Разлика между версии на „Всичко е за добро“

Версия от 20:46, 19 юни 2009

Всичко е за добро

Има вярващи в света, които се страхуват от вятъра, от дъжда и от слънцето; има вярващи, които се страхуват от болести; има вярващи, които от всичко се обиждат, вследствие на което навсqкъде търсят правата си: ако ги поканите на обяд, искат да бъдат на първо място, отдясно на домакина. Ако ги поканите на концерт, или на някаква сказка, те пак гледат да заемат първите места. Тези вярващи мязат на млада мома, която обича възлюбения си, жени се за него, но въпреки това пак се запитва, дали той ще я обича. Защо се жени, щом се съмнява? Като се съмнява, да не се жени. Следователно, не яж хляб, който не може да ти даде това, което очакваш. Какъв хляб трябва да ядеш? Яж само онзи хляб, който носи в себе си животворна сила. Всеки друг хляб, който не носи животворна сила, тури настрана. – Какво ще правим без хляб? – Гладни ще седите. Ако паякът може цели шест месеца да гладува и да вярва, че няма да умре, че отнякъде ще му дойде храна, защо разумният човек, който слуша Словото Божие, не може Да гладува два-три деня? Доказано е, че човек може да прекара абсолютен пост цели 40 дена. Значи, човек трябва да познава истината в живота, да не се заблуждава.

В съвременния живот има известни факти, които са неверни. Хората трябва да различават верните факти от неверните. Много от недоразуменията между хората се дължат на неверни факти. Ще приведа един пример, да видите, какво може да създаде един неверен факт. В Америка, когато трябва да се назначи проповедник на някоя голяма енория, обикновено се провежда избор. По едно време се повдигнал въпрос за избиране на проповедник на една голяма американска енория. Обаче, между избирателите се пръснал слух, че проповедникът, за когото са гласували да бъде назначен, имал обичай да реши косата си на път като жена. Всички единодушно се произнесли, че не искат проповедник, който реше косата си на път. Събранието решило, преди да се произнесат окончателно върху избора, да извикат проповедника, да го видят. Като се явил пред тях, всички останали очудени. Не само че нямал никакъв път на главата си, но главата му била съвършено гола. По същия начин много хора протестират, спорят върху въпроси, които съвсем не съществуват.

„Всичко е за добро" – е казано в Писанието. Значи, каквото се случва в живота на човека, добро или зло, е все за добро. Зло и добро са страни на едно цяло. Злото е външната страна на доброто; доброто пък е вътрешната страна на самото добро. Понеже външната страна на доброто всякога се цапа, затова я наричат зло. Вътрешната страна на доброто никога не се цапа, затова я наричат добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и доброто, те всякога ще останат необяснени. Има неща, които не могат да се обяснят с думи. Те се разбират вътрешно, чувстват се, възприемат се, но по никой начин не могат да се обяснят. Как ще обясните, например, какво представя тонът do? Кой би могъл да изпее тона do, re, или друг някой тон в неговата абсолютна чистота? Това са елементарни нeща, но не могат да се изпълнят. Ако не можете да изпeете тези тонове, както трябва, тогава, пожелайте да се изпълни нещо в името на Христа и да стане, както желаете. Нали казвате, че вярвате в Христа? Изпитайте вярата си. Идете при някой тежко болен и в името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравее. Ако е на оздравяване, болният ще стане от леглото си; ако е тежко болен, думите и желанието ви да оздравее ще останат безрезултатни.

