Разлика между версии на „Влюбване и любов“

Версия от 09:58, 15 август 2009

ВЛЮБВАНЕ И ЛЮБОВ

"Добрата молитва"

"В начало бе словото"

Ако ви запитат или ако ви дадат една тема как да си създадете добър живот, как ще отговорите? Казвате: "Да се създаде добрият живот." — Как би се създал добрият живот сега? Всеки един от вас изпада в какви ли не състояния. Някой път седи замислен, тъжен, друг път е весел. От какво зависи, за да е тъжен човек? Тъгата е нещо чуждо. Ако влезе един трън в крака ви, как може да вървите спокойно? Не сте свободни. Този трън може да е в крака, може да е в ръката, може да е в гърба, на различни места може да е. Вие всички носите разположението на младите момци и младите моми. Всички носите разположението на бащите и на майките и после носите разположението на старите хора. Някой път сте с инициатива, въображението във вас работи. Най-първо младата мома мисли, че тя може да оправи света. И младият момък мисли, че не само може да го оправи, но нов свят да създаде. Той казва: това зная, онова зная. Показва, че има ред и порядък. Космите му са на място, дрехите му са на място, като върви спретнат, от него излиза енергия. Питам: Откъде дойде енергията в този млад момък?

Да допуснем, че имате един магнит, който привлича железните стърготини. Има нещо, което привлича стърготините. След туй погледнете младия момък; в него настава промяна. Тук преди години в братството имаше един брат и една сестра, които ходеха много неглиже, като че нито братът, нито сестрата се интересуват от някои външни неща. Толкова са вглъбени в себе си. Някои ги мислеха, че са много религиозни. В моите очи не бяха религиозни вътрешно. Външно те се показваха, че са религиозни, но подбудителните причини, които ги караха да бъдат такива, ни най-малко не беше Божествената любов. Съвсем други бяха причините. След пет-шест години този брат и тази сестра започнаха да се обличат хубаво, братът се обличаше добре и сестрата се обличаше добре. Другите казваха: "Те поумняха." В моите очи ни най-малко не поумняха, те оглупяха. Защото когато един човек започне много да яде, осиромашава. От ядене и пиене осиромашава човек. Някои от вас искате да бъдете спретнати, красиви. Хубаво е. В какво седи красотата. У човека трябва да има една симетрия. Ако той не е устроен симетрично, много страдания ще има. Ако вземете да премерите лицето, краката на всички хора, които са нещастни, ще видите откъде произтича нещастието им. Ако влезете в една прихлупена къща, таванът на която е един метър и половина висок, откъде произтича нещастието? Като влезете, трябва да се навеждате. Ако човек е късичък, както и да е. Но да кажем, сте като нашия брат Гради, който като го взеха войник, не можаха да му намерят дрехи и трябваше нов шинел да му направят. Как ще влезете тогава?

Има някои хора, които много мислят. Много мислят и пресмятат. Други за нищо не мислят и не пресмятат. На онзи, който всичко премисля, и пръстите му показват това. Хора, които са пресметливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж на пръстите. На онези, които не са разчетливи и гледат общо на всичко, пръстите им другояче са построени в основата. На онези, които не обичат да се хранят, които са неглиже в яденето, пръстите другояче са построени. И главите им са по същия начин сътворени. Сега вие ще извадите заключение: от нас зависи тогава как да си построим къщите. Къщите, хубави или не, вие сте ги построили така. Направили сте едно седло или един самар за коня. Построили сте един гем. Нима този кон за вашия гем е създаден? Създали сте гема за кон, туряте го на главата му и казвате: "Каквото аз казвам, това ще правиш. Ще вървиш в правата посока." Рече ли да върви надясно, веднага дръпвате лявата страна на гема. Този кон пита: "Защо ме теглиш?" Казвате: "В правия път да вървиш." Този прав път прав път ли е за коня или е прав път за онзи, който го ръководи. Всеки един от вас казва: "Аз вярвам в правия път." Това е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вярвате във вашия прав път, в това се съмнявам.

Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, като се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че вие се съмнявате в себе си, каква полза ще имате от такова съмнение? Човек може да се съмнява в своя ум. Човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли ли ви крак? Ако много ви боли, вие се усъмните, че няма да може да направите екскурзията, за която мислите. Казвате: "С този болен крак на екскурзия не мога да отида." Искате да предприемете нещо, но сърцето ви куца. Според мене и сърцето има крака. Умът и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям както малките деца. Сърцето си представям като млада мома, ума си го представям като млад момък, тялото си го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: "Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш." Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казват: "Много хубаво направи." Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж. Сестрата седи във втория етаж. Иванчо е в сутерена. Но някой път сутеренът е влажен.

