Разлика между версии на „Отворената врата“

Версия от 12:23, 18 август 2009

ОТВОРЕНАТА ВРАТА

"Отче наш"

Пишете върху темата: "Малки загуби и малки придобивки". Каква е разликата им? Някой път, когато се дава една тема, вие казвате: "Е, каква тема!" Една тема се дава като една ябълкова семка, да я посадите. Вие като я посаждате, и тя израства. Често пъти носите семката и не я посаждате, чакате, за да станат две хиляди, три хиляди семена, като казвате: "Какво става с едно семе?" — Търговски разсъждавате. Казвате: "Да има човек сто, двеста, петстотин, че да спечели нещо." Всички хора страдат все от печалба, но кого обират, бедните или богатите? Кого обират, болния или здравия? Болният всякога има надежда, че ще оздравее. Здравият трябва да се пази да не заболее. Сегашните добри и здрави хора имат нужда да се пазят, да не загубят това, което имат. Какво ще изгуби човек? Ще изгуби здравето си, ще изгуби разположението, което има, ще изгуби младостта си. Ще изгуби онази сила, която има. Като ги изгуби, не може да си обясни защо ги е изгубил. Някой казва: "Нямам разположение." Но това нищо не значи. Нямаш разположение, защо? "Тъмно е в ума ми." Щом ти е тъмно, ти не разрешаваш нищо. Тъмно, тъмно. Казвате, ще му дойде времето. Ще се оправи, но кога? Ще дойде времето, кога? Някога ще дойде времето. Като дойде времето, ти ще бъдеш ли готов да използват това време? Всички имат едно тъмно понятие за времето. Мислят, че времето е като водата, която тече, но времето за добрите хора носи светлина, благословение, за лошите страдания, наказания. Не че самата светлина ги наказва. Като дойде светлината, разкриват се делата им. Един крадец светлината ли го наказва? Но светлината като дойде, те го хващат и го наказват. Хората го наказват.

Та в света най-големите критици, знаете ли кои са? Младите моми и младите момци. Много хубава критика има в тях. Вие идете в село да видите какво нещо е критика. Казват: "Вижте, не знае къде да си тури китката, къде я е турила." "Не знае да си забради чембера." "Пък сукманът й никак не е надиплен." "Пък ризата му не е нашарена." Критика, критика. Младите критикуват. Пък като дойдат по-възрастните, и те почват. "Представете си, мари, представете си" и започват да критикуват. Започне цялото село да критикува, че сукманът не бил надиплен, както трябва, че чемберът не бил, както трябва, че китката не е хубава или не е турена намясто.

Сега и между вас има критика. Казвате: "Не знае да мисли." Хубаво, какво значи това: "Не знае да мисли." В какво седи мисълта? Казвате: "Няма чувство." Възможно е да няма чувства, но в какво седят чувствата. Казвате: "Ти виж, лицето му погрозняло, хлътнали му очите." Или пък: "Очите му са изпъкнали като на жаба." Някой се е угоил, а за друг казват: "Какво се е сгърчил, какво се е изсушил." Тези са основните критики. Когато се критикувате, на свят се критикувайте като младите моми. Една мома най-добре ще е да тури китката на ухото си и нищо да не казва. Като я погледнете, да кажете: "Колко е хубаво облечена, колко е стройна като свещ."

Понеже вие сте от учените хора, ето тук имате една линия АВ (фиг. 1). АВ е един резултат, един изходен път. Туй място, от А до В е изходено. Каква е причината, която може да те застави да изходиш това пространство? Тръгвате вие - кои са подбудителните причини да тръгнете от А към В? И мислите ли, че като тръгнете от А към В, ще постигнете вашата цел. Няма никакво постижение. Това са два полюса. А е началото на нещата. В е краят. В дадения случай резултатът е една смяна. Но тази смяна ще стане в С и О. Тази линия представя едно състояние, А е мъжът, В е жената. Ако мъжът дойде при жената, какво ще стане? Ще се скарат. Ако обърнете движението обратно - жената да иде при мъжа, пак ще се скарат. Вие мислите, като се съберат хората на едно място, ще си гугуцат, че всичко ще бъде наред. Щом хората се приближават много, каране ще има в света. Между всички хора трябва да има едно пространство. Изгуби ли се това пространство, динамическата сила се явява и там се появяват всичките раздори. Казва: "Ограничава ме той." Ограничението разбира, че в туй пространство, което имаш, в което можеш да се проявиш, не си свободен да се проявиш. Например по някой път вие имате един навик, дойдете и близо до ухото шушнете нещо някому. Казваш: "Чакай да ти кажа нещо, никой да не чуе." Какво се казва близо до ухото? Най-първо, щом шушнете, вие не сте много от умните хора, това да го знаете. Страх ви е някой да не ви чуе. Шушненето показва, че имате страх. Страх някой да не чуе. Всеки, който шушне, го е страх - ще ви кажа нещо, но да не го казвате никому. Но вие въпреки това отивате и на друг го казвате. Този, другият, ще отиде при трети и ще каже: "Никому да не го казваш" и т.н.