Значи, не е достатъчно само да казва човек, че вярва, но той трябва да изпита своята вяра. Ще кажете, че всеки може да пее. Лесно се говори, но изпитали ли сте се, колко можете да пеете? Всеки трябва да пее, но всеки не може да пее. Когато мисълта на някого е лишена от нещо съществено, този човек не може да пее. Който не може да пее, той не може да оценява доброто; той не е тактичен човек. Пеенето повдига духа на човека и му създава добро разположение. Изобщо, българите не са много музикални. В миналото те са били по-музикални. Няма българин, който да е създал в музиката нещо самобитно, нещо безсмъртно. Колко български певци или музиканти могат да изкарат прехраната си в някоя чужда страна? Ще кажете, че даровитият може да се прояви навсякъде. Знаете ли, от какво зависи дарбата на човека? Всяка дарба зависи от вярата на човека. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Излезе някой да пее или да свири пред публика и веднага се разколебава, съмнява се, че може да пее. Докато не се подкрепва от вярата, дарбата не може да се прояви. След като си учил дълго време, след като си работил, ще излезеш на сцената и ще вярваш, че можеш да пееш и свириш. Ако вярваш по един начин, а пееш по друг начин, ти не можеш да проявиш дарбата си, ти нямаш вяра.

Като не могат да пеят, както трябва, мнозина се извиняват, че не са се упражнявали достатъчно, че не са учили. Щом е така, нека се упражняват, нека учат. Извиненията не могат да ги оправдаят. Ще кажете, че сте слушали ангелски хорове и знаете, какво значи добро пеене. Колкото да се сравнява човешката песен с ангелската, последната остава ненадмината. Отлични певци са ангелите. В Писанието е казано, че когато Христос се родил, хор от ангели слязал от небето и славили Бога.

Следователно, пейте и вие и вървете напред. Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашите деди и прадеди. Който иска да прогресира, той не трябва да се спира на миналото. Няма по-голяма опасност за ученика от тази, да се спира на своите погрешки от миналото. Оставете погрешките настрана и вървете напред. Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да подържа своя организъм. Защо чувстваш? Човек чувства, за да поддържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Човек мисли, за да поддържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовее, човек не може да живее. Както чистият въздух освежава и засилва дробовете, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава човека, всичките органи на тялото му ще се атрофират. Ако мисълта не движи човешкия мозък, всички негови клетки ще се атрофират. За предпочитане е понякога една лоша мисъл да проникне в човешкия мозък, отколкото никаква мисъл да не го движи. Това може да ви се види противоречиво, но противоречието е само за вас.

Противоречията за едни хора са благо за други, Например, детето на една майка плаче, но е живо, весело, цял ден играе. Плачът на детето е противоречие за тази майка. Детето на друга майка е мъртво и не плаче. Като погледне на живото дете, тази майка намира плача му за нещо естествено. Обаче, за нея е противоречие, защо детето й не плаче. Следователно, за предпочитане е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. За предпочитане е човек да има противоречия, но да е жив, отколкото да няма противоречия и да е мъртав. За предпочитане е човек да прави грешки, да има изкушения, но да е жив, отколкото да не прави грешки, да няма изкушения и да е мъртав. Защо ви е съвършенството на мъртвия?

Съвременното възпитание налага ред правила на човека, които го сковават. Казват на детето: Ти не трябва да правиш това, не трябва да правиш онова. Детето се вижда заобиколено с ред наставления, какво да не прави. Като дойде въпрос до това, какво да прави, то не знае нищо. Едно трябва да знаете: ако постъпвате по човешки, трябва да бъдете честни. Ако живеете по Божествен начин, трябва да бъдете справедливи. Честността е израз на човешкии живот, а справедливостта – израз на Божествения живот. Ако някой не може да постъпи по човешки, т. е. честно, да постъпи по Божествен начин, справедливо. И обратно: ако не може да постъпи по Божествен начин справедливо, тогава да постъпи по човешки - честно. Дали справедливо, или честно ще постъпи, човек трябва да изплати дълговете си. Той трябва да знае, как да постъпва. Силата на човека седи в неговото знание. Ако от паметниците на миналото археологът не може да чете историята на древните народи, той няма никакво знание. Ако и вие не можете да проникнете в архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, къде е вашата сила? Хората се интересуват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. Защо? – Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От осем хиляди години насам, човечеството не е направило голям скок. В живота на човека до грехопадането има хубави неща, но след грехопадането няма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте от миналото си. От страданията и изпитанията, които преживявате, можете да садите за вашето минало.

