(Нова страница: ==Силата на движенията== - Само свЬтлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скри...) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | Силата на движенията | |
+ | - Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | ||
+ | - В Истината е скрит животът. | ||
+ | Размишление върху прилежанието. | ||
+ | Упражнение. | ||
+ | I. Двете ръце пред гърдите. Лявата длан леко допряна върху горната част на дясната ръка. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка така, че двата палеца да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно ту с лявата, ту с дясната ръка. | ||
+ | II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти. | ||
− | + | Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нещо. Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям"? Глаголът „замислям” означава далечно действие. Глаголът „намислям" подразбира действие, на което реализирането е предстояще. Замислянето е несвършен процес, а намислянето – свършен. | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи | + | |
+ | Какво значение имат физическите упражнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни. Всяко движение има дълбок смисъл. То изразява състоянието, в което човек се намира. Например, когато се обезсърчи, човек туря ръцете на гърдите си, с палците навътре. Когато се насърчи, той вдига палците си нагоре. Те са байраци, които оповестяват нещо светло, радостно и велико. Палецът има отношение към волята и мисълта на човека. Ето защо, когато искате да въздействате на мисълта си, дръжте палците отгоре, над ръката, а не свити в юмрука. Когато палците се приближават един до друг, това означава бързо реализиране на някоя мисъл. | ||
− | + | Всяко движение е на мястото си, когато човек го носи в съзнанието си. Представете си, че искате да минете по най-краткия път, да съкратите времето си. Знаете, че най-краткият път е разстоянието между две точки. Обаче, за да минете през този път, трябва да вдигнете няколко души от местата им. Кратък път ли е този? – Не е кратък. Следователно, ако сте разумен, вие ще обиколите, ще направите крива линия. В случая, вие избирате такъв път, който е придружен с най-малки съпротивления. Вие сте минали по крива линия, но в съзнанието ви тя е права, защото всяка крива линия е съставена от безброй микроскопически прави. | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | Всяко движение е на | + | |
− | + | ||
− | + | Какво представя кривата линия? – Път на чувствата. Когато правата линия се изкриви, т. е. вглъби навътре, това става по силата на чувствата. Забелязано е, че в меките и отстъпчиви хора преодоляват кривите линии, а в неотстъпчивите преодоляват правите линии. Ако разгледате един лунен тип и един марсианец, ще видите, че те се различават коренно. Лунният тип постъпва по един начин, а марсовият – по друг. Марсианецът всякога носи в ръката си нож или сабя, готов да воюва. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл има своя форма, свой път на движение. С това се обяснява защо хората са различно устроени и защо се проявяват различно. Това зависи от техните мисли и чувства. Няма движение, което да не се отразява върху човека. Мнозина мислят, че движенията са маловажни и без значение. Не е така. В природата не съществуват маловажни неща. Тя не ги допуска нито в себе си, нито в съзнанието на човека. Важността на нещата зависи от преценката, която човек им дава. Той ги дели на важни и маловажни. | |
− | + | Срещате един човек, който ви моли да направите сметка колко трябва да даде за пет яйца, ако всяко яйце струва по три лева. Вие се спирате за момент и казвате: Не знаеш ли, че 5х3=15. Как да не знаеш толкова проста работа ! – Не е там въпросът. Има нещо по-важно в тази работа. Преди да сметнете колко струват яйцата, вие трябва да се заинтересувате от тяхната форма и големина. Яйцата могат да бъдат големи или малки, пресни или стари, от което ще зависи цената им. Освен това, докато гледате яйцата и правите сметката, ще се запознаете и с човека. Тъй щото, маловажната работа стана важна. После, срещате човек, който ви подава едно листче и ви моли да му кажете къде се намира улицата, написана на листчето. Вие му посочвате улицата и мислите, че сте направили една малка, проста услуга. Малка е услугата, но от почерка на човека можете да познаете, какви мисли и чувства го вълнуват, какъв е по характер. Както виждате, една проста услуга води към нищо сериозно. Важно е също така движението, което човекът прави при подаване на листчето. Всички движения се определят от специфични закони, които трябва да се изучават. | |
