Разлика между версии на „Към обетованата земя“

Версия от 20:08, 7 август 2009

КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

"Отче наш" "Духът Божий "

Чете се темата "Службата на устата".

Устата е врата за един велик свят, за един Божествен свят! През врата се влиза и се излиза.

Често изпадате в погрешки, понеже се основавате само на хипотези п живота. Хипотезата се основава само на един факт. Случило се нещо и ти веднага правиш хипотеза. Изгубиш си кесията в къщи, и веднага измислиш хипотеза по какъв начин си я изгубил. И се мъчиш да намериш по кой начин си я изгубил, къде се е дянала. Казваш си: "Като се върнах от пазара, кесията беше в джоба ми. Като влязох в стаята, кесията беше в джоба ми. Като седнах в стаята, изчезна." Ти разсъждаваш. Имаш вече два факта. Това е вече теория. Първият факт е, че е влязъл един приятел у дома ви. "И понеже я няма у мене - си казваш - то тя трябва да е отишла в джоба на приятеля ми." Ти се питаш: "Защо му е тази кесия?" Това е вече теория. А щом имаш четири факта, то е вече приложение. Четирите факта показват, че ти вече работиш обущата. Най-първо разглеждаш обущата, избираш кожа и после ги шиеш. Това е вече приложение на едно знание. Мислиш ли, че като станеш обущар, ще станеш виден човек? Може да станеш виден, ако можеш да правиш обуща за царските дъщери. А пък краката им са деликатни. Ако знаеш да правиш обуща за царските дъщери, за царицата и за царя, ще те търсят. И така да ги правиш, че да прилепват обущата на краката. И ще кажат: "Придворен царски обущар!" Няма да ти платят 20-30 лева, а пребогато! А може и да си придворен шивач.

Но нека дойдем на същественото. Две поколения има сега.

46

р^е нямате еднакви разбирания. Вие сте на разни възрасти. Най-старият е около 80-годишен. Дали има някой измежду вас, поста Р от тези години? Та как няма да се различават вашите възгледи! Какво е произвела Земята, след като се е преобърнала 80 пъти около себе си? Тя, като се е обърнала 80 пъти около себе си, е работила, а пък вие, без да сте работили, сте остарели, уморили сте се. Като се е обърнала тя веднъж, ти си се родил. Значи, заедно с въртенето на Земята около себе си, ти си остарявал. Аз употребявам израза "Земята се върти", но и човек върши самостоятелни движения върху Земята. Да речем, че един човек е вървял цял ден. Колко километра може да извървиш за един ден? Ако е войник, ще извърви 20 километра. Ако е търговец, ако му е припряна работата, колко може да извърви - 60 километра. А ако е с автомобил - 200-300 километра.

Има една важна страна, на която трябва да се спрете. Ако си окалян и искаш да си изчистиш калта, трябва да знаеш как. Представи си, че те боли корема и разправяш това на някого, който никога не го е болял корем. Той ще каже: "Никога не ме е болял корем. Не зная." Ти имаш свивание и не само свивание, но в свиванието има нещо, което безпокои ума ти. Или очите те болят. Или ушите ти, зъбът те боли. "Боли го зъб, та куца" смеят се хората. От зъб се подуло лицето му, цяла нощ не е могъл да спи. Защо страда зъбът? Зъбът боледува, а пък ти страдаш. Устата яла и пила, но и коремът участвувал в яденето и пиенето; скарали се устата и стомахът, заболели и ти ходиш да ги примиряваш. Устата я мажеш, разтриваш я, гладиш я, говориш й, че втори път не трябва да прави такива работи. И стомахът те боли - разтриваш го, топла вода ще му туриш, компреси... Ще го гладиш, защото чрез неговото боледуване се препяствува нашата фирма, тя се спъва! И докато го убедиш... Гова е пак фигура на речта. Онези, конто са използували словестността, могат да кажат каква реч е тази. Може ли да се Разговаря така със стомаха? Онези, които отиват по-далече,

47

казват, че има известни същества, които са служители само на стомаха. Например обущарите са направили обувките. Ти с обущата няма да говориш, а с обущаря. Разглеждаш обущата и казваш: "Тези обуща не са направени както трябва!" Но не говориш на обущата, а на обущаря. Казваш; "Тук не си турил клечките хубаво! Много са нарядко. Искам още една клечка да удариш." И обущарят взема и туря още по една клечка. Ще кажеш: "Аз говорих на обущата." А всъщност ти казваш на обущаря, че той трябва да поправи обущата. Обущата са само един резултат. Та казвам, ако знаеш как да говориш на обущаря, той ще поправи обущата. Но ако не знаеш как да му говориш, няма да ги поправи. Ти казваш: "Стягат ме обущата." Онзи те пита: "Къде те стягат?" Ти казваш: "Не зная, намери. На пръстите ли е, на петата ли е, отстрани ли е - не зная. Зная само, че ме стягат, че не ми прилягат." А пък онзи обущар, ако е майстор, ще каже: "На големия палец те стяга" или "На малкия пръст те стяга." Такъв обущар и без да му посочиш, той знае как да ги поправи.

