Разлика между версии на „Стари и нови разбирания“

Версия от 18:18, 19 юни 2009

Стари и нови разбирания

[Лука 5 гл.]

Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в живота на хората. Запример, пелените са благо за малкото дете, но щом излезе от детската си възраст, те стават препятствие за него. По навик хората търсят лесния път – път без страдания и мъчнотии. Обаче, пътят за децата не е път за възрастните; пътят за възрастните не е път за старите; пътят за старите не е път за светиите; пътят за светиите не е път за ангелите и т. н. Като не се съобразявате с тия положения, вие често влизате в противоречие със себе си. Тези противоречия са по-големи, когато се натъквате на въпроса за любовта. Казва се, че хората се нуждаят от повече любов. Какво разбирате под думите „повече любов" ? Представете си, че двама души носят по едно шише с вода: едното съдържа един литър вода, а другото – десет литри. По какво се различават двете шишета? Те се различават по количеството на водата, но не и по качеството. Качествено водата е една и съща в двете шишета. С първото шише малко души ще задоволят жаждата си, а с второто шише – много повече хора ще пият вода и ще благодарят. Следователно, известни въпроси в света се разрешават по качествен път, а други – по количествен. Сега ще се спра върху въпроса за самоотричането. Какво разбирате под думата „самоотричане"? Или, какво разбирате под думите, прави възгледи за нещата ? Или, кога човек може да има прав възглед за нещо? Когато иска да има ясна представа за дадена местност или за дадена обстановка, човек трябва да избере един пункт, от който да наблюдава цялата обстановка. Щом види ясно щялата местност, той ще може да се съобрази с останалите положения. Тъй щото, когато видите, че някой човек изучава известни забележителности, ще знаете, че той има строго определена цел. Всяко наблюдаване, всяко изучаване на явленията има своя определена цел и причина. Даже и най-безсмисленото движение ще допринесе нещо на човека. Запример, някой обича да се разхожда вечер и да наблюдава небето. Без да е астроном, без да изучава съзнателно звездите, от дълго наблюдаване, той все ще се домогне до някакви знания, все ще се ориентира върху известни положения. Някой звезди ще спрат вниманието му, а други – ще мине и замине, като че не съществуват. Колцина от вас знаят, къде е Сатурн? Някои от вас не се сещат да наблюдават, къде се намира Сатурн, Юпитер, Венера и т. н. Някои астролози отдават много от нещастията, болестите и недоразуменията между хората на Сатурн. Според тях, далечни причини от миналия живот на човека раждат неблагоприятните условия в живота. Запример, домакинът, бащата на семейството ходи по цял ден на търговия, но ако нищо не спечели, той се връща у дома си недоволен, неразположен към домашните си: сърди се на жена си, на децата си, като че те са виновни за неговия неуспех. Може да има някаква истина в това, но не само домашните са виновни за обърканите му работи. Дълго време жената не е мислила за мъжа си, вследствие на което не е могла да му помогне. Синовете и дъщерите му също така не са помагали на баща си, не са работили заедно с него. Мъжът счита, че донякъде жената е отговорна за неговите неуспехи. Жената пък счита, че мъжът е несръчен, затова работите му не вървят. Тя казва, че умът на мъжа й не стигал, не знаел, как да спечели пари. Един мъж отива да бере дренки. Преди него друг е ходил и ги обрал. Отде ще му дойде на ума, че преди него друг някой е ходил да бере дренки? Който по-рано отишъл, той излязъл по-умен: обрал дренките и си заминал. – Да, но ако не беше ги обрал, аз щях да ги обера. – Там е всичкото зло. Какво ще правите сега при обрани дренки? Ще берете круши. – И крушите са обрани. – Ще берете ябълки. – И те са обрани. – Ще берете сливи, череши. – ИЛ са обрани. – Най-после, все ще намерите някакъв плод, който още не е обран. Няма защо да държите в ума си мисълта, че непременно дрЬнки трябва да берете.

Едно време дяволът решил пръв да обере др-ънкит-. Той се полакомил за тях, защото видял, че дрянът цъвнал пръв между всички плодни дървета. Затова той често го обикалял, дано узрее по-скоро, да го обере. Обаче, дрянът узрял най-кь-сно от всички плодове. В това време хората успали да изпреварят дявола. ТЕ преди него обрали дренкит-. Когато отишъл да бере дренки, дяволът останал изненадан. Сега се носи предание, че оттогава дяволът се заканил на хората да ги мъчи, да ги изкушава, понеже те първи обрали дренкит. Ако хората не бяха обрали дренкит-, дяволът нямаше да ги изкушава. За тази своя постъпка, те и до днес още плащат на дявола. Значи, който смее да яде дренките на дявола, той трябва да плаща за своята смелост. В същ-ност, дренките съвсем не са притежание на дявола, но той сам ги избрал и турил ръка на тях. И до днес дяволът иска да му се плаща за обраните дренки. Между него и човека започва пазарлък: пет горе, пет долу, докато най-после му се плати нещо.

237

Гол^м адвокат е дяволът. Който мисли, че ще мине без плащане, той се лъже. Ще платите на общо основание. Не се лъжете, че можете да надхитрите дявола. Досега никой не е могъл да го изиграе.

