Разлика между версии на „Форма и съдържание“

Версия от 20:27, 3 декември 2009

ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

Т. м.

Тема за следния път: Влияние на водата и на въздуха върху живите организми.

Като пишете темите си, всеки да се стреми да напише нещо, което е вярно, т.е. да напише нещо право. Какво значи право писане? Тук ние имаме две думи, от които можем да образуваме една сложна дума – правописане. Тази дума има двояк смисъл. Противоположна на нея е думата „кривописане”. Правописане подразбира редовете да бъдат прави, а кривописане – редовете да са надолу. Същевременно разбираме и правилно и неправилно писане. В живота богатият човек слиза надолу, понеже е натоварен. Като носи тежък товар, той постепенно слиза надолу и затъва в гъстата материя. От една страна той се стреми към богатство, а от друга е недоволен, защото носи голям товар. Сиромахът върви нагоре, защото е лек, не носи никакъв товар на гърба си. Обаче, богатият и бедният, ученият и простият, колкото да са недоволни от живота си, всеки мисли за себе си, че като него друг няма в света. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предвид Великия принцип на живота, с Който е свързан. Наистина, няма подобен на Великия принцип, от Когото излиза всичко живо. От този принцип са произлезли и растенията и животните, и хората.

Външно човек е форма, в която е поставено някакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божествен произход. Следователно, ако под думите „като мене втори човек няма”, се разбира съдържанието на човека, има смисъл да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея няма друга в света, тя е на крив път. Колкото да е красива формата на някой съд, той е ценен, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано в него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя са едно и също нещо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излее, остава празна форма, която няма вече тази ценност, каквато първоначално е имала.

Човешкото тяло представя форма, съставена от множество малки форми. Запример, главата е форма, в която разумната природа е поставила най-ценното съдържание – мозъкът. Горната част на главата, дето се намират моралните центрове на човека, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелността на мозъчните центрове определя формата на човешкото лице. Колкото по-деятелна е мисълта на човека, толкова и лицето е по-дълго. Природата е определила известни норми, на които трябва да отговарят дължината и широчината на лицето. Хора, които имат кръгли, валчести лица, приличат на деца. Обикновено те се занимават с дребни работи; те мислят как да премахнат препятствията от своя път. Те обичат да живеят без мъчнотии. Има изключения и от това правило.

Колкото по-разумен става човек, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиите се удължават, разумността и будността на ума се увеличават. Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по-слаба е разумността. Тези хора мислят философски, но не са досетливи. Щом е дошъл на физическия свят, човек трябва да бъде досетлив, съобразителен. Музикантът, запример, трябва да има уста, да различава вярно тоновете. Както различава тоновете, така човек трябва да различава и мислите, да познава низшите от висшите. Някой казва, че не може да различава тоновете. Щом не различава тоновете, той не може да различава и мислите. Защо не ги различава? Ако между човека и висшите мисли и чувства има нещо подобно, той непременно ще ги различава от низшите. Как може котката да върви след рибаря, който носи риба в ръцете си? Между котката и рибата съществува голяма любов, заради което котката е в състояние да следва рибаря из целия път. Интересно е, отде произлиза тази обич? Котката живее на суша, рибата – във водата, но въпреки това, котката върви подир рибаря, защото и мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казват, че които си приличат те се обичат. Ако това твърдение е вярно, питам: Каква прилика съществува между котката и рибата?

Съвременните хора се нуждаят от нова философия, от нов начин на разсъждение. Те обичат да си служат със сравнения и аналогии, но това е само за философите и мъдреците. Когато обикновените хора прилагат аналогията, те дохождат понякога до смешни заключения. За свое оправдание те казват: Човек трябва да греши, не може да живее без погрешки. Вярно е, че като живее, човек прави погрешки, но важно е да се учи от грешките си. Като рисува, като свири, човек непременно ще греши, но важно е да се учи от грешките си и да напредва. Човек трябва да внесе нещо ново в мисълта си, да се освободи от обикновените форми и образи на нещата. Запример, хората нямат ясна представа за жената и за мъжа. Според някои, жената е същество, облечено в рокля, а мъжът – с панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мъжа. И след всичко това чувате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Друг пък не иска да бъде мъж. Не е лесно да бъдеш жена, не е лесно да бъдеш и мъж. Преди да станеш жена, ти трябва да бъдеш мъж. Първо се е явил мъжът, формата, в която се е вложило съдържанието – сърцето. За да изработи такава форма, в която да се влеят велики, възвишени чувства, човек трябва да има отличен ум. Само при това положение формата и съдържанието се осмислят.

