(Нова страница: ==Скрито богатство== Чете се лекцията „Постижими и непостижими нЬща" от книгата „Път към живо...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
==Скрито богатство== | ==Скрито богатство== | ||
| − | Чете се лекцията „Постижими и непостижими | + | Чете се лекцията „Постижими и непостижими неща" от книгата „Път към живота." |
| − | Решили ли сте | + | Решили ли сте въпросът за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „n" пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо"? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо н непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично." Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо" разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи. |
| − | + | Допуснете, че ви е дадена задача да изучавате човека. Ако го изучавате само физически, това е една трета от реалността; ако го изучавате физически и духовно, това са две трети от реалността; ако го изучавате физически, духовно и умствено, това са три трети от реалността, или едно цяло. В цялото се крият всички процеси. Целите неща се проявяват и растат. Ако разделиш семето, то не расте; ако го посееш цяло в земята, то расте и се развива. Цялото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цялото; веднъж има условия да расте, всякога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посяла вече своите семенца. Животът на цялото минава непрекъснато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: Това не е никакво учене, не искам да ора. Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: Свърших орането. Свършил си орането, но не си посял. Първо ще изореш нивата на физическия свят; после ще я изореш в духовния свят и най-после ще я изореш в умствения свят. Като изореш нивата и в трите свята, тогава ще дойде сеенето. | |
| − | + | Мнозина мислят, че като свършат работата си в един от трите свята, дошли са до нещо реално. То е относително реално. Това, което постоянно се изменя, е относително реално. То е само част от цялото. Някои заместват цялото число с дробно. Да заместиш цялото с дроб и да искаш да се прояви, това е невъзможно. Ако отрежеш единия крак на някой човек и го пазиш като светиня, какво придобиваш? Такива светини има много. Един крак ли има светията? Колко косми е турило Провидението на човешката глава? Някои хора имат по 150 хиляди косми на главата си, други имат по 200 хиляди, трети имат по 250 хиляди. Важно е, каква роля играе косъмът. Космите са антени. Космите, които са зад ушите, са антени, които възприемат и предават разрушителни енергии. Като приемеш тия енергии, ти се настройваш войнствено, готов си да се биеш. Космите, които са близо до центъра на въображението, дават полет на човешката мисъл. Космите на горната част на главата са антени на любовта към Бога. Главата е покрита с антени. Ако окапят антените, какво става с тебе? Не можеш да възприемаш впечатленията от външния свят. Казваш: Не мога вече да мисля. Не че не можеш да мислиш, но антени нямаш, не можеш да възприемаш впечатления от външния свят. | |
| − | + | Защо окапват космите на човека? – От недоволство. Чешеш косата си, недоволен си и казваш: Дотегна ми тая коса, всеки ден да я чеша, да я чистя, да не се завъдят паразити. Днес си недоволен, утре си недоволен, докато косата ти окапе и се лишаваш от връзката си с външния свят. Ще се чешеш не само един път на ден, но по няколко пъти, и то с гребен. Космите трябва да бъдат успоредни, да не се преплитат. Ако се преплитат, работите няма да ти вървят добре. Чешеш се, но космите са преплетени. Ти се разгневиш, хванеш ги грубо, издърпаш няколко косъма и ги хвърлиш на земята. Знаеш ли, колко струва една антена от човешката глава? Милиони струва една антена. Ти имаш 250 хиляди косми на главата си. Умножи ги по няколко милиона и виж, с какво богатство разполагаш. Ти казваш : Сиромах съм. Носиш голямо богатство в себе си, без да съзнаваш това, и минаваш за беден. Вие сте от ония, които складирали богатствата си в земята, а ходят по повърхността й и казват: Голяма сиромашия ни е налегнала, гледни ще умрем. | |
