Разлика между версии на „Правилни процеси“

Версия от 09:40, 27 август 2009

ПРАВИЛНИ ПРОЦЕСИ

„Добрата молитва "

„В началото бе словото "

Тема: „Преки и косвени отношения между сиромашията и богатството."

Един човек, който десет години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето. Или да преведа: ако вие десет години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството. Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили. Ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.

Сега в живота не всички хора знаят как да правят преводи. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде?" Като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Питат: „Като ида в оня свят, какъв ще бъда?" Какъв ще бъде? Когато една муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен. Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, но нямаш основа, отгдето да започнеш, и ще те върнат назад. Мнозина от вас казват: „Да идем в оня свят, да видим този, да видим онзи." Че какво става с виждането?

Да кажем, че искате да видите единицата. Имате право - 0, 1, 2, 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата, сама по себе си, няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата десет пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица: 10-1. Единицата остава единица. Сега, ако увеличите с две тази единица, имате 12 - 12 - З*. Ако увеличите единицата с още една единица, имате две. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате. Това означава нулата: възможностите да се увеличавате и да се намалявате. Вие казвате: „Да се смалявам." Имате идеята за намаляването, да станете малък. Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станете малък. Но вие трябва да направите един превод. Щом станете малък, може да прониквате повече. Като се увеличавате, проникването става по-малко. В обем се увеличавате, но не можете да проникнете в нещата. Щом се смалявате в обем, намалявате се със сила, но вашето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да проникнете в хората, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалите? Вие разсъждавате по един съвсем материалистичен начин. Нито един от вас не знае да се смалява и не се е заел да се смали.

Един познат наскоро ми каза, че сиромашия без богатство е дяволия. Някой умен българин е казал това. Казвам: И богатството без сиромашия е дяволия. Сега да преведем, какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва този потенциал. Следователно, сиромасите обработват богатите хора.

Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва. А пък в дадения случай имате две сили, богатият е минус, сиромахът е плюс. Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате отрицателно отношение към сиромашията. Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка. Мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия, но се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е необходима. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще ви застави да работите. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствието? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват. Те са на почивка, защо плачите за тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, е дал капитала си на земята, да го обработва, че той после от богатството ще се храни. Като умирате, вие давате заем. Умирането е даване назаем. Смъртта е богатство, а животът е сиромашия. Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно, втори път дава принос на смъртта. За това, което си съградил, смъртта идва и казва: „Как си?" Вземе своя капитал. Питат: „Защо умря?" Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки - на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш?" - „ Ето тук едно дете, жена, вземи я." Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, е един плод. Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава, остава нещо. И втория път от тази материя ще се съгради нещо друго.

Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна. Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата любов. Но вие може да сте кръстен само с първата буква на любовта. Може да сте кръстен само с втората буква на любовта. Че то още не е любов. Вие може да сте кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстите с всичките букви, едва имате името на любовта, написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта - едно дете трябва да се отплати за услугата, която е направила майка му. То е отплатата.

Питате: „Защо трябва да любим Бога?" Ще му се отплатите, ще дадете нещо. Той е дал толкова за вас, направил ви е, а вие най-после Го отричате. Казвате: Няма Бог или, чеТой не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. От какво се нуждае един професор, който е преподал една лекция, предал е един урок. Какво придобива той, след като изпита ученика? След като му кажете това, което той е казал, печели ли нещо? - Печели. Той ще разбере дали онова, което той ви е преподал, сте го научили. Това го радва. Учителят се радва, че сте приели това знание, което ще бъде полезно за вас. Той косвено разбира, че това, което е полезно за вас, ще бъде полезно и за него. За пример той ви учи на добродетели, учи ви да бъдете добри. Ако станете добри, ще постъпите добре и с учителя си. Ако не разбирате доброто, този урок не го знаете; като постъпите зле, ще постъпите зле и с учителя си. Някои питат: „Защо трябва да се обичаме?" Ако не се обичате, животът не може да влезе у вас. Вие ще бъдете винаги под робството на смъртта. Животът е, който временно ще ни освободи от робството на смъртта. Ако любите, ще се освободите от смъртта. Ако работите, ще се освободите от сиромашията. Вие считате сиромашията за лошо нещо, не знаете, че тя ще ви избави от несгодите на богатството. Та богатството внася всичките неспокойства. Постоянно мислите да не ви оберат, да не ви претрепят някъде. А сиромахът няма какво да се безпокои. Понякога и сиромахът умира, защото не е напълно сиромах. Понеже не е напълно вътрешно сиромах, и той е богат, има своето богатство и смъртта, като го хване, намира какво да продава. Намери тенджери, хване го, казва: „Така не може, ти минаваш за сиромах, но не си сиромах." И взема от сиромаха последните неща. Сиромахът трябва да дава нещо от себе си.