Наскоро дойде една сестра, на която казах: Няма да носиш чужди лъжи при мене и да ми ги представяш под формата на истини. Говорил ти някой нещо, ти не си го проверила, то е цяла лъжа. Ще дойдеш при мен да ми го разправяш като истина. Ти си чула нещо, ще го провериш и ще мълчиш. Някой обещал, това ще направи за Господа, онова ще направи. Това са дубари, това са лъжи. Това ще направя, онова ще направя, пък нищо не прави. Кажете ли нещо, ще го сторите. Светът е пълен само с лъжи. Аз това ще направя, аз онова ще направя. Слушал съм мнозина да дават разни обещания. Младият момък казва на момата: "Ти при мен ще бъдеш като царица." Едно време нямаше автомобили, с файтони ги возеха. Казва: "При мен ще бъдеш облечена с коприна, прах няма да падне отгоре ти. Като дойдеш при мене, ще се увериш, че майка ми е светица, пък баща ми е светец. Имаме няколко души слуги." Тя мисли, че вече отива в рая.

Два възгледа има в рая. В рая започнаха с два възгледа. Когато Бог дойде при Адам, каза: "В който ден ядеш от това дърво за познание на добро и на зло, ще умреш". Няма да го буташ, не яж от него, стой настрана от него. На другата страна на рая дойде един адепт и казва на Ева: "В който ден ядете от това дърво, като Бог ще станете". Адам имаше един възглед, който Бог му даде, че ако яде, ще умре. Ева имаше друг възглед, че ако яде, като Бога ще стане. Сега вие всички все по тия два възгледа вървите. Къде е погрешката. Митът е такъв. Бог казва на Адам: "Това, което ти казвам, кажи го на Ева, че и тя да знае." Пък той не го каза на Ева. Той мислеше: "Тя е дете, какво ще й разправям. Тя е млада." После Господ му каза: "Кажи й да не ходи около дървото." Той казва: "Дете е още, има толкоз други работи за забавление, няма да иде." Така Адам не предупреди Ева. Дойде черният адепт и той й даде другия възглед. Мъжът нямаше инициатива, той беше зает със своята наука. Адам се занимаваше със зоология, голям зоолог беше. Той е най-прочутият зоолог, който някога е съществувал на земята. Като прекарал Бог всичките животни, които съществуваха, и птици, и бръмбари покрай него, на всички Адам е турил имена. Много учен човек, зоолог. Адам даде име на всички животни, изследваше ги, с научна дейност се занимаваше. Не му остана време да каже на Ева, че не трябва да яде от дървото. Тя си каза: "Баща ми е зоолог, аз ще стана ботаник". И тя се захвана с ботаниката. Тя е прочута ботаничка. Тя ходеше да се разправя с цветята. Сега затова всичките моми отглеждат цветя и се кичат с тях. Някое момче ще хване някой бръмбар, ще го пусне да хвръкне - зоолог е вече. Ще попитате, че няма ли човек с нещо друго да се занимава? Зоологията е прочута наука. Ботаниката е прочута наука. Зоологията е цяла азбука. Ботаниката - също. От зоологично гледище ще разбирате света по един начин, от ботаническо гледище ще го разбирате по друг. Това са сили, които са скрити, и те трябва да се изучават. Когато се лекува някой човек, изваждат се от листата на растенията ония сокове, които лекуват. Трябва да изучавате магическата сила на растенията. Например вие имате къща и посеете дървета до къщата близо. Вие не разбирате закона на растенията. Растенията, без да искат, ще ви причинят пакост. Достатъчно е вие да се изпотите и да легнете близо до короните[корените] на едно растение или до някой орех, за да видите какво има в растенията. В растенията има една жажда за вода. Те обичат водата. Те като изтеглят водата, ще изтеглят и соковете на живота. Казвам: Никога не трябва да заспивате под сянката на растенията, защото като заспите, тогава идват всичките нещастия на човека.