| − | + | Ново разбиране трябва! Като се обезсърчиш, хвани се за косата. Често хората се хващат. за главата. Някой, без да знае, туря ръцете си на главата и така ги държи известно време. Казвам: Богатството е в главата. Ще кажете, че богатството е и в слънцето. Право е това. Голямо богатство крие слънцето. Ако на пътя на слънчевите лъчи поставите призма, тя разлага слънчевата светлина на седем цвята. Щом махнете призмата, седемте цвята изчезват. И птиците боядисват сами перата си. Как става това? Човек боядисва дрехата си и после я облича. Птицата облича дрехата си и после я боядисва. Значи, животните боядисват дрехите си след като са ги облекли. | |
| − | + | Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, трябва да бъде свободна. Остави мисълта си сама да се прояви, не я обръщай по една, на друга страна. Мисълта трябва да 6ъде свободна, сама да проговори. Докато то не проговори, тя остава неразбрана. Някои разглеждат мисълта като нещо нереално. Те казват: Фантазия е това. Не е така. Мисълта е мощна сила. Как ще си обясните факта, грешникът да стане светия? Много грешници станаха светии. По-рано бяха в греха, после се отвърнаха от него, съзнаха, че не е реален, и влязоха в реалния свят. Войник си, биеш се с тоя, с оня, но един ден се убедиш, че с бой работата не върви, и се отказваш от войната. Ти започваш да вярваш в друго нещо. С това войната престанала ли е? Ако напишеш няколко стихотворения и ги раздадеш на хората, обърна ли мисълта им? Тия стихотворения са подобни на книжката, в която бакалинът турил няколко бучки захар. Изядеш захарта, хвърлиш книжката на земята. Книжката няма никаква цена – захарта е ценна. Във всяко стихотворение е ценно съдържанието, а не самата книга, на която е напечатано. Извадиш книжката, прочетеш стихотворението и я туряш в джоба си. В ума ти остава някаква мисъл, а не книгата. Сладчината иде от нереалния свят. Под „нереален свят" разбираме безграничен свят – свят на не проявените възможности. Казвате: Възможно ли е един ден хората да станат съвършени? Възможно ли е някога хората да не воюват? – Възможно е. Войната ще се смени с нещо по-хубаво. Войната е проста работа. Наблюдавал съм, какво правят децата, като не могат да отворят някое шише или някаква кутия. Вземат шишето и го удрят в земята; шишето се счупва, а съдържанието се излива. И с временните хора постъпват като децата – чупят и развалят. Разсърдиш се на приятеля си, хвърлиш шишето на земята и развалиш приятелските си отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво се заключава обидата? Мислиш ли, че езерото, което е с километри дълго и широко, може да се изчерпи от една чаша вода, която е гребнал някой? Трябва ли да се гневиш за това? Трябва ли езерото да се сърди за водата си? Гневът на сегашните хора е подобен на гнева на това езеро. Ще те пита езерото, как си позволяваш да гребеш вода от него. Колко вода си взел? Една чаша. Водата, като се е втичала в езерото, искала ли е позволение от него? Както водата не е питала езерото, да влезе ли в него, така и ти не трябва да искаш позволение от езерото, за да гребнеш една чаша вода. Ако вземеш една чаша вода от шише, там въпросът е друг. | |
| − | + | Съвременните хора страдат от неразбиране на живота. Ти гребнеш вода отнякъде и веднага те питат: Кой ти позволи това? Защо не си питал? Какво ще стане, ако навсякъде и за всичко питаш? Някъде не трябва да се пита. Човек, като тръгва за другия свят, пита ли своите роднини? Някой ученик свършва училището и го напуща. Пита ли някого, да напусне ли училището, или не? Щом го свършил, няма защо да пита. Ако на пуснеш училището преди да си свършил, тогава питането е на място. – Защо напусна училището? – Защото не мога да уча. Ученик, който престава да учи, ученик ли е? В момента, в който престанеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй, щото, не всякога сте ученици. | |
