Разлика между версии на „Новата епоха 2“

Версия от 21:38, 4 декември 2009

Новата епоха

Размишление.

Тема за следния път: „Произход на човешкия мозък".

Когато развива някаква тема човек трябва да мисли право. За да развие темата добре, той трябва да се спре първо върху основните и отличителни черти на предмета, върху който ще пише или говори. За пример, водата има много свойства, но едно от тях е отличително. Когато говорим за водата, ние имаме пред вид нейното състояние и чистота. Тя е течна и бистра. Ако има примеси, тя изменя свойствата си. Кое е главното свойство на светлината? Като говорим за свойствата на водата и на светлината, ние имаме пред вид живота. Отличителните белези на живота са. чистота и светлина. Значи чистият живот носи светлина в себе си. За да разбере живота в неговата целокупност, човек трябва да върви от физическото към духовното, т.е. от външната към вътрешната му страна. Духовното изобщо не заема никакво време и пространство. Как се разбира това? Каквото е отношението между духа и плътта, такова е отношението между външната и вътрешна страна на живота. Те са. две противоположни неща, които не си хармонират и се намират в постоянна вътрешна борба.,

Слушате някой да казва, че му е тежко на душата. Друг казва, че му е тежко на сърцето и тъмно в ума. Къде е душата му и той не знае. Къде се намират умът и сърцето му човек знае, но кой ум и кое сърце чувстват тъга и тъмнина? Те не са. физическият ум и физическото сърце на човека. Друго сърце и друг ум има човек и с тях възприема явления и чувствания от духовния свят. Това са отвлечени неща, за които може да се говори само на човек, който е минал през тях. За да дойде до отвлечените работи в живота, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото.

Като ученици вие трябва да изучавате първо законите на физическия свят, а после законите на духовния и на Божествения свят. Това значи отиване от видимия към невидимия свят. За пример ако човек не знае свойствата на водата, никога не би могъл да се домогне до отличителните черти на живота. Една от характерните черти на водата е нейното разположение да тече надолу, по наклон, и да се качва нагоре в пространството. Когато я пуснат да тече, тя намира най-малкия наклон и се спуща надолу. Щом я поставят при условия да се изпари, тя отива нагоре, високо в пространството. Като пара водата се качва нагоре; като течност тя слиза надолу по наклон, а като твърдо тяло, във вид на сняг и на лед, тя остава на едно място. Какво прави водата като пара, като течност и като лед?

И в трите си състояния водата играе важна роля в природата и живота. Ако не вижда и не разбира значението на водата в природата, човек казва, че колкото да мисли нищо не се постига. Мисълта е вода, която тече. Тогава човек трябва да се запита какво допринася водата в природата. Според мене течащата вода допринася много неща. Следователно и мисълта допринася много неща. Ние нямаме предвид обикновената човешка мисъл, която се отнася до дребнавостите на живота. Ние говорим за възвишената творческа мисъл. Освен възвишена мисъл има и такава мисъл, която се налага на човека въпреки неговото високо съзнание. За пример, за какво мисли гладният? За хляб. За какво мисли жадният? За вода. За какво мисли болният? За здраве. При тези състояния човек не може да мисли за възвишени работи. Той се интересува само от въпроса как да се справи с глада, с жаждата, с болката си.

Кое е най-важното нещо в живота? В живота на всеки човек има нещо важно, което той сам трябва да съзнава. Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент животът му става еднообразен и безсмислен.

Някой казва, че най-важното нещо в живота му е да бъде добър, умен, морален. Това са дадени величини, които се отнасят до всеки човек без изключение. За това не трябва да се говори. Има ли смисъл водата да казва, че трябва да бъде течна, или светлината да казва, че трябва да бъде светла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; светлината не е светлина, ако не е светла. На същото основание казваме: човек не е истински човек ако не е добър, умен и справедлив. Ще кажете, че човек трябва да има твърд характер. Какво разбирате под думите „твърд характер"? Характерът не може да бъде твърд. Думата „твърд" подразбира нещо, което не се огъва. Щом не се огъва, то се чупи.

Значи човек трябва да има устойчив характер, а не твърд. Който има устойчив характер, той издържа на всички мъчнотии и изпитания. Каквито бури и ветрове да го брулят, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога няма да се счупи. Ще се огъне малко и пак ще се върне в първото си положение. Ако намисли да направи някакво добро каквито мъчнотии да срещне, той ще го направи. Не изпълни ли добрите си желания, откаже ли се да помогне на някого, човек е неустойчив по характер. Той ще се отклони от желанието си да направи добро на някого, а после ще съжалява. Представете си че този човек, на когото сте искали да направите добро, след един месец заеме висока служба. Какво ще бъде положението ви? Ще съжалявате, че не сте му направили добро. Като човек, който заема висока служба, той има възможност да ви се отблагодари, но вие се лишавате вече от тази благодарност Ние отиваме по-далеч и казваме: правете добро за самото добро, а не за това как ще ви се отплатят. Следователно всяко добро, което човек прави, има за резултат някаква вътрешна придобивка. Няма добро, което да не носи своите добри последствия. Без да очаква човек нещо от доброто, което е направил, само по себе си то има добри резултати.