Вие казвате: „Ние сме хора от новото учение." Някои казват: „Ние сме окултисти. Ние сме християни, ние сме православни, ние сме католици, ние сме будисти." Може да сте всичко. Някой е зоолог. Какво значи зоолог? Знае имената на животните, знае характерните им черти. Някой е ботаник, знае, познава растенията, знае имената им, как се разсаждат, какви плодове дават. Някой е минералог, някой е физиолог, някой е химик и т.н. Но онзи химик, ако не разбира химията, как ще прави съединения и разединения? Или за да бъдеш химик, трябва да знаеш да скарваш елементите и да знаеш да ги примиряваш, на ваш език казано. Това е химия, да се научиш да скарваш елементите и да ги примиряваш, да ги разединяваш и да ги съединяваш, да ги венчаваш и да ги развенчаваш. Съединение и разединение, венчаване и развенчаване. Това е химията.

Казвате: „Като идем в оня свят, какви ще бъдем?" Българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал - пак в тия." Има такъв пример с ученик на един от великите учители в Индия, който го учил на науката за доброто. Като дошъл за доброто, учителят го напътил какво да прави. Ученикът казва: „Учителю, спри се там. Този въпрос е труден, искам да го проуча малко." После отишъл да прилага доброто. След десет години се връща, а учителят му казва: „Започни оттам, дето преди десет години спря за доброто." Че целият физически свят е изграден върху доброто. За да бъдеш добър, ти трябва да разбираш всичките закони на доброто на физическия свят. Ти трябва да разбираш как е устроен човекът и защо е устроен. Ти трябва да разбираш, защо слънцето изгрява и защо залязва. Трябва да знаеш какво има вътре в слънцето. Трябва да знаеш произхода и материалната страна на светлината.

Казвате за някого: „Той е добър човек." Вие имате понятие за доброто, но не зная, какво е вашето понятие. Някой от вас може ли да ми каже какво е доброто? Вие разбирате доброто, след като е дошъл някой и ви е набил, след като ви е нахранил хубаво. Дойде друг, който ви превързва и ви помага - той е добър. Единият ви набил и намушкал, другият дойде да ви превърже раните, погрижи се за вас и ви каже: „Няма нищо, то ще мине." Такива опитности идат. Този човек наричаме добър. Един човек, който в даден случай може да ви помогне материално, съществено, за да излезете от едно затруднено положение, е добър. Паднали сте в един кладенец, той ще ви изтегли с въжето. Или сте жаден, или сте гладен, или сте болен, в каквото трудно положение и да сте, той ще ви направи една малка услуга - тоя човек ние наричаме добър. Това е азбуката на доброто, която трябва да прилагате.

втора секция

Та сега вие казвате: „Като идем в оня свят, какво ще бъде?" Какво сте свършили тук? Някои мислят, че като идат в оня свят, венци ще им турят. Че има венци, има. Но венците са давали старите гърци в Олимпийските игри на онзи, който побеждавал в разните борби, в надбягванията. На този, който излиза победител във всичките борби, на него туряли венец. Сега и в живота има венци, всички очаквате венци, но ако победите, ще има венец, ако не победите - венец няма. Вие ще имате изпит и ако го издържите без никаква погрешка, ще има венец. Може някъде да направите малка погрешка и изпитът няма да е издържан. Някои от вас ще цитират онзи стих от Писанието, дето един човек излязъл в първия час да търси работа, друг излязъл по обед и трети надвечер, и тримата били ангажирани да работят на едно лозе и им дали еднаква заплата. Някои казват, че стига един час да работиш. Но онези, които работят един час, те са най-умните хора в света. Като работи, знае как да работи. Онзи, който работи целия ден, той не е от учените.

Сега някой казва: „Аз тридесет години съм християнин." Ти не си от учените. Тридесет години какво е? Че аз съм християнин още от времето на Адама и още не съм разбрал същността на християнството. От времето на Адама уча християнството и едва започвам да го разбирам. Той казва, че от тридесет години е християнин! И какво е разбрал? Осем хиляди години работа са това, според тази хронология и едва понадзъртам, какво нещо е любовта Божия. Като погледна тази светлина, едва разбирам Божията любов.

