Разлика между версии на „Което Той ви казва“

Версия от 20:09, 20 август 2009

КОЕТО ТОЙ ВИ КАЗВА

"Добрата молитва"

"Духът Божий"

Имате ли зададена тема? Пишете върху темата: "Службата на устата". Ще пишете върху разумната служба, защото има и глупава служба. Пишете върху разумната служба на устата, а не върху глупавата. Защото някой път устата прави глупави работи, от които човек страда. Няма по-хубаво нещо от служенето! Но и няма по-лошо нещо от служенето. Когато знаеш как да служиш, по-хубаво нещо от това няма. Но когато не знаеш как да служиш, няма по-лошо нещо от това. Някои мислят, че служенето е качество на малките, че само те трябва да служат. И големите служат!

Сега вие се нуждаете от едно. Днешните хора са много натоварени, с 10 черупки са увити. Най-първо имаш отвътре една бяла риза. Някой се задоволява само с ризата, а друг има и една външна риза за пред хората. После имаш и жилетка и палто, а зимно време слагаш и една фланела - може да е памучна или вълнена; някои турят и по две фланели. Преди години дойде една сестра - доста умна и доста набожна, но страдаше. Тя каза: "Не съм здрава!" Как ще е здрава, като е намъкнала толкова дрехи! Казах й: "Трябва да снемеш половината от тези дрехи." Турила на себе си две палта и все й е студено...

Човешката мисъл изстудява човека, ако е без любовно чувство. Тогава тя свива капилярните съдове. Страхът изстудява човека - свива капилярните съдове и краката на човека почват да треперят. Значи, събира се доста енергия, която няма къде да изтече и целият организъм страда. Някой път накарай воденичаря да спре воденицата за 20 минути и после да пусне водата. Като дойде водата, в началото изведнъж завърти камъка, докато се успокои и го задвижи по-правилно. Някои чувства ви тресат, смущават ви - вие треперите. Щом обаче тази енергия протече правилно, възстановява се правилният ход. Има много работи, които трябва да изправим. Сега мислим, че много знаем. Може да знаем, но въпросът е, доколко това знание може да влезе в действие. Ако се намерим в положението на германците, чиято марка така спадна, че човек не може с един милиард марки да се нахрани, тогава какво ще правим? Та понякога се обезценяват нещата. И у човека понякога идеите стават фиктивни. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин: "Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата - без да искат -и мъжът и жената. Понеже ги държах - и те, наместо единият да удари другия, всеки удряше мене - мене натупаха." По някой път вие сте от миролюбивите, които искат да примирят непримиримите. Човек, който иска да примирява хората, той първо трябва да примири нещо в себе си. Има нещо в човека, което е непримиримо. Да кажем, обиден си. И тогава нещо започва да ти говори отвътре. Ти съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре недоволства. Легнеш си, станеш сутринта -онова нещо пак ти мърмори. И тогава казваш: "Трябваше ли да ме нагруби той?" Подхлъзнал се е езикът му. Но ти продължаваш: "Трябваше да си владее езика!"

Как ще убедиш сега такъв човек, че не са го обидили? Кой е този вътре, който се е обидил? Когато някой турчин направи грешка, казва: "Афедерсин!" На български ще кажат: "Извинете"; на френски ще кажат: "Пардон"; на английски ще кажат: "Екскюз ми!" Ако на един французин кажеш "Извинете", той какво ще каже? Ако му кажеш: "Пардон, мосю!", ще разбере. Но трябва да знаеш и как да му го кажеш. Има един специален начин за казване. Защото психологически има хора, в които личните чувства са силно развити, те не могат да се самовладеят. Човек трябва да владее чувствата си. Личните чувства, са най-високото стъпало, до което човек днес е дошъл. В личния живот на човека няма по-силно чувство от чувството за собствено достойнство. Ти трябва да знаеш в какво именно се състои обидата. Обидата иде от това, че някой е унизил твоето достойнство. И какво като те е унизил? Или какво от това, че някой те е похвалил? Това са човешки схващания за нещата. Ако позлатим един метал, например медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. Никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав. За някои работи вие мислите, че сте глупави или слаби. При какви условия мислите, че сте слаби? Нека вземем мярката на нашата сила. Най-силните хора колко могат да вдигат? Човек нормално може да вдига толкова, колкото сам тежи. Мравката вдига 10 пъти повече от своята тежест, но мравката се е упражнявала. Колко силен организъм е тя! Тя е един атлет.