Има нещо, което те стяга. Ти казваш: "Неразположен съм." Но няма знание в тези думи. Неразположението ви произтича от някаква причина. Който е малко философски развит, ще търси причината, а пък който не е философ, ще каже общо: "Неразположен съм", без да знае причината. Ти казваш: "Неразположен съм, понеже имам да плащам две полици и нямам пари да ги платя. И от недоимък на парите имам неразположение. Понеже ако не платя, кредитът ми ще се намали, честта ми ще се накърнщзащото хората ще мислят, че не мога да плащам." Или си ученик и не си разположен. Защо? "Снощи - казваш ти, -ходихме на театър, на концерт и не си научих уроците. А учителят е много сприхав, взискателен и ще ме среже. Трябва да отида на училище, но не съм разположен." Или ти си религиозен човек: в бързината не си се помолил и си отишъл на работа. Ти имаш тайна стаичка и си уверен, че като се помолиш, работата ти ще стане със сто на сто сигурност. Днес

48

обаче от бързина не си се помолил, а да се връщаш не може. Неразположен си. Защо? Защото не си се помолил. Могат да те попитат: "По пътя не можеш ли да се помолиш?" Но ти вече имаш един възглед, че е нужна църква, за да влезеш вътре да се помолиш. А няма и църква. После, свикнал си да имаш молитвеник и да го отвориш и да четеш от него. Наизуст не знаеш молитвите. Че си забравил молитвеника, не е извинение. Какво ще правиш тогава? Такива религиозни са още деца. А пък онзи религиозен, който е учен, молитвеникът е в главата му. Той и по пътя, и навсякъде се моли - дето му дойде на ума - моли се. Който знае да пее, навсякъде пее, а пък който не знае, търси някой салон, отоплен много хубаво и да има резонанс. И казва: "Не може без това!" Онези, които сега започват да пеят, на тях трябват тези неща. А онзи, даровитият певец, той сам си създава салона - един хубав салон.

Веднъж направих такъв опит. Има теория, която казва, че зимно време трябва да се ходи с балтон. Трябва да има нещо като вата вътре - подплата отвъзре на балтона. Де ще му намериш вата? Аз нямах пари за балтон е такава подплата. Купих си балтон без подплата. Не беше балтон, но предполагах, че беше балтон. Като го облякох през зимата, предполагах, че е балтон. И топло ми държеше! Вие се смеете... Онзи, който не разбира, мисли, че не е възможно. Аз турих на този балтон една магнетическа обвивка отвътре навсякъде. Турих му магнети-ческа обвивка и не го закопчавам. Казват ми: "Ще изстинеш." Топлина излиза от магнетическата обвивка! Такъв балтон притегля топлината. Като го отворя, топлината влиза вътре. Както мисли човек, така и става. Има един закон за това. И за краката е същото. Казваш: "Студени са краката ми." Но ако си съсредоточиш мисълта, ако разбираш законите, след 5, 10, 15 минути краката ти ще се стоплят. За да се стоплят краката ти, трябва да стане една промяна вътре. Някой път може да мислиш, но не се стоплят краката ти. А пък някой път може да -мислиш, и топлината ще отиде там. Да ви дам едно обяснение

49

как стават нещата. Казвата, че каквото човек мисли, това и стова. Става, но при известни условия. Ти трябва да знаеш как. Допуснете, че вие седите йод една круша. Закон има, писано е гази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш. А сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. Можеш да направиш това. И въздухът ще произведе сътресение в крушата и няколко круши ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, има престъпление. Но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата, няма престъпление. Как ще го обясниш?

Което е станало по закон и което е станало без закон - какво значи това? Под думата "закон" разбираме следното: вече имаме един порядък в света, един закон. Може би хиляди поколения са живели и са образували един начин, един метод на човешките постъпки. Кажеш известна дума. Например, ако кажеш някому на френски или на някой друг чужд език една обидна дума - няма нищо, но ако му я кажеш на неговия собствен език, веднага има закон! В английския език има две думи: лъжец и законник, които са доста близки, почти еднакви по произношение. Имат малко различие. Някой път могат да ти кажат: "Тн си лъжец." Ти ако кажеш "Как така!", онзи може да ти отговори: "Аз казах "законник" но просто сбърках, подхлъзна ми се езикът. И ти си помисли, че съм ти казал "лъжец"!" Но това е изопачаване на закона! В съзнанието си онзи знае, че ти е казал обидната дума, но понеже законът го хваща, той търси друга дума и иска да се извини. Че как се е подхлъзнал езикът му? То не може така лесно да се подхлъзне! Или пък някой път седиш при някой обущар, вземеш обущата си и му говориш, говориш, докато най-после той кипне. От какво произхожда кипването? Често кипването става с господаря или господарката. При слугинята много лесно кипваш, а пък слугата при господаря си малко кипва. Слугата трябва да бъде много умен,

50

БеинсаДуно * К*ЬМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

за да не кипва господарят. Ако не е умен слугата, господарят ще кипне. Питам: защо господарят кипва? Понеже цени своето време. Англичаните казват, че времето е пари. Един англичанин и един американец се хващат на бас. Американецът казва на англичанина, че еди кой си милиардер може да го приеме. Онзи казва: "Не, аз го познавам какъв човек е. Не може." И се хващат на бас за 250 английски стерлинги. Отива гой при милиардера и последният му казва: "Времето за мен е пари. Всяка минута ми струва 10 стерлинги. " Онзи му казва: "Колкото струва, ще ти платя. На мен ми трябват само 5 минути. Милиардерът си изважда часовника, гледа го и пита: "Кажете, защо дойдохте? Времето изтече." Онзи казва: "Хванах се на бас за 250 лири. На вас всяка минута ви струва по десет стерлинги. Давам ви 50 стерлинги, на мен остават 200. И моето време е скъпо. И аз по-дълго време не мога да стоя." С този пример какво иска да се покаже? Мислиш ли, че втори път този милиардер ще можеш така да го излъжеш? Не. Втори път не можеш. Втори път онзи, който ще отиде, трябва да измисли нещо ново.Но да оставим сега това.

