Разлика между версии на „Изворите на живота“

Версия от 19:19, 10 декември 2008

Изворите на живота

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Чете се темата: „Разлика между мъртви и живи тела“.

Тема за следния път: „Признаците на сития и гладния човек“.

Попитали едного: – Кой е стар човек? – Прегърбеният и побелял човек е стар. – Кой е млад човек? – Изправеният и с черна коса човек е млад. Това са относителни разсъждения. Сега, от вас се иска да изучавате четвъртото измерение в широк смисъл, не както сте го изучавали. Изучавайте също и въпроса за разпадането на телата. Интересно е разпадането, т.е. разделянето на клетката при размножаването. Макар и да се дели, клетката си остава жива. Вие говорите за живота и за смъртта, но повече от религиозно гледище. Важно е да изучавате тези процеси от научно гледище, да дойдете до безсмъртието. Думата „смърт“има широк смисъл. Казвате, че някой умрял. Когато банкерът не ти дава пари на заем, той е умрял за тебе. Ако престанеш да внасяш пари в банката и ти си мъртъв за банкера. Виждате, че един плод паднал на земята и казвате, че е умрял. – Не, той се е посял в земята, жив е, от него ще излезе ново дърво. Когато човек съблече старата си дреха и облече нова, умрял ли е? В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха, т.е. излизане на човека от тялото. Мислете за смъртта и за живота така, че да не се спъвате. Казвате, че някой умрял, защото не диша, не говори. Според мене, това не са признаци на смъртта. И умрелият говори, но по друг начин. Той влиза във вас и там говори. Не може да мислиш за умрелия, ако той не е жив. Всяко нещо, за което мислиш, е живо.

В обясненията, с които съвременната наука си служи, тя дохожда до механическо разбиране. Тя говори за измеренията, но спира до третото измерение. По-горе от третото измерение, тя не допуща никакъв живот. Говори се за четвърто, пето, шесто измерение, но и те не са изучени, както трябва. Сегашните астролози и физиогномисти изнасят нови факти из науката, но и те още не са дошли до дълбокия смисъл на нещата. Казват, че един човек се намира под влиянието на Юпитер, например, друг – под влиянието на Марс, но какво може да излезе от тях, не могат с точност да кажат. Те говорят общо за човека, но това не е достатъчно. Физиогномистът гледа веждите на човека и казва, че са дебели или тънки, но какво точно означават едните и другите, не обяснява. В общи черти лесно се говори. Но изкуство е да се каже на човека, какво означават неговите вежди.

Като разглеждаме веждите на човека, виждаме, че има дебели и тънки вежди. За човека се казва, че е дебел или слаб. За реката се казва, че е пълноводна или не, че е широка или тясна. Както виждаме, за изясняване на нещата си служим с различни понятия. Който има дебели вежди, мускулната му система е здрава, силна, също и космите му са дебели. Който има тънки вежди и космите му са тънки, и мускулите му са по-слаби. Постъпките на човека са в зависимост от веждите. Много физиогномисти и френолози идват до същата каша, както и в науката. Където има каша, там няма прогрес. Френологът спира вниманието си върху изпъкналите места на черепа, но само те не разрешават въпросите. И дебелината на черепа е от значение при определяне дарбите и способностите на човека. От голямо значение също е устройството на мозъка, дължината на мозъчните нишки. Обаче, за да се дойде до истинското знание по тези въпроси, нужно е не само материален, но и духовен поглед. Ще кажете, че от проявите на човека се съди за неговите дарби и способности. Не са само проявите, които определят човека. Ако от проявите на хората и от резултатите на нещата се съди за културата, тогава и от фабриките, от къщите, от училищата ще съдим за сегашната култура. Може ли от броя на богомолците да се определи религиозността на един народ? Може ли броят на църквите да определя религиозността? Може ли от броя на богомолците да се определя способността и красноречието на проповедника? Ще кажете, че църквата е духовно заведение, а проповедникът – служител на това заведение. И наистина, в ръцете на такъв проповедник, Библията е доходна книга. Тя губи значението си като свещена книга. Външният вид на нещата не определят истинността им. Например, някъде има малко църкви, а хората са религиозни; имат малко училища, а са просветени. Другаде има много училища и хората са също просветени и напреднали. Не всеки учен е истински учен. Има учени, които са като бакалите. Значи, бакалинът, като човек може да учи, но от него учен човек не може да излезе. Всеки човек се учи. Може ли да бъде учен онзи, който реже или изследва жаби? Как е възможно, да разрежеш едно животно и да говориш за функциите на неговите органи, т.е. за живота, който се изявява в него? Ще кажете, че и животните, като човека, имат вътрешни и външни органи, които определят тяхната разумност. Това е предположение. Не съм се разговарял с микробите, не мога да кажа, доколко са разумни те. Не съм се разговарял и с маймуната и за нея не мога да кажа нищо. Като срещна един човек и за него не мога да кажа, дали е добър, или лош. Който гледа материалистически на живота, не може да даде точно определение за него. Изобщо, с думи, животът не може да се определи. Следователно, това, което не можем да определим, е животът; това, което може да се определи, е проява на живота.