С други думи казано: Не хвърляйте око на чуждо имане! В дадения случай дрЪн-ките представят чуждото имане, чуждото знание. Не хвърляйте око на чуждото имане, на чуждото знание. Знанието, богатството на човека е потребно за самия него. Всяка придобивка е свързана с известна отговорност. Кой не би желал да бъде красив, да има стройно т-бло, да има ангелско лице, с изящни, красиви чърти? Знаете ли, с какви неприятности, с каква отговорност е свързана тази красота? Дето минавате, всички ще ви спират, или ще тръгнат след вас. Как ще се справите с тия хора? Не е лесно чо-вЪк да се справи с красотата. Красивият човек нФзма право да отбътва хората. Той е длъжен да ги търпи. Защо? – Защото красотата не е нищо друго, освен изложение, на което Божественият свтуг изпраща своите произведения. Красивият човек ще бъде изложен на погледигБ и на учени, и на прости хора. Учените ще минат покрай него, ще го оценят и, без да го пипнат, ще продъл-жат пътя си. Простите хора, които не раз-бират и не знаят, как да постъпят, ще се спрат пред красивия, тук ще пипнат дрехата му, там ще я пипнат, докато оста-

238

вят пръстите си върху нея. Дълго време след това той трябва да чисти своята дреха. Обаче, и при това положение, за предпочитане е човек да бъде красив и да го пипат хората, отколкото да не е красив и никой да не го пипа.

Следователно, за предпочитане е детето да е минало през дисциплината на майката, отколкото да не е минало. По три пъти на ден майката ще кжпе детето си, ще го по-вива и развива, докато порасне и се освободи от пелените си. Детето трябва да търпи, да се възпитава, да мине тази дисциплина. В миналото си това дете може да е било нЪ-кой голям ангел, който на небето е изпъл-нявал велика мисия. Обаче, поради една грешка, този ангел е изпратен на земята в формата на малко безпомощно дете, да мине през специални за него страдания и мж-чения, да научи великия Божи закон – да не гртзши. Майката кжпе детето, а то трепти с крилцата си, плаче, иска да се освободи, но никой не го разбира, никой не взима във внимание неговия плач. Защо майкитъ1 кж-пят децата си? Да бъдат чисти и да се научат да служат на Бога. Най-малката нечистота, която може да проникне в ума на един ангел, или най-малкото непослуша-ние от негова страна може да стане причина да го изпратят на земята, да прекара между обикновените хора дотогава, докато изправи погр-вшката си.

239

Едно трябва да се знае: Има ангели, които слизат на земята, или да изправят н-бкоя своя погрешка, или с никаква специална мисия, с никакво задължение. И Хри-стос, Синът Божий, дойде на земята да изплати едно свое задължение, т. е. да изправи една своя погрешка. В какво седи по-грътаката на Христа ? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана по-ржчител за свободата на хората, обаче, т злоупотребиха с нея. Те не живяха, както тряб-ва, вследствие на което Христос требваше да дойде на земята да плати полицата, която бъше подписал.

Сега хората задават въпроса, защо Бог създаде човека, защо създаде света? Това са въпроси, които не могат да се разрешат вън от Школата Те са философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тези въпроси се обяонят, умът ви ще се претовари с излишни знания. Тези знания не са потребни за вас. За нъ\кои са потребни, за некои не са, тъй както медът е по-требен за едни хора, а за други не е потре-бен. Едни хора обичат круши, а други–череши. Всеки човек има свой определен вкус за нещата, вследствие на което приема такава храна, от която организъмът му се нуждае. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала, и

240

всеки сЬда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не жив-бят изключително човешки жи-вот. ТЕ минават през фазата на растенията и на животнит-в, а едва засътат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животнит-в. Едно такова желание е стремежът да ядете много. Ако един ма-монт се яви днес на земята, в продължение на нъжолко години той ще унищожи най-гол-в-мата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия св-бт, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания. Т-бзи желания са подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене. Забелязано е, че който жив-ве в света на желанията, той иска да бъде знаменит, учен, умен, силен, всички да говорят за него. Добре е това, но то трае кратко време. Ще дойде ден, когато човек ще изгуби всичко това и отново ще почне да се повдига.

Едно време, когато се създавал света, Господ направил небето и земята, с всички растения и животни по нея. Тогава магарето имало много малка форма, не било като се-

241

I ашното. Господ нарочно му дал малка форма, за да прекарва тих и спокоен живот. Като се огледало между всички животни, ма-1 арето намерило, че в сравнение с тях било толкова малко, че минавало незабелязано. Затова един ден то се обърнало с молба към своя Създател: Господи, моля Ти се, дай ми друга форма, по-голяма от тази, да бж.да по-забележително. Сега никой не ме вижда, никой не ми обръща внимание. Пък и 1лас нямам. Дай ми такъв глас, че като отеоря устата си, всички да ме чуват. – Добре, и това може, но ти запита ли се дълбоко в себе си, че ако имаш голяма форма и силен глас, ще бъдеш щастлив, ще тръгнат работите ти напред? – запитал Господ. – Всичко обмислих добре. Ако за-доволиш желанието ми, вярвам, че ще бж-да щастлив. – Да бъде според верата ти1 От този ден магарето придобило такава форма и такъв глас, каквито днес виждаме. Да, но и досега магарето е пословично със своята форма и със своя глас. Когато работите не стават, ка"кт"о тр-вбва, всички казват: Магарещина! Магарешка работа! Господ създал магарето, както трябва, но като не било доволно от себе си, то внесло корекция в своя живот. Тази корекция, именно, това ново положение, което изискало за себе си, е причина за страданията, които и днес магарето прекарва. Магарето ре-