| − | + | Един 90 годишен старец следвал цели 70 години университет. Това било някъде из Европа. След това заминал за другия свят. Защо следвал 70 години в университета? От желание да свърши училището. Това показва голямо постоянство в характера. Младите студенти се подигравали с него, питали го, кога ще свърши. Той отговарял спокойно : Има време. През тия 70 години се изредили 18 випуска млади студенти. Той съзнал погрешката на своето минало, когато отлагал, напущал училището, и най-после решил, макар и късно, с мъчнотии, да свърши училището. Цели 70 години учил, но изпълнил задължението си. Като свършил, приели го вече в невидимия свят. Ако не беше свършил, нямаше да го приемат. На земята все трябва да свършиш нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа. | |
| − | е | + | Говори се за правдата. Що е правда? Интуитивно се разбира, че правдата не трябва да се учи, с нея се раждаш. Правда е това, което вътрешно разбираш, само по себе си. Никой не може да те учи да разбираш правдата. Това, което учиш, не е правда. Може да изучаваш честността, но правдата сама по себе си се разбира. Човек я носи в себе си като дадено качество. Това е закон, към който се отнася и любовта. И тя не се учи. Ще учиш проявите на любовта, но любовта, като същина, няма да изучаваш. Тя сама се изявява. Ако обясняваш любовта научно, съзнанието ти се помрачава. Като изучаваш нереалните неща, умът и съзнанието ти се помрачават. Питаш: Какво нещо е любовта? За любовта не се говори. Никой не знае, какво нещо е любовта като цяло. Като проява на цялото, всички познават любовта, но не като цяло. Това, което кара птичката да храни малките си, без да очаква нещо, е проява на любовта; това, което заставя жената - майка да отглежда децата си и да работи за тях без пари, е проява на любовта. Това, което импулсира всички хора да вършат нещо, без да очакват възнаграждение, е проява на любовна. Дръжте в ума си правилото: първо възможното, после невъзможното; първо постижимото, после непостижимото; първо реалното, после нереалното. Непостижимият, нереалният свят е широка област, в която човешкият ум работи. Реалният, познатият свят е мярка за нереалния, за непознатия. |
| − | + | Често се употребяват думите „влизане и излизане”. Кой върши повече работа: който влиза или който излиза? Семето, което влиза в земята, върши много работа; но и семето, което излиза от земята, т. е., което израства, също върши много работа. Значи, не можеш да излезеш от там, дето не си влязъл. С други думи казано: Не можеш да влезеш там, дето не те обичат; не можеш да не излезеш оттам, дето не те искат. – Защо никои хора не те искат? – За да излезеш навън. Дават ти свобода, да излезеш. Като не те искат в затвора, ще излезеш вън, на свобода. Ако те искат, ще бъдеш ограничен. Някой ти казва: Да си вървиш! Има ли нещо лошо в това, че трябва да си вървиш? Да си вървиш, значи, да влезеш в къщи. Зима е, навсякъде сняг, може да останеш вън, да умреш от студ. При лошите условия, ще влезеш в затвора; при добрите условия, ще излезеш от затвора. Това е превод на една истина. | |
| − | + | Казваш : Много страдам. На място е страданието. Първо се тревожиш, страдаш, че нямаш пари, да си купиш една хубава книга. Купуваш книгата, започваш да я четеш и изучаваш. Сега се тревожиш, да не би да не я запомниш, защото трябва да предадеш прочетеното на други. Ако не я запомниш, ще гледат на тебе като на невежа, който не може да чете и да запомня. Не е важно, какво мислят хората за тебе. И за животните се казва, че са глупави. Вижте, какво прави змията през зимата. През есетата тя си събира храна, за да прекара зимата в летаргия – да има какво да изразходва. И мечката прави същото. Ако и ти си изпосталял, това показва, че си прекарал в летаргия и си изразходвал събраните мазнини. Пролет е, ще излезеш вън, да похапнеш, да събереш нови мазнини. После пак ще дойде летаргичният сън. Много пъти ще минаваш през него. Много пъти ще страдащ и ще се радваш, много пъти ще се събуждаш и пак ще заспиваш. Докога ще страдаш? – Докато научиш уроците на живота. | |
