Разлика между версии на „Закон за благоприличие“

Версия от 10:42, 23 ноември 2008

Закон за благоприличие

Пишете върху темите: „Качества на милосърдието. Причини за обществената криза. Качества на благоденствието."

Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпрос е общ, защото в всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има никакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя

125 посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувствува разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват. Какво разбирате под думата „благоприличие"? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящ и грозни. Запримър, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ". Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ" е съставена

126 от три букви. Крайната буква е „ъ" — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад. Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие в всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Некои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че гой има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до телото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно

127 буре, потопено в вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал в водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нищо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. Защо е добър? Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек с съдържание. Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила. а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използува? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пре

128 небрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи. Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие.— Кой може да приложи благоприличието си? — — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ", този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ", има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ", това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-т определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото, лице. Като жи

129 вее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си. И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са. чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малко-се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя разви

130 тието на човека и посоката, към която се стреми. Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли.

131 Да се върнем към закона за благоприличието. Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изпра¬ви се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване. това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бега от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния съвет и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави. Този страх показва, че той е видел нещо извън своето разбиране. На какво се дължи страхът? На нераз

132 биране на закониг на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благопри¬личие. Ръдко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болниг. ВсЬки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста но¬си болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще преверне страданията ми в радост. Чрез болеститъ- се изпитва характера на чо-втзка. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболъе, той изгубва опората на своя живот. Този чо-вЪк н'Ьма никакво благоприличие в себе си. ■— Ама не се търпят болкит. Благоприли¬чието тртзбва да противодействува на болестта. Чрез болестите се изпитва степеньта на човешкото развитие. Който има „азъ-тъ" в се¬бе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота. Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато за¬почне да се подига в обществото, човек при¬добива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самооблада¬ние, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човтж казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на н-Ьщата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.

133 Като е дошъл на земята, ЧОВ-БК неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-ГОЛ-БМИ страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, СИЛИГБ В неговия организъм указват известно вътрещ-но напрежение. Това вътрешно напрежение се чувствува като страдание. Това напрежение на силит-в на човешкия ум и на човешкото сърд-це е неизбъжно. Без него формата, в която човек е поставен да живъе, не би могла да се разшири. В тази работа на човтжа, приро¬дата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; кой¬то не го разбира, той страда. Сега, като обяснявам тия н'Ьща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са. неизб-вжни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истин¬ско знание е онова, което прави човека сигу-рен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законитте на природата. Под, думата „природа" ние разбираме отноше¬нията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадате с личниг раз¬бирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви свое¬то благоприличие. Разумната сила, която упра¬влява живота, никога не верши своеволия. Ка¬квито да са. страданията на човека,. тъ- иматъ

134 пред вид нъкаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат в вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в не¬говата абсолютност. В-Ьрвайте в разумность-та на природата. Без вера няма никакво раз¬витие. Вярата се отнася до нъща, които не знаем, но са верни по същина. Има много нъща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсо¬лютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовьта? Как ще опредълите, отде иде тя. защо никога е по-силна, а някога по-слаба? За¬що иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовьта. а не механическа проява. Въпръки това, тя не мо¬же да се докаже. Забелязано е, че кол¬кото е по-голяма силата на любовьта, толкова и разумността става по-голяма. Любовьта из¬исква от чов'Ька външна обхода, благоприли¬чие. Влюбеният винаги спазва известно бла¬гоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всъкакви услуги. Напусне ли го любовьта, светът пред него потъмнява. И тъй, първото нещо в духовния жи¬вот на човека е любовьта. Който люби Бога. той има благоприличие. Изгуби ли любовьта си, с нея заедно губи и благоприличието. Ко¬гато любовьта посети човека, той тр-Ъбва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я. той е нарушил един от великиг закони

135 на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а мо¬же и да го пометне. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". Това значи: като гле¬да човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае. че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни пред¬вожда, трябва ли да губим присжтствие на ду¬ха си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бж.де чист, с детска вера към окржжа-ващит, да запази своето външно благоприли¬чие и вътрешен мир. Благоприличието бива два вида: благо¬приличие на ума и благоприличие на сърцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един чов-Ьк, отдайте му нужно¬то място и съответната цена. Изкуство е чо-вЪк да цени нъщата. Той трябва да рабо¬ти в това направление. Мъчно се постигатъ

136 нъщата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до поло¬жението, в което днес се намира. гТЬма мъч-нотия, която той не може да преодолее. Ако изучавате живота от музикално гле¬дище, ще видите, че той представя велика му¬зикална пиеса. Искаш ли да живЪеш пра¬вилно, ти тр-Ъбва да свириш. Умът, сърце-то и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални посо¬бия в великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хо¬рата. Какво прави овчарьт, който по цъ-ли дни пасе овцет? Той взима кавала си, на¬дува го и ходи след овцет. Той свири, ра¬два се на своята песен и втурва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овцет. Това е човек, който има благоприличие. Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човетакия харак-тер. Дръжте гЪлото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всЬкога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а

137 мисълта за ближните си като условие за ва¬шето растене и развитие. Като жив-ве на земя¬та, човеж трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над гла¬вата. Остане ли само с една точка, той ще увисне в въздуха. Само Бог може да седи на една точка. В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хи¬гиена на живота. С благоприличието, като ка¬чество на човека, всичко може да се преодо¬лее : болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси н±>-какъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обър¬не погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при два¬та случая болестта не го напуща това показ¬ва, че е дошло време да замине от този СВБТ. Какво лошо има в това, че ще замине от един св^т в друг? Сега, он'Ьзи от вас, които не са разви¬ли благоприличие, тр-вбва да работят, да го придобият. Които го имат, а не са. го про¬явили още, да го проявят. Това не се пости¬га лесно. Работете върху него, за да бъдете вевкога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек,

138 — Бог е Любов. Бог е Мж-дрост. Бог е Истина. Божията Лю¬бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребж.дват с нас. 8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомврии, 1929 г. София.—Изгръв.