Някой от вас има материя, която не му е потребна. Например някои от вас сте пълни. Тази пълнота за нищо не ви служи. Човек трябва да е изтъкан от фина материя и да няма никакви мазнини. Един идеален човек не трябва да има никакви мазнини на врата си. Трябва да има малко мазнини, колкото да се върти колелото, но инак, никакви мазнини! Мъжете понякога приличат на бременни жени. Кръстът трябва да бъде доста тънък. Мярката на кръста трябва да се нанася два пъти на рамената. Рамената трябва да бъдат широки! Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво.

Сега ние се спираме върху известни погрешки, дължащи се на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки. Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква апоплектичен удар. Такъв човек трябва да се пази. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав. Да го бутнеш - и ще избухне...

Та първото нещо сега е да откриете правилната служба на устата. Трябва да се научите да говорите. Не бързайте никога в говоренето! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Тури си ръката отзад и си кажи: "Не говори!" Тури си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: "Не говори!" Тури си ръката на челото и на носа и пак си кажи така. И тогава чак кажи някоя дума. Направи това, за да вложиш известна мекота в думите си. Като пипаш тези центрове, ти ще предизвикаш мекотата. Мекота трябва да има в думите ти! Но тази мекота не трябва да бъде и една каша. Има мекота, която е организирана. Нали знаете колко е гъвкаво тялото на змията? Тази змия може да счупи гръбначния стълб на всеки. Човек трябва да има мекота, но мекота организирана.

През целия си живот искате хората да ви обичат. То е ваше право. Но за какво хората могат да ви обичат? За някое качество, което Бог е вложил във вас. Ти може да обичаш някой човек за музикалното чувство, което Бог е вложил в него. Друг път може да обичаш човека за хубавия му говор. Сладчина има в говора му. Но този човек трябва да упражнява говора си. Пет години ви трябват да се упражнявате, за да се научите да говорите така, че като кажете една дума, мед да капе; с думата ви да протече мед. Гледам някоя сестра, като дойде да ми каже нещо, текнат сълзи от очите й, но от езика й нищо не излиза. Сълзи да потекат - и това е хубаво. Това е един добър признак. Щом видя, че някоя сестра плаче, аз си казвам: "Тя си мие прозорците, за да вижда по-ясно." И я чакам да измие прозорците. Тя си извади кърпата и, като потекат сълзи, бърше ги. Това е един дълъг процес. Виждам, че прозорците й още не са измити. Погледна пак и виждам, че още плаче - не са доизмити прозорците. Пак си бърше очите. И най-после почне да говори. Вие ще кажете: "Това е мекота." Това е женски характер... Няма човек, който да не е плакал. Няма човек, който да не си е мил очите. И трябва постоянно да ги мие. Ако много плачеш и триеш очите си, за тях трябва да имаш една копринена кърпа, много мека. Никога не бършете очите си с твърда кърпа. И като заплачете, не позволявайте да падат сълзите ви долу, но напоете кърпата си с тези сълзи. Те действат лечебно! Ако бихте събирали тези сълзи в шишенца, щяхте да можете да се лекувате от ревматизъм, от бъбречна болест, от захарна болест, от склероза. Склерозата произтича от голямо безпокоене. Ти се безпокоиш например, че къщата ти не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: "Този креват креват ли е? Човек не може да спи!" Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там. С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. Вие сте пратени от невидимия свят. Вие сте имали всички удобства в невидимия свят, защо дойдохте на земята? За печалба. Ти си бил на небето. Там не можеш да печелиш. Ти може да си един царски син, но ако живееш само с идеята, че си такъв, че скъпа кръв тече в жилите ти, че другите те обличат, какво ще те ползва всичко това? Ти трябва да събудиш в себе си знание, всички ония сили и способности, които имаш. Ето за какво могат да те уважават хората.