| − | + | Кога ще се прекратят страданията на ученика? – Когато се научи да свири. Щом се научи да свири, учителят му престава да го наказва и мъмри. Когато хората се научат да свирят, страданията и мъчнотиите ще ги напуснат. Сега всички се оплакват от страдания, но не свирят и не учат. Какво са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Мнозина търсят лесния път: турят плочата на грамофона, навият го и свирят. Плочата свири за себе си, но и ти трябва да свириш като нея. Ще турите иглата върху плочата в себе си и ще свириш. Как ще туриш иглата? Иглата на грамофона се поставя перпендикулярно на плочата, а човешката игла – езикът, се поставя хоризонтално. Като се движи в устата, човек говори. И той говори с игла, както грамофонът, но трябва да знае, как да се навива. | |
| − | + | Човешкият език трябва да се възпитава. Често плочите на грамофона се изтриват, иглите се претъпяват, и грамофонът не свири добре. Същото става и с човешкия език. Като игла, и той се претъпява и става груб. Възпитанието на езика не е нищо друго, освен облагородяване, за да предава вярно тоновете на природата. С колко плочи ги служите, за да предадете вашата реч? Някои имат по две-три плочи, а някои – по четири - пет хиляди плочи. Колкото повече плочи има човек, толкова по-голямо е богатството му. Като постави една плоча веднъж, втори път не я поставя. | |
| − | + | И земята, като плоча, се движи около слънцето; за една година тя прави само една обиколка. За една година земята прави една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. Ако земята и слънцето не се движеха, ние щяхме да бъдем недоволни. Вие не можете да вземете участие в разходката на слънцето, докато не сте взели участие в разходката на земята. Всяка година земята обикаля около слънцето и минава през нови области от космичното пространство. Тя никога не минава два пъти през едно и също място, затова пред нас се разкриват голямо разнообразие и големи възможности. От движението на земята и на слънцето, човек придобива големи богатства. Неизчерпаеми богатства са скрити в пространството. | |
| − | + | В заключение, казвам: Чрез страданието човек придобива нещо. Във всички противоречия на живота каквито и да са те, се крие голямо богатство. Като разберете това, вие съзнателно се ползвате от него. | |
| − | + | Изпейте пасената: „Мога да постигна що желая." | |
| − | + | – Само светлият път на мъдростта води към истината. | |
| − | + | – В истината е скрит живот. | |
| − | + | 16. Беседа, от Учителя, държана на 3 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | 16. Беседа, от Учителя, държана на 3 | + | |
Версия от 12:09, 11 юли 2009
Скрито богатство
Чете се лекцията „Постижими и непостижими неща" от книгата „Път към живота."
Решили ли сте въпросът за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „n" пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо"? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо н непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично." Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо" разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи.
Допуснете, че ви е дадена задача да изучавате човека. Ако го изучавате само физически, това е една трета от реалността; ако го изучавате физически и духовно, това са две трети от реалността; ако го изучавате физически, духовно и умствено, това са три трети от реалността, или едно цяло. В цялото се крият всички процеси. Целите неща се проявяват и растат. Ако разделиш семето, то не расте; ако го посееш цяло в земята, то расте и се развива. Цялото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цялото; веднъж има условия да расте, всякога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посяла вече своите семенца. Животът на цялото минава непрекъснато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: Това не е никакво учене, не искам да ора. Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: Свърших орането. Свършил си орането, но не си посял. Първо ще изореш нивата на физическия свят; после ще я изореш в духовния свят и най-после ще я изореш в умствения свят. Като изореш нивата и в трите свята, тогава ще дойде сеенето.