Човек трябва да се научи най-първо да мисли. Два фактора има: човешкият ум и човешкото сърце. Човек трябва да знае как да употребява своя ум и своето сърце. Умът разполага с мислите. Сърцето пък разполага с чувствата. Като кажем "сърце", това е общо казано. За да разбираш сърцето, трябва да разбираш своите чувства, а те са от разни степени, както в музиката. Ти, като изучаваш музиката, трябва най-първо да знаеш добре 7-ге основни тона. И не само тоновете, но и знаците. Всеки тон си има капризи. Някой път гой е неразположен. Ще му туриш един бемол при неразположението. Някой път е разположен. Ще му 'гуриш диез, ще го ПОВИШИШ. Трябва да знаеш, ако е неразположен, как да му говориш. Има едно естествено положение. Обикновеният тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположения, ако не го вземеш както трябва, ще ти каже: "Не ме взимаш правилно!" Трябва да го понижиш с половин тон надолу. Ако

51

пък друг тон пееш, той ще каже: "Така не се пее!" Един тон, който има разположение, ще го повдигнеш с половин тон нагоре. И ще вземеш до диез. Изпейте така думата "добро". Вземам "до" за основен тон на живота. Как ще вземеш повишено "добро"? Работи ми един работник. Пазарил съм 10 лева. И като ми сдърши работата, ще му дам един лев повече -11 лева. Л пък ако не ми свърши добре работата, ще дам 9 лева, а не 10 лева. Влизаш в някой дом, там има мъж и жена - двама души. Има и 10 слуги, а деца нямат. А пък влезеш някъде, имат

9 деца и никакви слуги нямат. Питам: кое е по-добро - да имате

10 слуги или да имате 9 деца? Да имате деца, синове - те са най- добрите. Няма по-добри слуги от синовете. И няма по-доби слуги от дъщерите. И няма по-добра слугиня от майката. Най- добрата слугиня е майката! Тя служи по всички правила без пари - откато влезе в този живот, докато замине в другия свят без пари служи. И като й кажеш нещо, тя казва: "Ще бъде това." Като и кажат, че ще има апартамент, тя вярва. Като й кажат, че богата ще стане, тя вярва. Като й кажат, че царица ще стане, тя вярва. Като й кажат, че в рая ще отиде, тя вярва. И като си замине, казва: "Добър е Господ. Втори пък като дойда, още по- добре ще ми бъде."

Да дойдем на същественото. Ще напуснете вашия сегашен живот. Трябва да го напуснете! Не да го напуснете, но да го промените. Един голям богаташ бил много умен човек. Някой път се заседявали гостите му. Той си имал една специална електрическа инсталация и всеки стол си имал по една игла. И като се заседиш по-дълго време, той ще бутне едно копче, ще потече ток и иглата ще те бодне. Ти ще станеш да си вървиш, но за да не се засрамиш, ще кажеш, че си имаш работа. Когато ти дойдат гости, кажеш някой път, че си зает, но онзи не се мърда. Но когато дойде иглата, тогава се мърда. Та това е вярно и в живота. Понеже в някое отношение може дълго време да се застоиш, природата е предвидила зова - тя си има свои игли. Та като влезеш някъде, трябва да знаеш, че щом седиш 5 минути

52

повече, иглата ще дойде. Или ако не знаеш как да говориш, ще дойде тази игла! Иглата - това е безпокойствието. А пък всички имате желание животът ви да бъде уреден. Всички желаете да бъдете богати, здрави, весели. Всичко това може да бъдете. Но 'трябва да знаете как. Ако влезе в една къща един първокласен певец, веднага всички ще разположи. Ако е добър разказвач, ще им говори хубави приказки и пак ще ги разположи. Но ако не знаеш как да пееш, как да приказваш, като влезеш, не ще можеш да ги разположиш. Един умрял човек може ли да разположи хората? И детето, като дойде на света, за да му обърнат внимание, то запява. С какво внимание очакват бащата, майката и бабата да запее това дете! И като запее то, като заплаче, казват: "Започва то!" И всички слушат и казват: "Какъв хубав глас, ангелски глас!" Не съм ги слушал още децата, но предполагам. Не съм виждал децата как викат, като се родят. Има още нещо, което не зная. Някои от вас знаят по-добре от мене това. Но аз предполагам. Чувал съм като се роди агне, какво казва. Но за детето не знам. Говоря истината. Като се роди агне, знам как вика. Но за човека нямам факти. Но предполагам от агнето. Това, което е вярно за агнето, е вярно и за детето. Може ли да ми каже някой от вас, как вика детето? Че при вас толкова деца са се раждали - какъв беше първият им глас? Много е мъчно да се каже. Детето, като изкаже първия звук, произвежда известно разположение у майката, че това дете е живо. И като издаде глас, прави и малко движение. Всяко музикално движение има известно действие. Певецът, който ще пее, прави особено движение. Певецът, като го видя още, че прави движението, зная, че е добър певец. А пък друг, като направи друго движение, казвам: "Този не е от добрите певци."

