Разлика между версии на „Защо не можахме“

Версия от 21:11, 2 октомври 2009

Защо не можахме

Когато влезе вкъщи, учениците Му питаха Го настрана: "Защо ние не можахме да го изпъдим?" (Марк, 9:28)

"И внезапно, като се обърнаха, не видяха вече никого със себе си, освен Исуса самичък." (8 ст.) Хората наричат такова състояние халюцинация. Целият свят е само една халюцинация — нищо повече! Много просто, Вярно ли е всичко, което виждате? Вие не можете да докажете, кое е вярно, и кое не е вярно. Всяко нещо може, колкото да се докаже, толкова и да се откаже, т.е. да се отрече.

"И когато слизаха от гората, заръча им да не кажат никому това, що видяха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите." (9 ст.) — И досега още се задава въпросът, какво значи да възкръсне човек от мъртвите.

"Но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му, каквото щяха, както е писано за него." (13 ст.) Христос казва, че Илия дошъл. Ето едно доказателство за прераждането. Този стих се отнася за онези, които го отричат.

"И като дойде при учениците, видя около тях народ много, и книжници, които се препираха с тях." (14 ст.) Светът е пълен с книжници. Христос е горе на планината, а книжниците долу, под планината, водят спор, както става сега, по въпросите около жилищната криза. Днес всички спорят за хляб, за захар, кой взел повече, кой — по-малко. Ето с какви въпроси се занимават хората днес.

И попита книжниците: "Какво се препирате с тях?" (16 ст.)

И отговори един от народа и рече: "Учителю, доведох при Тебе сина си, който има дух ням." (17 ст.)

"И рекох на Твоите ученици да изпъдят бяса, но не можаха." (18 ст.) Като се намерите в затруднение, вие започвате да спорите, кое учение е право, и кое не е. И сега на дневен ред е въпросът, кое учение е по-право.

А Той му отговори и рече: "О роде неверни, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при мене!" (19 ст.) Мнозина казват, че когато дойде Христос втори път, ще оправи света. Според мене, ако Христос дойде сега на земята, ще Го окачат не на един кръст, но на десет.

"И доведоха го при Него. И като Го видя бесният, тутакси духът го покъса; и той падна на земята и валяше се запенен." (20 ст.)

И запита Исус баща му: "Колко време, откак му стана това?"(21 ст.)

А Исус, като видя, че се стича народ, запрети [забрани] на нечистия дух и му казваше: "Душе неми и глухи, аз ти повелявам, излез от него, и да не влезеш вече в него!" (25 ст.) Значи, Исус повеляваше на нечистите духове. Каза му да излезе вън.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Някой учен прави много изследвания, но безуспешно, нещо не му върви. Някой адвокат разглежда много дела, но работите му не вървят добре. — Защо? Някъде в домовете, между мъжа и жената, работите им не се нареждат добре. Някой свещеник се оплаква, че и неговата работа не върви добре. — Защо? — Богомолците не го посещавали. Актьорът се оплаква, че работите му не се нареждат добре. — Защо? — Все има някаква причина.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Учениците запитаха Христа: Защо не можахме да го изпъдим, та се изложихме пред света? В отговор на това Христос им отговори: "Този дух не излиза, освен с пост и молитва." И съвременната църква дава нареждания за пост и молитва, но този пост коренно се отличава от Христовия. И сегашните хора се молят, но това не е истинска молитва. — Как да не е молитва! — Молитва е но не е истинска; пост е, но не е истински. Истинска молитва, истински пост са нужни. Мислите ли, че всеки който вземе четка в ръка, може да рисува? Ако твоето дете нарисува една гарга, може ли художникът да приеме тази картина за изложба? Само онзи може да държи четка в ръка, който знае, как да нанася сенките, да създаде подтик у човека. Може ли да се нарече музикант онзи, който държи цигулка в ръка? Може ли да се нарече пианист онзи, който свири на пиано? Да свириш на пиано, това не значи да движиш ръцете по клавишите отгоре до долу. Може ли да се нарече Божи служител онзи, който облича одежди на свещеник? Ние отричаме тези неща. Всеки може да се заблуждава от външната страна на нещата, но аз никога. — 3аЩо? — Аз съм художник, не приемам нещата на доверие. Като погледна рисунката на някого, казвам: Това не е картина, това са гарги. — Вземи четката и ела да рисуваме заедно. Аз рисувам, и той рисува. — Сравни сега твоята гарга с моята и виж разликата. Някой музикант дойде при мене и се хвали със знанието си. Казвам му: Това не е музика, така не се свири. — Как се свири? Вземи си цигулката, и аз ще взема моята, да свирим и двамата. Молиш се и минаваш за набожен. — Каква е твоята молитва? Можеш ли с молитвата си да се излекуваш? Оплакваш се, че те болят краката. Молиш се, но болката ти не минава. — Защо? — Молитвата ти е слаба, не е истинска. Спираш се пред един извор, който бучи, надалеч се чува бученето на водата. Ти си нервен, търсиш тишина. Започваш да се молиш на извора: Моля ти се, спри течението си. Престани да бучиш, нервите ми не понасят. — Слушай, приятелю, това е моето естество. Тук е моето царство. Ако не можеш да понасяш шума, иди някъде далеч, да успокоиш нервите си. Аз съм оставен тук, да свърша някаква работа, не мога да не вдигам шум.

Днес и мене ме питат: Защо говориш така на хората?—Аз съм извор, върша работата си. Ако не искаш да ме слушаш, стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, бубулечици, мушици, те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и др. Пият, задоволят жаждата си и си отиват.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? — Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори. Ти впрягаш вола в счупеното си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си. Много просто, поправи ралото си и тогава иди да ореш. Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в счупеното рало, или в слабите волове.

Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото. Имаш възможност да направиш избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако избереш светлината на лампата, не си умен. Ако избереш слънчевата светлина, ти си умен човек. На слънчевата светлина и топлина всичко расте и зрее, всичко се облагородява. На човешкото огнище само няколко души могат да се топлят. Ученият е огнище, на което могат да се греят не повече от стотина души. Колко хора могат да се греят на слънцето? — Около 2.5 милиарда хора, освен десетте милиарда животни, мушици, бубулечици и пак ще остане място за още много същества. На слънчевата светлина могат да излязат всички хора да се греят. Това значи Божествен огън. Божествен авторитет. Кой не зачита Божественото? За всички е важен Божественият авторитет, а не човешкият. Въпреки това, някои гледат на Бога, като на същество, далеч някъде, Когото не могат нито да видят, нито да разберат. То е все едно, да убеждаваш хората, че не могат да видят слънцето. Трябва ли да видиш отражението на слънцето в огледалото, за да се увериш, че то съществува? — Не, излез вън, сам да видиш изгряващото слънце, сам да се погрееш на неговата топлина. Аз чувствам Бога с цялото си същество: с главата, със сърцето си. Ако разчитам на отражението в огледалото, ще се осакатя и ще оглупея. Аз искам да бъда вън от човешките закони; да изляза всред природата и там да се свържа с Бога.

Питат: Защо хората не ходят в църква? — Защото няма любов. — Защо свещениците са изгубили своя авторитет? — Защото няма любов. — Защо хората не мислят право? — Защото няма любов. — Защо управниците губят авторитета си? — Защото няма любов. След всичко това, хората ще отричат Бога. Те са много неискрени. Аз се обръщам към онези хора, които говорят за един Бог на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта, а не изпълняват Неговата воля. Питам ги: Как могат да говорят за новото учение, че развращавало света? Какво ще кажат те за християнските народи, които воюваха помежду си, избиха милиони хора и внесоха разврата в света. Де останаха религиозните хора и техните водители? Защо владиците, свещениците, проповедниците не казаха думата си? Нали Бог е Любов? Той допуска ли войната? Когато хората се убиваха, тормозеха, духовенството мълчеше. След това започнаха да се питат, кой внесе разврата в света и, понеже не са готови да чуят истината, те държат виновен този - онзи, но не и себе си. — Кой разврати света? Отговарят: Учените хора, новото учение, — Не, вие, които подържахте войната, развратихте света. Моето учение не може да развращава. Питам: Кой кодекс от Евангелието ви дава право да се биете? Може ли, в името на Христа да поддържате войната? След всичко това, пишат във вестниците, че аз съм развратил света.

Син Божи, Христос иде на земята! Знаете ли, какво носи Той за вас? Христос носи такъв камшик за владиците и свещениците, че щат-не щат, ще разберат, колко думите ми са верни и истинни. Няма да остане свещеник, проповедник или владика, на когото да не ударят 25 тояги. Няма да остане човек в света, когото Христос да не държи отговорен. Христос ще извика всички свети старци от Синода и ще ги пита, на кого служат. Народът, на когото те служат, е на Бога, не е техен. Българският народ не е създаден за светите старци и за светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот, преди да са били християни. Бог е навсякъде, между всички народи. Те са съществували и съществуват и без християнството. Аз не защищавам себе си, но казвам: Слушайте, братя, камшик иде за всички! За мене е добре, моят гръб няма да страда. Вашите гърбове ще страдат. Всички ще страдате.

Днес светият Синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? — Един човек, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво има да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи, зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? — Зад гърба ми стои великата Божия Любов; зад гърба ми стоят великата Божия Мъдрост и Истина; зад гърба ми стоят великата Божия Правда и Добродетели. Всичките живи добродетели са зад гърба ми. Всички разумни, културни същества са зад гърба ми. Знаете ли, колко велики са те? Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най внимателно; Ако ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. Например, спирам се пред един мравуняк. Гледам — една мравка излиза от мравуняка и се спира тук-там, търси нещо, но се връща празна. Казвам си: Сега ще направя един опит. Изваждам от джоба си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка. Изведнъж от мравуняка излизат няколко мравки и се отправят към житните зрънца. Всяка си взима по едно зрънце и се връща в мравуняка. Мравките казват: Голяма благодат се изля върху нас! Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това? — Не, знаем само, че стана нещо особено. Казвам: Аз имам милост към вас и ви подхвърлих няколко зрънца. Така постъпват и тези велики същества. Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от джобовете си и ги подхвърлят. Хората се трупат върху тях, събират ги и казват: Голяма благодат е дошла! Ще пишат във вестниците, ще обясняват причината за тази благодат. Великите същества ги наблюдават, смеят се, както аз се смея на мравките и казват: Утре, като минем покрай вас, пак ще ви подхвърлим нещо. А хората казват: В нашия свят става някакво чудо, някаква особена манна пада периодически от небето. Причината за това чудо съм аз. Като обикалям планината и правя своите научни изследвания, минал съм покрай този мравуняк и съм го облагодетелствал. Като не минавам вече оттам, мравките казват: Измени се вече светът. — Не се е изменил светът, но аз минавам през друг път. Между великите същества е и Христос. И той е един от тях.