Някои от вас искат да бъдат светии. И много хора в миналото не можеха да станат светии по единствената причина, че не знаят как се става светия. Казват за някого: "Той е свят човек." То е въпрос, доколко е свят. Светията преди всичко трябва да разбира законите на светлината. Светия, който не разбира как се създава човешката мисъл, който не разбира как да съчетава своите мисли, който не знае да ги цени, който не знае да постави всяка мисъл на нейното място, той не може да бъде светия. Защото всяка мисъл е форма, в която ще се влее някое чувство. Ако ти не мислиш право и сърцето ти няма да има правилно чувство. Какъвто е умът на човека, такова му е и сърцето. Това, което ви казвам, са общи работи. Всеки един от вас иска да бъде светия. Най-първо, никога няма да загасваш светлината на своя ум. При всички случаи трябва да имаш поне някоя малка вощеница, която да ти свети. Няма да палиш голяма свещ. Това на първо време, за да не стават големи разходи. После, светията никога не загасва огъня си. Той не се гаси. Всякога огънят му блещука. А пък онези, които не са светии, всяка сутрин, като станат, ще палят огъня. Светията постоянно свети, той огън не пали. Другите, като се събудят нощно време, ще палят огън. Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство и страх, че може да изгуби нещо. И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш. Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи, с поглед може да те удари. Може да те удари и с ръката си. Та има различни удари, които произвеждат различни последствия. При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си. Искат да кажат: "Защо не е мислила!" Някой си пляска главата отгоре, а друг отстрани.

Ние ще обявим един конкурс за самовъзпитанието на човека. Като отидете в невидимия свят, най-първо ще ви извикат да кажете една дума. Ще ви запитат: "Откъде идете?" Вие ще кажете: "Ида от България." Ако не знаеш как да произнесеш "България", ще те върнат назад. Ще ти зададат втори въпрос: "Защо напуснахте България?" Вие ще кажете: "Не се живее там." Ще ви кажат: "Ако не се живееше, тогава всички българи щяха да бъдат тук. Понеже сам си дошъл, ти не говориш истината." Или ще кажеш: "Животът на земята е станал тежък." "Ако животът на земята е станал тежък, то всички хора трябваше да са дошли тук. Но понеже са там, ти не говориш истината." Какво трябва да кажеш тогава? Питат те най-после: "Защо идваш тук?" "Идвам да си почина." Колко време може да почивате в невидимия свят? 45 години. След 45 години ще ви запитат: "Ще седите ли още? Или ще останете? И ако речете да останете, веднага ще ви намерят работа и ще започнете да работите мъжки. Каквото ви кажат, всичко ще направите. Няма да кажеш: "Това не мога, онова не мога..." Ще работиш!

Някои са ме питали как трябва да се обхождаме с хората. Как човек трябва да се обхожда със себе си? Има една добра обхода: ще се държиш така, че да не унижиш своето достойнство - най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувстваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, ти унижаваш себе си. Най-първо не бива да унижаваш по никой начин себе си! Така, както Бог те е създал, така ще постъпваш! Трудна работа е тая, но всички трудни работи се постигат. Няма трудна работа, която да не може да се постигне в света. То е само въпрос на време или въпрос на знание, въпрос на стремеж и въпрос на сила. Ако човек има една силна мисъл, ако той има един силен стремеж и ако е силен в постъпките си, той може да постигне всичко. Някои от вас са доста захласнати. Човек е захласнат, когато неговият ум или неговото сърце се раздвоят. Тогава ще почнеш да мислиш какво ли ще стане с тебе след 20 години. Тръгваш на училище и мислиш дали ще свършиш или не. Не ти трябва да знаеш дали ще свършиш или не! Способният човек, каквото трябва за днес, ще го направи. Всеки ден ще се грижи за себе си. Остави денят да се грижи за себе си, а пък ти ще се грижиш за оня ден, в който живееш. Днешният ден е най-важен. Каквото придобиеш в днешния ден, то е най-важно. Ще придобиете нещо ново във вашето разбиране. Трябва да имате най-доброто разположение. Вътре в нас има един цял свят и трябва да имаме разположението на този вътрешен свят.

Знаете ли какво противоречие съществува? Ако преди години си бил в Русия и ако не си бил набожен, горко ти! А пък сега, ако отидеш в Русия и ако се кръстиш, пак ще те накажат. Тогава, ако не вярваше в Бога, щяха да те накажат, а сега, ако вярваш, ще те накажат. Онези считаха, че онова верую е право, а днешните считат, че тяхното верую е право.

Няма да вярваме на миналото. Има неща, в които можем да вярваме, и има неща, в които не можем да вярваме. Въпросът за Бога винаги е бил поставян така, както не трябва. Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога, но любов нямаш, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма мъдрост, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, това е фикция. Ти, като вярваш в Бога, Любовта трябва да изникне. Писанието казва: "Бог е Дух и ония, които му се кланят, с Дух и Истина трябва да му се кланят." Значи, трябва да има пълно разбиране.

