(Нова страница: ==Голямото благо== Хората живеят в света и мислят, че го разбираг. И вие живееге в света и мисли...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 04:34, 24 август 2009
Голямото благо
Хората живеят в света и мислят, че го разбираг. И вие живееге в света и мислите, че го разбирате напълно. Това е заблуждение. Познавате света, но всички сте опитали неговата студенина. Ако при добро разположение на духа влизате в света, веднага ще ви лъхне неговия студ, и разположението ви ще изчезне. Колко пъти на ден губите разположението си! Защо става това? Студът на света ви е лъхнал. Ако топлината ви лъхне, вие имате друго разположение – вдъхновявате се. Но и това не е нещо постоянно. Трвбва да знаете, кога да влизате в света и кога да се връщате. Трябва да знаете, кога да излизате от тялото си и кога да се връщате.
Като наблюдавам движенията ви, виждам, че по стар навик вие пипате главата си на едно или на друго място и сами си причинявате пакости. Всяко пипане по главата не на място произвежда във вас особено състояние. Ако се почешеш по тила, работата ти не върви добре. Ония, които работят върху тебе, не позволяват да се почесваш отзад по главата. Самообладание е нежно.
115
Повечето хора нямат самообладание. Това се провери през време на нападенията над София. Самолетите, които идеха над София, приличаха на грабливи, хищни птици. Днес бомби, утре бомби, хората се разстроиха и разболвха. Т бйгаха, криеха се, кой дето попадне.
Ще кажете, че вярата им се усили. Не зная, как може страхът да усили вярата. Ог бомбите страхът може да се усили, но вярата не се усилва. В-врата се усилва, когато част от енергията на страха се отправя да храни нейния център. Стане ли обратното – част от енергията на вярата да се отправя към страха, краката сгават по-дълги, и чов^к бъга. Верващите казват: Бог ще ни пази! Колко души излизаха вън, на открито, през време на бомбадрировкит, без да им трепне окото? Като погледнеш към самолетите, веднага вярата ги започва да се колебае. Стихиите на природата трвбва да се превъзмогнат. Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем оттам, да се освободим ог голямото налъгане – от налагането на света. Верата трябва да се усили. – Как? – Ще пееш песента: „Мога да постигна, що желая." Да придобиеш вера, това е постижимо; да усилиш вярата си, и това е постижимо. Искате да станете набожни. Това е най-
116
опасната работа. Няма по-опасно желание за човека от това, да стане набожен – все едно е да отидеш на слънцето, да опиташ температурата му и да се вернеш на земята с нови придобивки. В сравнение с слънцето, земята е много користолюбива. Вернеш ли се отново на земята, ще започнеш другояче да мислиш, преврат ще стане в тебе.* Ако отидеш на Венера, ще придобиеш нъ-що благородно в чувствата си. Ако си на земята и мислиш за Венера, ще се промени твоето състояние – сверзваш се с нея. С когото се свержеш, все ще придобиеш н-е-що от него. Ако срещнеш млада мома, съ* стоянието ти ще се измяни. – Защо? – Венера е тя. Ако срещнеш млад момък, състоянието ти пак ще се измъни – и той е Венера. Ако срещнеш един марсианец и мислиш за иего, ти се сверзваш вече, и чувствата ти се изменят. Марсиянецът не може да бъде снизходителен и милостив. Много естествено, така е създаден той, такава е неговата цигулка. Каквато е цигулката ти, така ще свириш. Ако не можеш да свириш на хубава цигулка, как ще свириш на обикновена? Вие започвате с най*хуба-внт цигулки и постепенно дохождате до обик-новенитв цигулки. На младини се въодушевявате от велики идеи, а на старини свършвате с обикновени идеи.
