Разлика между версии на „Роден от Бога“

Версия от 10:59, 5 август 2009

Роден от Бога

Неделя, 5 ч. с., 8 юли.

Ще говоря само върху три думи от свещената книга: "Роден от Бога".

Често съвременните философи третират въпроса: какъв е смисълът на живота? Аз няма да говоря подробно върху този въпрос, но казвам: когато човек е роден, животът вече има смисъл. Питам: можете ли да определите дължината на една река, която още не е започнала да тече? Можете ли да определите светлината на слънцето, което още не е изгряло? Тогава, как ще определите, какъв е смисълът на живота, ако хората не са още родени? Следователно, животът не може да има някакъв смисъл за човека, който още не е роден.

Някой пита: може ли да излезе нещо от мене? — Ако не си роден, нищо не може да излезе. Чудни сте! Как може да излезе нещо от това, което не е родено? Как може да излезе нещо от земя, на която нищо не си сял? Щом нищо не си сял, нищо не може да излезе. Ако си сял жито, ще излезе жито; ако си сял царевица, ще излезе царевица. Изобщо, каквото си сял, това ще излезе. Да разискваш върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сял, това е празно философстване. Това аз наричам "философия на празните думи".

Мнозина от съвременните хора питат: как можем да се спасим? — Ако не си роден, не можеш да се спасиш; ако си роден, можеш да се спасиш. Който не е роден, той не е грешил, и няма какво да се спасява. Някой казва: как ще позная Бога? — Ако си роден, ще Го познаеш; ако не си роден, няма какво да Го познаваш. Намерите ли се пред известно противоречие в живота си, разсъждавайте философски: роден ли съм аз, или не съм роден. То значи: посят ли съм на нивата, или не съм посят. — Ама аз трябва да мисля. — Ако не си роден, нищо не можеш да мислиш, главата ти нищо не може да роди. Роден ли си, ще мислиш и ще чувстваш — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко в теб ще ражда. То значи: роденият ще сее и плод ще ражда.

Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Аз говоря за тези, които са родени и зная положително, че те ще ме разберат. У вас ще се зароди мисълта, дали сте родени или не. Това е задача, разрешението на която се отнася лично до всеки едного. Някой може да запита: аз роден ли съм, или не? Който задава такъв въпрос, ще мяза на онзи българин Стоян, на когото откраднали магарето. Един ден той тръгнал за града да продава магарето си, но по пътя се уморил и легнал под едно дърво да си почине. За да не открадне някой магарето му, той го завързал с юлара за ръката си и спокойно заспал. В това време покрай него минали няколко деца, и като го видели, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара в ръцете му, и избягали. Като се събудил, Стоян видял в ръката си само юлара, а магарето го нямало. Той поразтъркал очите си, да види, дали не се лъже, и си казал: "Стоян ли съм аз, или не съм? Ако съм Стоян, магарето отиде; ако не съм Стоян, спечелих един юлар." Защо Стоян се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих".

Често и ние, съвременните хора, като изгубим нещо съществено в живота — магарето си — се утешаваме поне с юлара. Като влезе в живота и изгуби магарето си, човек съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето. Изгуби ли магарето си, той казва: тежък е животът ми! Защо е тежък животът ти? — Изгубих магарето. После казва: животът ми олекна. Защо? — Намерих магарето си.

"Роденият от Бога грях не прави."

Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата "роден от Бога, раждане" не подразбира еднократен процес, но вечен, непреривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждаш. Да мисли човек, че само един път се ражда, това не е някаква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. От Божествено гледище "раждането" е вечен процес. Вчера може да си бил роден, а днес да не си роден и обратно: вчера може да не си бил роден, а днес да си роден. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: в тази мисъл има противоречие. — Ние не се занимаваме с противоречията в живота, оставяме ги сами да се разрешават. Има една философия, която казва: не губете времето си с разрешаване на противоречията в живота. Защо? — Понеже хората на Земята не разполагат с достатъчно време. Вие сте се родили в епоха, в която нямате на разположение много време, затова живеете почти извън времето. Във физическия свят пространство имате достатъчно, но време нямате.

Днес хората съзнават този факт, и затова всички бързат, като казват: време нямаме! Предложете на кого и да е да прочете някоя хубава книга, той ще ви каже: време нямам! Накарайте някоя домакиня да направи нещо извън своята работа, и тя ще каже: време нямам! Всички хора се оплакват, че нямат време. Всеки момент от времето е зает с определена работа.

Думата "раждане" може да се разгледа в тесен и в широк смисъл. Аз я разглеждам в широк смисъл, за да не се спънете, защото в теснотата се крие злото. Когато човек се спъва, това показва, че той живее в тесния смисъл на нещата. Злото живее в тесния смисъл на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта и т.н. Злото търси място в тесногръдството, но дойде ли до широчината, до широкогръдството, то казва: това място не е за мене, тук не мога да живея, изгубвам се. И действително, всяко нещо трябва да има свое първоначално място, т.е. свое начало. Ако нещата започват от своя първоначален пункт, те ще получат и своя естествен подем. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането.

Често хората запитват, на какво се дължат противоречията в живота. За да се обяснят противоречията в живота, ще ви приведа един малък разказ, който се отнася до старите времена. В разказа се говори за някой си граф Карнаци — чудак човек в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помнил да е направил някому най малкото добро. Богат човек бил граф Карнаци, живеел близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал.

Наблизо до къщата на графа живеел беден, скромен човек, но голям философ, наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и без обуща, от никого нищо не приемал, живеел с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се, обаче, с философия и наука — единственото удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ-стоик. Един ден Севадин се заинтересувал от живота на граф Карнаци, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнаци, наблюдавал го в неговите редовни разходки покрай морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа, и си казва: "Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории."

Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т.н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: "Да не би това да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак!" Продължавал да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. "Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заличени", си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не много далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: "Ти без работа ли си?" — Да.

— Беден човек ли си? — Да, беден съм.

— Знаеш ли да пишеш? — Зная. — Вземи тогава този лист и молив и тръгни след мене, ще ти кажа, какво ще правиш.