Днес всички хора плащат за миналото си. Някой иска да знае, дали в миналото си е бил цар. Бил е цар, но не е могъл да управлява, и затова главата му днес е побеляла. Всички хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изправят погрешките на своето минало. Как ще изправят погрешките си? – Като се научат да управляват своите мисли, чувства и постъпки. Да бъдеш цар, това значи, да управляваш себе си. Върви някой и маха с ръката си около ухото. Какво означава това движение? Този човек се намира пред някакво изкушение. Някаква лоша мисъл е минала през ума му и, като маха с ръката си, той мисли, че ще се освободи от нея. – Не, това е механическо действие. Работите не се оправят по механически начин. Как се познава изкушението? Изкушението се познава по миризмата, както цветето се познава по своя аромат. Без да видите карамфила, по аромата му само можете да го познаете. Всяко цвете се познава по своя мирис.

Всички хора трябва да учат, да следват училището, като малките деца. Кое училище трябва да посещават? – Божественото училище. Млади, възрастни, стари – всички трябва да се запишат в това училище. Едно условие изисква Божественото училище: Всички ученици, които се записват в това училище, трябва да имат състоянието на детето. Когато тръгва на училище, детето е отворено, готово да слуша, да приема всичко, каквото учителят казва. Когато възрастният тръгва на училище, той има вече свои особени възгледи, особено мнение за нещата, вследствие на което се натъква на противоречия. Той е закъснял за училище. Следователно, ако сте постъпили във великата Школа и се намирате пред противоречия, ще знаете, че сте закъснели, не могат да ви приемат за ученик на тази Школа. Можете да бъдете слушател, но не редовен ученик. Какво трябва да направите, за да ви приемат редовен ученик? Вие трябва да се върнете в своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учителят ви преподава.

Разправят един анекдот за една 84 годишна баба. По някакво особено стечение на условията в нейния живот, въпреки силното й желание да учи, тя останала неграмотна. Обаче, на 84 годишна възраст условията й се подобрили, и тя решила да учи. Отишла на училището, влязла в стаята на учителите и се обърнала към един от тях с думите: Синко, искам да уча. – Бабо, много е късно. – Нищо, цял живот съм желала да се науча да чета и да пиша, едва сега ми се отдаде този случай. – Добре, остани между децата. Зарадвала се бабата, че ще учи. Събрали се децата около нея, натискали я, смеели се, но тя не искала да знае: учи, чете, пише, играе с тях – забравила старостта си, забравила, че времето й минало. Тя не се докачала от никого, искала само да учи.

Сега и вас съветвам да забравите старостта си, от никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвътре и отвън. Вземете пример от тази баба. Когато ви се смеят, когато ви корят, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до вас. Обаче, когато ви хвалят, не се забравяйте. Знайте, че за всяка похвала трябва да платите нещо. Когато някой ви хвали, той иска да вземе нещо от вас.

Преди години един от редакторите на софийските вестници ме запита: Знаете ли, какво пишат вестниците за вас? – Не зная. – Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени. Ако пишеха нещо добро, може да се предполага, че са подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени. Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате яекого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човвка, това значи, да постъпвате така, както той постъпва. Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостът постъпва по своему: отчупва хляба с пръстите си и направо, без никаква вилица или лъжица, започва да топи в яденето. Веднага заповядвате на слугите да вдигнат лъжиците и вилиците, и целият дом започва да яде по начина по който гостът се храни. Ако държите на буквата на нещата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовта не се ръководи от буквата на нещата.

Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов – в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания. Тази любов изключва всички погрешки. В преривната, т. е. в човешката любов се вършат ред грешки и престъпления. Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на Великото начало в живота. Един закон има в сввта, и който се отклони от този закон, той неизбежно е изложен на страдания и нещастия. Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си? Ако цял ден е много, направете опита за един час, да видите, може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. Как е дошло злото в света? Това е въпрос, по който не е позволено да се говори. Наистина, какво по-голямо противоречие от това, да срещаме хора и ангели да грешат и вършат престъпления, въпръки, че са създадени от Бога, Единственият съвършен между съвършените?