В някои отношения вие сте много напреднали. У някои от вас личните чувства са развити повече, отколкото трябва. Вие имате толкова силно развити лични чувства, че това става опасно. Трябва да ги понамалите малко. У някои от вас личните чувства са развити, а милосърдието е много слабо. Понеже имате много силни лични чувства, за милосърдието малко мислите. Обичаш жена си, дъщеря си, някои свои роднини, а пък за другите казваш: "Господ да им е на помощ, Господ да се грижи за тях." Това не е милосърдие. Това е частично разбиране. Ако твоето сърце не се стимулира от стремежа на всички души по света - като гледаш какви усилия правят - слабо милосърдие имаш. Защото всички души правят усилия, за да осъществят идеала си. Всички души имат идеал, към който се стремят. Но всички не са подготвени. Някои имат подходяща материя, а пък някои нямат. И колко години трябва да работят, за да си създадат хубав материал! Ти, ако искаш да усилиш милосърдието в себе си, няма да търсиш хора подобни на тебе, без милосърдие, а ще търсиш хора със силно развито милосърдие. И всеки ден трябва да се видиш с 10 души милосърдни и да мислиш за тях. Като срещаш милосърдни хора и общуваш с тях, ще почувстваш в душата си едно ново разположение. Ако пък минеш покрай някой скържав (стиснат, скъперник; ост., б.р.), ще станеш още по-скържав.

Хората се занимават с въпроса кой е религиозен. За да бъде човек религиозен, трябва да има беззаветна вяра! Каквото му кажеш, той ще вярва. Аз съм давал онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. Казва: "Баща ми, като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния." Султанът казал: "Възможно е!" Друг носи едно паче яйце и казва: "Майка ми, като тури такова паче яйце, излиза цяла камила." Султанът казал: "Възможно е!" Най-после двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водел носачите, казал: "Баща ви едно време ходи па война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп." Султанът казал: "Това е лъжа!" Защото, ако каже пак "Възможно е", трябва да плати. Та всяко нещо, което не ни допада, което ни засяга, за него казваме: "Това е лъжа!" А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: "Възможно е!"

Преди всичко вие вложете в ума си и поддържайте следната идея: всичко в света Бог е създал за добро. Второто, което трябва да поддържате, е, че Бог е турил някои неща като контрасти, като сенките, необходими за един художник. Художникът без сенки нищо не може да направи. Но художеството не се състои в сенките. Художеството е в линията.

(Учителят начерта една линия на дъската.)