Сега вече тръгват двамата заедно: Карнаци напред, Севадин след него. Карнаци спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: "Пиши, каквото чуваш". Севадин пише. Отиват на друго място. Карнаци чете второто изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четвърто място. Севадин преписва всичките написани изречения. Казва му Карнаци: "Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал досега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш". Ден след ден отивал Севадин на морския бряг и преписвал своите изречения.

И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка!" След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече". И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро?" — "Помисли малко!" казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години. Като влязъл вътре, замислил се и си казал: "Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми." Отваря кепенците на прозорците и веднага вижда обстановката на цялата стая.

На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския бряг и четат написано ново изречение: "Прочети най-прашасалата книга в твоята стая! При това, чети я тъй, както е, с праха заедно, без да го изтърсваш!" Карнаци си казва: имам една такава книга, навярно от никого непипана и неотваряна от ред поколения. Влиза в стаята си. намира тази книга и без да я чисти от праха, започва да я чете. Да четеш една книга, както е прашасала, да не чистиш праха й, това е философия! Чистиш ли праха й и после я четеш, прахът ще влезе в белите дробове и ще повлияе върху ума ти. Не махай праха от книгите. Чети ги с него заедно. Прахът, който е полепнал по книгите на хората, има свое съдържание. Това не може да се доказва, но може да се опита. Ако някой цигулар постави внимателно на цигулката една хартия, посипана с прашец, и полека тегли лъка върху струните, от праха ще се образуват известни линии, по които ще се познае, какви са били тоновете. Ще кажете: за нас е непонятно, как така прахът върху книгите да има свой смисъл и съдържание. Казвам: неразбраните неща в живота имат свой вътрешен смисъл.

Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се оказала Библията, която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: "Бог е Любов."

Замисля се върху тия думи и си казва: "Вярно е, че Бог е Любов, но Той оставя своите деца да се напрашат така, както тази книга, затворена от четири поколения насам." Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това съществуват най-големите страдания в света? Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това смъртта съществува в света? Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това злото съществува на Земята?

Аз приведох този пример, за да ви изясня чрез него положението, в което вие се намирате. Севадин, това сте вие. Карнаци, това са условията, обществото, в които живеете. Мнозина казват: няма работа за нас. Казвам: вземете пример от Севадин. Той не беше богат човек, но намери изходен път, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелят. Следователно, намерите ли се пред някое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. То е вашият Карнаци, с когото вашият Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-после да се сприятели. Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. Ако едно от тия семенца попадне в ума или в сърцето на Карнаци, целта, към която се стремял Севадин, е постигната.

Каква е била целта на Севадин, няма да обяснявам. Важното е, че той имал близка и далечна цел в живота си, към която се стремял. Аз не говоря за целта на онези, които не са родени от Бога, но за целта на родените от Бога. За последните Писанието казва: "Родените от Бога грях не правят". Това не подразбира, че по време и пространство те не правят грях, но роденият от Бога, за всеки даден момент, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грях не може да направи. От философско гледище този въпрос е ясен. Богатият не може да краде. Питате: защо богатият не може да краде? — Защото той е задоволен, може да има всичко, каквото пожелае.

Ще кажете: в какво седи тази невъзможност? Допуснете, че вие носите на гърба си един чувал, пълен със скъпоценни камъни и цял сте в пот от тежестта на този товар. Питам: ако намерите по пътя още един такъв чувал, пълен със скъпоценности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувал за друг път, той сега не може да ви съблазнява. В този момент вие сте богат, задоволен човек. Когато се явяват противоречията в живота ви, това показва, че вие не можете да се справите с положението, защо едни хора носят пълни чували на гърба си, а други носят празни чували. Всеки човек, който носи на гърба си празен чувал, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания в живота произтичат от празните чували. Човек, който носи на гърба си чувал, пълен със скъпоценности, е цял в пот, пъшка, страда от тежестта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго — разчита на нещо. Човек, който носи празен чувал на гърба си, обръща се натук-натам, навсякъде вижда безсмислие и пустота, и казва: празен е животът, няма смисъл в него.

Казвам: нека този, който носи празния чувал на гърба си, хване пътя на Севадин и отиде на морския бряг да пише велики мисли. Онзи пък, който носи пълния чувал на гърба си, е граф Карнаци. Нека той преписва изреченията от морския бряг и ги прилага в живота си. Не постъпвате ли така, всякога ще се намерите пред противоречия в живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрешавате противоречията!

Тази сутрин аз говоря на младите ученици. Млади наричам тия, които сега започват работата си, а стари — тия, които отдавна работят. Това не подразбира, че старите са завършили своята работа, но работят вече. Като се говори, че едни са млади, а други стари, това е по отношение времето на тяхната работа. Някой ученик може да е постъпил в училището преди няколко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още млад, не съзнава, какво трябва да прави. Друг може да е постъпил само преди една година, но той учи, работи. Този ученик е стар, съзнава задълженията си и учи. Често младите ученици са по-способни от старите, а някога старите ученици са по-способни от младите. Способни ученици има и между младите, и между старите. Не разбирайте понятията "млад и стар" в техния буквален смисъл. Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в училището, нито в обществото, но училището и обществото са само фактори, условия за тяхното развитие. Следователно, човек иде отнякъде с готови заложби в себе си, които той развива и разработва в живота. Откъде иде човек в света, този въпрос ще оставим настрана, защото, ако говорим за другия свят, мнозина ще кажат, че той не е реален. Действително, всеки свят, който не може да даде отпечатък на физическия свят, се счита нереален. Обаче, има светове, които могат да се отпечатват на физическия свят. Същото нещо е и с идеите. Има идеи, които могат да се отпечатват в нашия ум, а има идеи, които не могат да се отпечатват в нашия ум.

Роден от Бога! — Това е началото на истинския, разумния живот в човека, някой казва: за да бъде човек роден от Бога, трябва да е високо учен! Ученикът трябва да започне с тази велика проблема на живота си — да бъде роден от Бога. Правилен ли е процесът на физическото раждане? Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? — Девет месеца. През този период зародишът минава през 400,000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освен 400,000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които сега няма да говоря. През цялото време на бременността вие можете да изчислите, по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден. Когато кажем, че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и във физическия свят на Земята. Роденият от Бога постепенно ще минава от слава в слава, от знание в знание, от любов в любов, от правда в правда, от истина в истина и т.н. Когато някой казва, че има широки схващания за живота, аз разбирам, че той се намира в процеса на ново зачеване и отива към новораждането, защото само в този процес има постепенно разширяване.