Сега и религиозни, и светски хора разсъждават върху въпроса: Бог ли е Христос, или обикновен човек? Не съдя свещениците, но казвам, че и те не вярват в Божествения произход на Христа. Досега аз не съм осъдил нито един свещеник, нито един владика, но им казвам истината. Влизам в една касапница и отдалеч мирише — месото е развалено. Казвам на касапина: Месото е развалено, ти ще се компрометираш пред клиентите. Влизам в една бакалница да си купя захар. Опитвам захарта и намирам, че е фалшифицирана. Казвам на бакалина: Приятелю, захарта ти е лоша. Аз нямам нищо против касапина, нито против бакалина, но казвам, че стоката им не е добра. Трябва да продават чиста стока. — Майка ми и баща ми бяха добри, честни хора. — Остави това, но като търговец, ти си длъжен да продаваш честно. Като свещеник, ти си длъжен да работиш честно. Сега свещениците казват, какъв е бил Христос, какво е проповядвал Той; какво е Символът на вярата. Някой път, при свободно време, ще ви разтълкувам Символа на вярата. Първият член; Вярвам в Единнаго, Истиннаго Бога. —Вярваш, че Бог е любов, а твоят брат страда, умира; твоята сестра си предава честта. Стотици българки гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите, кой ги въведе там? Нека те първи кажат истината. Ако аз съм направил нещо лошо, готов съм да го изправя. Аз съм готов да изправя всяка своя грешка. Вие готови ли сте? Аз съм искрен, вие искрени ли сте? Аз обръщам внимание и на най-малките работи. Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението, И вие спазвайте този принцип. Духовенството се страхува от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде, да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Каквото и да направя в това направление, според мене, това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертваш живота си. Кой от нас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на любовта. Днес само се говори за любов, но не е това пътят.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Христос отговаря: "Този род не може да излезе, освен с пост и молитва." — Какъв пост? — На себеотричане. Ако не ядеш три деня, ще извикаш един беден, гладен и ще му дадеш твоята храна. Той ще яде, а ти ще му прислужваш. Както ти постъпваш, така ще постъпват и с тебе. Питам ви: Знаете ли, откъде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши, да не им отнема богатството. Наистина, българските свещеници са богати: църквата е в техни ръце, а аз нямам никакви приходи, нищо нямам в ръцете си. Най-напред те трябваше да ме приемат. Аз съм странник, ида отдалеч. Те имат власт, имат приходи, трябваше да ме приемат в дома си, да покажат своето гостоприемство, своето благородство и да кажат пред света: Ние първи Го приехме. Моят крак още не е влязъл в къщата им, а те казват: Видите ли Го този? — Да Го махнем. Той ще развали българския народ. Те настройват хората срещу мене и казват, че петня името Божие, че подронвам авторитета на светата църква. Питам ги: Де е вашият Бог? Де е Синът Божи? Синът Божи е синът на любовта. Де е вашата любов? Аз никъде не я виждам.

Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500 — 600 години, докато дойде новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят, как се работи с любов. Новата култура изисква нови хора, Тогава те ще разберат, как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте в дома ми, има място за всички. Тук ще видите, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове. Под "поп" и "владика" разбирам всеки човек. Едновременно, човек е и поп, и владика. Под "владика" разбирам цар. Всички сме царе. Понеже всички сме братя, ние не се нуждаем от владици и попове. Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика. Трябва ли да ти казвам да познаеш Бога? И двамата Го познаваме. Щом любовта царува в душите ни, ние трябва да я приложим в живота си и то в най-малките работи. Това значи, да живееш по любов, християнски. Това ще стане постепенно, но ще дойде отвътре, не отвън. Така трябваше да постъпи духовенството. Помнете: Великият закон на любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има свое последствие, и всяка лъжа — своя реакция. Каквато да е лъжата, тя всякога е лъжа, а истината е всякога истина.

Като говоря, аз разглеждам нещата от друга страна. Например, казват ми за някого, че е лош. Щом е така, аз ще разровя корените му и ще го изследвам. Какво виждам? — Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клоните му — на трън. Значи, той е присаден с трън. Долу той е добър, а горе — лош. Като зная причината за неговата лошавина, аз си мълча, нищо не казвам. За друг ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка. Значи, той е присаден с ябълка. Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е. Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка? — Защото той не е попаднал в почвата на любовта. Неговата почва е груба, необлагородена. Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.

Сега, като делим хората на добри и лоши, това е относително, Ето защо, като се казва, че даден човек е добър, или лош, първо трябва да проследим, какъв е коренът му и каква — неговата присадка. Коренът е важен, а не присадката. Ако бутна присадката на свещеника, ще остане само коренът му. Тогава той ще види ясно, кой е бил мотивът, който го [е] заставил да стане свещеник: от любов към Бога ли е станал такъв, или от любов към себе си. Това не е упрек. Аз разглеждам въпроса принципно. И аз, като проповядвам, се питам: От любов ли правя това, или от някаква користна цел? Ако проповядвам от любов, на прав път съм. Говоря за любовта, за любовното чувство. По какво се познава това чувство? То внася в човека безгранична свобода, безгранична светлина и топлина, безгранична пълнота и безгранична чистота.

Христос казва на учениците си: "Този дух не може да се изпъди, освен с пост и молитва." Постът подразбира самоотричане. Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе. "С пост и молитва." Така ще се молиш, че да приемеш любовта в себе си. За да проповядвам, трябва да имам любов. Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора. Проявил ли се е Бог чрез българската църква? Знаят ли нашите свещеници, какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци, какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил нито едно оплакване до невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в невидимия свят, знаете ли, какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието име и ме наричат "лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама — никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека.

Българският народ е видял от мене само добро, но зло — никога. След това, светите старци се осмеляват да ме наричат "лъжеучител"! Това показва, какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене, лъже, никога не може да се извини. — Защо? — Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото име.