Когато говорим за доброто трябва да знаем, че само любещият човек прави добро. Щом се заговори за любовта хората или се страхуват, или се въодушевяват. Които разбират любовта, въодушевяват се от нея и я наричат слънце на живота. Наистина, изгревът на човешкия живот наричаме живот на любовта. Казано е в Писанието: „Старото слънце ще залезе, ново слънце ще изгрее.“. С други думи казано: старата любов ще залезе, нова ще изгрее. Когато новото слънце на живота изгрее, всички хора ще възкръснат. Казано е още, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят. Защо? За да дадат място на ново слънце, на нова луна и на нови звезди.

Ако разглеждате тази мисъл буквално, ще извадите едно заключение. Обаче в преносен смисъл тя означава, че старите идеи ще изчезнат както тревите и цветята растат, изсъхват и се заместват с нови. Идеите растат и се развиват както растенията, животните и хората.

Човек казва, че не може да расте и да се развива без светлина, без въздух, без топлина, без вода и без храна. Вярно е, че без тия елементи човек не може да се развива, но те са външни условия само. Има още елементи, без които човек не може да се развива. Те са вътрешни или духовни условия. За да използва правилно външните условия човек трябва да разбира какво представляват те в духовно отношение. Не е достатъчно човек само да пие вода но трябва да знае как да я пие, да използва нейната физическа и духовна сила; не е достатъчно човек само да приема въздух в дробовете си, но той трябва да знае как да диша. Индусите имат специални методи за дишане, които европейците не могат да прилагат. Ако поставите европееца на режима, на който индусите се подлагат, той едва би издържал.

Не е лесно човек да живее по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на някакъв режим, той трябва да го спазва редовно, както акробатът спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известен режим, човек все трябва да работи нещо. Не иска ли да прилага известен режим, той ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави. Той си казва: аз ли се намерих да мисля за доброто на другите хора? Всички хора трябва да мислят както за своето добро, така и за доброто на своите ближни без да се смущават кога ще го реализират. За добрите желания човек не трябва да поставя никакъв срок. Да прави човек добро е отлична идея, но тя не е излязла от ума на един човек само. Много хора мислят върху тази идея. Тя излиза първо от Бога и минава през много човешки умове. Следователно дойде ли някаква идея в ума ви първо проверете отде иде тя и тогава я приемайте. Като я приемете, намерете съответно място за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне. Представете си, че в ума ви дойде идеята за любовта и пожелаете да я видите реализирана. Вие започвате да си рисувате някакъв образ с особени качества и тръгвате да го търсите между хората. Ако не можете да го намерите на физическия свят, ще го намерите в духовния или в Божествения. Невъзможно е човек да има образ за нещо, което не съществува. По отношение на Битието всяко нещо е реално. Ние казваме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не съществуват. Илюзии съществуват само тогава, когато отношенията между нещата не се разбират. Ако някой човек мисли, че е обичан от някого, той може да се лъже само по отношение на любовта на този човек, но не изобщо по отношение на любовта. Този човек обича, но не него. Той е готов да каже, че обектът на неговата любов е друг някой. Казвате: нали Христос е учил да се обичаме едни други? Христос е проповядвал, че хората трябва да се обичат, но тази идея трябва да се разбира малко по-особено. Ако някой купувач отиде на пазара да си избере едно гърне той няма да вземе първото, което види. Всички гърнета са. правени от един майстор, но купувачът ще избере едно от тях и то тъкмо това, което му подхожда. От многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачът търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-големи от това, което той е избрал, но те не отговарят нито на вкуса, нито на идеята му. И тъй, ако между грънците на грънчаря съществува разнообразие, колко повече между хората. Ако към грънците на грънчаря има специфично харесване и специфична обич, колко повече към хората. Въпреки това хората казват, че трябва да се обичат. Това е общо казано. Трябва да живеем. И това е общо казано. Да обичаме е едно нещо; обичам е друго нещо. Да живеем е едно нещо; живея е друго нещо. Да сме здрави е едно нещо; здрав съм, това е друго нещо. Как трябва да обичаме? За любовта няма правила. Ако говорим за любовта на сегашните хора ние ще се заразим от нея. В любовта на съвременните хора има нещо болезнено. Те са. внесли в нея някакъв елемент, който е я опетнил. Благодарение на този елемент хората са изгубили доверие един към друг. Ако проявиш любовта си към някой здрав човек той ще си помисли, че искаш да го използваш в нещо - ще се усъмни в любовта. Ако проявиш любовта си към болния ти ще го вдигаш, слагаш, ще му услужваш. Както да го пипаш, все ще му причиниш някаква болка. В края на краищата и той ще се усъмни в любовта ти, ще помисли, че искаш да му отмъстиш за нещо. За да изправиш погрешката си, ти ще му донесеш мляко, някаква чорба, да си хапне малко. После ще го бутнеш да го настаниш удобно, пак ще му причиниш болка. Той започва да мисли, че не го обичаш. Както да проявявате любовта си към хората вие не можете да ги задоволите, все ще се породи известна дисхармония между вас. Кой разваля хармонията: здравият, който услужва, или болният, на когото услужват? За да се прояви любовта в нейното естество и за да я познаят хората, преди всичко те не трябва да имат никакъв дефект - физически или психически. Те трябва да бъдат крайно внимателни едни към други, да не накърняват чувствата си.