Ще ви приведа още един разказ, без да споменавам имена на лицата, за които се говори в разказа. Ще ви предам разказа в проста форма, както децата разправят приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболяла зле и била почти на умиране. Тя се обърнала към Бога с гореща молба да продължи живота й, да поживее още на Земята. Бог чул нейната молба и решил да продължи живота й с 20 години. За тази цел Той изпраща от небето един ангел с писмо, в което съобщава на царската дъщеря, че животът й се продължава с 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала към Божия посланик. В този момент се влюбила в него. Сега вече тя се намерила пред една дилема, която не могла да разреши. Да отиде с ангела на небето — не може, Бог продължил живота й с още 20 години. Освен това, мъчно ще й бъде за майка й, за баща й — искало й се да поживее на Земята. Да остане ангелът при нея — и това не може. Той дошъл на Земята с мисия: да предаде писмото на царската дъщеря и да се върне горе. Какво да прави? Ако знаеше съдържанието на писмото преди да го отвори, тя би пожелала да отиде с ангела заедно на небето. Ами сега? Ако рече да напусне Земята и отиде с ангела, тя ще престъпи Божия закон. Бог й продължава живота с 20 години. Ако ангелът остане на Земята при нея, той престъпва Божия закон, не е изпълнил мисията си, както трябва. Какво да се прави? — Вие ще разрешите тази задача.

Този разказ изобразява сегашния ви живот с всички противоречия, които се срещат в него. Сега животът на всинца ви е продължен с 20 години. Какво ще правите? Любовта дойде, донесе ви писмо от Господа, но ще си замине. С нея не можете да отидете. Беше време, когато можахте да отидете с нея, но тогава се отказахте. Сега, младите ученици, нека мислят, а старите нека разгадават. Младите ученици да орат, а старите да сеят! Младите да жънат, а старите да вършеят! Младите да копаят лозето, а старите да берат гроздето! Младите да готвят, а старите да ядат! Младите да печелят, а старите да харчат! Това са положения из живота. Това е философия, която всеки ще разбира, както може. Разбирайте я широко, според новите схващания, според великия Божествен за кон, който работи в света. За някои светът е загадка, а за други той е въпрос на разрешение. За някои светът е мъчение, а за други той е светлина. Светът включва различни условия, при които всеки човек се намира. Заключенията, изводите на този или онзи човек за света, че той е добър, или лош, са субективни. "Отчасти знаем, отчасти мъдруваме", казва Павел.

Някой казва: тежък е животът ми! Аз подразбирам, че неговият живот е тежък, но не и животът на другите хора, нито животът на ангелите. Животът на ангелите е щастлив, смислен. Когато някой каже, че животът е бреме, или че животът е борба, неговият живот е бреме, неговият живот е борба. Никой не може да говори за трудностите на целокупния живот. Когато някой каже, че животът е щастлив, това подразбира неговия живот, но не и живота на другите хора и същества. Това, което в даден случай е вярно за едного, не е вярно за всички. Ако някой човек се намира при същите условия, при които се намирам и аз, и двамата ще имаме една и съща опитност. И тогава, ако аз съм нещастен, и той ще бъде нещастен; ако аз съм щастлив, и той ще бъде щастлив. Като казвам, че и двамата ще имаме същата опитност, не подразбирам абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нещата постоянно се менят по време и пространство. Двама души могат да имат една и съща опитност, но все пак ще има някакви малки различия в опитността на двамата. Роден от Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъл. Помислете малко и върху двата малки разказа. Те изясняват някои положения от вашия живот. Казва се в Писанието: "Бог е Любов! Любовта ражда живота." Значи, същевременно Бог е животът, в който се пишат хубавите неща, но идват вълните на морския бряг и заличават написаното. Вълните, това е бурният живот, който заличава всичко. Ако вие, като граф Карнаци, нямате обичай да пишете, светът, бурното море у вас ще заличи всичко. Вие трябва да намерите в себе си този Севадин, който пише всеки ден по нещо ново на морския бряг и после го преписва в чиста тетрадка. Този Севадин се намира във всеки човек. Севадин не е богат, не е силен, не е знатен човек за света, но той разбира живота и за всеки даден случай може да ви помогне.

Казвам: условията, при които живеете, ще определят вашия характер. Всеки човек, който не иска да се състезава с мъчнотиите в живота; който не иска да разрешава проблема на греха, на злобата, на омразата, на съмнението в себе си, той е първокласен охлюв, с два рога. Животът на такъв човек е въздухообразен. Онзи човек, който не иска да страда, той е в положението на охлюв. Станеш ли като охлюва, никакво страдание няма да имаш. Искаш ли човек да станеш, ще напуснеш своя охлювообразен живот. Човешкият живот е придружен, ако не с най-великите задачи, поне с по-високи задачи от тия на охлюва. Вие казвате: чудно нещо! Едно време живеех чист и свят живот, всички мъчнотии в живота си разрешавах лесно. Какво стана сега с мене, че не мога вече лесно да решавам задачите си, не мога да живия такъв чист живот? Казвам: едно време, като охлюв, ти разрешаваше лесно задачите си, но сега си човек. И като човек твоите задачи сега са по-трудни, от тебе изискват повече. Какво лошо има в това, че мъчно решаваш задачите си? Радвай се, ти сега си човек! Някой пита: какво да правя тогава? — Ще се мъчиш, ще страдаш и ще се радваш, ще разрешаваш задачите си. — Ако не мога? — Охлюв ще станеш. Като охлюв няма да имаш големи страдания и щастлив ще бъдеш. Понякога може да те турят в тенджерата, да те сварят. И тогава ще минеш от едно състояние в друго.

И тъй, всеки сам ще избере положението, в което трябва да работи и да решава задачите си. Такъв е Божественият свят — свят на свобода. Всеки сам постъпва в училището. Когато детето отива на училище да учи, учителят ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. В детето има силно желание да учи, ученик да бъде. По същия начин и вие сами сте постъпили в училището да учите. Щом е така, ще изучавате предметите, които сa турени в програмата на училището. Някой казва: за що влязох в училището? — Да учиш!