Седя някога недоволен, пълен с негодувание, искам да се проявя, но, като видя Божието лице, казвам: Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов на никого няма да пакостя. И на хората казвам: Почит и уважение се иска от всички! Ще говорят те за Сина Божи, за Христа! След всичко това, свещениците тръгнаха с кръст в ръка да благославят войната, да благославят оръжието! Христос плака по бойните полета, а те плачат за Него и казват, че Го обичат. Хиляди хора се осакатиха, а после ще плачат, че светата църква се осквернила! Признайте греховете си, защото и в бъдеще няма да ви се простят. Ще кажете, че искам да ви плаша. Защо ще ви плаша? Аз още не Съм дал оплакването си, но в мене се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи, и всяка нечиста душа да се сломи. Всички да познаят, че има един Велик Закон на безпристрастие. Не е въпрос за мене, за моята личност. Въпросът е да изпъкне самата истина.

Мнозина говорят за Христа, за светата църква. Що е светата църква? — Тя е общение на живи души, които трябва да дишат свободно. Питам тези мои братя: Какво трябва да дишат тия хора? — Чистата Божествена Истина. Те трябва да черпят соковете на Любовта, и умовете им да се проникнат от Божествената Мъдрост. Общение на живи души, това е Светата църква. Онзи, Който ги обединява в едно цяло, това е Божият Дух. Църквата, за която говорим ние, не е стопанство, не е сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна; тя е подвижна църква, на промени от любов към любов, от истина към истина, от мъдрост към мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е днес. Българският народ е останал толкова назад, благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: Внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека. Ученичката, която заболяла, по наследство от майчина линия, носи разположение към полудяване. Някога и майката била разстроена. Аз зная дълбоката причина за това. Всяко полудяване се дължи на някакви любовни връзки. Когато млада мома се разстрои, това показва, че имала любовни връзки с някой момък, и той я изиграл. Отблъсната от него, от родителите си и от обществото, тя не може да издържи това голямо напрежение и заболява. С други думи казано: Присадката се счупва, трънът се показва, и човек се проявява като луд. Като не знаят причината за това заболяване, казват, че ученичката заболяла от моето учение. Аз съм готов да направя опит да я излекувам, но с условие да повярвате. Готов съм да направя опита в присъствието на това момиче, на светия Синод, на целия учителски състав в Пловдив и на целия български народ. Ако всички се решат да служат на Бога с любов, да забравят своите дългове и грехове, аз съм готов да кажа само една дума и да излекувам болното момиче. По друг начин не съм съгласен да го лекувам. Ако не се съгласите, ще го оставя да се лекува по естествен път, докато му дойде умът на място. Като следя, какви хора говорят за мене, виждам, че това са все учени — учители, лекари, хора с висше образование — историци, математици, естественици. Защо са толкова пристрастни? Защо не изследват работата научно? Ако ученичката е заболяла от моето учение, аз ще изправя грешката си. Но преди да говорите, изследвайте въпроса добре. Не се самозаблуждавайте! Нека истината излезе на лице! Всеки да я чуе и разбере. Аз се чудя на учителите, които толкова лесно се подават на един стар навик, на старото патриотическо чувство "да не погине нашият народ." Всеки народ може да погине, но кога? — Когато няма любов в себе си. Под "любов" разбирам пълно безкористна навсякъде.

Питате: Трябва ли да се зачита властта? — Трябва, но кой може да зачита? — Любовта зачита. — Трябва ли да се почита църквата? — Ако я обичаш, ще я почиташ. Като обичаш някого, ти го почиташ; като не го обичаш, не го почиташ. Може да лицемериш, но това не е любов. Някой лесно може да се откаже от мене заради църквата, но това е политика. Ние нямаме политика, но се ръководим от следния свещен принцип: Истината е всякога истина. Ние сме прями, искрени. Мога ли да се откажа от хляба, от водата, от въздуха и от светлината? — Не мога. Да се откажа от тях, това значи, да искате моята смърт. Да се откажа от светлината? Невъзможно ми е. Да се откажа от въздуха? Невъзможно ми е. Да се откажа от хляба? Невъзможно ми е. Мога ли да се откажа от своите мисли и чувства? Не мога. Изобщо, не мога да се откажа от това, което Бог ми е дал. Мислите и чувствата ни са заради нас. Въздухът, светлината, слънцето са заради нас. Ето защо, всички трябва да проповядваме повече въздух, повече светлина, повече слънце. С по-малко храна можем, но да бъде чиста и здрава.

Сега ще ви разкажа една интересна приказка. Някога живял един голям магьосник със слугата си. Като трябвало да измете стаята си, той казвал на метлата: Хайде, метла, измети добре стаята ми. Метлата напущала мястото си и веднага измитала стаята му. После той казвал: Метла, донеси вода. Тя взимала съда и донасяла вода. Като му трябвали дърва, магьосникът казвал на брадвата: Хайде, брадва, да ми насечеш дърва. Тя веднага изпълнявала желанието му. Слугата наблюдавал, как господарят му заповядвал на метлата, на брадвата и си казвал: И аз мога да заповядвам. Един ден господарят му казал: Хайде, иди сега да ми донесеш вода. Слугата отишъл в стаята, дето била метлата, и казал: Хайде, метла, иди да донесеш вода. Метлата отишла за вода, изсипала я на мястото й и отишла втори път. След това трети, четвърти, пети път: носела вода и я изливала, носела и изливала — всичко се напълнило с вода. Слугата се видял в чудо, казвал й да спре, но тя не го разбирала. Той не чул от господаря си, какви думи казва на метлата, когато не иска повече вода. Веднага се затичал при господаря си и му казал: Господарю, направих една голяма беля, всичко се напълни с вода. Господарят отишъл при метлата и казал: Слушай, метла, твоето място е в ъгъла. Тя веднага се прибрала на мястото си. Слугата забравил да каже на метлата, че мястото й е в ъгъла.