Като говорим за любовта, ние имаме пред вид Божията Любов, а не човешката, проявена на земята. За любовта се говори въпреки това. Хората си задават въпроса обича ли ги Бог или не. Да се задава такъв въпрос това значи да не разбират какво нещо е Божията Любов. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Може ли да се питате обича ли ви Бог? Веднъж знаете, че Бог е Любов. Това показва, че всяка Негова проява, малка или голяма, е любов. Трябва ли да питате водата готова ли е да утоли жаждата ви? Няма смисъл да се задава такъв въпрос. Водата има свойството, като влезе в устата на човека, а оттам в стомаха, в корема му, да утоли жаждата му. Въпросът не седи в това готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но в това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влезе тя вътре. Обаче ако очаквате водата да дойде при вас и да влезе направо в устата ви, без да се приспособите към нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край вас, без да уталожи жаждата ви. Към горделивите и тя е горделива; към смирените е крайно внимателна и услужлива.

Като не разбират законите на любовта съвременните хора се проявяват като аристократи. Те седят на едно место и чакат любовта да им дойде на крака. Любовта не се подчинява на неразумните и невежи хора. Тя е готова да служи на всеки, който я познава и разбира. Ако сте жадни какво трябва да правите? Ще потърсите някой извор да уталожите жаждата си. Щом намерите извора, ще коленичите пред него и ще пиете от водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно вие трябва да отидете при извора а не той при вас. Любовта е великият извор на живота, при който всеки сам трябва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постъпи ли така, той ще се натъкне на големи разочарования и противоречия. Какво виждате днес? Всички хора бягат от любовта, разочаровани са от нея. Майката, бащата, децата, учителите, държавниците са разочаровани от любовта. Къде бягат? В гората. Като отидат в гората и прекарат там известно време отново ще ожаднеят и ще кажат: няма какво да се прави - ще отидем на извора да се напием с вода. Колкото да бягате от любовта, пак ще отидете на извора със стомната си да налеете от нейната вода. Който пие от водата на любовта, той се радва на здраве и дълъг живот. Като пие от водата на любовта, човек има възможност да полива и отхранва в себе си нейните семенца, за да може един ден да се храни от сладките й плодове. Не само човешкият живот, но и животът на всички живи същества се поддържа от плодовете на любовта. Когато хората се обичат, взаимно си помагат и животът им става лек.

Въпреки разочарованията на хората от любовта те пак се стремят към нея. Защо? Те съзнават, че разочарованията им се дължат на нещо неправилно в любовта, което е вмъкнато от самите тях. Всъщност истинската любов не води към никакви разочарования и противоречия. Една от причините за разочарованията на хората е тяхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея. Иначе той ще слуша да му се говори за любовта но ще я разбере толкова, колкото немузикалният човек разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напряга се да я разбере, но в края на краищата, ако е българин, казва: по-добре да бяха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснак, ще каже: по-добре да бяха ми изсвирили един казачок, да си поиграя малко. Турчинът ще иска да чуе някакво маане. С една дума казано: само онзи може да придобие любовта, който я разбира, който е готов да я приложи.

Като изучавате проявите на човека виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че някой е много радостен, играе, скача, ще знаете, че след кратко време, след няколко часа или няколко дена състоянието му ще се превърне в скръб. Понеже природата обича вълнообразните движения човек не остава дълго време в скръбта си. От скръб той минава в радостно състояние, отдето след време се натъква на нова скръб. Тъжните чувства се предават по дълги вълни, а радостните - по къси. Изобщо има чувства, които могат да се предават само чрез бърз темп, а други - чрез бавен. Човек минава през скърби и радости за да разбере живота в неговата целокупност. Ако не мине през смъртта, той не може да разбере живота; и ако не мине през живота, той не може да разбере смъртта. Който разбира вътрешния смисъл на живота, той вижда вътрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада в заблуждения и противоречия. Той знае, че ако един човек придобие известно благо,. и другите хора могат да го придобият.

В стремлението си да постигнат своите желания една категория хора мислят, че сами, независимо от другите, могат да реализират желанията си. Втората категория хора мислят, че човек сам не може да постигне желанията си. Те казват: „Ако ближният ми се спаси и аз ще се спася.“. Те уповават на Христа. Защо? Защото имат отношение към Него. Христос може да помага само на онзи, който има правилни отношения към Него. Ако приятелят ви е богат човек, той непременно ще ви помага. За да ви помага вие трябва да имате правилни отношения към него. Иначе ще минавате и заминавате край къщата му без да имате достъп до него. В първия случай богатият човек представлява доброто, във втория - злото. Добрите отношения водят човека в рая, а лошите - в ада. Мнозина се страхуват от ада, не искат да помислят за там. Чудно нещо! Христос влезе в ада, а те не искат да влязат. Адът е място, през което всеки човек трябва да мине.