Защо Бог допусна грехопадението, защо Адам сгреши, защо Ева сгреши. Направила една погрешка - детинска работа. Бащата взел, че ги изпъдил из рая. Казва: „Ще садите нови дървета, ще пазите моя закон." Защо ги изпъдил Господ из рая? - Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако Господ ги беше оставил, щяха да заразят всички растения с тази нова болест. С тях заедно изпъди и болестта; за да избави рая от една проказа, затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото изнесоха тия микроби със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че тя ще унищожи всички наши лозя. Намери се обаче едно средство и всички тия лози, които за дванадесет години изсъхнаха, се приспособиха и започнаха да растат. Някои не изкорениха лозята си. След дванадесет години тези лозя започнаха да дават отпор на филоксерата, приспособиха се. Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. Осем хиляди години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. Осем хиляди години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има мощни хора, които, като хванат дявола, гътват го на земята.

Добър пример е дал един американски студент. Отишъл той при един от пижулистите, които обичат да се боксират. Склонил да се боксира и още в първия момент понесъл силен удар, паднал, превъртял се, шапката му отишла надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли, къде се крие силата на противника му. Десет години студентът изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След десет години упражнения той могъл да вдигне нагоре с ръката един кон и едно конче. Отива при този пехливанин и му казва: „Знаеш ли аз кой съм? Преди десет години ти ми предаде добър урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди десет години, като ме удари, претъркалях се няколко пъти на земята, сега да ти покажа и аз какво мога." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. Онзи му казва: „Сега те почитам."

втора секция

Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не можем като този американски студент от един удар да извадим такава поука, къде е тогава нашата сила. За пример аз гледам колко са страхливи хората. Вчера идва една госпожа от града - аз се занимавам с лопатата, правя малко музикални упражнения -вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Питам я: Какво има? Тя отговаря: „Т.В.С." Лекарите й казали, че има туберкулоза. Казвам: Какво сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? - „Млада съм" казва. „Кои са причините за болестта?" Аз й казвам: Твоята охтика не е наследствена, твоята болест е произлязла от едно търкане на ума и сърцето. Като се търкали, те са се охлузили. Сега умът ти и сърцето ти няма да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест. Тя

44

казва: „Условията бяха такива." С мъжа си имала неприятности. - Мъжът ти е един професор, който ти дава уроци, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника. (Две сестри копаеха). Казвам: И тези сестри са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но влиза тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ако няма къде да работиш, идвай да работиш тук по половин час. Ние не позволяваме да се лежи на гръб. Казвам й: Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин и да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине. Ръкуваме се, заминава си. Тя чакаше да я приема в стаята. Казвам: Не приемам в стаята. Тук приемам - в клиниката. Сега, дойде ли болен - в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш. Но радостта иде след скръбта. Тогава има две победи в света. Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме." Ако воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим!" Ти победиш, дойде скръбта в света, страдаш. Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да се определите. Щом имате страдания, трябва вече да се определите, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Вие трябва да воювате. Вдигнете тогава знамето на любовта. В любовта ще воюваш,

45

сам ще воюваш и като удариш противника четири-пет пъти, ще се обезсили. Като се обезсили, ще идеш, ще го превържеш, ще му дадеш първите наставления какво нещо е любовта.

Да ви приведа един пример. Преди повече от петдесет-седемдесет години американците били много разюздани. Особено в една област, дето обичали да бият проповедниците. В едно доста видно американско село, като отиде проповедникът, всякога ще го набият и тогава ще го пуснат. И така всички проповедници бягали. Цели десет години все така правили. Никой проповедник не оставал. Идва един, набият го, идва друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да отиде в това село, изпоплашили се. Най-после се намира един бабаджанка и казва: „Аз съм доброволец за това село." Качва се на коня си и отива в селото. Там имало дванадесет души, които биели, и сега го причакват. Слиза той от коня и казва: „Вие ли сте, които биете?" Захваща се първо с главатаря, боксира се и всичките един по един ги събаря. Дванадесет души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видяли, че той е смел човек, герой, се насърчили. Дванадесетте души го занесли на ръце в събранието. Качва се той на амвона, а пък главатарят се обръща на 180 градуса и става член на църквата. Та това е любов, как мислите вие?