Съвременното духовенство е забравило да каже: Парички, вашето място е в ъгъла. Това се отнася до всички. Парите, с които си служим, трябва да стоят в ъгъла! Да иска човек много пари, това не е лошо, нито е грешно. Обаче, първоначално, човек е желал добродетели. Сега иска неща, които са отживели времето си. Ще бъде смешно, младата мома, свършила университет, свири на пиано, да играе с кукли! И това не е лошо, но минало е времето, когато тази мома играла с кукли. Сега и тия наши приятели искат да ни върнат назад, във времето, когато сме играли с куклички. Как е възможно, аз, който съм свършил университет, да си играя с кукли! Сега аз искам да се занимавам с други неща, да върша други работи. Ще ми налагат епитимия, като отцепник от църквата, да направя 500 поклона. И това не е лошо, добра гимнастика е. Ще се наведа 500 пъти, но как ще се вдигам? Не е малко, 500 пъти! После ще се наметна с един халат и ще постя 15-20 дни. Покаях ли се с това? Външно е така, но не и вътрешно, в сърцето.

И аз мога да ви накарам да клякате, но покаяние ли е това? В душата ми трябва да се яви вътрешно желание, да правя всичко съзнателно. Тогава и халатът ще бъде на мястото си. Да се преклониш, но пред кого? — Пред любовта. Всички на работа! Още утре ще взема мотиката, ще отида на лозето и ще кажа: Днес ще направя не 500 поклона, а 1,500. Ще се поклоня пред един чукан, пред втори, пред 1,500 чукана и ще кажа: Благодаря, че можах днес да подишам чист въздух и да прекопая 1,500 чукана. Така ще направя добро и на себе си, и на чуканите. Какво правят религиозните днес? — Поклони. Не е този пътят. Това е заблуждение. Можеш да се поклониш, но пред ябълката. Тя очаква твоя поклон. Можеш да коленичиш, но пред твоята болна сестра. Ще коленичиш, за да измиеш краката й, да й услужиш. Ако трябва аз да наложа на някого епитимия, тя ще бъде следната: Ще го накарам да посети 500 бедни семейства, да им се поклони, т.е. да им донесе хляб и дърва. Ако има болни между тях, той ще им накладе огъня, ще им даде хляб да ядат, ще им сготви топла чорбица. Ако има възможност, ще им даде по една дреха. Това наричам аз наказание. То има смисъл. Такова наказание налага и Бог. Когато иска да накаже някого. Той му дава богатство — къщи, ниви, лозя и му казва: С това богатство искам да оправиш живота си. Ще кажете, че богатите са щастливи хора. — Не, те са най-нещастните; те са изпратени на земята да плащат дълговете си. На тях е наложена най-строгата епитимия. Днес свещеникът влиза в дома на богатия с почит и уважение. — Не, той трябва да му каже истината: Братко, съблечи официалните си дрехи, облечи работническия халат и започни да работиш. Аз те пратих на земята да се покаеш. Дадох ти богатство, не лично за тебе, но да изплатиш всичките си грехове. Ако днес не направиш това, никога няма да го направиш. Ако така изпълниш задачата си, аз ще бъда доволен от тебе. Това значи покаяние. Ще обикаляш бедни, болни, страдащи и на всички ще помагаш. Това значи, да изпълниш Божията воля. Това значи, да приложиш учението, което проповядвам. Това е задача на всеки човек, на всеки свещеник.

Какво прави свещеникът? Като дойде някакъв празник, той вземе кръста и китката в едната ръка, котлето с вода в другата и тръгва от къща в къща да ръси. Това всеки може да направи. И аз мога да взема котлето и да обиколя цяла София, но аз искам котлето ми да бъде пълно с любов. Като пъхна китката във водата, да поръся хората с капките на любовта и да кажа: Братя, ръся ви в името на любовта, която отваря сърцето на човека към слаби и угнетени, към онеправдани и страдащи. Преди няколко години дойде един свещеник от варненските села да ме ръси. Казах му: Почакай малко, ако е за пеене, аз пея по-добре от тебе. Защо носиш този златен кръст в ръката си? Отвори сърцето си, да ти покажа любовта си. Готов съм по-скоро тебе да целуна, отколкото кръста. Ти си живият кръст, когото всеки може да целуне. Няма защо да разнасяш този кръст. Искаш да покажеш, че си православен. Това не е учението на Христа, т.е. на любовта. Това е лицемерие. Да носиш кръста отвън, това значи да петниш Христа. Носи кръста вътре в себе си, а не отвън. Ти искаш да печелиш с този кръст. Не, хвърли го, той е опозорен. Ти си живият кръст. Ако искам да покажа, че съм православен, тебе ще целуна. Готов съм да целувам живите кръстове на православието, но не и златните. Стопете златните кръстове и парите раздайте на бедните. Ще кажете, че като говоря така, подронвам престижа на православната църква. — Че той отдавна е паднал! Ще дойде ден, когато всеки ще каже на своя ближен: Братко, познавам твоя жив кръст в сърцето и в ума ти. Готов съм да ти помогна и да те повдигна.