Ето защо, не питайте, що е животът. Обаче, движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към живота, но те сами не са животът. Изучавайте тези отношения. Мнозина се смущават и изпадат в противоречия. Защо се смущават? – От някои установени възгледи за живота. Докато е малко, детето разхождат в количка; като порасне, количката е вече безпредметна. Къде е тука установеното? То има отношение към възрастта. Значи, количката е нужна само до известно време. На същото основание, човек се мени: от малък става голям; от прост става учен; от сиромах – богат. Тук играе роля събуждането на съзнанието. Този процес представя проява на живота. В първо време, детето не съзнава нищо, после, съзнанието му почва да се проявява, а накрая на живота, изгубва съзнанието си. С постепенно пробуждане на съзнанието, усилват се и движенията на човека и накрая също и движението отслабва. С това се обяснява остаряването на човека. Като остарее, той отива в другия свят. Къде? – Ще кажете, че е отишъл при Бога. Значи, като се ражда, човек идва от Бога, а като умира, отива при Бога. Идва от Бога, а е невежа; отива при Бога, но е грешен. Как е възможно, едно същество да иде от Бога, от вечния живот, а да е невежа? Или отива при Бога, а е грешен. Според мене, онзи свят, за който се говори, не изхожда от Бога. Как е възможно, Бог на любовта да ни дава гнили плодове? Под „гнили плодове“разбирам греха. Трябва да бъдеш посредствен човек, за да мислиш, че Бог има отношение към света на греха. Който мисли по този начин, той ще фалира.

Днес хората се делят на материалисти и идеалисти. Според мене, нито едните са на прав път, нито другите. Казват за някого, че бил идеалист. – Как се изявява неговият идеализъм? – Няма отношение към парите, раздава парите си на бедните. – Чии пари раздава? – На баща си. Значи, идеалистът раздава чуждото, а материалистът събира чуждото. В случая и двамата са материалисти. Истинският идеалист не борави с материята. Това значи, той да бъде без мозък, без дробове, без стомах, без ръце, крака, мускули, кости и т.н. Материалистът и идеалистът се опълчили един срещу друг, кой е по-прав. Ще кажете, че реката тече надолу. – Това не е по нейно желание. Като замръзне, накъде ще тече? И човек мисли, защото всички хора мислят. Ти желаеш нещо, защото и другите желаят; грешиш, защото и другите грешат; добър си, защото и другите са добри.

Веднъж дойде при мене един външен човек, който ми каза: Ти поне имаш ученици, на които можеш да разчиташ. – Аз разчитам на човека толкова, колкото и на мечката; и обратно: на мечката разчитам, колкото и на човека. Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ. Някой разчита на себе си повече, отколкото на другите. Има студенти, които разчитат на професора си, да им пише добра бележка, а те нищо не учат. Да разчиташ на себе си, това значи, да си свободен от всякакво противоречие. Работа се иска от всички! Кой не работи? Няма същество на земята, което да не работи. Като яде, човек пак работи. Значи и храненето, като процес, означава работа. В този смисъл и ангелите работят. Иначе, те нямаше да имат енергия. Това са странични въпроси. Важен въпрос е да знаеш, кой човек е учен и кой не е учен. Гледаш едного, изкривил главата си надясно. Ако искате да знаете, коя е причината за това, питам: Защо корабът се наклонява повече към дясната страна? – Не е добре натоварен. Ако искате да го изправите, преместете част от товара на другата страна, да го уравновесите. Така, както се развиват, хората постепенно се поляризират. Старият не мисли право, но и младият не мисли по-добре. Старият не мисли за Бога, но за живота си – кой ще се грижи за него. Той казва, че остарял от жена си, от децата си, от внуците си. Той си въобразява, че има много опитности. – Какви опитности има? – Живял 120 години, по три пъти на ден ял, но никаква работа не свършил. Най-после съжалява, че не разбрал живота. Какво правят хората? – Сдружават се, с цел да научат по-добре живота. В това съдружие влизат хора с образование и други, без образование. – Каква е разликата между едните и другите? – И едните, и другите не говорят истината. Обаче, онези с образование изопачават истината повече от тези, които нямат образование. Сегашните хора са дошли до положение да мислят само за себе се. Който мисли за себе си, умира по-скоро от този който не мисли за себе си.

