Разлика между версии на „Опитай!“

Версия от 07:21, 7 октомври 2009

ОПИТАЙ!

21 февруари 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

„Отче наш”. Размишление 15 минути.

Ще прочета 20 глава от Изход, до 18 стих.

Някой път човек пропуща ръководните правила в живота, понеже има един закон отвън, който ограничава човека, и един закон отвътре, който служи за неговото развитие и посвещение. Навремето евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложиха външната му страна, а оставиха вътрешната. И сега, колкото и да са културни хората, пак се спират върху външната страна на закона, а пък вътрешната изоставят. Външната страна ограничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина. Ти храниш една кокошка или една патица и може да минаваш за благодетел. Продаваш я, вземаш пари и се поминуваш. Когато кокошката снася яйца, ти ги изяждаш и пак минаваш за благодетел. В света, каквото и да прави човек, прави го с известно користолюбие, защото външно законът е свързан с користолюбието. Даже и майката, като милва детето си, може да има в себе си нещо користолюбиво. Например гледащ младата мома, защото ти е приятно, а не гледаш стария. Обичаш новата, хубавата дреха, а не обичаш старата. Много естествено. Това има свое обяснение. Вие се занимавате с външната страна на закона и по външен начин искате да се повдигнете и да разберете Божествените работи. То е невъзможно. По закон никой не може да се оправдае. Всички се спирате върху външната страна на нещата: кой как е погледнал, кой какво е казал. По този начин хората още хиляди години няма да знаят как да говорят, как да гледат. Всеки от вас има свой начин да гледа човека и да му говори. И за всеки отделен човек има специфичен закон, специфично правило. Трябва да обърнете погледа си върху вътрешната страна на живота! Има едно вътрешно разбиране! Свободата, силата и знанието идат при човека само при едно вътрешно разбиране.

(Учителя показва две картини: и на двете картини е представен човек с крак върху Земята и се стреми към Слънцето – простира ръце към него. В едната картина около човека е тъмнина, а в другата – около човека е светло.)

Тези две картини показват двете страни на закона. Черната картина е външната страна, а пък светлата картина е вътрешната страна на закона. И двете имат еднакви сюжети. Тази сестра, която ги е нарисувала, доста добре ги е схванала. Какво представят те? Закона. И в едната, и в другата картина има Слънце, но каква грамадна разлика има между едното слънце и другото! При картината с черен фон това, към което се стреми лицето, е неговото разбиране. Но това негово разбиране не може да освети околния свят. Светът около него е тъмен. А пък при другата картина околният свят е осветен, човекът навсякъде може да ходи; той е свободен.

Не си достатъчно умен. Значи вървиш по външната страна на закона. Стеснен си, ограничен си – по външната страна на закона вървиш. Постоянно мислиш, че хората не постъпват както трябва. Но същевременно и ти не знаеш как трябва да постъпиш. Ти казваш: „Господ живее в хората”. Щом Господ живее в хората, те са в светлата картина. В светлата картина Господ живее, а пък в тъмната – човекът живее. Сега тук (в салона) лампите осветяват. Но те не могат да осветят външния свят. Тук сме свободни, но щом излезем вън, ограничени сме. Вън е тъмно. Тази светлина не можем да изнесем вън.