− | + | Движенията биват хармонични и дисхармонични. За да си изработи характер, човек трябва да се стреми към хармоничните движения. Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тези движения и той не знае. Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. Всяко движение е израз на някаква мисъл, чувство или енергия в човека. Понякога в човека се събира излишна енергия, особено в децата, която трябва разумно да се използва. Децата я изразходват чрез игри и разходки, а възрастните я впрягат във физическа работа. Съзнателният човек изразходва тази енергия в естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате какви движения произвеждат различните мисли и чувства в човека. Например, страхът произвежда един род движения, а радостта, разположенията – друг. Достатъчно е да видите една боа или кобра, за да настръхнете от страх. При вида на боата, вие правите различни движения и бягате от нея. | |
− | + | Ние говорим за естествените движения, а не за изкуственит, които се явяват като резултат на изопачения човешки живот. Страхът, например, произвежда един и същ род движения и в хората, и в животните. Линиите на лицето се изкривяват: по тях можете да познаете, че човек изживява някакъв ужас. Когато човек е спокоен, движенията му са хармонични; когато е неспокоен, движенията му не са хармонични. Същото се отнася и до животните. Наскоро наблюдавах как един сокол се хвърли отвисоко върху едно ято гарги и хвана една от тях както летяха. Това внесе страх и трепет в останалите, които се разбягаха. Соколът беше малък, не можа да задържи гаргата с клюна си и те паднаха на земята. Гаргата кряскаше, грачеше, мъчеше се да се освободи от ноктите на сокола, докато най-после избяга. Соколът правеше усилени движения, искаше да задържи гаргата за себе си, защото бъше много гладен. И гаргата правеше усилени движения, искаше да живее. И двамата имаха право, но ние не позволяваме пред очите ни, в наше присъствие, да се върши какво и да е престъпление. | |
− | + | ||
− | + | Като ученици, вие трябва да работите за възпитание на тялото си, на всички свои удове. Седите някъде, но ви сърби носа, ухото, ръката или крака, искате да се почешете. Чувате някакъв шум, искате да надникнете от прозореца, да разберете, отде иде шумът или звукът; виждате, че някой минава по улицата, искате да знаете, кой е този човек. По едно време усъщате, че отнякъде иде миризма на готвено; искате да разберете, отде иде миризмата и какво се готви – отправяте носа си към тази посока. Изкуство е да стоиш неподвижно на мястото си, половин или един час най-много, без да се почешеш, без да се подадеш от прозореца, без да мръднеш носа си. С една дума, изисква се пълно самообладание. Добре е всеки сам да се наблюдава, но да наблюдава и другите, да изучава проявите на различни характери. Например, когато някой се показва от прозореца за да чуе или види нещо, ще познаете характера му по начина на показването си от прозореца. Някой се надвесва цял, друг подава само главата си, трети поглежда с края на окото си и т. н. Първият е човек, който изразходва много енергия, но по характер е откровен – както чувствува, така постъпва. Вторият изразходва по-малко енергия, по-възпитан е. Третият не е откровен. Той иска да чуе и да види всичко, но да мине незабелязан, затова поглежда само с края на окото. Правете упражнения върху себе си, да знаете, при даден случай, какво положение да заеме тялото ви. Гръбначният стълб трябва да бъде прав, без никаква гърбица – да отговаря на естествената линия, която природата му е дала. | |
− | + | Когато се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази посока се отнася до тялото, което трябва да се държи в изправност. Естественото положение на гръбначния стълб е със слаба извивка, във форма на буквата S. С тази форма природата имала пред вид изразходване на най-малко енергия. Като знае този закон, при мъчнотии, човек инстинктивно изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин. Оттук. излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я сече." Кога човек навежда главата си? – Когато центърът на тежестта е минал отзад. Кога изправя главата си?— Когато центърът на тежестта е минал повече напред. Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние. За да не изпада в това състояние, човек трябва да се изправя, гръбначният стълб да дойде в естественото си положение. Правете упражнения да изправяте гръбнака си, като се облягате на някоя стена или врата, да могат теченията на организма да вървят в съгласие с природните енергии. В човека има едно течение от север – горе, към юг – долу. Север и юг са полюси, между които се движат енергиите на природата. Това течение трябва да се регулира, за да текат енергиите правилно. Дръжте главата си винаги права. Изкривите ли я наляво или надясно, това показва, че е станало някакво отклонение на естествените течения в природата – енергиите са взели друга посока на движение. Човек криви главата си, когато се очудва нещо. Който изкривява главата си наляво, уповава на своето сърце; който изкривява главата си надясно, уповава на своя ум. Единият очаква да дойде спасението му от сърцето, а другият – от ума. Разумният човек трябва да държи главата си права, да бъде изправен като свещ, с едва забележимо колебание наляво или надясно. Неразумният, обаче, може да изкривява главата си наляво или надясно, както иска, т.е. според силите, които действат в него. Едно се иска от всички: да се самонаблюдават, да наблюдават и другите, да знаят причините на нещата. | |