16

242

ве много пати през деня. със своя рев то казва на хората: Бъдете внимателни, опичайте ума си! Ако не сте доволни от положението, в което се намирате, ще ревете като мене. И рече Исус Симону: „Не бой се; отсега человеци ще ловиш." И съвременните хора се намират в същото положение, в каквото се намирали учениците на Христа. Т се страхуват, че няма да постигнат желанията си. Няма защо да се страхуват. Може ли житното зърно да не постигне това, което желае? Реализирането на неговите желания е предвидено. Предопределено е на житното зърно да израсне, да цъвне и да верже плод. Определено е при това и колко плод трябва да верже. Ако за житното зърно и за всяко живо същество е опредълено, ,какво трябва да направи и какво може да постигне, колко повече това е определено за човека. Обаче, за постигане на своите желания. човек трябва да работи, да се заеме с вътрешна, индивидуална работа, която се отнася до неговия ум, сърце и воля, без да се меси в Божиите работи. Има една работа, която е предоставена на човека, и той сам трябва да я свърши. Срещате един скул-птор, който работи усърдно в областта на своето изкуство. По едно време той среща един виден цигулар и в него се явява желание да напусне своята работа и да стане цигулар. – Не, този човек е роден за скулптор. Той трябва да работи за усъвер-

243

шенствуване на своето «изкуство, и, ако му остане свободно време, тогава да се занимава с музика. В него е вложена вече една дарба – нея трябва да развива. Това е Божественото, което той трябва да цени в себе си. Тази е работата, която му е дадена и която трябва да свърши сам. Като я свърши, той може да се занимава и с музика, и с наука – с каквото желае.

Всички хора имат желание да бъдат учени, красноречиви, красиви, че като започ-нат да говорят на хората, да ги завладя-ват. Обаче, като им се даде такава работа, т скоро се изчерпват. Един млад еван-гелист чел Библията и Евангелието и си казвал: Несметно богатство се крие в тази книга. С години може да говори човек по нея и да не се изчерпа. Голям материал е складиран в нея. Обаче, като станал про-повъдник, в една година той изчерпал всичкия материал, нямало какво повече да проповъдва на хората. За какво ще проповядва? Първо ще разкаже на хората, как е създа-ден светът, или как е създаден човек. После ще им говори за^гръхопадането. Като научат това, той ще им говори за покаянието, за спасението – и с туй работата му се свършва. Какво ще говори по-нататък на хората? Ще говори за възпитанието на децата. Чудно нещо! Този проповътшик не е женен. нито е гледал,. нито е възпитавал деца, а ще говори за възпитанието на децата. Друг някой

244

свършил по математика и започва да говори на хората върху важни математически проблеми, да покаже, че е учен. Математиката, геометрията са сложни науки. Те представят Божествен език, на който не може всеки да говори. Да преведеш една математическа формула в геометрическа, или геометрическа в органическа, това представя сложен мисловен процес. За това се изисква дълбоко познаване на великите закони.

В математиката се говори за положителни и за отрицателни величини. Какво представя положителното и какво отрицателното? Всяко нещо, което дава, наричаме положително; всяко нещо, което взима, наричаме отрицателно. Представете си, че искате да купите килограм захар. Веднага взимате пари и решавате да отидете до най-близкия бака-лин да купите захар. В този момент, преди да сте стигнали до бакалина, вие сте поло-жителен, готвите се да давате, а бакалинът е отрицателен, защото ще вземе от вас пари за килограм захар. Щом влезете в бакалницата и кажете, че искате един кило-грати захар, бакалинът става положителен. Той измерва захарьта и ви я дава. Вие ставате отрицателен, защото взимате захар. После положенията отново се емтенят: вие давате нарите за захарьта, ставате положителен; бакалинът взима тия пари и става отрицателен. По този начин става обмена на енергийте между вас и бакалина. Следо-

245

вателно, между двама души, които имат отношения, всякога става обмена на енергиите им. Колкото обмяната е по-правилна, толкова и отношенията между тях са по-хармонични. Често хората се смущават от много дребни причини. Заприм^р, трътеате за първата бакалница до вас и се смущавате да не би там да няма захар. Какво от това? Ако няма захар в тази бакалница, ще отидете на втора, на трета. Ще обиколите десет бакалници и в една от тях все ще нам-в-рите захар или това, което ви е нужно. Смущението се дължи главно на това, че не ви се иска ла обикаляте, да влизате от една бакалница в друга.

Днес всички хора се безпокоят, как ще прекарат живота си. Много лесно ще прекарат, само ако знаят, как да живеят. ТЕ трябва да имат характера на онзи бъл-гарин, който се отличавал с голяма от-стъпчивост. Един ден този българин оти-шъл на баня и седнал пред една курна да се кжпе. Той погледнал доволно към тялото си и казал: Досега никой не е турил рж-ка върху т-блото ми. В същата баня имало един турчин, който чул думите на българина. Веднага отишъл при него и му казал: Гяур, махай се от тази курна! Аз ще се кжпя тук! – Заповядай, ефенди! – по-клонил се българинът и отишъл на съседната курна. Турчинът го последвал и му казал: Аз ще бъда на тази курна. Махни

246

се оттук! – Заповядай, ефенди! Спокойно, невъзмутимо българинът отишъл на трета курна. Така обиколил той всички кур-ни, следван от турчина. Като се убедил, че не може да го извади от равновесието му, турчинът казал: Докато носиш този ум, наистина никой не може да докосне с ръка тълото ти. С тази готовност на отстлшки, никой не може да се кара с тебе.