Някой ще каже: „Защо светът е така направен?” Това е външната страна на закона. Ако аз се спъна някъде, ще питам ли защо съм се спънал? Защото е тъмно. Защо се спъвам о някой камък? Защото камъкът е застанал там, дето не му е мястото. И ти като минеш край него в тъмното, ще се спънеш. Ще дойде някоя бълха или въшка в тебе. Защо? Защото е глупава. Светът е толкова широк, а тя ще се качи на главата ти! И от този умния човек, който е създаден по образ и подобие Божие, тя мисли, че ще вземе нещо. Тя ще си намери там смъртта, нищо повече! По някой път и ние постъпваме така. Всичките, даже и напредналите ученици, постъпват както бълхите и въшките. Ти не трябва да грешиш, понеже щом грешиш, все едно че си влязъл в някоя риза или се разхождаш върху някоя свещена глава. А който влезе в свещената глава, него го очаква смърт, нищо повече. Защото светът не е място на произвол. Бълхата може да влезе където иска, никой не може да й забрани, но оттам няма да излезе, както е влязла. А тя, като влезе, не излиза навън или ако излезе от едного, влиза в другиго. Ако и вие постъпвате така, ще дойдете до външната страна на закона. Това всякога спъва хората. Животът отвън не може да се оправи. Аз не зная правила, които да оправят човека. Представете си, че гладувате 4-5 дена и ви покажат едно вкусно ядене и което като ти замирише, да не се зароди у вас желание да ядете! Че може ли това да стане? 4-5 дена да те държат жаден и да ти покажат вода и да не пожелаеш да я пиещ! Възможно ли е? Или след като си бил всред миризми, да нямаш желание да дишаш чист въздух? Или пък да не пожелаеш светлина! Законът е: „Не пожелай!” Нещата са престъпни, но кога? Всички неща, които се извършват без Любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с Любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то, каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, всичко му даваш. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: „Любовта е изпълнение на закона”. Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение. Така трябва да разбирате. Имате още дълго време да живеете на Земята. Каквото и да мислите, ще кажете: „Светът е такъв; ние сме такива”. Аз разделям хората на две категории: хора, които имат Любов, и хора, които нямат Любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, Любовта ти е много малка. Щом имаш мир в душата си, имаш и Любов. Ти се сърдиш,, недоволен си и мислиш, че вървиш по пътя! Това показва, че ти вървиш по външната страна на закона. Де е силата на човека? Силата на човека седи в Любовта му! Ако говориш на френски без Любов, французинът'ще ти каже: „Какво обичате?” „Можеш ли да ми направиш една услуга?” Той ще ти каже: „Нямам време”. Щом му говориш с Любов, той ще се спре и ще ти услужи. В закона на Любовта няма никакво изключение, а пък в закона на безлюбието всичко е изключение. И тогаз ти питаш: „Защо се случва в живота така и така?” Защото няма Любов! Някой не може да учи. Защо? Защото няма Любов. Трябва да има непреривна връзка в разбирането. Не едно да разбираш, а пък друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например, да кажем, че някой знае какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и къде трябва да се употреби един глагол. Какво значи, глаголът „бия”? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол „правя” (на английски „ду”). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие” е външната страна на закона, а пък „прави” е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, ще има бой.

Сега вие всички очаквате, че като умрете и отидете на небето, ще ви посрещнат ангелите и светиите. Че ще ви посрещнат ангелите и светиите, не се съмнявам, но кои светии? Има два вида светии: едните са облечени в черни раса, а другите – с бели. И ангелите може да са облечени с бели ризи, а може и с черни. Има светии на закона; има и светии на Любовта. Те се различават. Вие можете да поддържате която религия искате. Това е външната страна. Религиите са външната страна. Как човек трябва да постъпва, това е цяла наука. И това е външната страна. И никоя религия не може да ви спаси, ако в нея няма Любов. Вие ще бъдете тогаз под закона на тъмнината, на ограничението.

(Учителя показа картината с тъмния фон.)