117
Тук имате една хубава ябълка. Тя ще ни послужи като предметно учение. Тя е красива мома, която избягала от родителите си и дошла на събранието да слуша лекция1. Ако числото на ябълките постепенно се увеличава от една до сто, и състоянието ви се измъня. Ако цъл ви окичат с ябълки – по рж-цете, по краката, по цялото тъло, настроението ви съвсем ще се измъни – няма да ви бъде приятно. Приятността беше от едната ябълка. Казвам: За всеки даден момент един идеал трябва да ви вдъхновява. За всеки даден момент една идея в ума, едно чувство в сърцето. Смисълът е в едното, в единицата. Като имаме един идеал, той съдържа всички идеали в себе си. Единият идеал съдържа всички идеали. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, какво естествено движение има в него. По-естествено движение от това не съм виждал. Наблюдавал съм, как слънцето изгрява от морето. Първо се показва главата му, като на човек, който се изкачва нагоре равномерно и хармонично. Движенията ни трябва да наподобяват изгряването на слънцето, а не движенията на обедното слънце. Ако се излагаш на обвдното слънце, може да слън-часаш.
От осем хиляди години хората живеят само с съвети и наставления, от които оста-
118
ряват. Да бъдеш добър! Така да цостъп-ваш, иначе да не постъпваш I Да живееш добре! Да бъдеш млад! Как ще постъпвам добре? Как ще бъда добър? И без да ми казваш да постъпвам добре, така ще постъпвам. Кажете на един виртуоз да свири добре, ако искате да го изпждите от сцената. Някои хора, като кажат нищо, думите им се забиват като клин. Имай доверие в цигуларя, не му казвай, как да свири. Ако го разбираш, той ще свири хубаво; ако не го разбираш, няма да свири хубаво. И на най-го-лямия виртуоз, ако забиеш игла в ръката, състоянието му веднага ще се изм-ени. Колко игли се забиват в нас, когато говорим, или когато свирим! Има мисли, които се забиват като игли. Те идат някъде от пространството. Като се движите между хората, трябва да взимате предпазителни мерки, с броня да се обличате. Ако си добре облечен и влтззеш в неотоплена стая, не сваляй дрехата си. Щом стаята се стопли, свали горната сй дреха.
Кое е вашето любимо число? Голями числа ли са един милион, два милиона? Животът се изявява в малките числа. Всяко малко число е мощна сила. Мачките числа вършат велики работи. Велвкат хора – гении, светии, са постигнали своя идеал, своите желания, благодарение на малките усилия. Виж-
119
те, какьо става в сегашната война. Всички народи унотребяват грамадна сила, дано по-бедят. Пет години вече се борят за победа! Заедно с тях и вие взима!е участие. Кой е на правата страна? От гледището на разумния св-вт, на великите същества, войньта е благо. Тв имат много знания, могат да по-магат. На едиого счупили крака, на друг – реката, на трети – главата. Като отидат пострадалите при разумните същества, т- въз-становяват счупените крак, ръка, глава и ги връщат отново на земята, по-здрави, отколкото са били. Отидат ли при невежите за помощ, нищо не получават; тв не знаят, как да им помогнат.
Има един Божествен свят, дето се допуща войната. Могат да извадят окото ти, да отрйжат крака или ръжата ти – допуснато е, но срещу това ще ти дадат по-голямо благо. В Божествения свет никой не може да ти направи пакост. Питате: Де е тоя свят? Взимате едно праздна тенекия и я напълвате догоре с доста големи куршуми. Казвате, че тенекията е пълна; в същност, между едрите куршуми има пространство, което изпълвате с дребни съчми. В тенекията може да налеете вода, и за нея има место между съчмите. Най-после може да налеете и малко спирт – и той ще влезе в тенекията. Значи, цълото пространство в тенекията е изпълнено. Когато
120
питате, де е оня свят, ще знаете, че той е на земята, в пространството на видимия свет. Вие мислите, че пространството е запълнено, няма място за нищо. Не, пространството е праздно, много светове могат да се съберат в него. Да благодарим на Бога, че е така. Ако светът беше пълен, и ако пространството бйше запълнено, н-ямаше де да отидем.