Та казвам сега, вземете основия тон "до" и изпейте "добро" (Симеоне, изсвири думата "добро" с тона "до".) (Учителят изпя "добро" сам с тона "до". И след това всички заедно.) При пеенето зависи каква мисъл има в човека. Ако влезе страх, има едно треперене на гласа. Ако е събудена вярата, тонът има

53

друго изражение. Ако е събудена надеждата, тонът има друго изражение. Ако е събудено милосьрдиега, тонът има. друго изражение. Ако е събудена съвестта, тонът има друго изражение. Певицата, ако иска да пее хубаво, на всеки тон трябва да даде ценност. Така трябва да пес човек за себе си. Да се възпитавате чрез пението. Неразположен си - имаш неразположение и трябва да го смениш. Неразположението вннаш произтича от чувствата на хората..Има неразположение на страха. Има неразположение на честността - честността е'нарушена. Има неразположение на милосърдието. 11якой път чувствуваш, че не си толкова милосърден, колкото трябва. Или неразположението някой път зависи от надеждата - не се надяваш колкото трябва. Някой път не вярваш колкото трябва и имаш неразположение. Понякой път човек не е толкова милосърден. Животът е едно течение -непреривно, вечно движение. Ти влагаш в това течение това, което си извършил. Твоят живот като една малка струя влиза в общия живот. И хората се различават в дадения случай според онези чувства, които ш занимават. Някой път ти е приятно да видиш един човек - милосърдието му е изписано на лицето. А някой път виждаш твърдостта в човека, каквото каже и не отстъпва. В някого виждаш честността, каквото каже, ще го направи. В някого виждаш вяра; някой пък виждаш, че е умен. Това не е чувство, а способност; някой виждаш, че е философ -разсъждава за причини и последствия. Някой човек е наблюдателен - както и да помръднеш, където и да помръднеш, от тези номръдвания той чете нещо. Ако кракът ти мърда като седиш, ако трепери, той чете нещо. Учителят вижда, че ученикът трепери - значи има страх. И който трепери, не може да изкаже работите. Той трябва да престане да трепери и трябва да мисли. Ти казваш: "Беше ме страх.'" Но това е чувство, не е мисъл. Щом почне мисълта, страхът трябва да изчезне. И мисълта е, която регулира всичките чувства и ги туря в хармония. Умът ще каже на страха: "Няма защо да се боиш. Тази работа ще се уреди добре." Щом ти каже, че ще се уреди добре, ти ще се успокоиш.

54

Някой човек го е страх в живота, пари няма. Какво ше му говориш? "Ако имаш баща, баща ти ще ти изпрати; ако имаш майка, майка ти ще ти изпрати; ако имаш приятел, приятелят ще ти изпрати. Ако пък нямаш никого, ще си кажеш: "Господ ще уреди тая работа. На Него можеш да разчиташ!" Сега вие на кого разчитате? На баща си, на майка си, на чичо си, на брата си, на сестра си и прочее. Все таки на някого трябва да разчиташ в света. Ако разчитаме на Бога, с какво ще разчитаме? С вяра. Значи с чувство. Писанието казва: без вяра не може да се работи. Без вяра, без любов и без надежда не може да се работи. Ако нямаме вяра, надежда и любов, ние не можем да работим с Бога! А пък законът е същият: с надежда, с вяра и с любов ще работиш с баща си. С тях ще работиш и с майка си, с тях ще работиш и с твоя брат и с приятеля си. Този, в когото имаш надежда, комуто вярваш и когото обичаш, непременно може да ти помогне. И тогава, ако не ти помогне, къде е причината? Да допуснем, че ти си един обущар, знаеш занаята добре. Не ти се работи и казваш: "С този занаят човек не може да помине. Не искам да работя обущарство, не искам да забивам вече клечки." И вземеш си един лотариен билен. Не чукаш вече. Чакаш сега да спечелиш 500 хиляди лева. Ти го гледаш. Изваждаш билета от джоба си, гледаш го и казваш: "Скоро ще се тегли лотарията!" Но като теглят лотарията, не върви. Минава се цяла една година, втора година. Пак не чукаш клечки, пак вземаш билет. Тревожиш се. Какво 1рябва да правиш? Ти си вземи билет, но едновременно си чукай пак клечките. Като излезе билегьт с 500 хиляди лева, остави чуковете, нищо повече! Но преди да е излязъл билетът, ти чукай, не оставяй чука. Къде ти е грешката? Ти вземеш билета, оставиш чука и после казваш: "Г1е ми върви!" Когато дойдат 500 хи-1яди лева, остави чука настрана, облечи се добре и прави каквото искаш. Ти правиш същата погрешка и в друга област. Молиш се за нещо, оставиш си работата и не работиш. Ти сега пе учиш. Законът е: като работиш, ти учиш. Има ученици, конто