Сега, като говоря така, не искам да станете много меки. Не искам да бъдете и много твърди. И едното е опасно, и другото е опасно. Искам да бъдете умни и предвидливи. Като говоря за духовенството, аз зная, какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на себе си. Щом имам тяхното съдействие, и аз, и вие ще се радваме на благата в живота. Какъв смисъл има да ви говоря сладки думи, а да нямам любов; да ви прегръщам и целувам, а зад гърба си да държа въже за обесване? Аз искам първо духовенството, което говори за Син Божи, да Го познае. Нека покажат на хората, кой е Син Божи, кой е Синът на Любовта. Той не е в мъртвите форми на църквата. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч — на небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. — Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влязат в нея хиляда души? Там имало скрита някаква тайнствена, особена икона. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Аз бих поставил кого и да е от вас, вместо икона. Всеки ден ме посещават десетки живи икони. За предпочитане е да се молиш на жива икона отколкото на дървените. С живите икони влизаш в общение, може да размениш мисли с тях. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в любовта и да придобиват добродетели. Имате страдания, но вървете напред, бъдещето е пред вас. Така аз гледам на нещата, така трябва да гледате и вие. В душата на всекиго нека седи идеята, да живеят помежду си братски. Ако не постигнете нещо, не се обезсърчавайте. — Защо не можем да постигнем желанията си? Защото не сте познали любовта в своята [нейната] пълнота. — Аз я познавам. — Като мъдрост позна ли я? Като истина позна ли я? Като правда, като добродетел, като милосърдие позна ли я? Не си я познала. Велико нещо е да познаеш любовта. Като я познаеш, ще бъдеш толкова предвидлив и искрен, толкова смирен и милосърден, че и цар да си, като дойде при тебе твоят беден брат, веднага ставаш, посрещаш го задоволяваш нуждите му. Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. Съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. — Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака. Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва любовта, така работи Бог в света.

Велик е Бог. Мощен и силен е Той. Обръща внимание на бедните, обидените, оскърбените, изоставени от всички. На богатите Той не се изявява, но дойде ли при бедния, веднага Му се открива и казва: Не бой се! Има Един в света, който те люби. Той е Синът Божи, Синът на Любовта. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, да могат и те, като всички, да дишат чистия въздух, да възприемат Божествената светлина. Да повдигнеш човека до себе си, това е обществен морал. Той трябва да владее навсякъде. Ние се молим за ония, които пътуват по море, за болните, за страдащите. Ние се молим за падналите в морално отношение, те са болните в света. И днес Христос носи камшика. — Какъв камшик? — Камшикът на любовта. Който свещеник опита този камшик, той придобива любов. Като не разбира учението на камшика, той казва: Господи, всичко се свърши с мене, но аз ще служа на правото учение, — Не е въпроса до камшика. Ние можем да дадем повече и на свещеници, и на владици, и на учители. Желая, този камшик да засегне повече хора. — Защо? — За да дойде любовта в тях. В цялото човечество се забелязва едно раздвижване.

Слизат Великите Братя отгоре и носят мъдрост и знание. Те ще изменят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли, какво могат да направят тези Велики Братя? Те могат да вдигнат земята с ръката си и да я носят в пространството. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Ако аз мога да вдигна сто килограма с едната си ръка, за мравката това е чудо. И за най-силните мравки това е невъзможно. Как ще ме разберете, ако ви кажа, че тези Велики Братя носят земята на ръцете си? Ще кажете, че земята се върти около оста си. Кое е по-вярно: моето твърдение, или твърдението на учените? Казвате, че колелата на колата се въртят и движат колата напред. Аз пък казвам, че конете движат колелата, а те — колата. Вярно ли е това? Ако нямаше коне, щеше ли да се движи колата? Ако не беше коларят, с камшика в ръка, конете щяха ли да се движат? Чудни са хората, като искат да ме убедят, че колата се движи, че земята се върти, че слънцето също се движи. Съгласен съм и с вас, но казвам, че конете карат колата, а коларят подкарва тях, с камшик в ръка. Това са символи, но има нещо по-велико — Великата Разумност, която управлява всичко в света. Тя осмисля живота. Дето се прояви тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато Великите, Светли Братя дойдат на земята, отвсякъде ще потече благословение. Всеки ще вади от джобовете си и ще дава. Те ще кажат: Ние идем на земята да изпълним волята на Бога, на нашия Велик Баща. Ние сме вашите големи Братя, и вие трябва да ни слушате. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли?

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" — Защото не вярвате във вашите Велики Братя. — Защо работите на българите не се нареждат добре? — Защото [са] се обезверили. Защо не вярват? — Защото не им се говори истината; защото нямат любов. — Защо нямат любов? — Защото Духът не ги е посетил. Сега в България ще стане обратното, т.е. онова, което не се очаква. Народът ще изпревари духовенството. Той ще влезе по-напред от тях в Царството Божие. Народът разбира живота по-добре от тях. Това не е упрек, но истина. — Какво решение е издал Светият синод? — Да се препятства на Новото учение и на неговите последователи, понеже то щяло да съсипе народа. Според мене, тяхната мярка ще съсипе народа, а не ние. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото учение, ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение, като любов, както е дадено от Христа, нищо няма да постигне. Сам Христос казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи."

Сега ще ни говорят за Христа, Който живял преди 2,000 години. По-лесно се говори за умрелите, отколкото за живите. Аз съм сит на тази философия. Мъжът на някоя жена умре, тя се почерни и плаче: Колко много го обичах! Докато бил жив, тя му чукала сол на главата, карала се с него, а сега се представя, че го обичала: ходи на гробищата, пали свещи, плаче. Той се обажда от гроба: Слушай, жено, не вярвам в нищо и не искам да изляза от гроба. Тук ми е по-добре, отколкото вкъщи. — Защо умрелите не се връщат? Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята. Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената паша, да се върне в обора? — Волът казва: За нищо в света не се връщам в обора. Тук е по-хубаво, отколкото в задушливия въздух на обора. И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас. Ако е за музика и изкуство, и тук ги има. Въпреки всичко, има нещо, което ме привлича — това е Божественото във вас. То расте и се развива. Заради него, заради любовта, готов съм да дойда при вас, да работя за моите братя. Да виждаме Божественото в човека и да работим за него! Не само аз, но всички да работим!