От този пример може да се извади следното практическо правило: Когато в ума или в сърцето ви се вмъкне никакво противоречие, отстлшете пред него. Не правете усилие да разрешавате това противоречие, да търсите причинит, защо е дошло. Всяко противоречие има свои дълбоки причини. Човек губи разположението си поради н-бкоя външна причина, независеща от него. Заприм^р, седа в стаята си добре разположен и размишля-вам върху н-бкой важен въпрос. Извед-нъж разположението ми се изменя, и никаква тежка мисъл ми се наложи. Веднага анализирам състоянието си и намирам, че тази мисъл е дошла отвън. Не се минава много време, иде един тежко болен при мене. Някой му казал, че мога да го излъ-кувам. Трябва ли да се сърдя на този чо-в-бк, че като мислил за мене, той се свер-зал с моята мисъл и ми е предал своето тежко разположение? Няма защо да се сърдя^ Ако мога да го излЪкувам, ще се заема съ

247

лекуването му. Ако не мога, ще го изпратя при н-бкой виден л^кар, той да му помогне.

Значи, всеки човек не може да се лекува по духовен начин. От този примъф се вижда, че всички хора са свързани помежду си и, без да искат, носят тежестите си едни на други. Тъй щото, когато сте неразположени духом, отправете мисълта си нагоре и няма да забележите, как духът ви ще се повдигне. Правете, както св-Ътските хора по-стъпват. Когато се окаляте, не търсете причината за окалянето, но нам-врете чист, ху-бав извор и се измийте. Щом калята се махне от тялото, вие веднага ще се почувствувате чист и свободен.

Като слушат да се говори по този начин, мнозина мислят, че знанието, което имат, нищо не струва.–Не, знанието, което сте придобили в първо отделение, ще послужи за основа на второ отдъление То ни най-малко не прави човека способен за живота. Знанието, което сте придобили в сторо, трето, четверто отдъление още не прави човека способен за живота. Той трябва да свърши прогимназия, гимназия, университет, и след това да приложи наученото в живота, за да може един ден дон"БКж.де поне да разрешава своите трудни задачи. Това показва, че знанието е на степени. Ако влезете в ангелския свят, знанието, което сте придобили на земята, не може да ви послужи. Там се изисква по-високо знание. Знанието на животните не е

248

знание за хората. Каква нужда имат хората от знанието на коня да рита и от знанието на вола да мушка с рогата си? Човек е минал никога през това знание, но днес не му е нужно. Някой седи недоволен и току мушка с ръката си ту този, ту онзи. Едно време този човек е мушкал с рогата си, а днес – с ръката. Това е остатък от волската култура. Защо трябва човек да мушка с ръката си, а да не си служи със своята мисъл?

Представете си, че слушате един ора-тор, но не сте съгласни с неговата мисъл. Какво правите в такива случаи? Някойпът му възразявате, някой път го освирквате. Какво ще допринесете с вашето възразяване? Ако мисълта му не е вярна, и да възразите, тя пак невъфна остава. С това вие н"Ьма да оправите работитъ\ Когато някой говори, вие трябва да го изслушате и да се поучите от него, да видите, къде, именно, се отклонява човешката мисъл. Важно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва право. Ако не мисли, не чувствува и не постъпва право, той сам ще носи своята отговорност. Всеки носи отговорност за себе си. Никой не носи чужда отговорност. Като знаете това, нФзма защо да се товарите с чужди погрешки, да мислите, че можете да ги изправите. Че нЪ-кой не жив^е добре, това е негова работа. Как трябва да живЪе? Някой не яде, както трябва. Ако досега не се е научил да яде

249

правилно, никога н^ма да се научи. Няма човек на земята, който да не знае да яде. Неправилното ядене седи в това, че много хора от лакомия ядат бързо, не дъвчат добре храната си и създават ред болести и разстройства на пищеварителната система. Като ядете, не пълнете чинията с ядене и не р-вжете гол-бми парчета хл-вб. По същия начин постъпвайте и с гостите си. В странство, запримЪр, хората р-вжат хл-вба на малки, тънки парченца. Изобщо, природата разполага с голъчио изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бадат доволни от малкото, което им се дава, и с него да свършат възложената им работа.

И тъй, използувайте разумно малките блага, които ви се дават през деня. Не се безпокойте, в-вчността е пред вас. Божиите блага н"Ьма да се свършат. Те ще текат през ц-влия живот . Вие искате да бъдете красиви, силни, богати. – Има време за това. За всяко нещо има точно определено време. Ако спокойно дочакате времето за известно благо, вие ще го използувате правилно; ако бързате, ще вл-взете в противоречие със себе си, и когато благото ви се даде, няма да ю използувате, както трябва.

Един ден тухларите и градинарите подали едновременно заявление до Господа да им изпрати – за тухларите горещ слънчев ден, да изсушат тухлите си, а за градина-рите – дъжд, да полеят зеленчуците си.