Сега, ако имам време, ако и вие имате време и търпение да слушате, мога да ви освободя от всички мисли, които причиняват преждевременна старост. Щом се освободите, веднага ще се подмладите. Първо трябва да ви освободя от страха, че от глад ще умрете; да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. Да се освободите от всичките форми на страха, значи, да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят чов-ешкия дух. Като говоря така, не искам да изпадате в положението на оня мисионер, който проповъдвал, че не трябва да се плаче» когато умре някой роднина или приятел. Едии ден, като проповядвал, пристигнала телеграма, че умръла сестрата на жена му. Още като бил на амвона, заплакал. Забравил, че проповядвал да не се плаче за умр-елите.
Къде е погръшката? – В оня, който предал телеграмата. Когато сте на амвона, не
121
позволявайте да ви иосят телеграма, с която съобщават за смъртта на някой ваш близък.
Има начин, по който се познава, кога се ражда, или умира човек. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на друг един свет, вън от физичния. Никога водата на езерото се увеличава, а никога – намалява. Увеличаването на водата показва, че същества от земята са дошли в тоя свят, дето е езерото. За тия същества казваме, че са умрели. Когато водата на езерото се намалява, същества от другия свят слизат на земята – родили са се. Аз виждам умрелите като малки снежни топки, които се топят и увели-чават водата. Кое е по-добре: да се увеличава водата, или да се намалява? Ако рабо-тите ти вервят добре, смаляваш се; ако работите ти не вервят добре, увеличаваш се. От теб зависи, да вервят работите ти добре, или да не вервят. Тоя закон не се влияе от външните условия. Каквото и да ти говорят отвън – хвалят ли те, или корят, работите ти не се уреждат, ако ти не се сма-ряваш.
Един ден Муди, знамеиите пропов-ед-ник, държал отлична проповъд. На излизане от събранието, един негов приятел му ка-зал: Много хубаво проповвдваш. –Още като бях на амвона, дяволът ми каза същото.
122
Христос казва: „Аз съм живияг хлъб, слязъд от небето. Който ме яде, има живот в сеое си." Живияг хлъб е Словото. Питам: Какво допринася моето Слово на хората, ако не могат да го ядат? Ако ядат Словото, лицето им трябва да се измини, да стане покрасиво; мисълта им трябва да се повдигне. Някои слушат Словото, но не става никаква промъна в тях. – Защо? – Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това, хората ги ка-нят, стават врати за тях.
Днес всички хора имат опитността на тия духове, на техния зловещ глас. Всички чувахте сиренит, както и свистенето на бом-бите. Т са подобни на звуцит, които излизат от ада. Всички знаете тия звуци, но нищо не придобивате от тях. Ето защо, не карайте лошия човек да участвува в лю-бовьта.
Любовта не е за лошите хора; мъдростта не е за лошите хора. Животът не е за лошите хора; знанието не е за лошите хора; свободата не е за лошите хора. Движението не е за лошите хора; учението не е за лошите хора; работата не е за лошите хора.
Защо лошите хора не трябва да се пол-зуват от тия блага? Слъпият ползува ли се от светдината? Глухият ползува ли се
123
от знанието? Ще оценявате благата! Нима по-голямо благо в света от любовта. Няма по-голямо благо за човека от това, да има достъп до любовта. Тя не иска никаква философия. Любовта се опитва, както плода. Благо е, ако имаш възможност всякога да опитваш любовта.
Единственото ьещо, което никога не се цапа. е любовта.
Единственото нещо, което не можеш да подцеииш, е любовта.
Единственото нещо, от което не можеш нищо да отнемеш, е любовта.
Единствената сила, която от никого не се влияе, е любовта.