От тази линия може да направите един човешки нос. За да бъде носът хубав, не е важна само дължината му, но и строежът - носът има известен строеж. Някой нос може да е много дълъг, но долу е сплескан, липсва му нещо. В този нос има интелигентност, но му липсва стремеж, няма стремеж. У децата, които не мислят, носовете са къси. А пък онези хора, които са много замислени, у тях носът се е проточил. Но колко трябва да се проточи носът? Носът трябва да се проточи достатъчно, че да имаш необходимия разумен страх. Линията на носа съответства на линията на ума. Да вземем билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, ако отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина. Понеже живеем в един свят на големи опасности, човек трябва да бъде предпазлив; като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното (това се случило във Варна): "Вървя, облечен в нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа върху главата ми. Това стана в новата махала във Варна. Жената, която ме поля, се извини, че къпела детето си и изляла целия леген на улицата, без да гледа. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми. Развеселих се и започнах да се смея. Неразположението си отиде. Разбрах, че детето, което жената е къпала, е добро и човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: "Няма нищо, стават тези работи!" И си отидох весел у дома. Тогава разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: "И от мене човек ще стане вече!" И оттам насетне всичко ми провървя. Дотогава не ми вървяха работите. Но като ми изляха водата и ме окъпаха, тръгна ми. И никакво петно не остана по дрехите..." Та казвам: Божиите благословения понякога идат по този начин. Когато окъпят някога едно дете, ако не си доволен, ще излеят малко вода върху главата ти. Защо хората бягат от дъжда? Че това са все окъпаните деца на небето! И разпръскват тази вода по всичките треви и дървета. Сега аз ви говоря за онзи вътрешен, обновителен процес, който трябва да стане в душата ви. Има едно ужасно положение, в което съвременният свят се намира. Представете си един генерал на бойното поле, който е пред сражение. Хиляди хора са там и той мисли как да победи. Знаете ли за тази победа колцина трябва да станат жертва? Ако този генерал е мекушав, той ще даде гръб. Но той трябва да даде отпор! Тази война и в самите нас става. Ти казваш: "Без война!" Я кажете как става без война? Докато не решим този въпрос вътрешно, войната отвън не може да изчезне. То е един вътрешен процес. Ние не сме се научили да живеем мирно. Тепърва има да се учим да живеем мирно. "Бог живее във всинца ни" казваш ти. Но като дойдеш до един човек, ни най-малко не мислиш, че Бог живее в него! И той, като те погледне, мисли, че Бог го няма в тебе. Но Бог се проявява в нашите мисли и чувства. Колкото мисълта става по-светла и колкото чувствата стават по-топли и носят живот, толкова Бог е по-проявен. Бог се проявява чрез нашите мисли и чрез нашето сърце. Някой път дойдеш до едно тежко положение и отвътре ти се говори: "Търпи, тази работа ще се уреди." Питаш: "Как ще се уреди?" Казвам: "Твоите работи са уредени. Ти имаш една хубава глава. Бог те е пратил да пееш на хората, а пък ти си тръгнал да търсиш други работи. В това ти е бъдещето." "Истина ли е?" "Истина е!" Другиму казвам: "Ти си много даровит човек! Веждите ти показват, че имаш отлични художествени способности. Много добри очи имаш! От тебе прекрасен, гениален художник може да стане." Той казва: "С цапане какво мога да направя?" Казах му: "Ще направиш картини - и пари и всичко друго ще дойде."

Мога да ви покажа в какво се крие вашето щастие. Ако знаехте как да обърнете вашия език, много бихте направили. Знаете ли как да обърнете езика си? Вие не сте правили гимнастика на езика си. Вие някой път казвате на някой човек: "Обичам ви." Не! Ако аз бях на вашето място, щях да взема една диня на масата си и ще седна. Ще й кажа: "Много те обичам!" Но да чувствам, че я обичам. И като й кажа: "Обичам те!" ще река; "За да ти покажа, че те обичам, сега ще те изям." След като изям динята, ще й кажа: "Много те обикнах! Ще ти дам най-хубавото място, което имам в себе си!" Или ще взема една ябълка и ще и кажа: "Много те обичам." Та като се научите на ябълките, на черешите, на дините, на реалните неща да казвате "Обичам ви", тогава ще говорите и на хората същото. Днес онзи, когото обичате, ще ви постави на изпит и ще каже: "Щом ме обичаш, какво ще ми дадеш?" Тогава аз, за да изявя своята любов, ще изляза на улицата, ще намеря един гладен човек, който не е ял три дни и който си казва: "Да имаше някой добър човек да ме покани!" Ще му направя един хубав обяд и ще го поканя. И ще седна на стола. Двамата ще разговаряме и ще ядем. Това е Любовта! Като ядем двамата, аз ще го питам: "Обичате ли това ядене?" Ще му туря хляб и ще му кажа: "Обичате ли такъв хляб?" Той ще каже: "Много го обичам!" След първото ядене ще кажа: "Харесахте ли го?" Така ще говоря за Любовта - аз ще го питам и той ще ми отговаря.

Вие проверявали ли сте докъде е стигнала вашата любов? Бог толкова много ни обича, а щом се появят някои малки противоречия в живота ни, започваме да се колебаем, да се съмняваме в обичта Му. Истинската Любов се познава само в противоречията. Ако не можеш да обичаш един човек, при противоречията, които срещаш, каква любов имаш? Представи си, че един много умен човек оправя крака ти, който е счупен. Ще кажеш: "Колко е жесток! Не знае как да пипа." Не, ти ще благодариш на Бога, че този човек ще ти помогне. Той ще ти причини страдание, но след време ще бъдеш здрав.