Какво представя адът? Според някои адът се намира в центъра на земята. Според други адът не е материален. Той не е нито на земята, нито на луната. Много описания са. дадени за ада, но те не отговарят на действителността. Много предположения се правят за живота в ада, но те почти не отговарят на това, което адът представлява. В ада живеят напреднали и ненапреднали същества. Какво нещо е адът, какви същества живеят там, това не ви интересува. Обаче защо ви говоря за ада? Все имам някаква цел. Ако в дома ви дойде някоя ваша стара приятелка и започне да ви запитва за сина и за дъщеря ви, тя непременно има някакъв интерес. Какъв интерес може да има? Тя е намислила да ожени дъщеря ви или сина ви за някоя своя внучка, или за някой свой внук. Тя иска да разбере имат ли намерение синът или дъщерята да се женят. Щом разбере намерението им, тя пристъпва свободно към въпроса.

Когато става въпрос за женитба повечето хора казват, че женитбата е естествен процес и всеки трябва да мине през нея. Ако това е абсолютно вярно и се отнася до всички хора как ще си обясните стиха от Евангелието, дето Христос казва: „Които се сподобят с духа Христов, нито се женят, нито за мъж отиват.“. Сегашният живот на хората се отличава по това, че е временен. За това именно те се стремят към вечния живот. Временните, преходни неща сами по себе си изчезват. Те са. случайни неща. Човек не се е родил със сабя и пушка в ръка, нито с раница на гърба, нито с играчки и кукли. Тия неща са. създадени като резултат на временния човешки живот. Един ден с него заедно и те ще изчезнат.

Човек трябва да се освободи от второстепенните неща в живота си и да остане само със съществените. Чрез същественото само човек може да се домогне до Великата истина в живота. Несъществените неща са. украшения, от които човек трябва да се освободи. Може ли да се моли на Бога онзи, който се е облякъл в царска мантия, с корона на глава, със златни пръстени на ръцете си? И да иска той не може да се моли усърдно. Мисълта му ще бъде заета само с украшенията и с неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бъде приета от Бога, той трябва да се откаже от своето високо положение, да забрави своя царски сан, да покрие главата си с вретище, както е казано в Библията. Смирение се иска от човека.

Следователно за да се облече с дрехата на смирението, преди всичко човек трябва да отиде на баня да се окъпе добре. Смирението подразбира външна и вътрешна чистота. Човек трябва да знае как да се облича и съблича. Човек трябва да знае какво да прави със своите новородени идеи и желания. Мнозина минават за бременни, но често помятат своите идеи. Ония, които не помятат идеите си, дохождат до раждането им, но после не знаят как да ги отрежат, вследствие на което ги влачат с себе си. Лишени от условията на утробата, лишени от условията на почва, дето могат да се развиват идеите, сами по себе си, умират. Всяка идея трябва да се посади в земята, да може самостоятелно да расте и да се развива. Между идеите и човека, който ги е родил, има известно отношение но това не значи, че той трябва да ги държи постоянно в себе си. Щом ги е родил, той трябва да ги храни, да ги полива, да получи плод от тях. Някои хора раждат идеи, които остават безплодни. Защо? По две причини: или не ги посаждат в почва, благоприятназа тяхното развитие, или ги предават на други хора - те да ги отглеждат.

Често хората не мислят дълбоко и говорят както им дойде на устата. Те казват: човек трябва да бъде добър, умен, честен и т.н. Ние казваме, че по естество човек е добър, но трябва да намери някой, с когото да си хармонира. Когато двама души, които си хармонират се съберат на едно място, те увеличават силата си. След това те трябва да намерят още двама души, с които да си хармонират. Четирите души трябва да намерят още четири, с които също така да бъдат в хармония. Осемте трябва да намерят още осем и т.н. Като се съберат няколко души, които си хармонират, те образуват едно хармонично общество от съзнателни, разумни единици. Дето е разумността, там е и добротата. Ако хората не си хармонират, те не могат да се свързват, не могат да се познаят като души. Истинското познанство подразбира връзка между души.

Какво представя Духът? Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Бог е Дух". Като цитират този стих, религиозните мислят, че познават Бога като Любов и като Дух. За да Го познаят, те трябва да Го обичат. Какво трябва да правят, ако наистина Го обичат? Какво прави човек с хляба? Той казва, че обича хляба и го яде. Следователно, ако обича Бога, човек трябва да изпълнява волята Му. Изпълнението има отношение към обичта. Също така има отношение и между яденето и обичта. Какво разбирате под думите „изпълнение на волята Божия"? Да изпълни човек волята Божия това значи да обича всички живи същества, които Бог е създал: птици, млекопитаещи, хора, богове и т.н. В съзнанието на Бога всички птици съществуват като една птица, всички животни - като едно животно, всички хора - като един човек, всички богове - като един Бог.