55

мислят, че имат вяра. Казват: "Аз няма да се уча, но като дойде времето, нещо отгоре ще дойде в мен и ще ме вдъхнови." То е вярно, че ще те вдъхнови. Но ако хубаво си научиш урока, ще ти се помогне. Ще ти се вдъхне, ще се вдъхновиш, но ако не си научиш урока, вдъхновението няма да дойде. Та всички сега имате стари разбирания, стари навици, с които много мъчно можете да се справите. Това са навици, които вече не ви са потребни. Например ти си служиш с един метод да хвалиш хората. Хубав е този метод, но има хора, които не обичат да ги хвалиш. Да речем, кажеш на един обущар, че му са много хубави обущата! Той е доволен. Кажеш му: "Ти си отличен обущар, много хубави обуща правиш!" Никога не хвали един човек, докато не е направил обущата. Ти му казваш: "Слушал съм, че си много добър човек, много добър обущар!" Но той не ги направи добре обущата и ти си измениш мнението. Не си давай мнението преди да е направил обущата. И като ги направи, кажи, че много хубави ги е направил.

Вие сте недоволни от живота по единствената причина, че не знаете как да живеете. Че знаете ли колко е мъчно да се живее! Има хора с много развито обоняние. Те усещат уханието. А краката ти не са умити, нещо миришат. Отиващ при такъв човек и без да искаш, зле ще го разположиш. Ти, като отидеш в града, иди най-първо на баня и се умий хубаво. А какво правят сегашните хора? Понаръси се малко! Ти казваш, че нямаш пари. Вземи малко здравец, тури го в малко вода и се понаръси с нея като с одеколон. И като отидеш при човека, той ще каже: "Колко хубаво ухание излиза от него!" Това е наука.

Или например отиваш да вземеш пари от някого. Искам да ви кажа как да вземате пари от някой банкер. Аз не съм вземал по този начин. Това е теория, хипотеза. Може да е вярно. Ако се приложи и опита, ще се види. Преди да отида аз ще си представя, че съм банкер и разполагам с богатство. Който дойде и ми каже: "Дай ми хиляда лева" - давам му хиляда лева; на други давам 10 хиляди лева, сто хиляди лева. Щедър човек

56

съм. Аз съм сиромах, но раздавам. Аз, като отивам така щедър при него, той възприема моите мисли и иска да стане като мене. А пък вие отивате ири банкера и пет пари не искате да дадеге. И той възприема нашето състояние - пет пари не иска да ви даде. Но гледайте този банкер да има пари. Иначе той ще каже: "1:лате след една седмица и хиляда лева ще ви дам." Разберете първо в касата му има ли пари.

Има неща в живота, които са постижими. И всички трябва да работим върху тях. Пай-първо работата. Някой път забелязвам, че има една линия на устата ви, която означава, че външните условия са станали вече гежки. Гази линия може да се образува от външните условия. Тя може да се образува от хората. Ти си недоволен - и почне тази мисъл да те занимава. Станеш песимист - и почне тогава ъгълът на устата да отива надолу. И който види, му е неприятно. Сложи една приятна мисъл. Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия. Не си музикант, но мисли, че си един велик музикант. Че не си, няма нищо. Мисли, че си музикант. Че ако аз видя една красива мома, а аз да кажем не съм красив, ще имам подбуждение и аз да стана красив. Виждаш един богат човек. Всяко нещо, което виждаш, то е едно подбуждение. Законът е: имаш право да внесеш в себе си всичко, което е хубаво. А хубавото носи богатство, сила, мощ в човека! Внасяйте хубавото, без да. се смущавате. Ти мисли, че имаш вяра, макар да я нямаш. Вземи някой човек, който има силна вяра и мисли, че и ти имаш такава вяра. За постижение направи това.

Сега нека вземем "до" (всички пеят "до"). Ще изпеем думите: "добро", "/цшжи", "колело", "светлина", "краси", "живот", "земя". Ще ги изпеем в окгавата от долното "до" до "си". "До" е "добро", "ре" - "движи", "ми" - "колело", "фа" - "светлина", "сол" - "краси", "ла" - "живот", "ей" - "земя"(всички изпяха така). Като кажеш "добро" ще мислиш, че доброто е качество, от което нещата излизат. "До" е едно семе, което трябва да се посее. Като вземеш "ре", ще знаеш, че образуваш подтик за движение.

57

Инертен си, не искаш да работиш - вземи "ре". И после, да кажем, че мисълта ти няма гьвкавосл, значи гъвкавостта ти няма съдържание - вземи "ми". Богатството е "фа"; красотата е "сол"; сложена е една трапеза - това е "ла". "Си" е участието -това, в което хорала участвуват. Така, като се разбира музиката, има смисъл. Трябва да взема "до", понеже е доброто ще се ■занимавам. При "ре" се занимавам с движението. Движа колелото - колелото е мисълта. "Фа" е светлината. Като бръкнеш в джоба си и извадиш нещо - всичко е светло вече: и нътя намират, и грен намираш, и прочее. Ако нямаш пари, в тъмнина се движиш. Та казвам: ние трябва да мислим, че светлината е богатство, което Бог ни дава. Пие седим при тази светлина, при лова богатство и не можем да го използуваме. Някой път ли си неразположен. Смени своето неразположение! Можеш ли да бъдеш неразположен в присъствието на Бога, който те обича? Много деца са неразположени в присъствието на баща си. И с тона те придават своето неразположение и на него. С това те възбуждат баща си и той да бъде неразположен. Когато бъдеш в присъствието на един човек, който има добро разположение, не разваляй доброго му разположение! 11икога не разваляй своето добро разположение. И като правило тури: никога не разваляй доброто разположение на другите! Влезеш ли в един дом и не си разположен, не разваляй доброто разположение на домашните си, иа приятелите си. Носи сам товара! Не разправяй - можеш да разправяш тъ ги те и скърбите си като отиваш при светията. Но там, дето хората не са светии, мълчи за страданията си като рибите. Виж, пред светията може. А пък всички вие имате един навик: щом сте неразположени, вие се показвате такива, каквито сте. Че ти когато си нерачлоложен, такъв ли си? Това не си ти ни най-малко - лова е едно състояние в тебе. Някои така си държал ръцете (ръцете в юмруци на кръста). Войниците лака си държал ръцете (ръцете спуснали надолу право). А пък някои посял така ръцете си (дясната ръка на кръста, лявата надолу). Това какво показва? Смелост. А пък някой си туря ръцете така