Най-първо злото в света си служи с опивателни[опияняващи] средства. Вие говорите за влюбването. Да се влюбиш — това е опивателно[опияняващо] средство. Влюбването е позлатяване на един предмет. Може да се влюбиш в един предмет или може да имаш отвращение от един предмет. Да се влюбиш е заблуждение. И да имаш отвращение е заблуждение. Когато се роди отвращение от един предмет, то е окалване, ти окаляш едно добро. Тъмните сили окалят един предмет, за да имаш отвращение. В първия случай, когато ти се влюбиш в един предмет, ти мислиш, че като него няма в света. То е единственото нещо, което ти трябва. Вероятността това да е вярно е едно на сто. След като опиташ това, в което си се влюбил, ще разбереш истината. Тия неща, които ти очакваш, не седят там. Ти си се влюбил в един предмет вън от себе си, мислиш, че твоето щастие зависи от този предмет. Това е заблуждение, защото щастието не седи вън от тебе.

Сега много мъчно е да се разбере посоката на движението. А се движи към С и В се движи към С (фиг. 2). В този триъгълник се показва: Ако движението е равномерно, тогава 2 имаме един равностранен триъгълник, в който имаме равни ъгли, имаме равни движения, равни постижения, при по-малките ъгли имаме по-малки постижения. Ако този ъгъл А се измени, стане по-голям, при по-големите ъгли имаме по-големи постижения. Но това постижение - АВ, представлява тялото на човека. АС представлява ума на човека. ВС представлява сърцето на човека, неговата чувствителност. Ако линията АВ се скъсява, а линията АС и ВС се удължават, се показва, че умствената и сърдечната деятелност се увеличават, а тялото намалява. Тогава ще имаме един човек, който започва да слабее. Ако се развиват чрезмерно умът и сърцето на човека, изтощава се тялото. И обратното може да стане - АВ се удвоява, става по-голямо, тогава двете линии АС и ВС се намаляват. Това ще показва, че умствената и сърдечната линия на човека се намалява в полза на тялото. Като се развива тялото на човека, частите стават по-големи. Ръката става по-голяма, краката стават по-големи. Очите, носът, всички стават по-големи. Предпотопните животни са били големи. Имало е предпотопни животни, които са били два пъти по-големи от нашия слой[слон]. Тия същества са били с идеята, че от голямото тяло зависи силата им. Такова разбиране са имали. Тази идея и сега не е изчезнала. Човек сега мисли да си направи голяма къща, да има много ниви да посее, всички хора имат тия желания. Но трябва да разбирате в какво седи големината на човека. Закон има в природата, че всяко нещо, което притежавате, трябва да го употребите на място. Ако вие имате един ум, но не знаете законите, по които се движи вашият ум, няма да знаете как да постъпвате в даден случай. Ако имате едно сърце и не знаете как да постъпите в даден случай със сърцето си, може само нещастни да бъдете. Ако имате едно тяло и не знаете как да постъпвате в дадения случай, тогава може ли да мислите, че сте от умните хора? Наричам умен човек оня, който знае добре да постъпва най-първо със себе си и после с другите. Човек, който не може да постъпва със себе си добре, той не може да постъпва и с другите добре. Под думите "да постъпваш със себе си добре" разбирам съзнанието на Божественото, което е вътре в мен. Ако аз не мога да постъпя добре с туй съзнание, ако не го оценявам, аз не мога да оценя нещата, които са вън от мен. Тогава Божественото и вън от мен няма да го оценя. Мислите ли, че една дъщеря, която не обича майка си, може да обича другите? Или мислите ли, че един човек, който не обича себе си, може да обича другите? Важно е в дадения случай аз да разбирам онова Божественото, което е внесло живота. Съзнанието, което имам, то се е родило от Божественото, което е в мен. Казвате: "Аз съм личност. Аз съм душа." Ти си душа, която е излязла от Бога, следователно Бог е вътре в теб. Ако душата, която е излязла от Бога, не обичаш, как ще обичаш другите? Сега казвате: "Тази идея е смътна." Но ти си се влюбил в един предмет отвън. Значи, щом си се влюбил, обичаш този предмет? Често ме запитват: "Защо еди кой си не ме обича?" Че ти си се влюбил сега, то е твоя работа, а защо не те обича някой, то е друг въпрос. "Ама аз го обичам, пък той не ме обича." Как е възможно да обичаш някого, пък той да не те обича? Може ли да не обичаш себе си? Може ли едновременно да обичаш и да не обичаш себе си? Представи си даден човек, който е само една форма над тебе, ти си го обикнал, без да знаеш, че това си ти сам. Той ти прави известно впечатление. Защото щом обичаш един човек, има известно изменение. Някой идва и казва: "Аз го обичам." А аз виждам, че той не го обича, той сам се лъже. Лицето не показва, че е на човек, който обича. Като ми каже, че обича, казвам: Чакай да ти премеря врата. Когато люби човек, има мярка, особена мярка на врата, на китката. Това е тайна, която не мога да поверя никому. Като премеря врата му, виждам, че той сам се лъже. Той мисли, че обича и казва, че обича. Казвам: Дай да ти премеря ръката. Виждам, че там няма любов. Премеря двете ръце - и там няма никаква любов. Премеря двата крака - и там няма никаква любов. Премеря му носа — и там няма любов. Премеря ушите - и там няма любов. Имам си такива инструменти, с които измервам каква е дебелината на космите. И там няма любов. Виждам косите са сухи, набръчкани от сухота, от суша страдат. Вие наричате красиви къдравите коси. Мнозина харесват къдравите коси. Ако търсите безлюбие, ще го намерите в къдравите коси. Сега се интересувате повече от къдравите коси. Не е лошо да има човек къдрави, но леко къдрави, вълнисти, а не ситно къдрави коси. Любовта е една мярка. Тя е съразмерност. Мярка има, с която се измерва. Когато любовта започне да действа в човешкия организъм, всички части на тялото вече стават съразмерни, хармонични.