Тази крива линия (фиг. 1) представлява идеалиста, който е щедър, иска да даде, има добро желание да даде и да върви по правия път. Този човек представя хубавата мисъл. Питам, този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им образува едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове, горе, е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път чувствате, че ви е студено. Тия, високите места, са хладни сърца. Като се качите на тези върхове, не може да имате топли сърца, може да имате светли умове, които да светят като фар. Но питам: Кого ще осветите? Ще осветите езерото, ще осветите рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се обновява, на тази вода трябва да й се намери място.

Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии (фиг. 2) със стрелките — това са жиглите. Казвате: "Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да потегли." Те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнете два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги попитате защо са впрегнати, казват: "Съдбата е такава." И вие допускате, че съдбата е такава.

Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: "Я близни от тази чаша, една чаша с винце." Близнете, доста хубаво винце. То дава сила. Изобщо се препоръчва винце на старите хора, които са на осемдесет-деветдесет години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват пет-шест-седем-десетгодишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже писателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша или по една глътка, сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер, докато дойде един ден, когато не пият по една глътка, но по една чаша пият. После казват: "Една чаша е много самотна, хайде още по една чаша, брат и сестра да станат." После казват: "Две чаши са много самотни, хайде да се увеличи семейството." Изпият и трета чаша. Но с три чаши работата не става, изпият и четвърта чаша. Но трябват и слуги, да работят и почнат по пет, шест, седем, осем чаши на ден да пият. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? — По тридесет-четиридесет цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Взема цигарата, пухка, мисли, че много право мисли. Вдига дим. Много се пуши сега на земята. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат какво им е положението. Някой взел една пура, турил я в устата си и така разсъждава и пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата, отстрани на устата по една пура и една в средата перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си представите на физическото поле, като как е тази работа. На земята три лули може ли едновременно да има в устата си човек? Виждали ли сте човек с три лули?

Ние наричаме тия неща навици. Казвате: "Без лула не мога." Понеже мислите, че не можете, затова не можете. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте отчет, като живее човек петдесет-шестдесет години и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. Триста шестдесет и пет дни по десет лева правят три хиляди шестстотин и петдесет лева на година. Той живее деветдесет години, колко ще похарчи? Знаете къде е загубата. Има една загуба в света. Парите ги харчите за нищо и никакво. Като ви дими лулата, ще гледате как димът излиза навън. Като се занимавате много със своята лула, освен че няма много да научите, но ще загубите и това, което имате. Един навик е подобен на лулата. Всеки лош навик ще ви създаде много неприятности. Например имате една лула, влизате в едно общество, където хората не пушат. Някой път са влизали при мене хора, които пушат, и казват: "Моля, позволявате ли ми да пуша?" Казвам: Бих ви позволил, ако сте поп. На попа с кандилницата бих позволил да ми кади стаята с тамян, но понеже не сте поп, не позволявам.

Сега аз говоря за лулата, но имам предвид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време го изживяваме за тях, така че не може да схванем действително хубавото. Станете сутрин, лулата ви е гладна. Яденето й не е хубаво сготвено и заради лулата вие се сърдите - как така да няма ядене за лулата? Трябва да пушите с тази лула - трябва тютюн. Сърдите се, че лулата не е яла или се сърдите, че имате само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите? Опъват ли ги. С такъв един навик човек изгубва най-хубавото. Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубите хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има и един прилив на лошите условия. Ако вие не събирате положителните енергии, идват неблагоприятни условия на живота. Всеки седем години се сменят условията, в които каквото посеете, това ще пожънете, в смисъл, че се формират навици, възпитание, развива се тялото. От една до седем години - това е детето. От седем до четиринадесет години - това е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От четиринадесет до двадесет и една година се развива неговият ум. Или в първите седем години расте тялото. Децата изобщо обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите седем години те служат на своето сърце, в третите седем години започват да мислят малко. Затуй учениците от четиринадесет до двадесет и една година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всички. От двадесет и една до двадесет и осем те стават разумни. Тогава настава един критически период от три години и ако оживее човек, ще стане, ако не оживее, отиде. Ако до двадесет и осем години вие не уредите живота си, както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справите. Нещата се повтарят. От двадесет и осем години нагоре вие сте в четвъртия период, влизате в крайния предел, в причинния свят. В този период са всичките възможности. Остават други три свята, които ви засягат. Наричат това идеен живот на човека, блянове на живота. Мислите за оня свят, но нямате нищо определено. Къде е раят, не го знаете. Някой ви казва: "Вътре в главата." Някой казва: "Вътре в сърцето." Но къде е всъщност, не го знаете. Така е всичко разбъркано, че не знаете в главата ли е, в сърцето ли е. Какъв рай може да има в човешката глава. В една такава малка глава какъв рай може да има. Казват: "Всичко е в ума на човека." В тази, сегашната глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Други казват: "Раят е в тялото на човека." И в тялото на човека рай не може да има. Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели в този замък, но той има малки прозорци. Представете си, че тия стъкла са млечни, матови и вие усещате, че вън, извън тия прозорци може да има нещо. Някой ви казва: "Всичко е тук, в този замък. Ти имаш осветление, всичко имаш, задоволен си вътре." С години прекарваш там. Казвам: Ако ви затворят с години да седите в нашия салон, може ли да бъдете щастливи? Ако живеете в един такъв салон 90 години, ще познавате всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаете. Питам: Какво ще ви ползва това знание, което сте научили вътре? То е вашето минало. Вие се спъвате от това, като изучавате какви сте били в миналото. Самите вас миналото не ползва. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледате. Представете си, че сте били едно време един слон, въртели сте си опашката, хобота, тук сте откъснали един лист, там сте откъснали един лист, един клон. Тук сте се подпрели, там сте се подпрели. На училище не сте ходили, книги не сте чели, никакви философски възгледи не сте имали. Били сте един голям слон, ръководили сте цялото стадо, влезли в едно езеро, излезли от езерото, минавали из гората. Какво сте направили тогава? Никоя книга не сте написали, никое здание не сте съградили и закони не сте създавали. Но аз разглеждам въпроса другояче. Това слонско тяло е един замък, в който живеете. Вие сте мислили, че като слезете на земята и имате тялото на един слон, всичко ще ви върви напред. Но питам: Каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Много хубави работи има направени от слонова кост. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост и бяха много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени от друг материал.

Сега вие, като ме слушате, знаете ли на какво мяза работата. Или като четете някой роман и мислите, че сте научили нещо. Казвате: "Този път намерих един хубав роман." Ако четете романите на Виктор Юго, или на Толстой, или на всички други автори, след като прочетете романа, знаете толкова, колкото и преди да сте го чели. Това, което описва авторът, вие го имате в себе си. Сюжетът обикновено е такъв. Двама млади, герой и героиня седят, гледат се, говорят. Те после се влюбват. Всеки роман има герой и героиня и те са млади — винаги до деветнадесет-двадесет и една година. Тия герои са влюбени, но не си изказват още любовта. Всеки един е самостоятелен. Тя е от княжеска фамилия и той е от княжеска фамилия. Високо се държат, само минават един край друг. Той ще мине покрай къщата, ще погледне, ще се поклони. Тя мине покрай къщата, уж че нищо не иска да знае. После авторът започне да прави интриги. Той мисли каква интрига да образува. Той ще направи една такава интрига, че младата мома като върви, бръкне в джоба, кърпичката й падне на земята. Ще направи така, че младият момък да се случи отподире й да върви, за да й я даде. Тя го счита за голяма привилегия, че е толкова учтив, обърнал внимание на падналата кърпичка. Втора интрига: като вървят, тъй се случва, провидението тъй прави, че момъкът падне и си изкълчи крака, че не може да върви. Младата мома се притичва, хване крака, понамести го. Той стане, започва да куца, тя го хване за ръка, казва: "Ще мине всичко, ще оздравееш." Запознаят се. Той казва: "Колко е умна, знае да разтрива хубаво, намести ми крака. Много й благодаря. Ако тя не беше, щях да осакатея. Какво щеше да стане с мене?" Тя казва: "Няма нищо, случват се тия работи. Аз се радвам, че мога да ви помогна."

Сега да се не разпростираме. Този автор прави разни интриги, докарва около тях много хора, разни градини, цветя, слънцето изгрява, после музика има, угощения има, разнообразява работата. Всичките хора се радват. Всичко наоколо става заради тия двамата млади. По същия начин и цялата природа си служи с подобни прийоми. За какво става всичко туй около нас? Растения, животни, облаци — всичко е за нас. Ние сме героите. Хората са героите. За тях са всички животни в света, растенията, водите, облаците, слънцето и звездите. Всичко за нас Бог е създал. Ние сме герои на земята. Слънцето изгрява за нас. Залязва пак за нас от голяма учтивост, за да не ни изгори съвсем. То се скрива, че да си починем. Питам: Толкова години вие сте живели, какво сте разрешили. Как сте разрешили въпросите, които са ви вълнували? Знание още нямате. Понеже ви отиде младостта, не знаете къде отиде младостта. Вътре сте млади, а отвън черните ви коси станаха бели. Зимно време е, сняг има. Отвън побелее косата. Имахме един окултист, той беше измислил някаква боя за боядисване на косата. Наистина, че косата, боядисана с нея, беше хубава.

Естествено ли е човек да остарява? Не е естествено. Човек остарява по единствената причина, че не спазва онова равновесие, което трябва да има в ума си. Всички се безпокоите за какво ли не. Младите се безпокоят за едно. Младата мома се безпокои, дали ще намери онзи, когото тя търси. Тя носи един герой в ума си, един портрет. Всяка млада мома и всеки млад момък носят портрета на един герой: момата носи портрета на героя, момъкът носи портрета на героинята. Всеки един го носи в себе си. Извади портрета, погледне, въздъхне. Сутрин го погледне, на обед го погледне. Някъде се случи, че го намери, някъде не го намери. Защо трябва да се безпокои за героя, дали ще дойде или не. Може този герой да е тръгнал от далечното пространство. Представете си, че вашият герой е на слънцето. Той иде от далечното пространство, а през тези деветдесет и два милиона мили всичко става. Може да закъснее с една година, с две, с три, пък някой път може би, като тръгне от слънцето, някаква семейна работа или друга някаква работа да го задържи, че да не може да дойде навреме. Вие се безпокоите.

Казвате по някой път, че любовта е смисълът на живота. Правете разлика между любов и влюбване. Влюбването е едно статическо положение, любовта е едно динамическо положение. Влюбеният държи само един предмет в статическо положение, няма движение. Вие сте се установили само на едно място, щом сте се влюбили. Любовта е един динамически процес. Щом се безпокоите, трябва да знаете, че това не е любов, то е влюбване. Влюбването допуска безпокойства. Любовта изключва безпокойствата. При любовта ще дойдете на станцията: "Ало"! Ще го извикате, ще разберете причините, поради които е закъснял. Всякога щом се обичате, веднага по радиото може да се разберете. Всички хора, които се обичат, радио имат. Където и да е, и зад слънчевата система да иде, всякога човекът, когото обичате, ще ви телеграфира и вие ще му телеграфирате. Ако е на някоя далечна звезда, ще чакате. Ако е на най-близката звезда до земята, ще чакате три години, докато дойде телеграмата тук. Ако е на някоя по-далечна система, десет години ще чакате, докато дойде телеграмата. Телеграмите не може бързо да идват.

Научили сте се вашият живот да се нарежда тъй, както искате. Имате едно понятие за Бога, че каквото поискате, трябва да стане. Трябва ли в живота на човека да стане всичко това, което той иска. Провидението всякога го пита три пъти: "Туй, което мислиш, искаш ли да стане?" Мислите ли, че ако стане това, което вие мислите, то ще бъде за ваше добро? Мислите ли, че ще бъдете щастливи? Като ви попитат три пъти и вие и трите пъти го поискате, тогава ви го дават. Като ви го дадат, станете нещастни. Представете си, че тук има хора, които обичат плодовете, и други, които обичат месната храна. Месоядецът иска една млада ярчица, заклана, най-първо сварена в тенджерата, после опържена или направена на супа с ориз, с лимон. Ако не е ярчица, не може, става му лошо на стомаха. Питам: Какво ще добие човек, ако изяде една ярка. Той казва: "Човек само с плодове не може. Мисълта не може да се развие и сърцето, и тялото слаби ще станат." Другият иска да го убеди, че ако яде растителна храна, по-добре ще бъде. И двамата все спорят. И двамата спорят, понеже имат два различни възгледа. Бог, като създаде света, на всеки човек определи каква трябва да бъде храната му. Бог, като създаде сърцето, и на него определи храната. Сърцето се храни с една храна, която е свойствена на него в дадения случай. То може да се храни с храна, която е свойствена на него. Тялото и мускулната система се хранят с храна, която е свойствена на тях. Всяка частица на човешкия организъм трябва да взема съответна храна. Щом има дисонанс, разногласие в храната, настава противоречие. Да допуснем, че вие искате да създадете един живот. С какво трябва да се храните? Най-първо трябва да разбирате естеството на светлината. Ако искате да имате хубав живот, трябва да разбирате освен това и естеството на топлината и после трябва да разбирате какво нещо е силата. Някой път човек се пресилва, той развива сила. Ако речете да развиете чрезмерна сила на тялото си, ще придобиете един противоположен процес. Ако развиете чрезмерна сила, ще станете твърд. Ако развиете чрезмерна топлина в сърцето си, сърцето се разтопява. Ако развиете чрезмерна светлина на физическото поле, умът ви не може да бъде способен да мисли. Защото по някой път е необходимо в ума да има и малко сенки, както при фотографията, за да има хубави снимки, има тъмнина в камер обскурата. За да може да мислите, трябва да разбирате законите на светлината и сенките. Ако не разбирате тия закони, няма да бъдете добър фотограф или ще си създадете големи неприятности в живота. Големите скърби и страдания не са нищо друго освен сенки, които хвърляте в умовете си. Ако рисувате един човек и турите под очите му големи сенки, тъмни петна, това какво показва? Щом мястото около очите започва да потъмнява, това говори за едно неестествено положение на сърцето и че симпатиковата нервна система не е в изправно положение. Щом започнат очите да потъмняват, погледът се размътва. Това показва, че стомашната система е в безпорядък. Какъв е безпорядъкът? Ако пък очите съвсем светнат, оцъклят се, мозъкът не е в порядък. Има една светлина в очите, която се явява, когато човек мисли, която е мека и приятна. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, после сенките трябва да бъдат приятни. Да има малки сенки край очите, които дават израз, да правят очите по-красиви. Ние казваме: "Животът Господ така го създаде." Хората създадоха един живот, на който туриха Божествената табела. За всичко, което хората създадоха, казват: "Господ създаде света така." Има много работи, които ние създадохме. Ние трябва да се освободим от старите навици.

Да допуснем, че искате да бъдете милосърден човек. Нали трябва да помагате на ония хора, които имат нужда, а не на онези, които нямат нужда. Вие слугувате на един здрав човек, но слугувате и на един болен човек. Кому ще угодите повече - на здравия или на болния? По кой начин може да се слугува на един болен човек? Или на един здрав човек как може да се слугува? Слугуването не е лесна работа. То е много трудна работа. Много пъти слугинята ще направи нещо, господарят ще се сърди, господарката ще се сърди. Значи не е направила работата, както трябва. Някой ученик пише някоя тема в училището, не е написал, както трябва, както учителят изисква.

Вие развивате темата: "Добрият живот". В какво седи добрият живот? Ако идете в Лондон или в Париж, и там ли ще се изразява по същия начин добрият живот? Ако джобовете ви са пълни със звонкови, животът ви ще бъде много добър: автомобили, хотели, ресторанти. Дето влезете, всички ще бъдат на ваше разположение. Ако джобовете ви са празни и хотелите ще бъдат затворени за вас, и ресторантите ще бъдат затворени, и железниците ще бъдат затворени. Казват: "То и без пари може." - Но не може без пари. Ето в какво отношение не може без пари. Аз разсъждавам по следния начин. Без мисъл не може. Но умът трябва да бъде пълен с най-хубави мисли. Богат трябва да бъдеш с мисъл. Всичките джобове на ума трябва да бъдат пълни с умствено богатство. После, ако дойдем до духовния свят, сърцето трябва да бъде пълно с най-хубавите чувства. Ако дойдем до тялото, то трябва да бъде пълно със сила. Защото в тази сила ще се изразят постъпките. Ако тялото не е здраво, няма да знаеш как да постъпваш. Ако в сърцето нямаш най-добрите чувства, няма да знаеш как да постъпваш. Ако нямаш хубави мисли и умствено няма да знаеш как да постъпваш. Щом се колебаеш в нещо, това показва, че има нещо, което те препятства. Да кажем, един човек иска да пее. Казвам му: Вземи "до". Той започва да се колебае. Той още като си каже "до", така трябва да го каже, че тонът да звучи в него, да го чува. В умствено отношение трябва да мислиш музикално. Ако не мислиш музикално, не можеш да бъдеш музикант. Ако не чувстваш музикално, не можеш да бъдещ музикант. Ти можеш да бъдеш, но тогава ще си служиш с един камертон. Тия камертони, щом се измени времето, и те се изменят. Има едно изменение. Има в човека един естествен камертон, който не се изменя.

Ти не знаеш в дадения случай твоята мисъл права ли е или не. В живота има хора, които са много чувствителни. Ти може да ги обидиш с един малък намек, че да му стане мъчно на човека. Или някак си го погледнал и той станал недоволен. Излиза и казва: "Той много лошо ме погледна." Или някой път ти имаш навик да правиш неосъзнато някаква гримаса. Може да се обиди някой от това.

Тогава ще се намериш в положението на един проповедник, който още, като бил дете, в училището обичал да мига. Това му останало навик и като голям. Някой път като говори, проповядва на някоя млада жена и ще мига с очите. Не може да се освободи от този навик. И той не знае какво да прави. Един път говорил с една млада жена и мигал с окото. Мъжът й, като видял това, казал: "Туй безобразие не искам да правите с жена ми." Проповедникът казал: "Извинете, това е един стар навик, като дете се бях научил и не мога да се отуча." Ти виждаш една млада жена и веднага ти дойде лоша мисъл в главата. Не че ти искаш, но на — дошла такава мисъл. Като дойде, ти сам се измъчваш. Веднъж наблюдавах един млад момък. Говореше с една млада, тридесет и петгодишна дама. Като замина дамата, момъкът започна да маха с ръцете, като че искаше да изгони мислите си из главата. Аз чета мислите. Дойдоха му в главата такива лоши мисли, иска да се махнат тия трептения. Той маха сега горкият, да се премахнат, да се затворят вратите за тях.

Аз в такъв случай ви препоръчвам да имате памук. Туряте памук в ушите си. Трябва да гледате трезво. Представете си, че наближавате една градина с карамфили и чувствате тяхното ухание. Колкото повече се приближавате, уханието става по-силно. Представете си и това, че приближавате един труп, който гние, усещате нещо неприятно. Не че злото е у вас. Вашето ухание [обоняние] ви предупреждава от [за] една опасност.

Всякога, когато в нас има едно единство, това показва степента на нашата мисъл. Ако това чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се до предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш до един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш до водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство в твоя мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ти симпатикова нервна система.

Та най-първо трябва да изучаваме законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармониране. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувства добре и трябва да постъпва добре, това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпите добре? С този човек, с когото вие искате да образувате хармония, сте два противоположни полюса. Не може да завържете с него никаква връзка, ако не турите помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. Някой път трябва да прекарате дванадесет души в мисълта си, докато се хармонирате с един човек. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой негов приятел, та да каже той една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят седем-осем души да му говорят и в него все ще стане промяна. Изобщо духовните хора не изучават законите, те казват: "Господ ще уреди въпроса." Има и друг закон. Ако искаш някой човек да ти помага, да те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе.

По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че вие правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: "Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек." Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някои пък пред Бога ще се обвинявате. Господ не обича нито да се обвинявате, нито да се оправдавате. Бог обича да му представите нещата тъй, както са. На детето майката казала така: "Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки." То откъсне и после казва: "Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах." Какво наказание ще му наложите? Друго дете ще каже, че някое друго дете го е накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало.

Много пъти ми казват: "Да нямаш лошо мнение за мене." Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите, както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Може да сте филолог по български, може български да говорите много добре, но френски не можете. Има случаи и самите англичани не могат да произнесат някои английски думи. Езикът се мени. Произношението на думите и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположно значение. Думата "prevent" на английски преди двеста години значела "Накарай ме, Господи, да направя това." Сега значи "Забрани ми, Господи." Как е станала тази еволюция в думата?

В нас едни състояния преди две години са действали по един начин, сега тия състояния действат по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствания. Някой път чувстванията на ума, на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да ги различим, но физическите чувствания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено в Божествения свят, има изобилие, няма тази теснота. Сега е много мъчно да се обясни. Някой път на физическото поле туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти можеш да виждаш всичко, без да те препятства нещо. Всички ония желания, които имаш, които те препятстват, говорят, че си дошъл много близо до желанията. Някои от желанията може да отдалечиш от себе си. Например пияницата мисли, че без вино не може. Все чашата държи в ума си. Онзи, който е свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. Парите зависят и от неговото сърце, и от тялото му. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия. Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: "Като помисля нещо, и става." Колко пъти може да помислиш и не става работата.

Все ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората и все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял повече сол. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол, как мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после да му турите толкова сол, колкото искате. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява общо сготвеният за всички, защото моят вкус не е мярка за останалите. Някои са по-чувствителни към солта, някои - не. Те поддържали това философски. Единият казвал: "Бобът сам трябва да се осоли." Е, той варял боба без сол. Другият поддържал, че бобът трябва да се осоли и го осолявал.

Сега тия неща са само за обяснение. В дадения случай не ползват никого. Това, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя е, която образува връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят съществува връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всички хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това, което ще ви кажа, е станало в Цариград. Един българин, който започнал да работи в духовните работи и духовете започнали да му говорят, отива при един мисионер и му казва: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Мисионерът му казва: "Ти си сбъркал. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене." Ще идеш да пиеш при онази чешма, която има вода, там ще пиеш. Отидете на чешмата - суха. Криво сте разбрали.

Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души, приятели, вървят с мене, казват: "Няма нито един извор тук. Има реки, но не искаме да пием от тях." Рекох: Да ви заведа. Завеждам ги на едно място, няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде да рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл си има път, по който върви. Всяко едно чувство и то си има път, по който върви.

Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: "Той е беден брат." Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло, беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша, може да му дадем въздух, колкото иска. Хляб иска, може да му се даде. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помогнат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздаваш в себе си Божественото милосърдие. С това се благославяш. Ако се молиш, развиваш също хубави чувства в себе си. Сега ги ползваш. Ако обичаш хората, себе си ползваш. Хората са обект за тебе, за да може да се развива в тебе Божествено чувство. Когато те обичат, ти си обект за тях, да се развие в тях хубавото. Ако те обича някой, печели той. Ти си обект, от тебе се учат. Едновременно, когато хората са обект за вас, се ползвате и вие, за да се усъвършенствате. Когато те са обект, вие се ползвате. Пък когато вие сте обект, те се ползват. Някои казват за някого: "Аз го обичам." Радвайте се, че можете да обичате. Щом обичате някого на земята, то е само отражение. Не може да обичате един човек на земята, докато не го обичате горе. Вие не може да обичате човека, ако не обичате Бога. Не може да обичате хората, ако не обичате себе си. Най-първо започвате да обичате себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си и намираме, че някой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че никой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е творчеството на Битието. Всички хора съставляват едно тяло с голямо вътрешно разнообразие. Вие се радвайте, че никой не е като вас. Вие се радвайте, че не сте като другите. Радвайте се, че един за друг сте условия. Тогава казвам. Има една условна любов. Има една възможна любов. Има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов — това са външните условия. В какво седят външните условия? За да обичам един човек, той трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз мога да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка.

Всички трябва да бъдете като плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберете, защото вие представлявате плодни дървета. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките." Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите, за доброто на себе си, на ближните и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако вие всички посветите живота си да служите на Бога, на ближните и на себе си, може тогава да се каже: ето едно идеално общество.

Първото нещо е отучете се да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме двадесет и девет хиляди лева борч за електрическата енергия (инсталация), петдесет и двама има, които не плащат, а седемдесет плащат. Другите турят ютии, туй, онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние изразходваме хиляда, хиляда и двеста, някой път две хиляди киловата електричество в месец. Хиляда киловата по четири лева и половина, то са четири хиляди и петстотин лева. Вземете по седем лева за киловат. Имаме хиляда киловата, остават две хиляди и петстотин лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакатявате така. Всеки един от вас, трябва да мисли, че може да плати. Да работи, ще му създадем работа, да изкара пари и да плати. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Така се заразяват един от друг хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуска. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие в нас, а ние какво правим. Че ако ние не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки тук прави, каквото си иска и казва: "То е братство." Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идват. После мнозина минават, чупят клонища. Не всички правят това, няколко души има, забелязал съм, го правят.

Казвам: Ние сега се приготвяме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за в бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. Бог благославя всякога ония, които вършат волята му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери и казва: "Какво търсиш тук, защо не се обади, когато те викам?" Боя се от тебе. "Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?" Казва: "Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми." Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето.

Сега пак казвам, че не е въпросът в парите. Че двадесет и девет хиляди лева пари ли са? Изчисляват сега, че на Англия всеки един войник струва сто хиляди лева. Тя харчи на ден три милиарда български пари. Ако войната продължи повече от една година, ще има повече от хиляда милиарда. Двадесет и девет хиляди — какво са те за тия герои тук? После ние сме изложени на друга опасност. Аз оставих нещата тъй. Те си правиха инсталация, Господ да е на помощ, голяма опасност имаме. Може да стане пожар и целият Изгрев да иде. Много работи може да станат.

За бъдеще не може да вървим по този начин. Ние тук не живеем по закон, но всеки трябва да стане закон за себе си. В духовния свят закон има. Имаме закон на любовта. Сега според мене безпредметно е да ви говоря. Според онова, което аз поддържам, според закона на любовта, трябва да платя двадесет и девет хиляди и дума да не правя. Че някой направил това, няма нищо от това. Задигнал двадесет и девет хиляди, няма да ги изяде. Но аз ви говоря това, защото ви съжалявам. Вие спъвате себе си в Божествената енергия. После всяка лъжа туря точка, вие замръзвате. Вие се лишавате от Божието благо. Един ден вие ще се задушите. Лъжата уморява хората. Аз ви съжалявам. Никаква лъжа. Не лъжете себе си, нито другите.