Казвам: Ако мъртвият се докосне до любовта, оживява; око глупавият се докосне до любовта, умен става. Вън от любовта нищата са нереални. В любовта всичко е реално. Говорите за любовта, без да знаете нейния език. Вие не познавате още любовта, не сте я опитали. Понеже любовта се движи с голяма бързина, до вас са стигнали само нейнигк мисли и желания, но не и самата любов. Затова казваме, че любовта е влязла във вас преждевременно. Там е всичкото заблуждение на хората. Чо-век, за да приеме и оцени правилно любовта, трябва да се движи с нейната скорост. И най-красивият човек, ако мине край вас
124
много бързо, няма да видите'неговата красота. Ако се движи бавно, ще видите красотата му.
Защо идат лошитв условия в живота? Понеже лошото се движи бавно, дават ви се условия да си съставите ясна представа за Божествения свят. Дава ви се време да изучавате нъщата. Страданието не е нищо друго, освен условие за изучаване на изпе-стен иредмет.
Сега някои от вас се готвят за другия свят. Де ще отидат в другия свят? Кой свят считате реилен: тоя или другия?
Да дойдем до реалнитв нвща във вашия живот. Очитв са нищо реално; ушитв, носът, устата, ръцетв и краката също са реални нв-ща. Очитв ли, или ушити имат предимство във вашия живот? Като евтива, и очитв, и ушитв, и носът са важни. Ръцетв и краката са ваши прислужници. Искиш да те погали нвкой, а нвма кой. Веднага ръцетв изпълняват тая служба – помилват те. Това е твхна длъжност.
Коя пвсен сте избрали да изпвете хубаво? Под „хубаво" пвене разбирам, като запееш, да премахнеш облацитв, и небето да стане ясно. Дълго време трвбва да учиш, за да можеш хубаво да пвеш. Казваме: Дълго време; дълъг и къс път. Кое прави пътя дълъг, и кое – къс? Много време ходиш – дълъг път ще извервиш;
125
малко време ходиш, къс път ще извер-виш. Какво придобиваш, ако извервиш дълъг път? На дългия пжл има два извора : един в началото и друг – на края. Трябва да сеединиш двата извора в един. На дългия път има много плодни дървета – ще спреш и ще им обърнещ внимание.
Нова епоха иде сега. Разумни същества слизаг на земята да оправят света. Нашияг свет е ноквареи от лошите мисли и желания. Нарушен е Божият закон. Много оръжия има днес, създадени за смърт и убийства. Ние сме зрители на сегашната война; страшна е тя, но неизбежна. Днес има модерни бомби – от 12 тона. Знаете ли, какво е 12 тона? Ако нашата земя, която се движи с бързина 29 кидометра в секунда, спре движението си, на колко километра ще бъдем изхвърлени в пространството? Нито един няма да остане на повръхността на землта. Всички ще хвръкием някъде, може би на 50–60 километра.
Каква голяма предвидливост и разум-ност, какво голямо внимание има от страна на земята! Тя е голям параход, който има ка-питан,"'.1 матроси и гориво. Колко хора пъту-ват с тоя параход! Едни се качватъ»?– раждат се, други слизат – умират.- Земята носи своите ПЪТНИЦИ, които разрешават един неразрешим въпрос. Всички спорят, делят
126
земята, но параходъг си върви – продължава своя път. Да се радваме на земята, която делим и не можем да раздвлим! Мъчим се да я спрем – не можем. Хората имат желание да я снрат, за да я оберат, но тя усилва движението си. По-рано се е движила по-бавно, а сега – по-бързо, с 29 километра в секунда. Голяма богатства има земята. Как ще се открадиат?
Думата „кражба" е образувана от срич-ките „кра-ди." Тя не е нещо физично, но астрално. Когато идеята за кражбата влиза в човешкия ум, първо се явяват красиви образи: една хубава мома или момък, които искат да се оженят. Момъкът е цар, управлява свята – има нужда от царица. Това са образи, които подбуждат чов-яка към кражба.