И тъй, задачата на човека е да реализира своята форма в този вид, в какъвто е предвиден в началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.” Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нещо велико и красиво от себе си. Той се стреми към идеалната форма на човека, каквато Бог е създал. Той разбира, какво нещо е красотата, но не може изведнъж да я изработи. Като работи върху себе си, само така човек вижда, колко мъчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, без да мисли много, някой казва, че разговарял с ангелите, с Бога, че имал някакво откровение. С Бога и с ангелите се разговарял, а не може да се справи с най-малките си мъчнотии. Ако е за говорене с Бога, и мравките, и буболечиците могат да кажат същото, но какво ще кажете вие за тяхното знание? Грамадна е разликата между разумния човек и мравята. Говори ли някой за своето откровение, той трябва да посочи мястото, отдето иде откровението. Всяка способност в човека има определено място на главата.

Един господин отглеждал кокошки и петли и забелязал, че някои от петлите били особено смели. Той започнал да ги наблюдава и ги сравнявал с обикновените петли. По този начин той искал да види, коя е причината за смелостта на тия петли. И какво забелязал? Отстрани на главата, зад ушите на тия петли, имало един силно развит център.Другите петли, които не били толкова смели, нямали този център. Това било голямо откровение за този господин. Той веднага приложил своето откровение във френологията. Тъй щото, за да прояви някаква способност, човек трябва да е развил съответен център. Този център се намира някъде на главата. Според френолозите човек има 42 центъра на главата си, които трябва да развива. За да има някакво откровение от разумния свят, преди всичко човек трябва да има широко разбиране за живота.

Съвременните френолози и физиогномисти, като изучават човешката глава и човешкото лице, казват на човека, какви способности има, какви характерни черти проявява, а понякога му предсказват. В предсказанията си понякога правят погрешки: кажат нещо, което не се сбъдва. За да не излагат своя авторитет, а също и авторитета на науката, те трябва да мислят повече и тогава да говорят. Те трябва да правят наблюдения, да изучават хора, у които известни способности са силно развити, и да се учат от тях. Пък и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличават с голяма интелигентност, както и тия, които имат добре развити чувства. По устройството на тялото ще изучавате човешката воля. Строежът и формата на главата, на ръцете, на краката, на цялото тяло, изобщо, показват степента на развитието, до което даден човек е достигнал.

И тъй, каква е задачата на човека? Задачата на човека е да бъде художник, да нарисува своя собствен образ, да извае своята собствена статуя. През целия си живот той прави скици, туря сенки, но картината му все недовършена остава. Човек трябва да работи дълго време върху силите на ума си, за да се прояви такъв, какъвто Бог го е замислил. Дълго време трябва да работи върху сърцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушите и очите си, за да изработи ония линии, които първоначално още са предвидени. За да се прояви като добър художник и скулптор, човек трябва да разполага с такава наука и религия, които да го подигат, да му дават импулс и условия за растене и развиване. Ако човек вярва в Бога от страх, това не е никаква вяра. Истинската вяра разширява ума и сърцето на човека. Истинската вяра укрепва тялото на човека. Стане ли въпрос за вярата, казвам: Вярвайте в Бога на свободната мисъл. Вярвайте в Бога на свободните чувства. Вярвайте в Бога на свободните действия. Свърже ли се с Него, човек придобива свобода и се радва, че се е издигнал над всички стари, ограничени разбирания.

Често религиозните хора казват, че човек трябва да прави добро, да бъде добър. Доброто не е само външна проява. Всеки може да прави добро, без да е добър човек. По колко пъти на ден човек обещава да направи някакво добро за Господа, без да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвътре не е обещал. Човек обещава да направи нещо за Господа, докато се намира в някаква мъчнотия. Щом мине мъчнотията, той забравя обещанията си. В това отношение хората мязат на онзи циганин, който обещал да запали на св. Никола една голяма свещ, но не изпълнил обещанието си. Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави, циганинът се обърнал с молба към св. Никола, да му помогне да мине благополучно реката. В знак на благодарност, той дал обещание, че ще запали на св. Никола една голяма свещ. Като преминал реката благополучно, той се обърнал към св. Никола с думите: Св. Никола, аз обещах да ти запаля една голяма свещ, но ето, че сега нямам пари, беден човек съм. А защо ти е на тебе такава голяма свещ? Ти не се нуждаеш от запалени свещи.

Какво трябваше да каже циганинът на св. Никола? Той трябваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнеш да мина реката, ще ти служа с ума и със сърцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта. Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност, циганинът казал на светията: Св. Никола, ти не се нуждаеш от моята свещ. Остави ме да бъда свободен, както си и ти свободен.

Често хората изпадат в положението на този циганин и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали. Докато се намират в трудно положение, те обещават, че това ще направят, онова ще направят. Щом излязат от затруднението си, нищо не изпълняват. Защо обещават и защо не изпълняват обещанието си, и те не знаят. Щом обещае да направи нещо за Господа, човек непременно трябва да го изпълни. Някой обещал да стане калугер, но не станал. Какво представлява калугерството? Да станеш калугер, това значи, да се откажеш от влиянието на света, от ядене и пиене, от богатство и слава на външния свят. Калугерът трябва да бъде като щуреца – цял ден да играе и да пее. Ако не свири и не пее като щуреца, калугерът не се е посветил, както трябва. Калугер и щурец са синоними. В широк смисъл на думата, калугер е онзи, който се е посветил да служи на Бога всред съблазните и изпитанията на света. Той не се страхува от изкушенията и съблазните, защото ги е надраснал. Той живее всред тях и помага на страдащите.