Когато говорим за боговете ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония светли и възвишени души, дошли на земята между хората да ги научат на неща, които те не знаят. След грехопадението боговете напуснали земята и оставили царете вместо тях. Днес царете управляват хората. Ще дойде ден, когато царете ще се оттеглят и отново ще дойдат боговете. Това значи, че се е завъртяло колелото на живота. Казано е в Писанието, че когато земната тръба започне да тръби, всичките земни царства ще станат царства на Господа Бога нашето. Това е епохата, която предстои да дойде. Тогава всички хора ще влязат в съприкосновение с Божествения свят. Това значи да дойдат благоприятни условия за човечеството. Условията, при които Христос дойде на земята, бяха неблагоприятни, защото Сатурн царуваше тогава. Сатурн не можа да запази Христа, не благоприятстваше и за учението Му. Обаче от времето на Христа досега условията са изменени вече. Сега настава нова епоха на земята - най-красивата епоха, която се състои от малки и големи периоди. Тя е епохата на Слънцето - зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи с себе си благоприятни условия за постижения. Който разбира законите на Слънцето всичко може да постигне. Всички хора се обръщат към Слънцето с думите: Слънце на моята душа. Значи между външното, физическо Слънце и Слънцето на душата има известно съотношение.

Като ученици вие трябва да имате ясна представа за нещата. За пример като говорите трябва да знаете смисъла на всяка дума и да я употребявате на мястото й. Каква е разликата между думите „обич“ и „любов"? Вие можете да обичате болен човек, а да любите здрав. Думата „обич" означава състрадание, милосърдие към някого. Любовта пък означава стремеж на човека към Бога, към центъра на Битието. Затова думата „любов" започва с буквата „Л", която се пише във форма на планински връх. Като се стреми към върха, човек проявява всички красиви качества и добродетели на своята душа - милосърдие, състрадание и др. Обаче в любовта има поляризиране, слизане надолу. Слизането е необходим процес, защото върхът етъмен и човек не може да се задържи за дълго време там. Между човешката и ангелската любов има нещо общо, затова ние представяме любовта във вид на два върха, две букви „Л" свързани заедно. На двата върха се намират човекът и ангелът. За да влязат в общение те трябва да слязат долу, понеже от единия до другия връх няма никакво съобщително средство. Да се качваш в любовта е едно нещо, а да слизаш, това е друго нещо. Като люби, човек непременно трябва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремеж, а при слизането си той реализира нещата. Когато работи за да реализира своите желания, човек непременно ще изпита мъчнотии и страдания. Следователно който е на върховете, той всякога е щастлив; който е слязъл долу, той е нещастен. Когато двама души се обичат, всякога ще има някой нещастен. Този закон се потвърждава навсякъде в живота. За пример когато мъжът и жената в семейството се обичат, слугата им непременно ще страда. Те стоят на върховете, а слугата е долу и работи. Следователно ако казвате, че хората са нещастни ще знаете, че причина за тяхното нещастие са боговете. Те се качиха по върховете, а хората останаха долу да им работят.

И тъй, да люби човек, това значи да има стремеж нагоре към върха, но същевременно той трябва да знае как да реализира своя стремеж. Не е достатъчно човек да се стреми да яде, но той трябва да знае как да яде. Ако яде много и неправилно той върши престъпление; ако остава гладен и не си дояжда, той пак върши престъпление. На човека се препоръчва нито да преяжда, нито не да си дояжда. Същият закон има отношение и към любовта: ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление. Всеки човек е длъжен да има отношения към своите ближни, но тези отношения да произтичат доброволно, от любов. Всяка свещ може да даде определено количество светлина. Не изисквайте от свещта повече светлина, отколкото тя може да ви даде. Като ученици вие трябва да живеете правилно и разумно. За това се изисква вътрешна норма, вътрешна мярка, чрез която да мерите постъпките си и да ги определяте като правилни или неправилни. Вие не можете изведнъж да изправите отношенията си. За да бъдат отношенията и постъпките ви такива, каквито са днес, това е резултат на работа от хиляди години насам. Днес колкото да плачете и да се молите, дъщерите и синовете ви ще бъдат това, което сте създали. Те могат да се изправят само ако сами пожелаят и започнат самостоятелно да работят. Желанието им да работят самостоятелно се определя от съзнанието им. Ако в човека не се яви желание да се свърже с Първата Причина, с разумния свят и не работи съзнателно върху себе си, той ще остане такъв, какъвто е сега. Ние виждаме примери в живота както в отделните личности, така и в цели народи. Онзи, който е работил над себе си, е изпреварил другите. Християнството в едно отношение е направило много нещо, но в друго е останало назад. Едно време хората са. били по-жестоки, днес са. по-милосърдни. Обаче едно време, когато воюваха, те си служеха с естествени средства и по-малко хора се избиваха. Днес, когато науката изнамери много средства за избиване на хората, милиони хора се убиват. И след това ще кажат, че съвременните народи са културни. Това не е истинска култура. Какво направи християнството в това отношение? Вината не е в принципите на християнството, но в самия човек, който използва енергиите на християнството вместо за добро за зло. Христос дойде на земята да покаже на хората, как трябва да живеят. Той отвори вратата на ада и пусна всички затворници оттам, като им показа нов начин за живеене. Вместо да използуват този начин за добро, те го използуваха за зло. Те приложиха на земята учението на ада.