След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина и ще мечтаеш за пари и други материални блага. Ти за Бога можеш да мислиш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма никой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени, е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той е станал поп, заел е най-високата служба”. Но питам: след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти като стане поп и дъщеря ти – попадия, кой ще ги храни? У всички има желание да се облечем, да се вчешем хубаво. Това е външната страна на живота. Ако се облечем хубаво, това е външната страна на закона. До никакво постижение не можем да дойдем така. И ако само външно разбираме Божествения свят, ние ще бъдем ограничени. Същият закон е и за Бога; Господ казва: „Който не ме обича”. Не само трябва да вярваш в Бога, но трябва да Го обичаш. Щом не Го обичаш, ти си престъпник. Единственото важно нещо е да се обича. Без Любов не може ли? Не може! По какво се познава Любовта? В Любовта няма смущение, няма болести, няма страдания. Ще кажете: „Че какъв ще бъде този живот без страдание?” Отличен живот ще бъде! Като живота на ангелите. Вярващите ще кажат: „Как ще разберем живота без страдание?” Много добре ще го разберем. Но при сегашните условия можем да го разберем само чрез страданията, защото се движим в тъмнина. Не искаме да ходим в светлина. Мислим, че ако при сегашните условия навлезем в светлината, очаква ни смърт. Като микробите, които причиняват болестите. Щом ги изнесете на слънчевата светлина, измират. Затова те търсят влажните, тъмните места. Животът е такъв. Понякога чрез светлината искате да разберете кой човек е добър и кой не е. Някой търси добър слуга. Един лош човек търси един добър, но не заради Любовта, а защото иска да го направи касиер. В света има много користолюбие. И в религиозното общество ще те приемат, след като те проверят дали си добър, или не но не, за да си осигуриш място на небето, а за да бъдеш полезен на обществото. А пък с това не се разрешава въпросът. Защото член на дадено общество не прави на друг пакости. Един вълк не прави пакости на вълците. Но спрямо другите същества друго е неговото поведение. По някой път вие се питате: „Аз напреднал ли съм?” Ти можеш да имаш напредъка на вълка. Можеш да имаш напредъка на овцата или на рибата. Ако човек в сегашния си живот има тези разбирания, той още хиляда години ще седи на Земята. Трябва ново разбиране. Вие си внушавате, че ако промените сегашното си разбиране, ще ви се случи някое голямо зло. За минута съм съгласен с това. Представете си, че живеете в една къща, и ви казват, че тя скоро ще се срути. Следователно трябва да я напуснете. А друг ви казва, че вън е много студено, ще замръзнете. Вън има 30 градуса студ. А ако сте вътре, къщата ще се събори. Кое трябва да предпочетете? Външният студ ще се измени, времето ще се затопли, но къщата непременно ще се срути. Така е и със старите ни възгледи, те ще рухнат в нас и ще ни затиснат. Светът ще се измени. За предпочитане е при най-лошите условия да излезем вън от къщата, която иначе ще се срути върху нас. А пък външният, Божествен свят, колкото и да е лош, то е привидно така; той ще се измени. Сега ви навеждам на една идея. Разбиране трябва. Ако вие нямате една правилна философия за Бога, вашите работи никога не могат да се оправят. Условието да се оправят вашите работи е във вашите ръце. Аз съм на чист въздух, от мене зависи как да дишам. Няма никой, който да ме ограничава. Някой мисли: „Как ще се храня?” Сам ще се храниш! „Кой ще ме ръководи?” Сам ще се ръководиш! Няма никаква опасност от това. Слепите имат нужда някой да ги ръководи, а пък онези, които виждат, нямат нужда от никакво ръководство. Казват: „Да си уредим живота!” Как го уреждаме сега? Мислите ли, че сегашният живот, какъвто го имаме, е уреден? Не е уреден. И няма какво да се обезсърчаваме. Ние се обезсърчаваме и искаме да уредим живота си по външен начин. Външно животът още за хиляди години ще бъде все такъв. Той е бил такъв при рибите, при птиците, при млекопитаещите; и при човека, откак е излязъл от рая, все е такъв.

Постарайте се да научите какво нещо е Любовта. Направете един опит с Любовта. В деня, в който ти искаш да опиташ Любовта, ако времето е много студено, ще се стопли. Когато правите опита, изберете най-студения ден и кажете: „Аз ще опитам какво нещо е Любовта”. Ако можете да внесете малко от тази Любов, за която ви говоря, непременно 30-те градуса ще се смалят. Вие ще имате най-малко 20 градуса над нулата. Трябва ли да се аргументирам? Вие се чудите, съмнявате се. Аз ще ви докажа.

Представете си, че едно момиченце водя с черна маска и никой не му обръща внимание. Това, черното момиче, представлява външната страна на човека. Който го погледне, не му обръща внимание. Тук го бутнат, там го бутнат. Аз казвам на детето: „Ако ме слушаш, аз ще ти покажа начин, по който твоят живот ще се подобри. Има нещо в тебе, от което трябва да се освободиш.” Имам предвид маската. Но тя тъй е лепнала за кожата, че не може да се отлепи. Намазвам с една течност и детето се освобождава от тази външна чернота. Зад това черно лице се крие ангелска красота. Когато хората видят неговата красота, всичко се изменя. Има ли препятствие за една красива мома? За нея навсякъде пътят е отворен. И в Америка да отиде, и в Англия! Това е Божественото!

Няма човек, който да не се поклони на красотата! Грозният човек се моли, но за него нямат време. А за красотата имат и време, и пари. И аз обичам красивото. Грозното не го обичам.