Един ден, когато хората разберат закона на любовта, частите ще бъдат съразмерни. Няма да имат тия противоречия, които сега съществуват в света. Противоречията не зависят от вас. Защо се ражда такава ревност? Като обичате някого, защо се ражда ревност. Вие не знаете произхода на ревността. Няма да ви обяснявам, но вие ревнувате да не би някой да ви измести. И между двама лекари има ревност, и в младите моми има ревност, и в младите момци има ревност. И в майките има ревност, и в бащите има ревност, и в слугите има ревност. Няма същество в света, в което ревността да не се проявява. Ревността наричам инерция. Като се движи един предмет, ако не знаете закона как да спрете предмета, ще се роди ревност, една инертна сила, която може да произведе някой път цяла катастрофа.

В религиозния живот човек се занимава с човешкото сърце. Религиозните хора, като нямат знания, не развиват ума си, а работят повече със сърцето. По този начин си създават големи нещастия. Онзи, който се занимава с естествените науки, той се занимава с мисълта, но ако не разбира законите на мисълта, само може да си докара нещастие. За да обичаш един човек, трябва да знаеш от какво се нуждаят неговите чувства. Всякога, когато искаш да бъдеш полезен на един човек, не накърнявай неговите чувства. Не трябва да му причиниш ни най-малка вреда. Защото в любовта, щом причиниш най-малкия ущърб, ти ще изгубиш любовта. Вие сега казвате: "Как е възможно да се изгуби Божията любов?" Тя, Божията любов не се изгубва, но ако вие имате енергия, която тече по жици, и ако вие бутнете и прекъснете жицата, енергията престава да тече. Не че енергията отвън се е изгубила, но енергията, която иде към вас, не тече. Като спрете тока, който ви е полезен, вие ще спрете вашата мисъл. Тогава ще се намерите в тъмно. Умът ви ще стане тъмен. Токът се прекъсва. Трябва да разбирате закона за енергиите и да поправяте своевременно всяко прекъсване. Може вие да не сте причината, някой друг може да е дошъл и да е прекъснал този ток. Токовете на ума и на сърцето може да се прекъснат. Те може да се прекъснат от тия лъжи, с които се занимавате. Всеки ден се занимавате с лъжи и тия лъжи носите във вид на истини. Каже ви някой нещо, и вие, без да го проверите, го казвате като истина. Казал ви, че той не пее хубаво, че пеенето има чисто възпитателен характер. Някой казва, че момата не пее хубаво. Пък като я видя, зная, че тази мома може да пее хубаво. Цветята хубаво растат. Всичко наоколо е чисто, всичко расте. Още като вляза в някой двор, от цветята зная дали момата пее хубаво или не. Някой път казват, че момата знае да пее. Виждам листата на дърветата изсъхнали, казвам: Тя не знае да пее. Вие може да познаете дали ще станете певец или не. Вземете няколко саксии цветя и като пеете, ако цветята растат и цъфнат, вие ще станете певец. Дали ще станете артист или цигулар, все същият закон е. Сега има други потънкости, които не искам да ви разправям. Защото вие имате една най-силна черта - всички търсите нещата наготово, завършени. Много