− | + | Ученикът на Божествената школа трябва да познава кои линии са хармонични и правилни и кои не са, за да може да изправи живота си. В природата има линии, чрез които се проявява разумността, мъдростта, моралът, любовта и т. н. Когато посрещате приятеля си, когото обичате, вие се ръкувате по особен начин с него, като поддържате специфична линия на обхода и поведение. Когато се ръкувате с човек, когото не обичате, линията на вашето поведение е съвсем друга. Добре е да се правят наблюдения, да се анализират постъпките на човека, за да се намери разликата, която съществува при различните случаи на отношения. Когато се ръкувате с човек, когото обичате, движенията на мускулите на лицето и на цялото тяло са пластични, леки, с особена мекота. Макар и подсъзнателни, тези движения определят връзката и отношенията между душите. Движенията на майката към любимия й син са едни, а движенията на господаря към слугата са други. Значи, движенията, които произвежда любовта в човека, се различават коренно от движенията на безлюбието. | |
− | + | ||
− | + | Като не разбират смисъла на нещата, някои си служат с отрицателни думи. Те казват, че еди-кой си е груб, суров, безразличен в отношенията си към хората. Тези думи не са на място употребени. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, неодяланият камък е груб, а не човек. Към добрия си слуга господарят има едни линии на движение, към лошия – други. Също така постъпва и учителят към учениците си. Към добрите ученици постъпва по един начин, към слабите и неспособни – по друг начин. Той не прави това съзнателно, но самите ученици предизвикват в него едни или други движения. Обаче, истинският учител, който е достигнал висотата на своето положение, не прави разлика. Въпреки това, в движенията му става известна промяна. И учениците, способни и неспособни, се различават в движенията си. Неспособният и мързелив ученик се свива, криви тялото, мускулите на лицето си – не е свободен. Способният има самообладание, от него лъха нещо красиво и благородно. Изобщо, линиите на движенията опредялят човешкия характер. | |
− | + | Мислете върху красивите образи в природата, върху хармонията, за да се свържете с Великата разумност, която работи в нея. Как се постига това? Вие сте затворени в тялото си, както в жилището. За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на природата, да дишате чист въздух, да се упражнявате, с цел да развивате органите си. Ще каже някой, че всичко иде само по себе си. – Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страдания, неволи и лишения на хората, за да ги възпита и постави на прав път, да мислят правилно. Да работи човек върху себе си, това не значи, да господарува на тялото си, но да го разбира; да разбира състоянията, през които минава и да ги различава, да знае, кое от тях е право, и кое не е право. | |
− | + | Красиво трябва да бъде човешкото тяло. Това се постига чрез правилен и хармоничен вътрешен живот. Това значи, да храни човек правилни мисли и чувства, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето, също така да изправят всички изкривявания на лицето и на тялото, унаследени от далечното минало. Изкривяванията на мускулите на човешкото тяло се дължи на излишък от отрицателни енергии в човека. Гневът, например, изкривява линиите на лицето. Чрезмерната твърдост изменя естествената линия на устата. При такава твърдост човек стиска устата си и тя се изопва във вид на права линия. За такъв човек се казва, че е волев. Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като патица. За предпочитане е устата ти да бъде отворена, отколкото да бъдеш твърд като кремък. Твърдостта е на място, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати. Ако чувствата се осакатят, устата става безформена. Не стискайте и не затваряйте устата си повече, отколкото трябва; не отваряйте също устата си повече, отколкото трябва. Човек трябва да бъде естествен във всяко отношение. Кога нещата са естествени? – Когато отговарят на първичните образи и състояния. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое". | |
− | + | ||