Аз познавам един от учениците, който много мисли за себе си. По цели нощи не спи от мисъл за себе си. Слагам на гърба му една раница от 10 кг, той пъшка, не може да я носи, иска някой да му помогне. Въпреки това и вечер спи с раницата си. Без раница засега не може. Ще кажете, че отричам живота. Не, аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли още в живота, не знаете, какво представя той. Сегашната култура не представя живота. Едно нещо ще знаете: Животът по никой начин не може да се определи – колкото и да искате, не може да го определите. Ще кажете, че животът носи страдания. Това е крив възглед. И източната философия поддържа същия възглед. Да се мисли така, то е все едно, да пиеш вода с различни примеси и да казваш, че това е вода. Не, тази вода е загубила естествените си свойства. Каквито вещества да турите във водата, тази вода не може да се сравни с естествената. Пиете ли нечиста вода, винаги ще бъдете разочаровани. Какъв е цярът на това? – Такава вода трябва да се пречисти. Ако ножът е остър, трябва ли да се реше с него човешка глава? Ако чукът е тежък, трябва ли да се пука с него човешка глава? След всичко това, искате да осигурите живота си. – Ако досега не сте се осигурили, никога няма да осигурите живота си. Никога не внасяй в ума си мисълта, че не си осигурен. Ти си осигурен, но мислиш втори път да се осигуриш. Осигурен си за 10 000 лв., а искаш още да се осигуриш. След 20 години ще умреш и други ще използват твоята застраховка. Какво разбирате под думата „сигурност“? Важно е да имаш някаква работа. Тя е вашата законна осигуровка. И като работите, да дойдете до познаването на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. А ти казваш: Знаеш ли, кой съм аз? – Ами ти знаеш ли, кой съм аз?

Един полковник отишъл в агенция „Сингер“в Русе, където работил един от нашите братя. Полковникът поискал нещо и за да си даде по-голяма важност, казал: Ти знаеш ли, кой съм аз? – Аз съм полковник Д... – Ами ти знаеш ли, кой съм аз? – Ефрейтор С... И двамата се засмели. Някога ефрейторът е по-умен от полковника, а някога, обратно, полковникът е по-умен. Това не е за критика, аз правя разбор на нещата.

Казваш: Аз, човекът, имам право да мисля свободно. – За какво да мислиш? Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш живота, който произтича от Бога. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш крана на живота и да го отваряш, когато пожелаеш, както кръчмарят със своите бъчви. Питам ви: Продавате ли живота? Щом повярваш, че някой те обича, ти продаваш живота. Казваш ли на някого, че трябва да плати за чашата вино, ти си вече кръчмар. Животът, който се продава, не е истински. Това, което не се продава, е живот. Същото се отнася до любовта. Това, което не се казва за любовта, е истинска любов. Знай, че ти още не си проявил любовта. И аз досега не съм разбрал, защо ме обичат хората. Казвате, че съм добър човек. Не забранявам да ме обичат, както и на мене не могат да забранят да обичам. Следователно, мога да обичам, когото искам и както искам. Мога да живея, както искам. Животът и любовта не търпят никакъв закон. Те са като водата. Тя носи всичката кал, но един ден калта ще се утаи. Ти можеш да внесеш жлъч, смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. Някога ти несъзнателно се цапаш; някога за дребни работи се докачаш. Що е „докачение“? – Значи, да се качиш на гърба на баща си. Защото бащата никога не се докачва. Мислете върху докачението. Кажете ми, какво трябва да правите сега? Ученикът ще каже, че трябва да учи, музикантът – да свири, певецът – да пее. Ако и аз уча, пея, свиря, като вас, какво ще спечеля? При всичко това, хората пак страдат и умират. Изкуство е, да пееш, без да страдаш; да пишеш любовни писма, без да се разочароваш; да търгуваш, без да губиш; да спиш, без да се оплакваш, че те боли нещо. Докато е на земята, човек се ползва от капиталите на три важни инсталации: мозъчна, белодробна и стомашна. Човек е представител на тези инсталации, те го кредитират.

Някой мисли повече за ядене и пиене, затова той препоръчва своята стомашна система. Друг препоръчва своята мозъчна система, затова той повече мисли. Три главни фирми услужват на човека, но животът не е нито в мозъка, нито в дробовете, нито в стомаха. Животът се проявява и чрез тях, но временно. Животът се проявява чрез много фирми, но важно е да се намери онази фирма, чрез която всякога се проявява. Казваш: Загазих нещо. – Който има живот в себе си, никога не загазва, никога не заболява, никога не умира. Който има живот в себе си, грях не прави. Той не се натъква на противоречия. Той се е домогнал до изворите на живота. Кои са изворите на живота, това оставям на вас, да мислите и сами да си отговорите.

2. Лекция от Учителя, държана на 30 септември, 1932 г.

София – Изгрев.