пъти ходя на концерт. Аз, който разбирам музика, седя и слушам. Някой отворил една книга, той едва разбира от музиката и в книгата проверява текстовете, как свири музикантът. Онзи музикант свири и той вижда дали взема вярно. Отбелязва си и казва: "Тук не взе хубаво, там не взе хубаво." Ти слушай, да остане нещо, недей гледа какво е писано там. Ще вземем една книга, в която някой пише слънцето как изгрява. Ще гледам слънцето не по книгите как изгрява. Като изгрее, ще го нарисувам, ще направя едно сравнение. В музиката това са диези. Имате разстройство на стомаха си, лекарят, като дойде, ако е истински музикант, такава рецепта ще даде. Ще изпее три тона и вие ще оздравеете. Кои са, няма да ви ги кажа. И като изпее тия, трите тона, веднага коремоболието ще изчезне. Имате някаква тежест на сърцето, дойде той, изпее други три тона. Тогава ще изпее една кварта. Веднага всичката тежест на сърцето ви ще изчезне. Някой предмет не може да разберете. Лекарят ще дойде и ще изпее една квинта по един начин и веднага ще дойде светлина във вашия ум. Лесно ще стават работите. Сега мнозина от вас кварти пеете, квинти пеете, то това е механическата страна на музиката. И аз мога да премеря един плат, но онзи, който шие дрехите, като премери плата, знае каква дреха може да се направи. А аз не разбирам каква дреха може да се направи. Аз привеждах един пример в първите си беседи за един българин. Най-първо той ходил като градинар в Солун. В турско време било. Три-четири години работил, излизали пришки на ръцете му и все казвал: "Тежък е този живот." Един ден, вървейки из Солун, търсил да се хване на работа някъде като чирак. Гледа един абаджия, от старомодните абаджии. Седи и работи в дюкяна си. Влиза българинът вътре и казва: "Искам да науча този занаят, вижда ми се лек, с иглата се шие." "Добре." Господарят му дал една игла и той започнал да шие. Казва: "Туй разбирам човек да си почине, само с игла да шие, без конец." После турят конци, седял две седмици, започнал да изкарва и конеца. Господарят му бил прочут. Идва един турски бей, иска да му се ушие един бирбучуклия (дълга горна дреха, б.р.). Господарят знае да шие. Чиракът е бил голям, на двадесет и една година. Дава му ножици, аршин и го изпраща при бея. И казва, че той ще отиде след него. Но случва му се работа, закъснява, не дохожда навреме. Анекдотът е такъв. Беят, като го гледал, харесал му чиракът и му казал: "Ти ми се виждаш майстор. Тъй както те гледам, имаш вид, разбираш що е занаят." Чиракът не казал, че отскоро работи, едва от две седмици. Беят искал да му ушие бирбучуклията, като изважда един топ сукно. Чиракът започва да мери. Рязал, рязал, гледа го беят и казва: "То бирбучуклия няма да стане, ами направи ми салтамарка." (Къса горна дреха, обикновено подплатена с кожи, б.р.) Той пак мерил, мерил, рязал. "Виждам — казва — синко, умът ти е на друго място. Като си изучил занаята, за момите си мислил, но я поне една тютюнева кесия да ми направиш. И ако не можеш да ми направиш една тютюнева кесия, ще те набия вече."