58

(ръцете една върху друга йод лъжичката, върху слънчевия възел). Там е близо слънчевия възел. Когато си неразположен и си туриш ръцете там, това е на място. Така се урстулпрват теченията. Слънчевият възел е подобен на сърцето в човека. Така туряш ръцете си, за да се хармонираш със слънчевия възел, да влезеш в хармония със своите мисли и чувства. Ръцете и краката означавал волевата страна. Ако туриш ръцете си по-долу, ти влизаш в един по-долен свят. Можеш да туриш ръцете върху гърдите си, на височината на сърцето си, за да имаш хубаво разположение (положени върху тялото една върху друга). Някои, като се изправят за молитва, си поставят двете ръце на височината на гърдите, допрепп с дланите и насочени напред и нагоре. Мо ти не можеш да се молиш така, ако нямаш това разположение. С това положение на ръцете ти искаш да покажеш, че си готов да направиш всичко! Но ако искаш да направиш нещо и не можеш да го направиш? Щом си държиш ръцете от двете страни до рамената, с отворени длани напред, ги казваш: "Я го направя, я не... Не зная дали ще го направя. Ако гова е съобразно със закона, който Ьог е създал, възможно е да Н1 направя." Когато разправяш нещо на някой човек и гой туря ръцете си в топа положение, иска да каже: "Възможно е, това е закон на размножаване." Ти искаш да кажеш: "Гова, което казваш, ако умът ми може да го приеме и ако ръцете ми могат да го направят, е възможно. Ако умът го разбере и ако ръцете могат да го направят, възможно е!"

Та верующите, какви движения трябва да имате? Ти седиш и си търкаш взаимно ръцете. Когато си миеш ръцете, то е чистене - хубаво. Но ги целия ден няма да се чистиш. Десет минути ще ти вземе миенето. Щом си измиеш ръцете и пак така си търкаш ръцете взаимно, какво значение може да има това? След като ги измиеш, ще работиш. Да допуснем, че имате пред себе си един човек, когото не обичате. Искате да го нарежете хубаво. Имагс право, но сто при какви условия: иай-иърво иосгави се в неговото положение и виж как искаш да те

59

нарежат. И ако искаш да те нарежат по този начин, нарежи го. А ги го нарязваш и тогава прекаляваш. Сега вие искате да покажете вашата вяра. Или искате да покажете вашата надежда, че можете да пеете. Защо трябва да пееш? Течи хора са бедни вкъщи. Ще им изпея една песен, която носи средства за тях. Като я ичпея, течи хора трябва да я почувствуват: Да ви приведа един пример какво означава да свириш и да пееш. Минава знаменитият цшулар Пагапини край един стар цигулар, 80-годишен. Цигулка та му била стара и хубава. Пагапини поглежда цигулката му, взема я. Старецът му качва: "Не ми държат вече ръцете, не мога да свиря. Празна е копанкага ми. Едно време беше друго!'" Пагапини го тупа ио рамото, взема цигулката и започва да свири. След 10-15 минути се събира една публика от 20-30 души и повече - и всички слушат! Гой свири и те турят в копанката. Като свири 15 минути, цялата копанка се напълва с доста почтена сума. Като влезеш някъде и ти трябва така да свириш и да пееш, че да се напълни копанкага. Като влезеш в някой дом с вяра, с гази вяра да напълниш копанката. Ти качваш: "Господи, благослови ме!'" Господ ще те благослови, но чрез Пагапини - чрез неговата цигулка ще засегне сърцата па хорага и ще ги разположи. Старецът казал: "Синко, защо не дойде по-рано, когато бях по-млад?" Паганини казал: "Няма нищо!" "Синко, поне в годината веднъж ме посещавай." Заслужава си в годината поне веднъж Паганини да те посечи, да ти посвири и да ги напълни копанката! Старецът казал: "Да ги разделим!" "Не, всичко е за тебе." Сега кажете ми, колко е имало в копанкага? 20 хиляди лева! Вярно ли е. Проверете. Аз предполагам, понеже онези, които са минавали покрай Паганини, са били все музиканти; като го слушали, отворило им се сьрцею и туряли ноголеми суми, но-гшяма банкнота! И англичаните са такива: като извади стерлингите, туря богато! Българинът няма злато. И туря един лев. Не зная, ако вие бяхте слушали Паганини, колко щяхте да турите. По един лев...