− | + | Като ученици, работете върху създаване на хармонични линии на лицето, на главата, на цялото си тяло. Само така можете да поставите основа на вашето бъдещо тяло. Каже ли някой, че не знае, какво да прави, нека се упражнява, да поставя ръцете си пред гърдите, с палци, изправени нагоре; да движи ръцете си настрана, нагоре, надолу. Външната страна на ръката е положителна, а вътрешната, долната – отрицателна. Като поставя дланта на лявата ръка върху горната част на дясната ръка и дясната длан върху горната част на лявата ржъка, става физическо преливане на енергия. Това не подразбира, че ще имате големи придобивки, но в организма ще стане поне микроскопическа вътрешна промяна. | |
− | + | Казахме, че природата изпраща страдания на хората, но същевременно тя ги спасява, като ги заставя чрез различни движения и упражнения да се освободят от излишната енергия в организма си. Ако не прави малки движения и упражнения, човек може да си напакости, да извърши такива погрешки и престъпления, за които да лежи няколко години в затвор. Ето защо, правете всичко, към което разумната природа ви подтиква. Ще каже някой, че не иска да си играе с такива упражнения. Който не иска да прави малки упражнения и движения, ще плати скъпо. Не пренебрегвайте малките величини, не пренебрегвайте маловажните работи. Ако кожата ти стане суха, обърни внимание на това и потърси начин да стане мека. Сухата кожа се нуждае от повече вода. Ако температурата на тялото се повишава, това предизвиква изпотяване. Ако си неразположен, направи една топла баня. Водата действа магнетично върху организма. | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | Казахме, че природата изпраща страдания на хората, но същевременно тя ги спасява, като ги заставя чрез различни движения и упражнения да се освободят от излишната енергия в организма си. Ако не прави малки движения и упражнения, човек може да си напакости, да | + | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | Светът се нуждае от нови хора, с красиви и здрави тела, с красиви и пластични движения. Колкото и да са малки резултатите от упражненията, не се отказвайте от тях. Упражнението, което ви дадох днес, ще го правите десет дни, сутрин и вечер по десет пъти. Ще го правите бавно, съзнателно и с разположение. Като правите упражненията, отбелязвайте състоянията, през които минавате, както и мислите, които ви занимават през това време. По-късно ще разберете какво сте придобили. Засега от вас се изисква постоянство и любов в работата ви. | |
− | + | - Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | |
− | + | - В Истината е скрит животът. | |
− | 23. Лекция от Учителя, държана на 15 | + | 23. Лекция от Учителя, държана на 15 февруари 1929 г., София. – Изгрев. |
Версия от 05:37, 12 декември 2008
Силата на движенията - Само светлият път на Мъдростта води към Истината. - В Истината е скрит животът. Размишление върху прилежанието. Упражнение. I. Двете ръце пред гърдите. Лявата длан леко допряна върху горната част на дясната ръка. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка така, че двата палеца да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно ту с лявата, ту с дясната ръка. II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти.
Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нещо. Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям"? Глаголът „замислям” означава далечно действие. Глаголът „намислям" подразбира действие, на което реализирането е предстояще. Замислянето е несвършен процес, а намислянето – свършен.
Какво значение имат физическите упражнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни. Всяко движение има дълбок смисъл. То изразява състоянието, в което човек се намира. Например, когато се обезсърчи, човек туря ръцете на гърдите си, с палците навътре. Когато се насърчи, той вдига палците си нагоре. Те са байраци, които оповестяват нещо светло, радостно и велико. Палецът има отношение към волята и мисълта на човека. Ето защо, когато искате да въздействате на мисълта си, дръжте палците отгоре, над ръката, а не свити в юмрука. Когато палците се приближават един до друг, това означава бързо реализиране на някоя мисъл.
Всяко движение е на мястото си, когато човек го носи в съзнанието си. Представете си, че искате да минете по най-краткия път, да съкратите времето си. Знаете, че най-краткият път е разстоянието между две точки. Обаче, за да минете през този път, трябва да вдигнете няколко души от местата им. Кратък път ли е този? – Не е кратък. Следователно, ако сте разумен, вие ще обиколите, ще направите крива линия. В случая, вие избирате такъв път, който е придружен с най-малки съпротивления. Вие сте минали по крива линия, но в съзнанието ви тя е права, защото всяка крива линия е съставена от безброй микроскопически прави.