В Любовта няма престъпление. Ако вършиш престъпление, това е външната страна на закона. В Любовта престъпление по никой начин не можеш да направиш. Искате да ви докажа? Добре. Можете ли да отрежете едно парче месо от тялото си, да го опечете и да го изядете? Не можете! Каквото и да е, няма толкова глупаво същество, което да почне да се гризе само. Само мечката по някой път, през дългите зими смуче лапите си.

Това е Любовта: не можеш да направиш престъпление по отношение на себе си; от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат закона на Любовта, ще бъде невъзможно да се направи пакост някому. Всички хора съставляват едно цяло с тебе. Ето защо не може да се направи престъпление. Но вие имате предвид сегашния живот. Гладен си. Искаш да ядеш печена кокошка. Това е външната страна на закона. Че трябва да ядеш, да! Но какво да ядеш, това е въпросът! И ако ти отнемеш черното от себе си, веднага ще намериш истинската храна около себе си. Аврам отиде да принася в жертва своя син. За да го изпита, Господ каза му: „Принеси сина си в жертва”. Той отиде да изпълни това, понеже Бог го изисква. И дигна ножа си. Каза му се: „Няма да принасяш сина си в жертва”. И видя Аврам овен, вплетен в храстите. И откъде дойде този овен? Когато вие сте гладни, ако искате да изпълните Божия закон, веднага ще бъдете задоволени. Можете да направите още сега опит. Ако искате да познаете докъде сте стигнали, седнете на масата. Нямате нищо, нито 5 пари, нито хляб. Кажете според закона на Любовта и хлябът ще дойде, яденето ще дойде, хубаво изпечен хляб, направо от фурната, няма да ходите да го купувате. Щом сте гладен, подремнете си малко и ще намерите хляба на масата. И не се интересувайте кой го е донесъл! Да кажем, че нямате обуща. Пак подремнете малко и ще имате обуща. Дрехи нямате или каквото и да е – направете опит. Но няма да казвате на никого. То ще остане един факт само за тебе; ти ще го знаещ. Разправиш ли го на другите хора, пак ще бъдеш облечен в черната дреха. Тогаз законът не работи. То е за тебе. Когато всички хора говорят това-онова, аз се спра и си казвам: „Чакай да видя този закон прав ли е, или не!” Аз седна и хлябът е там. И казвам: „Този закон е прав”. А пък като седна и няма хляб, тогаз казвам: „Законът не работи”. Искам да чета една книга. Подремна на масата; събудя се и книгата е там. Или пък подремна, събудя се и книгата я няма! Този закон работи по пътя на Любовта. Трябва да разбера нещо. Подремна, и като се събудя, разбирам го.

Там, дето има Любов в света, нещата са реални. Всичко това, което в дадения случай ти е необходимо, ще го имаш. Сега направете един опит. Не пъшкайте само. Работите ви не са оправени. Ако имаш да вземаш от някого, ти го даваш под съд. Ако не дава, изваждаш револвера си и пак го вземаш. Но утре на тебе ще ти покажат същото. Гледам ви, че не можете да си разпределите столовете. Две сестри сядат и се бутат. И след това ме питат: „Учителю, кога ще дойде Христос?” Някой ще гледа през прозореца ми какво правя в стаята си и пита: „Кога ще дойде Христос?” Казвам: още дълго има, додето дойде Христос. Щом я няма Любовта, престъпления навсякъде има. Това да го знаете! И без пердета може да е човек, и пак да върши престъпления. Аз ще направя добро някому, ще дам нещо на бедния, но това пак може да е от корист. Когато има Любов и при отворен прозорец, и при затворен, все едно и също е. А когато няма Любов, и при отворен прозорец, и при затворен, законът е пак същият. Той е в дълбокото убеждение.

Казват: „Какво има на онзи свят?” Че онзи свят е свят на Любовта! Ами този свят? Този свят е свят на закона, на безлюбието. И тук, и горе е онзи свят. Черните ангели живеят във външната страна на онзи свят! Ако сте със старите си разбирания, като отидете в онзи свят, ще видите, че той външно прилича на този свят. Ако пък живеете в закона на Любовта, то тогава и този, и онзи свят пак си приличат. Сега, каквото и да ви разправям, нещата ще останат неразбрани, освен ако опитате онази Любов, с която Христос е пожертвувал себе си.