Помнете Божествения закон: Онова, което даваш на хората,

60

ще се даде и па тебе. Ти сам определяш своята съдба колко лапат хората. Бръкваш в джоба си - имаш банкноти от 100 лева, монети от 10 лева, 5 лева и 1 лев. Изваждаш 1 лев и му даваш. И на тебе ще дадат едни лев! Даваш 10 лева - 10 лева ще ги дадат. Даваш 100 лева - 100 лева ще ги дадат. Щедро давайте!. Но не с оглед какво ще вчемеш. Щедри бъдете и в своите мисли и чувства. Видиш някой човек, пожелан му да свърши училището, пожелай му да пее! Па всички хора, които отиват н света, пожелавай им най-хубавото! От всичкото сп сърце и с всичкия си ум! Законът е много верен: това, което на другите хора пожелаваш и другите хора на тебе ще го пожелаят и Ьо1 ще ги го пожелае. Това, което на другите хора не пожелаваш, и 1>ог няма да ти го пожелае. Няма изключение! (' каквато мярка мериш! Лко мериш с мярката на Любовта - и на тебе с нея ще мерят. Ако мериш с мярката на милосърдието - и па тебе с нея ще мерят. Няма изключение в точи закон! Та казвам, ако искаме в бъдеще да се ичмени животът ни. трябва да знаем закона - че постиженията на всички опечи, които са преди пас, са панти постижения и нашите постижение са постижения на другите, които идат след нас. Ги качваш: "Защо да пожелавам на другите? Онези, които са постигнали нещо преди нас, са отворили път за нашите постижения, а пък ние като постигнем, ще отворим път ча постижения та на другите, които идат след нас. Ти като срещнеш един добър човек, радвай се! Той ти качва: "Това, което аз постигнах, и ги ще го постигнеш!" Същото е, когато срещнеш един учен човек, един добър невен и прочее. Божественото е вътре в тебе. А като срещнеш един лош човек, той ще ги каже: "Ач в свега не постигнах нещата, защото съм лош. Затова ти качвам: не бъди като мене!" Срещнеш един човек, който е глух. Гой ги качва: "Аз не слушах и чагова оглушах. И ти качвам: не бъди като мене, ча да не оглушееш." Срещаш слепия или болния. Срещнеш богатия. Богатият е във възходяща степен, а сиромахът - в низходяща.

Понякога качваш, че си се молил, но знаете ли какво нещо е

61

молитвата? Тя е най-красивият Божествен език, който съществува в света. Да се молиш, това значи да говориш на Бога. При молитвата ти може би ще употребиш тези думи: "Господи, защо ме забрави?" Господ ще ти каже: "Забравих те, защото оглуша! Не слушаше. Забравих те, защото стана коравосър-дечен; забравих те, защото стана упорит: забравих те, защсгго стана твърдоглав, опърничав; забравих те, защото лошо мислиш.'" За да не те забрави Господ, бъди благ, както е и Отец благ. Ние имаме идеал. Някой път сме много благи, но някой път не сме благи. В света някой път за нищо и никакво ние си изгубваме голямото богатство.

Та казвам, сега същественото не е в нашия личен живот. Идеалното в света е да изпълним Волята Божия на земята! Има разумна Воля Божия. Да свършим една работа така, както Той иска! И като мине Той, да каже: Свършена е тая работа! Срещали ли сте някой французин, англичанин или българин, който хубаво говори? (Учителят говори с груб глас) "Аз ги казах, че ти не трябва да правиш това! Сляп ли си, глух ли си?"

Ти говори нежно: "Много хубаво говориш! Каква хубава усмивка имаш и какъв вървеж! И в говоренето ти, и в мислите ти има нещо свежо!" Ти кажи това в себе си. Кажи в себе си: "Колко е красив този човек! Да знаеш какъв поглед има! И какво чело, какви движения!" На себе си говори. А пък ти си готов да кажеш за него: "Ха, колко е прост"' и ще направиш грубо движение с ръката си... Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, гя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар. Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенияга. И всяко едно движение се отразява вьрху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото, им е станало несиметрично. На някого рамото е криво. В една област в Америка един

62

■ американски владика си навеждал главата наляво, когато вървял. И всички проповедници там все така вървели - с глава, наведена наляво. По това ги познавали. Онзи, който върви с глава, наведена наляво, сърцето му има надмощие. А пък те мислят, че това е нещо благородно.

Та казвам: постъпвайте добре, защото хората могат да ви подражава!. Вие като отидете и се представите в другия свят, като се представите па Началствата, какъв вид ще вземете? Ще си турите ли ръцете в джобовете? (Учителят си слага ръцете на гърдите.) Каква поза ще вземете? Законът на самообладанието трябва да дойде. Научете се да се самовладеете. Много мъчно е човек да се самовладее. Седи някой на стол и си каже: "Пет минути няма да мърдам." Затвори си очите и ушите и не мърдай! Ще дойде момент и нещо те щипе. Ако мръднеш, така човек не може да станеш. Седни и няма да мърдаш. И игла да турят, да не мръдне лицето ти. Тъкмо си седнал да размишляваш и казваш: "В банка I ирдап пропаднаха твоите сто хиляди лева." И направиш гримаса. Сто хиляди лева, един милион лева -'нищо! Този умрял, онзи умрял - нищо! Отишъл при Бога! Сполетяло някого голямо нещастие - дошло му голямо благословение! Осиромашал някой - чиновник ще стане. Като стане човек сиромах, научава се да работи. А пък като сганеш богат, ще даваш. Като си сиромах, ще работиш. Вложете в себе си мисълта да се самовладеете. Тихи и спокойни бъдете. Господ те е прагил за една велика работа! Пей така (Учителят пее тихо с дълбочина и меко):

"Ти човек искаш да станеш.