Как се е явило злото? Коя е причината за престъплението? Млад, красив момък обича две моми. Докато не се е определил към една от тях, и двете сa внимателни към него, добре се разговарят, добре се разбират. Когато момъкът се опредeли и предпочете едната мома, другата веднага се обижда, отдръпва се, и отношенията между тях се развалят. Защо? – Злото, престъплението е влязло между тях. Ако майката обича един от синовете си повече от другите или ако бащата обича една от дъщерите си повече от другите, пак престъпление се ражда. За да няма престъпление в чувствата на хората, ето как трябва да разглеждате нещата. Ако имате два пръстена, единият железен, а другият златен, ще предпочетете златния пред железния. Всеки ще обича златния пръстен повече. Ако имате две саби, едната желязна, другата златна, ще предпочетете желязната пред златната. Ако трябва да се защитавате с една от тях, желязната сабя ще свърши повече работа от златната.

Един мъж се оженил за жена, която цял живот го терзае: не му дава свободно да погледне някъде. Каквото направи, тя все е недоволна от него. Той ходи от стая в стая, пъшка, въздиша, трепери от нея, да не каже нещо, което да не й хареса За него тя представя желязо, което постоянно го притиска. По едно време дойде в дома им една приятелка на жената, весела, разположена, цялата къща развеселява. Мъжът се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Нов тормоз настъпва за него: Защо в присътствие на жена си бил мрачен, недоволен, а в присътствие на приятелката й се развеселявал? Кой е виновен за това? Кой човек не предпочита златния пръстен пред железния? Къде е престъплението в този случай? Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

Това са факти, които съществуват навсякъде в живота, и между религиозни, и между светски хора. Докато не разберете законите, които управляват живота, вие всякога ще се натъквате на противоречия. Тази е причината, дето хората си представят живота на небето като този на земята. Те мислят, че и там хората се делят на мъже и жени, и там се раждат, женят, умират. Те си представят някакъв човешки рай. В небето няма мъже и жени. Ако някой мъж отиде на небето и търси жена, веднага ще го пратят на земята. Ако някоя жена отиде на небето и търси мъж, веднага ще я пратят на земята. Докато сте на земята, можете да се жените; щом отидете на небето, никакви женитби не се позволяват.

Каква е разликата между хората на земята и тия на небето? Хората на земята имат по два рога: единият рог представя мъжа, а другият – жената. Хората на небето нямат рога. Там човек е ни мъж, ни жена. Значи, жените и мъжете са необходими за земята, но не и за небето. Сабята е нужна за войната, но не и в мирния живот. Саби, пушки, топове, задушливи газове са нужни за войните, но в мирния живот те нямат никакво предназначение. Мирният живот се нуждае от съвсем други пособия. В този смисъл, мъжът и жената са оръжия, с които хората воюват. Мъжът е едно оръжие, жената – друго оръжие. Опасни оръжия са те. Жената пита: Какво ще бъда, когато отида на небето? – Ще бъдеш нито мъж, нито жена. Мъжът пита: Какво ще бъда, като отида на небето ? – Нито жена, нито мъж. Като се видите на небето, тогава ще разберете, какво представяте. Там ще бъдете души, излезли от своя Създател.

---

Хората си представят духовния св-вт, т. е. живота на небето, като особен, изопа-чен живот. Те не знаят, че земният живот е изопачен и трябва да изл-взат от него, да влЪзат в реалността. Срещате въ-кого и му се усмихвате. Защо? И вие не знаете, защо се усмихвате. Срещате друг, поглеждате го сериозно. Защо? И това не знаете.

