Всяко нещо, за което човек говори, трябва предварително да го е опитал и то не на половина, а в неговата пълнота. Хората говорят за живота без да са го опитали, без да са познали любовта. Коя е причината за израстването и отглеждането на малкото дете? Майката. С какво го отглежда тя? Със своето мляко. То е наречено в Писанието Словесно мляко. Казано е там, че за да бъде човек здрав, силен, красив, трябва да се храни със Словесното мляко, т.е. с разумния принцип в света. Религиозните мислят, че разбират Словото, че се хранят със Словесното мляко. Защо мислят така? Защото намират, че Словото било проста работа, никаква наука нямало в него. Те се заблуждават. Понякога елементарните работи крият в себе си по-голяма наука от сложните. Понякога те са по-мъчни за разбиране и приложение от по-сложните. Какво ще кажете за разбирането на някой човек, който от една лоша дума изгубва своя вътрешен мир и любовта си към Бога? Какво е неговото разбиране? Трябва ли една дума да наруши правилното течение на силите в неговия организъм?

Всека лоша дума е бент. Следователно, ако с една лоша дума човек би могъл да наруши твоя мир и да те подпуши това показва, че течението на силите в твоя организъм е слабо. Ти сидал възможност да се подпуши течението на Божествените сили в твоя организъм. Трябва ли за една лоша дума, която се отнася до всички хора, да изгубиш това, което си придобивал с векове? - Ама защо да ми каже, че съм невежа? В израза „ти си невежа" влизат всички хора. Кой човек не е невежа по отношение на великото знание? Кой умиращ не е невежа? Кой фалирал търговец не е невежа? Който страда, който мрази, който лъже, който убива е невежа.

И тъй, същественото в живота на човека е любовта. Който иска да се домогне до любовта, трябва да приложи Божественото учение в живота си във всичката пълнота. Казвате, че светът трябва да стане добър. Светът сте вие. Всеки човек представлява света в миниатюр. Ако ти приложиш Божественото учение, светът ще се изправи. От човека зависи изправянето на света. Всеки човек е свързан с хиляди хора. Тъй щото, от изправянето на едного зависи изправянето на всички, които са свързани с него. Като знаете това помнете, че носите отговорност освен за себе си още и за всички ония, с които сте свързани.

Какво се разбира под думата „свят"? Под думата „свят" разбираме проявите на първия човек. Той се разкаял вече за своята погрешка. Първият човек е изкупил прегрешението си, но време е вече сегашните хора да се замислят за изправянето на своите погрешки. Старият Адаме отживял времето си. Сега е думата за новия Адам и за новата Ева, представители на новата култура. Новата култура подразбира раждане от вода и дух, което Христос е изказал със стиха: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Защо първите хора сгрешиха и изгубиха добрите условия на живота? Защото бяха направени от неорганизирана материя. Адам беше направен от пръст, а Ева - от неговото ребро, т. е. от кост. Какво може да се очаква от хора, направени от кал и от кости? Обаче новите хора - новият Адам и новата Ева, които ще бъдат създадени от вода и от дух, ще внесат новото в света. Време е вече хората да приемат новото в неговата вътрешна пълнота. За тази цел любовта трябва да влезе като елемент в живота и да го преобрази. Ще кажете, че познавате любовта. Зависи каква любов сте познали. Както слънчевите енергии през различните дни и месеци на годината са различни, така също и любовта през различните епохи и времена е различна. Не е все едно дали човек се грее на слънце през зимата или на края на пролетта. През различните времена слънчевата енергия е различна. За да разбере живота в неговата пълнота, човек трябва да се качи в горните сфери на любовта, дето средата е чиста и прозрачна. Като гледа отвисоко към земята човек вижда каква е нейната атмосфера. Земята е обвита с тъмна, мрачна атмосфера, която възвишените същества постоянно филтрират. Ако атмосферата не се пречиства хората биха се задушили.

Сега, да се върнем към любовта, която трябва да обхване човешкото сърце. Когато любовта се проявява в човешкото сърце човек е доволен от всичко. Всякакво смущение, недоволство, недоверие изчезват. Човек се чувствува богат, разположен, готов да уреди отношенията си с всички свои неприятели или кредитори. Когато придобие любовта, човек влиза в своята добра съдба или „дихарма". Щом изгуби любовта си, той отново се връща в кармата си - закон за причини и последствие. При това положение човек се натъква на неприятелите си, на болести и нещастия. Той се вижда заобиколен от всички страни с мъчнотии и неприятности, с които сам мъчно може да се справи. В тези трудни моменти на неговия живот идат приятелите за да му помогнат. Тук се проявява законът: който обича, никога не може да измени на любовта. Който ви разлюбва, никога не ви е обичал. Следователно, той никога не може да ви възлюби. Това е аксиома, която всички са. опитали. Въз основа на тази аксиома казваме: веднъж Бог възлюбил човека, никога не може да го разлюби. Ако го разлюби, това значи да измени на своето естество. Невъзможно е Бог да измени на естеството си. Бог е Любов, вследствие на което никога не се изменя. Кажете ли, че Бог се е изменил към вас, причината е в самите вас, които сте турили бент на Божията Любов. Махнете бента за да се прояви любовта. Без любов никакви постижения не можете да имате. Ще каже някой, че не е дозрял още за любовта. Това е друг въпрос. Важно е човек да се зачене. Важно е от каква майка и от какъв баща е заченат.