— Ама не мога да уча. — Тогава ще излезеш от училището. — Но искам да уча!

— Щом искаш да учиш, ще разрешаваш всички задачи, ще приемеш всички страдания и радости, които ще те следват в живота. Приемете ли тия нища, няма да се оплаквате, че Господ е несправедлив към вас, че учителите не ви разбират и ценят правилно, че хората не ви обичат, че вашият живот е малко по-другояче поставен от този на другите и т.н. Това са второстепенни въпроси. Трябва да знаете, че към способния ученик всички учители се отнасят благосклонно. Той разрешава всички задачи, които му се дават, колкото трудни и да са те.

Казвам: когато хората съзнаят, че положението, в което се намират, е доброволно поето от тях, те ще избегнат голяма част от нещастията и страданията, в които сега изпадат. Някой човек страда, като гледа себе си нещастен и прост, а друг живее чист и свят живот и минава за учен. Преди всичко, всеки сам е причина за своето положение. Питам: коя е нормата ви, чрез която определяте светостта на човека? Коя е вашата норма, чрез която определяте учеността на човека? Коя е вашата норма, чрез която определяте, че някой човек е добър? — Ама така мисля. — Това не е наука. В природата има една положителна, установена мярка, с която се определя, кой човек е лош и кой - добър, кой човек е прост, кой - учен и т.н. Не може да се разчита на онзи човек, който няма мярката на природата, с която да различава злото от доброто, грозното от красивото.

Днес много от съвременните хора си служат с несъвършен език. Говори се за неща, които нямат начало. Не може да се определи дължината на река, която още не е започнала да тече. Не може да се определи смисъла на живота, ако той още не е проявен. Не може да се определят качествата на семето, което още не е посято в земята.

Мнозина питат: как ще познаем новото учение? — По делата на хората. Христос казва: "По делата ви ще познаят, че сте мои ученици". Посели ли сте новото учение в сърцето или в ума си? Някои казват: чели сме нещо по новото учение. — Това още нищо не значи. Ако видите един малък портрет на царската дъщеря, това означава ли, че сте видели действителния й образ? Можете ли да определите характера й по нейния малък портрет? — За да определите точно характера трябва да имате най малко 400,000 портрета от нея, вадени от деня на раждането й до последния час. Днес има физиогномисти, които, щом погледнат лицето на някой човек, могат да говорят какъв е той. За такива случаи турците казват: "И да видиш, не вярвай!" Факт е, обаче, че лицето на човека е огледало на душата. Казват за някого този човек е честен, способен, добър. Питам: докъде се простира неговата честност? Един виден инженер преди няколко години ме запита: "Господине, кажи ми някоя черта от моя характер." Аз му казах: "Ти си честен човек, но твоята честност може да издържи до един милион лева. От един милион нагоре не може ла отиде. С един милион лева могат да те подкупят. Със 100,000 лева, със 200,000 лева, със 500,000 лева не могат да те подкупят, но дойде ли до един милион, ти отстъпваш." — "Прав си. С един милион лева могат да ме подкупят: ще замина за странство, там да живея." Казвам: да познаваш хората по този начин, това е наука. Всеки трябва да знае, докъде се простират неговите добродетели и колко може да издържа.

Някой казва: аз съм търпелив човек. — Колко си търпелив? Като ти ударят една-две пръчки, издържаш, но ударят ли ти 25 пръчки, викаш вече: ох, убиха ме! — Това не е търпение. Като ти ударят 25 тояги, всичкото ти търпение се изчерпва. Аз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало да го удря с пръчка по главата. Той разрешавал един много важен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта си, че не усетил нито един от ударите на това дете. По едно време вдигнал главата си нагоре и вижда, че детето седи с пръчка в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук?" — Ти нищо ли не усети? — Не.

— Чудно нещо! Аз те удрях досега с тази пръчка по главата. — Не съм усетил нищо.

— Не брои ли, колко пъти те ударих? — Не. Колко пъти ме удари? — 1000 пъти. Казвам: това наричам аз търпение. Нетърпеливият човек, когато разрешава някоя важна задача, още от първия удар на това дете ще каже: "Слушай, ти нямаш ли друга работа, ами се занимаваш с мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаеш ли, че аз се занимавам с решението на един много важен въпрос? Ако те ударя един път, ще се търколиш на земята." Питам: какво може да се направи на Земята при такива разбирания за живота? Който върши човешки работи, това е лесно, то всякога може да стане, но що се отнася до Божественото, друг е въпросът. Там се изискват нови разбирания, нови хора.

Сега аз не говоря за човешкия живот

— за него всички хора са майстори. Аз говоря за Божествения живот. за Божественото у нас. Когато Божественото начало живее у хората, те няма да се запитват, дали са родени, или не, но веднага ще се разберат. Двама души, родени от Бога, могат да говорят помежду си за Божествения живот и ще се разбират. Двама души, които не са родени от Бога, могат да си говорят за човешкия живот и ще се разбират. Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират.

Ще ви приведа един пример за обяснение на мисълта си. Едно младо момче среща на пътя си старец възседнал едно магаре и му казва: "Дядо, хайде да си поговорим за онова, което не може да бъде!"

— А, синко, аз съм философ човек, с опитност в живота, всичко може да бъде.

— Не, дядо, има неща, които не могат да бъдат. Старецът отговаря: "Не е така, дядовото, всичко може да бъде." — Добре, тогава, слез от магарето, за да се кача аз! — А, това не може да бъде! Както виждате, дядото веднага опровергава своята философия. При втори случай дядото среща момчето на пътя си, възседнало едно магаре и му казва: "Синко, хайде да си поговорим за онова, което може да бъде. — Да си поговорим, дядо! — Слез от магарето, за да се кача аз на него! — Може, дядо. Момчето веднага слиза от магарето, и дядото се качва на него.

Питам: защо дядото не можа да слезе от магарето, а момчето слезе? Всичкият спор в живота седи в това, че ние не слизаме от магарето. Някой казва: аз не слизам от магарето — Прав си, но зависи, де си отишъл с това магаре. Ако отиваш на гости при своя приятел, няма ли да слезеш от магарето? — Ще слезеш, защото е непочтително да влезеш с магарето в дома на своя приятел. Магарето ще отиде на едно място, а ти — на друго. Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него да се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях. Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг. Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил. В такъв случай аз мога да приложа тия изречения в живота си".