250

Господ се видЪл в чудо, как да задоволи едновременно две различни искания. Ако деньт е горещ, тухларите ще бъдат доволни, а градинарите ще се оплакват, че зелен-чуците им изсъхнали. Ако деньт е дъждо-вен, градинарите ще бъдат доволни, а тухларите ще се оплакват, че тухлитт^ им се мо-крят. Господ отговорил на заявлението по следния начин: Споразумейте се помежду си и вижте, кои дни искате да бъдат сухи и кои – дъждовни. В природата трябва да става непрекъснато смъна, да се ползуват от благата й всички живи същества. Не желайте нътцата да стават така, както вие ги разбирате. Колкото да желаете това, няма да ви задо-волят, затова не губете времето си в излишни очаквания. ГгЬма човек в св-вта, желанията на когото да са се сбж.днали. Не се обезсърдча-вайте, когато желанията ви не се сбъдват. Така ще ви се даде нещо повече и по-разумно от това, което вие желаете за себе си. Човек желае много неща, но не знае, кое от тези желания е за негово добро. Всяко желание ще се реализира, но на своето време. Сега, едно се изисква от човека: да дава. Давайте, в най-широк смисъл на думата. Искате едно ваше желание да се реализира. Щом видите, че не може да се реализира, откажете се временно от него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всЬка ваша работа. Намислили сте днес да се занимавате с един научен въпрос.

251

В това време дохожда един ваш познат да ви поговори по своите работи. Човекът иска да чуе вашия съвет. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работитй му били объркани, не знае, какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работите си една след друга. Ако го изслушате спокойно, без гревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голямо е неговото желание да ви задържа. При това вие искате да вършите волята Божия, а не знаете, как да постъпите: да го изслушате, или да го напуснете. Ако сте англи-чанин, лесно ще се справите. Когато англича-нинът има никаква работа, или е определил среща с нЪкое лице, а го задържат гости в дома му, като дойде опредъленият час, гой взима шапката си, казва, че има работа и излиза. Ако гостите искат да останат в дома му, той ги оставя и заминава. Българи-нът ще постъпи точно обратно: ще остане при гостит, докато си отидат, и след това, с голямо закъснение, отива на определената среща.

Изводът, който може да се направи от т-Ъзи примъри, е следният: Изпълнете на време всички обещания, които сте дали в душата си към Първата Причина. Каквато друга работа да ви се яви, отложете я. Първо изпълнете задължението и обещанието си къмъ

252

Бога. Имаш среща с Бога – иди на време. По никой начин не отлагай срещата си. Жена ти, дъщеря ти, син ти щъли да се сър-дят, искали да бъдеш при тях – да не те смущава това. Извини се внкмателно, вземи шапката си и излЪз. Като свършиш работата си с Бога, ще бъдеш свободен да из-пълниш всички останали задължения. Така трябва да постъпва всеки човек, бил той баща, майка, син, дъщеря, слуга. Един като постъпва така, другият трябва да го разбира. Бог не иска от човека да носи земята на гърба си, но да изпълни най-малкото обещание, което е дал в душата си. Тези обещания са свещени. Бъдете точни към свои-т свещени обещания и никога не ги отлагайте. Какво ще кажат хората, това да не ви интересува. Каквото т кажат. това е тяхнс право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота. Изпълни обещанието си към Него и не мисли, какво ще кажат хората, или какво ще кажат до-машните ти.

Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: Стоянчо, слъз долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. – Виж, тате, вино не пия, и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помъствам.

253

– Бре, особено е станало младото поколъние! Не иска да изпълни волята на баща си. Друг ден му казвам: Стоянчо, иди да ми купиш един пакет тютюн. – Не, тютюн не пуша, и не искам да купувам на никого. Ако ис-каш друго нещо да ти услужа, готов съм на другия край на света да отида. Вино и тютюн, обаче, не искам да купувам. – Като гледам този ми ти син, опери се насреща ми, не иска да знае, че съм баща. После си помислих и съзнах, че е прав. Аз уж съм свещеник, а пия вино, пуша тютюнъ– не давам добър примъф на младит. Виждам, че син ми е взел правия път.

Казвам: Който върши волята Божия, той не прави гръшки. Този човек е готов да издържи до край на своето убеждение. В първо време хората няма да бъдат доволни от него, н"Ьма да удобряват поведението му, но като видят, че той издържа на всичко, че с готов да устоява за своето въ*-рую, те отстлпват пред него и виждат, че е чов-бк, на когото може да се разчита. Щом кажете на хората, че можете да направите всичко, което е в съгласие с вашето убеждение, г виждат пред себе си човек с воля, готов да върши всичко добро.

Сегашното младо поколение се нуждае от устой в убеждението си. То трябва да се стреми към свобода на убеждението си. Пазете свободата на другит-, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършатъ

254

това, което им е неприятно. Н^коя млада мома се посветила в служене на Бога. Ще дойдат сега да я увещават, да се срещне с този или онзи млад господин, който искал да поговори с нея по някои важни въпроси. Какво ще й говори? Като я види,ще започне да й казва, че я харесва, че като нея друга мома не е срещал и т. н. Той си позволява много. Преди всичко, тази мома не е пратена на земята да се занимава с него. Тя е дъщеря на Бога, а той – син на Бога, пратени на земята със съвсем друга мисия. Хората са изпратени на земята да работят, а не да търсят удоволствия, да прекарат живота си като богатски синове и дъщери.

