Разлика между версии на „Нищо и нещо“

Версия от 20:50, 11 септември 2009

НИЩО И НЕЩО

Отче наш Махар Бену Аба

Каква беше централната мисъл на миналата лекция? (Каза се).

Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога? вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава? – Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта? Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста? Какво показва пресичането?

Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат? Какво нещо е щастието? Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре. Тогава за кого е направена вратата?

Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо. Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо? – Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш. Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост. Всяка мисъл, която не помага, е скръб.

Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици. Ние не отказваме. Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава? Вие казвате, че ябълката е червена. Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.

Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете. Какво значи "млад"? Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш. Те ще те предупредят. Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.

В моралния живот, това е правило. Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент. През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит. Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш. Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.

Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната? Не може. Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо. Ти живееш, (но) не си свободен. Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.

Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания. Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята. Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки? Искаш да знаеш кой е изял ябълките. Той е този, който тури ябълките.

Що е скръб? – Изядената ябълка. Що е радост? – Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.

Геометрически как ще представите точката? Що е точка? – Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие. Аз считам щастието най-материално. Щастие, радост и блаженство – така вървят.

Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка? Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство. Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка. Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.

Отче наш.

28. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 14.У.1943 г. Петък – 5 ч. с.

София – Изгрев