281

ПонЪкога се усмихвате, за да предразположите човека, да покажете, че му обръщате внимание. Както и да постъпвате с хората, дали се усмихвате, или сте сериозни с тях, в двата случая те ще имат различно мнение за вас. Що е усмивката? Усмивката е условие за запознаване с човека. Усмихваш се – отваряш вратата на къщата си. Ста-ваш сериозен – затваряш вратата на кж-щата си. Кога човеж отваря вратата си?–Зимно време. По-добре е човечк да отваря вратата си, отколкото да я затваря. По-добре е да се усмихва, отколкото да е сериозен. Защо нъжоя жена се е усмихнала? – Зимно време е, вън е студено, и тя е отворила вратата си. За кого отваря вратата? – За измръзналия. Като влезе вътре, той ще се стопли на огнището, ще измие ръцете и краката си с гореща вода, ще се нахрани и ще си отиде. Какво лошо има в това? Ама тази жена нъчма право да се усмихва на друг мъж, освен на своя. Това е старият морал, който съществува от осем хиляди години насам. Този морал е причина за нещастията между хората. Престъплението не седи в усмивката, но в лошитъ\ в криви мисли и чувства на човека.

Всички хора искат да бъдат здрави, добри и умни. Прави са хората да желаят това. Здравето, добротата и разумността са пътища за постижения. Това са пособия, сили, чрез които човек може да постигне

^282

всичко, каквото желае. Само чрез тях той може да влезе в небето. Здравето е един вид богатство; доброто – друг вид богатство; умът – трети вид богатство. Значи, три пътища има, чрез които човек може да бъде богат: богат като здрав, богат като добър и богат като умен. Всяко едно от тия качества придава на човека една трета от цялото богатство. За да бъде напълно богат, или за да наречете нтжого „човекъ" в пълния смисъл на думата, той трябва едновременно да бъде здрав, богат и умен. Направете опите и ще се уверите в силата на тези качества. Нека всеки се запита, уве-личил ли е капиталът на своето здраве, на своята доброта и на своя ум. Здравето, доброто и умът представят капитали, които всеки ден трябва да се увеличават по малко. Ако тези капитали не се увеличават, човек постоянно губи от себе си.

Човек е изпратен на земята да работи. Следователно, той трябва да работи като здравъ" и като болен, като добър и като лош, като умен и като глупав. Той трябва да работи като млад, като възрастен и като стар. Той трябва да работи като мъж и като жена, като баща и като майка, като господар и като слуга. Това са положения,. през които човек трябва да мине.' във всички положения човек трябва да работи, да се развива, да увеличава капиталите си. Какво е било вашето първично положение, как сте

283:

били първоначално създадени, с този въпрос. не се занимаваме.

„Всичко е за добро". И зло, и добро – всичко е за добро, но всичко не е от Бога. Н^кой ви обича, някой не ви обича; един ви говори сладко, друг ви се сърди; един ви прави добро, услужва ви, друг ви прави зло и ви пакости – всичко това е за добро, но всичко не е от Бога. Това показва, че ние живт^ем в един изопачен, объркан свтуг. Как ще се оправи този свят? – Чрез любовта. Любовта оправя всичко, любовта осмисля живота. Момък обича една мома. Бащата не позволява на дъщерята да обича този момък. Кой от двамата трябва да от-стжли: бащата или момъкът? Ще кажете, че е писано в Свещената книга: „Човек ще напусне баща си и майка си и ще се прилепи към възлюбения или възлюбената си". Значи, възлюбеният е марката на нещата. Той решава въпросит-Б. Възлюбеният представя великия закон, който рж.ководи целокупния живот. Един е възлюбеният в света, не са много. Един е възлюбеният, но се явява в много форми: като птица, като риба, като паяк, като вълк, като тигър, ката цвъте, като плод. Като видите нтжой човек облечен с хубави дрехи, с цилиндър на глава, вие го харесвате. Като видите единъ-паяк, не го харесвате. Този, когото харесвате в човека, е същият и в паяка. Възлюбеният навсЪкъде е един и същ, но вие не

284

можете да го видите. Чудни са хората! Ср-Б-щат един човт>к, говорят с него и на-мират, че е много добър. Отиват при сж-щия човт>к, като при хирург, който трябва да ги оперира. Т веднага казват, че той е лош човеж. Как е възможно един и същ човек да бъде и добър, и лош? Хирург г има добро желание, иска да ги освободи от страданията. Вие сте счупили крака си, хи-рургът иска да ю направи. Кой е виновен: вие или хирургът? Виновен е онзи, който е счупил крака си, а не хирургът, който иска да му помогне.