Често слушам да се говорят верни и невврни работи. В едно отношение, войната е неверен факт. Тя никога не може дз донесе онова, което хората очакваг. Войната не може да бъде щедра, тя винаги е скържава. Тя миого взима, малко дава. Тукъ-там може да даде някакъв подарък. Всичко онова, на което човек се радва, тя го взима. Войната е училище, в което се учим. Аз виждам добрата страна на войната: тя учи хората да жертвуват всичко. Това, което не можеш да направиш в мирно време, във войната ще го
127
направиш: ще се пожертвуваш – инвалид може да станеш, слуга може да станеш – какво ли няма да станеш. И всичко това но-сиш с радост. Да воюваш в Божествения свет е привилегия. Да воюваш по Бо-жественому е придобивка. Да воюваш по чо-въшки, това е загуба. Бубата има право да разваля своя пашкул. Но имат ли право хората да развалят пашкула на бубата? Добри хора ли са ония, които не осгавят бубата свободна, сама да си отвори врата на пашкула 1 Ония, които варят пашкулите, имат желание да ги използуваг.
Божественият свят е проява на свобода. Там ние сме свободни да се проявим, както искаме. Каквото и да правиш, в Божествения свет не можеш да се проя-виш зле. В човешкия свет можеш да се проявиш зле, но в Божествения – никога. Падналите ангели, докато са в невидимия свят, не могат да правят зло – сти-мул нямат. Щом елвзат между хората, в тях се явява желание да ги впрегнат на работа и им причиняват пакости. Злото сж-ществува вън от Бога, но в Бога няма зло. Причината за страданието е вън от човека. Кога иде страданието? – Когато Бог се оттегля от човека за известно време. Когато Бог иде при нас, това е радост. Когато се отдалечава от нас, когато ни
128
изоставя, това е страдание. Христос опита това страдание. Той се обърна към Господа с думит: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Това е моментът, когато хората бъха крайно жестоки. И, за да се оправи све-тът, трябваше Христос да бъде изоставен. Каквото можеха да Му вземат, взеха го.
Дръжте в ума си масъльта: Божестве-ният свет е реален. Радостта, веселието, свободата – всичко е в Божествения свет.
Изпейте пъсеньта „Изгрява слънцето." Нека някой бас я изпее. Басът реализира, прилага нъщата, топлина има в него. Сега да я изпее тенор. Как ще я извие тено-рът? И той влага топлина, както младият момък, който се радва на изгряващото слънце. Като пее, той благодари на цветята, които са цъвнали, защото неговата възлюбена ще ги види и ще се радва. Ние пеем „Изгрява слънцето", без да го очакваме да изгрее. Нъ-кога отиваме да го посрещнем.
Много хора пеят, но само ако никой ги подтиква. Като чуват славеите да пеят, и т започват да пеят. Обаче, истинските пъв-ци – гениите на музиката сами се вдъхновяват. Славеите са ангели, изпратени на земята да пеят на хората. За някакви малки погръшки, т пеят, и през въковетв ще пеят. Когато слънцето изгрява, цълата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канар-
129
чето, и щурчето, и жабата. Всички пвят ите славят Бога. И човек трябва да пее. Който! страда от ревматизъм, да пве; който страда! от главоболие, да пве; който страда от ко-' ремоболие, да пве. На когото хлвбът не дости-1 га, да пъ« – никой да не познае, че е гладен.
Често говорите за прераждането. Каква професия си избрахте за следния живот? Желателно е да дойдете като пъвци, да имате ви-сок и силен глас, да се чува надалеч, Съвременният век е много музикален. Никога в свита не е имало толкова инструменти, колкото сега. Никога в свята не е имало толкова пъвци и музиканти, колкото сега,
Кажете едно число, да прочетем една страница. Да прочетем 23 страница от книгата „Царският път на душата".
Вземете тая ябълка. Може ли да я раздалите между всички?
28. Беседа от Учителя, държана на 13 декемврий, срвда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрвв.