Разлика между версии на „Господар и слуга“

Версия от 17:46, 9 август 2009

ГОСПОДАР И СЛУГА

"Отче наш"

Ще прочета втори стих от трета глава от Посланието към галатяном.

Пишете върху темата: "Зависимите условия на човешката сила".

От какво зависи човешката сила? /"Условността на човешката сила или условията на човешката сила"./ – Тъй както е изказано:"зависимите условия", като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? "Силен човекът, – казва, – той говори". От какво зависи неговата сила? -От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: "Перо има, знае как да го напише". Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде

• [е] – думите в квадратни скоби се използват при реконструкция смисъла на текста

5

човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Елин анекдот има. В Америка, преди 50-60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: "Аз ще ида". Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: "Пратете ни един проповедник, не един стражар". Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи'една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: "Дали е право, дали е по волята Божия?" – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е? Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече. Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.

Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащишава. Защото, ако рече да се самозащишава, ще пострада повече. Или

6

пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозашишава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: "Човек да не го е страх." Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: "Бива, бива, но това рече е много". Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, *при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: "Горе ръцете, ще стрелям". Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: "С лула не става тази работа, трябва някое оръжие". Смел е човекът, изведнъж

• се – вместо все

7

взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен. Студено е. Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.

Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: "Ху, не те е срам", като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. "Ху, – казва, – не те е срам". Та казвам сега-. Кое е това, което въздействува на кучето?

Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата "Любов!", какво ще произведе? Ще кажат: "Този е смахнат". Ще се позасмеят малко. Ако кажете "Пожар!" -в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата "пожар", в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни,

8

какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: "Тук има пожар!" Приблизително, то е едно съвпадение. Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претьпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата "пожар", [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна. "П о Ж А Р" /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за "пожар"? Казвате: "огън". Във всяка къща има огън. Ако кажете "огън", какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете "земетресение". Но в дадения случай "пожар" е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? -"Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен".

Ла допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: "Ти си слаб, не знаеш нищо". Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: "Ти си бездарник". Професорът не е прав. "Ти не знаеш нищо", ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш -право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си

9

ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: "Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех". Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: "Защо ти са тези кобури?" – "За зор заман". – "Ами от този зор заман има ли по-голям?" Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: "Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева". – Защо? – "За да не ме бият". Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече! Трябва да имате установени неща.

Казвате: "Човек трябва да се бори". Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /"Учехме"./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат

10

женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: "Ако ме скъсаш!" Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: "Страх ме е да не ме скъсат". Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: "Няма да мога да я развия". Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава. И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.

Ти като си станал сутринта, почесал си се. Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх. Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш:

11

"Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде?" Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш. Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати. Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.

Сега, запример, певци има, които искат пеят. Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: "Късмет нямам". Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко,

12

после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да й даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: "Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил". Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: "Как вие живеете с твоята жена, какво стана?" -"Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката". Казва: Лесна работа, и аз одирам". Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: "Късно я дереш". Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект. Когато няма условия, няма да те ползува.

Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: "Бездарен човек съм". Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: "Ленив съм, не уча, страхлив съм". Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости

13

14

турците казват: "Караешкин". Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича "караешкин", тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: "Заповядайте!"

Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: "Този слуга е невъзпитан", той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие -човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, "човек-животно". Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи .Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: "Не те обичат тебе". Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: "Другите не те обичат". Той предава криво работите.

15

Казва: "Не ви обичат, вие сте бездарник". Той чул някъде "бездарник", чул някъде, че "няма Господ", казва: "Няма Господ". Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, тьрр, казва: "Заповядай!" Ще обърне внимание на всички. Казва: "Знаете, господарят дойде". Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: "Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката". Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: "Той не може да говори". "Аз, -казвам, – сега не говоря". На слугата казвам: "Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш". Казвам: "Спри се, да мислиш". Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но шестлавие!

Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: "Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш". Ругае го, хука го. "Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал?" Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: "Аз мога да говоря". У онзи се събужда гордостта, казва: "То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка". Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на шестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът

16

на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: "Горделив човек". Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: "Господ това не дал, онова не дал". То е щестлавието в тебе. Казва: "Ти това нямаш, гледай хората какво имат". Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: "Виж какво направили". Има човекът, учил човекът. "Има,

- казва, – защо[то] Господ му дал?" Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.

Сега, гледам някои как си внушават. Идва някой при мене и ми казва: "Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо". Слугата е това. Какво ще ти се случи? – "Мисля, че ще се удавя". – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, "ти предчувствуваш". Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: "След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея". Една млада мома се уплаши, казва: "Няма да се оженя, [какво] ще правя?" – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: "Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата?" Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – "Как тъй?"

- Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, шо си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В

17

Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: "Няма любов". В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен. Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение. Има един порядък на нещата, който е съвършен.

Та казвам: Нисшето в човека ограничава. Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава. Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата -навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три-четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави

18

погрешни, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай

тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава. Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно. Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.

Е[д]но ви давам, една формула. "Едно"-то означава положителният принцип, този, който движи света. "Две" означава туй, което обработва нещата. "Три" е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те]. Отляво надясно е естествено. Вие вече сте слезли по първия начин.

Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице. Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви. Ако

19

започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш. Иска се дълго време да се обясняват нещата.

Божият Дух носи всички блага на живота

1. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 27.IX. 1935 год., петък, 5 ч. с, София-Изгрев

20