Седа в стаята си и чета. В това време слушам, че муха бръмчи нЪкъде. Погле-ждам, мухата се заплела в паяжина, бръмчи, не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое при-ежтетвие не позволявам да се вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема една тояга, и двамата ще изхвърля на-вън. Вън от стаята ми можеш да пра-виш, каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледне, не знае, какво да предприеме: да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, които не отстъпват лесно. Той ходи по паяжината си, мисли, какво да направи. Най-после решава да освободи мухата: започва да къса нишкитъ' една след друга и пуща мухата на свобода. Така и той е свободен, и мухата е свободна. След това го питам: Защо хвана

285-

мухата?–Тя е моя длъжница. Има да ми дава,-и докато не секвестирам всичкия й имот, няма да я пусна. Да, но ако не я пуснеш, аз ще дойда с тоягата си и ще се разправя с вас, както тр-вбва. Ти трябва да простиш дълговете й и да я пуснеш на свобода.

Същото нещо става и между хората^ Кредитор хванал длъжника си в своята паяжина и не го пуща. Длъжникът бръмчи, мж.411 се, иска да се освободи. Кредиторът не отстъпва. Тогава аз се намъхвам. Взи-мам тоягата си, т. е. Божия закон, и каз-вам на кредитора: Или ще пуснеш длъжника си и ще простиш дълга му, или и двамата ще изл-взете навън. Пред Божието лице не позволявам да се вършат престъпления.

Как да разберем това нещо? – Много просто. Ко1 ато се намираш пред лицето на Бог а, ти трябва да простиш прегрешенията Ъа брата си. Когато се намираш пред лицето на- Бога, ти трябва да простиш всички дългове на брата си – абсолютно да ликви-дираш с него. Докато не ликвидираш с брата си, не можеш да се явиш пред Божието лице и в Царството Божие не можеш да влТззеш. Какво правите вие? Казвате: Като спечеля, ще наредя работите си и на бедните ще помагам. Защо трябва да чакаш това време? Ето, всички твои длъжници са бедни хора. Прости дълговете им, и въпро-сът е свършен. „С каквато мЪрка м-вриш, с такава ще ти се отмери." Отива някой

286

при Бога и носи със себе си изпълнителните листове на своите длъжници. Казвам: Ако още днес не скж.сате вашитт^ изпълнителни листове и не се явите с чисто лице предъ-Господа, и вие, и длъжниците ви ще излезете вън. На всички християни днес се казва: Скъсайте изпълнителните листове, ако искате и вие, и длъжниците ви да бъдете свободни. Иначе, всички ще бъдете изпждени навън. Тоягата, Божият закон ще играе по гърбовете на всички хора: на кредитори и на длъжници. Не е позволено да се вършат престъпления в присътствието на Бога! Къде остава вашата любов, ако вършите престъпления в Негово лрисжтствие?

Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скж* сате вашите изпълнителни листове. заради Господа, любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден, и аз нема да скъсам моите полици.–Какво ще стане с нашия жи-вот?–Щом скъсате старите си записи, жи-вотът ви ще се нареди добре. Че ако

287

днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато б-вше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: Господи, прости им! Те не съзнават, какво правят. Ако не бъше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в Царството Божие. Христос бътпе пред лицето на Бога и прости дълга на своите длъжници. Щом искате да се освободите, да се явите чисти пред лицето на Бога, вие трябва да простите на своите длъжници и да кажете: Господи, прости им! Величието на Христа седи в жеста на благородство, който Той прояви на кръста още. Закован с теоздеи на рждете и на краката, Той каза: Господи, прости им!