Мисли добре!

Нека всяка твоя постъпка да има красота в себе си!

И да носи .живот за всички по земята!

На земята и за тебе." Сега а ? ще търся някому да нея. Ще пееш на себе си така:

"Ти човек искаш да станеш!

Трябва добре да употребяваш своя ум и своето сърце!"

63

Беинса Дуно * КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

(Последните две думи Учителят изпя много високо и каза: "Така пеете вие, защото сте недоволни. Учителят пак запя):

"Ги човек искаш да станеш.

Внимавай в постъпките си в живота.

Така ти ще бъдеш благоприятен на Нога и на всички

добри хора!

Разбра ли! Разбра ли това, което досега не си знаел?" Вие се плашите какво ще кажат хората. В сегашния живот, като ви гледам, няма никаква хармония в движенията, I! живота ви. Всичко е хубаво, но всичко юва не е съединено, сьчсгано добре.

Да се радваме на всички, да се радваме на онова, което имаме. Да се радваме на всичко, което хората имат - понеже всичко, което хората имат е наше и всичко, което имаме ние, е тяхно! И да се радваме, че Ьог ни е повикал за една велика рабога! Защо да се прегърбвам и да казвам: "Какво ще правим сега?"* Ги казваш: "Остаряхме!" Старите хора са за работа. Л пък младите - да играят. Младите - да играят, старите - да работят, а пък възрастните - да слухуват.

Та първото нещо е: внесете свечлина във вашия ум! И отстранен е всички ропганиего! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Пие, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та н вие си спомняте за стария Египет. 11о от Египет сме излязли вече! През Червеното море сме минали и сме в пустинята. Не сме влязли още в Ханаанската земя. Кьм нея отиваме. И ако вьрвим но правия закон, ще влезем. Ако не - ще обикаляме 40 години и

64

иде имаме много мъчнотии. Това, което е вярно за евреите, е вярно за всички. Мнозина още роптаят. Казваш: "Децата ми такива, жената ми така и пр." Че благодари на Бога и на всички тези хора, че са работили за тебе! И един ден, като излезеш от това временно положение, тебе те очаква нещо много хубаво. Ти си пътувал и си в една овчарска колиба, но няма да живееш постоянно там. В тази колиба не ги е приятно, но като извървиш известно разстояние, втори път ще срещнеш друга, по-хубава колиба. Едно твое състояние е като една колиба. Едно твое неразположение е като една колиба. Докато дойдете един ден до положение, когато ще живеете във ваше жилище, дето всичко е добре уредено - с всичките му удобства, с градините му, с цветята му, със стаите му, с шадраваните му, с библиотеките му, с осветлението му, с пианата му. Всичко, което пожелае сърцето ви, ще го имате, но засега не може. Като минете по всичките тези колиби да ги видите, накрая ще ви бъде това! А сега, като имате гази идея, ще настане примирението - ще се радвате, че Бог ви е повел по Пътя и ще трябва да изкарате този Път. С аероплани няма да отидете. Само двама души отидоха с аероплани - Енох и Илия. А пък обикновените хора не ги взимат с аероплани. И единият от тях - именно Илия, когото взеха с аероплан, върнаха го, и той трябваше да плати. Повикаха го от онзи свят да си ликвидира сметките. И той, като дойде, тури си единия крак в Стария Завет, а другия крак в Новия Завет. И всички хора са все с единия крак в стария завет, а с другия - в Новия! От вас се изисква сега да си вдигнете краката и двата крака да турите в Новия Завет. А пък вие сега седите и стъпвате ту на единия, ту на другия крак и казвате: "Стария завет, Новия завет..." Гимнастика е това. Да си забравите името! В този живот си Иван, втори път какво име ще имаш? Втори път ще бъдеш Драган. Къде отиде Иван? Онова, последното състояние, което ще имаш, е следното: ще бъдеш човек на светлината,'ще бъдеш човек на топлината, ще бъдеш човек на живота, ще бъдеш човек на силата! И тогава, като дойде онази постоянна

65

светлина, която няма да угасне в тебе, и като дойде в тебе онази постоянната топлина, която няма да намалява, и като дойде постоянната сила - ти си вече в областта на твоя собствен дом, ги си в Ьожието Царство, дето можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя\ Лко не чувствуваш това, имаш още път да вървиш. И щом извървиш този път, ще дойдеш там. И ще те посрещнат там! Ще се намериш гам със сродните души, които мислят, чувствуват и постъпват като тебе. И всеки ще бъде доволен. И всеки ще ти стисне ръката и ще ти каже: много сме доволни, че извървя дългия път и дойде при нас!

Сега желая да вървите добре по този път и да влезете в Ьащипия си Дом!

"Добрата молитва"

От тъмнина към светлина! От студ към топлина! От безсилие към сила!

3. Лекция на Учителя, държана на 11. октомври 1939 г., 5 - 7,15 часа

сутринта. София. Изгрев.

Тихо н топло време с разкъсана облачност.

6Г>