И тъй, младите ученици да пишат, а старите — да прилагат. Наблюдавайте новороденото дете. Нали то учи майка си? Тази майка, която като мома била малко мързеливичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойде първото й детенце, става вече виден професор, лекции чете. Детето, като млад ученик, изправя се пред нея почтително и казва: "Добър ден. господин професоре!" — и майката започва своите лекции. Като преподаде лекцията си, тя излиза навън и казва: "Ти ще учиш тук урока си, аз скоро ще се върна." Този млад професор има вече и търпение, може да изтърпява своя пръв ученик. Той пише, драска всеки ден, а тя търпеливо чака, надява се, че ще дойде ден, когато този млад ученик ще стане виден, знаменит човек и някои от нейните идеи ще се реализират чрез него. Ако майката знаеше, че от това дете нищо няма да излезе, тя не би се интересувала от него. Следователно, и учителят, който преподава на своите ученици, работи по същия закон — по закона на Любовта. И Бог, Който създаде света, работи по закона на Любовта. И майката, и учителят, и Бог работят с една и съща определена цел. Разликата е в степента на проявленията.

Някои от младите ученици казват: какво да правим при тия мъчни условия на живота, като виждаме, как хората се разколебават в своите убеждения? Казвам: тия хора никога не са имали убеждения.

— Защо са охладнели в любовта си? — Те не са имали силна любов. Истинската, правилната любов никога не охлажда. — Ама те мислят криво. — Право никога не са мислили. — Лоши хора са станали. — Добри никога не са били. И обратното положение ще срещнете. Ще ви кажат за някого: този човек е добър. — Лош никога не е бил.

— Ама той е истинолюбив. — Този човек никога не е лъгал. — Той е много справедлив. — Неправда той не познава. Резки и положителни трябва да бъдете! Казвате: ние можем да грешим — можем и да не грешим. Ако в даден случай някой човек прави добро, той не може да греши. Доброто изключва всякаква погрешка, всякакво зло. Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло или някакво добро — зависи от неговите мисли, чувства и настроения през това време. Както мисли, както чувства и както действа, такива ще бъдат и резултатите. Каквито са причините, такива ще бъдат и действията. Каквито са схващанията, такива ще бъдат и заключенията. Прави схващания, прави заключения!

Младите ученици са дошли до едно крайно заключение и казват: какво трябва да правим по нататък? Казвам: най-първо трябва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричат "закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието. Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо. Когато човек се преражда, той не разбира дълбокия смисъл на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само роденият от Бога разбира дълбокия смисъл на живота. И тогава, приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? — Само за родения от Бога. За добрия човек е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нещо. Някои казват, че по-приятно е да се дава на човека, отколкото да му се взима. Така е за човека, който живее с обикновените изисквания и разбирания на живота. За съвършения, за Божествения човек процесите и на взимането, и на даването са еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима. Еднакво приятно ли ще бъде ако някой ви дава своите дългове, своите престъпления, или ако ви дава скъпоценни камъни, или своето голямо наследство? — Не е еднакво приятно, разбира се. За съвършения човек, обаче, и мъчнотията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение.

Роден от Бога! — Това е първият контакт, чрез който човек може да влезе в съгласие с Първичната Причина, от която е излязъл. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. В човешкия живот началото е чисто, а краят постепенно става по-мътен и по-мътен. В Божествения живот и началото, и краят са чисти. В същност, водата на края става по-чиста, отколкото е била в началото. Животът в края има по-голям израз.

Сега ще ви дам още един пример, с който ще си изясните някои от противоречията, които срещате в живота си. Например, често вие казвате, че водата тече между два бряга. Това твърдение е наполовина вярно. Защо? — Водата може да тече и без брегове. Ако под думата "брегове" вие разбирате твърда, суха почва, питам: как можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщром в Атлантическия океан, което заема пространство около 150 км.? Как може да се образува това топло течение всред водата, без да има брегове от твърда почва? Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана може да образува брегове на по силно течение. Значи, слабото течение образува бреговете на силното течение. Тъй щото, оттук извличаме следния закон: силните хора са реки, които текат, а слабите хора са брегове, между които тия реки текат. В това отношение човек може да бъде или бряг, или река — няма друго положение. Ако си силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето.

Казвам: човек може да заема две положения в живота. Когато животът ти се проявява и бързо тече, река ще бъдеш; когато животът ти бавно тече, бряг ще бъдеш, от който постоянно ще се отнемат частици и ще се отнасят в морето. Ако питате, защо еди-коя си река постоянно завлича своите брегове, ние отговаряме: тази река завлича бреговете си, защото е силна в своето движение, живот има в нея. Кажат ли за някого, че този човек завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи света, той всичко ще завлече. Страданията в света произтичат от факта, че тялото, сърцето или умът на човека са нечисти. И тогава, Божествените сили, като влязат в човека, срещат известно съпротивление; но понеже те се движат бързо, завличат всички тия препятствия, вследствие на което се явяват страданията. Ако човек е чист, ако неговото тяло, сърце и ум са чисти, свободни от всякакви нечистотии, върху него могат да падат хиляди електрически искри, без да го умъртвят. Електричеството ще мине и замине през него, без да му направи някаква пакост. Ако вашето тяло, сърце и ум са чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай вас без да ви докосне. Когато в Писанието се казва, че трябва да бъдем чисти, това е по отношение изявленията на живота. Чистотата не е само физиологическа потреба на организма, но тя е и необходимост за истинското проявление на живота. Ако искаш да бъдеш здрав, тялото ти трябва да бъде чисто; ако искаш да бъдеш щастлив, сърцето ти трябва да бъде чисто; ако искаш да бъдеш поет, да имаш светли идеи, умът ти трябва да бъде чист. Някои казват, че едни хора са надарени богато от Бога, а други са по-малко надарени. — Първоначално всички хора са били еднакво надарени, но всички не са обработвали еднакво дарбите си.

Сега казвам на младите ученици: понеже всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия — от вас зависи всичко. Започнете с най-малкото добро, което досега не сте направили. Всеки, който започва с най-голямото добро, се заема с много трудна задача.