В света съществуват условия за изправяне на човечеството. Двете страни на буквата „Л" показват, че в човека става раздвояване. Въпреки това в него пак съществува стремеж към върха - общият интерес на страните на буквата „Л" - център на сливането. Оттук вадим заключението: ако духът и мисълта не се слеят във върха, човек не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума от една страна, и на душата и на сърцето от друга, човек изпитва особени ограничения в мисълта и в чувствата си, които му причиняват страдания. Той страда, мъчи се, без да знае защо. Искаш да се освободиш от тия страдания, но не можеш. За да не страдате излишно, казвам: „Не взимайте пари на заем от богати хора, които нямат вътрешно разположение да дават. Не приемайте в дома си хора, на които не можете да услужите.“. Тези хора се нуждаят от пари, а вие ще им говорите за Бога. Те ще търсят начин да ви използват. И в единия, и в другия случай ще се създаде известна дисхармония във вас без да можете да си помогнете.

Едно трябва да знаете: парите разделят хората, не ги обединяват. Дето се яви спор за пари, там непременно произлизат недоразумения. Дойде ли някой да ви иска пари на заем, между вас непременно ще произлезе някаква неприятност. Ако искате да услужите на някой човек, изпратете му по някакъв начин известна сума, без той да знае отде са. дошли парите. Знае ли че вие сте ги изпратили, той ще дойде и втори, и трети път да иска пари и с това ще стане причинада изгубите търпението си и да нарушите вътрешния си мир. Ако богатият е извор, въпросът е поставен другояче. Хиляди души да отидат при него за пари, той може да задоволи всички без да наруши мира си. В човешките работи има прекъсване и недоимък, а в Божествените - непреривност и вечно изобилие. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Затова казвам, че отношенията на хората трябва да бъдат разумни. Когато срещнете един човек трябва да внимавате как ще го погледнете, как ще се ръкувате, какво ще му кажете. От обходата ви към него зависи и неговото разположение или неразположение към вас. Ако някой човек ви е приятен, срещнете се и поговорете с него; ако ви е неприятен не се мъчете да покажете, че сте разположени към него. Това е лицемерие. По-добре е да избегнете срещата си с този човек, отколкото да лицемерите пред него. Ако меховете ви са стари, не туряйте ново вино в тях. Старото вино в стари мехове, а новото- в нови мехове. С други думи казано: с новите сватбарски дрехи можете да отидете на сватба само, а със старите работнически дрехи - на работа. Някои мислят, че като отидат на небето ще ги посрещнат с музика и песни, ще турят венци на главите им и ще прекарат един живот на пълно блаженство. И това може да бъде, новременно, като на сватба. Можеш да бъдеш сватбар един ден, два, три, най-много седмица. След това ще съблечеш сватбарската си премяна и ще се впрегнеш на работа. И на небето можеш да прекараш няколко години, най-много 50, след което ще те изпратят на земята да приложиш всичко, което си научил. Какво е научил човек на небето се вижда от това, което прилага на земята. Много неща е научил човек но още много има да учи.

Днешното знание важи само за днес; утрешният ден изисква друго знание. Днешната любов е важна за днес; утрешният ден се нуждае от друга любов. Днешното слънце топли само днес; утрешният ден се нуждае от друга топлина. Всеки ден се нуждае от специфична топлина на слънцето. Това не трябва да ви смущава, но да знаете какво се иска от вас. Ако търсите известно знание, трябва да знаете защо го търсите. Днес всички хора търсят Христа по свой начин. Всеки иска нещо от Него. Проповедникът търси Христа, за да придобие от Него светлина, да разбира по-добре Словото, да го предаде с красноречие, да привлече повече слушатели. Лекарят търси Христа да придобие повече сила от Него, да стане виден лекар. Майката търси Христа да може с Неговата сила да отгледа красиви и здрави деца, да се учудват хората, че е могла да роди такива деца. Не са лоши тия неща, но в основата на това търсене на Христа лежикористолюбието. Користолюбието не осмисля живота. Какво е постигнала майката със своето користолюбие ако дойде един млад момък и отнеме нейната здрава и красива дъщеря? Той ще я задържи за себе си. Има смисъл майката да търси Христа да отгледа добри синове и дъщери, които да образуват със своите възлюбени два върха на милосърдие и състрадание.

Следователно, който иска да използува разумно силите на Христа, нека се откаже от стария живот, който е внесъл раздори, недоразумения, нещастия в света. Нов живот, нова любов е нужна на човека. Новата любов носи изобилие в света. Дето има изобилие, там отсъстват всякакви раздори, недоразумения, нещастия, болести и др. Новата любов носи хармония между хората. Хармонията подразбира допълване. Следователно хората трябва да се допълват така, както цигуларят със своята цигулка, писателят със своето перо, мозъкът с мислите, които идат от Божествения свят, сърцето с чувствата, които идат от духовния свят. Мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът, ръцете, краката на човека изпълняват своята служба дотолкова, доколкото са. в зависимост от възвишения свят. Всяко нещо в света има смисъл дотолкова, доколкото крие в себе си нещо Божествено.

