Разлика между версии на „Неразбраното“

Версия от 08:24, 31 август 2009

НЕРАЗБРАНОТО

"Отче наш"

Имате ли някаква тема? – /"Нямаме"./

Пишете тогава: „Причините на едноообразието". Да се възпитаваме малко.

Сега, какво разбирате под реален и нереален свят? Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща. Казват: "Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен". Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: "Много учен човек е". Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: "Лош човек е, но е търпелив". Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата "търпение"? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка - камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени. Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.

Или, да допуснем, че вие сте добър човек. Някой път сте неразположен. Казвате: "Не съм добър". В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновените релси. Казва: "Излезе из релсите". Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: "Излез[е] из пътя си навън". Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число? – На себе си. Туй равенство е относително. В сегашната математика – относителна математика я наричам, всяко число е равно на себе си. В количествените числа, в един свят, който ние сме построили, е така. Но щом излезем от този изкуствен [свят], който ние сме построили, работата съвсем се изменя. "Две яйца, равни на трето, са равни помежду си". Нали математиците така казват, имат една такава максима. Две величини, равни на трета, са равни помежду си, но то [е] само един момент на равенството. Вие измътвате яйцата, тогава равни ли са? Равенството се изменя. 24 яйца са равни на едно камилско яйце – тъй е горе-долу. Но ако измътите камилското яйце и измътите кокошите яйца, ще бъдат ли равни? Тъй щото, в живота ние се натъкваме на известни максими, на известни истини, които при известни условия са верни, а при други не са така. И моралът е относителен. Докато яйцата не са излюпени, има морал, щом се излюпят яйцата, няма морал. Яйцата, докато са в кошницата, са морални – никое яйце не прави зло. Имате кокоши яйца, змийски яйца, после – на някой орел. Но щом ги излюпите, тия яйца изгубват своя морал. Тогава казвате: "Как се изменят яйцата?" Зависи от условията на живота. Изменили са се условията на живота. Така ще кажат материалистите. Някой път казвате: "Той е материалист, той е идеалист". Какво разбирате под думата "материалист"? – /"Неопределено"./ Казвате: "Материалист". Казвате: "Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи". На какво се обуславя безверието на материалистите? Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: "Всичко зависи от тялото на човека". То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: "Не е тялото, но е духът". Ти духа виждал ли си? Казваш: "Този дух живее в тялото". Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще й донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: "Без ума си бях". Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувстваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: "Изгубих радостта". Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: "Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих". Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти - парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: "За любов, за Господа не искам да работя". Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: "Учи, работи заради мене", не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: "Ти си говедо", ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: "Ти си говедо", какво ще каже? Какво разбирате под думата ["говедо"]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който - така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша "Знанието е сила", съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? - /"Чувства"./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /"Някаква идея е включена в писмото"./ - Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /"Те не изгарят"./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език. Вие казвате: "Изгори ме".

Казваме, че нещата са реални и нереални. Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни. Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : "Христос по водата ходи". И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не. Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.

Вие сега казвате: "Аз съм вярващ в Бога". Питам сега: Каква е разликата? С тези неопределени работи - "вярващ" и "невярващ" за вас са неопределени работи - какво ще направите? Елин мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ. Как ще докажете, че има рай?

Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /"Неправилна"./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ – и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /"Ако вратата е тясна"./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата "врата" се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.