Ще кажете, че пропов-вдьта ми днес е хубава. Не е въпрос за хубавата проповед. Важно е, каквото се проповядва, да се прилага. Къде е силата и любовта на християните, които се намират пред лицето на Бога и не мо-гат да скъсат своите стари записи и да кажат: Господи, прости им! След всичко това тъ1 ще отидат при н^кой праведен чо-век и ще искат да се моли за тях. – Не, не е позволено да се молите за човек, който не е готов да скъса своите стари записи. Свещено трябва да бъде името Божие за вас. Произнесете ли това име, бъдете готови на всички жертви. Дойде ли н-бкоя бо-

288

лест, предложете й да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. Според мене, боле-стта не е нищо друго, освен неканена гостенка, която ви е посетила и ви се налага: тя иска да я кжпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се съберат петь-шест души около болния да му услужват. В същност те не услужват на болния, а на болестта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестта не трябва да се дават никакви л-вкарства. Щом дойде при вас, ще й кажете: Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не, сбогом! Който вярва в Бога, като динамическа сила, той всякога ще бъде здрав.

Съвременните хора искат да бж-дат обичани. Тяхното желание е на място, но не е достатъчно само един човтзк да ги обича. Човек представя микроскопическа цев, през която може да мине само един слънчев лъч. Слънчевият лъч все ще допринесе нещо на човека, но мощното в св"Бта е цялото слънце. Светлината на ц-влото слънце трябва да влезе в човека и да освети и най-малките кжтчета на неговата къща. Един слънчев лъч представя любовта на един чов-бк. Тази любов не е достатъчна. Любов, която не може да преобрази човека, да го направи здрав, добър, умен, не заслужава това име. Лгооовьта е

ш

онази сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговият жи-вот. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Къде ще намърите Свещения? Той се крие дълбоко нъкъде в душата на всички живи същества. От всички хора се изисква велика жертва, каквато Хри-стос е направил. В какво седи тази жертва? Като ги приковат на кръста за името Божие, да кажат: Господи, прости им!

Срещат едного и го питат: Ти какъв си ? – Християнин съм. – Изпълнил ли си всичко, което Христос е проповядвал? Христос е проповъдаал самоотричане. Ти само-отрече ли се? Христос е казал, че Негов ученик може да бъде само онзи, който раздаде всичкото си имане на сиромаси и Го последва. Ти направи ли това? Когато бъще на кръста, Христос каза: Господи, прости им! Ти прости ли на своите длъжници? Ще кажете, че времето ви още не е дошло. Според мене, мнбго от сегашните християни са за-късн-вли даже. Ако сега не изпълнят Христовото учение, т съвсем ще закъсн-вят. Не е въпрос до буквата на тещата. Христовото учение е учение на вътрешна жертва. Всеки момент се жертвувайте за Онзи, чиято лю-бов е непреривна. Христовото учение пропо-

19

290

вядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота. Хората говорят за любов, за целувка, но се стяхняват. Защо? – Защото в т-вхната любов, в тт>хната целувка има нещо користно. Те взимат, а не дават. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето ц-влование". Божествената любов подразбира абсолютна вътрешна чистота, която дава упование на човека, прави го сигбл, самоотвержен. Ако целувката може да повдигне падналия, да излтжува болния и да възкреси мъртвия, тя е на мт^сто. Това означава свето целование.

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ"! Следователно, всеки човек трябва да съзнае, че е дошъл на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводил. Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите н^кой въ-прос, кажете: Да бъде волята Божия! Кажете ли така, няма да мине много време, и въпросът ще се разреши. Но затова се иска лълно упование на Бога. Ако всички решите в себе си да вършите волята Божия, без никакво съмнение и колебание, работите ви ще се оправят естествено. Щом работитъ-ви се объркат, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята ОБожия, смъртта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете от това, което днесъ