Какво представя кривата линия? – Път на чувствата. Когато правата линия се изкриви, т. е. вглъби навътре, това става по силата на чувствата. Забелязано е, че в меките и отстъпчиви хора преодоляват кривите линии, а в неотстъпчивите преодоляват правите линии. Ако разгледате един лунен тип и един марсианец, ще видите, че те се различават коренно. Лунният тип постъпва по един начин, а марсовият – по друг. Марсианецът всякога носи в ръката си нож или сабя, готов да воюва. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл има своя форма, свой път на движение. С това се обяснява защо хората са различно устроени и защо се проявяват различно. Това зависи от техните мисли и чувства. Няма движение, което да не се отразява върху човека. Мнозина мислят, че движенията са маловажни и без значение. Не е така. В природата не съществуват маловажни неща. Тя не ги допуска нито в себе си, нито в съзнанието на човека. Важността на нещата зависи от преценката, която човек им дава. Той ги дели на важни и маловажни.
Срещате един човек, който ви моли да направите сметка колко трябва да даде за пет яйца, ако всяко яйце струва по три лева. Вие се спирате за момент и казвате: Не знаеш ли, че 5х3=15. Как да не знаеш толкова проста работа ! – Не е там въпросът. Има нещо по-важно в тази работа. Преди да сметнете колко струват яйцата, вие трябва да се заинтересувате от тяхната форма и големина. Яйцата могат да бъдат големи или малки, пресни или стари, от което ще зависи цената им. Освен това, докато гледате яйцата и правите сметката, ще се запознаете и с човека. Тъй щото, маловажната работа стана важна. После, срещате човек, който ви подава едно листче и ви моли да му кажете къде се намира улицата, написана на листчето. Вие му посочвате улицата и мислите, че сте направили една малка, проста услуга. Малка е услугата, но от почерка на човека можете да познаете, какви мисли и чувства го вълнуват, какъв е по характер. Както виждате, една проста услуга води към нищо сериозно. Важно е също така движението, което човекът прави при подаване на листчето. Всички движения се определят от специфични закони, които трябва да се изучават.
Движенията биват хармонични и дисхармонични. За да си изработи характер, човек трябва да се стреми към хармоничните движения. Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тези движения и той не знае. Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. Всяко движение е израз на някаква мисъл, чувство или енергия в човека. Понякога в човека се събира излишна енергия, особено в децата, която трябва разумно да се използва. Децата я изразходват чрез игри и разходки, а възрастните я впрягат във физическа работа. Съзнателният човек изразходва тази енергия в естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате какви движения произвеждат различните мисли и чувства в човека. Например, страхът произвежда един род движения, а радостта, разположенията – друг. Достатъчно е да видите една боа или кобра, за да настръхнете от страх. При вида на боата, вие правите различни движения и бягате от нея.
Ние говорим за естествените движения, а не за изкуственит, които се явяват като резултат на изопачения човешки живот. Страхът, например, произвежда един и същ род движения и в хората, и в животните. Линиите на лицето се изкривяват: по тях можете да познаете, че човек изживява някакъв ужас. Когато човек е спокоен, движенията му са хармонични; когато е неспокоен, движенията му не са хармонични. Същото се отнася и до животните. Наскоро наблюдавах как един сокол се хвърли отвисоко върху едно ято гарги и хвана една от тях както летяха. Това внесе страх и трепет в останалите, които се разбягаха. Соколът беше малък, не можа да задържи гаргата с клюна си и те паднаха на земята. Гаргата кряскаше, грачеше, мъчеше се да се освободи от ноктите на сокола, докато най-после избяга. Соколът правеше усилени движения, искаше да задържи гаргата за себе си, защото бъше много гладен. И гаргата правеше усилени движения, искаше да живее. И двамата имаха право, но ние не позволяваме пред очите ни, в наше присъствие, да се върши какво и да е престъпление.