Та и вие сега имате занаяти, но не сте ги научили, режете, кроите на общо основание. Бирбучуклия не става, салтамарка не става и остава тютюневата кесия да се направи. Това не е занаят. Както гледам всинца ви, си мисля какво ли ще излезе от вас. Поне да имате знание. Дойде ви едно неразположение. Имате една мисъл, която ви мъчи. Да знаете как да се освободите от тази тежка мисъл и това ще е предостатъчно. Вие обикаляте цялата махала, разправяте, че ви е мъчно. Казват: "Какво имаш на лицето, като че не си разположен?" Казва: "Случи ми се нещо." Какво се случи? Случило се нещо. Че какво се е случило? Че яденето било малко преселено, снахата пресолила яденето, не знае как да соли. Снахата пресолила яденето и свекървата тръгва да разправя това нещо навред. Снаха й пресолила яденето, снаха й пресолила яденето. Всички чуха, че свекървата говори, че снахата пресолила яденето. Втори път тя се поправя. Много малко сол турила. Толкова малко, че яденето останало несолено. Пак свекървата разправя: "Представете си безсолно направила яденето." И пак ходи по махалата да разправя, че е безсолно яденето. Аз ако съм, ако бобът е пресолен, ще му налея едно кило вода и ще оправя работата. Ако е безсолно, аз ще го осоля. А свекървата разправя: "Представете си нашата снаха не знае как да соли." Ако тури повече сол, много сол турила - лошо. Ако тури малко сол - пак лошо. Питам сега: Какво да прави снахата? Аз ако бях снаха, като варя боб, няма да му слагам никаква сол. Ще кажа: "Мога да сваря боб, то е моя работа, но да го соля, то е ваша работа. Аз мога да сваря боба, а вие ще го солите. Вие ще носите отговорността. Солен или несолен, то не е моя работа." Казвам ви сега едно правило. Като варите боб, не го солете. По някой път чувствата са пресолени, умът е безсолен. Някъде умът може да е пресолен, а сърцето да е обезсолено.

Та казвам, ако солта се изгуби, това е процес на мислене[чувстване], процесът на осоляването е процес на чувстване[мислене (солта има отношение към мисленето, бел. кор.)]. Ако вие не можете да мислите правилно, вашият ум не може да се осоли. Процесът на мисленето е процес на осоляване. Следователно да осолите един предмет, значи той да се прояви в своята красота. Да обичате някого, то е осоляване. Трябва да знаете как да обичате. Цяла наука е да знаете един човек как да го обичате. Вие забелязали ли сте как започвате вашата любов? Сега сте минали през цяла школа на любовта. Като погледнете булката, наведе ли очите надолу, пресолено е яденето. Гледате ли надолу, това е законът на растенията. Главата им е заровена в земята. На тия растения защо главите им са надолу? Когато растенията дойдоха на земята, северният полюс беше на друго място. И растенията показват къде е бил северният полюс. Той е бил долу. Там е била и човешката глава, заровена долу в материята. Сега е точно обратното. Главата му е перпендикулярна, в обратна посока. Северният полюс сега е в друга посока. Когато са се явили млекопитаещите животни, полюсът е бил към изток. Дето е нашият изток, там е бил полюсът. Растенията показват къде е бил северният полюс, когато те са дошли на земята. Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът, полюсът е там, където е сега. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на двадесет и три градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре у вас. На двадесет и три градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на любовта. Лъчите на любовта в човешката душа идат правилно, но човек поради отклонението не ги възприема правилно. Вследствие на това има един дисонанс в човека. Земята е отдалечена, не е погрешка това. Погрешката е вътре в човека.

