| Ред 1: | Ред 1: | ||
Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знаци. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представляват проява на неговитв мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно. | Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знаци. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представляват проява на неговитв мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно. | ||
Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, например, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представлява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. | Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, например, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представлява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. | ||
| − | Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Например, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до | + | Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Например, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви. |
| − | + | Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на природата, човек не може да разбере и своя животъ. От правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление. Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви. Щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант, или друг някой философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения. Какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае, коя е причината за точността. — Кога е точен човек? — Когато обича. Човек е точен по отношение на онези, които обича. Към онези, които не обича, той не е точен. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича, Следователно, преди да е проучил живота на хората, човек трябва да е проучил живата природа, като мярка на нещата. Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на човека, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това, кой как ял, как се обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това, животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки човек има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на природата. | |
| − | + | Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата като образец за всички. Като изучава този модел, по него човек може да пресъздаде и своя живот. Не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че вярата на човека в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпроса, как е създаден светът, как е създаден човек и т. н. Животът не се разрешава с философии. Учене, работа и приложение се иска от човека. Той трябва да наблюдава проявения живот на природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа. | |
| − | + | Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърчават и казват: Животът е лош. — Кой живот е лош? — Човешкият, неразбраният. Обаче, проявеният живот на Бога е добър. — Кои пътища са лоши? — Ненаправените. Направените пътища са добри. — Кои мисли са лоши? — Непроявените. — Защо? — Защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Например, влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите добре изчистени и наредени, огънят запален, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка. — Защо? — Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, дето животът не е проявен, вие веднага излизате навън. Казвате: Живот няма в този дом. От това гледище, всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога. Вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният човек е познал Бога и следва Неговия път. В който дом влезе, той е внимателен към всички, били те деца, възрастни и стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, той има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания. Учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае, как да постъпва с учениците си, грешката е негова. Този учител не е разбрал проявения живот на природата, няма модел, според който да постъпва. Като ученици, вие всеки ден трябва да изправяте погрешките си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрешки. Изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да разбира великите закони на живота и да се съобразява с тях. Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши. Когато е в светлина, човек пак не греши. Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т. н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина. Ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на природата няма причини, които могат да | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Като е дошъл на земята да учи, | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа | + | |
| − | Като не разбират | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
61 | 61 | ||
Версия от 21:12, 23 ноември 2008
Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знаци. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представляват проява на неговитв мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно. Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, например, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представлява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Например, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви. Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на природата, човек не може да разбере и своя животъ. От правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление. Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви. Щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант, или друг някой философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения. Какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае, коя е причината за точността. — Кога е точен човек? — Когато обича. Човек е точен по отношение на онези, които обича. Към онези, които не обича, той не е точен. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича, Следователно, преди да е проучил живота на хората, човек трябва да е проучил живата природа, като мярка на нещата. Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на човека, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това, кой как ял, как се обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това, животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки човек има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на природата. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата като образец за всички. Като изучава този модел, по него човек може да пресъздаде и своя живот. Не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че вярата на човека в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпроса, как е създаден светът, как е създаден човек и т. н. Животът не се разрешава с философии. Учене, работа и приложение се иска от човека. Той трябва да наблюдава проявения живот на природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа. Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърчават и казват: Животът е лош. — Кой живот е лош? — Човешкият, неразбраният. Обаче, проявеният живот на Бога е добър. — Кои пътища са лоши? — Ненаправените. Направените пътища са добри. — Кои мисли са лоши? — Непроявените. — Защо? — Защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Например, влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите добре изчистени и наредени, огънят запален, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка. — Защо? — Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, дето животът не е проявен, вие веднага излизате навън. Казвате: Живот няма в този дом. От това гледище, всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога. Вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният човек е познал Бога и следва Неговия път. В който дом влезе, той е внимателен към всички, били те деца, възрастни и стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, той има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания. Учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае, как да постъпва с учениците си, грешката е негова. Този учител не е разбрал проявения живот на природата, няма модел, според който да постъпва. Като ученици, вие всеки ден трябва да изправяте погрешките си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрешки. Изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да разбира великите закони на живота и да се съобразява с тях. Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши. Когато е в светлина, човек пак не греши. Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т. н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина. Ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на природата няма причини, които могат да
61 изкарат човека от релСиг на неговото равновесие. Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облаче. И ЖИВОТНИТ-Б мислят само за себе си. Чов-Ьк, обаче, като мислещо сжхцество, стои по-високо от животнктъч Той има дру¬ги стремежи. Щом е така, човт^к трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовьта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото н-Бма да има образец, по който да жив-Ье. Животът на пчелата е част от про¬явения живот на природата. В това отно¬шение ЧОВ-БК може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цвътя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползуват всички от него. Тя живъе за себе си, но жив^Ье и за общото. От време на време пчелитъ- се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите оста-ват в стария кошер. Между хората за-конът е обратен: младитъ- напущат бащи¬ния си дом, а старит-в остават. Това, кое го наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато сли¬зат на земята. В един ден слизат от невидимия свтзт около 10, 20 или повече хи-
62 ляди души и се разпръсват по цътшта земя. Женитба, която има за основа любовьта, не е нищо друго, освен проявление на Бога. И тъй, да се влюби човек, това значи, да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича.. Не вижда ли проявле¬нието на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път. Казано е, че Бог е Любов. Сле¬дователно, обичате ли никого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви нтзкой, Бог се проявява чрез него. Кога¬то не обичате н-Ъкого, това показва, че Бог още не се е проявил в него. Вие не може¬те да го обичате за неговото лично проявле¬ние. Не се занимавайте с личния живот на човтжа. Започне ли Н-БКОЙ да ви говори за СВОИТ-Б бж.дещи планове, не се увличайте. Че в бъдеще той може да стане ангел, това не е важно за вас. Важно е, какво представя чо-в-Ьк днес и какво може в този момент да направи. Чов-Ък, в когото Божественото жи-в-Ье, може да направи това, което и ученитъ-не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи само до легло¬то на болния, за да може последният да ста¬не от леглото си и да оздравее. Как е ста¬нало това, и той не знае. ВСБКИ ЧОВ-БК, В когото Божественото жив-ве, счита, че е есте¬ствено хората да бж.дат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си.
63 Важно е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият ЧОВ-БК знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всеки чо-в"Ьк е извор, който постоянно блика — от него зависи да дава, или да не дава на хора¬та от своята вода. Ако не дава, това показ¬ва, че кранът на не! овия извор е заключен. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърцето, че го боли глава. Много просто! Щом ти е тежко на сърцето, отключи го. Като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Как ще стане това? Как ще отключа ума и сърцето си?—Както си ги заключил. Ако си ги заключил надъхно, сега ще завертиш ключа нал-вво и ще отключиш. Лесно се от-ключват сърца и умове. — Как? — Чрез даване.дДайте на най-големия си враг една сума, запримър, от две-три хиляди англий¬ски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постлшва и природата. Тя всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири неиримиренитъ- пожежду си и да уякчи връзките на онези, които се обичат. Дето нтзма даване, там никакво примиряване не може да стане. ЧОВ'БК не може да про¬сти на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората с трябва да отворят сърцата и умовете си и