Вземете думата "скръб". Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: "Вярно ли е туй?" Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /"От неговите отношения"./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: "Не е честен този човек". Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското "Цвете мило, цвете красно", вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял "Цвете мило, цвете красно" и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: "Снощи пя един "Цвете мило, цвете красно", късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря". Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Казва: "Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал?" Какъв идеал? Вярвам във всички идеи, не идеали[те], които сега са. Има ли бъдещи идеали? Тогава, ако има бъдещи идеали, има и минали идеали. Значи, миналите умряха, остават бъдещите да живеят. Ами сега, настоящите идеали? Какви са настоящите идеали? Вашият идеал е да станете учен. Идеал е това, съгласен съм с вас. Аз вярвам в сегашните ваши идеали. Казвам: Ако сега можеш да пееш и за бъдеще можеш да пееш; ако сега не можеш да пееш и за бъдеше не можеш да пееш. Изпейте ми една песен сега, не какво ще пеете утре. Какво ще ми пеете за бъдеще, ако вие станете един певец, как ще пеете например? Сега коя песен ще изпеете, как ще я изпеете? Имате една песен "Тъги, скърби". /Учителят пее "Тъги, скърби" по народен мотив, тъжно, провлечено, после изпя нашата песен "Тъги, скърби"./ Каква е разликата? То е идеята вътре. Каква е тъгата ви? Запример, вие не сте получили нещо. Там е заблуждението ви. Вие всички мислите, че нищо нямате, там е заблуждението ви. Вие всичко имате, вие мязате на земята, която скърби, че няма нито едно дете. Де е радостта й? Да се радва на тези деца, които са по гърба й, отгоре ходят, играят. Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето й? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка [бамбашка (тур.) – съвсем особен, необикновен]. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата "месечина", под думата "слънце" в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината. Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината. Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината? Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината? Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувстваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: "Защо си толкова скръбно?" Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действащи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /"Например, да се отнеме въздуха"./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос - философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: "Що скърбиш?" Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувстваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползва? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеше да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: "Хайде, задигай се от тук, върви си". Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот няма тия промени, които сега имаме. Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.

Има трудни въпроси, големите математици като мислят, там човек може да полудее. Аз не искам да ви накарам да мислите за неща, които внасят смърт.

Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки. А в математиката се казва, че точката не завзема никакво пространство. Значи, една права линия завзема безброй точки. Тогава в относителната математика имате правата . Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1. В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /"Движение има на точката"./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: "Отношение". Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /"В него живеем"./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога - това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /"Проекция на триизмерния свят"./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири-пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: "И така да е, пак не вярвай!" То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите. Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение. Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.

На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето. Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: "Аз вече в този закон не вярвам". Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта "Аз не съм даровит". Ти можеш да кажеш "Аз не мога да свиря". Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5-6-7-8-10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Тури туй, възможното. Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия. Онова, към което имаш желание - [ще] имаш условия. Условията ти не ги създаваш изкуствено, вие сами не си създавате пътищата. Природата, като турила нещата, има за всяко нещо пътища. Не създавайте изкуствено път в себе си. Вие всичките страдате от изкуствени пътища, които вие си създавате. Тия изкуствени пътища са хубави. В един град можеш да създадеш изкуствени железници, пътища. Ако тръгнеш със своя аероплан, не съществува този път. Казвате: "Пътища ни трябват". Съгласен съм, че ни трябват пътища, ако пътуваш със железница, трябват изкуствени пътища. Ако пътуваш с аероплан, какви пътища ти трябват? Като тръгнеш по морето, пътища ще създаваш ли? Там са създадени, там трябва да знаеш накъде да вървиш. Този път няма да бъде по права линия. Можеш да правиш завои, кривини нагоре, надолу, може да се качваш, да слизаш без разлика. Нещата не стават тъй, както вие искате. Значи, че си закъснял с една година, две, десет години, няма нищо. Ами сега, де е злото? – "Днес притупало". – Ти днес ще идеш да свириш, днес като начало. След десет години ще бъдеш [музикант]. - "Тогава няма да бъда млад". – Каква е разликата, че си млад или стар? То е философска идея. Ти си всякога млад. Онези, които остаряват, се чувствали [стари]. Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах. Ти мислиш, че си болен, затова си болен. Нищо повече.

Да ви определя как си създавате препятствия. Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя. Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: "Аз не мога да направя това нещо. На втория ден пак казваш: "Не мога, не мога" и най-после достигаш до крайния предел, казваш: "Не мога". Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което

220

той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да. не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил -две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш,

221

нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: "Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаша сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаша сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.

Основната мисъл, коя остана във вас? Сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плашате. Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте? Кое беше най-важното?

Туй, което виждаш, реално ли е? Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем. Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим

222

на плоскостта, но четвъртия не можем.

Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате. Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате. Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.

Има една практическа страна. Лълго време човек като гледа картината, какво се добива? – Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата

223

воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета. Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас -терра инкогнита.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА. В ИСТИНАТА Е СКРИТ ЖИВОТЪТ.

12. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 13.ХП.1935 год., петък, 5 ч. с, София -Изгрев