291

не можете да пожертвувате. Не е ли по-до-бре, преди да е дошла смъртта, да направите това, което Бог иска от вас? Под думата „смърть" разбирам закон. За предпочитане е човек да извърши доброволно волята Божия, отколкото по закон. – Какво ще стане тогава с нас?–Направете опите и ще видите. – Ами ако страдаме? – Нима ако не лзпълните волята Божия, няма да страдате? Нима богатият не гладува? Въпреки богатството си, въпреки знанието си, въпреки силата си, чов"Ьк пак страда. Цялото човечество ще мине през такива страдания, каквито не е мислило. Като върши волята Божия, човек пак ще страда, но страданията му ще бъдат осмислени. Страданията ще дойдат за всички хора без изключение. Смъртта ще дойде за всички. Тя е неизбе-жен акт. Мнозина мислят, че като излъ-зат от тялото си, веднага ще бъдат свободни. Те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен пътникът, който излиза от парахода и влиза направо в морето. Свободен ли ще бъде в морето? В морето го чакат акули, които веднага ще го изядат. Друг е въпросът, ако излезе от парахода и слезе на пристанището. Не е лесно да излезе човек от тялото си. Ако излезе от тялото си и влезе в морето, положението му € опасно; ако излезе от тялото си и слезе на пристанището, положението му е добро. Желая на всички да слезете на пристанището, за

292

което ви е даден билет. Щом сте*на парахода, радвайте се, мислете, работете'и не бързайте да сл-взете, докато не чуете името на пристанището, за което имате билетъ^ Когато чуете името на това пристанище, не се бавете нито минута. Веднага слезте от парахода и чакайте на пристанището, докато дойде друг параход да ви вземе. Новият параход ще бъде по-красив, по-съвършен от първия.

„Както ме е Отец научил, така говоря". Сега ще ви запитам: Готови ли сте да освободите мухите от паяжините си? Аз засЬ-гам този въпрос принципално, а не лично. Личните въпроси представят комедия и драма в живота. Аз нъчиам разположение нито към комедията, нито към драмата, нито към трагедията. Според мене, комедията е най-простото нещо в св-вта. Драмата е пълна с приструвки, с неестествени н-кца. Трагедията пък е смът от трагизъм и комизъм В живота комедията представя здравето в човека, драмата – доброто, а трагедията – ума. И наистина, само умният се натъква на противоречия. Докато разреши тия противоречия, главата му побълява. Побелялата глава е трагизъмът в човешяия живот. Жената се оплаква от мъжа, мъжът – от жената, искат да се самоубиват. Това е трагедия. Младата мома заплашва момъка, че ако не я обича, ако не се ожени за нея, ще се убие. Той се уплаши и бърза

293

да отговори на чувствата й. Няма защо да се плаши Ама щяло да стане нещо трагично. Нека момъкът се опита да пореже леко пръста й, да потече малко кръв и ще види, че момата ще се откаже от всякакво самоубийство. Когато момата обича момъка, а той не я обича, това е трагедия. И обратно: когато момъкът обича момата, а тя не го обича, и това е трагедия. Когато и двамата се обичат, това е трагикомедия. Когато стар, 120 годишен човек, се влюби в млада мома, това е трагикомедия. Какво по-хубаво нещо може да има за стария човек от любовта? Като люби, той се подмладява. Ако младата мома се влюби в стар човек, тя поумнява, става мъдра. Значи, младата мома жертвува любовта си, старият жертвува мъдростта, знанието си, и по този начин се обмЪнят. В Божествения свят тази любов, именно, е правилна, хармонична. По-хубава любов от тази не съществува. Любовта между стар човек и млада мома е чиста, безкористна. „Всичко е за добро." – Кога?–Когато се върши от любов. Жертвувайте всЬкога от любов и в името Божие. Като постъпвате така, кажете: „Да се освети името Божие! Да бъде волята Божия! Да дойде Царството Божие!" Бъдете готови да се жертвувате за името Божие, за волята Божия, за Царството Божие! Това ще повдигне душите ви и ще ви направи жители на Царството Божие.

294

Сега аз изхвърлих мухите и паяцитъ1 навън, изчистих стаите ви. Не пущайте вече мухи и паяци в стаите си, да не вършат престъпление пред вашето лице!

„Божият Дух носи всичките блага на живот а."

3. Септеврий, 1935 г. 5 ч. със софия. – Изгръв.