Разлика между версии на „Природни гами“

Версия от 11:30, 13 декември 2008

Природни гами

Тайна молитва Послание към Колосяните, 4 гл.

Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа?

Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. За пример, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.

Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява. толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.

Представете си, че имате две прави линии: АБ и ВС (черт. 2).

Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите никаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действуват в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.

Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време ми-съльга му е отправена само в една посока– в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че д-вдо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долари наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силигб, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетг милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50–100 хиляди долари, а от дъдо си получава десет милиона долари. Значи, десетт- милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че д-вдото умр^ тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е

163

съвпадение. Други ще кажат, че е случай-ност. Съвпаденията и случайностите не обяс-няват нещата. Т-б не съдържат никаква философия в себе си.

Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: зо1, ге, 1а и гп1. Какви са. тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Т-б се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната гп1 е най-тънка, 1а е по-дебела, ге – още по-дебела, а 5о1 –■ най-дебела. Тя е от друг евтуг. Струните се различават и по форма, а като ги изм-врите, ще видите, че ттз се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната 1а. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае. защо струната 1а трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето стру-вигб излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължинитъ-им са. различни.

Четирите струни на цигулката предста-вят четири свъ"га, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърд-цето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислигб и чувствата идат от други светове, чов"бк трябва да бъде внима-телен към тех, да изучава произхода им и да отделя низшигб от висшите, както рибарьт разпределя рибите на категории.

164

Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си н-вколко пъти в водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно. Идеит и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се въз-приемат, задържат и реализират.

Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. За-прим-вр, ако вервите по наклонна площ, тряб-ва да бъдете крайно внимателни. Особено го-лъмо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да сл-взете по наклонната площ? Ако вервите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вервите по равен, гладък пж.т. Каквито опасности среща човек в физическия свет, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свет се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избътва опасностит, които може да срещне на пътя си.

165

И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ" е съставена от две срички: жи – вот. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ". Тя свершва накрая с буквата „ъ", която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден чо-въчс е минал. В сричката „жи" има гласна буква „и", която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ", крайната буква „т" е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ" показват, че човек започва да живее с импулс, с потик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се ср^щат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така т биват съществени и несъществени.

Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодейстие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на мъхто ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на мъхто, не правете

166

усилия да я махнете. ВсЬка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е въз-ходещо, противодйствието е на м-бсто; ако отклоняването е низходещо, противодействието не е на м1зсто. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя д'бдо, той се отклонил от правия пжл на движение. Десетгъ" милиона долара не са. нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това гол-бмо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще баде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Въи пък ще го преслед-ват апаши, да вземат н"вщо от джоба му. Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цЪл живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хл^ба,

167

Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от сте-пеньта на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би пред-почел да свири, да не се разд-Ззля с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне. Какво отношение съществува между десет-гб милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларьт е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасиг. Невъзможно е бо-гат човек да е доволен от богатство-

16$

то си. Обаче, между сиромасит, макар и рътшо, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се чов"Ьк от болестта „проказа на паригЪ", ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от сво-ите красиви стремежи и става обикновен чо-в-бк. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е С/Вдо недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията". Изкуство е човечг да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.

Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което н*вма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво н-бщо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всвкакви болести.

169

Богатство и сиромашия без болести са на мъттото си. Мисли, чувства и постъпки, които са. свободни от сбнки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми чов^к, за да си достави градивен метериал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи св-б-тъл бъдещ живот, чов^к трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. ' Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се с'амонаблюдава външно и вътрешно, да бъде ихправен в мислите и чувствата си. Ще каже н-вкой, че е учен, че знае много нЪща. Какви знания са гбзи, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствувания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разпо-лагал с 15000 думи в речьта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспира. Бедността на думи в човешкия език е причина да не мо-гат да се предадат деликатните чувствувания.

170

Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са. родени днес. Те кри-ят своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, чов1ак може да определи, колко е изл-взал напред в развитието ,си, или колко е останал назад. Ето защо, днес, на объ\д, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всека мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъвти, да заверже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпо-ценните камъни, които са. дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслуж-ва да дойде нтжой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.

Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструмен-

171

тит-б си и да изучава своит-б мисли и чувства, да знае гбхното начало и произход. Мислигб, чувствата и постъпкигб на чов-кка са склшо-ценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своит-б скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има н-вкаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всвка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от виеш свет, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човтж вижда, докъде е стигнал и къде е бил.

Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си. Той участвува в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и низкостоещи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиигб и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувствува при всички условия на живота. Откаже ли се от едии от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Запример, как ще

172

се откажеш да ядеш? Как ще се отка-жеш да мислиш? Както физическата храна подържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата–сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувствуването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човеж трябва да мисли; щом мисли, ще чувствува. И обратно: щом чувствува, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате пред вид връзката между яденето, мисленето и чувствуването, ще ядете, ще мислите и ще чувствувате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.

Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто. Чов1зк страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувствуването. Запри-м-вр, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствувате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувствуването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законитъ1 на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувствуването са един и същ процес. Горение без го-ривен материал е невъзможно. Горението зависи от материалш-в, които се доставят в огнището. Горението е процес на превръщане

173

на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горе-ние не може да се очаква.

Между всички явления в природата има тЬсна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами". Измени ли се местото на един от тия тонове, делата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така на-гласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влезъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.

Слицото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Нема по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са. слушали песеньта на небесните

174

тяла. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът н-вма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Т"Б могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото мъхто и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, т-б не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нъчцо, но кажете, че не сте попаднали на определеното мътто и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.

И тъй, за да се развивате правилно, влезте в връзка с силигб на природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на природата.

— Само светлият пхт на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

11. Лекция от Учителя, държана на 22. ноемврий, 1929 г. София.–ИзгрЪв.