Човек трябва да има една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Ние имаме особено схващане за любовта. Любовта примирява всички противоречия. След като мине през всички противоречия в живота, човек може да ги примири. Ние сме минали първия опит на любовта - да примирим нещата в самите тях. Това е целта, с която Бог ни е изпратил на земята - да разбираме всичките тия мъчнотии. Казвам сега: Кой ви е научил на това? Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. За да съберете две числа, вие трябва да ги разбирате. Не може да

46

съберете мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират - разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и едно с друго се допълват. Това е събиране. Тогава какво нещо е изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки ще извади от себе си, каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме да дадете нещо от себе си. То е музикално. Изваждате от богатството в себе си и давате на онзи, когото обичате. И той дава, и вие давате, и двамата давате от себе си на онзи, когото обичате. И двамата започвате да изваждате от себе си и да давате на другите. Процесът на живота започва с изваждането. Богатството, скрито във вас, трябва да дадете.

Сега да ви представя следния пример. Имате един хамбар. Житото е богатият човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, дава на своите слуги едно кило жито и ги изпраща. Те отиват на гладната земя и го посяват. Слугата казва: „От имането на моя господар ви давам." Посява житото, после го зарива. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът. Като вземе житото, тя се наяжда. Тогава житото започва да расте. Идната година нивата може в троен или в шесторен размер да го върне или сто на сто плод да даде. Казва: „Понеже ми услужихте -заповядайте. След като си услужил, и аз давам от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте. Вие ще ожънете житото и ще го турите пак в хамбара."

Същият процес става и вътре във вас. На физическия свят този процес става във вашия стомах, във вашите дробове и във вашия мозък. Този процес става навсякъде. Ако се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора са тези, които никога не допускат една въшка да дойде да

47

им гложди главата. Вие никога не трябва да допускате една бълха да ви гложди. Щом бълхата ви гложди, вие сте мързелив. Тя ви хапе, но казва: „Трябва да работиш." Тя хапе, вие започвате да се мърдате. Бълхата мине на другата страна, пак казва: „Трябва да работиш." После дойде на гръбнака и там хапе. Постоянно ви учи, докато кажете: „Благодаря за услугата, сега вече не искам да идваш при мене, аз научих урока." Щом дойде бълха, упражнения трябва да има. Щом дойде въшка и започне да ви сърби, не очаквайте втора - и без въшка започнете да мислите. Защо са създадени въшките? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, на главата на човека ще се качи, друга манджа тя не яде. Бълхата е женска работа, ще иде при сърцето, не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.

Аз ви правя превод. В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойствата на бълхите. Не трябва да се възмущавате от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ще вземете поука. Но като хванете въшката, няма като българина да я чукате на ноктите си, но ще кажете: „Крайно ти благодаря за услугата." И ще я занесете в гората, нека пасе трева. Като хванете бълхата, и нея занесете в гората и кажете: „Много ти благодаря за услугата."

Вие седите и мислите по стария начин: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посрещне в оня свят?" Щом сте от способните ученици, цяла комисия ви чака, има дванадесет души, които казват: „Еди-кой си иде от земята за изпит. Да влезе, скоро на дъската!" Смели ще бъдете. Ще ви питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ви дадат един лош и един добър човек, които се карат, и ще ви кажат: „Примири ги сега!" Трябва да разберете как може веднага да ги примирите. Намирате се пред комисия. Щом ги примирите, веднага ви пишат шест и ставате гражданин на оня свят. Щом не можете

48

да ги примирите, пишат ви шест минус и обратно ви пращат на земята да учите, да повторите изпита за една година. Една година на небето - това са хиляда години на земята. Или един ден в небето са хиляди земни години. Това са символи.

Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно. Като страдате, в страданието да усещате една малка радост. И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост. Богатият се страхува да не го оберат. Сиромахът се страхува от сиромашията. И в сиромашията има нещо, на което може да се радвате. Радвайте се на богатството. И в богатството има нещо, на което може да се радвате. Вие не вземайте богатия в онзи смисъл, дето казва стихът: Богатият няма да влезе в Царството Божие. Всички богати, които не внасят капитала си в сиромасите, няма да наследят Царството Божие. Но богатите, които внасят капитала си в сиромасите, ще наследят Царството Божие. И всички сиромаси, които обработват капитала на богатите, ще влезат в Царството Божие. Всички сиромаси, които не обработват капитала на богатите, няма да влезат в Царството Божие. Тъй седи въпросът. Това са отношения, които съществуват в света. Сега ние схващаме статически положението.