Но знаете ли мислите на Христа, когато се е жертвувал? Вие обръщате внимание на външната страна на живота Му, че е бил прикован на кръста, но представяте ли си онези очи, с които Той е гледал на света? Казвате: „Не можем да си представим”. Ако имате неговата Любов, не само ще си представите, но и ще можете да извършите това, което Той е извършил. Ще кажете, че нямате сила да извършите това. Щом нямаш сила, това значи, че нямаш Любов. Любовта е нужна! Дето има Любов, всичко лесно става. И най-малките работи без Любов са тежки. Говоря ви това, защото съм убеден, че е така – не разглеждам механически този процес. Вие се съмнявате: „Как ще стане тази работа?” Детето, което иска да проходи, пита ли как ще стане тази работа? Яйцето, което иска да се измъти, пита ли как ще се измъти? Не пита! Започни и не питай! Не се спирай върху думата, но върви напред, въпрос на време е! И на яйцето най-напред не е вървяло. Но като го турят под кокошката 21 дена, пилето се излюпва.

И у вас, както и в яйцето може да се зароди желание да бъдете под крила. Както казва псалмопевецът в 91 псалм: „Който живее под покрива на Всевишния.” Трябва да разбираш това. Ти си още едно яйце! Гледаш да се настаниш под крилата на кокошката. И като поседиш така 21 дена, няма да бъдеш вече яйце, ще бъдеш пиле! И тогаз ще чуеш гласа на тези крила и ще изпълниш закона, като влезеш под Божествените крила, ще станеш свободен Затова трябва да седиш там! Така ще добиеш първата си форма. Казано е там: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребивава под сянката на Всемогъщаго”.

Направете си един личен опит и за него никому не говорете. И повтаряйте го, докато успеете. Аз на мнозина съм препоръчвал опити. Дойде ви някоя болест или неприятност. Направете опита! Вие все търсите външната страна на закона. Не е лошо. Външната страна на закона си съществува. Но там е робството! Е, добре, вие боледувате. Ако имате пари, ще викате някой способен лекар и ще ви помогне. Но представете си, че нямате нито 5 пари в джоба си, какво ще правите? Сега аз говоря на онези от вас, които нямат нито 5 пари. Казвам: които нямате пари, живейте по закона на Любовта, а които имате пари, живейте по стария начин.

Вие казвате: „Онези имат пари!” Станете им слуги. „Ама аз не искам.” Щом не искаш да станеш слуга, тогаз работи по закона на Любовта! Вие казвате, че не знаете. А онова дете, което отива на училище, знае ли да пише? Даже буквите не знае да напише. Искате да знаете какво се добива, като се напише буквата „а”? Голямо постижение има чрез това! Този, който може да напише „а”, всичко може да направи. Защото като напишеш една буква, като произнесеш една дума, ти се свързваш със сили! Думите, които Бог е създал, те са сили! Ако знаеш да произнесеш думата „Любов”! Ще ви дам един пример, какво нещо са думите. Представете си, че познавате един богат човек, който може да ви помогне, но той е умрял. Колкото и да се мъчите да го раздвижите, да го питате, ще ви каже ли нещо? Не! Този умрял човек не може да ви бъде в услуга. Макар да е богат, нищо не може да направи за вас. Това е сегашният ви живот. Но ако този човек, като почнете да го разтривате, се съживи най-сетне, той ще бъде готов да направи всичко за вас.