Често хората целуват ръка на старите и на децата. Какво означава целувката? Има ли смисъл да целувате ръка на някого и кога трябва да я целувате? Устата, с двете устни - горна и долна, представят вход, през който минават енергиите на природата. Когато между ума и сърцето на човека има хармония, целувката е на място. Обаче ако между ума и сърцето на човека в даден момент съществува никаква дисхармония, човек не трябва да целува. Тази целувка не само че не допринася нищо хубаво, но предизвиква пакости и неприятности. Казано е в Писанието: „Целунете се със свято целование.“ Свята, благословена целувка е тази, която иде от човек, в когото всичко е в хармония.

Когато говоря за целувката имам пред вид законите, които действат на земята. Когато ангелът слиза на земята, той целува само светията. Трябва ли да целуне всеки човек, той предварително поставя своя огнен меч на мястото, дето ще го целуне. Като изчисти добре мястото, тогава го целува. Целувката на ангела внася в човешката душа нещо ново, светло, възвишено. Човек се усеща обновен и пречистен. Човек трябва да се стреми към Божественото, да даде ход на Божествените енергии в себе си. Какво ще каже светът за вас това не е важно. Това не значи, че трябва да мразите и пренебрегвате света, но не трябва да се свързвате с него. Стремете се да угаждате на Бога, а не на хората. Ако можете да угодите на Бога, и на хората ще угодите. Не угодите ли на Бога, на хората никога не можете да угодите. Като угаждате на Бога,вие ще бъдете силни, здрави, разумни. И светът се нуждае от такива хора. Като види че сте здрави, силни и разумни, ще ви даде съответно място. Намери ли нещо дисхармонично и болезнено у вас веднага ще ви изпрати в болници и затвори. Като се намерите в някой затвор между четири стени, дълго време трябва да се молите да дойде ангел Господен да ви освободи от оковите и да ви пусне на свобода.

Днес за Рождество Христово искам да ви дам едно правило, което трябва да прилагате. Това правило е следното: бъди доволен в недоволството си. Че дошли противоположни мисли в ума ти, това да не те смущава. Да бъдеш доволен в недоволството, това е вътрешен процес. Външно кроткият човек не е още доволен. Човек може да говори тихо, едва да се чува, без да е кротък. Друг някой говори високо, а всъщност е кротък човек. Щом е далеч от тебе, разбира се, че ще говори високо. Ти трябва да чуеш какво говори този човек. Човек може да говори по различен начин: с устата, с очите, с главата, с различни движения. Както и да се разговаряте с човека важно е във всеки поглед, във всяко движение да виждате Божественото. Ако и вие изявявате Божественото в себе си, разговорът е правилен.

Тъй щото, когато двама души се разговарят, трябва да знаят човешкото ли се проявява в тях или Божественото. Без да съзнава и разбира нещата понякога човек прави такива движения, които го поставят в разногласие със силите на природата. За пример, някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени ръцете това показва, че този човек не знае какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Това се постига само тогава, когато човек е свързан с възвишения разумен свят.

Следователно, когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред. Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни същества да му помагат. Човек трябва да прави движения, да се упражнява, да направи удовете си активни. Това не е достатъчно. Той трябва да прави такива упражнения, които да му предават нещо. Ако се движи без да печели, движенията му са. безпредметни. Турците казват: „Който не печели, губи.“. Много естествено. Движения, които не придават нещо на човека, водят към загуба. Вместо да прибави нещо към енергията си, той я изразходва. Ето защо на човека се препоръчва чист, хармоничен живот, който се придружава с ритмични и правилни движения.

Като ученици вие трябва да спазвате известни правила. Сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да се свържете с Бога, отдето идат светли и възвишени мисли и благородни чувства. Щом мисълта и чувствата ви са възвишени и движенията ви ще бъдат хармонични. Не се занимавайте с обикновените човешки мисли, които са подобни на чук, който постоянно удря и руши. Чук, който постоянно удря, нож, който постоянно реже, в края на краищата ще се изхабят. Не се поддавайте на такива чукове и ножове. Ако употребявате енергията си безразборно в една вътрешна борба животът ви ще се обезсмисли. Истинският живот не седи в изразходване на енергия, но в градеж и придобивки. Истинският живот се основава на любовта. Дето любовта царува, там има възвишена мисъл, там има свобода. Свърже ли се веднъж с любовта, човек трябва да пази тази връзка, да не я прекъсва. Връзката с любовта е едно от най-благоприятните течения в природата. Тя е вълна, която повдига и облагородява човека.

Когато се говори за любовта, хората разбират земната любов. Не се занимавайте със земната любов. И да не искате тя все ще се прояви, но поне съзнателно не я предизвиквайте. Ако водата има утайки, те сами ще се утаят на дъното. От вас се иска разумност, да неразмътвате водата. Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да се чистите. Да се чисти човек това значи да придобива онова здравословно състояние на организма си, при което всички мрачни мисли и отрицателни чувства се утаяват на дъното и се изхвърлят навън. Само при това състояние човек може да работи добре и плодотворно.