Закон е: Който зачита свободата на другитФз хора, и неговата ще зачитат. Както вие постъпвате към хората, така и т ще по-стъпват към вас. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към по-малките същества. Постъпките на човека към другите хора определят тях-ните постъпки към самия него. „С каквато мърка мърите, с такава ще ви се отмъри." Ако мърите С закона на любовта, мъдростта и истината, със същата мърка ще ви се отмери. Това са правила, които се отнасят за вас, а не за външния светг. Външният свят си служи със съвсем други правила. Някой Се оплаква, че не влизали в положе-

255

нието му. Какво значи, да влезеш в положението на човека? Да влезеш в положението на един човек, това значи, да го оставиш свободен да изпълни своит*б обещания към душата си. Влизате в някой дом, виждате, че един от членовете на дома се моли на Бога. Вернете се тихо на-зад, оставете го свободен и чакайте да свърши молитвата си. Ама бързате, нямате време да чакате. Ще чакате – нищо повече. Този човек е в общение с Великия свят. Вие нямате право да го смущавате. Ама какво пгбл да спечели от молитвата? Това е негова работа. Понъкога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в сила да премахне хиляди нещастия. Ако този човек не се моли, хиляди нещастия мо-гат да дойдат до главата на хората.

Един проповъдник в Северна Америка разправя една своя опитност, от която се вижда силата на молитвата. Един ден той тръгнал да събира помощи от хора, които населявали едно планинско мъхто. Като събрал доста пари, требвало да мине през една гора, да отиде у дома си. Един виден разбойник се научил, че този ден пропо-вЪдникът щЪл да мине през това място, и решил да го причака, да го убие и да вземе парите му. За тази цел той взел пушката си и се притйил зад едно голямо дърво. Като наближил това място, проповътшикътъ

256

изпитал голямо вътрещно безпокойствие: никакво предчувствие го измъчвало. Той сл-взъл веднага от коня си и започнал да се моли. Щом се успокоил, пак се качил на коня, въздъхнал свободно и продължил пътя си, като казал: Слава Богу, освободих се от нещо страшно. Като минал покрай дървото, дето бил скрите разбойникът, въоржжен с пушка, проповЪдникът го погледнал, но нищо не казал. Разбойникът останал на мътто, не посмЪл да вдигне пушката си. След десет години същият проповъ\дник бил повикан да изповяда един умиращ. Умиращият го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм оня разбойник, който преди десет години се бъчх скрил в гората, въоржжен с пушка; имах желание да те убия и обера парит-в, които носвше със себе си. – Защо не направи това? Кой те спръ- да не изпълниш желанието си? – Ти бЪше на кон. По едно време сл^взе долу, обърна се настрана и отправи погледа си нЪкъде в пространството. После се качи на коня и продължи пътя си. Като погледнах, видях на седлото, с тебе заедно, един го-лЪм, едър човек, силно въоржжен. Аз се уплаших и така останах на местото си, не посмЪх да мръдна ръката си.

Казано е в Писанието: „Ангел Госпо-ден се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога"; Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате, на помощ,

257

непременно нъкое светло същество ще дойде ОТ невидимия свят, да ви придружи В1> трудни и страшни часове на вашия > жи* лог. Сам никой не може да мине своя пжл. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно, и веднага служебни сж-щсства ще ви се притекат на помощ.

Не става ли същото нещо и днес? Параход потъва в морето. Веднага по радио съоб-щават, че в морето, на известно разстояние от бръта, се намира параход, който потъва. 11е се минава много време, друг параход трътеа на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътницитъ1 се спасяват, благодарение на сигнала, който иотъващият параход дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйнитъ1 вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трябва да направите? Дайте сигнал, т. е. помолете се, обърнете се към Висшия свят, да ви изпратят помощ. В скоро време помощта ще дойде, и вие ще бъдете вън от всЪкаква опасност. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!" Това значи: Винаги бъдете свързани с Божествения свят. – Дали ще ни се отговори на молитвата? – Който се моли от сърце, той непременно ще получи отговор. Който се е молил, той никога нищо не е изгубил.

17

258

Освободете се от вътрешения страх, и не мислете, дали ще изпълните обещанията си, или не. Щом е въпрос за обещания, които сте дали в душата си, не се колебайте. В изпълнение на тия обещания седи приложението на волята Божия. Щом се поколебаете – да извършите волята Божия, или не – вие спъвате своето развитие. Съвременните хора са дошли вече до положение, в което трябва съзнателно да работят.