Същото е с думите. Ако в една дума можеш да вложиш живот, всичко ще постигнеш с нея. Но ако само я произнасяш, тя е като умрелия богаташ, нищо не може да направи. Казваш: „Любов”. Тя е мъртва дума! „Благост” – мъртва дума. „Сила”, също е мъртва дума. Казваш: „сила”, но оставаш безсилен. Ти говориш за вяра, но идва време, когато тя с нищо не може да ти помогне. Имаше един Симеон първозвани, мисля, че е от с. Б. Искал да приложи Христовия закон. Един ден излязъл от село и видял един бик, че мучи, и му казал: „Кой ти дава право да мучиш?” Хваща бика за рогата и казва: „В името на Господа Исуса Христа, да не мучиш”. Но бикът го свалил на земята и почнал да го мушка. Добре, че дошъл говедарят и го спасил. И после казва: „Бикът излезе много силен, щеше да ме смачка”. Казва формулата – „В името на Господа Исуса Христа” – но бикът е силен. Защо трябваше да хващаш бика за рогата? Той, бикът беше в тебе. Ти не можеш да го победиш, докато не си господар на себе си. Тогава, само като го бутнеш за рогата, трябва да го победиш. Но трябва да го бутнеш с Любовта, тогава ще изгуби силата си и няма да те повреди. Той не отишъл с Любов при бика, а го пита кой му дал право да мучи? Това е външната страна на закона! Не трябваше така! Той трябваше да отиде към задната страна и да го побутне, да го погали и да каже: „Много добър бик си ти!” Тогава бикът щеше да има съвсем друго разположение. Щом си го Хванал за рогата, ти работиш с външната страна на закона. Тогава работите ти стават така, както не ги желаеш. Като слушате това, ще кажете: „Че каква е нашата вяра?” Сега ходите по външната страна не закона. Един ден по светлия закон, втория ден – по тъмния и т.н. Ден и нощ. Постоянно се сменят състоянията ви. Решите нещо, дойде ви едно хубаво желание и в следния ден кажете: „Ще го поотложа малко”. И всеки ден отлагане, отлагане! Не отлагайте нещата! Защото с отлагането нищо не се постига. Има ли отлагания, значи и съмнения има. Ти решиш нещо и после се усъмниш. „Ами ако не стане”? Това прилича на случая с онзи баптистки проповедник в Русе, Арсимен. Имало един сляп в салона и той казал: „Като свърша проповедта, ще кажа на слепия: в името на Господа Исуса, прогледай!” Излязъл с Евангелието, но си помислил: „Ами ако кажа и не прогледне?” И той отложил. Прибрал си библията. Обаче който иска да прави опит, нека го направи, независимо от това, дали ще стане, или няма да стане. Това е човешкото. И ние сега отиваме с библията и се спираме, а въпросът остава неразрешен. Втори, трети, четвърти, хиляди въпроси остават неразрешени. И най-после казваме: „Нищо не можахме да постигнем в живота.”

По този външен начин никакви постижения не може да има. Това са ограничения, робство, страдания, смърт. Мойсей казва: „Да възлюбищ Господа Бога Твоего и да възлюбиш ближния си”. Върху тези два закона седи целият човешки живот. Та вие не очаквайте сега да се подобри светът. Не очаквайте да се подобрят хората. Това е второстепенно. Вие оставете този въпрос на заден план. Но вие можете да направите един опит, да познаете и да почувствувате прииждането на Божествените сили. Може да опитате как действува Любовта. Никой не може да ви покаже какво нещо е Любовта. Една постъпка, продиктувана от Любовта, може да ви се покаже, но вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската любов, там престават всички съмнения, безверие, всичкото зло. И започва животът на вечната радост, светът има вече друг изглед. Човек става мощен. Вие се чудите как досега не сте разбрали това? Ще ви приведа един пример, от който ще ви стане ясно и вашето положение. Едно бедно дете често обикаляло градината на един богаташ с намерение да си откъсне поне една ябълка, но винаги се натъквало на пазача и си отивало с празни ръце. Това продължило дълги години, но то никога не могло да изненада пазача. Обаче ако това дете се беше сетило да посее една ябълкова семка за тези години, то щеше да има голямо ябълково дърво, отрупано с плодове. Вие също се мъчите да изненадате пазача, но не можете. По-добре посейте семката на онова, от което искате да похапнете. Същата грешка направи Адам. Ангелът, който пазеше дървото, отиде по друга работа и Ева, вместо да посее семката на плода, изяде го. И престъплението на Ева беше не в това, че откъсна плода, но че го изяде. Трябваше да го посее. И тогава работата щеше да бъде съвсем друга. И вие посявайте добрите семена. Доброто трябва да се посее. Не изяждайте доброто никому, но го посявайте.