„Ако се не родите отново от вода и от дух, не можете да влезете в Царството Божие". Значи Духът трябва да вземе участие в зачеването и раждането на човека. Който е заченат по този начин, той е придобил любовта. Той носи запалена свещ в ръката си, от която всички хора могат да запалят своите свещи. Свещите на сегашните хора горят, но едно им липсва - не са достатъчно ярки. Те горят, но силно кадят. За да пречисти любовта си, да усили нейната светлина, човек трябва да следва Божиите пътища и да помага на ближните си. Това значи да се свърже с възвишените същества. Като изучава фактите, законите и принципите, човек се свързва с разумността.

Като ученици вие трябва да бъдете доволни от живота. Да бъдеш доволен това не значи да не работиш и да чакаш каквото ти се случи. Изкуство е човек да бъде доволен в недоволството си. Каквото и да му се случи, приятно или неприятно, той трябва да каже: такава е волята Божия.И обикновеният човек, и адептът, трябва да се ръководят от волята Божия без да прилагат насилие. Истински маг е онзи, който прилага силата си разумно. Ако магът не прилага силата си на място, резултатите на неговите постъпки ще бъдат неуспешни.

Един маг отишъл с един от учениците си в гостилница да се нахранят. За да покаже пред ученика си с какви сили работи, адептът казал: сега ще се нахраним добре и с мисълта си ще внуша на гостилничаря да не иска пари от нас, даром да минем. Ученикът се нахранил добре и следял с интерес да види резултата на опита. Адептът внушил няколко пъти на гостилничаря да не дохожда за пари, но последният се явил със сметка за обяда. Като видял, че опитът излязъл несполучлив, ученикът извадил кесията си, пълна с звонкови монети, заплатил на гостилничаря. След това се обърнал към учителя си със следните думи: моята философия в живота е да работя и да получавам възнаграждение за работата си. Така постъпвам с всички хора.

Мнозина вървят още по пътя на старите магове. Те правят опити в различни направления, но работите им не се нареждат. Какво трябва да направят, за да имат успех в живота? Нищо друго не им остава, освен да извадят златните монети от кесията си и да платят за това, което саполучили. Златните монети представляват знанието, с което човек може да разполага във всички моменти на живота си. Гостилничарят не се поддава на вашите опити. Той иска да му се плати - нищо повече.

Като слушате да се говори за любовта някои намират, че най-мъчното нещо е приложението на любовта. Според мене най-лесното нещо е приложението й. Искате ли да се домогнете до нея, дръжте се за принципа давай без да очакваш. Предпочитай да даваш, отколкото да вземаш. Каквото любовта ти заповядва да направиш, изпълни го. Любовта се придобива само с послушание. Истинското послушание се основава на любовта, а не на страха и насилието. Като любиш, ще бъдеш готов на всякакви услуги и за брата, и за сестрата. Тогава ще разбереш какво значи братство и сестринство.

Защо е нужно да прилага човек Божията Любов в живота си? За да бъде здрав, за да придобие безсмъртие. Ангелите са. безсмъртни, а човек е смъртен. Защо? Защото ангелите изпълняват волята Божия както Бог изисква, а човек изпълнява волята Божия, както той намира за добре, както диктуват неговите интереси. За да дойде до съзнанието на ангелите, човек трябва да се новороди, да се откаже от старото в себе си. И вие като Никодима ще кажете, че стар човек не може да влезе в утробата на майка си и да се роди. Сегашните хора са преждевременноостарели. Това значи, че те са дегизирани като стари хора без да са придобили качествата на мъдрия човек. Само мъдрецът е стар човек. Всички обикновени старци са дегизирани. Те искат да играят ролята на мъдреци, но още не са такива. За да стане мъдрец, човек трябва много пъти да се новоражда. Новораждането е многократен процес, както слънцето всеки ден изгрява и залязва, т.е. сутрин се подмладява, вечер остарява.

Казано е в Писанието: „Старият човек трябва да умре, да се замести с нов." Новият човек е човек на любовта. Той е щастлив понеже е свързан с Бога. Човек не може да придобие любовта изведнъж но постепенно, както настъпва зазоряването. Любовта се проявява първоначално в малък размер, като се увеличава постепенно, издига се нагоре до зенита, до най-високата си точка, и там спира. Във всеки момент на проявлението си тя носи нещо ново за човешката душа.

Съвременните хора се намират пред разрешението на трудни социални въпроси но не знаят как да ги разрешат. Само любовта е в състояние да разреши всички социални въпроси. Следователно, за да разреши въпросите на живота, човек трябва да се свърже с любовта в нейната целокупност, т.е. с Бога.