Някога, като говоря, повишавам гласа си. С това нарушавам закона на любовта. Неприятно ми е, че някога си служа с горчиви думи. Това е неизбежно. Нужно е да бъда внимателен, учтив, както към себе си, да не ви обидя с нещо. Това изисква благородството на човека. Най-малкото навъсване ви огорчава. Това е човешко. Аз тегля думите и постъпките си на везни, да не ви обидя. Като говоря за братя или сестри, спирам се и проверявам думите си, как им се отразяват. Зная, че Бог живее във всяка душа и не искам да остане нито една крива мисъл в съзнанието им. Аз искам да бъда искрен към себе си и [към] вас; да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие.

Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам, това е измамата. Ето защо, като дойдете у дома, ще ви предложа най-чистото ядене, което може да ви освежи и облагороди. Всяко нещо, което ви давам, трябва да отговаря на думите ми. Това изисква законът на любовта, в това е приложението на Новото учение. Всички трябва да работим с усърдие, с любов, и можем да работим. Това изискват Великите Братя, това изисква Христос от вас. Някои си представят, че като дойде Христос на земята, сам ще посее житото, та като възкръснат мъртвите, да имат готова храна. Детинско схващане! Значи, Христос ще погледне към гробовете и ще каже: Братя, хиляди години са ви опявали и заблуждавали. Ето, дошъл е часът. Станете, излезте от гробовете си; свършиха се годините на робството. Над всеки гроб ще слезе по един от Великите Братя, ще махне камъка над него и ще каже: Свободен си вече. Минаха дните на робство и заблуждения. Влезте в безсмъртието! Кой ще опява възкръсналия? Светите старци мислят, какво що стане с мене, като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури епитрахила си над мене. Друго покаяние не зная. Ще кажа: Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата си, нямам нужда от нищо друго; не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей, там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно това. Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.

"Защо ние не можахме?" — Да, зная защо. Аз зная за Бога това, което те не знаят. Аз съм видял това, което те не са виждали, и аз живея там, дето те не са живели. И който иска да ме изпита, какво съм, нека дойде при мене, у дома. Онзи, който мисли, че съм лош, че съм хитър, че съм омагьосвал, хипнотизирал, нека дойде при мене, да поговорим един час. Като излезе, той ще види, в какво съм го омагьосал. Такива работи у нас няма. Аз ще му говоря, колко е велик Господ; колко е велика природата, ще му говоря за светлината. И той ще говори. Ще се поразходим, ще се разговаряме, ще седнем приятелски да си похапнем и ще се разберем. Това е животът на земята. Някои се страхуват. Заради любовта, няма защо да се страхувате. Питат: Православен ли си? Няма защо да бъда православен. Ние сме синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи, е синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по любов.

"Защо твоите ученици не можаха?" Христос казва: В това е учението. Вие говорете право и положително. Всичко вече е свършено на земята. Новото идва! Ще видите. Новото ще изникне в една нощ; изведнъж ще дойде, и земята ще рухне. И светът ще има нов изглед. — За кои? — Само за съзнанието на ония хора, у които има чувство. Те ще видят новото. Мравките нищо не знаят за човешката култура, за човешката философия. Нашето съзнание се пробужда. Иде новата култура в света. Тя е идейна, тя е положителна. Същевременно, тази култура е и материална, и духовна, и Божествена. Материална е по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената, и те ще живеят идеален живот. Мъжът, като влезе вкъщи, сърцето на жена му ще трепне. И жената, като влезе вкъщи, сърцето на мъжа й ще трепне. Лицата на хората ще бъдат весели, няма да има грубости. Земята навсякъде ще бъде пълна с благородни хора и във всичко ще се вижда култура.

"Защо ние не можахме?" Те не можаха, а ние можахме. И казва Христос: "Онзи, който вярва в мене, и по-големи работи ще прави." Това подразбира закона на любовта. Днес Христос прави по-големи работи. Хората мислят, че Христос е същият, както преди 2,000 години. Ако сега дойде на земята, Той ще прави по-големи, по-чудни работа. Сега едни разискват, че Христос е Бог по еволюция, а други поддържат, че Той е Бог по естество. Това са неразбрани неща. Какво значи по еволюция, и какво — по естество? Този въпрос е толкова трънлив, че аз няма да го зачеквам. Ще се спра само върху това — по еволюция. Съществено е да разбираме истината. Съществена мисъл е, че ние трябва да турим най-напред живота си на здрава основа, на една разумна любов, която да не раздвоява чувствата ни. Новата култура ще се основава на любовта, не както ние я схващаме. Нашата любов не е в състояние да понесе, да претърпи обидите.

Христос, Който бе толкова силен в любовта, Бог Го попита: Какво искаш? — Искам да спася човечеството. — Уповаваш ли на себе си, вярваш ли, че можеш да го спасиш? — Вярвам. —Ще те опитаме. Като го туриха на кръста, пак Го попитаха: Вярваш ли, че можеш да спасиш човечеството? — Мога да го спася. — Но как? — Не се съмнявам, че ще помогна на хората. Тогава гласът каза: Свърши се! Право мислиш, че ще ги спасиш. Сега и на мене искат да кажат: Защо си дошъл да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква. — Когато дойде Христос да проповядва своето учение, евреите нямаха ли църква? И те не Го ли питаха, защо е дошъл? И каква църква имаха те, не както сегашната! Учени бяха техните равини. Питаха Го: Защо си дошъл? Аз казвам: Аз не дойдох, аз не съм дошъл още. Като дойда, работата ще бъде опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: Вие не вършите работите си, както трябва.