За в бъдеще тази ос, в която се движим във физическия свят, трябва да бъде перпендикулярна спрямо Божественото слънце, около което ние се движим. Всички вие трябва да изправите вашата ос. И тогава Писанието казва: "Роденият от Бога грях не прави". На родения от Бога оста му е изправена. На неродения от Бога оста му е изкривена. Вие, като предете, как въртите вретеното? Като предете, вретеното се върти отляво надясно. Отвесно се движи, не настрана. Можем да извадим една хубава мисъл в себе си. Ако вашата ос е изкривена, това значи, че в отношенията между вашето сърце и тяло има нещо изкривено. Под отвесно положение към центъра разбираме едно хармонично съчетание на ума, сърцето и тялото със законите, които съществуват вече в света. Вие всички търсите помощ. Болният човек, ако отиде при някой болен, може ли да му помогне? Защото и да иска болният да му помогне, няма да може, тъй като не притежава силата на здравето. Ако отидете при болния, трябва да бъдете здрави. При болните трябва да ходят здравите хора. Здравият човек, като отиде при болния, лекува. От него излиза магнетична сила. Здравият човек има една приятна топлина. Онези хора, които не са здрави, имат особена студенина. Щом пръстите на краката започнат да изстиват, кръвообращението не става правилно. Щом краката ви изстиват, това показва, че вашата симпатикова нервна система не функционира правилно. Студените пръсти показват, че мозъчната система не функционира, няма хармония. Вие може да направите някои опити. Ако хармонирате сърцето си, ако хармонирате ума си, веднага ще се стоплят ръцете ви. За някой човек, ваш близък, вие имате лошо мнение. Ако имате например лошо мнение за баща си, непременно пръстите на ръцете ви ще изстинат. Ако имате лошо разположение към майка си, пръстите на краката ви ще изстиват. Изправете отношението към баща си, веднага ще започнат да се стоплят пръстите на ръцете ви. Изправете отношението към майка си и краката ви долу ще се стоплят. Туй показва, че майка ви и баща ви започват да функционират. Когато аз говоря, че хората трябва да се обичат, разбирам, че трябва да обичат близките хора, за да се подобри кръвообращението. Кръвообращението — туй движение, показва правата мисъл, правите чувства, които образуват кръгово движение, което е необходимо за здравето. Това движение се образува вътре в артериалната и венозната система. Образува се движение на човешката мисъл, която трябва да мине през цялото тяло. Една мисъл трябва да мине през всичките клетки на тялото. Едно чувство трябва да мине през всички клетки. Този процес и в най-малките частици на тялото и ума трябва да проникне. Следователно, когато мисълта минава без никакво съпротивление по цялото тяло, човек става здрав. Когато неговите чувства минават по цялото тяло, той е здрав. Когато само през известни части минават, тогава човек е частично болен.

Когато говорим за Бога, ние разбираме тази вътрешна хармония, от която нашият ум се нуждае. Да обичаме Бога разбирам да обичаме Неговия Дух, да се образува този кръговрат в нас, да чувстваме присъствието на Бога. Да чувстваме всичко онова, което той е създал и да ни е обично заради Него. Да обичаме всичко онова, което съществува.

Вие мислите да изходите пътя от А до В. Какво представлява в дадения случай С? - С е Божествената Любов, към която човек се стреми. Мъжът и жената трябва да се стремят към С. Това е Божествената Любов, т.е. ако мъжът се стреми към С и ако жената се стреми към А, никакъв резултат няма да има. Ако В се стреми към С и ако А се стреми към С, имате вече резултат. Този закон се проявява, когато на едно дърво клоните се стремят към центъра на слънцето. Когато едно дърво расте, кой е центърът, към който се стреми плодът? В дадения случай С е плод, който се ражда от едно дърво. Корените имат стремеж към С и клоните имат стремеж към С, следователно такова дърво ни е приятно. Онези дървета, които нямат плод, считаме безплодни. Те нямат стремеж към С, те не са обичани. Ако във вашия ум не може да дойде плодът, вие сте безплодни. И ако вашето сърце плод не дава, вие сте безплодни. Любовта не съществува като стремеж във вашия живот. Когато стремежът е правилен, плодът ще дойде. Не само да има плод, но да има качество на плодовете. Значи умът ви трябва да даде най-хубавите плодове. Сърцето ви трябва да даде най-хубавите плодове. От това зависи качеството, от това зависи бъдещето. Като кажем някой път "Не се занимавай с другите хора", то значи погрешката на другите хора нищо няма да ни ползва. Питам сега свекървата, която казва, че снахата пресолила боба, какво се ползва? Каква е целта? Свекървата няма любов към снахата, нищо повече. Когато е пресолила боба, или ако малко сол е турила и оставила боба безсолен, каква погрешка има в това? Тя има сол, солта е в нейните ръце. Да тури. Ако има много сол и ако аз бях на мястото на свекървата, ето какво щях да направя. Щом снахата е пресолила боба, аз ще взема друг боб. Ще го туря в гърнето, ще го сваря и не ще го пресоля. И ще кажа: "Пресоленият боб ще го оставя за мен." А новият боб, който ще сваря, ще кажа, че е на снахата. Аз да кажа каква свекърва съм. Аз ще взема нейната погрешка. Дойде някой и ти се оплаква. Аз ще приведа един пример.