Всякога трябва да имате желание да изпълните волята Божия. Ще имате една светла мисъл, едно светло чувство, ще бъдете здрави, ще ви благословят. Вие боледувате, понеже не спазвате този закон. Казвате: "Да бъдем едно общество, което свободно да върши Волята Божия." Сега тук защо нямаме електричество? Това е политика. Аз зная и като гледам, намирам, че е политика.

Това е насилие. Тия хора дойдоха и скъсаха жиците, защото не плащаме. Не е по братски. Казват: "Платете си, тогава ще ви пуснем тока." Някой брат казва: "Не съм ли аз свободен да си паля вечер електрическата крушка?" Хубаво, нека си отвори лампата. Гледам въртят ключа, нищо не върви. Хората не дават енергията без пари. Ние не сме, които образуваме енергията. В зависимост сме от тях, ще плащаме. Казвате: "Да има някой да плати." Лесно е. Може да платим, но утре ще дойдете пак до същото. Аз например този въпрос съм го разрешил. Там, дето се карат, зная, няма да мина да слушам караница. Какво се ползвам, ако чопля греховете някому. Вие искате за бъдеще да уредите вашия живот. Ами като се отвори онази книга на вашия живот, ще намерите десет лъжи, които не са ликвидирани. Знаете ли колко струват десет лъжи. Имайте предвид, че ние носим отговорност. В света има един, който мълчи. Бог мълчи и постоянно, всеки ден ни дава благословение. Тогава резултатите идват: страдание след страдание, безпокойство в ума, в сърцето, в тялото. И ние търсим причините отвън, изучаваме наоколо. Този въпрос много лесно може да се уреди. Нали толкова години аз ви говоря за любовта. Какво разбирам? Любовта не трябва да прави зло. Ама при мене са идвали и са ми казвали: "Този брат е много нетърпелив." Според любовта, щом е нетърпелив, моли се за него да му даде Бог търпение. Ако вие бяхте се молили един за друг, между вас не щеше да има никакви спорове. Искате хората да станат добри сами по себе си. Някой път вие сте като цветята. Сухо е това цвете, чака Господ да го полее. Но някой път вие трябва да поливате цветята. Ако не ги поливате, изсъхват. Тогава цветята са доста умни, пускат корени. Някои са много деликатни. Казвам: Подкрепете вашите чувства, не се осакатявайте. Кажете ми сега след колко време ще дойде тока? То е предметно учение. Благодарение, че Рила дойде тук да ни освети. (Салонът е осветен с лампите от Рила.)

Не влюбване, но любов. Хубаво е да се влюбиш, не е лошо. Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, да се хванеш за дъската. Но каква нужда имаш да се хванеш за дъската, когато си горе на парахода? Щом параходът е потънал, влюбването е намясто. Щом параходът не е потънал, ти се разхождаш отгоре, любов не ти трябва. Казвам: Разхождайте се на Божествения параход. Не търсете парчетата на влюбените. Ако си на парахода, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. Когато си на сушата, ни бяла, ни черна лъжа. Първият, който каза лъжа, е Адам, а после и Ева. Ева каза: "Господи, мене змията ме излъга." Адам каза: "Мене жената ме излъга." На Адам Господ каза: "Ти ще ореш земята." А на жената каза: "Ти ще раждаш хората, че те ще оправят света чрез раждането." Всички майки сега оправят погрешките на своето минало. Всички бащи, които орат и работят за децата, оправят погрешките на своето минало.

Как ще свършим с погрешките на Адам и Ева? Няма да ядем от забраненото дърво. Сега ще ядем от дървото на живота. Защо се направи онази погрешка? - Първото дърво нямаше кой да го пази, дървото на познанието на доброто и злото, а пък Господ при дървото на живота турил ангели да го пазят. Сега ни е забранено да ядем от дървото на живота. Сега трябва да направим друга погрешка - този ангел да подкупим с нещо. С едно нещо може да се подкупи ангела - като го обичаме. Като ядем от дървото на живота, няма да ядем от дървото на познанието, на доброто и злото. Само един начин има, по който може да подкупим този ангел, който пази дървото на живота. С любовта.

Обичайте Бога с всичката си душа и светлината ще дойде.

Да се пазим да не загубим благословението на Бога, благословението, което има към нас. Защото няма по-голямо страдание, когато човек изгуби благословението.

Понеже ние тук сме образец, мислете за това. Хората от нас очакват повече, отколкото може да им дадем. А трябва да дадем това! "Отче наш"

27-а лекция на Учителя, държана на 3 април 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.