Казвате: „Ние не сме ли добри?" Да допуснем, че аз съм първият ученик в първо отделение, постъпвам във второ. В първо отделение свърша с шест, във второ - с пет, в трето - с четворка, в четвърто - с тройки. Дойда в прогимназията. Първи клас свърша с тройки, втори - с двойки и в трети имам само единици.

Всяка добродетел, която се увеличава, има обратни резултати. Следователно, като умираме в света, ние се учим на закона на щедростта, понеже на онези, които нищо не са давали, един ден ще дойдат, ще им вземат тялото. Като ви изпратят втори път на земята, пак ще ви дадат нов капитал, но

49

в старото всичко ще остане на земята. Него ще го дадете, на него няма да разчитате. Няма да разчитате на това, което имате. То е капитал, с който работите. Този капитал ще остане тук. Втория път ще ви дадат нов капитал. Ще разчитате само на своята мисъл. Ще разчитате само на своите чувства. Ще разчитате на своята сила, която Бог ви е дал. Ще разчитате на доброто, което е вложено у вас, което е външната страна на любовта. На доброто, което Бог е вложил във вашия ум; на справедливостта, която Бог е вложил във вашето сърце и на волята ви. Ще разчитате на силата, която Бог е вложил във вашата душа. Сега душата е силна.

Та казвам: Вашата душа трябва да бъде силна да издържа. Като дойдат всичките страдания в света, онзи, който може да издържа, той е силен човек. Да престане съвременният ропот.

Какви са вашите учители? Ако един учител те погледне отвисоко и ти каже: „Нищо не разбираш", какъв е този учител? Добрите учители като погледнат способните деца, забелязва се една усмивка в лицата им, имат едно желание да им предадат знанинето, защото виждат, че от тях ще стане нещо. Казвам: Щом влезете между хората, да се зарадвате на условията, които ви се дават. Срещате един човек, не знаете какво да му кажете. Когато един млад момък срещне една млада красива мома, какво й казва? Това са образи. Във вас седи една изопачена идея за тях. Един силен благороден момък среща една много красива мома. Наблюдавали ли сте, когато силният момък, който е опазил силата си, види красивата мома, застава с почитание, отстъпва. Срещаш един учен човек. Как ще се поставиш? Като го погледнеш, в тебе има уважение и почитание, искаш да бъдеш като него. Това е отношение. Вие срещате един свят човек. В святостта се крие Божествено знание. Светията е разбрал малко от любовта, поразбрал малко от Божията мъдрост и от истината и станал свят човек. Светията е свършил първото отделение на любов-

50

та, първото отделение на мъдростта и първото отделение на истината и светия станал.

Сега вие се обезсърчавате и ще ми кажете тъй: „Какво мислихме, пък тази работа каква излезе. Ние мислихме, че ангелите ще дойдат да ни занесат в небето на крилата си." Хората носят на ръце един човек, но той заслужава. Той се връща от бойното поле или се връща от някоя експедиция, направил велики работи, носят го на ръце. Ти нищо не си направил, защо ще те носят хората на ръце. Като умре някой, нали го носят на ръце. Аз не искам да бъда като тия, умрелите, да ме носят на тарга. Хванали го двама отпред, двама отзад, носят го. Не искам така да ме носят. Живия човек как го носят9 Вдигнат го, той седи нагоре с главата. Той им казва: „Аз искам всички като мене да бъдете. И вас тъй да носят." Умрелият казва: „И вие, като живеете като мене, и вас така ще ви носят, на тарга." Не тъй да ви носят, но да дадете добър пример. Не да ви носят легнали на тарга, но да ви носят с главата нагоре, прави. Туй искат от вас вашите големи братя. Аз бих желал да ви носят, както майките носят своите деца. Някой път майките носят децата си, а те спят. Не спящи деца да бъдете, а будни. Като го носи майката, това дете пита, все задава въпроси, запитва. Пък има друго дете, майката го носи, то спи. Тя казва: „Горкото дете."

Спящи деца не искам да бъдете, но искам да бъдете будни деца, които питат това какво е, онова какво е? Желая всички да бъдете не спящи деца, но деца, които питат майката на любовта, майката на мъдростта и майката на истината. - Какво е това? - Това е любовта. - Това какво е? - Това е мъдростта. - Това какво е? - Това е истината и свободата.

Отче наш

33 лекция от Учителя, държана на 15 май 1940 г., София, Изгрев.

51