Съзнателната работа подразбира вътреш-на работа, в съгласие с закона на любов-та. Любовта подразбира взаимно подпомагане, влизане в положението на човека. Виждаш, че един човек работи върху себе си, иска да внесе повече мекота в характера си. Не отивай да го дразниш, да го предизвикваш точно в този момент. Мжлно се спазва това. Запримър, колкото да е спокоен учителят, учениците му все ще го изкарат от търпение. Това са деца с различни характери, с различно възпитание. Учителят не може да влияе на всички деца. Той не разполага с такива методи. Същевременно, невъзможно е човек да възпитава другите хора и да им влияе, ако той сам не е възпитан. Невъзможно е човек да влияе на другите хора, ако не ги обича. Невъзможно е растението да се развива добре, ако не го поливате, ако не го прекопавате. Следователно, за да влизате в положението си, да си помагате, преди всичко вие трябва да бъдете свързани с Първата

259

Причина. И тогава, както се грижат за вас, така и вие трябва да се грижите за другит. Дойде някой при вас, оплаква се от положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте, от какво се нуждае. Може би вие сте опред-влени да му помогнете. И други мо-гат да му помогнат, но ако вие се притечете на помощ, придобивката е ваша. Който помага на другитт», той помага първо на себе си. Защо? – Защото благословението ще мине първо през него, а после през другитъч Какво правят много от съвременните хора ? Като дойде някой да им се помоли за нещо, те казват: Моли се на Господа, Той ще ти помогне. Какво ви струва да се спрете пред този човек и да му кажете: Бж.ди спо-коен, не се обезсърдчавай; ако обичаш Бога, ако обичаш ближния си, твоите работи ще се оправят. Не Го ли обичаш, работите ти ще останат неоправени. Кажете на човека няколко ободрителни думи, и той ще ви благодари. Минавате покрай една нива, виждате, че един селянин иска да посЬе нивата, но не знае как. Трябва ли да му кажете да се моли, Господ да му помогне, и да си заминете, или ще спрете пред него няколко минути и ще му покажете, как да съе. Вземете крината с житото, пръснете го на нивата и продължете пътя си. Когато житото израсте и добър плод даде, този човт>к ще ви благодари, че сте му помогнали. Следователно, каквото правите, дръжте в ума си мисълта

260

– да обичате Бога, да обичате и ближния си. Щом живеете и постъпвате по този начин, работите ви ще се оправят. Дойдете ли до ми-сълята да отидете при Бога, пристъпете към Него с всичкото си смирение. Той е Единстве-иият в света, Който всеки момент мисли за всички същества, от най-малките до най-голямит. Той предзижда тяхните нужди и ги задоволява. Той е Любов и постъпва към всички същества с любов.

Слушал съм да казват за нъкого: Този човек не ми харесва, но ще го по-намажа малко, т. е. ще му кажа няколко думи да го позалъжа. Според мене, мазането не е изкуство, но цапане. Защо трябва да мажете колата на човека? Една дума кажете на човека, но да е ценна, да съдържа истината. Казвате на някой човек, че е добър. Опитвали ли сте неговата добрина ? Можете ли да кажете, че н^кой човек е добър, само защото ви е дал пари? Има един начин, по който можете да познаете добрината на човека. Докато не дойдете до този начин, вие не можете да кажете, кой човек е добър, и кой – не. Лесно е да ви даде човек няколко лева. Всеки може да ви даде пет, десет лева, без да е добър човек. Този човек се освобождава от една малка тежест. Друг може да ви даде няколко лева, срещу които да ви прати на лозето му да покопаете малко. Добър човек ли е той? Ето как постъпва добрият. Ако н-б-

261

кой му поиска пет лева, той го праща на лозето си, цял ден да работи и, като се верне вечерьта, казва: Давам ти сега 60 лв. – 5 лв., които ми поиска, и 55 лв. за работата на лозето. Значи, осигурих те за 12 деня, по пет лева на ден. Тъй щото, когато искате да направите добро на човека, създайте му работа. Покажете му правия, Божествения пж.т. Не му говорете само, че рабо-тите му ще се оправят, но покажете му начин, как могат да се оправят. Работи за Бога, обичай всички, и работите ти ще се оправят.

Всички проповъдват, че трябва да бж-дем разумни, да се обичаме, да говорим сладко. Как ще говорите сладко, ако нтшате любов? Имате ли любов, сладчината сама по себе си ще дойде. Имате ли любов, и думите ви ще имат сила. Без любов, речьта няма сила. С любов, речьта е силна, мощна.

Желая сега на всички да говорите с любов, да мислите с любов, да работите с любов! Живъете ли с любов, всички ще знаят, че живеете по Бога. Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче, за това се ъзискват две условия: Любов към Бога, и любов към ближния. Щом приложите любовта- в живота си, и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче, любовта не търпи пресилени работи.

262

И тъй, ако искате да бъдете свободни, ходете в пж.тя на любовта. Само любовта може да ви направи свободни. Любов, която обверзва, е човетака. Любов, която освобождава, е Божествена. Божията Любов освобождава, а човешката – обверзва. Следователно, работете за Бога с любов. Той не иска да работите за Него без любов. Божието благословение слиза само върху онЪзи, които работят за Господа с любов.

Сегашният свят се нуждае от работници, които да прилагат любовта. За една година направете опите да работите с любов. На края на годината ще видите-, резултата на своята работа. Който работи с любов, той непременно ще има добри резултати; който не работи с любов, той не може да очаква добри резултати. Ако обичаме Бога и ближните си, ние пак ще се срещнем, но по-доволни, отколкото сме сега. Ако не обичаме Бога и ближните си, в живота ни ще има много изключения. Като говоря за идната година, подразбирам сегашната. В Божествения живот има само една година: тя е дълга година, равнява се на хиляда наши години. Тъй щото, каквато е сегашната година, такава ще бъде и следната. За онзи, който обича, който върши волята Божия, благословението ще дойде и сега, и следната година. Каквото е Божието благословение сега, такова ще бъде и следната година.