Мнозина мислят, че като свършат работата си в един от трите свята, дошли са до нещо реално. То е относително реално. Това, което постоянно се изменя, е относително реално. То е само част от цялото. Някои заместват цялото число с дробно. Да заместиш цялото с дроб и да искаш да се прояви, това е невъзможно. Ако отрежеш единия крак на някой човек и го пазиш като светиня, какво придобиваш? Такива светини има много. Един крак ли има светията? Колко косми е турило Провидението на човешката глава? Някои хора имат по 150 хиляди косми на главата си, други имат по 200 хиляди, трети имат по 250 хиляди. Важно е, каква роля играе косъмът. Космите са антени. Космите, които са зад ушите, са антени, които възприемат и предават разрушителни енергии. Като приемеш тия енергии, ти се настройваш войнствено, готов си да се биеш. Космите, които са близо до центъра на въображението, дават полет на човешката мисъл. Космите на горната част на главата са антени на любовта към Бога. Главата е покрита с антени. Ако окапят антените, какво става с тебе? Не можеш да възприемаш впечатленията от външния свят. Казваш: Не мога вече да мисля. Не че не можеш да мислиш, но антени нямаш, не можеш да възприемаш впечатления от външния свят.
Защо окапват космите на човека? – От недоволство. Чешеш косата си, недоволен си и казваш: Дотегна ми тая коса, всеки ден да я чеша, да я чистя, да не се завъдят паразити. Днес си недоволен, утре си недоволен, докато косата ти окапе и се лишаваш от връзката си с външния свят. Ще се чешеш не само един път на ден, но по няколко пъти, и то с гребен. Космите трябва да бъдат успоредни, да не се преплитат. Ако се преплитат, работите няма да ти вървят добре. Чешеш се, но космите са преплетени. Ти се разгневиш, хванеш ги грубо, издърпаш няколко косъма и ги хвърлиш на земята. Знаеш ли, колко струва една антена от човешката глава? Милиони струва една антена. Ти имаш 250 хиляди косми на главата си. Умножи ги по няколко милиона и виж, с какво богатство разполагаш. Ти казваш : Сиромах съм. Носиш голямо богатство в себе си, без да съзнаваш това, и минаваш за беден. Вие сте от ония, които складирали богатствата си в земята, а ходят по повърхността й и казват: Голяма сиромашия ни е налегнала, гледни ще умрем.
Ново разбиране трябва! Като се обезсърчиш, хвани се за косата. Често хората се хващат. за главата. Някой, без да знае, туря ръцете си на главата и така ги държи известно време. Казвам: Богатството е в главата. Ще кажете, че богатството е и в слънцето. Право е това. Голямо богатство крие слънцето. Ако на пътя на слънчевите лъчи поставите призма, тя разлага слънчевата светлина на седем цвята. Щом махнете призмата, седемте цвята изчезват. И птиците боядисват сами перата си. Как става това? Човек боядисва дрехата си и после я облича. Птицата облича дрехата си и после я боядисва. Значи, животните боядисват дрехите си след като са ги облекли.
Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, трябва да бъде свободна. Остави мисълта си сама да се прояви, не я обръщай по една, на друга страна. Мисълта трябва да 6ъде свободна, сама да проговори. Докато то не проговори, тя остава неразбрана. Някои разглеждат мисълта като нещо нереално. Те казват: Фантазия е това. Не е така. Мисълта е мощна сила. Как ще си обясните факта, грешникът да стане светия? Много грешници станаха светии. По-рано бяха в греха, после се отвърнаха от него, съзнаха, че не е реален, и влязоха в реалния свят. Войник си, биеш се с тоя, с оня, но един ден се убедиш, че с бой работата не върви, и се отказваш от войната. Ти започваш да вярваш в друго нещо. С това войната престанала ли е? Ако напишеш няколко стихотворения и ги раздадеш на хората, обърна ли мисълта им? Тия стихотворения са подобни на книжката, в която бакалинът турил няколко бучки захар. Изядеш захарта, хвърлиш книжката на земята. Книжката няма никаква цена – захарта е ценна. Във всяко стихотворение е ценно съдържанието, а не самата книга, на която е напечатано. Извадиш книжката, прочетеш стихотворението и я туряш в джоба си. В ума ти остава някаква мисъл, а не книгата. Сладчината иде от нереалния свят. Под „нереален свят" разбираме безграничен свят – свят на не проявените възможности. Казвате: Възможно ли е един ден хората да станат съвършени? Възможно ли е някога хората да не воюват? – Възможно е. Войната ще се смени с нещо по-хубаво. Войната е проста работа. Наблюдавал съм, какво правят децата, като не могат да отворят някое шише или някаква кутия. Вземат шишето и го удрят в земята; шишето се счупва, а съдържанието се излива. И с временните хора постъпват като децата – чупят и развалят. Разсърдиш се на приятеля си, хвърлиш шишето на земята и развалиш приятелските си отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво се заключава обидата? Мислиш ли, че езерото, което е с километри дълго и широко, може да се изчерпи от една чаша вода, която е гребнал някой? Трябва ли да се гневиш за това? Трябва ли езерото да се сърди за водата си? Гневът на сегашните хора е подобен на гнева на това езеро. Ще те пита езерото, как си позволяваш да гребеш вода от него. Колко вода си взел? Една чаша. Водата, като се е втичала в езерото, искала ли е позволение от него? Както водата не е питала езерото, да влезе ли в него, така и ти не трябва да искаш позволение от езерото, за да гребнеш една чаша вода. Ако вземеш една чаша вода от шише, там въпросът е друг.