Писанието казва: "Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога започва с Любовта. Както Бог преподава на хората Любовта, така и майката я преподава, на своите деца, така и учителят — на своите ученици. Христос, който беше роден от Бога, казваше: "Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих. Пребъдете в моята Любов, както и аз пребъдвам в Любовта на Отца си". Само роденият от Бога може да пребъдва в Любовта. Добре е всяка сутрин, като ставате, да се запитвате, не само веднъж, но много пъти през деня, родени ли сте от Бога, или ще се раждате и прераждате.

Някои казват: дотегна ми вече да се раждам и прераждам. Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане. Щастлив е моментът, когато човек почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога. В този момент Бог усилено работи върху човешката душа. Може ли някой да се оплаква при това положение? Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му е дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху камъка, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Когато Бог работи върху вас, Той все ще извае нещо; когато хората и механическата природа работят върху вас, на пясък ще станете. Сега ще ви запитам: Бог ли трябва да работи върху вас, или хората? Ако хората работят върху вас, на пясък ще станете; ако кажете "да бъде волята Божия", от вас, макар и камък, хубава статуя ще се извае. Вие трябва да разглеждате нещата в техния оптимистичен смисъл. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човека на правата мисъл всичко е възможно. В този смисъл Христос казва: "Ако думите ми не пребъдват във вас, нямате живот в себе си". То значи: ако Любовта, Мъдростта и Истината не пребъдват във вас, и вие не пребъдвате в мене, нямате живот в себе си. По-нататък Христос казва: "Ако Словото ми пребъдва във вас и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище във вас ще направим." Това са дълбоки философски въпроси, които за в бъдеще ще разрешават и младите, и старите ученици.

Прочетете шеста глава от Евангелието на Йоан, за да придобиете по-широки разбирания за живота. Всеки, който е роден от Бога, да започне да пише велики мисли върху морския бряг. Красиво е да срещне човек някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания! Жалко е да срещнете някой млад ученик, който едва що влиза в училището, започва да мисли, как да се препитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпрос е разрешен. Христос казва: "Погледнете криновете на полето, нито сеят, ни орат." Ако вие сте родени от Бога, този въпрос за вас е разрешен; и ако не сте родени от Бога, въпросът е пак разрешен. Всяко дете, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божествен закон, човек трябва да размишлява върху нещата.

Някои казват: изгубихме вече смисъла на живота, не знаем, какво ще става по-нататък. Остаряхме вече и не постигнахме своите идеали. Как ще ги постигнете? По този път, по който сега вървите, и хиляди години да живеете, пак няма да постигнете своите идеали. Като дойдат съмненията в живота, те така го обезсмислят, както морските вълни заличават всичко, което вие пишете на морския бряг. Какво можете да постигнете с такова писане? Ако приложите в живота си всичко това, което е изписано на морския бряг, животът ви ще се разреши другояче. Много от съвременните хора очакват щастието да дойде отвън. Щастието е въпрос на дълбоко разбиране на живота.

Аз говоря на младите ученици. Те често казват: идеализъм, идеализъм, но като дойде грубият живот, той изисква друго нещо. Кой е грубият живот? — Неразбраният живот. Ние не можем да изпълним всичко, което се говори. — Майсторът-шивач, който разбира своя занаят, лесно крои, лесно шие. Онзи майстор, който не разбира добре от занаята си, мъчно крои, мъчно шие. Поетът, който добре разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поет, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетът, комуто се удава стихотворството, е придобил с усилие това изкуство. Той като пише се пренася в света на поезията и така твори.

Роден от Бога! Младите трябва да поставят тая мисъл като мото на своя живот. С него трябва да започне философията на вашия живот. Казвате: какъв е смисълът, каква е задачата на родения от Бога? Онзи, който е роден от Бога, намира смисъл в живота и лесно решава задачите си. И той има мъчнотии, но ги решава без големи затруднения. Ако мислите, че можете да прекарате живота си без мъчнотии и страдания, без да ви засегне нещо, вие сте на крив път. Такъв живот съществува в приказките от 1001 нощ. Питам: как са били посрещнати на Земята най-видните учени, велики хора и философи? Как са посрещнали Христа и апостолите на своето време? Цели три години от своя живот Христос беше подлаган на големи изпитания и поругания, а от 2000 години насам Го посрещат с финикови вейки. Днес всеки говори за Него, всеки цитира Неговите думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правят в Негово име? Всички се обличат за Христа. Кой не мечтае да бъде посетен от Христа, да изпрати Духа си върху него? Питам: по кой начин дойде Христос? Казвате: Христос е роден от Бога.

Роден от Бога! — Това е философия, от която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христос казва на учениците си: "Както аз не съм от тоя свят, така и вие не сте от този свят." Действително, роденият от Бога не е от този свят. Ако вие искате едновременно да бъдете граждани и на този, и на онзи свят, няма да успеете. Вие ще бъдете граждани на земята, а ще работите за онзи свят, та като отидете там, веднага да станете граждани на Царството Божие горе на небето. В същност, Царството Божие е и долу на земята, и горе на небето — зависи, как живее човек. Турете тази мисъл в ума си. Тя съществува отдавна, но сега ви давам правилото, как да разрешавате правилно мъчнотиите, които срещате в живота си. Каквито задачи и да се дават, ако нямате в ума си основната мисъл — да бъдете родени от Бога — вие не ще можете да разрешите правилно задачите на своя живот. Сиромашията е изключена за родения от Бога. Роденият от Бога грях не прави. Като не прави грях, той не може да умре. Значи, животът е с него. Роденият от Бога не може да бъде нещастен, понеже щастието е с него. Роденият от Бога не познава оскъдност и лишения, понеже е богат. Богатството на човека седи в опитностите на неговата душа. За да бъде богат, човек трябва да се ползва от опитностите на миналото. Опитностите на миналите векове трябва да бъдат и ваша опитност.