Сега, аз не искам да се обиждате. Има една велика истина в живота. Герои трябва да бъдете, всичко да понасяте. Мнозина обещават да направят нещо, но не го правят. Кажи, и го направи. Всички трябва да бъдем изпълнителни в обещанията си. Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Сега още няма да го направя, но това ще бъде. Ако е да се защищавам, има кой да ме защищава. Онези, които ще се застъпят за мене, са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божествено войнство! Питате: Де са, да ги видим! — Ще ги видите. Техните ножове проникват навсякъде, невидими са те. Като ги гледам, ножовете им са готови, аз им казвам: Почакайте още. Ще кажете: Той ни плаши. — Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни същества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни, и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до разкаяние.

"Защо ние не можахме?" Необикновена любов е нужна на хората. Любов да се проповядва! Как ще влезете в новата култура? Как ще посрещнете утрешния ден? Той е съдбоносен за вас. Ти си чиновник, но чиновничеството не разрешава въпроса. При законите, в които ще влезете, трябва да бъдете искрени. Ще се пробуди вашето съзнание, и вие ще видите всичките ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас. И в Писанието се казва: "Ще се отворят книгите на живота; ще бъдат съдени и живи, и мъртви." Те взимат буквата на закона. Трябва да бъдем съдени. Това ще бъде един много тържествен ден. — Как ще бъдем съдени? — Добрите ще бъдат съдени, като ги награждават. В бъдеще, само добрите ще бъдат съдени. Грешните няма да дойдат пред съд. Лошите хора, грешните, ще бъдат съдени на земята, а ние ще съдим праведните. То ще бъде благоволение към тях. Всички ще бъдем съдени! Големи наказания ще има, и всеки ще понесе наказанието си. И, като го приемеш, лицето ти ще бъде радостно, че си удостоен с великия вечен живот. Наказание, поука от Бога. Той ще учи хората и ще им даде мъдрост.

Пак ви казвам: Вложете любовта за основа, и от нейно гледище, бъдете смели и в нищо не се самозаблуждавайте. Трябва да дадете пример на разбиране в света. И млади, и стари да кажат: Тук си прав, тук не си прав. И аз бих желал, българите да се отличават с характер, че каквото кажат, да го изпълнят. Например, някой обещава да дойде в три часа, а той иде в пет часа. Два часа закъснение! После търси причини да се извинява. Обещаваш да услужиш на някого, и не изпълниш обещанието си. Бъди точен! Каквото обещаеш, трябва да го изпълниш. Имаш някакво убеждение. Смело изповядвай убеждението си! Не се страхувай. Ако нямаш убеждение, това е друг въпрос. Питат те, в какво вярваш. Ще кажеш: Вярвам в Бога на Любовта, Мъдростта и Истината. Вярвам в Бога на Правдата и Добродетелта. Ама нямало правда в света! И за това си има причини. Ще дойде ден, когато всички ще видят правдата. Казано е в Писанието: "Бог ще изтрие всяка сълза от очите на хората, и скръб не ще да има." — А сега? — Сега е денят, когато богати и бедни, учени и прости трябва да служат на Бога.

Сега аз желая да събудя Божественото във вас, защото моето Божествено е и ваше, и вашето е мое. Това, което аз печеля, и вие печелите; това, което вие печелите, и аз печеля. Така трябва да мислите всички. Аз се радвам, като чуя, че някой от вас свири и пее добре. Като вървя из града, дето чуя хубаво пеене или свирене, спирам се да слушам. Радвам се на успеха на всяка душа. Радвам се на вашите светли мисли, на вашите благородни чувства, на вашите добри постъпки. Не се интересувам от вашите дрехи, от вашите къщи и богатства. Интересувам се от успеха на вашата душа и на него се радвам. Затова моля Господа да подобри условията ви.

"Защо ние не можахме?" — Защото нямате любов.

— Защо и българите не успяват? — Любов нямат, любов им трябва. Бог помага на онзи народ, който има любов. — Неправда има в света. — Не, няма неправда, но днес действат законите на кармата, на строгата, неумолима карма. Ще видите, че само онези народи успяват, имат бъдеще, които постъпват справедливо и благородно. Само онзи народ успява, който има за основа любовта, правдата и свободата. Дето е лъжата, никакъв успех няма. И от българите се иска, в основата им да лежи правдата. Това се иска и от всеки човек.

Като говоря така, някои от вас са вътрешно недоволни, протестират в себе си: Ние не сме лоши. — Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки. Имаш любов, но долу си трън,

— Какво да правя? — Ще измениш коренно живота си в основата, в почвата, и дивачката ще стане ябълка. — Как ще стане това? — Приемете Христа в себе си, приемете Великия Брат на човечеството. Приемете Го като единствен добър човек, като единствен, Който има любовта. Който има мъдростта, Който има истината в себе си. Приемете Го като единствено същество, от което произлиза всичко добро. Това е Бог. Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него, за Царството Божие. Следователно, можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасте Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища. Досега Бог се е проявил за нашето съзнание като Любов, като Мъдрост, като Истина, като Правда и като Добродетел. Каква е същината на Бога зад нашето съзнание, не знаем. Хиляди и милиони години са нужни, за да познаем величието на Бога. Великите Братя, за които казвам, че носят земята на ръката си, застават пред Бога с всичкото си смирение. Те виждат в Неговото Лице Онзи, Който държи с малкия пръст на ръката си не само земята, но цялата вселена, всички светове. Той носи всичко. Велик е Бог! Необятен, безграничен е Той, Можете ли да си представите, каква грандиозна идея, какво необятно понятие е Бог!

Да застанем пред Бога, като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание — нищо повече. Като кажем "Бог е Любов", душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина, Велик е Той! Велики са всички, които изпълняват Неговата воля с любов! Велики сме и ние, понеже изпълняваме Неговата воля!

11. Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1922 г., София.