Всяка болка, която причиняваш на някой човек, ще дойде до тебе. Всички страдания, които съществуват, са за изправяне на някой недъг, който съществува в тебе. Вие сега се страхувате само от обидата на хората. Но има и други хора, които не виждате. При всеки човек има един друг човек, от другия свят - неговият ангел! Ти може да обидиш видимия човек, но може да обидиш и неговия дух. Някой казва: "Той обиди моя дух!" Ще се пазим да не обиждаме Духа - онези възвишени същества, които ръководят душата. Те виждат всички слабости на човека, но го възпитават. Един ангел е пратен да възпита някои хора и кога ще се върне на небето, зависи от това, кога ще възпита тия души. Ако не успее, ще остане още дълго време тук. Един ангел може да се намира в голямо противоречие. Някои хора постоянно развалят това, което той изработва в тях, като с това усложняват работите и усилват страданията му. Някой път причиняваме страдания на Христа, който иска да ни помогне. Седим ние и Му създаваме мъчнотии - отгоре на всички други, които има Той. При големите мъчнотии, които има, ние искаме Той да направи всичко заради[за] нас! Той казва: "Потърпи малко!" Ти казваш: "Как да търпя?" Христос казва: "И аз учих това търпение. Когато ме биха онази вечер, аз търпях. И аз имах достойнство! Минавах за Син Божий, но като ме налагаха, учих се на земята какво нещо е търпението." Представяте ли си какво беше положението на Христа онази вечер? Той четеше[броеше] ударите: 1, 2, 3, 4,... Воля имаше! На войниците отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: "За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи!" Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли присъствал във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари? Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И казва: "Благословена да бъде ръката, която ме бие!" Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер. И оттам насетне Христос жъна плодовете на своето търпение. Вие още не сте минали това мъчение. Един ден, когато те спуснат в гроба и видиш, че душата ти не може да излезе оттам, знаеш ли какви мъки ще изпиташ? Знаеш ли как ще страдаш, като почнеш да чувстваш, че това, за което си се грижил, си отива? Дойде един удар и откъсне един пръст. После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба, какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: "Избавете ни, избавете ни!" Но никой не идва. С това не искам да ви уплаша. Но всеки човек ще бъде поставен на известни изпитания, които трябва да издържи. Не трябва да се плашим от нищо. И при най-големите страдания човек трябва да види ръката Божия, която действа. И на вас всинца ви е необходимо да чувствате в себе си присъствието на Бога. Да мислите, че има една Ръка над вас. И Писанието казва: "Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, се превръща на добро!" Не искам да се връщаме назад. Вие не сте завършили вашето развитие. По пътя на Христа всички ще минете! И цялата сегашна култура минава по пътя на страданията. Тези народи, които сега се бият, са християни. Едно време казваха: "Езически са тези народи!" Понеже газовите маски не стават, когато човек е с брада, то кардиналите трябва да си обръснат брадите, за да си сложат маски, да не се задушат от газовете. Та английските "светии" си обръснаха брадите. И някои калугери си пожертваха брадите. Някои от кардиналите - също... Така че, ще се наложи някой ден да пожертваме някои работи. Да кажем, имаш достойнство. Това е една брада - "Брада на достойнството". Или мислиш, че си нещо. На бойното поле колко пари дават за твоята брада? Казваш: "Аз не обичам да се покланям." Но като идва граната, ти се навеждаш и пълзиш по земята, нали? Ще се наклониш и оттатък ще минеш. Когато дойде страданието, ще вземеш позиция, ще намериш тогава смисъл в страданието. Ще видиш, че разсъждаваш какво може да ти донесе едно страдание. Нашият свят на първо място е свят на страдание. Онези ангели от невидимия свят, които не знаят какво е страдание, ги пращат на земята, за да научат, какво представлява то. Това знание чрез опит трябва да го добием. Сега тези неща и да ги искаме, и да не ги искаме, ще дойдат. Но вярвайте, че никога няма да се даде страдание, което да не можете да носите. Ще ви дойдат страдания, които са ви необходими за вашето развитие, но няма да ви дойде по-голямо страдание от това, което можете да носите.

Та сега какво ви трябва на вас? Трябват нови упражнения. Човек трябва да отдели на ден най-малко 10-15 минути за милосърдието! Да размишлява какво нещо е милосърдието. Да отдели 10-15 минути за Божията Любов. Да разгледа какво нещо е Божията Любов. После да отдели 10-15 минути за вярата. Да разгледа какво нещо е вярата като чувство. Как ще разберете вие милосърдието например? Вие казвате: "Милосърдие е да дадем някому нещо." Такова милосърдие е само на физическото поле. В страдащия човек има само една вътрешна болка. Никой не му е казал една блага дума. Никой не му е влязъл в положението. С хляб тази работа не става! Трябва да имате известна опитност. Трябва да му кажете една блага дума, да знаете как да го утешите, че да му стане леко. Онзи не знае защо му идват такива големи страдания. Вие трябва да му дадете истинското разрешение на въпроса. Всички хора имат нужда от такова разрешение.