Съвременните хора страдат от неразбиране на живота. Ти гребнеш вода отнякъде и веднага те питат: Кой ти позволи това? Защо не си питал? Какво ще стане, ако навсякъде и за всичко питаш? Някъде не трябва да се пита. Човек, като тръгва за другия свят, пита ли своите роднини? Някой ученик свършва училището и го напуща. Пита ли някого, да напусне ли училището, или не? Щом го свършил, няма защо да пита. Ако на пуснеш училището преди да си свършил, тогава питането е на място. – Защо напусна училището? – Защото не мога да уча. Ученик, който престава да учи, ученик ли е? В момента, в който престанеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй, щото, не всякога сте ученици.
Един 90 годишен старец следвал цели 70 години университет. Това било някъде из Европа. След това заминал за другия свят. Защо следвал 70 години в университета? От желание да свърши училището. Това показва голямо постоянство в характера. Младите студенти се подигравали с него, питали го, кога ще свърши. Той отговарял спокойно : Има време. През тия 70 години се изредили 18 випуска млади студенти. Той съзнал погрешката на своето минало, когато отлагал, напущал училището, и най-после решил, макар и късно, с мъчнотии, да свърши училището. Цели 70 години учил, но изпълнил задължението си. Като свършил, приели го вече в невидимия свят. Ако не беше свършил, нямаше да го приемат. На земята все трябва да свършиш нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа.
Говори се за правдата. Що е правда? Интуитивно се разбира, че правдата не трябва да се учи, с нея се раждаш. Правда е това, което вътрешно разбираш, само по себе си. Никой не може да те учи да разбираш правдата. Това, което учиш, не е правда. Може да изучаваш честността, но правдата сама по себе си се разбира. Човек я носи в себе си като дадено качество. Това е закон, към който се отнася и любовта. И тя не се учи. Ще учиш проявите на любовта, но любовта, като същина, няма да изучаваш. Тя сама се изявява. Ако обясняваш любовта научно, съзнанието ти се помрачава. Като изучаваш нереалните неща, умът и съзнанието ти се помрачават. Питаш: Какво нещо е любовта? За любовта не се говори. Никой не знае, какво нещо е любовта като цяло. Като проява на цялото, всички познават любовта, но не като цяло. Това, което кара птичката да храни малките си, без да очаква нещо, е проява на любовта; това, което заставя жената - майка да отглежда децата си и да работи за тях без пари, е проява на любовта. Това, което импулсира всички хора да вършат нещо, без да очакват възнаграждение, е проява на любовна. Дръжте в ума си правилото: първо възможното, после невъзможното; първо постижимото, после непостижимото; първо реалното, после нереалното. Непостижимият, нереалният свят е широка област, в която човешкият ум работи. Реалният, познатият свят е мярка за нереалния, за непознатия.