Като ученици, вие трябва да работите за възпитание на тялото си, на всички свои удове. Седите някъде, но ви сърби носа, ухото, ръката или крака, искате да се почешете. Чувате някакъв шум, искате да надникнете от прозореца, да разберете, отде иде шумът или звукът; виждате, че някой минава по улицата, искате да знаете, кой е този човек. По едно време усъщате, че отнякъде иде миризма на готвено; искате да разберете, отде иде миризмата и какво се готви – отправяте носа си към тази посока. Изкуство е да стоиш неподвижно на мястото си, половин или един час най-много, без да се почешеш, без да се подадеш от прозореца, без да мръднеш носа си. С една дума, изисква се пълно самообладание. Добре е всеки сам да се наблюдава, но да наблюдава и другите, да изучава проявите на различни характери. Например, когато някой се показва от прозореца за да чуе или види нещо, ще познаете характера му по начина на показването си от прозореца. Някой се надвесва цял, друг подава само главата си, трети поглежда с края на окото си и т. н. Първият е човек, който изразходва много енергия, но по характер е откровен – както чувствува, така постъпва. Вторият изразходва по-малко енергия, по-възпитан е. Третият не е откровен. Той иска да чуе и да види всичко, но да мине незабелязан, затова поглежда само с края на окото. Правете упражнения върху себе си, да знаете, при даден случай, какво положение да заеме тялото ви. Гръбначният стълб трябва да бъде прав, без никаква гърбица – да отговаря на естествената линия, която природата му е дала.
Когато се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази посока се отнася до тялото, което трябва да се държи в изправност. Естественото положение на гръбначния стълб е със слаба извивка, във форма на буквата S. С тази форма природата имала пред вид изразходване на най-малко енергия. Като знае този закон, при мъчнотии, човек инстинктивно изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин. Оттук. излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я сече." Кога човек навежда главата си? – Когато центърът на тежестта е минал отзад. Кога изправя главата си?— Когато центърът на тежестта е минал повече напред. Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние. За да не изпада в това състояние, човек трябва да се изправя, гръбначният стълб да дойде в естественото си положение. Правете упражнения да изправяте гръбнака си, като се облягате на някоя стена или врата, да могат теченията на организма да вървят в съгласие с природните енергии. В човека има едно течение от север – горе, към юг – долу. Север и юг са полюси, между които се движат енергиите на природата. Това течение трябва да се регулира, за да текат енергиите правилно. Дръжте главата си винаги права. Изкривите ли я наляво или надясно, това показва, че е станало някакво отклонение на естествените течения в природата – енергиите са взели друга посока на движение. Човек криви главата си, когато се очудва нещо. Който изкривява главата си наляво, уповава на своето сърце; който изкривява главата си надясно, уповава на своя ум. Единият очаква да дойде спасението му от сърцето, а другият – от ума. Разумният човек трябва да държи главата си права, да бъде изправен като свещ, с едва забележимо колебание наляво или надясно. Неразумният, обаче, може да изкривява главата си наляво или надясно, както иска, т.е. според силите, които действат в него. Едно се иска от всички: да се самонаблюдават, да наблюдават и другите, да знаят причините на нещата.
Ученикът на Божествената школа трябва да познава кои линии са хармонични и правилни и кои не са, за да може да изправи живота си. В природата има линии, чрез които се проявява разумността, мъдростта, моралът, любовта и т. н. Когато посрещате приятеля си, когото обичате, вие се ръкувате по особен начин с него, като поддържате специфична линия на обхода и поведение. Когато се ръкувате с човек, когото не обичате, линията на вашето поведение е съвсем друга. Добре е да се правят наблюдения, да се анализират постъпките на човека, за да се намери разликата, която съществува при различните случаи на отношения. Когато се ръкувате с човек, когото обичате, движенията на мускулите на лицето и на цялото тяло са пластични, леки, с особена мекота. Макар и подсъзнателни, тези движения определят връзката и отношенията между душите. Движенията на майката към любимия й син са едни, а движенията на господаря към слугата са други. Значи, движенията, които произвежда любовта в човека, се различават коренно от движенията на безлюбието.
Като не разбират смисъла на нещата, някои си служат с отрицателни думи. Те казват, че еди-кой си е груб, суров, безразличен в отношенията си към хората. Тези думи не са на място употребени. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, неодяланият камък е груб, а не човек. Към добрия си слуга господарят има едни линии на движение, към лошия – други. Също така постъпва и учителят към учениците си. Към добрите ученици постъпва по един начин, към слабите и неспособни – по друг начин. Той не прави това съзнателно, но самите ученици предизвикват в него едни или други движения. Обаче, истинският учител, който е достигнал висотата на своето положение, не прави разлика. Въпреки това, в движенията му става известна промяна. И учениците, способни и неспособни, се различават в движенията си. Неспособният и мързелив ученик се свива, криви тялото, мускулите на лицето си – не е свободен. Способният има самообладание, от него лъха нещо красиво и благородно. Изобщо, линиите на движенията опредялят човешкия характер.