Да се чисти човек това не значи да разглежда своите отрицателни прояви и да се самоосъжда. Това е патология, болезнената страна на човешкия живот. Патологията е наука за силни хора. Тя е наука за далечни времена. Вие трябва да се занимавате с положителната страна на живота, която се отразява благоприятно върху човешкия организъм. Здравият проявява любовта и вярата си правилно. Ако е християнин, той разбира любовта както Христос я е проповядвал и прилагал. Христовата любов изключва всякакво съмнение. Обичаш ли приятеля си, ще му вярваш абсолютно. Щом ти му вярваш и той ще ти вярва. Като се заговори за Христовото учение мнозина намират, че то е неприложимо. Ако Христос дойде преди две хиляди години на земята и проповядваше учението за любовта, защо след две хиляди години то да е неприложимо? Още днес човек може да бъде добър и любещ - от него зависи. Доброто, истината, любовта са. вложени в човека от времето на неговото създаване. Няма защо днес да става добър или любещ. Днес той трябва само да прояви това, което е вложено в него. Богатството и благата са. в самия човек, а той ги търси вън от себе си. Защо? Защото не се е вглъбил в своята душа, в ума и сърцето си, там да ги намери. Докато е на земята той очаква да намери това, което търси, на небето някъде. Като отиде на небето вижда, че и там го няма. Той се чуди къде е богатството му: на земята го няма, на небето - също. Къде е то? В самия него.

Човек трябва да има будно съзнание, да изучава нещата на своето време, да не пропуща моментите. Ако изгубиш цял живот само в търсене ти нищо не си придобил. Ще дойде ден, когато ще съжаляваш, че си изгубил добрите условия на живота. От една страна търси, а от друга учи и прилагай. Не чакай да постигнеш съвършенство, че тогава да се проявищ. Обичай хората колкото можеш днес; утре, като увеличиш любовта си, ще ги обичаш повече. Ако обичаш един човек не е достатъчно само да го целунеш, но ще видиш от какво има нужда за да го задоволиш. Ако обичаш някое бедно дете можеш да го помилваш и целунеш, но веднага след това ще го нахраниш и ще му доставиш книги, по които да учи уроците си. Като зарадваш душата на това дете и ти ще се зарадваш. Щом ти се радваш и Бог ще се радва.

Желая ви сега Христос да се роди във вас. Това наричам Рождество Христово. Вие живеете в много важна епоха. Надали някога сте живели в по-важна епоха от сегашната. От две хиляди години насам вие не сте имали по-благоприятни условия от сегашните. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага.

И тъй, помнете следните неща: песимизмът се е родил в света преди Христа, във времето, когато е царувал Сатурн. Когато Марс имал влияние на Земята хората се научили да се бият и да воюват помежду си. Когато Юпитер имал влияние на Земята, хората се занимавали със създаване на различни религиозни системи, с теории за личните чувства и достойнства на човека. Когато Венера имала надмощие на Земята, хората приложили любовта между мъже и жени. Луната научи хората да фантазират. Меркурий ги научи на особен ред и порядък в сметките, в търговските им отношения. Днес Слънцето указва силно влияние върху Земята. То учи хората на правилно живеене. То им показва начин за изпълнение на волята Божия на земята. Всички планети имат две страни на въздействие: добра и лоша. Обаче в Слънцето всичко е добро.

Като ученици вие трябва да следвате пътя на Слънцето. Превърнете всичко лошо и отрицателно в себе си в добро. За да постигнете това използвайте Слънчевата енергия.Каквото лошо носите със себе си от миналото, изнесете го на слънчевите лъчи да се превърне в добро. Не се обезсърчавайте. Знайте, че условията, които имате днес на земята, са. много благоприятни. Ако не ги използвате и на небето да отидете, нищо няма да постигнете. Вие ще се намерите в един съвършено чужд свят, в който не можете да се ориентирате. Колкото време и да ви остава на земята използувайте го така, че да се свържете с енергиите на слънцето, да направите връзка между сегашния и бъдещия си живот. Направите ли тази връзка, като отидете на небето ще бъдете готови и за тамошните условия. Като се приготвите за разумния свят, вие ще напуснете земята със светла, огнена каляска, придружена от два ангела. Там ще ви приемат с песни и музика, ще ви разведат из цялата Вселена да видите какво Бог е сътворил. Докато дойде новата епоха вие ще живеете на земята, дето управлява архангел Михаил със своя огнен меч. Дълго време още мечът на архангел Михаил ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този меч все ще чисти. В личния, в семейния, в обществения, в народния живот става голям преврат, какъвто никога не е ставал, но всичко ще бъде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха са. много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се уверите в истинността на думите ми.

Като ставате сутрин от сън, кажете си: сега Бог царува на земята и управлява света. Сега Христос царува. Сега и архангел Михаил царува и чисти света със своя огнен меч. Няма да мине много време, когато всички земни царства ще станат царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и един пастир.

Т. м.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия М ъ дрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

20. Лекция от Учителя, държана на 7. януари 1930 г., София. - Изгрев.