Често се употребяват думите „влизане и излизане”. Кой върши повече работа: който влиза или който излиза? Семето, което влиза в земята, върши много работа; но и семето, което излиза от земята, т. е., което израства, също върши много работа. Значи, не можеш да излезеш от там, дето не си влязъл. С други думи казано: Не можеш да влезеш там, дето не те обичат; не можеш да не излезеш оттам, дето не те искат. – Защо никои хора не те искат? – За да излезеш навън. Дават ти свобода, да излезеш. Като не те искат в затвора, ще излезеш вън, на свобода. Ако те искат, ще бъдеш ограничен. Някой ти казва: Да си вървиш! Има ли нещо лошо в това, че трябва да си вървиш? Да си вървиш, значи, да влезеш в къщи. Зима е, навсякъде сняг, може да останеш вън, да умреш от студ. При лошите условия, ще влезеш в затвора; при добрите условия, ще излезеш от затвора. Това е превод на една истина.
Казваш : Много страдам. На място е страданието. Първо се тревожиш, страдаш, че нямаш пари, да си купиш една хубава книга. Купуваш книгата, започваш да я четеш и изучаваш. Сега се тревожиш, да не би да не я запомниш, защото трябва да предадеш прочетеното на други. Ако не я запомниш, ще гледат на тебе като на невежа, който не може да чете и да запомня. Не е важно, какво мислят хората за тебе. И за животните се казва, че са глупави. Вижте, какво прави змията през зимата. През есетата тя си събира храна, за да прекара зимата в летаргия – да има какво да изразходва. И мечката прави същото. Ако и ти си изпосталял, това показва, че си прекарал в летаргия и си изразходвал събраните мазнини. Пролет е, ще излезеш вън, да похапнеш, да събереш нови мазнини. После пак ще дойде летаргичният сън. Много пъти ще минаваш през него. Много пъти ще страдащ и ще се радваш, много пъти ще се събуждаш и пак ще заспиваш. Докога ще страдаш? – Докато научиш уроците на живота.
Кога ще се прекратят страданията на ученика? – Когато се научи да свири. Щом се научи да свири, учителят му престава да го наказва и мъмри. Когато хората се научат да свирят, страданията и мъчнотиите ще ги напуснат. Сега всички се оплакват от страдания, но не свирят и не учат. Какво са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Мнозина търсят лесния път: турят плочата на грамофона, навият го и свирят. Плочата свири за себе си, но и ти трябва да свириш като нея. Ще турите иглата върху плочата в себе си и ще свириш. Как ще туриш иглата? Иглата на грамофона се поставя перпендикулярно на плочата, а човешката игла – езикът, се поставя хоризонтално. Като се движи в устата, човек говори. И той говори с игла, както грамофонът, но трябва да знае, как да се навива.
Човешкият език трябва да се възпитава. Често плочите на грамофона се изтриват, иглите се претъпяват, и грамофонът не свири добре. Същото става и с човешкия език. Като игла, и той се претъпява и става груб. Възпитанието на езика не е нищо друго, освен облагородяване, за да предава вярно тоновете на природата. С колко плочи ги служите, за да предадете вашата реч? Някои имат по две-три плочи, а някои – по четири - пет хиляди плочи. Колкото повече плочи има човек, толкова по-голямо е богатството му. Като постави една плоча веднъж, втори път не я поставя.
И земята, като плоча, се движи около слънцето; за една година тя прави само една обиколка. За една година земята прави една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. Ако земята и слънцето не се движеха, ние щяхме да бъдем недоволни. Вие не можете да вземете участие в разходката на слънцето, докато не сте взели участие в разходката на земята. Всяка година земята обикаля около слънцето и минава през нови области от космичното пространство. Тя никога не минава два пъти през едно и също място, затова пред нас се разкриват голямо разнообразие и големи възможности. От движението на земята и на слънцето, човек придобива големи богатства. Неизчерпаеми богатства са скрити в пространството.
В заключение, казвам: Чрез страданието човек придобива нещо. Във всички противоречия на живота каквито и да са те, се крие голямо богатство. Като разберете това, вие съзнателно се ползвате от него.
Изпейте пасената: „Мога да постигна що желая."
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит живот.
16. Беседа, от Учителя, държана на 3 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.