64 да започнат да дават, както Бог дава, да1 видят, какво означава проявеният живот на Бога., Време е вече всички хора да се свер-жат с проявения живот на природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успт^х в работите си. Не напра-вят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света : бедни и богати. Бедните представят ония хора, кои¬то не са направили връзка с проявения жи¬вот на Бога, а богатите — ония, които са. направили тази връзка. Беднитъ- са разочаро¬ваните моми и момци от любовьта. Ще ги срещнете необлечени, с скъсани дрехи и обуща, отчаяни от живота. Богатите са. ония напети, добре облечени и здрави моми и мом-ци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството. Те отри-чат и любовьта — от всичко са разочаро¬вани. Богатите говорят за братство и за ра-з венство. Братство съществува само в лю¬бовьта. Вън от любовьта никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е ка-зал: „Люби ближния си като себе си!" Да любиш ближния си като себе си, това е мер-ка, поставена в самия човекъ^ Всеки човек люби себе си и оттам той знае, как трябва
65 да люби ближния си. Това е втората запо-въд, дадена от Господа на човека. Първата и най-голяма заповъд е да въз-любиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърцето, ду¬шата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога. Така изпъл¬нен, в човтжа н^ма да остане мъхто за нищо друго..Да бъде изпълнен чов^к с любов към Ъога, това значи, да обича всички живи същества на земята. Бог включва всичко живо в себе си. Дръжте се за тази заповЪд и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всич¬ки противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че любовьта разрешава всички про¬тиворечия. Любовьта примирява нъчцата. —Ама грътпен съм. Как тр-Ьбва да се обърна към Бога? — Към Бога ще се обърнсш като гръщшик. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слу¬га. Много грешници се молят на Бога, счи-тат се гръчпни, а същевременно Го морали-зират, предявяват свои искания. Смирение се иска от чов-вка. Като се моли на Бога, той тр-Ьбва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи. Щом обича себе си, чов-ък лесно може да се изправи. От любовьта към себе си, той ще мине в любов към Бога. От любовьта към Бо! а ще иристжли в любов къмъ 5
66 своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога. Заин¬тересува ли се от този живот, той ще за¬брави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за нега, Мисли ли чов-Ьк само за себе си, Бог непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, чо-ятж трябва да забрави себи си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човтжа, живо-тът на последния нтема да излъзе на добър край. И най-после, ако Бог и чов-вк не ми-слят за ближните си, светт никога н-вма да се оправи^Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас. Като му помагате, и вие трябва да за-бравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота. Всички хора тр-вбва да приложат тази философия, за да дадат път на Божестве¬ното в себе си. Като отвори ума и сърцего си за Божественото, чов-Ьк придобива усЬт към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Бо¬жия. Като изпълнява съзнателно волята Бо¬жия, чов-вк може мъртви да възкресява, бол¬ни да лекува, да изправя всички свои сла¬бости н неджзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко ду¬ши, които си хармонират, да отидатъ
Ь7 при Н-БКОЙ болен, и в името Божие да на-правят молитва за него. Ако са. били свер¬зани с Бога, болният моментално ще оздра¬вее. Щом видят, че болният е на крак, всътш в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са до¬шли с специална мисия. Нека болният каже, че Бог I и е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бо1а да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моя-га сила се показва чрез твоята немощ." Апо¬стол Павел разбра, че този трън му бъ-ше даден, за да не се възгорд-ве. Ко1атоду-хът му се подигаше, винаги трънът загова¬ряше в него и го предпазваше от възгордя¬ване. Апостол Павел казва: „Всичко сче-тох за измет, за да позная Господа". Вие тр-вбва да кажете: Всичко счетох за измет, за да позная проявената любов, да позная проявения живог на Бога, да позная велика¬та истина., Любовьта твори, създава красиви и велики нътца в св-Ьта. Без любов всичко е преходно, временно и се топи, както енътът от яркиттз слънчеви лъчи. Който разбира закона на любовьта, той казва: „Око не е видело и ухо не е чуло това, кое¬то любовьта е приготвила за он-взи, които я прила1атъ". Любовьта осмисля всички нъща.
68 Като посети човт>ка, гой забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото в света, което обединява всички нт>ща в едно п/Ьло. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от себе си". Аз казвам: Който иска да разбе¬ре проявения живот на любовьта, той трябва да забрави себе си. Да забрави ЧОВ-БК се¬бе си, това значи, да заспи за злото, за отрица¬телното в св-вта, за дълговетъ~ си, които днес не може да плати^ Има нъчца, които човек трябва да забрави, но има нт>ща, които тр-Ьбва да помни. Безплодният чов-Ьшки жи¬вот представя полици, които тр-Ьбва да се плащат. За този живот, именно, човтЧк трябва да заспи. Идването на любовьта в чове¬ка представя онтззи големи суми, с които той никога е услужвал и днес му се връ-щат. Когато любовьта дойде в човека, тя плаща всичкитъ1 му задължения и му дона¬ся он-взи пари, които той никога е давал на своитъ1 ближни. Когато изворитъ- на вашия живот потекат, вие лесно ще изплатите дъл¬говете си. Щом сте в изобилието на живо¬та, и вие, и вашит-Б ближни ще имате от то¬ва изобилие. Изворът е в състояние да из-плати всички дългове на чов-вка. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало в човтжа ние наричаме изобилие. То разреша¬ва всички противоречия в човешкия живот.
69 — БогъеЛюбов. Бог е Мж-дрост. Богъе Истина. Божията Любов, Божията МъдростьиБо-жията Истина пребъдват в нас.
4. Лекция от Учителя, държана на 18 септемврий, 1929 г. София.—ИзгрЪв.