Мислете върху красивите образи в природата, върху хармонията, за да се свържете с Великата разумност, която работи в нея. Как се постига това? Вие сте затворени в тялото си, както в жилището. За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на природата, да дишате чист въздух, да се упражнявате, с цел да развивате органите си. Ще каже някой, че всичко иде само по себе си. – Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страдания, неволи и лишения на хората, за да ги възпита и постави на прав път, да мислят правилно. Да работи човек върху себе си, това не значи, да господарува на тялото си, но да го разбира; да разбира състоянията, през които минава и да ги различава, да знае, кое от тях е право, и кое не е право.
Красиво трябва да бъде човешкото тяло. Това се постига чрез правилен и хармоничен вътрешен живот. Това значи, да храни човек правилни мисли и чувства, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето, също така да изправят всички изкривявания на лицето и на тялото, унаследени от далечното минало. Изкривяванията на мускулите на човешкото тяло се дължи на излишък от отрицателни енергии в човека. Гневът, например, изкривява линиите на лицето. Чрезмерната твърдост изменя естествената линия на устата. При такава твърдост човек стиска устата си и тя се изопва във вид на права линия. За такъв човек се казва, че е волев. Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като патица. За предпочитане е устата ти да бъде отворена, отколкото да бъдеш твърд като кремък. Твърдостта е на място, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати. Ако чувствата се осакатят, устата става безформена. Не стискайте и не затваряйте устата си повече, отколкото трябва; не отваряйте също устата си повече, отколкото трябва. Човек трябва да бъде естествен във всяко отношение. Кога нещата са естествени? – Когато отговарят на първичните образи и състояния. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое".
Като ученици, работете върху създаване на хармонични линии на лицето, на главата, на цялото си тяло. Само така можете да поставите основа на вашето бъдещо тяло. Каже ли някой, че не знае, какво да прави, нека се упражнява, да поставя ръцете си пред гърдите, с палци, изправени нагоре; да движи ръцете си настрана, нагоре, надолу. Външната страна на ръката е положителна, а вътрешната, долната – отрицателна. Като поставя дланта на лявата ръка върху горната част на дясната ръка и дясната длан върху горната част на лявата ржъка, става физическо преливане на енергия. Това не подразбира, че ще имате големи придобивки, но в организма ще стане поне микроскопическа вътрешна промяна.
Казахме, че природата изпраща страдания на хората, но същевременно тя ги спасява, като ги заставя чрез различни движения и упражнения да се освободят от излишната енергия в организма си. Ако не прави малки движения и упражнения, човек може да си напакости, да извърши такива погрешки и престъпления, за които да лежи няколко години в затвор. Ето защо, правете всичко, към което разумната природа ви подтиква. Ще каже някой, че не иска да си играе с такива упражнения. Който не иска да прави малки упражнения и движения, ще плати скъпо. Не пренебрегвайте малките величини, не пренебрегвайте маловажните работи. Ако кожата ти стане суха, обърни внимание на това и потърси начин да стане мека. Сухата кожа се нуждае от повече вода. Ако температурата на тялото се повишава, това предизвиква изпотяване. Ако си неразположен, направи една топла баня. Водата действа магнетично върху организма.
Светът се нуждае от нови хора, с красиви и здрави тела, с красиви и пластични движения. Колкото и да са малки резултатите от упражненията, не се отказвайте от тях. Упражнението, което ви дадох днес, ще го правите десет дни, сутрин и вечер по десет пъти. Ще го правите бавно, съзнателно и с разположение. Като правите упражненията, отбелязвайте състоянията, през които минавате, както и мислите, които ви занимават през това време. По-късно ще разберете какво сте придобили. Засега от вас се изисква постоянство и любов в работата ви.
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
- В Истината е скрит животът.
23. Лекция от Учителя, държана на 15 февруари 1929 г., София. – Изгрев.