Аз имам двама приятели. Единият беше наш брат, той беше адвокат. Замина си той. А другият беше един евангелски проповедник. Отивам при адвоката и заварвам там двамата правят заявление. Казват, че един млад момък взел сто лева от нашия приятел и обещал на проповедника брашно да му купи, но го излъгал. И двамата се съгласили да го дадат под съд. Това беше в четиринадесетата година, във време на войната. Рекох: Този момък иска да се жени. Трябвали му пари за младата булка. Искал някой брашно, но момата дошла, тя развалила брашното. Парите тя изяла. Вие сега ще идете да го съдите. После ще го карате да се кълне. Ще направите една погрешка. Казвам: Колко ти дължи? Проповедникът казва: "Взе двадесет и пет лева." Изваждам и давам двадесет и пет лева. Изваждам и давам сто лева на нашия брат. Казвам: Аз плащам заради него. Имам да му давам. Младият момък ми направи една работа и аз плащам. Считайте рекох, че въпросът е разрешен. Един ден, ако той дойде и ви даде парите, тогава може да ми ги върнете. Като извадих да дам на брата парите, той казва: "Аз не искам." Аз взимам соления боб за себе си. Аз направих този пример за двадесет и пет лева. Казвам ви го на вас: Струва ми двадесет и пет лева. Братът се отказа. Не иска парите. Веднага се примирихме. И тия двамата бяха щастливи, че не го дадоха под съд. Вместо като свекървата да ходя, да разправям, че не е осолен [е пресолен] бобът, аз направих един безсолен боб, пък взех соления за себе си.

Сега на вас представям соления боб, понеже вие сте много умни. На вас казвам - турете малко вода.

Стремеж у всинца ви трябва да има към онова, Божественото. Всякога се спирате да направите една малка жертва, но не от страх. Човек има много неприятели в невидимия свят. Ние сме изложени както растенията на разни бури, на разни насекоми, гъсеници, много неприятели имаме. Тия растения сами не могат да си помогнат. Някой човек е тъй безпомощен към окръжаващата среда и него може да изядат така, както гъсениците дърветата. Трябва да дойде някое разумно същество да ги освободи от гъсениците.

Казвам: Мнозина от вас имат такива гъсеници, които изпояждат най-хубавото, което имате в себе си. Ако вие обърнете ума и сърцето си към Бога, онези, които ви обичат от невидимия свят, ще ви помогнат.

В Писанието се казва, че Той изпраща духовете си да помагат на онези, които ще наследят Царството Божие. Понеже вие сте определени да наследите Царството Божие, затова постоянно трябва да отправяте сърцето си и ума си към Бога, за да бъде този път отворен, да слизат отгоре да ви помагат. Затова казвам, не затваряйте ума си, не затваряйте сърцето си за Божествения Дух, който работи във вас. Да не затваряте, а да любите, значи вратата ви постоянно да бъде отворена за Бога. Като говорим за Любовта, разбирам отворената врата, през която Божествените сили ще дойдат, ще ни помогнат да се повдигнем. В края на краищата всичко онова, което искаме, ще постигнем. С Любов всичко можем да постигнем. Не в един ден, но в живота, който трябва да прекараме на земята, ще се постигне. Има много хубави работи, които може да се постигнат. Хубави и красиви работи може да се постигнат. Туй, което опитваме, туй, което остава в нас, то е реалното. Онова, което не сме опитали, онова, което не е в нас, то не е реално.

Когато говоря за Любовта, аз разбирам същинските плодове на живота, които са родени от дървото на живота. Не разбирам гипсови ябълки и плодове. Има хора, направени от гипс, за тях не говоря. Говоря за хора, които Бог е направил, в които е Божественият живот. Обичайте тях.

"Добрата молитва "

29-та лекция на Учителя, държана на 17-ти април 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.