263

Всички хора говорят за любовта. Кога говорят най-много за любовта? Когато тя отсжтствува между тях. Кога любовта не при-сжтствува между хората? – Когато събличат старите си дрехи и обличат нови. Когато красивата мома е облечена хубаво, обича всички. Когато се облича, тя никого не обича. И съвременните хора прекарват половината от живота си, като красивата мома, в обличане, в приготвяне за нещо хубаво. Какво представя обличането? ЗапримЪр, нъ*кой казва: Аз искам да бъда свят чов^к. Това е обличане. Искам да бж.да добър. Това е обличане. Искам да говоря сладко. Това е обличане. Ако чакате да станете свят, добър, учен, сладкодумен, че тогава да обичате, жи-вотът ще изтече. Не се обличайте по този начин. Обичайте Бога, обичайте хората такива, каквито са, с каквито дрехи са облечени.

Един английски художник сръчца в Лондон едно босо, окъсано, бедно момче. Той го спира, подава му визитната си картичка и казва: Ела утре при мен. Детето почва да мисли, как да се яви при този важен госпо-дин с окъсанитв си дрехи и босо. Затова то тръгнало тук - там между познати да търси здрави, хубави дрехи, да се облаче и в този вид да се яви при богатия госпо-дин. Като се явило при художника, послед-ният го запитал: Кой си ти? Какво искаш от мене? – Вчера ме срещнахте на улицата

264

и ме поканихте у дома си. – Да, но аз те поканих такъв, какъвто те вид-бх. Ако требваше да ми се явиш в този вид, както сега ми се представяш, много такива деца щ-бх да намеря. Сега не ми трт>бваш. Днес и вие искате да се облечете в нови дрехи и така да се явите пред Бога. Да, но Той не ви иска облечени, пременени. Той иска да ви види такива, каквито сте. Той иска да ви види в тази чистота, каквато имате. Мъж и жена се карат. Щом чуят, че н"бкой иде отвън, те веднага престават да се карат. Като си отиде гостът, те отново започват спора помежду си. – Не, ника-къв спор, никакво каране не трябва да съществува между хората. За всичко могат да говорят и разискват, но спор между гЪх не се позволява. Както Бог ни търпи, така и ние трябва да се търпим. Ако в едно общество хората живеят в мир и съгласие помежду си, т ще създадат и за себе си, и за ближните си здравословна атмосфера. Така ще се избегнат много болести, много страдания и нещастия. Болестите, страданията между хората, обществата и семействата се дължат на несъгласие, на неразбиране между тях. Всички спорове и недоразумения между хората създават нездравословна атмосфера. Ще кажете, че еди-кой си не живт>е добре. Това не ме интересува. Всеки сам ще отговаря за погръчпките си. Казано е в Писанието: „За всяко празно Слово

265

ще давате отчетъ". Еди-кои си не се обичат. Ако не обичат Бога и ближните си, т не могат да се обичат помежду си. Който иска да бъде обичан, първо той трябва да обича. Кого трябва да обича ? – Бога и ближния си. Казано е в първата заповъд: „Да въз-любиш Господа Бога твоего с всичката си душа и сила, с всичкия си ум и с всичкото си сърце; и ближния си като себе си". Как ще покажете тази любов! С думи любовта нито се изказва, нито се доказва. Като изпълните тази заповъд, вие можете да очаквате всичко, каквото желаете. Помолете се усърдно на Господа, и Той ще отговори на молитвата ви. Той предвижда нуждите на хората, без т да плачат. Достатъчно е да изявите желанието си да изпълните волята Му, да изправите погръшкйте си, Той веднага ще ви отговори. Ако искате да плачете, идете да утешите онези, които плачат. Като изтривате тях-ните сълзи, едновременно с това вие изтривате и своит. Когато хората плачат, и вие плачете с тях заедно. Щом т престанат да плачат, и вие ще престанете. Докато детето плаче, и майката плаче. Докато грътпим, ще плачем. Докато не обичаме, ще плачем. Щом престанем да гръшим, да умираме, да мразим, заедно с това и плачът ще изчезне. Щом започнете да обичате, плачът ще престане, и радостта ще се всели във ва-щите души.

266

Сега, запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Пров-врявайте нещата и вижте, кога не успивате. Дето не успивате, там работи човешкото, а не Божественото начало. Щом разберете това, изправете погрЪшките си и дайте път на Божественото във вас.

Следователно, събл-вчете старите си дрехи, облечете новигб! Напуснете старите разбирания, приемете новит^! Старите разбирания са тия на бакалина. Това са разбирания на размина: даваш пари, купуваш стока. Докато даваш пари, бакалинът е доволен. Щом нищо не даваш, бакалинът се сърди. Оставете настрана бакалските разбирания. Приемете новигб разбирания на любовта. Давайте без пари. Давайте, без да очаквате н^що. Който взима, нека той мисли, какво може да даде, как може да благодари. Човек е дошъл на земята да обича. Кой какво ще му даде, това не е негова работа. Бог дава, а ние взимаме. Взимайте това, което Бог ви дава, и давайте от онова, което сте получили.

И рече Исус Симону: „Не бой се; отсега челов-вци ще ловишъ".

„Божият Дух носи всичките4 блага на живота."

2. Септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.