Като ученици, вие трябва да бъдете справедливи. Направите ли нещо, трябва да се запитате: какво допринася моята постъпка за ума, за сърцето и за тялото ми? Ако постъпката ви едновременно донася нещо добро и за ума, и за сърцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърцето и за тялото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щом е така, учете се от постъпките си и втори път не правете погрешки. Не само това, но вие трябва да се запитате: Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни? Това, което е добро за едного, трябва да бъде добро за всички. Ученикът трябва да бъде последователен в своите мисли, чувства и постъпки. Това е новото, което трябва да се вложи, както в живота на отделния човек, така и в семействата, обществата и народите.

За да дойде до новото в живота, човек трябва да преобрази своя вътрешен свят. Преобрази ли вътрешния си свят, и външният ще се преобрази. Това не може да стане изведнъж. Като изучава проявите си, човек вижда, че в мислите, в чувствата, в тялото си има много наслоявания, остатъци от миналото, от които не може лесно да се освободи. Той трябва да работи усилено върху себе си, за да се освободи от утайките на миналото. Тия утайки не са само лични негови, но и на цялото човечество. Колкото по-духовен е човек, с по-голяма сила и мощ, толкова по-лесно може да се освободи от наслояванията на своето минало и да се подигне.

Човек трябва да се стреми към реализиране на своите стремежи, към постигане на известно съвършенство. Да постигне човек някакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, с която да привлече вниманието на разумния свят. Човек иска да бъде обичан, без да се запитва, за какво трябва да го обичат. Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бога, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямата сърце, което да възприема Неговите чувства? За какво ще ви обича, ако нямате воля, с която да реализирате Неговите желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и големи. Вярно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нещо извън силите си. Важно е човек да бъде свързан с машината и да знае, къде да бутне. Следователно, ако човек е свързан с разумните закони на природата и знае, къде да бутне, работите му ще се нареждат добре. Днес хората не успяват в живота си, защото не са свързани помежду си. Хората представят скачени съдове и, ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Като не знаят, как да предават и възприемат мислите и чувствата си; като не знаят, къде да бутнат, те се намират в големи мъчнотии и страдания.

Всеки човек иска да се освободи от страданията си и търси начин, как да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, дават методи за усъвършенствуване на човека. Щом се усъвършенствува, човек се освобождава от страданията. Обаче, той трябва да бъде искрен, да прилага тия методи, без да се обезсърчава и критикува, без да се съди. Като намери своята добродетел, или дарба, колкото малка да е, той трябва да работи върху нея, да я засили. Ама имал слабости. Това нищо не значи. Слабостите не са само негови. Те са предадени по наследство, от някой негов дядо или прадядо. Същевременно той носи в себе си добри заложби, които могат да го спасят. Щом минат десетина години, и лошото в него ще изтече, ще стане преврат в неговите мисли и чувства, и той ще тръгне в добрия път на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да бъде внимателен и към близките си, да не ги спъне или отклони от пътя им. С една мисъл само човек може да отклони посоката на движението на своя ближен в добро или в лошо направление.

В турско време един турчин извадил ножа си срещу един българин, с намерение да го убие. Като разбрал това, българинът веднага паднал на колене, хванал се за краката на турчина и извикал: Ти баща, ти майка! Моля ти се, не ме убивай! Като чул тия думи, турчинът се смилил над българина, скрил ножа си и му подарил живота. Защо се смилил над българина? Защото българинът знаел да се моли. Той бил разумен и добър човек. Следователно, за да запази главата си от отрицателните сили на живота и на природата, човек трябва да бъде добър, разумен и справедлив.

Работа се иска от всички хора, и то съзнателна и разумна. Ще каже някой, че хората не живеят добре. Отде знае това? По себе си съди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцат. Не се заблуждавайте. Ако барометърът днес показва разваляне на времето, товане значи, че времето навсякъде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние от 10-15 км., но не и за целия свят. Вън от тази зона, слънцето грее, времето е топло и приятно. Някъде дойде циклон, събаря къщи, разрушава дървета, но влиянието на този циклон е ограничено, не обхваща цялата природа. Същото можем да кажем и за противоречията в живота. Много противоречия има в живота, но те не засягат цялото човечество. Повечето противоречия имат частичен характер. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, без да се страхувате от него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се в огледалото, да видите, какви промени стават във вас. От промените на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трябва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бъде човешкият ум, второто – човешкото сърце, а третото – тялото на човека. Ако има само едно огледало, човек се намира в положението на грънчар – прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание във формите. Приложи ли и третото огледало, той е осмислил съдържанието на своите форми. На младите хора препоръчвам да си служат с едно огледало, на възрастните – с две, а на старите, високо напреднали – с три.

Т. м.

46. Лекция от Учителя, държана на 9 юли, 1930 г. София – Изгрев.