Наскоро един млад момък идва при мене и ми разправя една своя опитност: "За пръв път аз срещнах една мома, която не предизвиква в мене полово влечение, но ме изпълва с толкова хубави чувства, че само като я видя, върна ли се у дома, уча, пиша, работя! Само като я видя! Искам сега да й се обадя. И като я видя, в мене се ражда най-хубавото." Това е Божественото. Божествено е това, което събужда у нас най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. Ти вярваш в Бога, но не се събужда в тебе никакъв подтик. Това не е божествено. Ти вярваш в някаква любов, но в теб не се събужда никакво хубаво чувство. Онази любов, онази мисъл, която събужда в теб един велик подтик - тя е Божественото! Щом дойде Божественото вътре, веднага тази мъгла, която съществува в тебе, ще се разпръсне. Този момък ми каза: "Тя е като катализатор в моя живот. Като я видя, всичко отрицателно в мене изчезва и се разтопява. А като не я виждам, пак отпадам духом." Именно Божественото е, което постоянно повдига духа ни! Ние минаваме през област на изпитания. И най-хубавото, което имаме, може да ни се отнеме, ако не сме силни. Та Божественото постоянно идва и ни поддържа. Дръжте постоянно Божественото в себе си! (Учителя погледна зората, която беше розова.) Там, изтокът, какво показва? Този цвят показва, че в човека трябва да има мисъл, той трябва да има един прозорец. Това е прозорецът на Божественото. Всякога в човека трябва да има един прозорец!

Та казвам, преодолявайте сега по един съзнателен начин мъчнотиите, които имате. Вие имате вътрешни мъчнотии, в които никой не може да ви помогне; неща, които вие сами трябва да преодолеете. И вашата сила зависи от това преодоляване. например недоволен си. Само като помислиш за Бога, веднага ще ти олекне на душата. Като си помислиш за Бога, болестта ще изчезне! Сиромах си, но като помислиш за Бога и сиромашията ще изчезне. Не разбираш някой предмет, като помислиш за Бога, предметът става ясен. Писанието казва: "Бог е, който действа в нас." Той е, който [ни] учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. Той и сега много добре ни учи. Нека бъдем радостни и благодарни на онова учение, с което Той ни учи отвътре. И да оставим всички противоречия на живота. Да оставим нещата, които не можем да разрешим - да оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е въпрос, който можем да разрешим. Свободата не е нещо, което можем да извоюваме. Да запазим свободата можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от Този, живия извор на живота!

Та казвам, всички вие трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога - дръжте онова, което той ви казва: "Обичайте ближния си като себе си!" Разберете това! "Любете врага си" Разберете това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш! Врагът е вътре в тебе -ще го обичаш! Това е плътта. Писанието казва: "Човек трябва да обича плътта си." Този враг, който ти създаде всички страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, но той казва: "Ще живееш и заради мене! Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо." Следователно в това отношение ти трябва да служиш цялостно на себе си, за да бъде твоят дух свободен. Така, както Бог е създал света, всичко е на мястото си. Трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден, като станем, трябва да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не сме по-зле от вчера. И че всеки ден нещата вървят все по-добре и по-добре. По този начин всичко ще тръгне добре. Духовно трябва да заякнете всички! Сега идат времена на големи изпитания. И всички трябва да бъдете юнаци. Няма кой да ви носи. Няма да има коне, но каквото имаш, на гърба си ще го носиш. Ако не можеш да носиш, ще останеш на пътя. Хората може да имат желание, но няма да могат да помогнат. Развивайте тогава в себе си онази вяра, която носи силата на човешкия ум. Развивайте надеждата, която носи силата на човешките чувства. Развивайте и любовта - на първо място любовта, която носи в себе си Божествения живот. И Христос казва: "И това е живот вечен, да познаете Бога!"

Отче наш

2-ра Лекция на Учителя, държана на 4-ти октомври 1939 г., 5:00 - 6:20 часа сутринта.

София, Изгрев. Тихо и топло време с разкъсана облачност.