Като говоря за миналото, мнозина запитват, дали са съществували в миналото. — Ако си роден, съществувал си; ако не си роден, не си съществувал. Само роденият човек може да разрешава въпроса за раждането. Със светлината, която има, той прониква навсякъде. На онзи, който не е роден от Бога, ще отговорим, както един американски френолог отговорил на един голям богаташ. Този богаташ отива при американския френолог и му казва: "Господине, ако ми кажете нещо от характера, добре ще ви заплатя." Френологът започва да пипа главата му, дано прочете нещо, да каже на богаташа някои негови характерни черти. След дълго изследване, той му казва: "Господине, нито парите ви искам, нищо не искам. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета." Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питам: каква глава искате да имате — глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Някой казва: аз не искам хората да четат по главата ми, да ме познаят, какъв съм. Казвам: преимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могат да четат по моята глава, защо ми е тя? Ако и аз не мога да чета по своята глава, защо ми е тя? Всеки трябва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другите. Казвате: ами ако хората узнаят характера ми? — Какво лошо има в това, че ще узнаят характера ви? — Може да открият някои лоши черти. — Какво лошо има в това? Така поне ще можете да изправите грешките си.

Казвам: когато човек чете по главата на някого, той трябва да е просветен човек, да разбира смисъла на нещата. Някои хора, които не разбират смисъла на нещата, казват: в Библията има лоши работи — Не, вие не разбирате дълбокия смисъл на това, което четете. Друг някой казва: хубави работи има в Библията. Това показва, че си започнал да разбираш смисъла на нещата. В този смисъл, всяка написана книга е отворена книга, която всички трябва да четат. Когато човек се натъкне на известни противоречия, не трябва да казва, че Господ го е създал така, но трябва да търси смисъла на тия противоречия.

Роденият от Бога грях не прави. Роденият от Бога не мисли криво. Роденият от Бога зло не прави. Роденият от Бога ученик може да бъде, а който не е роден от Бога, никакъв ученик не може да бъде. В старите времена само княжеските, само царските синове отивали на училище. Днес, понеже има много царски синове, отворили са се много училища, дето царските синове се учат. Ако някой човек не е роден от Бога, за него цялата природа ще бъде една затворена книга, от която той не ще може да чете. За него тя ще бъде ситно написана книга. За родения от Бога природата ще бъде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. Във всеки лист на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радват. Ето защо, всеки трябва да се стреми към основното и дълбоко разбиране [на] смисъла на нещата. Някои хора мислят, че знаят много и не искат да учат. Един 90 годишен американец прочел Библията 90 пъти през живота си. Питам: какво е научил този човек от Библията? — Все е научил нещо. Ако ние четем и препрочитаме своя живот 90 пъти, ще научим ли нещо? — Ще научим нещо, разбира се. Какво може да се очаква от човека, който нито веднъж не е прочел своя живот? Някой казва: аз искам да ми се разправи нещо за свещената книга. — Първо ще я прочетеш, и после ще ти се разправя.

Съвременните хора питат: защо сме дошли на земята? Каква е задачата на живота? — Ние сме дошли на земята да четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена пред нас. Първо трябва да се прочете до край, а след това ще се започне нейното основно проучване. Така разбираме ние смисъла на живота, затова няма да се спираме върху дребнавостите, кой как живее, кой какво върши и т.н. За човека, който е роден от Бога, животът е красив във всички свои черти и проявления. Всички постъпки на добрия човек са красиви. Ако отрежете една малка част от някоя картина, или отчупите една малка част от някоя статуя, можете ли от тази малка част да съдите за красотата на цялата картина или статуя? — Не може. По същия начин и ние някога анализираме една малка част от някой човек и се произнасяме, а с това се изгубва красотата на цялото. Красотата седи в целокупността на нещата. Гениален трябва да бъде човек, за да постави на своето място една малка част, отчупена от някоя статуя. Понякога аз употребявам цяла година, за да поставя на своето[неговото] място някой малък камък, намерен някъде из Витоша. Поставя ли го на своето[неговото] място, започвам вече да чета. Някой казва: аз не мога да употребя толкова време, за да търся мястото на това малко камъче. Време нямам за това. — Ще намериш време. Ами, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно да знаеш, кои са причините за това спъване? По същия начин и вие не трябва да отделяте своите постъпки от целия ви живот. Всяка ваша погрешка има свой произход. Тя е част от цялото, и вие трябва да я поставите на своето[нейното] място. Поставите ли я на мястото й, вие ще извадите поука от нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всеки уд, взет в съотношение с цялото, е красив и смислен. Отделно разгледан, той няма вече никаква красота, никакъв смисъл.

Допуснете, че аз нахранвам един човек, като му занасям най-хубавата храна. Този човек преяжда и се разстройва. Питам: кой от двамата е виновен за това нещастие: аз, който занесох яденето ли съм виновен, или той, който нямаше мярка в яденето и преяде? И аз имам известна вина, и той има известна вина. У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото беше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човек беше болен. Аз знаех, че той е болен и трябваше да го предупредя да не изяжда всичко, за да не се повреди повече. Пък и той, като знае, че е болен, трябваше да изяде най много десетина лъжици, да не се пресилва, а останалото да задържи за втори път. Правилното разрешение на въпроса седи в следното: аз трябва да оставя човека свободен да постъпва, както намира за добре. А той, от своя страна трябва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да морализирате човека, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мъжа си с игла, понеже той обичал да яде много и не могъл да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носела със себе си игла, та като се увличал мъжа й в яденето, бодвала го от време на време с иглата. Като се връщали дома си, той й казвал: "Много ти благодаря за подсещането, но не трябваше да забиваш иглата така дълбоко. Достатъчно беше само да допреш иглата, аз щях да се сетя, какво искаш да ми кажеш." Сега и на вас казвам: носете иглите си, но не ги забивайте тъй дълбоко. Хората лесно разбират, какво искате да им кажете. Достатъчно е да кажеш на мъжа си следните думи: "Мъжо, знаеш ли де е иглата ми? Искам да шия." Символично ще си говорите. Мъжът ви ще разбере, че не трябва да преяжда.