Сега ще ви дам едно упражнение за разрешаване на мъчнотиите в живота. Като се намерите в известна мъчнотия, хванете с лявата ръка палеца на дясната си ръка и го погладете. Палецът е свързан с Божествения свят. Той е антена, по която тече Божията Любов. Палецът е съставен от три фаланги: долната, месеста част, е наречена Венерин хълм; средната част е свързана с разсъдъка на човека, а най-горната - с волята. Значи за да се свърже с Божествения свят, човек трябва да хармонизира в себе си силите на волята, на ума и на любовта. Ако искате да внесете тази хармония в себе си, нежно гладете палеца си и пожелайте да се свържете с Божията Любов:

Основната мисъл в днешната лекция е послушанието. Ако иска да бъде благоугоден на Бога, човек трябва да постигне вътрешно послушание, всеки момент да е готов да изпълни волята Божия. Ще кажете, че като се моли човек постига всичко. Вярно е, че молитвата е велик акт, но за да се моли човек пак трябва да бъде свързан с Бога. Молитвата е акт на велико общение с Първата Причина на нещата. Как трябва човек да държи ръцете си във време на молитва, това е въпрос на вътрешно разбиране.

Като ученици вие трябва да проявите послушанието си. Без послушание няма освобождение. Казано е, че за да се освободи човек, трябва да се съблече от старото в

себе си. Как става това събличане? Да съблече човек старите си дрехи и да се облече в нови, това значи да бъде разумен и любящ. Без разумност и любов човек не може да реформира вътрешния си живот. И обратно: като се реформира вътрешно, той се обновява и външно, т.е. физически.

Упражнението за палеца, което ви дадох, няма да освети цялата местност, по която се движите, но ще ви даде поне права посока на движение. Колкото малка светлина да се хвърли в съзнанието ви. То ще бъде светъл лъч в тъмна нощ. То все ще допринесе нещо към вашите добродетели. Вие сте добри, но трябва да проявите добротата си. Състоянието на доброто у вас е подобно на лед, който трябва да се разтопи, да се превърне във вода. Доброто у вас е още в потенциално състояние, то трябва да стане кинетическо.

Във времето на един от древните царе за пръв път валяло сняг и то само в една местност. Понеже снегът бил ново нещо за всички царят заповядал да го пазят войници, никой да не смее да го бутне. През това време той събрал всички учени от царството си да се произнесат как се е образувал снегът. Докато получи отговор на зададения въпрос царят забелязал, че снегът изчезнал, превърнал се във вода и потънал дълбоко в земята. Като сняг. неговата енергия била потенциална; като се превърнал във вода, енергията му станала кинетическа. Следователнодобър човек наричаме онзи, в когото енергията на доброто минава от потенциална в кинетическа, за да може да се прояви като работа.

Преди две хиляди години при Христа дошъл един богат човек да иска метод, чрез който да придобие вечен живот. Христос му отговорил: „Едно ти недостига". Кое е това, което му не достигало? Различни отговори се дават на този въпрос. Ние казваме : човек се нуждае от послушание. Само разумният, добрият и любещият човек може да бъде послушен. Христос казва: „Не дойдох да изпълня Моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил.". Ако Христос прояви послушание към Бога, какво остава за обикновения човек? За да прояви послушание, човек трябва да познава Христа, както Христос познаваше Бога. За да изпълни волята на своя Отец, Христос вярваше в Него и Го обичаше. Така Той устоя на всички изпитания. Ако вярвате и обичате Бога и Христа, и вие ще издържите на всички изпитания и страдания.

Какво представят страданията за съвременния човек? Изпитанията и страданията са условия за проява на любовта, която човек крие в душата си. Ако страданията не доведат човека до любовта, те остават безпредметни. Страдания, които водят към безлюбие, не са на мястото си. Те са. ненужни страдания.

Христос казва: „Ако Ме любите, ще изпълните Моите заповеди". С други думи казано: ако любите Бога, ще проявите послушанието си към Него. Някои се запитват как могат да любят Бога като не са Го видели? Ние пък казваме: само слепият не е видял Бога. Всички хора, които имат очи и се ползват от благата на живота, са видели Бога. Когато отрича това, човек се поддава на различни философски разсъждения. Дълбоко в себе си той знае, че няма човек на земята, който не е познал любовта. Няма по-велик момент в живота на човека от този да почувства присъствието на Бога в своя живот. Мойсей дигна жезъла си и раздели Червеното море. Не направи ли това Божията ръка? Мойсей удари канарата с жезъла си и вода потече от нея. Не направи ли това Божията ръка? Всеки човек е изпитал присъствието на тази мощна ръка в себе си. Какво се иска от човека днес? Да вярва в това, което е опитал.

И тъй, дайте път на разумността в себе си да се прояви навън, да познаете любовта във всички нейни прояви. Щом познаете любовта, вие ще се освободите от всички противоречия. Казано е в Писанието: „Съвършената любов изпъжда страха навън." Съвършената любов дава възможност на човека да изпълнява волята Божия - смисъла на целокупния живот.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

28. Лекция от Учителя, държана на 4 март 1931 г., София - Изгрев.