Неразбрани две неща има. (Учителя показва светлата и тъмната картина. После, показвайки светлата картина, продължава.) Разберете, това е Любовта (показва тъмната картина) и това е сегашният закон. По този закон и болест ще има, и смърт ще има, и беднотия ще има, и голотия ще има, и какво ли не! (Показва тъмната картина.) По този закон няма място за радост в живота. (Показва светлата картина.) Това е новият закон. По този закон трябва да вървим. Не търсете вашето слънце вън, а го търсете вътре. (Учителя показва тъмната и светлата картина). Този свят е вътрешният (показва светлата картина.) (Показва тъмната картина.) А този е външният свят. Това е светът на гъстата материя, на непреодолимите мъчнотии, а пък този е живият, красивият свят, свят на Любовта, дето всичко е възможно. Сега пак може да попитате: „Как може да стане това?” Казвам: както се излюпва яйцето, така се излюпете всички. Както се съблича кожата на една змия, така се съблечете и вие. Посявайте доброто, което е във вас! Посейте една семка! Че ако аз съм на ваше място и най-трудния въпрос много лесно ще може да го разреша. Да кажем, че някоя сестра не може да се споразумее с друга за място в този салон. Нека каже: „За Господа, за Любовта, която имам, ще седна на последното място!” Кой е на първото място? Който има Любовта, той е на първите столове. Който има Любовта, той е на първото място. А пък който няма Любов, той и отпред да е, пак е назад. Вие се питате: какво искам да кажа? Трябва да бъдете свободни! Ти казваш: „Но какво разбираш под думата „свобода”? „Искам да обичаш Истината.” „Но какво е истината?” „Да бъдете мъдри!” „Но какво е мъдростта?” „Трябва да имате знание!” „Какво е знанието?” „Трябва да имате сила!” „А какво е сила?” „Трябва да бъдете безсилни.” „Какво нещо е безсилието?” „Трябва да умрете.” ,А какво нещо е умирането?” „Трябва да ви заровят.” „Защо трябва да ни заровят?” За да изникнете пак.

Така ще дойдете до онези постоянни ограничения и най-после, за да намерите изход, като малко дете ще лазите и ще дойдете до едно вътрешно разбиране. Мнозина от вас сте готови, но мислите, че с едно махване всичко можете да направите. Обаче навън има 30 градуса студ и ако вие се помолите и при първата молитва студът спадне на 29 градуса, значи, опитът е сполучлив. Втория ден пак се помолите, студът спада на 28 градуса. Ако вие мажете да направите чрез молитвите си студът да спадне на нула градуса, тогава имате голямо постижение. Този студ е вътре във вас. Чрез спадане на студа се подобрява вашето положение. В какво се изявява студът? Ти седиш вдървен. Помолиш се и дойде подобрение. Втория ден – по-голямо подобрение. След 30 дни вие сте много добре. След 30 дни вие можете да ходите няколко километра. И след още 30 дни вие можете да работите.

Вие искате сега да се оправи външният живот. Не, между външния и вътрешния живот има съответствие. Трябва да поправите вътрешния живот. По буквата на закона, ако се върви, всичко ще се изгуби, а пък ако се върви по Любовта, всичко ще се постигне. Там никакъв външен закон не може да ви каже: „Така трябва да го направите”, това е ограничение на човека. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Това е законът на вътрешната свобода.

Казано е: „Опитайте и вижте, че съм благ”. И всички трябва да опитате Бога, че е благ. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите. Да опитате Бога! Това ще бъде най-знаменитият ден на живота ви, когато направите първия опит.

Аз наричам това зазоряване. При първия опит вие ще видите как слънчевите лъчи се показват на хоризонта.

И след това всичко в живота ви ще тръгне по мед и масло. Оковите ви ще паднат, сиромашията ви ще изчезне и вие ще бъдете в своята първоначална сила – в това положение, в което Бог ви е създал.

Това значи постижение.

Вие казвате: „Когато дойде Христос”. Щом дойде Любовта, Христос ще дойде. Кога ще станем силни? Когато дойде Любовта!

Щом дойде Любовта, знанието ще дойде.

Щом дойде Любовта, Мъдростта ще дойде.

Щом дойде Любовта, свободата ще дойде.

Щом дойде Любовта, Истината ще дойде, всичко ще дойде.

Първата заповед е: „Да възлюбиш Бога, Господа Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.”

Този закон съдържа четири неща: опитай се да възлюбиш Господа с всичкото онова, което имаш!

Силата на човека седи в това постижение. Щом се постигне то, всичко в живота може да стане!

„Добрата молитва.”