Един православен свещеник ми разправяше следната своя опитност: "Един ден ми сложиха на обед хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси [услади], аз не се задоволих с малко, но изядох цял кебап. След това, обаче, лежах на легло цели две седмици. И дълго време помних този кебап." Казвам малко яжте, но добре яжте! Този закон се отнася до много случаи из живота. Казва се: малко разбирайте, но добре разбирайте; малко четете, но добре четете! Не разрешавайте всички задачи изведнъж. Казвате: ние трябва да знаем всичко, което става на небето и под небето. Какво става на небето? Това са велики задачи, достъпни само за Бога. Само Бог знае дълбокия смисъл на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използваме добре благата, които Бог ни е дал. Ние трябва да се радваме, като гледаме, как Бог разрешава задачите. За всеки ден Бог има определена задача, която трябва да изпълни. Христос казва: "Отец ми работи непрестанно. И както Той работи, така и аз работя." Така и всички ние трябва разумно да работим и правилно да разбираме живота.

Сега, аз вярвам, че родените от Бога ще започнат да работят. Работят ли за Бога, животът им ще се оформи, ще стане по-красив. Умовете им ще станат по-светли, а сърцата — по-чисти. Само така те ще получат благоволението на Онзи, Който ги е родил. Няма по-голяма радост за майката от тази, да вижда, че детето й се развива правилно! Няма по-голяма радост за Бога от тази, да вижда, че родените от Него деца вървят по Неговите пътища и славят името Му! Няма по-хубаво нещо от това, когато ние вършим волята Божия на Земята! Не е въпросът за грандиозни работи. Малки работи се изискват от нас! Малко добро е, ако аз мога да отворя кепенците на своите прозорци. Ако мога да отворя кепенците на прозорците си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпея гамата, както трябва, ще мога да изпълня и композициите на Бетовен. Това показва, че съм велик музикант. Тази гама влиза и в произведенията на Бетовен. Не мога ли да изпея гамата, както трябва, нищо не мога да направя. Вие трябва да започвате с елементарни работи. Ако мога да напиша числата от 1 до 10, както трябва, с най-голямо разбиране, аз съм велик математик. Разбирам ли смисъла на тия числа, ще мога да решавам всички задачи в математиката. Това е само въпрос на времето. Не може ли човек да напише, както трябва, числата от 1 до 10, от него нищо не може да стане.

"Роденият от Бога грях не прави." Двата примера, които ви дадох, за Карнаци и за Севадин, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите в ума си, като елементи, необходими за разрешаване задачата на вашия живот. Който не държи в ума си мисълта, че роденият от Бога грях не прави, от него нищо не може да излезе. Който не държи в ума си образите на Карнаци, Севадин, ангела и царската дъщеря, от него нищо не може да излезе. Векът, в който живеете, изисква герои. Сегашният живот не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откъснати от дърветата, които вятърът навсякъде може да отнася. Сегашният живот иска хора с определени убеждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могат разумно да носят страданията. Който носи страданията разумно, като го бият, не страда. Изкуство е като богат да носиш сиромашията, като учен да носиш невежеството, като праведен да носиш неправдата. Да си неправеден [праведен] и да носиш неправдата, това е тежък товар.

"Роденият от Бога грях не прави". Сега, аз ще поздравя по официалния ред младите с тяхната среща. Аз считам млади ученици само тия, които са родени от Бога. Ако сте родени от Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна среща. Поставете този въпрос идейно в ума си. Сега се изискват разумни събирания! Неразумните хора се трупат, а разумните се събират. Ако сте родени от Бога, ако сте ученици, тогава целият невидим свят — Бог, ангелите, светиите, праведните и добрите хора ще вземат участие във вашата работа. Тогава ще се проникнете от хубави и възвишени мисли и идеи. Който върви по стария път, нищо не може да изкара, и в края на краищата казва: "Празна Мара тъпан била". — Не трябва да се бие тъпана напразно. Кога бият тъпана? — Когато се удари тъпанът, всички войници тръгват на поход. Тъпанът за войниците е важен, надалеч се чува гласът му.

Сега вие ще се натъкнете на едно противоречие с досегашните си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излезе! Не разрешавайте сами мъчните въпроси. Ще ви дам обяснение в общ смисъл на следното правило: "Не късай най-тънкия конец! Не късай и най-дебелото въже!" Най-тънкият конец представлява обикновения живот на човека. Каквото и да ви се случи в живота, не късайте този конец! Най-дебелото въже представлява идейния живот на човека. Християнството е това дебело въже, което минава през твоя двор. Тури дрехите си на него, но не го късай! Късате ли тънкия конец и дебелото въже, ще изгубите времето си. Сега се образува третият конец, от средна величина. Дайте място и на този конец в себе си! Вие сами трябва да намерите вътрешния смисъл на третия конец. Не късайте тия три конци, т.е. не разваляйте условията за тяхното развитие. Най-тънкият конец и най-дебелото въже ще бъдат в услуга на новия конец, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисъл на живота. Той е коментарът на всички прояви в живота. Досега най-тънкият конец и най-дебелото въже са били без коментар. Третият конец, който сега се проектира, е новата светлина, която иде в света, за да обясни всички противоречия и страдания, които смущават човечеството. Тази светлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо в света, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нещо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бъдете.

И тъй, третият конец е Божественото благовестие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човешки език преведено, то представлява Духа Божий, Който отива при царската дъщеря да й каже, че Бог продължава живота й с още 20 години. Обаче, какъв смисъл ще има вашият живот, ако вие се влюбите в този ангел, когото Бог изпраща до вас? Това е ваша лична погрешка, която вие сами трябва да разрешите. Този ангел, Духът Божий, ще слезе до всеки едного, който е роден от Бога. Когато Христос се роди, не само един, но много ангели слязоха от небето да известят, че Христос се роди.

Желая на всинца ви тази опитност — да слезе при вас поне един ангел. Може да дойдат двама, трима, четирима, петима, дори и цяла дружина ангели при вас, но задръжте тази опитност за себе си. Когато дойдат ангелите, бъдете радостни. На вашето небе ще се яви една звезда, която ще означава, че сте се родили от Бога. Който се роди от Бога, звезда на небето ще се яви, и ангел ще слезе върху него.

Желая на всички да бъдете родени от Бога, с чисти сърца и умове, духовно добре облечени, за да бъдете приятни на Бога!

"Роденият от Бога грях не прави." Той на всичко се радва — във всичко намира смисъл. За него Бог прониква навсякъде и във всичко. Той не къса най-тънкия конец, не къса и най-дебелото въже и създава условия за новата светлина, която слиза от Бога.